РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
13 септември 2010 година(*)
„Дъмпинг — Внос на някои комбинирани хладилници с фризери с произход от Южна Корея — Дефиниция на разглеждания продукт — Право на защита — Консултативен комитет — Задължение за мотивиране — Избор на метода за дефиниране на разглеждания продукт — Член 15, параграф 2 и член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем член 15, параграф 2 и член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009)“
По дело T‑314/06
Whirlpool Europe Srl, установено в Комерио (Италия), за което се явяват адв. M. Bronckers и адв. F. Louis, avocats,
жалбоподател,
подпомаган от
Италианска република, за която се явява г‑н G. Albenzio, avvocato dello Stato,
и от
Conseil européen de la construction d’appareils domestiques (CECED), установен в Брюксел (Белгия), за който се явяват адв. Y. Desmedt и адв. A. Verheyden, avocats,
встъпили страни,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н J.-P. Hix в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch, avocat,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,
и от
LG Electronics, Inc., установено в Сеул (Южна Корея), за което първоначално се явяват адв. L. Ruessmann и адв. P. Hecker, а впоследствие адв. Ruessmann и адв. A. Willems, avocats,
встъпили страни,
с предмет жалба за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1289/2006 на Съвета от 25 август 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои успоредно разположени хладилници с произход от Република Корея (ОВ L 236, стp. 11, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 47, стр. 247),
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij (докладчик), председател, г‑н V. Vadapalas и г‑н L. Truchot, съдии,
секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 ноември 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Основната антидъмпингова уредба се съдържа в Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), съответно изменен (наричан по-нататък „основният регламент“) (заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стp. 51, поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22).
2 Член 1, параграфи 1 и 4 от основния регламент (понастоящем член 1, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1225/2009) гласи:
„1. Антидъмпингово мито може да се прилага за всеки дъмпингов продукт, чието допускане за свободно обращение в Общността причинява вреда.
[…]
4. По смисъла на настоящия регламент „сходен продукт“ означава продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт“.
3 Член 15 от основния регламент (понастоящем член 15 от Регламент № 1225/2009) предвижда:
„1. Консултациите, предвидени в настоящия регламент, се провеждат в рамките на консултативен комитет, в който участват представители на всички държави членки, като председател е представител на Комисията. Консултации се провеждат незабавно по искане на държава членка или по инициатива на Комисията и във всички […] случаи в рамките на период, който позволява спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.
2. Комитетът заседава, когато бъде свикан от неговия председател. Той предоставя цялата относима информация на държавите членки във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието.
3. В случай на необходимост консултациите могат да бъдат и само писмени; тогава Комисията нотифицира държавите членки и определя срок, в рамките на който те могат да изразят своите становища или да поискат устна консултация, която да бъде организирана от председателя, ако е възможно устната консултация да се проведе в рамките на период, позволяващ спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.
4. Предмет на консултация са по-специално:
[…]
г) подходящите при съответните обстоятелства мерки за предотвратяване или неутрализиране на причиняваната от дъмпинга вреда и начините и средствата за привеждане на тези мерки в действие“.
4 Срокът от десет работни дни, с който съгласно член 15, параграф 2 от основния регламент (понастоящем член 15, параграф 2 от Регламент № 1225/2009) разполага председателят на Консултативния комитет, за да предостави на държавите членки цялата относима информация, е въведен в основния регламент с Регламент (ЕО) № 461/2004 на Съвета от 8 март 2004 г. (ОВ L 77, стp. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 34, стр. 171), съображение 17 от който гласи:
„Информацията, предоставена на държавите членки в Консултативния комитет, често е от специализиран технически характер и включва сложен икономически и правен анализ. За да се осигури на държавите членки достатъчно време да разгледат и проучат съответната информация, същата следва да се изпрати минимум 10 дни преди датата на заседанието, определен[а] от председателя на Консултативния комитет“.
5 Член 20 от основния регламент (понастоящем член 20 от Регламент № 1225/2009) гласи:
„1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на подробностите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.
2. Страните, посочени в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.
[…]
4. Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави, [предвид необходимостта от защита] на поверителна[та] информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не преопределя решенията, които може да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите се разгласяват във възможно най-кратък срок.
5. Забележки, направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая“.
Обстоятелства, предхождащи спора
1. Пазар, предмет на разследването
6 Пазарът на комбинирани хладилници с фризери, предмет на разследването, в резултат на което са приети спорните антидъмпингови мерки, обхваща три сегмента:
– сегмента на комбинираните хладилници с долно разположение, чието отделение за дълбоко замразяване се намира под хладилното отделение;
– сегмента на хладилниците с горно разположение, чието отделение за дълбоко замразяване се намира над хладилното отделение;
– сегмента на успоредно разположените хладилници, снабдени с две успоредни врати, отварящи се хоризонтално към отделение за дълбоко замразяване и хладилно отделение.
7 Неотдавна на пазара се появи нов вид комбиниран хладилник с фризер с три врати, чието отделение за дълбоко замразяване се намира под хладилното отделение, като двете са част от едно тяло. Отделението за дълбоко замразяване има една врата, докато към хладилното отделение се отварят хоризонтално две успоредно разположени врати.
2. Първоначална фаза на процедурата по разследване
8 Ha 18 април 2005 г. в съответствие с основния регламент жалбоподателят Whirlpool Europe Srl отправя до Комисията на Европейските общности жалба срещу вноса на някои хладилници с произход от Южна Корея.
9 Ha 2 юни 2005 г. Комисията публикува известие за откриване на антидъмпингова процедура във връзка с вноса на някои успоредно разположени хладилници с произход от Република Корея (ОВ L 135, стp. 4). Продуктите, за които в това известие се твърди, че са предмет на дъмпинг, са комбинираните хладилници с фризери с обем над 400 литра и най-малко две отделни външни врати, монтирани хоризонтално.
10 Комисията изпраща въпросници на всички лица, за които е известно, че са засегнати от разследването.
11 Според корейското дружество LG Electronics, Inc. (наричано по-нататък „LG“) при дефинирането на продукта, предмет на разследването, трябва да се включат всички големи хладилници, тъй като те служат за една и съща цел, а именно съхраняването на храна и напитки, и повечето от тях разполагат както с хладилно отделение, така и с отделение за дълбоко замразяване.
12 В допълнение LG поддържа, че дефиницията на разглеждания продукт, съдържаща се в известието за откриване на процедурата, е погрешна. То посочва, че под „успоредно разположени хладилници“ производителите разбират хладилниците, разполагащи с хладилно отделение и с отделение за дълбоко замразяване, разположени едно до друго и снабдени с отделни външни врати за всяко едно от тях. Според него, ако се възприеме дефиницията, съдържаща се в известието за откриване на процедурата, в разследването ще бъдат включени някои „монтирани в дъното фризери“, а именно комбинирани хладилници с фризери, с две врати за хладилното отделение, което е отгоре, и една врата за отделението за дълбоко замразяване, което е отдолу, докато ще бъдат изключени сравними модели с по една врата за всяко отделение. Поради това LG иска или от разследването да бъдат изключени всички комбинирани хладилници с фризери с три и повече врати, или това разследване да обхване всички комбинирани хладилници с фризери.
