РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
8 декември 2011 година(*)
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на медни санитарни тръби — Глоби — Размери на пазара, продължителност на нарушението и сътрудничество, които могат да се вземат предвид — Ефективна съдебна защита“
По дело C‑386/10 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 29 юли 2010 г.,
Chalkor AE Epexergasias Metallon, установено в Атина (Гърция), за което се явява г‑н I. Forrester, QC,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Европейска комисия, за която се явяват г‑н E. Gippini Fournier и г‑н S. Noë, в качеството на представители, подпомагани от г‑н B. Doherty, barrister, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Rosas (докладчик), г‑н A. Ó Caoimh и г‑н Ал. Арабаджиев, съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 май 2011 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Chalkor AE Epexergasias Metallon (наричано по-нататък „Chalkor“) иска отмяна на Решението на Общия съд на Европейския съюз от 19 май 2010 г. по дело Chalkor/Комисия (T‑21/05, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той е отхвърлил частично искането му за отмяна или намаляване на глобата, наложена му по силата на член 2, буква г) от Решение C (2004) 2826 на Комисията от 3 септември 2004 г. относно процедура по прилагане на член [81 EО] и член 53 от Споразумението EИП (Преписка COMP/E‑1/38.069 — Медни водопроводни тръби) (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора (ОВ 13, 1962 г., стp. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) гласи:
„С решение Комисията може да налага на предприятията и на сдруженията на предприятия глоби от не по-малко от хиляда и не повече от един милион разчетни единици, като последният посочен размер може да достигне 10 % от оборота, реализиран през предходната стопанска година от всяко от участвалите в нарушението предприятия, когато умишлено или поради небрежност:
а) нарушават разпоредбите на член [81], параграф 1 [ЕО] и член [82 ЕО]; или
б) не изпълняват задължение, наложено им по силата на член 8, параграф 1.
При определяне размера на глобата освен тежестта на нарушението следва да се вземе предвид и неговата продължителност.“ [неофициален превод]
3 Регламент № 17 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), в сила от 1 май 2004 г.
4 Параграфи 2 и 3 от член 23 от Регламент № 1/2003 имат следното съдържание:
„2. С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:
а) нарушават член 81 или 82 от Договора, […]
[…]
За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.
[…]
3. При определяне на размера на санкцията се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.“
5 Член 31 от този регламент има следното съдържание:
„Съдът разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Комисията е постановила санкция или периодично санкционно плащане. Той може да отмени, намали или увеличи наложената санкция или периодично санкционно плащане.“
6 В преамбюла на Известието на Комисията, озаглавено „Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана“ (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), в сила към момента на приемане на спорното решение се посочва:
„Установените […] принципи следва да гарантират прозрачността и безпристрастността на решенията на Комисията пред предприятията и също така пред Съда на Европейските общности, като същевременно потвърдят дискреционните правомощия, с които е овластена Комисията, за определяне на глоби в рамките на 10 % от общия оборот. Тези правомощия трябва въпреки това да се осъществяват при провеждане на последователна и недискриминационна политика, която съответства на преследваните цели за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията.
Новият метод за определяне на размера на глобата ще се придържа към правилата, които се основават на [изложената по-долу схема, която се основава на] определянето на основната сума, която ще се увеличава, за да се вземат предвид […] отегчаващите обстоятелства, или ще се намалява, за да се вземат предвид смекчаващите обстоятелства.“
7 Съгласно точка 1 от Насоките „[о]сновната сума ще бъде определена в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението, които са единственият критерий, посочен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17“.
8 Във връзка с тежестта на нарушението в точка 1А от Насоките се предвижда, че при оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъде взет предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, където това може да бъде определено, а също така да бъде взет предвид и размерът на съответния географски пазар. Нарушенията ще следва да бъдат класифицирани в една от следните три категории: незначителни нарушения, сериозни нарушения и много сериозни нарушения.
9 Съгласно Насоките много сериозни нарушения са по-специално хоризонтални ограничения, като „ценови картели“ и квоти за разделяне на пазара. Възможният размер на глобата е над „20 милиона [евро]“. В Насоките се посочва необходимостта този основен размер да бъде диференциран, за да може да се вземе предвид характерът на извършеното нарушение, ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори, и по-специално потребители, възпиращият ефект на глобата, както и фактът, че големите предприятия обикновено притежават юридически и икономически познания и имат инфраструктури, които им дават възможност по-лесно да установят, че тяхното поведение представлява нарушение. Уточнява се също, че когато в нарушението участват няколко предприятия, може да е необходимо да бъде взета предвид специфичната тежест, а по този начин и действителното отражение на нарушението на всяко едно от предприятията върху конкуренцията, по-специално когато е налице значителна разлика в големината на предприятията, извършили същия вид нарушения.
10 Във връзка с продължителността на нарушенията Насоките правят разграничение между нарушения с малка продължителност, по принцип по-малка от една година; нарушенията със средна продължителност, по принцип от една до пет години; и нарушенията за дълъг период, по принцип повече от пет години. За нарушенията за дълъг период се предвижда допълнителен размер на глобата, който може да се определи, като се увеличи размерът, определен в зависимост от тежестта на нарушението до 10 % годишно за всяка година на нарушението. Насоките предвиждат също увеличаване на глобата за нарушенията за дълъг период, за да се наложат ефективни санкции за ограниченията, които са имали увреждащ ефект по отношение на потребителите за продължителен период от време, и за да се увеличат стимулите за предоставяне на сведения за това нарушение или за сътрудничество с Комисията.
11 По силата на точка 2 от Насоките основната сума на глобата ще бъде увеличена, когато са налице утежняващи обстоятелства, по-специално повторно нарушение от същия вид, извършвано от същото предприятие или предприятия. Според точка 3 от Насоките основната сума на глобата ще бъде намалена, ако са налице смекчаващи обстоятелства, като например: изключително пасивна или „следвам моя ръководител“ роля при извършване на нарушението, неприлагане на практика на договорите, които водят до извършване на нарушения, или ефективно сътрудничество на предприятието в процедурите извън обсега на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).
