РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
13 декември 2007 година(*)
„Публична служба — Срочно наети служители — Назначаване — Длъжност ръководител на администрацията — Трети страни — Неблагоприятно становище на медицинската служба“
По дело F‑95/05
с предмет жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АE,
N, договорно нает служител на Комисията на Европейските общности с местожителство в Брюксел (Белгия), за когото първоначално се явява адв. K. H. Hagenaar, avocat, впоследствие адв. J. van Drooghenbroeck и адв. T. Demaseure, avocats, и накрая адв. I. Kletzlen, avocat,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав),
състоящ се от: г‑н S. Van Raepenbusch, председател, г‑жа I. Boruta и г‑н H. Kanninen (докладчик), съдии,
секретар: г‑н S. Boni, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 юни 2007 г.
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Първоинстанционния съд на Европейските общности на 5 октомври 2005 г. по факс (оригиналът на която е внесен на 11 октомври същата година), жалбоподателят иска по същество, от една страна, отмяна на решението на директора на дирекция K „Външна служба“ на генерална дирекция (ГД) „Външни отношения“ на Комисията на Европейските общности от 15 април 2005 г., с което е уведомен, че няма да бъде назначен за ръководител на администрацията на делегацията на Комисията в Гвинея, и от друга страна, осъждане на Комисията да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които той твърди, че е претърпял.
Правна уредба
2 По смисъла на член 12, параграф 2, буква г) от Условията за работа на другите служители на Общностите (наричани по-нататък „УРДС“):
„Временен служител може да бъде назначен само ако:
[…]
г) е физически годен да изпълнява служебните си задължения;
[…]“
3 Член 13, първа алинея от УРДС предвижда, че „[п]реди да бъде назначен на работа срочно наетият служител преминава през медицински преглед, извършен от едно от медицинските лица на съответната институция, с цел да се провери дали отговаря на изискванията на член 12, параграф 2, буква г)“.
4 Член 13, втора алинея от УРДС уточнява, че „[ч]лен 33, втора алинея от Правилника за персонала се прилага по аналогия“.
5 Според член 33, втора алинея от Правилника за длъжностните лица на европейските общности (наричан по-нататък „Правилник“) „[а]ко в резултат на медицинския преглед по първа алинея бъде дадено неблагоприятно медицинско становище, кандидатът може в срок от 20 дни от уведомяването му за решението на институцията [да се чете: „от уведомяването му за него от страна на институцията“] да поиска случаят му да бъде разгледан от лекарска комисия, съставена от трима лекари, посочени от органа по назначаването измежду медицинските лица на институциите[; к]омисията изслушва медицинското лице, дало първоначалното неблагоприятно становище[; к]андидатът може да представи на комисията мнението на избран от него лекар[; а]ко лекарската комисия потвърди заключенията от медицинския преглед по първа алинея, кандидатът заплаща 50 % от хонорарите и съпътстващите непредвидени разноски“.
Обстоятелства в основата на спора
6 Жалбоподателят работи в Комисията като служител със спомагателни функции от юни 1993 г. до май 1994 г., а след това като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС от 1 юли 2002 г. до 31 юли 2004 г. През последния период жалбоподателят работи първо в генерална дирекция „Финансов контрол“, а от 1 март 2003 г. в генерална дирекция „Правосъдие и вътрешни работи“.
7 Жалбоподателят е бил в отпуск по болест от 27 октомври 2003 г. до 31 март 2004 г. На 16 март 2004 г. е назначен в Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) и до 31 юли 2004 г. работи в нея като срочно нает служител, а от 1 август 2004 г. — като договорно нает служител.
8 На 7 юли 2004 г. жалбоподателят внася кандидатурата си за длъжността ръководител на администрацията на делегацията на Комисията в Конго въз основа на публикувано обявление за свободна длъжност COM/2004/2982/F.
9 На 5 януари 2005 г. генерална дирекция „Външни отношения“ информира жалбоподателя, че е преминал успешно етапа на подбор и го пита дали би приел назначение в друга делегация, а не в тази в Конго. В случай на положителен отговор от негова страна жалбоподателят е поканен да състави списък с предпочитанията си относно четири делегации.
10 С електронно съобщение от 7 януари 2005 г. жалбоподателят осведомява генерална дирекция „Външни отношения“, че потвърждава интереса си към назначение в Конго и изразява същия интерес към делегацията в Гвинея.
11 Обявлението за свободна длъжност COM/2004/3510/F за ръководител на администрацията на делегацията в Гвинея уточнява, че „[н]азначаването на длъжностното лице […] зависи от предварителното благоприятно становище на [м]едицинската [с]лужба […]“.
12 На 15 февруари 2005 г. жалбоподателят се явява на задължителния медицински преглед съгласно обявлението за свободна длъжност COM/2004/3510/F.