13 Накрая LG поддържа, че значение имат не външните характеристики (най-вече вратите) на моделите, а тяхната вътрешна конфигурация. LG по-конкретно подчертава, че специфичното поставяне на хладилното отделение и на отделението за дълбоко замразяване е най-съществената основна отличителна характеристика на успоредно разположените хладилници.
14 Ha 14 ноември 2005 г. жалбоподателят предоставя на Комисията публикувани в потребителски списания анализи, в които се подкрепя включването на хладилниците с три врати в дефиницията на разглеждания продукт.
15 Ha 17 ноември 2005 г. по време на заседание с Комисията жалбоподателят се запознава с доводите на LG относно дефиницията на разглеждания продукт. Той отговаря на същите с писмо от 13 декември 2005 г. С писма от 17 и 25 януари 2006 г. LG представя други бележки, на които жалбоподателят отговаря на 31 януари 2006 г. На 2 февруари 2006 г. жалбоподателят е изслушан отново от Комисията. На 6, 7 и 15 февруари 2006 г. LG представя на Комисията нови бележки във връзка с дефиницията на разглеждания продукт.
3. Временният регламент
16 На 28 февруари 2006 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 355/2006 за въвеждане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои комбинации от хладилници и фризери, снабдени с отделни външни врати, с произход от Република Корея (ОВ L 59, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 45, стр. 125, наричан по-нататък „временният регламент“).
17 Във временния регламент Комисията отхвърля тезата на LG, основаваща се на факта, че целта на всички големи хладилници е една и съща, с довода, че пазарът на комбинираните хладилници с фризери е „ясно обособен пазарен сегмент“. Поради специфичните си физически характеристики, а именно двете големи врати, монтирани хоризонтално, комбинираните хладилници с фризери имали „специфично място“ на пазара на комбинираните хладилници с фризери.
18 Комисията отхвърля и твърдението на LG, че всички комбинирани хладилници с фризери, снабдени с три или повече врати, трябва да бъдат изключени от процедурата, тъй като при разследването се установило, че няма „общоприета дефиниция“ за успоредно разположените хладилници. Споменатите от LG комбинирани хладилници с три врати, напротив, можели да се намерят на пазара заедно с всички останали модели на успоредно разположени хладилници.
19 Комисията временно заключава, че макар и да съществуват разлики в обема, в допълнителните характеристики и използваните материали, всички типове успоредно разположени хладилници, включително комбинираните хладилници с фризери с три врати, при които фризерът е монтиран отдолу, имат едни и същи основни физически и технически характеристики, и в основни линии се използват за едни и същи цели.
20 Ето защо Комисията приема, че успоредно разположените хладилници, произвеждани и продавани в Европейския съюз от производители от Общността, от една страна, и тези, произвеждани и продавани в Южна Корея, от друга страна, в основни линии имат едни и същи физически и технически характеристики и едно и също основно предназначение, поради което временно ги приема за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.
21 Поради това член 1 от Временния регламент гласи:
„Налага се временно антидъмпингово мито върху вноса на комбинации от хладилници и фризери, снабдени с отделни външни врати т.е. комбинация от хладилник и фризер, с капацитет по-голям от 400 литра, с най малко две самостоятелни външни врати, монтирани една до друга, попадащи под код по КН ех 84181020 (код по ТАРИК 8418102091) и с произход от Република Корея“.
4. Последваща фаза на процедурата по разследване
22 След като получават известието на Комисията относно временните ѝ заключения, жалбоподателят и LG представят нови бележки относно дефиницията на разглеждания продукт. LG изпраща до Комисията и експертно заключение по проект за класификация на хладилници. В последвала размяна на писма жалбоподателят и LG представят становищата си относно дефиницията на разглеждания продукт.
5. Документът за окончателно разгласяване
23 На 30 юни 2006 г. Комисията изготвя документ за окончателно разгласяване. В него тя припомня, че когато определят съответния продукт, съгласно постоянната си практика институциите на Съюза разглеждат най-напред основните физически и технически характеристики на този продукт и че обикновено се смята, че моделите, класифицирани в различни продуктови сегменти, представляват единен продукт, освен ако не съществуват „ясни разграничителни линии“ между отделните сегменти.
24 Според Комисията при разследването се установява, че традиционното подразделяне на три сегмента на пазара на комбинирани хладилници с фризери с голям капацитет е безспорно и е известно на всички оператори в сектора, поради което не било оправдано в дефиницията на разглеждания продукт да бъдат включени всички комбинирани хладилници с фризери, така както иска LG.
25 По-нататък Комисията отбелязва, че нито физическите характеристики (две хоризонтално монтирани врати и ширина на уреда), нито съображенията във връзка с пускането в продажба и възприятието на потребителя оправдавали изключването на модела с три врати от дефиницията на разглеждания продукт. Така Комисията заключава, че в тази дефиниция трябвало да се включи „моделът на успоредно разположени хладилници с три врати“.
6. Преразгледаният документ за окончателно разгласяване
26 На заинтересованите страни е предоставен срок до 11 юли 2006 г. за представяне на коментари по документа за окончателно разгласяване.
27 На 5 и 6 юли 2006 г. председателят на Консултативния комитет изпраща на държавите членки документите относно окончателните мерки, които Комисията възнамерява да предложи.
28 На 11 юли 2006 г. жалбоподателят и LG представят коментарите си по документа за окончателно разгласяване. Жалбоподателят изразява съгласието си с възприетата от Комисията дефиниция на разглеждания продукт, докато LG отново оспорва изложените от Комисията в това отношение съображения и заключения.
29 С писмо от 14 юли 2006 г. Комисията уведомява държавите членки, че е променила позицията си във връзка с дефиницията на разглеждания продукт, като е изключила от нея хладилниците с три врати.
30 С писмо от 17 юли 2006 г., изпратено до члена на Комисията, който отговаря за търговията, жалбоподателят възразява срещу тази промяна на позицията, за която узнава по неофициален път.