12 Считано от 1 септември 2006 г., Насоките са заменени с Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).
13 Известието относно сътрудничеството определя условията, при които предприятията, сътрудничещи с Комисията по време на водено от нея разследване на картел, могат да бъдат освободени от глоба или да се ползват от намаление на глобата, която при други обстоятелства би трябвало да заплатят. Според дял Б от това извeстие именно предприятието, което съобщи на Комисията за картела, преди тя да е предприела проверка и без тя да разполага с достатъчно данни, за да може да докаже съществуването на картела, за който се съобщава, или което първо предоставя доказателства от решаващо значение за доказване съществуването на картела, може да се ползва с намаление от не по-малко от 75 % на размера на глобата или от пълно освобождаване от глоба. Според дял Г от това известие предприятие може да се ползва от намаление от 10 % до 50 % на размера на глобата по-специално когато преди изпращането на изложението на възраженията то предостави на Комисията сведения, документи или други доказателства, които допринасят за потвърждаване на съществуването на извършеното нарушение.
14 Считано от 14 февруари 2002 г., Известието относно сътрудничеството е заменено с Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3). По настоящото дело обаче Комисията прилага Известието относно сътрудничеството, тъй като, когато са ѝ сътрудничили, предприятията са се съобразили с това известие.
Обстоятелства, предхождащи спора
15 Chalkor е регистрирано по гръцкото право дружество, котирано на борсата в Атина. Заедно с други предприятия, производители на полуготови изделия от мед и от медни сплави, то участва в картел, чиято цел е да се споразумеят относно цените и да си разпределят пазарите и да обменят поверителна информация за пазара на медните санитарни тръби.
16 След извършени проверки и разследвания, на 3 септември 2004 г. Комисията приема спорното решение, чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 13 юли 2006 г. (ОВ L 192, стр. 21).
17 В съображения 458 и 459 от спорното решение Комисията отбелязва, че разглежданото нарушение се е проявило в три отделни, но свързани форми. Първата част от картела се осъществява чрез споразуменията, сключени между „производителите SANCO“ на определен вид медни санитарни тръби (наричани по-нататък „споразуменията SANCO“). Втората част от разглежданото нарушение намира израз в споразуменията, сключени между „производителите WICU и Cuprotherm“ на плакирани медни санитарни тръби (наричани по-нататък „споразуменията WICU и Cuprotherm“). Накрая, третата част от картела се отнася до споразуменията, сключени в рамките на по-голяма група от производители на обикновени медни санитарни тръби (наричани по-нататък „разширените европейски споразумения“).
18 От съображение 216 от спорното решение се установява че Chalkor участва в картела разширени европейски споразумения и че броят на участниците в тази група първоначално е пет (наричани по-нататък „групата на петте“). От това съображение се установява, че след идването на Chalkor и на три други предприятия броят на участниците в тази група нараства до девет (наричани по-нататък „групата на деветте“). Според Комисията членовете на групата на петте и на групата на деветте се опитват да стабилизират пазара на обикновените медни санитарни тръби, като се основават на пазарните дялове за една референтна година, за да предвидят бъдещите пазарни дялове, които искат да достигнат. В съображение 192 от спорното решение тя приема, че тези участници са се споразумели за обмен на чувствителна информация, разпределяне на пазарните дялове, проследяване на обема на продажбите, механизъм на „водещо предприятие“ за всеки пазар и за съгласуване на цените, включващо таблици, прилагането на „ценови линии“ и отстъпки.
19 Що се отнася до продължителността на извършеното от Chalkor нарушение, Комисията отбелязва в съображение 597 от спорното решение, че разглежданото нарушение е започнало не по-късно от 29 август 1998 г. и че е приключило през септември 1999 г.
20 Със спорното решение Комисията налага глоби на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и на основание член 15, параграф 2 от Регламент № 17. При определяне на размера на глобите Комисията прилага определения в Насоките метод.
21 Като взема предвид характера на нарушението, действителното му отражение върху пазара, размерите на съответния географски пазар, Комисията приема, че съответните предприятия са извършили много тежко нарушение.
22 В спорното решение Комисията обособява четири групи, които според нея характеризират относителното значение на предприятията при извършване на разглежданото нарушение. Жалбоподателят попада в четвъртата категория.
23 От съображение 683 от спорното решение се установява, че пазарните дялове са определени в зависимост от реализирания от всеки нарушител оборот от продажби на санитарни тръби общо на пазара на обикновени медни санитарни тръби и на плакирани медни санитарни тръби. Ето защо, както се установява от съображение 692 от това решение, пазарните дялове на предприятията, които не продават тръби WICU и Cuprotherm, са изчислени, като оборотът им за обикновени медни санитарни тръби се разделя на общия размер на пазара на обикновени и плакирани медни санитарни тръби.
24 Комисията определя началния размер на глобата на Chalkor на 9,8 милиона евро. Както за другите предприятия, Комисията увеличава началния размер на глобата с 10 % за пълна година на нарушение и с 5 % за всеки друг допълнителен период, не по-кратък от шест месеца, но по-кратък от една година. Тъй като Chalkor участва в картела в продължение на дванадесет месеца, началният размер на глобата от 9,8 милиона евро е трябвало да се увеличи с 10 %, т.е. общият размер на наложената му глоба е 10,78 милиона евро.
25 На основание дял Г от Известието относно сътрудничеството Комисията предоставя на Chalkor намаление от 15 % на размера на глобата. Окончателният размер на глобата следователно е 9,16 милиона евро.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
26 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания, изведени съответно от невземането предвид на принудителния характер на неговото участие в картела, от неправилното определяне на началния размер на глобата, от неправилното увеличаване на началния размер на глобата поради продължителността на неговото участие, от невземането предвид на смекчаващите обстоятелства, от неправилното прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. и от несъразмерността на глобата.
27 Преди да разгледа повдигнатите от жалбоподателя правни основания, в точки 61—64 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня принципите на съдебен контрол на приетите от Комисията решения във връзка с конкуренцията.