13 На 17 февруари 2005 г. генерална дирекция „Външни отношения“ изпраща докладна записка на генерална дирекция „Персонал и администрация“, за да бъдат включените в списък, съдържащ и името на жалбоподателя, лица възможно най-бързо назначени за ръководители на администрацията на делегациите като срочно наети служители съгласно член 2, буква б) от УРДС от органа, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“).
14 На 28 февруари 2005 г. жалбоподателят получава резултатите от медицинските прегледи, извършени във връзка с назначаването му в делегация.
15 На 1 март 2005 г. доктор А, медицинско лице на Комисията, информира жалбоподателя за резервите си по отношение на заминаването на последния в Африка. Според Комисията след това доктор А е отправил покана до жалбоподателя да се свърже с доктор Б, психиатър, включен в списъка на независимите медицински специалисти на Комисията, за да бъде извършена външна експертиза.
16 На 2 март 2005 г. жалбоподателят провежда разговор с доктор Б, чийто доклад е получен от доктор А на 7 март 2005 г. В заключението си доктор Б излага резерви относно психичното здраве на жалбоподателя във връзка с отговорна длъжност в Африка.
17 С електронно съобщение от 3 март 2005 г. генерална дирекция „Външни отношения“ информира жалбоподателя, че очаква съгласието на медицинската служба, за да продължи процедурата по назначаването му за ръководител на администрация в делегация.
18 На 9 март 2005 г. жалбоподателят провежда нов разговор с доктор А, който въз основа на доклада на доктор Б отново изказва колебания относно заминаването на жалбоподателя в Гвинея.
19 С докладна записка от 17 март 2005 г. доктор А осведомява генерална дирекция „Външни отношения“, че жалбоподателят не е физически годен да изпълнява задълженията на ръководител на администрацията в делегацията в Гвинея.
20 На 22 март 2005 г. доктор А изпраща по факс на жалбоподателя, по молба на последния, имената и адресите на трима психиатри, включени в списъка на медицинските специалисти на Комисията. Жалбоподателят не се консултира с нито един от тримата лекари.
21 На 4 април 2005 г. жалбоподателят представя на доктор А експертизи от четирима психиатри, с които се е консултирал по собствена инициатива. Касае се за удостоверение от 10 март 2005 г. от доктор В, за доклад от 31 март 2005 г. на доктор Г и за медико-психологична експертиза от 4 април 2005 г., изготвена от доктор Д и доктор Е.
22 С докладна записка от 15 април 2005 г. директорът на дирекция К „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ информира жалбоподателя, че „предвид отрицателния резултат, съобщен на 17 март 2005 г. от [м]едицинската [с]лужба, молбата, изпратена до ГД [„Персонал и администрация“] на 17 [февруари 2005 г.] за назначаването [му] на въпросната длъжност, не може[ла] да завърши с предложение за сключване на договор за временно нает служител[, предвиден в член 2, буква б) от УРДС], и […] встъпването [му] в длъжност в Гвинея […] следователно не може[ло] да се осъществи“ (наричана по-нататък „обжалваното решение“).
23 На 18 април 2005 г. доктор Д изпраща писмо на доктор А, в което се позовава на доклада на доктор Б, и на доклада, подписан най-вече от доктор Е. Доктор Д констатира в писмото си, че доктор Б „изтъква[л] принципа на предпазните мерки въз основа на предходни прояви и личностни характеристики“, докато доктор Е и той самият „не [откривали] нито при медико-психологичния преглед, нито при психометричните оценки психична патология, противопоказна за заемането на длъжност, за каквато кандидатства [жалбоподателят]“.
24 В своя докладна записка от 19 април 2005 г. до директора на дирекция К „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ жалбоподателят твърди:
„[…] противно на докладната записка на медицинското [л]ице […] от 17 март, мога да ви уверя, че медицинските резултати, подготвени от медицинската служба, от които получих копия, са положителни и са равнозначни на „ДА“, що се отнася до медицинската годност.
Предвид [член] 33 от Правилника: „Преди назначаването одобреният кандидат се подлага на медицински преглед, извършен от едно от медицинските лица на съответната институция, с цел да се провери дали са спазени изискванията на член 28, буква д)“ — [член] 28, [буква] д): „[Длъжностното лице] може да бъде назначено само при условие, че […] е годно физически да изпълнява служебните си задължения“. Ето защо се учудвам от съобщението на доктор [А] от 17 март 2005 г. относно моята „медицинска годност“, както е посочено в писмото ви. В случай че желаете копия от резултатите от извършените изследвания, ще ви предоставя същите.“
25 Жалбоподателят изпраща на директора на дирекция В „Социална политика, персонал в Люксембург, здраве, хигиена“ на генерална дирекция „Персонал и администрация“ докладна записка от 20 април 2005 г., която по същество е идентична с гореспоменатата докладна записка от 19 април 2005 г.
