РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
15 юли 2015 година(*)
„Конкуренция — Картели — Европейски пазари на топлинни стабилизатори — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Нарушение, извършено от общо дъщерно дружество — Глоби — Солидарна отговорност на дъщерното дружество и дружествата майки — Десетгодишна погасителна давност за едно от дружествата майки — Повторно приемане на решение — Намаляване на размера на глобата за едно от дружествата майки — Задължаване на дъщерното дружество и на другото дружество майка да платят намаления размер — Право на защита“
По дело T‑485/11
Akzo Nobel NV, установено в Амстердам (Нидерландия),
Akcros Chemicals Ltd, установено в Уорикшър (Обединеното кралство),
за които се явяват C. Swaak и R. Wesseling, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която първоначално се явяват F. Ronkes Agerbeek и J. Bourke, впоследствие Ronkes Agerbeek и P. Van Nuffel, в качеството на представители, подпомагани от J. Holmes, barrister,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение на Комисията от 30 юни 2011 г. за изменение на Решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) в частта, в която е адресирано до Akzo Nobel и до Akcros Chemicals, или при условията на евентуалност — искане за намаляване на размера на наложените глоби,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka (докладчик) и V. Kreuschitz, съдии,
секретар: S. Spyropoulos, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 септември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Настоящият спор се отнася до Решение на Комисията от 30 юни 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) за изменение на Решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) (наричано по-нататък „първото решение“) в частта, в която е адресирано до жалбоподателите Akzo Nobel NV и Akcros Chemicals Ltd.
[…]
Производство и искания на страните
35 На 12 септември 2011 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба срещу обжалваното решение.
[…]
56 В настоящото производство жалбоподателите молят Общия съд:
– като главно искане, да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност да намали размера на наложените им глоби,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
57 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
58 В подкрепа на жалбата жалбоподателите излагат три основания.
59 С третото основание на жалбата жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила правото им на защита, тъй като, макар да е била задължена, не им е изпратила ново изложение на възраженията, преди да приеме обжалваното решение.
[…]
66 В това отношение следва преди всичко да се припомни, че правото на изслушване, което е съществен компонент от правото на защита, представлява общ принцип на правото на Европейския съюз, който трябва да бъде съблюдаван във всяко производство дори ако става въпрос за процедура с административен характер, особено когато тя може да приключи с налагане на санкции, и по-специално на глоби, и че този принцип по-конкретно изисква по време на административната процедура на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище (вж. в този смисъл решения от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия, 85/76, Сб., EU:C:1979:36, т. 9, от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80— 103/80, EU:C:1983:158 и от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 64—66).
67 Член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 отразява този принцип, доколкото предвижда изпращането до страните на изложение на възраженията, което трябва да посочва по ясен начин всички съществени елементи, върху които се основава Комисията на този етап на производството за да се даде възможност на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията, както и с доказателствата, с които тя разполага (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Rec, EU:C:2002:582, т. 315 и 316 и Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, EU:C:2004:6, т. 66 и 67).
68 Освен това спазването на правото на защита изисква по-конкретно на предприятието, обект на разследване, да е била дадена възможност по време на административната процедура да изложи ефективно своята гледна точка относно истинността и релевантността на твърдените факти, както и относно документите, приети от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на нарушение на Договора (решения Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 66 по-горе, EU:C:1983:158, т. 10, от 25 януари 2007, Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сб., EU:C:2007:53, т. 44 и от 10 май 2007 г., SGL Carbon/Комисия, C‑328/05 P, Сб., EU:C:2007:277, т. 71).
69 При обстоятелствата в настоящото производство и независимо от въпроса дали Комисията е била длъжна да изпрати до жалбоподателите ново изложение на възраженията, преди да приеме обжалваното решение, налага се изводът, че в писмата и в електронните съобщения на Комисията, посочени в точки 20—22 и 25 по-горе, тя несъмнено е приканила жалбоподателите да изложат своите становища.
70 За да направят това обаче, жалбоподателите са разполагали само с четири работни дни, а именно от сряда, 1 юни до понеделник, 6 юни 2011 г. след писмата на Комисията, и с три работни дни, а именно от сряда, 15 юни до петък, 17 юни 2011 г. след електронното съобщение на Комисията.
71 Толкова кратки срокове обаче не биха могли да бъдат съвместими със спазването на правото на защита.
