РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)

13 декември 2007 година

Дело T‑113/05

Angel Angelidis

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Заемане на длъжност със степен A 2 — Отхвърляне на кандидатура — Съществено процедурно нарушение — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“

Предмет: От една страна, искане за отмяна на решението на Европейския парламент за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя за длъжността директор на дирекция „Бюджетни въпроси“ на генерална дирекция „Вътрешни политики“ на Парламента и за назначаване на друг кандидат на посочената длъжност, и от друга страна, искане за обезщетение за компенсиране на вредите, за които се твърди, че са претърпени от жалбоподателя поради отхвърлянето на неговата кандидатура

Решение: Отменя решението на Бюрото на Европейския парламент от 25 февруари 2004 г. за назначаване на W на длъжност директор на дирекция „Бюджетни въпроси“ на генерална дирекция „Вътрешни политики“ на Европейския парламент. Отхвърля жалбата в останалата част. Осъжда Парламента да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Свободна длъжност — Заемане на длъжността чрез повишаване или преместване — Съпоставяне на заслугите на кандидатите

(член 29, параграф 1 и член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалба за отмяна — Правни основания — Съществено процесуално нарушение — Служебно разглеждане от съда

(член 230, алинея 2, EО)

1.      При сравняване на заслугите на кандидатите за промяна на работното място или за повишаване органът по назначаването разполага с широко право на преценка, особено когато незаетата длъжност е много висока и съответства на степените A 1 или A 2. За сметка на това широко право на преценка обаче, общностният орган, на който то е предоставено, има задължението да спазва осигурените от общностния правов ред гаранции в административните процедури, сред които е и задължението да разгледа внимателно и безпристрастно всички обстоятелства, които са от значение за конкретния случай.

Следователно това право трябва да се упражнява при най-пълно спазване на всички релевантни разпоредби, т.е. не само на обявлението за свободно работно място, но също и на евентуално съществуващите процедурни норми, които самият орган е създал, за да упражнява правото си на преценка и които представляват част от правната уредба, която органът по назначаването трябва да спазва стриктно при упражняване на широкото си право на преценка. Само така общностният съд може да провери дали са налице всички фактически и правни обстоятелства, от които зависи упражняването на правото на преценка.

(вж. точки 60 и 61)

Позоваване на: Съд — 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стp. I‑5469, точка 14; Първоинстанционен съд — 6 юли 1999 г., Forvass/Комисия, T‑203/97, Recueil FP, стp. I‑A‑129 и II‑705, точка 45; Първоинстанционен съд — 20 септември 2001 г., Coget и др./Сметна палата, T‑95/01, Recueil FP, стp. I‑A‑191 и II‑879, точка 113; Първоинстанционен съд — 9 юли 2002 г., Tilgenkamp/Комисия, T‑158/01, Recueil FP, стp. I‑A‑111 и II‑595, точка 50; Първоинстанционен съд — 18 септември 2003 г., Pappas/Комитет на регионите, T‑73/01, Recueil FP, стp. I‑A‑207 и II‑1011, точка 53; Първоинстанционен съд — 4 юли 2006 г., Tzirani/Комисия, T‑88/04 Recueil, стp. FP-I-A-2-149, II-A-2-703, точки 77 и 78

2.      Неспазването на процедурните норми относно приемането на даден акт, определени от самата компетентна институция, представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на член 230, втора алинея ЕО, което може да бъде разгледано от общностния съд дори служебно. Нарушението на съществени процедурни норми, които са от основно значение за правната сигурност, води до отмяна на опорочения акт. В това отношение без особено значение е, че съдържанието на опорочения акт би било същото дори при липсата на споменатия порок.

Ето защо трябва да се отмени решението на бюрото на Европейския парламент за назначаване на длъжност А 2, взето без да са спазени вътрешните правила на институцията, определящи различните етапи на процедурата по назначаване на висшите длъжностни лица. Този извод не може да бъде оспорен с довода, че доколкото самото то е определило процедурните правила, бюрото на Парламента можело, ако прецени това за необходимо, да не ги спази. Всъщност една институция не може да не спази вътрешните правила, които самата тя е определила, без да промени официално тези правила.

(вж. точки 62 и 74—76)

Позоваване на: Съд — 23 февруари 1988 г., Обединено кралство/Съвет, 68/86, Recueil, стр. 855, точки 48 и 49; Съд — 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, Recueil, стр. I‑2341, точка 52; Първоинстанционен съд — 19 май 1994 г., Consorzio gruppo di azione locale Murgia Messapica/Комисия, T‑465/93, Recueil, стp. II‑361, точка 56; Първоинстанционен съд — 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, Recueil, стp. II‑435, точка 143 и цитираната съдебна практика