26 С докладна записка от 26 април 2005 г., съставена по молба на директора на дирекция В „Социална политика, персонал в Люксембург, здраве, хигиена“ на генерална дирекция „Персонал и администрация“, началникът на отдел в медицинската служба на горепосочената дирекция отговаря на докладната записка на жалбоподателя от 20 април 2005 г. В нея се пояснява, че „всеки кандидат за заминаване в делегация е подложен на предварителен медицински преглед[; и] именно в тази връзка, а не във връзка с [член] 33 от [П]равилника, [жалбоподателят] […] получава неблагоприятно становище от [м]едицинското лице относно евентуалното му назначаване в Гвинея […] [; това] становище е предназначено за [органа по назначаване] на [ГД „Външни отношения“], който ще трябва да вземе окончателно решение, като становището е само един от елементите, които трябва да бъдат отчетени в това отношение“.
27 На 19 май 2005 г. жалбоподателят внася жалба по административен ред срещу обжалваното решение на основание член 90, параграф 2 от Правилника.
28 С решение от 5 юли 2005 г. органът по назначаване (наричан по-нататък „ОН“) отхвърля административната жалба.
Производство и искания на страните
29 Настоящата жалба първоначално е заведена в секретариата на Първоинстанционния съд под номер Т‑377/05.
30 С Определение от 15 декември 2005 г. Първоинстанционният съд в съответствие с член 3, параграф 3 от Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 година за създаване на Съда на публичната служба на Европейския съюз (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142) изпраща настоящото дело за разглеждане на Съда на публичната служба. Жалбата е заведена в секретариата на последния под номер F‑95/05.
31 С Определение от 24 май 2007 г. председателят на втори състав на Съда на публичната служба предоставя право на ползване на правна помощ на жалбоподателя.
32 Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да му изплати предварително като обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди частичната сума от 1 EUR, която е неокончателна и за която е запазено правото да бъде отново предявена,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
33 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
По искането за отмяна
По обхвата на правните основания, посочени от жалбоподателя
34 В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят се позовава в своята жалба на няколко правни основания, изведени, на първо място, от липсата на компетентност на директора на дирекция К „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ да приеме обжалваното решение, на второ място, от злоупотребата с власт от страна на доктор А, на ГД „Външни отношения“ и на ОН и на трето, място от неизпълнение на задължението от страна на доктор А за мотивиране на медицинското становище.
35 Според Комисията жалбоподателят се позовал, на първо място, на правното основание, изведено от липсата на компетентност на директора на дирекция К „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ да приеме обжалваното решение. Второто основание било свързано със злоупотребата с власт, извършена от директора на дирекция К „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ при приемане на посоченото решение. И накрая, третото основание било изведено от явната грешка в преценката, от злоупотребата с власт, както и от липсата на мотиви в медицинското становище, изготвено от доктор А.
36 В отговора си жалбоподателят уточнява базата, на която почиват второто и третото му правно основание, както те са представени от Комисията. От една страна, той подчертава, че второто правно основание произтича от неизпълнение на задължението за мотивиране, както е предвидено в член 25, втора алинея от Правилника, а също и от нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания. От друга страна, той посочва, че третото правно основание произтича от неизпълнение на задължението за мотивиране, нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания и неизпълнение на задължението за полагане на грижа.
37 От писмените становища на страните личи, че жалбоподателят по същество се позовава главно на три правни основания. Първо, той изтъква липсата на компетентност на директора на дирекция К „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ да приеме обжалваното решение. Второ, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е нередовно, поради това че докладите и експертизите на лекарите, с които се е консултирал по своя инициатива, не са взети под внимание по време на процедурата. Освен това жалбоподателят твърди, че в съответствие с разпоредбите на член 33, втора алинея от Правилника е разполагал с възможността да поиска случаят му да бъде разгледан от лекарска комисия, след като доктор А е дал неблагоприятното си становище. Трето, жалбоподателят сочи, че обжалваното решение и медицинското становище, дадено от доктор А, не отговарят на изискванията на задължението за мотивиране. Нещо повече, доводите на жалбоподателя съдържат елементи, целящи да покажат наличието на злоупотреба с власт и на явна грешка в преценката.
38 Това представяне на основанията, изложени от жалбоподателя, се основава на подготвителния доклад за съдебно заседание, за който страните са уведомени на 24 май 2007 г. Нито жалбоподателят, нито Комисията представят бележки по повод на посочения доклад. Следва на първо място да се разгледа второто правно основание.
По второто правно основание
Доводи на страните
39 Първо, според жалбоподателя доктор А, генерална дирекция „Външни отношения“ и ОН са пропуснали да вземат под внимание удостоверението на доктор В, доклада на доктор Г, както и ясния и благоприятен доклад на доктор Д и доктор Е, а също и писмото от 18 април 2005 г. на доктор Д.
40 Следователно било ясно, че обжалваното решение е взето с други цели, различни от посочените. Пренебрегвайки посочените медицински документи, администрацията действала недоброжелателно спрямо жалбоподателя. Нито една разпоредба не изключвала възможността да се вземат под внимание външни експертизи.
