Дело T-314/06

Whirlpool Europe Srl

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на някои комбинирани хладилници с фризери с произход от Южна Корея — Дефиниция на разглеждания продукт — Право на защита — Консултативен комитет — Задължение за мотивиране — Избор на метода за дефиниране на разглеждания продукт — Член 15, параграф 2 и член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем член 15, параграф 2 и член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009)“

Резюме на решението

1.      Производство — Встъпване — Обхват на процесуалните права на встъпилата страна, свързан с датата на подаване на молбата за встъпване

(член 115, параграф 1 и член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Право на Съюза — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Антидъмпинг

(член 20 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 20 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Консултиране с държавите членки в рамките на Консултативния комитет

(член 15, параграф 2 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 15, параграф 2 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

4.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Регламенти за налагане на антидъмпингови мита

(член 296 ДФЕС)

5.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Дефиниция на разглеждания продукт

(член 1 от Регламент № 384/96 на Съвета)

1.      По силата на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд, когато встъпилата страна подаде молбата си за встъпване след изтичането на предвидения в член 115, параграф 1 от този правилник срок от шест седмици, който започва да тече от датата на публикуването в Официален вестник на известието за подадената жалба, тя има право да участва само в устната фаза на производството, да ѝ бъде изпратен докладът за съдебното заседание и да представи въз основа на него становището си по време на съдебното заседание.

(вж. точка 59)

2.      Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, по силата на който на предприятията, засегнати от процедура по разследване, която приключва с приемането на антидъмпингов регламент, трябва да е била предоставена възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства. Това изискване е заложено в член 20 от основния антидъмпингов регламент (понастоящем член 20 от Регламент № 1225/2009).

В това отношение, доколкото Комисията изпраща на жалбоподателя преразгледания документ за окончателно разгласяване и му предоставя срок, за да изготви бележките си, което същият прави в определения му срок, и доколкото след това Комисията изпраща на Съвета предложението за окончателен регламент, няколко дни след изпращането на жалбоподателя на преразгледания документ за окончателно разгласяване, липсва нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Освен това обстоятелството, че представен на Съвета проект на предложение за окончателен регламент е разпространен в Комисията в съответствие с писмена процедура, за да получи одобрението на членовете на институцията, не поставя под въпрос възможността жалбоподателят да бъде надлежно изслушан, тъй като при необходимост Комисията може да преустанови посочената писмена процедура или дори да промени своя проект за предложение в отговор на бележките, представени от заинтересованите страни.

(вж. точки 74—78)

3.      Неспазването на предвидения в член 15, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент срок само по себе си не може да представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до незаконосъобразност на процедурата по консултиране с държавите членки в рамките на Консултативния комитет и съответно до незаконосъобразност на дефиницията на разглеждания продукт, възприета в регламент, с който се налага антидъмпингово мито.

Всъщност съгласно съображение 17 от Регламент № 461/2004, с който се изменя Регламент № 384/96 в това отношение, информацията, предоставяна на държавите членки в Консултативния комитет, „следва“ да се изпрати най-малко 10 дни преди датата на заседанието, определена от председателя на Консултативния комитет, „[з]а да се осигури на държавите членки достатъчно време“ да я разгледат. От текста на това съображение, и по-специално от употребата на условното наклонение („devraient“, „следва“), може да се заключи, че неспазването на въпросния срок не опорочава процедурата по консултиране с държавите членки в рамките на Консултативния комитет, а че напротив, изискванията на член 15, параграф 2 от Регламент № 384/96 могат да бъдат изпълнени, когато държавите членки действително разполагат с достатъчно време, за да се запознаят с предоставената им от председателя на Консултативния комитет информация.

В това отношение, когато не бъде установено, че държавите членки не са разполагали с необходимото време, за да се запознаят надлежно с данните, свързани с възприетата от Комисията нова дефиниция на разглеждания продукт, и че поради това Консултативният комитет не е могъл да вземе становище при пълно познаване на фактите, а напротив, бъде установено, че въпросът относно дефиницията на този продукт е бил обсъждан подробно от представителите на държавите членки по време на различни заседания на Консултативния комитет, състояли се в хода на разследването, и че тази дефиниция е била разгледана по-конкретно в документите относно окончателните мерки, изпратени от Комисията до държавите членки повече от десет работни дни преди заседанието на Консултативния комитет, не може да се приеме, че неспазването на определения в член 15, параграф 2 от Регламент № 384/96 срок е могло да окаже влияние върху резултатите от процедурата по консултиране, или пък върху дефиницията на разглеждания продукт, окончателно възприета в регламент, с който се налага антидъмпингово мито.

(вж. точки 91—96)

4.      Когато регламент, с който се налагат окончателни антидъмпингови мита, е част от системата на дадена съвкупност от мерки, не може да се изисква в мотивите му да се уточняват различните фактически и правни обстоятелства, предмет на регламента, които често са твърде многобройни и сложни, нито институциите да вземат отношение по всички изтъкнати от заинтересованите лица доводи. Напротив, достатъчно е авторът на акта да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение за системата на оспорвания регламент.

Несъмнено мотивите на регламент, с който се налагат антидъмпингови мита, трябва да се преценяват, като се отчита по-специално информацията, която институциите на Съюза предоставят на заинтересованите лица и изложените от последните становища в процедурата по разследване. Институциите обаче нямат задължението да мотивират конкретно невземането предвид на различните доводи, изтъкнати от заинтересованите лица. Достатъчно е регламентът да съдържа ясна обосновка на основните елементи от техния анализ, щом като тази обосновка може да доведе до изясняване на причините за отхвърлянето от тяхна страна на релевантните доводи, изтъкнати от страните в хода на административното производство.

От друга страна, регламентът, с който се налагат антидъмпингови мита в резултат на проведена процедура по разследване, трябва да бъде мотивиран по отношение само на съвкупността от фактическите и правни обстоятелства, релевантни за направените в този регламент заключения. Мотивирането на такъв акт няма за цел да обясни как е еволюирала позицията на институциите в хода на административното производство и следователно не е предназначено да обоснове разликите между приетото с окончателния акт решение и временната позиция, изложена в документите, които са изпратени на заинтересованите страни в хода на това производство, за да могат да представят своите становища. Следователно това задължение не изисква от институциите да обясняват и в какво се изразява евентуалната необоснованост на застъпваната на определен етап от административното производство позиция.

(вж. точки 114—116)

5.      Дефинирането на даден продукт в рамките на процедурата по разследване на дъмпинг има за цел да помогне за изготвянето на списък на продуктите, които евентуално ще бъдат обект на налагане на антидъмпинговите мита. За тази цел институциите могат да вземат предвид няколко фактора като физическите, техническите и химическите характеристики на продуктите, употребата им, взаимозаменяемостта им, възприемането им от потребителите, дистрибуторските канали, производствения процес, производствените разходи и качеството.

В това отношение не може да се приеме тезата, че физическите различия оправдават разграничаването на продуктите само ако са от значение за потребителите. Всъщност сред факторите, които институциите на Съюза могат да вземат предвид, физическите, техническите и химическите характеристики на продуктите несъмнено заемат важно място, без обаче да имат задължително предимство. Следователно не може да се счита, че различията във физическите или техническите характеристики са от значение само ако са възприети от потребителя.

(вж. точки 138 и 141)