Дело C‑415/11
Mohamed Aziz
срещу
Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa)
(Преюдициално запитване, отправено от
Juzgado de lo Mercantil nº 3 de Barcelona)
„Директива 93/13/ЕИО — Потребителски договори — Договор за ипотечен кредит — Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — Правомощия на националния съд в исковото производство — Неравноправни клаузи — Критерии за преценка“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 март 2013 г.
1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса на компетентност на Съда
(член 267 ДФЕС)
2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Задължение на националния съд да прецени служебно неравноправния характер на клауза от договор, по който той трябва да се произнесе — Обхват
(Директива 93/13 на Съвета)
3. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Цел
(член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)
4. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Заповедно производство — Липса на възможност за националния съд да прецени служебно неравноправния характер на клауза в договор, по който той трябва да се произнесе, ако потребителят не подаде възражение — Недопустимост
(Директива 93/13 на Съвета)
5. Право на Европейския съюз — Непосредствено действие — Национални процесуални правила — Условия за прилагане — Спазване на принципите за равностойност и ефективност
6. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — Липса на възможност за националния съд да постанови привременни мерки — Недопустимост — Несъответствие с принципа на ефективност
(Директива 93/13 на Съвета)
7. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Неравноправна клауза по смисъла на член 3 — Преценка на неравноправността от националния съд — Критерии
(член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 34, 35 и 39)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 41, 46 и 47)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 44 и 45)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 48)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 50 и 53)
6. Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.
Всъщност без тази възможност винаги когато се пристъпва към принудително изпълнение върху ипотекирания имот преди постановяване на решението на съда в исковото производство, с което договорната клауза, въз основа на която е учредена ипотеката, се обявява за неравноправна, а изпълнителното производство — за нищожно, с това решение на потребителя би се предоставила само последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди, която е непълна и недостатъчна, и не представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на посочената клауза, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директива 93/13. Посоченото важи в още по-голяма степен в хипотеза, в която имотът, за който е учредена ипотеката, е жилището на претърпелия вреди потребител и на неговото семейство, тъй като този ограничен до заплащането на обезщетение за вреди механизъм за защита на потребителите не позволява да се предотврати окончателната и необратима загуба на споменатото жилище. Подобна процесуална уредба обаче може да накърни ефективността на защитата, която Директивата цели да установи.
(вж. точки 59—61 и 64; точка 1 от диспозитива)
7. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че:
- понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи,
- за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.
Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни.
Освен това съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива при преценката за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване. От това следва, че в този контекст трябва да се преценят и последиците, които посочената клауза може да има в рамките на приложимото към договора право, което налага анализ на националната правна система.
(вж. точки 68—71 и 76; точка 2 от диспозитива)