41 Жалбоподателят добавя, че доктор А не е предал на администрацията становищата на специалистите, с които жалбоподателят се е консултирал. В тази връзка особено забележително според него е, че след като се запознава с изключително подробните психиатрични и психологически доклади, изготвени от четирима специалисти в областта, този общопрактикуващ лекар продължава да поддържа кратката си диагноза от физически порядък. Жалбоподателят счита, че с право не се е консултирал с лекарите, препоръчани от доктор А.
42 Второ, жалбоподателят твърди, че в съответствие с разпоредбите на член 33, втора алинея от Правилника е разполагал с възможността да поиска случаят му да бъде разгледан от лекарска комисия, след като доктор А е дал неблагоприятно становище. Жалбоподателят подчертава обаче, че в отговор на своята докладна записка от 20 април 2005 г. е получил писмо от генерална дирекция „Персонал и администрация“ от 26 април същата година, в което е указано, че процедурата, предвидена в член 33 от Правилника, е неприложима в неговия случай. По този начин Комисията го въвела в заблуждение относно възможността да прибегне до тази процедура.
43 Комисията отбелязва, че в конкретния случай обжалваното решение е прието, след като е направено уведомление за становището на медицинската служба от 17 март 2005 г., с което се установява, че жалбоподателят не е физически годен да изпълнява задълженията си в Гвинея.
44 Комисията подчертава, че обявлението за свободна длъжност COM/2004/3510/F изисква предварителното благоприятно становище на медицинската служба. Всъщност всеки кандидат за заминаване в делегация в трета страна се подлагал на медицински преглед, извършван от медицинско лице на Комисията, за да може службата по назначаване да се увери, че той притежава физическа годност, необходима за изпълнението на всички произтичащи от длъжността му задължения, като се отчита естеството на функциите му и съществуващите условия на мястото, на което следва да се упражняват.
45 В тази връзка становището относно годността, изготвено след медицински преглед на жалбоподателя по силата на член 28 от Правилника и на член 13 от УРДС с оглед назначаването му като срочно нает служител през 2002 г. за упражняване на задължения в Брюксел, не можело да предреши годността му да бъде назначен на друго място в следващите години.
46 Специфичният медицински преглед още повече бил оправдан, поради това че от една страна, своеобразието на изпълняваните задължения в делегация в трета държава произтича от специалните и отменителни разпоредби на приложение X към Правилника и от друга страна, поради това че здравната среда, климатичните условия и условията, свързани със сигурността, както и степента на изолация могат да се различават от обичайните условия в рамките на Общността до такава степен, че понякога обосновават изплащането на компенсаторни обезщетения.
47 Следователно изискването на медицинско становище с оглед на решенията относно подобни назначения било напълно обосновано в интерес на службата. Такова становище не можело да се ограничава до физическото състояние на кандидата, а трябвало също да отчита и психическото му състояние, включително като прогнозира бъдещи смущения, които в предвидимо бъдеще могат да поставят под въпрос нормалното изпълнение на предвидените задължения и/или които могат да наложат предсрочното връщане в родината на длъжностното лице или служителя.
48 В тази връзка Комисията изтъква, че жалбоподателят неоснователно определя докладната записка от 28 февруари 2005 г., с която са му съобщени резултатите от медицинските прегледи, извършени с оглед назначаването му в делегация в чужбина, като благоприятно становище, каквото се изисква съгласно обявлението за свободна длъжност COM/2004/3510/F. С тази докладна записка единствено се предавали на жалбоподателя резултатите от медицинските прегледи, като с някои изключения същите се приемали за нормални. Освен това от съдържанието на тази докладна записка било видно, че не можело да става въпрос за медицинско становище, каквото изисквало въпросното обявление за свободна длъжност. Също така и за самия жалбоподател тази докладна записка не представлявала въпросното медицинско становище, тъй като в жалбата си той заявява, че ГД „Външни отношения“ го е информирала на 3 март 2005 г., че все още очаква съгласието на медицинската служба.
49 Що се отнася до докладите и експертизите, изготвени от избраните от жалбоподателя медицински специалисти, Комисията счита, че относно назначаването на заинтересуваното лице те не могат да обвържат нито генерална дирекция „Външни отношения“, нито ООСД, доколкото експертизите не се вписват в рамките на преразглеждане на медицинското становище на доктор А.
50 Комисията не оспорва, че служител, получил неблагоприятно медицинско становище, разполага със способи за защита от медицинска гледна точка. Впрочем Комисията потвърждава, че именно за да позволи на жалбоподателя да се възползва от тази възможност, доктор А му е предоставил координатите на тримата специалисти психиатри, за да може да получи становище при условията на състезателност в рамките на процедурата по назначаване в делегация. В тази връзка Комисията подчертава по време на съдебното заседание, че общностният законодател е пропуснал да предвиди процедура за оспорване на медицинското становище във връзка с назначенията във външната служба.
