Дело T-112/05

Akzo Nobel NV и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Картели в сектора на витаминните продукти — Холин хлорид (витамин B4) — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Вменяване на неправомерното поведение“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Жалба, подадена от няколко субекта от група от дружества срещу решение на Комисията, с което им се налага солидарно глоба

(член 230 ЕО)

2.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Определяне на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

3.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      В рамките на една и съща жалба за отмяна, подадена от няколко субекта от група от дружества срещу решение на Комисията, с което солидарно им се налага глоба, причини, свързани с процесуална икономия, оправдават оставянето без разглеждане на възражение за липса на абсолютни процесуални предпоставки, изтъкнато срещу някои от тези субекти, когато все пак жалбата е допустима по отношение на някои от тях, така че съдът трябва да разгледа жалбата в нейната цялост и с оглед на повдигнатите в нея правни основания евентуална отмяна на решението не би могла да донесе полза на субектите, за чиято жалба се твърди, че е недопустима.

(вж. точки 31 и 32)

2.      Комисията е оправомощена да адресира до дружеството майка в група от дружества решение, налагащо глоба за нарушение на правилата на конкуренцията, извършено от едно от нейните дъщерни дружества, не поради отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — поради участието на първото в споменатото нарушение, а поради факта че тези дружества представляват един стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО, ако не определят самостоятелно поведението си на пазара.

В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на свое дъщерно дружество, което е имало неправомерно поведение, съществува обикновена презумпция, според която посоченото дружество майка упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество и те следователно представляват едно предприятие в посочения смисъл. Поради това дружеството майка, което обжалва пред общностния съд решение на Комисията, с което му се налага глоба за поведението на негово дъщерно дружество, е длъжно да обори тази презумпция, като представи доказателства в подкрепа на самостоятелността на последното. Достатъчно е Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да стигне до извода, че последното оказва решаващо влияние върху неговата търговска политика. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да държи дружеството майка солидарно отговорно за плащането на наложената на дъщерното дружество глоба, освен ако това дружество не докаже, че неговото дъщерно дружество по същество не прилага издаваните от него указания и поради това има самостоятелно поведение на пазара.

Макар и да е вярно, че в рамките на анализа на съществуването на един-единствен стопански субект, обединяващ няколко дружества, които са част от група, общностният съд проучва дали дружеството майка е можело да влияе върху ценовата политика, върху дейностите по производство и разпространение, върху целите за продажбите, брутните маржове, разходите по продажбите, „cash flow“, резервите и маркетинга, от това обаче не може да се направи извод, че за целите на приложението на членове 81 ЕО и 82 ЕО само тези аспекти спадат към понятието за търговска политика на дъщерно дружество по отношение на неговото дружество майка. Напротив, дружеството майка следва да предостави за преценка от Първоинстанционния съд всяко доказателство относно организационните, икономически и юридически връзки между него и неговото дъщерно дружество, което то счита, че може да докаже, че те не представляват един-единствен стопански субект. При своята преценка Първоинстанционният съд трябва да отчита всички предоставени му от страните данни, чиито характер и значение могат да варират в зависимост от типичните за всеки конкретен случай характеристики.

Така, що се отнася до дружество, което притежава 100 % от капитала на своите дъщерни дружества и се намесва по съществен начин в няколко важни аспекта на тяхната стратегия, като си запазва окончателното решение относно поредица от въпроси, определящи тяхната насока на действие на пазара, презумпцията, според която дружеството майка упражнява решаващо влияние върху политиката на своите дъщерни дружества, не може да се обори с обстоятелството, че решенията относно специфичната област, станала обект на нарушението, се вземат по принцип от дъщерните дружества, нито с факта, че структурата на групата се състои от две нива с цел изваждане на търговската политика stricto sensu от контрола на дружеството майка. Всъщност, за да се вмени на дружество майка неправомерното поведение на негово дъщерно дружество, не е необходимо да се доказва, че дружеството майка влияе на политиката на своето дъщерно дружество в специфичната област, станала обект на нарушението. В замяна на това от съществуващите икономически и юридически организационни връзки между дружеството майка и неговото дъщерно дружество може да се установи наличието на влияние на първото върху стратегията на второто и въз основа на това да се оправдае възприемането им като един-единствен стопански субект, без да е необходимо да се проверява дали дружеството майка е оказвало влияние върху разглежданото антиконкурентно поведение.

(вж. точки 58, 60, 62, 64, 65, 82, 83 и 85)

3.      Относно прилагането на предвидената горна граница в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, следва да се посочи, че обстоятелството, според което няколко дружества са солидарно отговорни за плащането на глоба, поради това че формират едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, не означава, че задължението на всяко от тях се ограничава до 10 % от оборота, който то е реализирало през последната стопанска година. Всъщност по смисъла на тази разпоредба горната граница от 10 % трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват един-единствен стопански субект, действащ като предприятие по смисъла на член 81 ЕО, тъй като единствено сборът от оборотите на съставляващите го дружества може да представлява указание за размера и икономическата мощ на въпросното предприятие.

(вж. точки 90 и 91)