РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

29 септември 2011 година

Дело F‑93/05

Harald Mische

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Назначаване — Наемане и едновременно прехвърляне в друга институция — Класиране в степен въз основа на по-неблагоприятните нови правила — Допустимост на жалбата — Интерес от обжалването — Просрочие“

Предмет:      Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АE, с която г‑н Mische иска, първо, да се отмени решението на Парламента от 4 октомври 2004 г. за класирането му в степен A*6, стъпка 1, второ, да му бъдат признати всички права, произтичащи от правилното му класиране, и последно, да му се заплати обезщетение за вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съветът като встъпила страна понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Обжалване — Правен интерес — Жалба за отмяна на решение за класиране — Наемане на длъжностно лице и едновременно прехвърляне — Автор на решението за класиране

(член 29, параграф 1, буква б) и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Обжалване — Предварителна административна жалба — Дата на подаване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Обжалване — Предварителна административна жалба — Начален момент на срока за подаването ѝ

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Предметът на жалбата трябва да съществува към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай тя е недопустима, и все още да е налице до произнасянето на съдебното решение, тъй като в противен случай отпада основанието за произнасяне по нея, като всичко това означава, че жалбата трябва да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. Тези условия не са изпълнени по отношение на жалба за отмяна на решението за класиране на определено длъжностно лице от Парламента, когато класирането е определено в решението на Парламента за наемането на заинтересованото лице на работа и за едновременното му прехвърляне в Комисията, то е наето на работа само заради изричното искане на Комисията с единствената цел да се запълни свободно място в службите ѝ на основание член 29, параграф 1, буква б) от Правилника, освен това Комисията е участвала активно в определянето на степента и стъпката и на датата на постъпване на работа и впрочем впоследствие е посочила в решението си за назначаване от каква степен е длъжността, на която е прехвърлено заинтересованото лице, и е променила класирането му в стъпка. При това положение решението на Комисията по тези въпроси заменя решението на Парламента, без последното изобщо да е било изпълнявано, тъй като двете решения влизат в сила в един и същи ден, без заинтересованото лице да е работило за Парламента. Освен това съответното длъжностно лице е нямало да може да бъде прехвърлено в Комисията, ако Парламентът не го беше класирал именно в степента, която е определила Комисията.

Оттук следва, че що се отнася най-малкото до класирането на посоченото длъжностно лице в степен и в стъпка, решението на Парламента е само формално негово, докато всъщност класирането е определено от Комисията.

(вж. точки 23—25 и 27)

Позоваване на:

Съд — 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия, C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, точка 25

2.      Що се отнася до определянето на датата на подаване на предварителната жалба по административен ред, член 90, параграф 2 от Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че тази жалба е подадена не когато е изпратена на институцията, а когато е получена от нея. Що се отнася обаче до въпроса кога изтича тримесечният срок, срокът по член 90, параграф 2 от Правилника изтича в края на този ден от третия месец, който има същото число като деня на събитието или на акта, от който срокът е започнал да тече.

(вж. точка 29)

Позоваване на:

Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, точки 8 и 13; 15 януари 1987 г., Misset/Съвет, 152/85, точки 8 и 9

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Van Neyghem/Комисия, F‑73/06, точки 43 и 45

3.      Тримесечният срок, който съгласно член 90, параграф 2 от Правилника по принцип тече от датата на съобщаване на решението на адресата и при всички случаи най-късно от датата, на която заинтересованото лице е узнало за решението, трябва да се разбира в смисъл, че започва да тече от деня, в който длъжностното лице се е запознало с мотивите и със съдържанието на разпоредителната част на решението, пък макар и с посредничеството на институция, различна от тази, която е издала решението.

(вж. точка 30)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 3 юни 1997 г., H/Комисия, T‑196/95, точка 31