51 Наличието на допълнително становище на някой от независимите специалисти, посочени от доктор А, било решаващо, за да се вземе отношение по противоречивите експертизи на доктор Б, доктор Д и доктор Е. Следователно било непонятно, че жалбоподателят не се е консултирал с тези специалисти, при положение че е поискал да узнае имената им.
52 Комисията допълва, че неспазването от страна на жалбоподателя на процедурата, предвидена за заминаване в делегация, не му дава право становищата, получени по негова инициатива, да бъдат взети под внимание. Според Комисията длъжностното лице или служителят не може да замени становището на лекаря, чието задължение съгласно Правилника е да дава изискваното становище, с това на лекарите, с които жалбоподателят се е консултирал по своя инициатива. Единственият начин за оспорване на становището на доктор А бил жалбоподателят да се консултира с някое от медицинските лица, посочени във факса от 22 март 2005 г. от същия доктор А.
53 Според Комисията благоприятното становище на медицинската служба, предвидено в обявлението за свободна длъжност COM/2004/3510/F, следва да се изготви при различни обстоятелства от тези при медицинския преглед за назначаване на работа по смисъла на член 33 от Правилника и член 13 от УРДС. Ето защо тези разпоредби не били приложими в настоящия случай. Освен това нито един законодателен текст не уреждал медицинската процедура при назначаване в трета страна. Следователно Комисията следвала самостоятелна процедура, осъществена въз основа на обявлението за свободна длъжност и утвърдена в интерес на службата.
54 По време на съдебното заседание Комисията уточнява, че предвидената в член 59 от Правилника процедура също не била приложима при заемането на длъжност във външната служба.
55 Комисията подчертава по-нататък, че дори да се допусне, че становището на доктор А може да се отъждестви с медицинското становище при наемане на работа, предвидено в член 33 от Правилника, трябвало да се констатира, че жалбоподателят не е поискал преразглеждане на становището на доктор А в съответствие с процедурата, предвидена в член 33, втора алинея от Правилника.
56 Оттук следва, че при липсата на становище при условията на състезателност с това на доктор А в приложение на предвидената в тази връзка процедура обжалваното решение не било опорочено поради злоупотреба с власт, доколкото се основавало единствено на становището на доктор А.
57 Що се касае до злоупотребата с власт, за която се твърди, че е извършена от доктор А, Комисията сочи, че той е имал право да постанови неблагоприятно становище, като се има предвид, от една страна, че познава медицинското досие на жалбоподателя и експертизата на доктор Б, и от друга страна, липсата на становище при условията на състезателност. При това положение доктор А дал професионалното си мнение. Освен това жалбоподателят нито посочвал, нито установявал, че доктор А е действал поради други съображения.
Съображения на Съда на публичната служба
58 Съгласно член 10, четвърта алинея от УРДС, Дял VIIIа от Правилника относно специалните и отменителни разпоредби, приложими по отношение на длъжностните лица на служба в трета държава, се прилагат по аналогия към срочно наетите лица, работещи в трета страна. По смисъла на член 101а от Правилника, който е единствен член в посочения дял, „[б]ез да се засягат останалите разпоредби на настоящия правилник, в приложение Х се определят специалните и отменителни разпоредби, приложими за длъжностните лица на служба в трета държава“.
59 Следва да се отбележи, че приложение X не съдържа специални или отменителни разпоредби относно медицинския преглед при наемане на работа.
60 В замяна на това по подобие на предвиденото в член 33, първа алинея от Правилника относно длъжностните лица член 13, първа алинея от УРДС предвижда, че преди да бъде назначен на работа, срочно наетият служител преминава медицински преглед, извършен от едно от медицинските лица на съответната институция, с цел да се провери, че отговаря на условията за физическа годност, изисквани от член 12, параграф 2, буква г) от УРДС, за да изпълнява служебните си задължения.
61 Освен това член 33, втора алинея от Правилника, приложима по аналогия за срочно наетите служители по силата на член 13, алинея втора от УРДС, предвижда вътрешна процедура за обжалване на становището на медицинското лице на институцията.
62 В тази връзка е важно да се констатира, че с въвеждането на лекарска комисия за обжалване в член 33, втора алинея от Правилника законодателят е имал за цел да установи допълнителна гаранция за кандидатите и така да подобри защитата на правата им (Решение на Първоинстанционния съд от 14 април 1994 г. по дело А/Комисия, T‑10/93, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑387, точка 23).