31 С писмо от 19 юли 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателя преразгледания документ за окончателно разгласяване, уведомявайки го за тази промяна. В този документ Комисията отбелязва:
„Горепосоченият износител представи допълнителни доказателства в подкрепа на обособяването на сегмента на успоредно разположените хладилници на основата на вътрешната конфигурация на отделенията, а не на основата на разположението на вратите. След окончателното разкриване на информацията в светлината на новите доказателства, представени от същия износител, бяха преценени позициите на някои водещи научни институти и органи по класификацията, повечето от които класифицират успоредно разположените хладилници според вътрешната конфигурация, а не според разположението на вратите. Това води до заключението, че от гледна точка на физическите характеристики моделът с три врати не може да се смята за част от сегмента на успоредно разположените хладилници […]. Що се отнася до възприятията на потребителите, [жалбоподателят] и [производителите от] Общността представиха проучвания на потребителското мнение в подкрепа на собствените твърдения, които взаимно си противоречаха. Следователно в тази връзка не може да се стигне до категорично заключение в едната или в другата посока.
От горепосоченото произтича, че моделът с три врати следва да се приема като част от сегмента на хладилниците с долно разположение, а не [като част от този на] успоредно разположените хладилници. […]
Следователно [е необходимо] да се преразгледа определението за продуктовия обхват съгласно временния регламент. Поради тази причина засегнатият продукт окончателно се определя като комбиниран хладилник с фризер с обем над 400 литра с успоредно разположение на отделението за дълбоко замразяване и хладилното отделение с произход от Република Корея, като в момента се класифицира с код по КН ex 8418 10 20“.
32 На жалбоподателя и на другите заинтересовани страни е предоставен срок за представяне на становища, изтичащ в 10 часа на 31 юли 2006 г.
33 На 19 и 20 юли 2006 г. Консултативният комитет заседава и разглежда окончателните мерки, които Комисията възнамерява да предложи на Съвета на Европейския съюз, включително новата дефиниция на разглеждания продукт, от която са изключени комбинираните хладилници с фризери с три врати.
34 С писма от 28 юли 2006 г. жалбоподателят и Conseil européen de la construction d’appareils domestiques (CECED) [„Европейски комитет на производителите на домакинско оборудване“] възразяват срещу променената дефиниция на разглеждания продукт, съдържаща се в преразгледания документ за окончателно разгласяване.
35 На 31 юли 2006 г. Комисията представя на Съвета Предложение за регламент COM (2006) 436 окончателен за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои успоредно разположени хладилници с произход от Република Корея.
36 С писмо от 9 август 2006 г. Комисията отговаря на писменото становище на жалбоподателя от 28 юли 2006 г.
7. Обжалваният регламент
37 На 25 август 2006 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1289/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временно мито върху вноса на някои успоредно разположени хладилници с произход от Република Корея (ОВ L 236, стp. 11, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 47, стр. 247, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).
38 Член 1 от обжалвания регламент гласи:
„С настоящото се налага окончателно антидъмпингово мито за успоредно разположените хладилници, т.е. комбинираните хладилници с фризери с обем над 400 литра, при които отделението за дълбоко замразяване и хладилното отделение са разположени успоредно, с код по КН ex 8418 10 20 (код по ТАРИК 8418 10 20 91) и с произход от Република Корея“.
Производство и искания на страните
39 На 17 ноември 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
40 Известието за подадената жалба е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 30 декември 2006 г. (ОВ С 326, стp. 67).
41 На 11 януари и 14 февруари 2007 г. съответно Комисията и LG подават молби за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.
42 На 9 февруари 2007 г. CECED и Electrolux подават молби за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя.
43 С определение от 26 февруари 2007 г. председателят на трети състав на Общия съд допуска встъпването на Комисията.
44 С определение от 10 май 2007 г. председателят на трети състав на Общия съд допуска встъпването на CECED и на LG.
45 На 22 юни 2007 г. Италианската република подава молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя.
46 С определение от 4 септември 2007 г. председателят на трети състав на Общия съд допуска встъпването на Италианската република.
47 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това се разпределя настоящото дело.
48 С определение от 10 януари 2008 г. Общият съд (шести състав) отхвърля молбата за встъпване на Electrolux.
49 С определение от 8 октомври 2009 г. председателят на шести състав уважава искането на жалбоподателя някои от неговите документи да бъдат разгледани при условията на поверителност по отношение на CECED и LG, като само за един от тези документи, отхвърля искането за разглеждане при условията на поверителност по отношение на LG. Поради това на LG е изпратен пълният вариант на този документ.
50 Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия кани страните да отговорят писмено на някои въпроси. Страните се съобразяват с това искане в определения срок.
51 В съдебното заседание от 11 ноември 2009 г. се провеждат устните състезания между страните и са изслушани техните отговори на въпросите, поставени от Общия съд.
52 Жалбоподателят, подкрепен от Италианската република и от CECED, моли Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент, доколкото възприетата в него от Съвета дефиниция на разглеждания продукт и на сходния продукт не включва всички големи комбинирани хладилници с фризери, които имат най-малко две монтирани хоризонтално врати,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
53 Съветът, поддържан от Комисията и от LG, моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
54 Тъй като съдия Т. Чипев е бил възпрепятстван да заседава след приключване на устната фаза на производството, делото е преразпределено на председателя на състав г‑н Meij в качеството му на съдия докладчик, а в приложение на член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд съдия Vadapalas е определен за попълване на състава.
55 С определение от 5 юли 2010 г. Общият съд (шести състав) в новия си състав открива отново устната фаза на производството и уведомява страните, че ще бъдат изслушани в ново съдебно заседание на 8 септември 2010 г.
56 С писма, съответно от 9, 12, 14, 15 и 16 юли 2010 г. жалбоподателят, Съветът, Комисията, CECED, LG и Италианската република уведомяват Общия съд, че се отказват от повторното си изслушване.
57 В резултат на това председателят на шести състав решава да закрие устната фаза на производството.
От правна страна
1. По твърдяното нарушение на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник
58 В съдебното заседание Съветът отбелязва, че в молбата си за встъпване Италианската република не може да изразява становище по съществото на спора, каквото може да бъде представено само в устната фаза на производството.
59 Общият съд отбелязва, че по силата на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд, когато встъпилата страна, каквато е Италианската република, подаде молбата си за встъпване след изтичането на предвидения в член 115, параграф 1 от този правилник срок от шест седмици, който започва да тече от датата на публикуването в Официален вестник на известието за подадената жалба, тя има право да участва само в устната фаза на производството, да ѝ бъде изпратен докладът за съдебното заседание и да представи въз основа на него становището си по време на съдебното заседание (Решение на Съда от 26 март 2009 г. по дело Selex Sistemi Integrati/Комисия, C‑113/07, Сборник, стp. I‑2207, точка 36).
60 Все пак е необходимо да се заключи, че, както подчертава Италианската република в съдебното заседание, изразеното от нея в молбата за встъпване становище представлява само изложение на изтъкнатите от нея в подкрепа на тази молба правни основания и поради това не се отнася до основателността на жалбата.
61 Ето защо следва да се приеме, че предписанията на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник не са били нарушени.