72 При това положение обжалваното решение следва да се отмени, стига жалбоподателите надлежно да докажат не че ако това процесуалното нарушение липсваше — с други думи, ако разполагаха с достатъчен срок за да изтъкнат своето становище — съдържанието на обжалваното решение би било различно, а че те биха могли да осигурят по-добре своята защита, ако това нарушение не бе допуснато (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2013 г., Fluorsid и Minmet/Комисия, T‑404/08, Сб., EU:T:2013:321, т. 110 и цитираната съдебна практика), с уточнението, че за тази цел следва да се вземе предвид моментът на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, с други думи, преди датата на приемане на това решение, а именно 30 юни 2011 г. (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2006 г., Archer Daniels Midland/Комисия, T‑329/01, Rec, EU:T:2006:268, т. 377).
73 В това отношение, на първо място, следва да се подчертае, че към момента на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, е можел да бъде обсъден въпросът за това какви са били задълженията на Комисията, що се отнася до отношенията на солидарност между дружествата, солидарни съдлъжници, доколкото те са съставлявали едно и също предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС.
74 Всъщност с решение от 3 март 2011 г., тоест повече от четири месеца преди датата, на която е прието обжалваното решение, Общият съд постановява, че единствено Комисията, когато упражнява правомощието си да налага глоби на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, може да определи съответната припадаща се на отделното дружество част от сумите, за чието заплащане съответните дружества отговарят солидарно, доколкото са част от едно и също предприятие, и че тази задача не може да бъде оставена на националните съдилища (решение от 3 март 2011 г., Siemens и VA Tech Transmission&Distribution/Комисия, T‑122/07—T‑124/07, Сб., EU:T:2011:70, т. 157).
75 Този въпрос е можело да бъде обсъден към момента на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, още повече че впоследствие Съдът отменя решение Siemens и VA Tech Transmission & Distribution/Комисия, точка 74 по-горе, (EU:T:2011:70), като приема, че единствено националният съд е компетентен да разпредели глобата между солидарните съдлъжници (решение Siemens, точка 41 по-горе, EU:C:2014:256, т. 62).
76 Ето защо жалбоподателите са можели по време на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, и следователно преди обявяването на решение Siemens, точка 42 по-горе, (EU:C:2014:256) да твърдят, че имат право да им бъде предоставено намаляване на глобата на Elementis, с което са осъдени солидарно за нарушението, извършено от сдружението Akcros, тъй като към момента на нарушението са съставлявали едно и също предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС.
77 Следователно жалбоподателите са можели, към момента на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, да осигурят по-добре своята защита, ако са разполагали с достатъчен срок за да изтъкнат своето становище.
78 На второ място, е безспорно, че в обжалваното решение Комисията е искала да приложи последиците от решение ArcelorMittal, точка 21 по-горе, (EU:C:2011:190).
79 Така в обжалваното решение Комисията приема, че спирането на погасителната давност по отношение на жалбоподателите няма действие erga omnes, а само inter partes, с други думи, при обстоятелства като тези в настоящия случай това спиране няма действие за Elementis.
80 От една страна обаче, следва да се припомни, че в производството, по което е постановено решение ArcelorMittal, точка 21 по-горе, (EU:C:2011:190), Съдът се произнася относно последиците, inter partes, от спирането на погасителната давност, що се отнася до отделните предприятия по смисъла на член 101 ДФЕС, участвали в едно и също нарушение (решение ArcelorMittal, точка 21 по-горе, EU:C:2011:190, т. 148).
81 От друга страна, в настоящия случай през втория период на нарушението Elementis и жалбоподателите са съставлявали едно и също предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, както бе прието в точка 405 от обявеното днес решение по дело T‑47/10.
82 Ето защо, независимо от въпроса дали Комисията е имала право да приложи разрешението, възприето от Съда по делото, по което е постановено решение ArcelorMittal, точка 21 по-горе, (EU:C:2011:190) — в което става дума за различни предприятия, участвали в едно и също нарушение — и към положението в случая, в което различни дружества са съставлявали едно и също предприятие през втория период на нарушението, следва да се приеме, че по-специално по този въпрос жалбоподателите са можели към момента на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, да осигурят по-добре своята защита, ако са разполагали с достатъчен срок, за да изтъкнат своето становище.
[…]
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя Решение на Комисията от 30 юни 20111 г. за изменение на Решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори).
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 юли 2015 година.
Подписи