63 Всъщност, на първо място, лекарската комисия, съставена от трима лекари, сред които не присъства медицинското лице, изготвило първоначалното становище за негодност, избрани сред медицинските лица на институциите, а не само сред тези на въпросната институция, представлява реална допълнителна гаранция за кандидатите (Решение по дело А/Комисия, посочено по-горе, точка 24). На второ място, от член 33, втора алинея от Правилника произтича, че кандидатът може да сезира лекарската комисия със становището на избран от него лекар. Освен това кандидатът винаги може да поиска и да получи мотивите на становището за негодност да бъдат предадени на избрания от него лекуващ лекар. Това предаване може да се извърши преди свикването на лекарската комисия (Решение по дело А/Комисия, цитирано по-горе, точка 25). На трето място, от член 33, втора алинея от Правилника произтича, че лекарската комисия трябва да се основава на медицинското досие, изготвено в институцията след изслушване на медицинското лице, издало становището за негодност, както и, в зависимост от случая, на становището, изготвено от лекар, свободно избран от кандидата. Лекарската комисия може също да се основава и на разговор с кандидата и/или лекуващия му лекар, както и на всички документи, които кандидатът счита за необходимо да ѝ представи. Освен това ако счита за целесъобразно, лекарската комисия може да подложи кандидата на нов преглед, като евентуално предпише допълнителни изследвания или потърси становището на други лекари специалисти. Оттук следва, че лекарската комисия има право да извърши цялостно или частично преразглеждане на положението на кандидата (Решение по дело А/Комисия, посочено по-горе, точка 27).
64 Освен това следва да се констатира, че за случаите, различни от назначаването, Правилникът предвижда и механизми, позволяващи на длъжностните лица да излагат гледната си точка по време на процедурите за медицински преглед. В този смисъл пета, шеста и седма алинея на член 59, параграф 1 от Правилника установяват прилагането на система на арбитраж, когато длъжностното лице прецени, че заключенията от медицинския преглед, уговорен от ОН при отпуск по болест, са без основание от медицинска гледна точка. Що се отнася до процедурата за отпускане на обезщетение за инвалидност, член 7, първа алинея от приложение II към Правилника предвижда, че длъжностното лице по-специално може да посочи един от тримата лекари, съставляващи комисията, натоварена да установи наличието на инвалидност.
65 В случая е удачно да се напомни първо, че жалбоподателят работи в Комисията по време на подаване на кандидатурата си за длъжността ръководител на администрацията на делегацията в Гвинея, и че е било предвидено да бъде нает на тази длъжност като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС, както следва от докладната записка от 17 февруари 2005 г. на ГД „Външни отношения“.
66 Второ, съгласно обявлението за свободна длъжност COM/2004/3510/F назначаването на кандидата на длъжността ръководител на администрацията на делегацията в Гвинея „[зависи] от предварителното благоприятно становище на [м]едицинската [с]лужба […]“. В случая медицинската служба дава становище, че жалбоподателят е негоден да бъде назначен на въпросната длъжност. С обжалваното решение жалбоподателят е уведомен именно че няма да бъде назначен.
67 Според Комисията в нито един текст не се предвижда възможност по специална процедура жалбоподателят да получи преразглеждане на медицинското становище за негодност, изготвено от медицинското лице с оглед на назначаването му в делегация. Комисията не оспорва обаче, че получилият неблагоприятно медицинско становище разполага със способи за защита от медицинска гледна точка. Впрочем Комисията потвърждава, че медицинското лице е предоставило на жалбоподателя координатите на трима специалисти психиатри, за да може той да получи становище при условията на състезателност.
68 Жалбоподателят поддържа, от една страна, че медицинските становища на избраните от него лекари е трябвало да бъдат взети под внимание в рамките на процедурата по назначаване. От друга страна, той счита, че възможността да поиска случаят му да бъде разгледан от лекарска комисия, предвидена в член 33, втора алинея от Правилника, е приложима в неговия случай. В този смисъл има основание позицията на жалбоподателя да се разбира като свързана с правото на защита, доколкото не му е била предложена възможността да бъде изслушан по полезен за него начин преди приемането на обжалваното решение именно посредством участието на избран от него лекар, както предвижда член 33, алинея втора от Правилника.
69 Следва най-напред да се констатира, че процедурата, следвана от Комисията, въз основа на която е прието обжалваното решение, не е спазила гаранциите във връзка с правото на защита, предвидени в член 33, втора алинея от Правилника.
70 Всъщност дори ако в конкретния случай трябва да се признае, че процедурата по изготвяне на медицинско становище не е била лишена от всички гаранции, присъщи на състезателното производство, защото жалбоподателят е имал възможността да се консултира с други независими експерти, за да балансира становището на доктор А и експертизата на доктор Б, все пак се налага констатацията, че тази процедура се различава изначално от изложените в точки 63 и 64 по-горе, доколкото тя по-специално не гарантира, че становището на свободно избран от съответния кандидат лекар ще бъде отчетено при изготвянето на окончателното медицинско становище.
71 Освен това е важно да се отбележи, че от доводите на Комисията не личи следваната в случая процедура да е била предвидена в юридически текст. В допълнение процедурата не произтичала от предопределена практика, с която засегнатите лица да са запознати предварително.