2. По исканията за отмяна
По допустимостта
Доводи на страните
62 Съветът поддържа, че настоящата жалба е недопустима, доколкото жалбоподателят иска частична отмяна на обжалвания регламент само поради това че възприетата в него от Съвета дефиниция на разглеждания продукт и на сходния продукт не включвала всички големи комбинирани хладилници с фризери, които имат най-малко две хоризонтално монтирани врати. В това отношение Съветът се позовава на съдебната практика, съгласно която частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само доколкото частта, чиято отмяна се иска, може да бъде отделена от останалата част на акта.
63 Съветът оспорва също съдържащото се в писмената реплика на жалбоподателя искане при отмяна на обжалвания регламент или на член 1 от него този акт да остане в сила, докато институциите на Съюза не предприемат необходимите мерки за изпълнението на постановено от Общия съд решение за отмяна. Всъщност това искане представлявало промяна в предмета на спора, така че при отмяна на обжалвания регламент или на член 1 от него Общият съд би се произнесъл ultra petita.
64 Накрая Съветът отбелязва, че Общият съд не може да поправи грешка на институциите на Съюза, като обезсили „изключването в последния момент“ на хладилниците с три врати от приложното поле на спорните антидъмпингови мерки.
65 Жалбоподателят оспорва представените от Съвета доводи в подкрепа на недопустимостта на жалбата.
Съображения на Общия съд
66 Общият съд счита, че при конкретните обстоятелства не следва да се произнася по представените от Съвета доводи в подкрепа на недопустимостта на настоящата жалба, тъй като исканията на жалбоподателя за отмяна при всички положения трябва да бъдат отхвърлени по същество (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 март 2004 г. по дело Франция/Комисия, C‑233/02, Recueil, стp. I‑2759, точка 26).
По съществото на спора
67 Жалбоподателят изтъква четири правни основания в подкрепа на исканията си за отмяна. На първо място, Съветът и Комисията нарушили правото на защита на жалбоподателя във връзка с „изключването в последния момент“ на хладилниците с три врати от дефиницията на разглеждания продукт. На второ място, в нарушение на член 15, параграф 2 от основния регламент институциите не се консултирали „своевременно“ с държавите членки в рамките на Консултативния комитет във връзка с това изключване. На трето място, обжалваният регламент не бил мотивиран в достатъчна степен по отношение на спорното изключване. На четвърто и последно място, при избора на метода за дефиниране на разглеждания продукт институциите допуснали грешка при прилагане на правото.
По първото правно основание, изведено от нарушаването на правото на защита на жалбоподателя във връзка с изключването на хладилниците с три врати от дефиницията на разглеждания продукт
– Доводи на страните
68 На първо място, жалбоподателят поддържа, че Комисията е изготвила документа за окончателно разгласяване, преразгледан на 19 юли 2006 г., и че по силата на член 20, параграф 5 от основния регламент (понастоящем член 20, параграф 5 от Регламент № 1225/2009) е била длъжна да предостави на заинтересованите страни най-малко 10-дневен срок за представяне на становища. Комисията обаче изпратила на Съвета предложението за окончателни мерки на 31 юли 2006 г., т.е. „няколко часа“ след изтичането на определения на тези страни срок за представяне на становища (вж. точка 32 по-горе).
69 Жалбоподателят подчертава, че промяна в дефиницията на сходния продукт води до засягане на „съществен елемент“ от антидъмпинговата процедура и че такава промяна е твърде необичайна на един напреднал етап от процедурата. Поради това жалбоподателят изпратил на Комисията 30 страници с бележки, придружени от 13 нови приложения, които не са споменати никъде в обжалвания регламент. Всъщност в последния се възпроизвеждали единствено съображенията, които вече се съдържали в преразгледания документ за окончателно разгласяване, изпратен на 19 юли 2006 г.
70 Освен това според жалбоподателя фактът, че Комисията е изчакала до 9 август 2006 г., за да отговори на бележките му и че им е отговорила подробно, доказва, че бележките му били релевантни и изисквали задълбочена преценка, каквато обаче не била направена, преди Комисията да промени окончателното си предложение и да го изпрати на Съвета на 31 юли 2006 г. При тези условия обстоятелството, че Комисията не отделила достатъчно време, за да разгледа бележките на жалбоподателя, лишило последния от възможност надлежно да упражни правото си на защита.
71 В това отношение жалбоподателят изтъква, че определеният в член 20, параграф 5 от основния регламент срок не е само формалност, която следва да се съблюдава, а че има за цел гарантиране на правото на заинтересованите страни да бъдат надлежно изслушани.
72 На второ място, жалбоподателят поддържа в писмената реплика, че с изключение на две писма и на бележка от американската администрация, които Съветът приложил към писмената си защита, за да докаже, че до последния момент дефиницията на разглеждания продукт е била предмет на „лобиране“, нито един от документите и от бележките относно телефонните разговори, оказали влияние върху окончателните изводи на Комисията, не е бил приложен към неповерителния вариант на нейната преписка и поради това не е достигнал до знанието на заинтересованите страни. По този начин Съветът нарушил правото на защита на жалбоподателя. Съветът нарушил и принципите на справедлив съдебен процес и на равни процесуални възможности на страните, тъй като не оповестил всички документи, свързани с осъществяваните в Комисията дейности по „лобиране“.
73 Съветът оспорва основателността на настоящото правно основание, както и допустимостта на доводите, изтъкнати от жалбоподателя в писмената реплика.
– Съображения на Общия съд
74 Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, по силата на който на предприятията, засегнати от процедура по разследване, която приключва с приемането на антидъмпингов регламент, трябва да е била предоставена възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства (вж. Решение на Общия съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стp. II‑3663, точки 288 и 289 и цитираната съдебна практика).
75 Това изискване е заложено в член 20 от основния регламент, който предвижда в параграф 4 (като член 20, параграф 4 понастоящем е член 20, параграф 4 от Регламент № 1225/2009), че окончателното разгласяване се прави в писмена форма. Съгласно тази разпоредба, когато окончателно приетото решение се основава на факти и съображения, различни от окончателно разгласените, те „се разгласяват във възможно най-кратък срок“. В член 20, параграф 5 от основния регламент се уточнява, че „[з]абележки, направени след окончателното разгласяване, се вземат предвид, само когато се получат в рамките на срок, определен от Комисията за всеки конкретен случай, като този срок е най-малко 10 дни, при надлежно отчитане на спешността на случая“.
76 В конкретния случай е безспорно, че на 19 юли 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателя преразгледания документ за окончателно разгласяване и му предоставя срок, изтичащ на 31 юли 2006 г., за да изготви бележките си. Също така не подлежи на съмнение фактът, че на 28 юли 2006 г. жалбоподателят представя бележките си по преразгледания документ за окончателно разгласяване и че Комисията изпраща на Съвета предложението за окончателен регламент на 31 юли 2006 г., т.е. дванадесет дни след изпращането на жалбоподателя на преразгледания документ за окончателно разгласяване. От това следва, че Комисията е разполагала с изпратените от жалбоподателя бележки преди изтичането на 10-дневния срок, предвиден в член 20, параграф 5 от основния регламент, и че е изчакала изтичането на този срок, преди да изпрати на Съвета предложението за окончателен регламент.