28 При разглеждане на второто правно основание Общият съд приема, че Комисията не е разгледала въпроса дали нарушителят, който участва само в една част от даден картел, извършва по-леко нарушение по смисъла на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 от нарушител, който в рамките на същия картел участва във всички негови части. Този въпрос обаче в случая е важен, тъй като жалбоподателят е участвал само в разширените европейски споразумения и не му е търсена отговорност за другите две части на картела, а именно споразуменията SANCO, както и споразуменията WICU и Cuprotherm. Поради това Общият съд намалява глобата с 10 %.
29 Общият съд е отхвърлил и другите правни основания на жалбоподателя.
Искания на страните и производството пред Съда
30 Chalkor иска от Съда:
– да отмени изцяло или отчасти обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлено искането му за отмяна на член 1 от спорното решение,
– да отмени или да намали съществено наложената му глоба или да разпореди каквато и да е друга мярка, която счете, че е подходяща,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително разноските за производството пред Общия съд.
31 Комисията иска от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
32 На общо събрание Съдът реши настоящото дело да се разгледа без представяне на заключение и устните състезания да бъдат проведени в деня, в който се провеждат устните състезания по дело KME Germany и др./Комисия (C‑389/10 P), което се отнася до същия картел. Освен това, тъй като жалбоподателят повдига правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в това, че Общият съд осъществил ограничен съдебен контрол, правно основание, което жалбоподателите също са повдигнали както по настоящото дело, така и по дело KME Germany и др./Комисия (C‑272/09 P), по което устните състезания са проведени по-рано и което се отнася до успореден картел на пазара на медните тръби за промишлени цели, страните са поканени в съдебното заседание за устните състезания да вземат предвид представеното на 10 февруари 2011 г. заключение на генералния адвокат Sharpston по последното посочено дело.
По жалбата
33 Chalkor повдига четири правни основания, изведени съответно от неправилен съдебен контрол, от нарушаване на принципа на равно третиране, от неразумния и произволен характер на осъщественото от Общия съд преразглеждане на глобата и от липсата на мотиви, които да обосновават наложената му глоба.
По първото и второто правно основание, изведени съответно от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в ограничения съдебен контрол, извършен от Общия съд, и от нарушение на принципа на равно третиране
Доводи на страните
34 С първото правно основание жалбоподателят критикува възприетия от Общия съд метод, когато проверява дали наложената му глоба е подходяща, справедлива и съразмерна на тежестта и продължителността на неправомерното поведение, за което е упрекван. С второто правно основание той упреква Общия съд, че не е взел предвид различията, които отличават поведението му от това на групата на петте, и че поради това не е индивидуализирал достатъчно санкцията. Тъй като тези две правни основания се отнасят до осъществения от Общия съд контрол на санкцията, те следва да бъдат разгледани едновременно.
35 На първо място жалбоподателят оспорва описания от Общия съд в точки 61—64 от обжалваното съдебно решение метод за контрол. Тези точки гласят следното:
„61 Следователно в рамките на контрола за законосъобразност на наложените със [спорното] решение глоби Общият съд следва да провери дали Комисията е упражнила правото си на преценка съгласно изложения в Насоките метод, и ако установи, че се е отклонила от него, да провери дали това отклонение е оправдано и надлежно мотивирано. В това отношение е важно да се изтъкне, че Съдът е потвърдил валидността, от една страна, по принцип на самите Насоки и от друга страна, на установения с тях общ метод (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 252—255, 266, 267, 312 и 313).
62 Произтичащото от приемането на Насоките самоограничаване на правото на преценка на Комисията всъщност не е несъвместимо със запазването на широка свобода на преценка на Комисията. Насоките съдържат различни възможности за гъвкавост, които позволяват на Комисията да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на регламенти № 17 и № 1/2003, както ги тълкува Съдът (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, [посочено по-горе], точка 267).
63 Следователно в области, в които Комисията е запазила свобода на преценка, например по отношение на процента на увеличение предвид продължителността на нарушението, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 юли 2005 г. по дело Scandinavian Airlines System/Комисия, T‑241/01, Recueil, стр. II‑2917, точки 64 и 79).
64 Свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на съда (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 538), даваща му право да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 60—62 и Решение на Общия съд от 21 октомври 2003 г. по дело General Motors Nederland и Opel Nederland/Комисия, T‑368/00, Recueil, стр. II‑4491, точка 181).“
36 Основавайки се на изготвена от г‑н F. Jacobs и приложена към жалбата експертиза, жалбоподателят твърди, че Общият съд не е използвал правото си на пълен съдебен контрол, което има по силата на пълната юрисдикция, а се е ограничил до проверка дали Комисията е приложила Насоките. Той критикува по-конкретно точка 177 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд отхвърля доводите му, като се мотивира с това, че те непряко целят да оспорят установената с Насоките система за изчисляване на размера на глобите. Според съдебната практика обаче Общият съд не е обвързан от Насоките, а има задължение сам да провери дали глобата е съразмерна на тежестта на неправомерното поведение.
37 Задължението за задълбочен контрол било засилено от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и от член 261 ДФЕС във връзка с членове 47 и 49 от Хартата. Според Разясненията относно Хартата на основните права член 47 от нея въвежда в правото на Съюза защитата, гарантирана от член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Във връзка с това жалбоподателят изтъква, че производствата пред Комисията по прилагане на правото на конкуренцията са производства с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ. Ето защо, тъй като Комисията е административен орган, а не „независим и безпристрастен съд“, когато е сезиран с жалба, Общият съд бил длъжен да осъществи пълен съдебен контрол на решенията на Комисията както от фактическа, така и от правна страна, т.е. той би трябвало да провери всички относими обстоятелства и да се произнесе по всички фактически обстоятелства, като се основе на собствената си независима преценка.
38 Жалбоподателят смята, че в случая Общият съд не е осъществил подходящ съдебен контрол и че по-конкретно не е отчел кратката продължителност на нарушението и доброволното му оттегляне от картела, преди Комисията да започне разследването си. Той критикува освен това точки 143—145 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд се позовава на широката свобода на преценка на Комисията при определяне на размера на увеличението, което смята да приложи на основание продължителността на нарушението. Той смята, че Общият съд неправилно свежда своя съдебен контрол до обикновен контрол за законосъобразност.