72 Комисията твърди все пак, че поради конкретните условия в някои трети страни интересът на службата изисква медицинската служба да дава становището си при условия, различни от тези при медицинския преглед, предвиден в член 13 от УРДС за срочно наетите служители, и от този, предвиден в член 33 от Правилника, засягащи единствено първоначалното назначаване. Според Комисията приложимата в случая процедура е самостоятелна, осъществена въз основа на обявлението за свободна длъжност и утвърдена в интерес на службата.
73 По време на съдебното заседание Комисията все пак не обяснява причините, поради които в процедурата по член 13 от УРДС и по член 33 от Правилника, не могат да се отчитат конкретните изисквания по отношение на физическата годност на кандидатите за длъжности в трети страни. Тя не уточнява и с какво интересът на службата би обосновал или изисквал посоченият кандидат за назначаване да не се ползва от същите гаранции като тези, предвидени в член 13 от УРДС и в член 33 от Правилника.
74 Накрая, разпоредбите на член 13 от УРДС и на член 33 от Правилника не дават никакво основание да се заключи, че процедурата, която предвиждат, може да се приложи само за срочно наети служители, назначени за първи път в общностните институции. В тази връзка не е убедително твърдението на Комисията, според което, за да бъдат назначени в трети страни, новоназначените в Комисията кандидати били подлагани на два медицински прегледа — единият, предвиден в член 33 от Правилника, а вторият — в обявлението за свободна длъжност. Впрочем в отговор на административната жалба на жалбоподателя ОН прави ясно позоваване на разпоредбите на член 33 от правилника и на член 13 от УРДС.
75 От всички предходни съображения произтича, че в областта на процедурата за медицински преглед общностният законодател е установил механизми, предлагащи на кандидатите за назначаване, на длъжностните лица или на срочно наетите служители възможността да изтъкнат по полезен за тях начин гледната си точка, като им позволяват по-специално да включат избран от тях лекар.
76 Във връзка с целта да се гарантира спазването на правото на защита с помощта на горепосочените механизми и в отсъствието, от една страна, на разпоредби, въвеждащи самостоятелна процедура, приложима за назначени в трети страни срочно наети служители, или на други относими мотиви и от друга страна, на съображения, обосноваващи при обстоятелствата в конкретния случай неприложимостта на член 33, втора алинея от Правилника, е уместно да се приеме, че процедурата по назначаване на тези служители трябва да е съобразена с член 33, втора алинея от Правилника. В случая, както е изложено в точки 69 и 70 от настоящото решение, следваната процедура нарушава разпоредбите на член 33, втора алинея от Правилника.
77 Следователно е необходимо да се приеме, че обжалваното решение нарушава член 33, втора алинея от Правилника.
78 Оттук следва, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се изследват другите правни основания, посочени от жалбоподателя в рамките на искането му за отмяна.
По искането за обезщетение
Доводи на страните
79 Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение му е причинило изключителна вреда, произтичаща от загуба на възможности и явни нарушения.
80 Той иска да бъде признат принципът за обезщетение на имуществените (подготовка за преместване, наемане на жилище и др.) и неимуществени вреди. В репликата си жалбоподателят иска да му бъде частично присъдена като обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди сумата от 1 EUR, която е неокончателна и за която е запазено правото да бъде отново предявена.
81 Комисията поддържа, на първо място, че след като вредата произтича от поведение на администрацията, което няма характера на решение, административната процедура трябва да започне с внасяне на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника. В случая жалбоподателят не следвал тази процедура. При това положение искането му за обезщетение било недопустимо.
82 Второ, Комисията изтъква, че жалбоподателят не уточнил в жалбата размера на претърпяната вреда. Следователно жалбата не отговаряла на изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности. Комисията уточнява, че макар Първоинстанционният съд да признава в определени особени случаи, че в жалбата може да не се уточнява точният размер на вредата, в случая жалбоподателят не доказва, нито дори твърди наличието на обстоятелства, обосноваващи подобен пропуск.
83 Трето, Комисията сочи, че щом обжалваното решение не е незаконосъобразно, на жалбоподателя не може да се присъди обезщетение.
Съображения на Съда на публичната служба
84 Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд се прилага mutatis mutandis спрямо Съда на публичната служба по силата на член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 до влизането в сила на Процедурния правилник на последния, т.е. на 1 ноември 2007 година.
85 Тъй като жалбата е постъпила в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 октомври 2005 г., разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на горепосочения съд са приложими в конкретния случай.