77 Освен това следва да се отбележи, че обстоятелството, че представен на Съвета проект на предложение за окончателен регламент е разпространен в Комисията в съответствие с писмена процедура, за да получи одобрението на членовете на институцията, не поставя под въпрос възможността жалбоподателят да бъде надлежно изслушан, тъй като при необходимост Комисията може да преустанови посочената писмена процедура или дори да промени своя проект за предложение в отговор на бележките, представени от заинтересованите страни.
78 Ето защо трябва да се заключи, че Комисията не е нарушила член 20, параграф 5 от основния регламент. Поради това не може да се установи никакво нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
79 Такова заключение не може да бъде оспорено с довода на жалбоподателя, съгласно който правото му на защита и правото му да бъде информиран са нарушени, поради това че в нарушение на член 20 от основния регламент не са му предоставени определени писма, както и бележките относно телефонни разговори.
80 В това отношение всъщност трябва да се отбележи, че жалбоподателят прави извод за съществуването на допълнителни документи, които не са му били предоставени, от съществуването на документите, представени от Съвета по време на производството пред Общия съд, а именно две писма, изпратени от американските власти до Комисията, и вътрешно електронно съобщение, изпратено от службите на Комисията, в което се споменава за проведен с американските власти телефонен разговор.
81 Все пак необходимо е да се отбележи, че жалбоподателят просто приема — без каквито и да било доказателства — че съществуват допълнителни документи, оказали влияние върху окончателните заключения на Комисията.
82 Следователно жалбоподателят не може да твърди в подкрепа на своето правно основание, че такива документи не са му били предоставени.
83 С оглед на гореизложеното първото правно основание трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от липсата на „своевременно“ консултиране с държавите членки в рамките на Консултативния комитет във връзка с изключването на хладилниците с три врати от дефиницията на разглеждания продукт
– Доводи на страните
84 Жалбоподателят изтъква, че съгласно член 15, параграф 2, второ изречение от основния регламент (понастоящем член 15, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1225/2009) председателят на Консултативния комитет трябва да предостави цялата относима информация на държавите членки във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието.
85 В настоящия случай тази разпоредба била нарушена, тъй като Консултативният комитет не могъл да изрази становището си при пълно познаване на фактите, поради това че неговите членове не разполагали с цялата относима информация в срок от десет работни дни преди заседанията му на 19 и 20 юли 2006 г., доколкото едва на 14 юли 2006 г. били уведомени за решението на Комисията да изключи хладилниците с три врати от дефиницията на разглеждания продукт.
86 Този процесуален срок от десет работни дни бил въведен в основния регламент, за да се гарантира съблюдаването на правата на заинтересованите страни и правната сигурност. Задължението за надлежно консултиране с държавите членки в рамките на Консултативния комитет представлявало съществено процесуално изискване, доколкото можело да има последици за съдържанието на приетия окончателен акт. Всъщност консултирането с държавите членки в рамките на Консултативния комитет можело да накара Комисията да промени становището си.
87 Жалбоподателят добавя, че промяната в позицията на Комисията във връзка с дефиницията на разглеждания продукт предизвикала „напълно нова дискусия“, за която членовете на Консултативния комитет имали нужда от време, за да се подготвят.
88 Съветът оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.
– Съображения на Общия съд
89 От преписката следва, че на заседанията от 19 и 20 юли 2006 г. Консултативният комитет се е произнесъл по предложението на Комисията за окончателни мерки въз основа на информацията, получена в пълен вид от държавите членки едва на 14 юли 2006 г.
90 От горното следва, че въпреки предвиденото в член 15, параграф 2 от основния регламент в рамките на десетте работни дни преди заседанието на Консултативния комитет държавите членки не са получили необходимата им информация, за да се произнесат по решението на Комисията за изключване на хладилниците с три врати от дефиницията на разглеждания продукт.
91 Все пак неспазването на предвидения в член 15, параграф 2 от основния регламент срок само по себе си не може да представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до незаконосъобразност на процедурата по консултиране с държавите членки в рамките на Консултативния комитет и съответно до незаконосъобразност на дефиницията на разглеждания продукт, възприета в обжалвания регламент.
92 Всъщност съгласно съображение 17 от Регламент № 461/2004, с който се изменя основният регламент в това отношение, информацията, предоставяна на държавите членки в Консултативния комитет „следва“ да се изпрати най-малко 10 дни преди датата на заседанието, определена от председателя на Консултативния комитет, „[з]а да се осигури на държавите членки достатъчно време“ да я разгледат.
93 От текста на това съображение, и по-специално от употребата на условното наклонение („devraient“, „следва“), може да се заключи, че неспазването на въпросния срок не опорочава процедурата по консултиране с държавите членки в рамките на Консултативния комитет, а че напротив, изискванията на член 15, параграф 2 от основния регламент могат да бъдат изпълнени, когато държавите членки действително разполагат с достатъчно време, за да се запознаят с предоставената им от председателя на Консултативния комитет информация (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 14 декември 2004 г. по дело FICF и др./Комисия, T‑317/02, Recueil, стp. II‑4325, точка 188 и цитираната съдебна практика).
94 Жалбоподателят обаче не доказва, че държавите членки не са разполагали с необходимото време, за да се запознаят надлежно с данните, свързани с възприетата от Комисията нова дефиниция на разглеждания продукт, и че поради това Консултативният комитет не е могъл да вземе становище при пълно познаване на фактите.
95 От преписката, напротив, следва, че въпросът относно дефиницията на разглеждания продукт е бил обсъждан подробно от представителите на държавите членки по време на различни заседания на Консултативния комитет, състояли се в хода на разследването, и че тази дефиниция е била разгледана по-конкретно в документите относно окончателните мерки, изпратени от Комисията до държавите членки на 5 юли 2006 г.
96 Ето защо следва да се заключи, че неспазването на определения в член 15, параграф 2 от основния регламент срок не е могло да окаже влияние върху резултатите от процедурата по консултиране, нито върху дефиницията на разглеждания продукт, окончателно възприета в обжалвания регламент (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 10 юли 1991 г. по дело RTE/Комисия, T‑69/89, Recueil, стp. II‑485, точка 27 и Решение на Общия съд от 27 ноември 1997 г. по дело Kaysersberg/Комисия, T‑290/94, Recueil, стp. II‑2137, точка 88).
97 Следователно в съдебното заседание Италианската република напразно твърди, че неспазването на въпросния срок е лишило членовете на Консултативния комитет от възможността да оспорят надлежно промяната в дефиницията на разглеждания продукт.
98 В това отношение следва също да се отбележи, че Съветът уточнява, без това да се оспорва, че макар на това заседание някои държави членки да са поискали и получили допълнителен срок до 27 юли 2006 г., за да представят в писмена форма становищата си по предложението на Комисията за окончателни мерки, никоя от тях не е заявила, че този срок е недостатъчен, нито пък е поискала друг допълнителен срок за произнасяне.
99 При тези условия второто правно основание трябва да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от непълнотата на съдържащите се в обжалвания регламент мотиви във връзка с дефиницията на разглеждания продукт
– Доводи на страните
100 Жалбоподателят поддържа, че съдържащите се в обжалвания регламент мотиви във връзка с установената в крайна сметка с него дефиниция на разглеждания продукт не му дават възможност да разбере, нито пък да оспори основателността на окончателните изводи на Съвета и на Комисията по този въпрос, като освен това не позволяват на Общия съд да упражни в това отношение съдебен контрол.
101 Предвид същественото значение на промяната в позицията на Комисията при дефинирането на разглеждания продукт и обстоятелството, че тази промяна е направена със закъснение, мотивите в обжалвания регламент били недостатъчни, за да бъдат разбрани съображенията, изложени в отговор на подробно представените доводи и доказателства по този въпрос в продължение на повече от една година.
102 Вместо просто да обявят новата си дефиниция на разглеждания продукт, основавайки се на използвани преди това факти и данни, институциите следвало да обяснят защо критерият, почиващ на вътрешната конфигурация на големите комбинирани хладилници с фризери и базиран само на физическите им характеристики, трябва да замени критерия, свързан с външните им характеристики, а именно наличието на най-малко две успоредно разположени хоризонтално отварящи се врати, който до момента бил считан за подходящ от гледна точка както на физическите характеристики на уредите, така и на възприемането им от потребителя.
103 Институциите не можели да отхвърлят най-общо този последен параметър, след като заинтересованите страни и Комисията са го обсъждали задълбочено и той е бил считан за определящ първоначалната дефиниция на разглеждания продукт. Съображението, че възприемането му от потребителя вече нямало решаващо значение, не било мотивирано в достатъчна степен. Когато, както в настоящия случай, институциите на Съюза не приемат резултатите от проучвания на потребителското мнение поради тяхната противоречивост, те трябвало да обяснят защо такова противоречие е особено смущаващо за тях.
104 В съображенията на обжалвания регламент се посочвало, че институциите на Съюза е трябвало да изключат модела с три врати от дефиницията на разглеждания продукт, след като са разгледали по-задълбочено позициите на някои научни институти и органи по класификацията, в светлината на допълнителните доказателства, представени от LG след получаването на документа за окончателно разгласяване.
105 От една страна обаче, LG не представило никакво допълнително доказателство, а само потвърдило, че вътрешната конфигурация на продукта е по-важна от външните му физически характеристики, и изпратило писмо, съставено от един институт и датирано от 10 юли 2006 г., в което е възпроизведено становището, представеното от това дружество на Комисията през април 2006 г., и в което тя е упрекната, че не е съобразила това становище при изготвянето на документа си за окончателно разгласяване.
106 От друга страна, Съветът и Комисията не обяснили защо позициите на някои научни институти и органи по класификацията — по-голямата част от които класифицират успоредно разположените хладилници според вътрешната им конфигурация, а не според разположението на вратите — са ги довели до заключението, че от гледна точка на физическите характеристики моделът с три врати не може да се счита за част от сегмента на успоредно разположените хладилници. Освен това те не проверили доколко са авторитетни тези организации, определени като „водещи“.
107 Нещо повече, Съветът и Комисията трябвало да обяснят защо някои доказателства, съдържащи се в преписката още от октомври 2005 г., не са счетени за убедителни за целите на разследването и защо освен това не са взели предвид други доказателства като например публикациите на независими сдружения на потребителите, някои от които се отнасяли изрично до комбинираните хладилници с фризери с три врати.
108 Жалбоподателят добавя, че обикновено институциите не въвеждат разграничения в рамките на дефиницията на разглеждания продукт, освен ако не са налице „ясни разграничителни линии“ между сегментите. В конкретния случай обаче липсвала „ясна разграничителна линия“ между успоредно разположените комбинирани хладилници с две врати и тези с три врати. Институциите не обяснили защо, след като липсва „ясна разграничителна линия“, са сметнали за необходимо сами да въведат разграничение.
109 Накрая, жалбоподателят предполага, че „рязката“ промяна в позицията на институциите е предизвикана от „лобиране в последния момент“, данни за което обаче не се съдържат в мотивите на обжалвания регламент.
110 Съветът оспорва обосноваността на доводите на жалбоподателя.
– Съображения на Общия съд
111 Следва да се припомни, че мотивите на даден акт на институциите на Съюза трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на автора на акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка и да защитят правата си, а на Съда — да упражни своя контрол (Решение на Общия съд от 27 септември 2005 г. по дело Common Market Fertilizers/Комисия, T‑134/03 и T‑135/03, Recueil, стр. II‑3923, точка 156).
112 Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стp. I‑1719, точка 63).
113 Въпросът дали определен акт е в достатъчна степен мотивиран следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 29 февруари 1996 г. по дело Белгия/Комисия, C‑56/93, Recueil, стр. I‑723, точка 86, и Решение по дело Kaysersberg/Комисия, посочено по-горе, точка 150).
114 Когато регламент, с който, както в конкретния случай, се налагат окончателни антидъмпингови мита, е част от системата на дадена съвкупност от мерки, не може да се изисква в мотивите му да се уточняват различните фактически и правни обстоятелства, предмет на регламента, които често са твърде многобройни и сложни, нито институциите да вземат отношение по всички изтъкнати от заинтересованите лица доводи. Напротив, достатъчно е авторът на акта да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение за системата на оспорвания регламент.
115 Несъмнено мотивите на регламент, с който се налагат антидъмпингови мита, трябва да се преценяват, като се отчита по-специално информацията, която институциите на Съюза предоставят на заинтересованите лица и изложените от последните становища в процедурата по разследване. Институциите обаче нямат задължението да мотивират конкретно невземането предвид на различните доводи, изтъкнати от заинтересованите лица. Достатъчно е регламентът да съдържа ясна обосновка на основните елементи от техния анализ, щом като тази обосновка може да доведе до изясняване на причините за отхвърлянето от тяхна страна на релевантните доводи, изтъкнати от страните в хода на административното производство.
116 От друга страна, регламентът, с който се налагат антидъмпингови мита в резултат на проведена процедура по разследване, трябва да бъде мотивиран по отношение само на съвкупността от фактическите и правни обстоятелства, релевантни за направените в този регламент заключения. Мотивирането на такъв акт няма за цел да обясни как е еволюирала позицията на институциите в хода на административното производство и следователно не е предназначено да обоснове разликите между приетото с окончателния акт решение и временната позиция, изложена в документите, които са изпратени на заинтересованите страни в хода на това производство, за да могат да представят своите становища. Следователно това задължение не изисква от институциите да обясняват и в какво се изразява евентуалната необоснованост на застъпваната на определен етап от административното производство позиция.
117 В конкретния случай, както произтича от съображения 10 и 11 от обжалвания регламент, дефиницията на разглеждания продукт се основава на две предпоставки: традиционно подразделяне на пазара на комбинираните хладилници с фризери на три сегмента (вж. точка 6 по-горе) и „ясна разграничителна линия“ между тези три сегмента.
118 За да установи дали големите комбинираните хладилници с фризери с три врати са част от сегмента на комбинираните хладилници с долно разположение или от сегмента на успоредно разположените комбинирани хладилници с фризери, в съображение 13 от обжалвания регламент Комисията първоначално определя разглеждания продукт на базата на външните му характеристики, а именно наличието най-малко на две отделни външни врати, монтирани хоризонтално, основавайки се едновременно на физическите характеристики на продукта и на възприемането му от потребителя, докато жалбоподателят определя и представя модела с три врати като успоредно разположен хладилник.
119 В същото съображение се уточнява, че поради липсата на категорични доказателства и на общоприета дефиниция на успоредно разположените хладилници Комисията не е счела на този предварителен етап от разследването, че различното подреждане на отделението за дълбоко замразяване и на хладилното отделение в успоредно разположените комбинирани хладилници с фризери спрямо това в модела с три врати представлява решаваща разлика, по силата на която моделът с три врати да бъде изключен от дефиницията на разглеждания продукт.
120 Видно от съображение 14 от обжалвания регламент, Комисията все пак е счела, че при проведеното от нея разследването е необходимо по-задълбочено да прецени позициите на някои водещи научни институти и органи по класификацията, повечето от които класифицират успоредно разположените хладилници според вътрешната конфигурация, а не според разположението на вратите.
121 В същото съображение се уточнява, че поради това на Комисията се е наложило да преразгледа съдържащата се във временния регламент дефиниция на разглеждания продукт и въз основа на физическите му характеристики да изключи модела с три врати от сегмента на успоредно разположените хладилници, както произтича от съображение 15 от обжалвания регламент.
122 В това отношение в съображение 14 от обжалвания регламент се посочва, че Комисията е изключила критерия за възприемането на продукта от потребителя, доколкото този критерий не може да доведе до ясно заключение дали хладилниците с три врати да бъдат включени в дефиницията на разглеждания продукт предвид противоречивите резултати от проучванията на потребителското мнение, представени от жалбоподателя и от производителите от Общността в подкрепа на съответните им твърдения.
123 При тези условия, както се посочва в съображение 15 от обжалвания регламент, институциите считат, че моделът с три врати следва да се приема като част от сегмента на хладилниците с долно разположение, а не от този на успоредно разположените хладилници.
124 Следователно трябва да се приеме, че институциите са мотивирали в достатъчна степен решението си да изключат комбинираните хладилници с фризери с три врати от дефиницията на разглеждания продукт, посочвайки че резултатите от проучванията на потребителското мнение са противоречиви, тъй като от това заключение произтича, че поради съществуващото противоречие от тези проучвания не може да се направи безспорен извод за критерия, свързан с възприемането на продукта от потребителя.
125 След като са установили, че е невъзможно да се направи заключение въз основа на критерия, свързан с възприемането на продукта от потребителя, институциите са основали решението си на позициите на водещите научни институти и органи по класификацията, повечето от които класифицират успоредно разположените хладилници според вътрешната им конфигурация, а не според разположението на вратите.
126 Такова позоваване представлява достатъчно мотивиране на дефиницията на разглеждания продукт, съдържаща се в обжалвания регламент.
127 Следователно жалбоподателят без основание упреква институциите, че не са обяснили защо при липсата на „ясна разграничителна линия“ между успоредно разположените комбинирани хладилници с фризери с две врати и тези с три врати, те са счели, че са длъжни да въведат разграничение: заявявайки че основната характеристика на успоредно разположените комбинирани хладилници с фризери е разположението на отделенията, институциите въвеждат този критерий като ясна разграничителна линия между успоредно разположените комбинирани хладилници с фризери и комбинираните хладилници с фризери с три врати, без да са необходими допълнителни пояснения в това отношение.
128 Освен това следва да се припомни, че нарушаването на задължението за мотивиране представлява изведено от съществено процесуално нарушение правно основание, което само по себе си е отделно от правното основание, изведено от неточността на мотивите на решението, която неточност се преценява при проверката на основателността на това решение (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, посочено по-горе, точка 67, вж. също в този смисъл Решение на Общия съд от 19 юни 2009 г. по дело Qualcomm/Комисия, T‑48/04, Сборник, стр. II‑2029, точка 179).
129 Следователно, за да изпълнят задължението си за мотивиране, институциите е трябвало само да посочат, както и са направили, причините, поради които в крайна сметка — въпреки първоначалната дефиниция, чийто временен характер впрочем се указва изрично в съображение 17 от временния регламент — са изключили комбинираните хладилници с фризери с три врати от дефиницията на разглеждания продукт, като за да обосноват това изключване, те не са били задължени да преценят всички фактически и правни въпроси, разгледани в административното производство.
130 При тези условия следва да се заключи, че мотивите на обжалвания регламент във връзка с дефиницията на разглеждания продукт са дали възможност на жалбоподателя — който освен това активно е участвал в административното производство и поради това е запознат с проблема за дефинирането на разглеждания продукт — да разбере и оспори обосновката на окончателно приетото решение, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол в това отношение, което впрочем е видно и от разглеждането на четвъртото правно основание.
131 Ето защо при всички положения не може да бъде приет за основателен доводът на жалбоподателя, че причината за промяната в дефиницията на разглеждания продукт е „лобиране в последния момент“, което не се споменава в мотивите на обжалвания регламент, тъй като от всичко изложено по-горе следва, че в обжалвания регламент надлежно са изложени фактическите и правни обстоятелства, релевантни за направените в него заключения.
132 С оглед на гореизложеното третото правно основание трябва да се отхвърли.
По четвъртото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при избора на метода за дефиниране на разглеждания продукт
– Доводи на страните
133 Жалбоподателят твърди, че методът за дефиниране на разглеждания продукт противоречи на член 1, параграфи 1 и 4 от основния регламент, тъй като Съветът не е отчел възприемането на този продукт от потребителя.
134 Всъщност жалбоподателят подчертава, че различията, свързани с физическите характеристики на разглежданите хладилници, са толкова минимални, че те не оказват влияние върху крайната употреба на тези продукти. Тези физически различия обаче можели да оправдаят провеждането на разграничение между продуктите само ако са от значение за потребителите. Ето защо, при положение че различията, свързани с физическите характеристики на хладилниците, не оказвали влияние върху крайната им употреба, институциите не можели да не признаят слабото им въздействие върху възприемането на тези продукти от потребителя. Следователно Съветът допуснал грешка, като в конкретния случай не взел предвид доказателствата, свързани с възприемането на тези продукти от потребителя.
135 В това отношение жалбоподателят отбелязва, че в приетия от нея Регламент (ЕИО) № 1418/88 от 17 май 1988 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на серийни матрични принтери с произход от Япония (ОВ L 130, стр. 12 ) самата Комисия приема, че незначителните различия, които не се отнасят до основните физически и технически характеристики на продуктите, са основание за изключване на сходството на продуктите само когато поради тези различия приложението на въпросните продукти, тяхната употреба или възприемането им от клиента са твърде различни (съображение 12 от Регламент № 1418/88). Доколкото счели, че доказателствата, свързани с възприемането на въпросните продукти от потребителя, не са категорични, институциите на Съюза трябвало да възприемат по-широка дефиниция на разглеждания продукт, включвайки в нея хладилниците с три врати.
136 Жалбоподателят уточнява, че не оспорва фактическата преценка, извършена от Съвета за целите на дефинирането на разглеждания продукт, а само твърди, че при избора на метод за дефиниране на разглеждания продукт е допусната грешка при прилагане на правото.
137 Съветът оспорва основателността на настоящото правно основание.
– Съображения на Общия съд
138 Преди всичко следва да се посочи, че дефинирането на разглеждания продукт в рамките на процедурата по разследване на дъмпинг има за цел да помогне за изготвянето на списък на продуктите, които евентуално ще бъдат обект на налагане на антидъмпинговите мита. За тази цел институциите могат да вземат предвид няколко фактора като физическите, техническите и химическите характеристики на продуктите, употребата им, взаимозаменяемостта им, възприемането им от потребителите, дистрибуторските канали, производствения процес, производствените разходи и качеството.
139 В конкретния случай, както следва от разглеждането на третото правно основание, Съветът отбелязва в съображение 13 от обжалвания регламент, че в началото на процедурата Комисията определя продукта въз основа както на физическите и технически характеристики, така и на възприемането на разглежданите продукти от потребителя. В съображение 14 от обжалвания регламент — след като разглежда доказателствата, както и позициите на някои водещи научни институти и органи по класификацията, които са в подкрепа на дефинирането на сегмента на успоредно разположените хладилници според вътрешната конфигурация на отделенията, а не според разположението на вратите — Съветът достига до заключението, че от гледна точка на физическите характеристики моделът с три врати не може да се смята за част от сегмента на успоредно разположените хладилници. След като по-нататък изследва възприемането им от потребителя, Съветът приема, че представените в това отношение доказателства от жалбоподателя и от производителите от Общността „взаимно си противореча[т]“, поради което не било възможно да се направи ясно заключение във връзка с дефиницията на разглеждания продукт.
140 Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателя, следва да се заключи, че Съветът е разгледал доказателствата, свързани с възприемането на продукта от потребителя, но същевременно е достигнал до извода, че тези доказателства са противоречиви и поради това въз основа на тях този продукт не може да се дефинира по категоричен начин. Ето защо доводът на жалбоподателя, че Съветът не е взел предвид възприемането на продукта от потребителя, трябва да се отхвърли като недоказан.
141 Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, според което физическите различия оправдавали разграничаването на продуктите само ако са от значение за потребителите, следва да се отбележи, че то не се подкрепя нито от основния регламент, нито от съдебната практика. Всъщност, както произтича от точка 138 по-горе, при дефинирането на разглеждания продукт институциите на Съюза могат да вземат предвид редица фактори, сред които физическите, техническите и химическите характеристики на продуктите несъмнено заемат важно място, без обаче да имат задължително предимство. При всички положения не може да се счита, че различията във физическите или техническите характеристики са от значение само ако са възприети от потребителя.
142 Що се отнася по-нататък до твърдението на жалбоподателя, че различията, свързани с физическите и техническите характеристики на хладилниците, са минимални или слаби, достатъчно е да се отбележи, че тази фактическа преценка не се съдържа в обжалвания регламент. От съображения 14 и 15 от този регламент напротив следва, че при преценката на физическите характеристики на хладилниците Съветът е придал по-голямо значение на вътрешната им конфигурация отколкото на разположението на вратите и освен това е приел, че така установените различия оправдават подхода моделът с три врати да не се счита за част от сегмента на успоредно разположените комбинирани хладилници с фризери. Жалбоподателят обаче не оспорва изрично извършената от Съвета фактическа преценка.
143 Следователно трябва да се заключи, че предпоставката в основата на доводите на жалбоподателя, според които между физическите и техническите характеристики на разглежданите продукти съществуват само незначителни различия, почива на едно обикновено твърдение, чиято правилност не се подкрепя с никакви доказателства.
144 Поради тази причина следва да се отхвърли и твърдението, че щом като доказателствата относно възприемането на разглеждания продукт от потребителя не са счетени за категорични, дефиницията на този продукт трябва да включва хладилниците с три врати.
145 С оглед на всичко изложеното по-горе четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.
146 От горното следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
147 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
148 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета и на LG съгласно исканията на последните.
149 CECED понася направените от него съдебни разноски.
150 Освен това съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
151 Поради това Италианската република и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Whirlpool Europe Srl понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета на Европейския съюз и на LG Electronics, Inc.
3) Италианската република, Европейската комисия и Европейският комитет на производителите на домакинско оборудване (CECED) понасят направените от тях съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 септември 2010 година.
Подписи
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
1. Пазар, предмет на разследването
2. Първоначална фаза на процедурата по разследване
3. Временният регламент
4. Последваща фаза на процедурата по разследване
5. Документът за окончателно разгласяване
6. Преразгледаният документ за окончателно разгласяване
7. Обжалваният регламент
Производство и искания на страните
От правна страна
1. По твърдяното нарушение на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник
2. По исканията за отмяна
По допустимостта
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По съществото на спора
По първото правно основание, изведено от нарушаването на правото на защита на жалбоподателя във връзка с изключването на хладилниците с три врати от дефиницията на разглеждания продукт
– Доводи на страните
– Съображения на Общия съд
По второто правно основание, изведено от липсата на „своевременно“ консултиране с държавите членки в рамките на Консултативния комитет във връзка с изключването на хладилниците с три врати от дефиницията на разглеждания продукт
– Доводи на страните
– Съображения на Общия съд
По третото правно основание, изведено от непълнотата на съдържащите се в обжалвания регламент мотиви във връзка с дефиницията на разглеждания продукт
– Доводи на страните
– Съображения на Общия съд
По четвъртото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при избора на метода за дефиниране на разглеждания продукт
– Доводи на страните
– Съображения на Общия съд
По съдебните разноски