39 При излагане на второто правно основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд не е отчел обстоятелството, че той е жертва, а не инициатор. Така той го третирал по същия начин, както другите предприятия, като отчел единствено обема на продажбите, а не вината на жалбоподателя. Освен това той неправилно взел предвид обема на продажбите в Гърция, при положение че тази територия явно не била засегната от неправомерното поведение.
40 В съдебното заседание жалбоподателят отбелязва, че доводът, изведен от наказателния характер, по смисъла на член 6 от ЕКПЧ, на производствата по правото на конкуренцията, не може да се използва във връзка със съдебния контрол, тъй като този контрол трябва да отговаря на едни и същи критерии, независимо дали производствата следва да се отнесат към твърдото ядро на наказателното право по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека, или трябва да бъдат отнесени към административното право, както твърди Комисията. За сметка на това квалификацията като „наказателни производства“ била важна за преценката на производствата пред Комисията от гледна точка на член 6 от ЕКПЧ. Във връзка с това жалбоподателят излага различни критики.
41 Също в съдебното заседание жалбоподателят критикува непоследователността на Общия съд при осъществяване на неговия контрол по делата по правото на конкуренцията. В някои от неговите решения, като неговото Решение от 11 декември 2003 г. по дело Ventouris/Комисия (T‑59/99, Recueil, стр. II‑5257), както и неговото Решение от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия (T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181), Общият съд упражнил задълбочен контрол, докато по други дела, като настоящото, Общият съд се позовавал на широката свобода на преценка на Комисията и използвал като критерий явната грешка в преценката.
42 Позовавайки се на установената от Общия съд грешка във връзка с факта, че жалбоподателят не е участвал във всички споразумения, той изтъква, че Общият съд е трябвало да бъде още по-бдителен при упражняване на своя контрол относно съответствието на глобата на тежестта на нарушението.
43 Комисията подчертава, че понятието „право на пълен съдебен контрол“ с оглед на прилагането на ЕКПЧ не е идентично с понятието „пълна юрисдикция да правораздава“, което Договорът за ФЕС и законодателството на Съюза предоставят на юрисдикциите на Съюза. За прилагането на ЕКПЧ орган, който има „право на пълен съдебен контрол“, е структура, които има правото да „промени взетото решение изцяло както от фактическа, така и от правна страна“. Общият съд бил такъв орган. Предоставеното на Общия съд от Договора и от правото на Съюза право на пълен съдебен контрол по отношение на глобите, което му позволява да замени преценката на Комисията със собствената си преценка на глобата, е повече от това, което е необходимо за съобразяването с ЕКПЧ, тъй като единственото съдържащо се в нея изискване е юрисдикцията да може да провери наличието на фактически грешки. Следователно правното основание на жалбоподателя, според което Общият съд не можел да се ограничи до контрол за законосъобразност, а имал задължението да провери съразмерността на глобата, не отговаряло на възприетия от Европейския съд по правата на човека критерий.
44 Накрая Комисията отговаря на различните конкретни критики на обжалваното съдебно решение.
Съображения на Съда
45 Жалбоподателите се позовават на член 6 от ЕКПЧ, както и на Хартата, за да оспорят, от една страна, принципите на съдебния контрол, и по-специално начина, по който Общият съд заявява, че трябва да се съобрази с голямата свобода на преценка на Комисията, както и от друга страна, начинът, по който Общият съд е упражнил своя контрол по настоящото дело.
46 Ролята на Съда, когато се произнася по жалба, е да провери дали в начина, по който Общият съд е разгледал жалбата, с която е бил сезиран, има грешки при прилагане на правото.
47 Ето защо следва да се провери дали по настоящото дело Общият съд е упражнил контрола, който е негово задължение, без да се взима предвид съдържащото се в точки 61—64 от обжалваното съдебно решение абстрактно и декларативно описание на съдебния контрол, тъй като това описание не е отговор на изложените от жалбоподателя в жалбата му правни основания и се оказва, че не обосновава така както е необходимо диспозитива на обжалваното съдебно решение.
48 Впрочем доводът, изведен от твърдяната непоследователност на Общия съд при осъществяване на контрола по делата за конкуренция, е неотносим. Предмет на контрола на Съда в настоящото производство по обжалване е обжалваното решение, а не цялата практика на Общия съд.
49 Впрочем Съдът не следва да извършва служебно пълен контрол на обжалваното съдебно решение, а именно да отговори на повдигнатите от жалбоподателя правни основания.
50 В съдебното заседание жалбоподателят заяви, че доводът, изведен от наказателния характер, по смисъла на член 6 от ЕКПЧ, на производствата по правото на конкуренцията, е без значение за съдебния контрол, тъй като този контрол трябва да отговаря на едни и същи критерии, независимо дали се счита, че производствата спадат към твърдото ядро на наказателното право по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека, или попадат в приложното поле на административното право.
51 Впрочем, както отбелязва жалбоподателят в жалбата си, член 47 от Хартата въвежда в правото на Съюза защитата, която дава член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. При това положение следва да се използва само първата от двете разпоредби.
52 Принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем намира израз в член 47 от Хартата (вж. Решение от 22 декември 2010 г. по дело DEB, C‑279/09, все още непубликувано в Сборника, точки 30 и 31, Определение от 1 март 2011 г. по дело Chartry, C‑457/09, все още непубликувано в Сборника, точка 25 и Решение от 28 юли 2011 г. по дело Samba Diouf, C‑69/10, все още непубликувано в Сборника, точка 49).
53 Съдебният контрол на решенията на институциите е уреден в учредителните договори. Освен предвиденият понастоящем в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност, възможен е и пълен съдебен контрол на предвидените в регламенти санкции.
54 Когато става въпрос за контрола за законосъобразност, Съдът приема, че свободата на преценка, която Комисията има в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да контролира направеното от Комисията тълкуване на данни с икономически характер. Всъщност съдът на Съюза трябва именно да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи (вж. Решение от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, Recueil, стр. I‑987, точка 39 и Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing, C‑525/04 P, Сборник, стр. I‑9947, точки 56 и 57).
