Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 18 януари 2024 г. — Stichting Right to Consumer Justice, Stichting App Stores Claims/Apple Distribution International Ltd, Apple Inc.
(Дело C-34/24, Stichting Right to Consumer Justice und Stichting App Stores Claims)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank Amsterdam
Страни в главното производство
Ищци: Stichting Right to Consumer Justice, Stichting App Stores Claims
Ответник: Apple Distribution International Ltd, Apple Inc.
Преюдициални въпроси
Въпрос 1 (място на събитието)
a) Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент „Брюксел Iа“1 в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Irеland действа като изключителен дистрибутор и комисионер на разработчика и удържа комисионна от покупната цена? Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
б) Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество потребители с местоживеене в различни съдебни райони (в Нидерландия: arrondissementen) в рамките на една държава членка?
в) Ако въз основа на въпрос 1а) (и/или 1б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент „Брюксел Ia“ прилагане на националното (процесуално) право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Въпрос 2 (място на настъпване на вредата)
a) Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения и дигитални in app продукти чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Ireland действа като изключителен дистрибутор и комисионер на разработчиците и удържа комисионна от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на картелите по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привръзка за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент „Брюксел Ia“ да служи само местоживеенето на потребителя? Или при това положение съществуват и други критерии за привръзка за определянето на компетентния съд?
б) Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество потребители с местоживеене в различни съдебни райони (в Нидерландия: arrondissementen) в рамките на една държава членка?
в) Ако въз основа на въпрос 2а) (и/или 2б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от потребителите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от потребителите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент „Брюксел Ia“ прилагане на националното (процесуално) право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
____________
1 Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).