ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
20 юни 2011 година
Дело T-256/10 P
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Преместване на лични вещи — Мълчаливо и изрично отхвърляне на исканията на жалбоподателя — Задължение за мотивиране — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 25 март 2010 г. по дело Marcuccio/Комисия, (F‑102/08)
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия в настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Недостатъчни или противоречиви мотиви — Допустимост — Обхват на задължението за мотивиране — Обхват на контрола на Общия съд върху решенията на Съда на публичната служба
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
3. Обжалване — Правни основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Явна недопустимост
(член 11 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Искане за постановяване на декларативно решение — Недопустимост
(член 263 ДФЕС)
1. Въпросът дали мотивите на дадено решение на Съда на публичната служба са противоречиви или непълни, е правен въпрос, който като такъв може да бъде повдигнат в производството по обжалване.
В това отношение въпросът дали е спазено задължението за мотивиране, предвидено в член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба във връзка с постановяването на определение за отхвърляне на иска или жалбата поради явна недопустимост или явна неоснователност, трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към материалната законосъобразност на спорното определение. Всъщност, от една страна, мотивите на всяко решение представляват формален израз на съображенията, на които то се основава. Ако съображенията са неправилни, това засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. От друга страна, сам по себе си фактът, че първоинстанционният съд е стигнал до различен извод по съществото на спора от поддържания от жалбоподателя, не означава, че обжалваното определение не е надлежно мотивирано.
(вж. точки 23, 25 и 26)
Позоваване на: Съд — 11 януари 2007 г., Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, C‑404/04 P, непубликувано в Сборника, точка 90 и цитираната съдебна практика; 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 181 и цитираната съдебна практика; 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, Сборник, стр. I‑4469; точка 35 и цитираната съдебна практика; Общ съд — 18 октомври 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑516/09 P, непубликувано в Сборника, точки 53 и 54
2. Обжалване се допуска единствено на основание нарушение на правни норми, като напълно е изключено да се преценяват фактите. Само Съдът на публичната служба е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен ако неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства по делото, и от друга страна, да преценява тези факти, както и стойността на представените му доказателства, освен в случай на изопачаване на фактите или доказателствата. Освен това Съдът на публичната служба самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по отнесените до него дела.
Когато обаче Съдът на публичната служба е установил или преценил фактите, на основание член 257 ДФЕС Общият съд е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Съдът на публичната служба е извел от тях. Следователно контролните правомощия на Общия съд спрямо фактическите констатации на Съда на публичната служба обхващат по-специално проверката за неточност на тези констатации предвид събраните по делото доказателства, за изопачаване на доказателствата, за правната квалификация и за това дали са били спазени правилата за доказателствената тежест и събирането на доказателства.
(вж. точки 33, 35, 36 и 38)
Позоваване на: Съд — 10 юли 2001 г., Ismeri Europa/Сметна палата, C‑315/99 P, Recueil, стр. I‑5281, точка 19; 11 ноември 2003 г., Martinez/Парламент, C‑488/01 P, Recueil, стр. I‑13355, точка 53 и цитираната съдебна практика; 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 39 и цитираната съдебна практика; Общ съд — 20 октомври 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P, Сборник СПС, стр. I‑ Б‑1‑59 и II‑Б‑1‑407, точка 20; 8 юли 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑166/09 P, точка 20 и цитираната съдебна практика
3. Съгласно член 11 от приложение І към Статута на Съда и член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд жалбата срещу решенията на Съда на публичната служба трябва точно да посочва оспорваните части на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане. Следователно трябва да се отхвърли като явно недопустима жалбата, която не съдържа никакви правни доводи, с които да се сочи в какво се състои допуснатата от Съда на публичната служба грешка при прилагане на правото, а само се възпроизвежда без повече пояснения правното основание, посочено пред този съд в първоинстанционното производство. Такъв довод представлява просто искане за преразглеждане на подадената пред първоинстанционния съд жалба в нарушение на изискванията, установени както в Статута на Съда, така и в Процедурния правилник на Общия съд.
(вж. точки 51—53)
Позоваване на: Съд — 13 септември 2007 г., Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, Сборник, стр. I‑7333, точки 45 и 46; Общ съд — 19 март 2010 г., Bianchi/ETF, T‑338/07 P, точка 59; 16 декември 2010 г., Lebedef/Комисия, T‑52/10 P, точка 36 и цитираната съдебна практика
4. Когато упражнява контрол за законосъобразност, съдът на Съюза не е компетентен да произнася декларативни решения или да дава задължителни указания, независимо от вида или съдържанието на обжалвания акт. Следователно доводът, че следва да се ограничи невъзможността съдът на Съюза да дава задължителни указания на институцията, когато тя разполага с правомощие за вземане на решения, не може да опровергае този извод.
(вж. точки 27 и 66)
Позоваване на: Съд — 22 януари 2004 г., Mattila/Съвет и Комисия, C‑353/01 P, Recueil, стр. I‑1073, точка 15; Общ съд — 4 февруари 2009 г., Omya/Комисия, T‑145/06, Сборник, стр. II‑145, точка 23 и цитираната съдебна практика