55 Що се отнася до санкциите за нарушения на правото на конкуренцията, член 15, параграф 2, втора алинея от Регламент № 17 предвижда, че за да се определи размерът на глобата, следва да се вземе предвид освен тежестта на нарушението, и неговата продължителност. Същият текст се съдържа в член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003.
56 Съдът приема, че за определянето на размера на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушенията и за всички елементи от естество да се включат в преценката на тежестта им, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за Европейската общност (Решение от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 129, Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точка 242 и Решение от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точка 96).
57 Съдът посочва също, че трябва да се вземат предвид обективни елементи като съдържанието и продължителността на антиконкурентните действия, техният брой и интензитет, размерът на засегнатия пазар и настъпилото влошаване на състоянието на публичния икономически ред. При анализа трябва да се вземат предвид също относителната значимост и пазарният дял на виновните предприятия, както и евентуалното наличие на рецидив (Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 91).
58 Този голям брой елементи задължава Комисията да извърши задълбочено изследване на обстоятелствата във връзка с нарушението.
59 В стремежа си да гарантира прозрачността Комисията приема Насоките, в които посочва на какво основание ще взима предвид едно или друго обстоятелство във връзка с нарушението и отражението, което то би могло да има върху размера на глобата.
60 Насоките, които според Съда съдържат правило за поведение, указващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи съвместими с принципа на равно третиране причини (Решение от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 91), се ограничават до описание на следвания от Комисията метод на изследване на нарушението и на критериите, които тя се задължава да вземе предвид, за да определи размера на глобата.
61 Важно е да се припомни задължението за мотивиране на актовете на Съюза. В настоящия случай това задължение има много особено значение. Комисията е длъжна да мотивира решението си, и по-конкретно да обясни значението, което е придала, и оценката, която е направила на взетите предвид елементи (вж. в този смисъл Решение по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, посочено по-горе, точка 87). Наличието на мотиви трябва да се проверява служебно от съда.
62 Освен това въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на изложените от него правни основания, съдът на Съюза трябва да осъществи контрола за законосъобразност, който му е възложен. Когато осъществява този контрол, съдът не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на елементите, взети предвид при прилагане на посочените в Насоките критерии, нито във връзка с оценката на тези елементи, и да откаже да осъществи задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна.
63 Контролът за законосъобразност се осъществява въз основа на пълната юрисдикция, която Съдът на Съюза има, преди по силата на член 17 от Регламент № 17, а сега — на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Тази компетентност оправомощава Съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична парична санкция (вж. в този смисъл Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 692).
64 Важно е обаче да се подчертае, че правото на пълен съдебен контрол на основание пълната юрисдикция не е равнозначен на служебен контрол, и да се припомни, че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на правните основания, свързани с императивни правни норми, които Съдът е длъжен да повдигне служебно, като липсата на мотиви на обжалваното решение, жалбоподателят е този, който трябва да посочи правните основания срещу решението и да представи доказателства в подкрепа на тези правни основания.
65 Това изискване от процесуално естество не е в противоречие с правилото, според което, когато става въпрос за нарушение на правилата на конкуренцията, Комисията следва да докаже установените от нея нарушения и да представи доказателства, годни да установят в достатъчна от правна страна степен фактите, чрез които се проявява дадено нарушение. Това, което всъщност се иска от жалбоподателя в производство по обжалване пред съд, е да посочи оспорваните части от обжалваното решение, да изложи оплаквания във връзка с това и да представи доказателства, които могат да бъдат сериозни улики, чрез които да се докаже, че оплакванията му са основателни.
66 Липсата на служебен контрол на цялото обжалвано съдебно решение не е нарушение на принципа на ефективна съдебна защита. За спазването на този принцип не е необходимо Общият съд, който, разбира се, трябва да отговори на повдигнатите правни основания и да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна, да бъде задължен да направи служебно ново пълно проучване на преписката.
67 Предвиденият в договорите контрол предполага следователно съдът на Съюза да упражни контрол, както от правна, така и от фактическа страна и да има право да преценява доказателствата, да отменя обжалваното решение и да изменя размера на глобите. Ето защо не може да се смята, че предвиденият в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност, допълнен с пълен съдебен контрол по отношение на размера на глобата на основание пълната юрисдикция, предвидена в член 31 от Регламент № 1/2003, противоречи на изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, съдържащ се в член 47 от Хартата.
68 Сега е важно да се разгледат различните направени от жалбоподателя критики на обжалваното съдебно решение.
69 На първо място жалбоподателят критикува точка 177 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд отхвърля неговите доводи, като се мотивира с това, че косвено чрез тях се оспорва въведената с Насоките система на изчисляване на размера на глобите. Според съдебната практика обаче Общият съд не бил длъжен да спазва Насоките, но имал задължението да провери сам дали глобата е съразмерна на тежестта на неправомерното поведение.
70 Във връзка с това следва да се отбележи, че в точка 175 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля едно от оплакванията на жалбоподателя, като се позовава на неоспорено от жалбоподателя обяснение на Комисията. В точка 176 от това съдебно решение той отбелязва, че дори да се приеме, че възможността размерът на наложената му глоба да намали неговата конкурентоспособност, може да се използва от жалбоподателя като аргумент за доказването на несъразмерността на глобата, следва да се отбележи, че той не представя конкретни данни по този въпрос. Както беше припомнено в точки 64—66 от настоящото решение, с изключение на правните основания, изведени от императивни правни норми, Общият съд не е длъжен да прави служебна проверка на решение на Комисията, а само да се произнесе по изложените от жалбоподателя правни основания, изведени от незаконосъобразността. В настоящия случай жалбоподателят не може да упреква Общия съд, затова че не се е произнесъл по правни основания, които не са били посочени или които не са били уточнени в критики и доказателства, позволяващи на Общия съд да упражни ефективен контрол на спорното решение.
71 Във всеки случай в точка 178 от обжалваното съдебно решение Общият съд, без да допуска грешка в логическите си доводи, доказва, че жалбоподателят се опитва отново да оспори определянето на размера на глобата с оглед продължителността на нарушението. В точка 179 от това съдебно решение Общият съд с основание отхвърля отправената от жалбоподателя критика, че с оглед увеличаването на глобата с 10 % за всяка година участие в нарушението размерът на глобата за месец е толкова по-нисък, колкото по-дълго предприятието участва в нарушението, като припомня, че Насоките са самоограничаване от страна на Комисията. Във връзка с това следва да се припомни, че продължителността на нарушението като такава се посочва от законодателя на Съюза като критерий, който следва да се вземе предвид за определяне размера на глобите, и че при липсата на определен от законодателя критерий Насоките позволяват да се уточни влиянието на този фактор при изчисляване на глобата.
72 На второ място, жалбоподателят критикува Общия съд, затова че не е взел предвид кратката продължителност на допуснатото от него нарушение. Такава критика обаче се основава на предпоставката, че продължителността на нарушението е била по-малка от продължителността, която Комисията е взела предвид в спорното решение. Важно е все пак да се отбележи, че в точки 129 и 130 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня съдебната практика, в която се уточнява фактическият състав на нарушението. В светлината на тази съдебна практика в точки 131—133 от това съдебно решение той проверява кога е започнало нарушението, а в точки 134 и 135 от това съдебно решение — кога е било преустановено. След като установява, че Комисията не е допуснала грешка при преценката на тези факти, той отхвърля това правно основание.
73 В жалбата си жалбоподателят не оспорва тази преценка на фактите; това оспорване във всеки случай би било недопустимо, след като преценката на фактите не подлежи на контрол от страна на Съда. При това положение се налага изводът, че критиката относно това, че продължителността на нарушението не е взета предвид, се основава на неправилна предпоставка и трябва да се отхвърли.
74 На трето място, жалбоподателят отправя критика към Общия съд, затова че не е взел предвид доброволното му оттегляне от картела, преди Комисията да започне разследването си. В точка 151 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд припомня съдебната практика, според която Комисията не е длъжна да предостави намаление на глобата за преустановяване на дадено нарушение, което вече е приключило преди датата на първите действия на тази институция, а в точка 152 от това съдебно решение припомня факта, че доброволното оттегляне на Chalkor от картела е отчетено в достатъчна степен при изчисляване на възприетата по отношение на него продължителност на периода на нарушението. От това следва, че тази критика на жалбоподателя не е основателна.
75 На четвърто място, жалбоподателят критикува точки 143—145 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд се позовава на широката свобода на преценка на Комисията при определянето на размера на увеличаване на глобата, който смята да приложи на основание продължителността на нарушението. Жалбоподателят смята, че Общият съд неправилно свежда съдебния си контрол до обикновен контрол за съобразяване с Насоките на размера на увеличение на глобата на основание продължителността на нарушението.
76 Във връзка с това следва да се припомнят изведените от практиката на Съда и припомнени в точки 56 и 57 от настоящото решение принципи относно определянето на размера на глобите. Големият брой критерии, които следва да бъдат взети предвид, неизбежно дава на Комисията различни възможности при преценката на тези критерии, при определяне на тяхната тежест и тяхното оценяване, за да санкционира по подходящ начин нарушението. Независимо от това остават някои задължения, които тя трябва да спазва.
77 Важно е да се припомни, както вече беше споменато в точка 71 от настоящото решение, че продължителността на нарушението като такава се посочва от законодателя на Съюза като един от елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определяне размера на глобите, и че при липсата на определен от законодателя критерий Насоките позволяват да се уточни влиянието на този елемент при изчисляването на глобата. Следователно Общият съд не е допуснал грешка, като е проверил дали изчислението на Комисията е съобразено с Насоките.
78 Във всеки случай и обратно на това, което поддържа жалбоподателят, Общият съд не се е задоволил с този контрол на съобразяването с Насоките, а е проверил сам, в точка 145 от обжалваното съдебно решение, дали санкцията е подходяща.
79 На пето място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд не е взел предвид факта, че той е жертва, а го е третирал по същия начин както и другите предприятия, като е взел предвид единствено обема на продажбите, а не вината му. Следва обаче да се отбележи, че в точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня съдебната практика, според която упражненият върху дадено предприятие натиск не го освобождава от отговорност за участието му в дадено нарушение (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено по-горе, точки 369 и 370, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело KE KELIT/Комисия, T‑17/99, Recueil, стр. II‑1647, точка 50 и Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Union Pigments/Комисия, T‑62/02, Recueil, стр. II‑5057, точка 63). От това следва, че разглежданата критика се основава на грешна предпоставка, а именно че жалбоподателят бил жертва, а не отговорен участник в нарушението.
80 На шесто място, жалбоподателят критикува Общия съд, затова че неправилно взел предвид обема на продажбите в Гърция, въпреки че тази територия очевидно не е засегната от неправомерното поведение. Тази критика обаче се основава на неправилна предпоставка относно изключването на Гърция от територията, до която се отнася картелът. Във връзка с това следва да се отбележи, че в точка 120 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че жалбоподателят не е оспорил извода на Комисията, изложен в седемнадесетото съображение от спорното решение, че територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП) представлява съответният географски пазар, засегнат от картела, а Гърция е част от тази територия.
81 Във всеки случай от самите твърдения на жалбоподателя, така както са обобщени в точка 117 от обжалваното съдебно решение, се установява, че той е участвал в картела поради страх от репресии, а именно от дъмпинг от страна на групата на петте на гръцкия пазар. Тези изявления са достатъчни, за да се установи, че участието му в картела е било мотивирано от стремежа му да се предпази от конкуренцията на гръцкия пазар. Ето защо критиката не е основателна.
82 От всички изложени съображения следва, че критиките на жалбоподателя не са основателни. Независимо че няколко пъти, по-конкретно в точки 62, 63 или 143 от обжалваното съдебно решение, Общият съд се позовава на „съществената свобода на преценка“ или на „широката свобода на преценка“ на Комисията, тези споменавания не са попречили на Общия съд да упражни пълния и цялостен контрол от правна и от фактическа страна, който е длъжен да направи.
83 Ето защо първото и второто правно основание трябва да се отхвърлят.
По третото и четвъртото правно основание, изведени съответно от нерационалния и произволен характер на преразглеждането на наложената на Chalkor глоба и от липсата в обжалваното съдебно решение на подходящи мотиви във връзка с това
Доводи на страните
84 Тези две правни основания се отнасят до точки 105—113 и 182—184 от обжалваното съдебно решение. Те следва да бъдат разгледани заедно.
85 Точки 105—113 от обжалваното съдебно решение имат следното съдържание:
„105 […] Упражнявайки пълен съдебен контрол, Общият съд […] приема, че възприетият от Комисията начален размер съответства на общата тежест на трите части на картела и че началният размер на наложената на Chalkor глоба следва да се намали, за да се вземе предвид фактът, че Комисията го подвежда под отговорност единствено за участието му в третата част на картела.
106 Освен това следва да се отхвърлят изложените в точки 83 и 84 по-горе доводи на Комисията, доколкото те могат да бъдат възприети като твърдение, че неучастието на жалбоподателя в споразуменията „SANCO“ намира достатъчно отражение в специфичния начален размер на наложената му глоба. Този довод се основава на предпоставката, че пазарният дял на Chalkor, което не продава тръби „SANCO“, е изчислен въз основа на общия оборот на всички производители на обикновени медни санитарни тръби, включително оборота от продажбите на тръби „SANCO“.
107 Споразуменията „SANCO“ и разширените европейски споразумения обаче се отнасят до същия съответен пазар, а именно пазара на обикновените медни санитарни тръби. Следователно Комисията е била длъжна, дори при липсата на споразуменията „SANCO“, да вземе предвид оборота от продажбите на тръби „SANCO“, за да изчисли пазарния дял на жалбоподателя на съответния пазар.
108 За сметка на това, що се отнася до споразуменията „WICU“ и „Cuprotherm“, положението е различно. Тези споразумения се отнасят до продукти, които не са заместими с обикновените медни санитарни тръби. Всъщност от съображение 459 от [спорното] решение е видно, че обикновените и плакираните медни санитарни тръби представляват отделни съответни пазари.
109 Следователно, като изчислява пазарния дял на жалбоподателя, който е осъществявал дейност на пазара на обикновените медни санитарни тръби, съобразно оборота, реализиран на пазара на обикновените медни санитарни тръби, и оборота, реализиран на пазара на плакираните медни санитарни тръби, по отношение на жалбоподателя всъщност се приема, че притежава по-малък пазарен дял, и му се определя по-нисък специфичен начален размер от този, който би бил определен, ако пазарният му дял бе изчислен единствено съобразно оборота, реализиран на пазара, на който той действително е участвал в картела.
110 На второ място, що се отнася до въпроса дали обстоятелството, че сътрудничеството в рамките на групата на петте е било по-интензивно от съществуващото в рамките на групата на деветте, обосновава разграничително третиране по отношение на глобите, е необходимо да се отбележи следното.
111 И групата на петте, и групата на деветте осъществяват дейност в рамките на третата част от картела, за която жалбоподателят носи отговорност. В съображение 690 от [спорното] решение Комисията отбелязва, че жалбоподателят не е част от групата на петте поради размерите на предприятието си. Жалбоподателят не оспорва тази констатация.
112 Следователно Комисията не може да бъде упрекната за извода си, че тежестта на участието на жалбоподателя в разширените европейски споразумения е в достатъчна степен взета предвид при извършеното от нея разпределяне на нарушителите по категории въз основа на техните пазарни дялове.
113 Предвид всичко гореизложено следва само да се измени размерът на наложената на жалбоподателя глоба, за да се отрази неучастието му в споразуменията „SANCO“. Конкретните последици на това изменение ще бъдат уточнени в точки 183—186 по-долу.“
86 Точки 182—184 от посоченото съдебно решение имат следното съдържание:
182 […] [спорното] решение следва да се измени в частта, в която при определянето на размера на глобата Комисията не взема предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е участвал в споразуменията „SANCO“.
183 В останалата им част изложените в [спорното] решение съображения на Комисията, както и приложеният в конкретния случай метод за изчисляване на глобите, остават непроменени. Поради това окончателният размер на глобата се изчислява, както следва.
184 Началният размер на наложената на жалбоподателя глоба е намален с 10 %, за да се отчете по-малката тежест на участието му в картела в сравнение с тази на „производителите „SANCO“. Поради това новият начален размер на наложената на жалбоподателите глоба е определен на 8,82 милиона евро.“
87 С третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд с основание приема в точка 104 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като е пропуснала при изчисляване на размера на глобите да вземе предвид факта, че за разлика от групата, състояща се от KME Germany AG, по-рано KM Europa Metal AG, KME France SAS, по-рано Tréfimétaux SA, както и от KME Italy SpA, по-рано Europa Metalli SpA, от Wieland-Werke AG и от групата, състояща се от Boliden AB, Outokumpu Copper Fabrication AB, по-рано Boliden Fabrication AB, и Outokumpu Copper BCZ SA, по-рано Boliden Cuivre & Zinc SA, жалбоподателят е участвал само в една част от картела. Въпреки това той намалил произволно глобата с 10 %, при положение че такова намаление изглежда прекалено скромно, за да отрази разграничаващите обстоятелства, в основната си част неоспорени, които определят положението на Chalkor.
88 Общият съд обаче не възприел принципен подход, за да преразгледа размера на глобата, като например основе намалението ѝ на частта от продажбите на тръби SANCO на пазара на обикновени медни санитарни тръби, т.е. намаление на глобата с 49 % или с 37 % в зависимост от взетия предвид пазар, или да намали глобата, за да вземе предвид неправилното включване на реализирания в Гърция оборот в основата за изчисляване на глобата. Вместо да постъпи по този начин, той се задоволил да одобри предложения от Комисията математически подход и да намали глобата произволно, без да следва основан на принципи и математически последователен подход.
89 Жалбоподателят сравнява това решение на Общия съд с това, което е постановил по дело Ventouris/Комисия, посочено по-горе. Същите съображения за справедливост и съразмерност, като посочените в точка 219 от това решение, би трябвало да мотивират Общия съд да намали глобата с 49 %, като вземе предвид факта, че пазарът SANCO, както и WICU и Cuprotherm са изключени от най-големия пазар на медни тръби, или с 37 %, като отчете факта, че пазарът SANCO е изключен от по-ограничения пазар на обикновените медни тръби.
90 С четвъртото си правно основание жалбоподателят упреква Общия съд, затова че не е мотивирал по надлежния ред обжалваното съдебно решение. Той намалил началния размер на глобата с 10 %, за да вземе предвид тежест на участието на жалбоподателя в картела, която е по-малка от тази на „производителите SANCO“, но не дал никакво указание, което да позволи да се разбере защо приема, че намаление от 10 % може да разреши този проблем. Тъй като нито един от критериите, на които се основава, не е уточнен, Общият съд не давал възможност на Съда да прецени дали обжалваното съдебно решение противоречи на принципа на пропорционалност или не и дали глобата, така както е определена от Общия съд, отразява правилно тежестта на участието на Chalkor в нарушението.
91 Комисията изтъква, че тези правни основания са недопустими, тъй като жалбоподателят иска от Съда нова преценка на размера на глобата, за което Съдът не е компетентен в производство по жалба.
92 При условията на евентуалност тя изтъква, че с третото си правно основание жалбоподателят се ограничава да критикува обжалваното съдебно решение, без обаче да уточни на каква правна основа Общият съд е трябвало да вземе друго решение. В отговор на четвъртото правно основание Комисията подчертава по-конкретно, че различни от посочените от жалбоподателя пасажи от обжалваното съдебно решение обясняват защо Общият съд е отхвърлил някои доводи, посочени от него, за да оспори размера на намалението на глобата.
Съображения на Съда
93 Важно е на първо място да се припомнят точки 80 и 81 от настоящото решение във връзка с продажбите в Гърция.
94 Следва да се отбележи, че Общият съд е мотивирал решението си да промени размера на глобата в точки 105—113 и 183 от обжалваното съдебно решение. На първо място, в точка 109 от това решение той подчертава, че методът за изчисляване на пазарния дял на жалбоподателя е бил благоприятен за него, тъй като изчислението е направено, като оборотът на жалбоподателя е разделен на сума, представляваща оборотът, реализиран на пазара на обикновените медни санитарни тръби, и този, реализиран на пазара на плакираните медни санитарни тръби, независимо че по отношение на него няма никакви обвинения за участие в споразуменията WICU и Cuprotherm относно плакираните медни санитарни тръби.
95 Впрочем той отбелязва в точка 111 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не оспорва установения в съображение 692 от спорното решение факт, че той не е включен в групата на петте поради своите размери. По този начин той отговаря на довода на жалбоподателя, синтезиран в точка 77 от обжалваното съдебно решение, че сътрудничеството между членовете на групата на деветте е било по-малко интензивно от това между членовете на групата на петте, и чрез направеното от него препращане към съображение 690 от спорното решение приема довода на Комисията, че в качествено или количествено отношение участието на жалбоподателя в картела не е било различно от това на другите нарушители.
96 В точка 112 от обжалваното съдебно решение Общият съд по принцип одобрява измерването на тежестта на нарушението чрез разпределяне на нарушителите, осъществено въз основа на техните пазарни дялове. Той потвърждава общата си положителна оценка на метода за изчисляване на глобите в точка 183 от това съдебно решение.
97 Тези мотиви показват в достатъчна от правна страна степен елементите, взети предвид от Общия съд за намаляване на наложената на жалбоподателя глоба. Той не може да бъде упрекван за избора си да намали глобата с произволно определен размер, като се вземе предвид невъзможността да се измери с точност значението на всеки елемент, като някои от тях са благоприятни за жалбоподателя, а други — неблагоприятни за него.
98 Жалбоподателят освен това не би могъл да докаже нарушение на принципа на пропорционалност, като се основава единствено на оборот, изключващ споразуменията SANCO, както и споразуменията WICU и Cuprotherm или единствено споразуменията SANCO. Важно е наистина да се припомни, че оборотът на пазара, обхванат от картел, е само един от многобройните елементи, които могат да се вземат предвид при определянето на размера на санкцията.
99 Колкото до сравнението с използвания от Общия съд метод в Решение по дело Ventouris/Комисия, посочено по-горе, важно е да се подчертае, че по делото, по което е постановено това решение, Комисията санкционира Ventouris Group Enterprises SA за две нарушения, при положение че то е допуснало само едно, докато по настоящото дело жалбоподателят участва само в една част от едно сложно, но единствено нарушение. Освен това от точка 221 от посоченото по-горе Решение по дело Ventouris/Комисия се установява, че Общият съд е променил размера на глобата, като се е съобразил със структурата на обжалваното решение и приложения от Комисията метод за определяне на глобата. Точно това прави Общият съд в обжалваното съдебно решение, когато одобрява методите на Комисията за оценяване на тежестта на нарушението и изчисляване на глобата в точки 112 и 183 от това съдебно решение.
100 От това следва, че от сравнението с посоченото по-горе Решение по дело Ventouris/Комисия не може да бъде изведен никакъв аргумент, който да позволи да се оспорят мотивите на обжалваното съдебно решение, дори ако то беше относимо, независимо че това решение се отнася до различен спор, в който жалбоподателят е изложил правни основания, различни от повдигнатите по настоящото дело, и че по него е проведено състезателно производство, в което Chalkor не е страна.
101 Доколкото жалбоподателят оспорва справедливостта на Общия съд, следва да се отбележи, че решение на Общия съд, основано единствено на справедливостта, във всеки случай не би могло да бъде предмет на контрола на Съда в производство по обжалване.
102 С оглед на всички тези обстоятелства третото и четвъртото правно основание не са основателни.
103 Тъй като нито едно от посочените от Chalkor в подкрепа на жалбата му правни основания не може да бъде уважено, жалбата следва да се отхвърли.
По съдебните разноски
104 По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 118 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е направила искане за осъждането на Chalkor и то е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, направени в производството пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Chalkor AE Epexergasias Metallon да заплати съдебните разноски.
Подписи