86 Съгласно този член жалбата трябва между другото да съдържа предмета на спора и кратко изложение на посочените правни основания. За да бъдат изпълнени тези изисквания, искането за поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от общностна институция, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят действията на институцията, на които жалбоподателят се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинна връзка между тези действия и вредата, която твърди че е понесъл, както и характерът и размерът на вредата. За сметка на това, искане, което цели да бъде получено обезщетение за неопределена по размер вреда, не е достатъчно прецизно и следователно трябва да бъде отхвърлено като недопустимо (Решение на Съда от 2 декември 1971 г. по дело Zuckerfabrik Schöppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975, точка 9, Определениe на Първоинстанционния съд от 1 юли 1994 г. по дело Osóriо/Комисия, T‑505/93, Recueil FP, стр. I‑A‑179 и II‑581, точка 33 и Определение на Първоинстанционния съд от 15 февруари 1995 г. по дело Moat/Комисия, T‑112/94, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑135, точка 32; Решение на Първоинстанционния съд от 7 февруари 2007 г. по дело Gordon/Комисия, T‑175/04, все още непубликувано в Сборника, точка 42).
87 В случая следва да се констатира, че когато в жалбата си претендира „да бъде [у]важено […] по принцип искането му за обезщетение — което да се определи впоследствие по размер — произтичащо от причинената от [Комисията] […] имуществена и неимуществена вреда“, жалбоподателят не определя размера на вредата, която счита, че е претърпял. Фактът, че в репликата си иска Комисията да бъде осъдена да го обезщети „за претърпените имуществени и неимуществени вреди, неокончателно ограничени до сумата от 1 EUR cъс запазено право да бъдат отново предявени“, също не може да внесе уточненията, изисквани от споменатата по-горе съдебна практика.
88 Жалбоподателят не посочва и фактически елементи, които да позволят да се определи размерът на вредата, която твърди, че е претърпял (Определение по дело Moat/Комисия, посочено по-горе, точка 35). Разбира се, той уточнява пред Съда на публичната служба, че е претърпял имуществена вреда поради загуба на възнаграждението си, произтичаща от отказа да бъде назначен, от приготовленията за заминаването си, а именно краткосрочен наем на жилището му, обучения, ваксинации и др. Все пак тези обобщени сведения не дават възможност да се определи точно размерът на вредата.
89 Ако имуществената вреда се приеме за установена, следва да се счита, че тя е била напълно оценима от етапа на жалбата по административен ред, и a fortiori от подаването на жалбата, при положение че тази имуществена вреда се основава, от една страна, на загуба на доходи поради неназначаването му и от друга страна, на разноските, направени от жалбоподателя с оглед на заминаването му в Африка.
90 Освен това, макар общностният съд да приема, че при особени обстоятелства не е нужно да се уточнява в жалбата точният размер на вредата и да се изчислява сумата на исканото обезщетение (Решение на Съда от 23 септември 2004 г. по дело Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точка 62, Определение по дело Osório/Комисия, посочено по-горе, точка 35), в случая следва да се посочи, че жалбоподателят нито доказва, нито дори посочва наличието на такива обстоятелства (вж. в този смисъл Определение по дело Osório/Комисия, посочено по-горе, точка 35 и Определение по дело Moat/Комисия, посочено по-горе, точка 37).
91 Що се отнася до неимуществената вреда, следва да се подчертае, че освен пълната липса на оценка на тази вреда, жалбоподателят не дава и възможност на Съда на публичната служба да определи нейния размер и характер. В този смисъл независимо дали обезщетението за неимуществени вреди е поискано символично или с цел получаване на действително обезщетение, жалбоподателят трябва да уточни естеството на твърдяната неимуществена вреда от гледна точка на поведението, заради което се упреква Комисията, а след това да посочи, макар и приблизително, оценката на тази вреда като цяло (Определение по дело Moat/Комисия, посочено по-горе, точка 38, Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, точка 45).
92 Оттук следва, че искането за обезщетение не отговаря на условията за допустимост.
93 Освен това следва да се добави, че дори да се допусне, че жалбоподателят е поискал само символично осъждане, има основание да се приеме, че отмяната на обжалваното решение в случая представлява достатъчно и адекватно обезщетение на претърпените от него вреди (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 9 март 2000 г. по дело Vicente Nuñez/Комисия, T‑10/99, Recueil FP, стр. I‑A‑47 и II‑203, точка 48).
94 От всичко изложено по-горе следва, че жалбата следва да бъде уважена в частта ѝ относно искането за отмяна на обжалваното решение и отхвърлена в частта ѝ относно искането за обезщетение.
По съдебните разноски
95 Съгласно член 122 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба разпоредбите на глава осма от дял ІІ на посочения правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от датата на влизане в сила на този Процедурен правилник. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.
96 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на член 88 от същия правилник обаче в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи. Ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, в приложение на член 87, параграф 3, първа алинея от същия правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски.
97 Тъй като Комисията е загубила в основната част по своите предявени основания, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
реши:
1) Отменя решението на директора на дирекция K „Външна служба“ на генерална дирекция „Външни отношения“ на Комисията на Европейските общности от 15 април 2005 година, с което жалбоподателят е уведомен, че няма да бъде назначен като ръководител на администрацията на делегацията в Гвинея.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.
Van Raepenbusch | Boruta | Kanninen |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 декември 2007 година.
W. Hakenberg | | S. Van Raepenbusch |
Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu