РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

16 септември 2013 година(*)

„Извъндоговорна отговорност — Ветеринарно-санитарни изисквания — Предохранителни мерки в кризисна ситуация — Защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца по птиците в някои трети страни — Забрана за внос на диви птици, уловени в естествената им среда — Достатъчно съществено нарушение на норма, предоставяща права на частноправните субекти — Явно и грубо незачитане на пределите на правото на преценка — Директиви 91/496/ЕИО и 92/65/ЕИО — Принцип на предпазните мерки — Задължение за полагане на дължимата грижа — Пропорционалност“

По дело T‑333/10

Animal Trading Company (ATC) BV, установено в Loon op Zand (Нидерландия),

Avicentra NV, установено в Malle (Белгия),

Borgstein birds and Zoofood Trading vof, установено във Wamel (Нидерландия),

Bird Trading Company Van der Stappen BV, установено в Dongen (Нидерландия),

New Little Bird’s Srl, установено в Anagni (Италия),

Vogelhuis Kloeg, установено в Zevenbergen (Нидерландия),

Giovanni Pistone, с местожителство във Westerlo (Белгия),

представлявани от M. Osse и J. Houdijk, avocats,

ищци,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н F. Jimeno Fernández и г‑н B. Burggraaf, в качеството на представители,

ответник,

с предмет иск за обезщетение за вредите, за които се твърди, че са претърпени от ищците в резултат на приемането първо на Решение 2005/760/ЕО на Комисията от 27 октомври 2005 година относно някои защитни мерки във връзка с […] високопатогенната инфлуенца по птиците в някои трети страни при вноса на птици, отглеждани на закрито (ОВ L 285, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 198), чийто срок на действие е удължен, а после и на Регламент (ЕО) № 318/2007 на Комисията от 23 март 2007 година за определяне на ветеринарно-санитарните условия за внос на някои птици в Общността и на съответните карантинни срокове (ОВ L 84, стр. 7).

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑н S. Frimodt Nielsen и г‑жа M. Кънчева (докладчик), съдии,

секретар: г‑н J. Plingers, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 ноември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

 А – Представяне на ищците

1        Ищците — Animal Trading Company (ATC) BV, Avicentra NV, Borgstein birds and Zoofood Trading vof, Bird Trading Company Van der Stappen BV, New Little Bird’s Srl, Vogelhuis Kloeg и Giovanni Pistone — извършват дейност по внос в Европейския съюз на уловени в естествената им среда диви птици, които да бъдат използвани като декоративни птици в кафези, по-конкретно птици от семейството на папагалите, като същинските папагали, малките папагали и какадутата, както и пойни птици. Ищците са установени или имат местожителство в Нидерландия, Белгия и Италия. Членове са на European Association of Im- and Exporters of Birds and Live Animals (Европейска асоциация на вносителите и износителите на птици и живи животни, наричана по-нататък „асоциацията на търговците на птици“).

 Б – По Директиви 91/496 и 92/65

2        На 15 юли 1991 г. на основание член 37 [ЕО], който урежда общата селскостопанска политика, Съветът на Европейските общности приема Директива 91/496/ЕИО относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (ОВ L 268, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 151).

3        Съгласно член 18, параграф 1 от Директива 91/496 предохранителни мерки могат да се приемат при следните условия:

„Ако болест, посочена в Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността, зооноза или друга болест или явление, което може да представлява сериозна опасност за здравето на животните или на хората, се появи или се разпространи върху територията на трета страна или някакво друго важно съображение за здравето на животните го налага, […] особено в светлината на констатациите на ветеринарните ѝ експерти, Комисията по своя собствена инициатива или по искане на държава членка приема незабавно една от следните мерки в зависимост от сериозността на ситуацията:

–        спира [вноса от цялата или от част от] съответната трета страна и, когато е приложимо, от третата страна на транзит,

–        определя специални условия за животните, идващи от цялата или от част от съответната трета страна“.

4        Освен това член 18, параграф 7 от Директива 91/496 предвижда, че решенията за удължаване на срока на действие, изменение или отмяна на мерките, които са предприети съгласно параграфи 1—3 и 6 от същата директива, се приемат в съответствие с процедурата по комитология, уредена в член 17 от Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 година относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (ОВ L 395, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 202).

5        На 13 юли 1992 г. Съветът приема Директива 92/65/ЕИО за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 143). Посочената директива установява специални изисквания, на които следва да отговарят държавата и стопанството на произхода, установява разпоредби относно ветеринарните здравни сертификати, които трябва да придружават животните, и определя изследванията, на които трябва да бъдат подлагани животните.

6        В член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 92/65 се предвижда по същество по-конкретно че в Съюза могат да се внасят само животни, които идват от трета държава, фигурираща в списък на третите държави или на части от трети държави, които предоставят гаранции, равностойни на приложимите изисквания по отношение на търговията в Съюза.

 В – По Решение 2000/666

7        С Решение 2000/666/ЕО на Комисията от 16 октомври 2000 година относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за вноса на птици, с изключение на домашни птици, и условията за карантина (ОВ L 278, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 35, стр. 82) — при условие че са спазени определени правила, сред които е поставянето под карантина най-малко за 30 дни — се разрешава вносът на птици от трети страни, които са членове на Международното бюро по епизоотии (МБЕ, понастоящем Световната организация за здравеопазване на животните).

 Г – По първото становище на ЕОБХ

8        На 14 и 15 септември 2005 г. по искане на Комисията на Европейските общности от 2004 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) представя научно становище относно аспектите на здравето на животните и хуманното отношение към тях във връзка с инфлуенцата по птиците [The EFSA Journal (2005) 266, 1‑21, наричано по нататък „първо становище на ЕОБХ“].

9        Предвид предоставените му правомощия в посоченото становище ЕОБХ се произнася само по опасността от заразяване на домашните птици в Съюза с инфлуенца по птиците.

10      В уводната част на своето становище ЕОБХ припомня, че при домашните птици инфлуенцата по птиците, или птичият грип, се проявява в две различни клинични форми — високопатогенна инфлуенца по птиците (наричана по-нататък „ВПИП“) и нископатогенна инфлуенца по птиците. ВПИП е причинявана от вируси от подтипове H5 и H7, проявяващи определени молекулярни характеристики, които могат да доведат до системна инфекция и които не са налице при нископатогенната инфлуенца по птиците. Един от тези причиняващи ВПИП подтипове вируси е вирусът H5N1.

11      Освен това ЕОБХ посочва, че значителното разпространение на причиняващия инфлуенца по птиците вирус в Азия към момента на приемане на неговото становище може да доведе до възникването на пандемичен вирус по хората, както и че са били повдигнати много въпроси с оглед на намирането на начин за справянето със съществуващата криза, свързана с инфлуенцата по птиците. Въз основа на наличните научни данни ЕОБХ счита, че в становището си може да формулира някои заключения по определени въпроси в обхвата на своите правомощия, но че тези заключения не се отнасят до свързаните с човешкото здраве аспекти на инфекциите с инфлуенца по птиците.

12      ЕОБХ също така уточнява, че малко преди да приеме становището си вследствие на необичайната ситуация на ендемия с вирус H5N1 по домашните птици в някои азиатски държави, популацията на дивите птици е била заразена с вирус H5N1. Тази епидемиологична ситуация, която според ЕОБХ не била възниквала никога в миналото, можела да доведе до непредвидими последици. При все това, поради липсата на познания относно инфекциите от вида на ВПИП при дивите птици, ЕОБХ счита, че оценката на ситуацията и прогнозите относно развитието в бъдеще не могат да бъдат подкрепени с достатъчно научни данни. Така според ЕОБХ последицата от свързаната с вирус H5N1 епидемия от ВПИП в Югоизточна Азия е, че инфекцията се е разпространила и сред популацията на постоянните и мигриращите диви птици, като това би могло да представлява начин, по който вирусът да засегне Съюза. При все това ЕОБХ счита, че е необходимо полагането на усилия в множество области, за да се изясни вероятността и последиците от настъпването тази хипотеза.

13      По отношение на риска, който представляват за домашните птици в Съюза отглежданите в клетки птици, сред които са по-специално декоративните птици и птиците — домашни любимци, ЕОБХ приема, че тези птици могат да бъдат заразени с вируси на инфлуенцата по птиците, в това число с вирусите H5 и H7, поради което в случай на внос те могат да представляват риск от въвеждането на тези вируси в Съюза. ЕОБХ обаче счита, че по отношение на законно продаваните птици този риск е ограничен в значителна степен от действащото законодателство относно вноса на птици, различни от домашните.

 Д – По Решение 2005/760

14      На 27 октомври 2005 г. Комисията приема Решение 2005/760/ЕО относно някои защитни мерки във връзка с ВПИП в някои трети страни при вноса на птици, отглеждани на закрито (ОВ L 285, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 198), с което се преустановява вноса в Съюза на живи птици, с изключение на домашните.

15      Решението е прието, след като на 21 октомври 2005 г. е установено наличието на вирус H5N1 на ВПИП у две внесени птици, които от септември 2005 г. се намирали в карантинен център в Есекс, в Обединеното кралство. Счетено е, че тези птици са съответно от Тайван и от Суринам.

16      В съображения 1 и 2 от Решение 2005/760 Комисията мотивира преустановяването, като поддържа, на първо място, че инфлуенцата по птиците е заразно вирусно заболяване по домашните и дивите птици, водещо до смъртност и разстройства, които могат бързо да придобият епизоотичен характер и да породят сериозна заплаха за здравето на животните и общественото здраве, както и да намалят рязко рентабилността от отглеждането на домашни птици. Комисията посочва също така, че има риск причинителят на болестта да бъде разпространен чрез международната търговия с живи птици, различни от домашните. Освен това поради установяването на наличие на ВПИП у внесените птици, които се намирали под карантина в Обединеното кралство, Комисията счита, че се явява целесъобразно да се преустанови вносът на тези птици от някои райони с повишен риск и определянето на тези райони да се извърши въз основа на съответните регионални комисии на МБЕ.

17      Член 1, параграф 1 от Решение 2005/760 гласи:

„Държавите членки преустановяват вноса от трети страни или техни райони, причислени към Регионалните комисии на ОIЕ, съгласно списъка в приложението, на:

а)      живи птици, различни от домашните, съгласно определението в третото тире на член 1 от Решение 2000/666/ЕО

[…]“.

18      В приложението към Решение 2005/760 се уточнява:

„Трети страни, причислени към Регионалните комисии на ОIЕ, както е посочено в член 1, от:

–        Африка,

–        Северна и Южна Америка,

–        Азия, Далечния изток и Океания,

–        Европа и

–        Близкия изток“.

19      В член 6 от Решение 2005/760 се предвижда, че то се прилага до 30 ноември 2005 г.

 Е – По доклада на Националната група по спешна епидемиология на Обединеното кралство

20      На 11 ноември 2005 г., National Emergency Epidemiology Group (Национална група по спешна епидемиология, Обединено кралство) публикува документ, озаглавен „Epidemiological Report on Avian Influenza in Birds in a Quarantine Premises in Essex“ (Епидемиологичен доклад относно инфлуенцата по птиците, установена у птици в карантинен център в Есекс). Съгласно доклада в карантинния център в Есекс наличието на вирус H5N1 е установено само в птици от Тайван (Азия), а не от Суринам (Южна Америка). Грешката по отношение на Суринам се дължала на разменяне на взетите в карантинния център проби.

 Ж – По първите четири решения за удължаване на срока на действие

21      С Решение 2005/862/ЕО от 30 ноември 2005 година за изменение на Решения 2005/759/ЕО и 2005/760/ЕО относно мерките за борба с инфлуенцата по птици, различни от домашните (ОВ L 317, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 67, стр. 176) Комисията удължава до 31 януари 2006 г. срока на действие на приетите с Решение 2005/760 мерки.

22      В съображение 4 от Решение 2005/862 Комисията мотивира удължаването на срока, като посочва, че тъй като в някои страни, членуващи в МБЕ, е установено наличието на нови случаи на инфлуенца по птиците, следва да се удължи срокът на временното преустановяване на движението на птици — домашни любимци, и на вноса на други птици от някои застрашени райони.

23      С писма от 7 декември 2005 г. и 3 и 18 януари 2006 г. Европейската асоциация на търговците на птици обръща внимание на Комисията по отношение на последиците от забраната, по-специално по отношение на опасността от разрастването на пазара на незаконно внесени птици, което щяло да доведе до повишен риск от разпространението на инфлуенцата по птиците в Съюза. Освен това асоциацията иска Комисията да се срещне с нейни представители и да не удължава отново срока на действие на забраната. Към писмото си от 3 януари 2006 г. Европейската асоциация на търговците на птици прилага документ, озаглавен „Report on the Independent Review of Avian Quarantine“ (доклад относно независимия контрол във връзка с карантината, наложена в птицевъдния сектор), който е приет на 7 декември 2005 г. от Министерството на околната среда, храните и селскостопанските въпроси в правителството на Обединеното кралство (наричан по-нататък „доклад DEFRA“).

24      С Решение 2006/79/ЕО на Комисията от 31 януари 2006 година за изменение на Решение 2005/759/ЕО и Решение 2005/760/ЕО във връзка с удължаване на техния срок на прилагане (ОВ L 36, стр. 48), Комисията удължава до 31 май 2006 г. срока на действие на приетите с Решение 2005/760 мерки.

25      В съображение 3 от Решение 2006/79 Комисията мотивира удължаването на срока на действие на посочените две решения, като указва, че предвид новите случаи на инфлуенца по птиците, сигнализирани в някои държави, членуващи в МБЕ, следва да се запазят в сила ограниченията относно движението на птици — домашни любимци, и вноса на други птици от някои застрашени райони.

26      С писмо от 16 февруари 2006 г. Комисията отговаря на посочените в точка 23 по-горе писма. В това писмо Комисията изтъква, че актуални данни с нарастващо значение сочат, че дивите птици могат да имат водеща роля при разпространението на ВПИП, както и че през октомври 2005 г. в Европа е установен първият случай на ВПИП от азиатски щам, което накарало Комисията да преустанови целия внос на птици, различни от домашните. Освен това тя уведомява, че с Решение 2006/79 срокът на действие на преустановяването е удължен до 31 май 2006 г., поради появата на болестта в Турция, където тя се разпространила бързо, както и поради малкото налични данни относно наблюдението на инфлуенцата по птиците, осъществявано от граничещите с Турция държави. На последно място Комисията добавя, че макар обхватът на свързания с дивите птици проблем все още да не е ясен, има все повече доказателства, че заплахата не се ограничава само до една-единствена трета страна, поради което е преустановен вносът от всички трети страни.

27      С писмо от 7 март 2006 г. Европейската асоциация на търговците на птици изпраща на Комисията допълнителна информация относно вноса на птици от трети страни.

28      С Решение 2006/405/ЕО от 7 юни 2006 година за изменение на Решения 2005/710/ЕО, 2005/734/ЕО, 2005/758/ЕО, 2005/759/ЕО, 2005/760/ЕО, 2006/247/ЕО, 2005/265/ЕО по отношение на определени [защитни] мерки във връзка с ВПИП (ОВ L 158, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 72, стр. 166) Комисията удължава до 31 юли 2006 г. срока на действие на приетите с Решение 2005/760 мерки.

29      В съображение 8 от Решение 2006/405 Комисията мотивира удължаването на срока, като посочва, че заплахата, която вирусът на азиатския щам на инфлуенцата по птиците предизвиква в Съюза, не е затихнала и че все още се откриват огнища на заболяването при диви птици в Съюза и при диви и домашни птици в някои трети страни, включително страни — членки на МБЕ. Освен това Комисията счита, че вирусът става във все по-висока степен ендемичен за определени части от света. В съображение 11 от същото решение Комисията също така уточнява, че в интерес на здравето на животните и с оглед на съществуващата епидемиологична ситуация е необходимо да се гарантира непрекъснатото прилагане на защитните мерки, предвидени по-специално в Решение 2005/760, поради което разпоредбите на Решение 2006/405 трябва да се прилагат с обратна сила.

30      С Решение 2006/522/ЕО от 25 юли 2006 година за изменение на Решения 2005/759/ЕО и 2005/760/ЕО по отношение на определени защитни мерки във връзка с ВПИП и въвеждането на някои живи птици в Общността (ОВ L 205, стр. 28), Комисията удължава до 31 декември 2006 г. срока на действие на приетите с Решение 2005/760 мерки.

31      В съображение 1 от Решение 2006/522 Комисията посочва, че поради появата през 2004 г. в Югоизточна Азия на инфлуенца по птиците, причинена от високопатогенен щам на вируса, Комисията е приела различни защитни мерки срещу болестта, в това число Решение 2005/760. В съображение 7 от Решение 2006/522 Комисията посочва, че на текущия етап съществено изменение на установените в Решение 2005/760 разпоредби би довело до объркване на операторите и останалите заинтересовани страни във връзка с възможното развитие на европейската политика в тази област. Комисията счита, че с оглед на ветеринарно-санитарната ситуация във връзка с птичия грип и докато се очаква предвиденото за октомври 2006 г. становище на ЕОБХ, следва да се запазят в сила ограниченията относно вноса на различни от домашните птици от някои застрашени райони и поради това срокът на прилагане на Решение 2005/760 следва да се удължи до 31 декември 2006 г.

32      С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 10 август 2006 г., Европейската асоциация на търговците на птици и трима други молители подават до Общия съд молба за допускане на обезпечителни мерки, като искат спиране на изпълнението на Решение 2006/522 и постановяването на временни мерки в това отношение, а с отделна жалба искат да се отмени посоченото решение. Молбата и жалбата са отхвърлени съответно с Определение на председателя на Общия съд от 26 октомври 2006 г. по дело European Association of Im- and Exporters of Birds and live Animals и др./Комисия (T‑209/06 R, непубликувано в Сборника) и с Определение на Общия съд от 11 юни 2008 г. по дело European Association of Im- and Exporters of Birds and live Animals и др./Комисия (T‑209/06, непубликувано в Сборника).

33      С писмо от 26 септември 2006 г. Европейската асоциация на търговците на птици се обръща към Комисията, като по същество изтъква непропорционалния характер на забраната за внос от целия свят, установена с Решение 2005/760 и с решенията за удължаване на срока на действие, при това се обръща и внимание на тежките и необратими последици от тези решения за членовете на асоциацията.

 З – По второто становище на ЕОБХ

34      На 27 октомври 2006 г. в отговор на отправено от Комисията искане от 25 април 2005 г. ЕОБХ представя становище относно рисковете за здравето на животните и хуманното отношение към тях, които произтичат от вноса в Съюза на диви птици, различни от домашните [The ЕОБХ Journal (2006) 410, 1‑55, наричано по-нататък „второто становище на ЕОБХ“]. В посоченото становище са изложени различни препоръки във връзка със здравето на уловените в естествената им среда птици и хуманното отношение към тях. В него ЕОБХ разглежда различни причинители на зарази по птиците, сред които и инфлуенцата по птиците.

35      По отношение на свързаните със здравето аспекти ЕОБХ приема, че вероятността причинителите на зарази да бъдат внесени в Съюза вследствие на освобождаването от карантина на уловените диви птици варира от пренебрежимо малка до много голяма. Според ЕОБХ вероятността уловена дива птица да е заразена при освобождаването си от карантина е различна при различните видове птици и че зависи от вероятността от заразяване в предклиничните стадии. Въз основа на тези констатации ЕОБХ препоръчва необходимостта от продължаването на вноса на уловени диви птици да бъде внимателно разгледана.

36      Освен това ЕОБХ посочва, че 95 % от внасяните в Съюза птици принадлежат към един от следните разреди, състоящи се съответно от врабчоподобни (пойни птици) (64 %), папагалоподобни (17 %) и кокошоподобни (14 %). Освен това съгласно това становище 88 % от вноса на диви птици през 2005 г. е идвал от Африка, а 78 % — от пет африкански държави.

37      ЕОБХ също така посочва, че дивите птици могат да бъдат заразени посредством странична контаминация, произтичаща от други заразени диви птици, от заразена среда или от заразени домашни птици.

38      Конкретно по отношение на инфлуенцата по птиците ЕОБХ счита, че внасяните в най-големи количества птичи видове, а именно пойните птици и папагалоподобните, не играят важна роля в епидемиологията на инфлуенцата по птиците. Той указва също така, че всички вируси от тип ВПИП, които са налице при птиците, имат ограничен зоонозен потенциал. При все това според ЕОБХ, тъй като геномът на вируса на инфлуенца по птиците или част от него са били замесени в значителни пандемии в миналото, а към момента на съставянето на становището — и в пандемията с вирус H5N1, то посредством добра програма за наблюдение може да се избегне навлизането в Съюза на вирусите на инфлуенца по птиците посредством законно внасяни птици. ЕОБХ изтъква също така, че по-специално при пойните птици и кокошоподобните вирусите на ВПИП имат много кратки инкубационни периоди и клинични етапи, като водят до висок процент на смъртност в рамките на няколко дни, докато при гъскоподобните инкубационният период може да е много по-дълъг. Освен това ЕОБХ счита, че поради краткия инкубационен период птица, която при поставянето ѝ под карантина вече е била заразена с вирус на инфлуенца по птиците или се е заразила с този вирус през карантинния срок, щяла да прояви клинични симптоми през карантинния срок. Поради това ЕОБХ приема, че вероятността подобна птица да бъде освободена от карантина, без да бъде открита, била малка или дори незначителна. Той обаче посочва, че съществувала опасност засегнати от субклинични инфекции птици да бъдат освободени, докато са заразени.

39      На последно място ЕОБХ препоръчва необходимостта от продължаването на вноса на диви птици да бъде внимателно разгледана и да се отдаде предпочитание на вноса на яйца, като се има предвид рискът от въвеждането в Съюза на сериозни причинители на зарази. Препоръчва също така да се извършва редовна оценка на риска от въвеждането на заразни болести, за да се установят районите и държавите с повишен риск, както и високорисковите видове, тъй като с течение на времето те се променяли.

 И – По последните решения за удължаване на срока на действие

40      С писма от 13 и 23 ноември и от 9 декември 2006 г., както и от 8 януари 2007 г. Европейската асоциация на търговците на птици отново се обръща към Комисията, като по същество подчертава непропорционалния характер на забраната за внос от целия свят, установена с Решение 2005/760 и с решенията за удължаване на срока на неговото действие, като при това обръща и внимание на тежките и необратими последици от тези решения за членовете на асоциацията.

41      С Решение 2007/21/ЕО от 22 декември 2006 година за изменение на Решение 2005/760/EО по отношение на някои защитни мерки във връзка с ВПИП и внос в Общността на птици, различни от домашни птици (ОВ L 7, стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 81, стр. 268) Комисията удължава до 31 март 2007 г. срока на действие на приетите с Решение 2005/760 мерки.

42      В съображение 1 от Решение 2007/21 Комисията отново изтъква, че в резултат на появата през 2004 г. в Югоизточна Азия на огнища на инфлуенца по птиците, причинена от високопатогенен щам на вируса, Комисията приема Решение 2005/760. Освен това в съображение 4 от Решение 2007/21 Комисията посочва, че е започнала оценката на становището незабавно след неговото оповестяване. Тя обаче счита, че в светлината на световната ветеринарно-санитарна ситуация във връзка с инфлуенцата по птиците, е необходимо да бъде продължен срокът на действие на предвидените в Решение 2005/760 ограничения за кратък преходен период, с цел да се позволи на държавите членки и на Комисията в тясно сътрудничество с тях да завършат тази оценка и да се подготвят мерките, които трябва да бъдат определени.

43      С писмо от 31 януари 2007 г. Комисията отговаря на посочените в точки 33 и 41 по-горе писма, като изтъква, че дивите птици са имали водеща роля при разпространението на инфлуенцата по птиците през 2006 г., макар преди това винаги да се приемало, че тяхната роля е ограничена поради високия процент на смъртност на заразените с високопатогенен вирусен щам птици. Поради това Комисията решила да удължи до 1 юли 2007 г. срока на действие на забраната за внос на диви птици от целия свят. Комисията указва също така, че след посочената дата щели да се прилагат други разпоредби, с които не се забранява вносът на уловени птици, а се налагат по-строги условия за внос, с цел да се сведат до минимум опасностите за здравето. На последно място Комисията счита, че по свързани със здравето на животните съображения е за предпочитане в рамките на държавите — членки на Съюза, да се реализират програми за развъждане, вместо в Съюза да се внасят отгледани в трети държави живи животни. Поради това тя приканва Европейската асоциация на търговците на птици да обмисли и тази възможност.

44      На последно място с Решение 2007/183/ЕО от 23 март 2007 година за изменение на Решение 2005/760/ЕО (ОВ L 84, стр. 44) Комисията удължава до 30 юни 2007 г. срока на действие на приетите с Решение 2005/760 мерки. В съображения 4—6 от Решение 2007/183 Комисията мотивира удължаването, като на първо място посочва, че тъй като новите ветеринарно-санитарни условия, предвидени в приетия от нея Регламент (ЕО) № 318/2007 от 23 март 2007 година за определяне на ветеринарно-санитарните условия за внос на някои птици в Общността и на съответните карантинни срокове (ОВ L 84, стр. 7), са по-строги от действащите тогава, горепосоченият регламент няма да влезе в сила до 1 юли 2007 г., с цел да се предостави на държавите членки и на третите страни, изнасящи такива птици за Съюза, време да се приспособят към новите мерки. По-нататък тя посочва, че в контекста на второто становище на ЕОБХ и на световната ветеринарно-санитарна ситуация във връзка с инфлуенцата по птиците по отношение на вноса на такива птици следва да се прилагат строги условия. Поради това тя счита, че защитните мерки, предвидени в Решение 2005/760, следва да продължат да се прилагат до 30 юни 2007 г.

 Й – По Регламент № 318/2007

45      На 23 март 2007 г. по-конкретно на основание член 10, параграф 3, втора алинея и член 10, параграф 4, първа алинея от Директива 91/496, както и на основание член 17, параграф 2, буква б) и параграф 3, и на член 18, параграф 1, първо и четвърто тире от Директива 92/65 Комисията приема Регламент № 318/2007, който съгласно член 20 от него влиза в сила на 1 юли 2007 г., а съгласно член 19 от него отменя и заменя както Решение 2000/666/ЕО на Комисията от 16 октомври 2000 година относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за вноса на птици, с изключение на домашни птици, и условията за карантина (ОВ L 278, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 35, стр. 82), така и Решение 2005/760.

46      В съображение 9 от Регламент № 318/2007 се уточнява, че като се има предвид ролята на дивите прелетни птици в разпространението на инфлуенцата по птиците от Азия към Европа през 2005 г. и 2006 г., е уместно вносът на птици, различни от домашни, да се ограничи само до птици, отгледани на закрито.

47      Съгласно съображение 10 от Регламент № 318/2007:

„Невинаги е възможно да се направи сигурно разграничение между птиците, уловени от дивата природа, и тези, отгледани на закрито. И към двата типа могат да се приложат методи на маркиране, без да е възможно да се установи разликата. Поради това е уместно вносът на птици, различни от домашни, да се ограничи до развъдници, притежаващи одобрение за износ, издадено от компетентните органи на съответните трети страни, както и да се установят определени минимални условия за издаването на такова одобрение“.

48      Озаглавеният „Предмет“ член 1 от Регламент № 318/2007 гласи::

„Настоящият регламент определя ветеринарно-санитарните условия за внос в [Съюза] на някои птици от трети страни или територии от същите, посочени в приложение I, както и карантинните условия за такъв внос“.

49      Член 2 от Регламент № 318/2007 е озаглавен „Обхват“ и гласи следното:

„Настоящият регламент се отнася за животни от вида птици.

Настоящият регламент не се прилага за:

a)      кокошки, пуйки, токачки, патици, гъски, пъдпъдъци, гълъби, фазани, яребици и щраусоподобни (Ratitae), отглеждани или държани на закрито за развъждане, производство на месо или яйца за консумация, или за попълване на запасите от дивеч („домашни птици“);

б)      птици, внасяни за програми за съхраняване на природата, одобрени от компетентните органи в държавата членка по местоназначение;

в)      домашните любимци, посочени в член 1, трети параграф от Директива 92/65/ЕИО, придружаващи собственика си;

г)      птици, предназначени за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове или опити;

д)      птици, предназначени за органи, институти или центрове, одобрени в съответствие с член 13 от Директива 92/65/ЕИО;

е)      състезателни гълъби, доведени на територията на [Съюза] от съседна трета страна, където е обичайното им местообитание, с цел да бъдат пуснати незабавно с очакването, че ще отлетят обратно към съответната трета страна;

ж)      птици, внесени от Андора, Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Сан Марино, Швейцария и Ватикана“.

50      Член 5 от Регламент № 318/2007, озаглавен „Условия за внос“, предвижда:

„Вносът на птици от одобрени развъдни стопанства в съответствие с член 4 следва да отговаря на следните условия:

a)      птиците са отгледани на закрито; [съгласно определението по член 3, буква в) от същия регламент това са „птици, които не са уловени от дивата природа, а са родени и отгледани на закрито от родители, чифтосани, или чиито гамети са предадени по друг начин в условия на плен;“];

б)      птиците произхождат от третите страни или техните територии, посочени в приложение I;

в)      птиците са подложени на лабораторно изследване за наличие на вируси от 7 до 14 дни преди изпращането им с отрицателен резултат за всички вируси на инфлуенца по птиците и нюкасълска болест;

г)      птиците не са били ваксинирани срещу инфлуенца по птиците;

д)      птиците са придружени с ветеринарен здравен сертификат, съответстващ на образеца, установен в приложение III („ветеринарен здравен сертификат“);

е)      птиците са идентифицирани с индивидуален идентификационен номер посредством уникален маркиран безшевно затворен пръстен или микрочип […]

и)      птиците се транспортират в нови контейнери с външно индивидуално обозначение, чийто идентификационен номер трябва да съответства на идентификационния номер, посочен във ветеринарния здравен сертификат“.

51      Член 11, параграф 1 от Регламент № 318/2007, озаглавен „Карантинни разпоредби“, предвижда:

„Птиците трябва да се поставят под карантина за най-малко 30 дни в одобрено карантинно депо или център („карантина“)“.

52      Приложение I към Регламент № 318/2007, озаглавено „Списък на трети страни, които имат право да използват ветеринарния здравен сертификат от приложение III“, гласи:

„Третите страни или територии от тях, изброени в колони 1 и 3 от таблицата в част 1 от приложение I към Решение 2006/696/ЕО на Комисията, когато колона 4 от същата таблица предвижда образец на ветеринарен здравен сертификат за домашни птици, предназначени за развъждане или производство, различни от щраусоподобни (BPP)“.

53      Посоченото в приложение І към Регламент № 318/2007 Решение 2006/696/ЕО на Комисията от 28 август 2006 година, за определяне на списъци на трети страни, от които е разрешен вносът и транзитът през [Съюза] на домашни птици, яйца за люпене, еднодневни пилета, месо от домашни птици, щраусови и дивечови птици, яйца и яйчни продукти и яйца, свободни от определени патогени и приложимите условия за ветеринарно сертифициране, и за изменение на решения 93/342/ЕИО, 2000/585/ЕО и 2003/812/ЕО (ОВ L 295, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 76, стр. 128) е отменено и заменено с Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията от 8 август 2008 г. за установяване на списък от трети страни, територии, зони или подразделения, от които са разрешени вносът и транзитът през [Съюза] на домашни птици и продукти от домашни птици, и относно изискванията за ветеринарно сертифициране (ОВ L 226, стр. 1).

 Производство и искания на страните

54      С искова молба, постъпила на 17 август 2010 г. в секретариата на Общия съд, ищците предявяват настоящия иск за обезщетение.

55      Жалбоподателите искат от Общия съд да:

–        осъди Съюза или Комисията да им плати обезщетение за претърпяната от тях вреда в резултат на приемането от страна на Комисията на Решение 2005/760 или на удължаването на срока на неговото прилагане с Решения 2005/862, 2006/79, 2006/405, 2006/522, 2007/21 и 2007/183, както и на приемането на Регламент № 318/2007,

–        да осъди Съюза или Комисията да заплатят съдебните разноски.

56      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли иска за обезщетение като неоснователен,

–        да осъди ищците да заплатят съдебните разноски.

57      След направената на 29 май 2012 г. промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в първи състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.

58      По доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да открие устната фаза на производството.

59      Устните състезания и отговорите на страните на устно поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 20 ноември 2012 г.

 От правна страна

 А – По условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза

60      Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от негови институции или служители при изпълнението на техните задължения.

61      Съгласно постоянната съдебна практика ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно поведение на неговите органи по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС е подчинено на кумулирането на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упреква институцията или органът на Съюза, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (вж. Решение на Съда от 9 ноември 2006 г. по дело Agraz и др./Комисия, C‑243/05 P, Recueil, стр. I‑10833, точка 26 и Решение на Общия съд от 2 март 2010 г. по дело Arcelor/Парламент и Съвет, T‑16/04, Сборник, стр. II‑211, точка 139 и цитираната съдебна практика).

62      По-конкретно във връзка с първото условие, отнасящо се до неправомерното поведение, в което се упреква съответната институция или съответният орган, съгласно съдебната практика е необходимо да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение на правна разпоредба, която има за цел предоставянето на права на частноправните субекти. Решаващият критерий, който позволява да се смята, че дадено нарушение е достатъчно съществено, е явното и грубо незачитане от съответната институция или от съответния орган на Съюза на наложените на тяхното право на преценка предели. Единствено когато тази институция разполага само със значително ограничено право на преценка или даже не разполага с такова, то и обикновено нарушение на общностното право може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение (Решение на Съда от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точки 42—44, Решение на Съда от 10 декември 2002 г. по дело Комисия/Camar и Tico, C‑312/00 P, Recueil, стр. I‑11355, точка 54, Решение на Общия съд от 12 юли 2001 г. по дело Comafrica и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, T‑198/95, T‑171/96, T‑230/97, T‑174/98 и T‑225/99, Recueil, стр. II‑1975, точка 134 и Решение на Общия съд по дело Arcelor/Парламент и Съвет, точка 61 по-горе, точка 141).

63      Въпреки това посочената съдебна практика не приема съществуването на никаква пряка връзка между, от една страна, липсата на право на преценка на съответната институция, и от друга страна, квалификацията на нарушението като достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. В действителност, въпреки че има определящ характер, обхватът на правото на преценка на съответната институция не представлява изключителен критерий. В това отношение Съдът последователно напомня, че правният режим, който той извежда на основание член 340, втора алинея ДФЕС, взема предвид по-специално и сложността на подлежащите на уреждане положения и трудностите при прилагане или тълкуване на текстовете. По-специално при наличието на ограничена или значително ограничена свобода на преценка на Комисията или пък при липсата на такова Съдът е потвърдил основателността на разглеждането от Общия съд на сложността на подлежащите на уреждане положения с цел да се прецени дали твърдяното нарушение на правото на Съюза е достатъчно съществено. От това следва, че само констатацията на нередност, която при аналогични обстоятелства не би допуснала действаща разумно и с дължима грижа администрация, позволява да се ангажира отговорността на Съюза. Следователно съдията на Съюза е длъжен, след като определи най-напред дали съответната институция разполага със свобода на преценка, да вземе предвид по-нататък сложността на подлежащото на уреждане положение, трудностите при прилагане или тълкуване на текстовете, степента на яснота и прецизност на нарушеното правило и умишления или неизвиним характер на допуснатата грешка (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 3 март 2010 г. по дело Artegodan/Комисия, T‑429/05, Сборник, стр. II‑491, точки 59—62 и цитираната съдебна практика).

64      В това отношение във връзка с прилагането на критерия за достатъчно съществено нарушение в контекста на настоящия случай следва да се уточни, че евентуално достатъчно съществено нарушение на съответните правни норми трябва да се основава на явно и грубо незачитане на пределите на широкото право на преценка, с което законодателят на Съюза разполага при упражняването на правомощията си по въпросите на общата селскостопанска политика по силата на член 37 [ЕО] (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др., C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, точка 80, Решение на Съда от 9 септември 2003 г. по дело Monsanto Agricoltura Italia и др., C‑236/01, Recueil, стр. I‑8105, точка 135, и Решение на Съда от 15 октомври 2009 г. по дело Enviro Tech (Europe), C‑425/08, Сборник, стр. I‑10035, точка 47, Решение на Общия съд от 11 септември 2002 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T‑13/99, Recueil, стр. II‑3305, точка 166, Решение на Общия съд от 26 ноември 2002 г. по дело Artegodan и др./Комисия, T‑74/00, T‑76/00, T‑83/00—T‑85/00, T‑132/00, T‑137/00 и T‑141/00, Recueil, стр. II‑4945, точка 201 и Решение на Общия съд от 10 февруари 2004 г. по дело Afrikanische Frucht-Compagnie и Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Съвет и Комисия, T‑64/01 и T‑65/01, Recueil, стр. II‑521, точка 101 и цитираната съдебна практика). Действително упражняването на тези дискреционни правомощия предполага необходимост законодателят на Съюза да предвиди и оцени екологични, научни, технически и икономически развития с комплексен и несигурен характер (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, Сборник, стр. I‑9895, точки 57—59 и Решение на Съда по дело Arcelor/Парламент и Съвет, точка 61 по-горе, точка 143).

65      В това отношение следва да се напомни, че изискването за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза има за цел, независимо от характера на съответния незаконосъобразен акт, да не се допусне рискът от възникване на задължение за обезщетяване на вредите, които претендират засегнатите предприятия, да накърни способността на съответната институция да упражни в пълна степен правомощията си в обществен интерес както в рамките на нормативната си дейност или на дейността, включваща упражняването на избор от областта на политическата икономия, така и в сферата на административните ѝ правомощия, без обаче тежестта на последиците от явни и непростими нарушения да бъде за сметка на частноправните субекти (вж. Решение по дело Artegodan/Комисия, точка 63 по-горе, точка 55 и цитираната съдебна практика).

66      В конкретния случай ищците твърдят по същество, че първо като временно е установила забрана за внос на уловени в естествената им среда диви птици с приемането на Решение 2005/760, а след това като е удължила срока на действие на посочената забрана с решения за удължаване на срока на действието ѝ, и накрая като „де факто“ е установила безсрочно тази забрана с приемането на Регламент № 318/2007, Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение на някои правни разпоредби, които имат за цел да им се предоставят права, като това им е причинило действителна и сигурна вреда.

67      Общият съд счита за целесъобразно първо да разгледа дали е налице неправомерно поведение от страна на Комисията с оглед на изложените в точки 62—65 по-горе принципи.

 Б – По наличието на неправомерно поведение

68      В писмените си изявления ищците твърдят наличието на три случая на неправомерно поведение от страна на Комисията, свързани, на първо място, с установената с Решение 2005/760 забрана за внос на диви птици, уловени в тяхната естествена среда, на второ място, с удължаването на срока на действие на посочената забрана с решенията за удължаване на срока на действието ѝ, и на трето място, с „де факто“ окончателната забрана за внос, установена с Регламент № 318/2007.

69      По отношение на всеки от твърдените случаи на неправомерно поведение ищците по същество изтъкват три основания. Те са изведени, на първо място, от липсата на правомощия на Комисията или на явното и грубо незачитане от нейна страна на установените предели на нейното право на преценка по силата на правните основания за приемане съответно на Решение 2005/760, на решенията за удължаване на срока на действие и на Регламент № 318/2007 (наричани по-нататък заедно „оспорваните актове“), на второ място, от извършеното от страна на Комисията достатъчно съществено нарушение на правни разпоредби, предоставящи права на частноправни субекти, и на трето място, на отговорността за действие, което въпреки законосъобразния си характер им е причинило вреда.

70      Общият съд счита за целесъобразно да разгледа посочените три основания отделно във връзка с всеки един от твърдените случаи на неправомерно поведение от страна на Комисията, т.е. с оспорваните актове.

1.     По липсата на правомощие на Комисията или явното и грубо незачитане от нейна страна на установените предели на нейното право на преценка по силата на правните основания за приемане на оспорваните актове

 a) По законосъобразността на Решение 2005/760

 По първото основание, изведено от явното и грубото незачитане на пределите, наложени на правото на преценка на Комисията на основание член 18, параграф 1 от Директива 91/496, и по неспазването на нейното задължение за полагане на дължимата грижа

–       По обхвата на първото основание

71      С първото основание, от една страна, ищците твърдят, че Комисията не е разполагала с правомощието да приеме оспорваните актове и че в този случай обикновено нарушение на правото на Съюза е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение по смисъла на цитираната в точка 62 по-горе съдебна практика. От друга страна, ищците упрекват Комисията, че като е приела Решение 2005/760, е допуснала явно и грубо незачитане на пределите, наложени на предоставеното ѝ по член 18, параграф 1 от Директива 91/496 право на преценка.

72      В подкрепа на посочените различни оплаквания ищците по същество твърдят, че по силата на член 18, параграф 1 от Директива 91/496 Комисията има право да приема предохранителни рамки само в точно определени рамки и следователно в рамките на обвързана компетентност. На първо място, според ищците Комисията можела да приеме мярка само в случай на сериозна опасност за здравето на животните или хората или по други сериозни съображения от ветеринарно-санитарно естество. На второ място, Комисията можела да избере само една от двете мерки, предвидени в посочената разпоредба — т.е. спирането на вноса или определянето на специални условия. На трето място, тези мерки се ограничавали до цялата или до част от съответната трета страна и, когато е приложимо, до третата страна на транзит. Комисията обаче превишила пределите на своите правомощия, като спряла вноса от всички държави, които се причисляват към Регионалните комисии на ОIЕ, в това число цели континенти, които не са засегнати от инфлуенца по птиците, вместо да се ограничи до конкретни застрашени райони. В това отношение ищците уточняват, че в посоченото решение Комисията е трябвало да направи разграничение между страните, в които на тогавашния етап се е била появила инфлуенца по птиците и където поради това бил налице действителен риск или транзит от или към посочената страна, от една страна, и държавите, в които не бил възникнал нито един случай на зараза или риск, обосноваващ прилагането на забрана спрямо тях. Така по-конкретно вносът от Централна или Южна Америка и Океания не е трябвало да бъде спрян. Като обаче не разгледала конкретно ситуацията и опасностите във всяка трета държава или трета транзитна държава, Комисията не само допуснала явно и грубо незачитане на пределите на своите правомощия, действайки по особено произволен начин, но и не била изпълнила задължението си да действа внимателно и да полага дължимата грижа.

73      Комисията оспорва доводите на ищците и по същество твърди, че разполага с широка свобода на преценка при прилагането по-конкретно на член 18, параграф 1 от Директива 91/496.

74      Общият съд счита за целесъобразно на първо място да разгледа въпроса дали Комисията е разполагала с широка свобода на преценка по отношение на приемането на оспорваните актове, а на второ място — дали е изпълнила своето задължение за полагане на дължимата грижа с оглед на съблюдаването на пределите на тази широка свобода на преценка и на нейното упражняване в пълен обем.

–       По наличието на широко право на преценка на основание член 18, параграф 1 от Директива 91/496

75      В самото начало Общият съд отбелязва, че Решение 2005/760 е прието именно на основание член 18, параграф 1 от Директива 91/496.

76      По-нататък, както от текста на съображение 2 от Решение 2005/760, в което се посочва, че „изглежда целесъобразно да се преустанови вносът на тези птици от някои райони с повишен риск“, така и от контекста на установяването през октомври 2005 г. в карантинния център в Есекс на внесени заразени с ВПИП птици (вж. точка 15 по-горе), е видно, че в конкретния случай като конкретно правно основание Комисията е използвала първата уредена в член 18, параграф 1 от Директива 91/496 хипотеза, а именно появата или разпространението върху територията на трета страна на зооноза или друга болест или явление, което може да представлява сериозна опасност за здравето на животните или на хората, а не втората хипотеза, отнасяща се до друго важно съображение от ветеринарно-санитарно естество.

77      Общият съд освен това счита, че на тълкуване следва да се подложи член 18, параграф 1 от Директива 91/496, и по-конкретно изразът „сериозна опасност за здравето на животните или на хората“ в светлината на принципите, които уреждат политиката на Съюза в областта на опазването на здравето на хората и животните, по-специално на принципа на предпазните мерки, на който посочената разпоредба се явява специално приложение.

78      В това отношение е уместно да се припомни, че както е видно от член 174, параграфи 1 и 2 ЕО, опазването на здравето на хората е сред целите на политиката на Съюза в областта на околната среда, която има за цел високо равнище на защита и се основава по-специално на принципите на предпазните мерки и превантивните действия. Изискванията на тази политика трябва да се включат при определянето и прилагането на другите политики на Съюза. Освен това, както е предвидено в член 152 ЕО, изискванията в областта на опазването на човешкото здраве и здравето на животните са съставна част от всички политики и дейности на Съюза и следователно трябва да се вземат предвид при прилагането на общата селскостопанска политика от институциите на Съюза. Принципът на предпазните мерки се прилага, когато в рамките на общата селскостопанска политика институциите на Съюза вземат мерки за опазване на човешкото здраве и здравето на животните (вж. Решение на Съда от 22 декември 2010 г. по дело Gowan Comércio Internacional e Serviços, C‑77/09, Сборник, стр. I‑13533, точки 71 и 72 и цитираната съдебна практика).

79      Принципът на предпазните мерки е общ принцип на правото на Съюза, който произтича от член 3, буква п) ЕО, от член 6 ЕО, от член 152, параграф 1 ЕО, от член 153, параграфи 1 и 2 ЕО и от член 174, параграфи 1 и 2 ЕО и изисква от съответните органи, когато упражняват предоставените им от релевантната уредба правомощия, да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят евентуалните рискове за общественото здраве, безопасността и околната среда, като дават превес на изискванията, свързани със защитата на тези интереси, пред икономическите интереси (вж. Решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело Dow AgroSciences и др./Комисия, T‑475/07, Сборник, стр. II‑5937, точка 144 и цитираната съдебна практика).

80      Така, когато е налице научна неяснота по отношение на съществуването или обхвата на рискове за здравето на хората, принципът на предпазните мерки позволява на институциите да вземат мерки за защита, без да е необходимо да се изчаква, докато действителността и сериозността на тези рискове бъдат напълно доказани (вж. Решение по дело Gowan Comércio Internacional e Serviços, точка 78 по-горе, точка 73 и цитираната съдебна практика) или настъпи вредното въздействие за здравето (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 64 по-горе, точки 139 и 141 и Решение на Общия съд от 11 септември 2002 г. по дело Alpharma/Съвет, T‑70/99, Recueil, стр. II‑3495, точки 152 и 154).

81      Също така, когато се окаже невъзможно да се определи със сигурност съществуването или обхватът на твърдения риск поради недостатъчния, неубедителен или неточен характер на резултатите от направените научни изследвания, а вероятността от действително увреждане на общественото здраве продължава да съществува, в случай че рискът настъпи, принципът на предпазните мерки обосновава приемането на ограничителни мерки, при условие че те не са дискриминационни и са обективни (вж. Решение по дело Gowan Comércio Internacional e Serviços, точка 78 по-горе, точка 76 и цитираната съдебна практика).

82      От изложените по-горе принципи следва, че когато Комисията възнамерява да приеме предохранителна мярка на основание на първата хипотеза по член 18, параграф 1 от Директива 91/496, т.е. при появата или разпространението на „зооноза или друга болест или явление, което може да представлява сериозна опасност за здравето на животните или на хората“, тя разполага с широко право на преценка по силата на принципа на предпазните мерки. Така в съответствие с посочения принцип Комисията може да приеме предохранителни мерки за предотвратяване на потенциалното разпространение на такива болести, когато това е обосновано от важно съображение от ветеринарно-санитарно естество. Освен това от съдебната практика следва, че институциите на Съюза разполагат и с широко право на преценка, за да определят нивото на риска, считано за неприемливо за обществото за целите на прилагането на принципа на предпазните мерки, и по-специално за приемането на предохранителни мерки (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 64 по-горе, точка 167 и Решение по дело Alpharma/Съвет, точка 80 по-горе, точка 178 и цитираната съдебна практика).

83      По изложените съображения оплакването на ищците, че Комисията не е разполагала с широка свобода на преценка по силата на член 18, параграф 1 от Директива 91/496 и че е била длъжна да действа при обвързана компетентност, трябва да се отхвърли.

–       По спазването на задължението за полагане на дължима грижа

84      Когато дадена институция на Съюза разполага с широко право на преценка, проверката на спазването на гаранциите, предоставени от правния ред на Съюза в административните процедури, обаче е от основополагащо значение. Сред тези гаранции е по-конкретно задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички материали, относими към случая, и задължението да мотивира в достатъчна степен решението си (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 ноември 2008 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑405/07 P, Сборник, стр. I‑8301, точка 56, в което се посочва по-специално неговото Решение от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14, Решение на Общия съд по дело Dow AgroSciences и др./Комисия, точка 79 по-горе, точка 154). Всъщност спазването на задължението на Комисията да събере с дължимата грижа фактическите данни, необходими за упражняването на нейното широко право на преценка, както и упражняването на контрол върху нея от страна на съдията на Съюза са от още по-голямо значение, тъй като упражняването на посоченото право на преценка подлежи само на ограничен по отношение на въпросите по същество съдебен контрол, който се свежда до търсенето на явна грешка. Така задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към случая материали представлява задължителна предпоставка, за да може съдът на Съюза да провери дали са налице обстоятелствата от фактическа и правна страна, от които зависи упражняването на това широко право на преценка (вж. в този смисъл Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 64 по-горе, точки 47 и 62, Решение на Общия съд по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 64 по-горе, точки 166 и 171 и Решение на Общия съд от 17 март 2005 г. по дело Agraz и др./Комисия, T‑285/03, Recueil, стр. II‑1063, точка 49).

85      В това отношение в съдебната практика се уточнява освен това, че осъществяването на възможно най-изчерпателна научна оценка на рисковете въз основа на научни становища, основани на принципите на съвършенството, на прозрачността и на независимостта, представлява важна процесуална гаранция с оглед на гарантирането на научната обективност на мерките и избягване на приемането на произволни мерки (Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 64 по-горе, точка 172). Така се приема, че първата хипотеза по член 18, параграф 1 от Директива 91/496 може да бъде налице, когато нови сведения променят по значителен начин представата за опасността, която дадена болест представлява (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 22 юни 2011 г. по дело Denkavit Nederland и др., C‑346/09, Сборник, стр. I‑5517, точка 51 и цитираната съдебна практика).

86      В конкретния случай се налага изводът, че след като Комисията е използвала като правно основание първата хипотеза по член 18, параграф 1 от Директива 91/496, в която изрично се посочва появата или разпространението „върху територията на трета страна“ на „зооноза или друга болест или явление, което може да представлява сериозна опасност за здравето на животните или на хората“, тя е била длъжна да докаже, че приетите предохранителни мерки имат достатъчно пряка връзка с „[цялата или част от съответната страна]“, т.е. с третата страна, на чиято територия са се появили случаи на инфлуенца по птиците, а „когато е приложимо[, с] третата[/третите] страна[/страни] на транзит“. Тя е била длъжна да изпълни свързаните с тази доказателствена тежест изисквания и задължението за мотивиране, още повече че в съображение 2 от Решение 2005/760 изрично се позовава на необходимостта „да се преустанови вносът на тези птици от някои райони с повишен риск“.

87      От съображение 2, във връзка с член 1, както и с приложението към Решение 2005/760 е видно, че с оглед на два установени през септември 2005 г. случая на ВПИП, появили се от Суринам и Тайван (вж. точка 76 по-горе), Комисията решава да разпростре мярката по преустановяване върху целия внос на птици от всички трети страни, които се причисляват към петте регионални комисии на ОIЕ, а именно Африка, Северна и Южна Америка, Азия, в това число Далечния изток и Океания, Европа и Средния изток, и следователно от целия свят.

88      Все пак въпреки обстоятелството, че на тогавашния етап се счита, че установените в карантинния център в Есекс заразени птици са от Суринам и Тайван, следователно от намиращи се съответно в Южна Америка и в Азия трети страни, което е могло да обоснове преустановяването на вноса от тези континенти, нито от мотивите на Решение 2005/760, нито от писмените изявления, представени от Комисията в хода на съдебното производство, е видно тя да е предприела каквото и да било усилие по изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с въпроса дали рискът или сериозната опасност за здравето, които могат да се дължат на птиците от тези трети държави, могат да се проявят по подобен начин в трети държави, които се намират по-конкретно в Африка или в Океания. Всъщност спорната преписка не съдържа никакви данни, които са от естество да докажат, че при приемането Решение 2005/760 Комисията е разполагала с относима информация, която ѝ предоставя възможност да екстраполира своите изводи относно съществуването на такъв риск или такава опасност във връзка с вноса на птици от много отдалечени райони от съответните трети страни, макар и само в качеството им на държава на транзит, нито че тя е търсила такива данни, нито пък че действително е упражнила широката си свобода на преценка в това отношение.

89      Всъщност в първото становище на ЕОБХ и следователно единственото относимо научно становище, с което е разполагала Комисията на тогавашния етап, се констатира необичайна ситуация на ендемия с вирус H5N1, с който са заразени дивите птици само в „някои азиатски държави“, като се признава, че предвид новостта на тази ситуация и липсата на познания относно това явление, неговите последици можели да бъдат непредвидими и не били подкрепени от достатъчно научни доказателства (вж. точка 12 по-горе). Освен това от доклад на МБЕ от 19 август 2009 г., съдържащ списък на третите страни, в които са се появили случаи на ВПИП от 2004 г. до октомври 2005 г., сред които са само държави от Азия и някои европейски държави, е видно, че подобни данни все пак действително са били на разположение и те са от естество да докажат, че към тогавашния момент други континенти и държави все още не са били изложени на разпространение на ВПИП. Доколкото Комисията твърди много общо, при това само в писмената защита, че на тогавашния етап е разполагала само с първото становище на ЕОБХ и че не било възможно предварително да се определят застрашените държави и райони поради „миграции на диви птици от един континент на друг и поради обстоятелството, че миграционните маршрути не [били] подробно известни“, достатъчно е да се отбележи, че в мотивите към Решение 2005/760 или в хода на съдебното производство Комисията не е представила никакви данни, подкрепени от докладите за научна оценка, които биха могли да докажат, че е съществувал риск от миграция на диви птици от Суринам или Тайван, който е могъл по-специално да засегне Африка и Океания, или че подобно доказване на миграционните маршрути е било действително невъзможно. В това отношение Комисията всъщност се ограничава да се позове само в писмената защита на миграциите на диви птици от един континент на друг, като твърди, без да представя доказателства в подкрепа на това твърдение, че миграционните маршрути не били подробно известни и поради това било невъзможно държавите да се разпределят предварително по различни застрашени райони. Следва да се уточни впрочем, че в писмо, изпратено на 31 януари 2007 г. до Европейската асоциация на търговците на птици, самата Комисия посочва, че преди 2006 г. винаги се е приемало, че ролята на дивите птици е ограничена поради високия процент на смъртност на заразените с високопатогенни вируси птици.

90      Налага се следователно изводът, че в конкретния случай в светлината на цитираната в точка 84 по-горе съдебна практика, за целите на прилагането на първата хипотеза по член 18, параграф 1 от Директива 91/496 и упражняването в пълен обхват на своето широко право на преценка в това отношение Комисията не е можела да се освободи от задължението да изясни фактите и обстоятелствата и да разгледа, от една страна, въпроса дали и доколко засегнатите на тогавашния етап трети държави, а именно Суринам и известен брой държави в Азия, са част от по-големи териториални райони, които могат да бъдат изложени на разпространение на ВПИП, т.е. по-конкретно граничещите с посочените държави, в това число транзитните държави, и от друга страна, преди всичко дали и доколко други трети страни или дори други континенти извън Южна Америка и Югоизточна Азия са можели да бъдат засегнати от подобно разпространение или да са замесени в него. В това отношение Комисията не може да се позовава и на обстоятелството, че още през април 2005 г. е поискала второ становище на ЕОБХ, за да изпълни своето задължение да изясни фактите и обстоятелствата в това отношение. Всъщност предоставените на ЕОБХ във връзка с това искане правомощия имат за предмет само качествена оценка на риска за здравето на животните и хуманното отношение към тях, свързан с вноса на диви птици, а не количествен анализ или анализ по отношение на застрашените райони, по-специално в зависимост от маршрута на дивите мигриращи птици, нито пък на рисковете за здравето на хората, и няма връзка с инцидентите, настъпили през 2005 г. в карантинния център в Есекс.

91      Следователно при липсата на мотиви и на конкретни и достатъчно подкрепени от научна гледна точка фактически данни (вж. цитираната в точка 85 по-горе съдебна практика), които биха били от естество да обосноват общия подход в Решение 2005/760, както и при липсата на направени в тази насока от страна на Комисията усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата, следва да се констатира, че в конкретния случай тя не е изпълнила своето задължение за мотивиране. В това отношение Комисията не може да се позовава и на обстоятелството, че е била длъжна да предприеме неотложна предохранителна мярка. От една страна, нито в Решение 2005/760, нито в представените пред Общия съд писмени изявления Комисията се позовава на подобно съображение за неотложност, а от друга страна — евентуално неотложният характер на разглежданата ситуация не може да обоснове факта, че Комисията първо изобщо не е разгледала подробно и изцяло относимите данни, които са били налице на тогавашния етап, за да придобие възможно най-изчерпателна научна оценка на рисковете, да гарантира научната обективност на предвидената мярка и да избегне приемането на произволни мерки, и второ, че не е изложила достатъчно мотиви в разглежданото решение.

92      В това отношение не е допустимо Комисията да се позовава само в писмената защита на необходимостта от защита от ВПИП на персонала в карантинните центрове. От една страна, в преписката няма материали, които да сочат, че с приемането на Решение 2005/760, Комисията действително е взела предвид този риск. От друга страна, във всеки случай Комисията е можела ефективно да предотврати подобен риск — доколкото той е потвърден — само като изцяло отмени поставянето на внесените птици под карантина. В деня на приемане на Решение 2005/760 Комисията обаче е приела и Решение 2005/759/ЕО относно някои защитни мерки по отношение на ВПИП в някои трети страни и движение на птици от трети страни, придружаващи своите собственици (ОВ L 285, стр. 52), с което тя тъкмо запазва в сила режима за поставяне под карантина на посочените птици.

93      С оглед на материалите по преписката следва да отбележи, че ищците са доказали, че в конкретния случай Комисията не е спазила своето задължение за полагане на дължимата грижа и следователно не е спазила правна норма, която предоставя права на частноправните субекти (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 18 септември 1995 г. по дело Nölle/Съвет и Комисия, T‑167/94, Recueil, стр. II‑2589, точка 76), като е действала по начин, по който не би действала полагаща дължимата грижа институция, поставена в същите обстоятелства като съществуващите при приемането от страна на Комисията на Решение 2005/760, а Комисията не била в състояние да опровергае това. Следователно се налага изводът, че тъй като Комисията не е спазила своето задължение за полагане на дължима грижа, което е предпоставка за упражняването в пълен обхват от нейна страна на нейната широка свобода на преценка на основание член 18, параграф 1 от Директива 91/496 и за спазването на принципа на предпазните мерки, нарушението на принципа за полагане на дължимата грижа е достатъчно съществено, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза във връзка с незаконосъобразното приемане на Решение 2005/760.

94      Следователно първото основание следва да бъде уважено в частта, в която ищците упрекват Комисията, че не е спазила своето задължение за полагане на дължимата грижа, като не е необходимо Общият съд да се произнася по останалите оплаквания и доводи, изтъкнати от ищците в този контекст.

95      Тъй като Общият съд счита, че Комисията е разполагала с широко право на преценка при прилагането на член 18, параграф 1 от Директива 91/496, следва да се разгледа и второто основание, изведено по-специално от превишаване на пределите на посоченото право на преценка поради съществено нарушение на принципа за пропорционалност.

 По второто правно основание, изведено от превишаване на пределите на правото на преценка на Комисията поради съществено нарушение на принципа за пропорционалност

96      В рамките на второто основание ищците по същество твърдят, че въпреки евентуалното наличие на широко право на преценка на Комисията в рамките на член 18, параграф 1 от Директива 91/496 с оглед на приемането на Решение 2005/760, Комисията неправомерно е упражнила посоченото правомощие, чиито предели е превишила, по-специално поради несъблюдаване на принципа за пропорционалност. Всъщност стриктното затваряне на границите за внос на всички видове диви птици било явно непропорционална мярка, като се имат предвид по-конкретно успешното провеждане на проверките в рамките на карантинния режим, необходимостта да се премахнат стимулите за незаконната търговия с диви птици и обстоятелството, че забраната за внос не е от подходящо естество за контролирането на много по-значимия риск от зараза, произтичащ от живеещите на свобода диви мигриращи птици. В това отношение ищците по същество твърдят, че вместо да спре вноса на диви птици от 167 държави, още повече че те не представлявали риск за разпространението на инфлуенца по птиците, през октомври 2005 г. тя е трябвало да приеме значително по-слабо ограничителни мерки в различни аспекти, за да овладее този риск. Така например Комисията е могла да забрани вноса от конкретно определени застрашени райони, като при това разреши вноса от всички останали държави, в които тогава не е имало инфекция или риск от разпространението на инфлуенца по птиците и които не са транзитни.

97      Комисията оспорва доводите на ищците, като по-специално се позовава на своето широко право на преценка въз основа по-конкретно на принципа за предпазните мерки и като изтъква, че въведеното с Решение 2005/760 спиране на вноса не било явно непропорционално.

98      В това отношение Общият съд припомня, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 2010 г. по дело Afton Chemical, C‑343/09, Сборник, стр. I‑7027, точка 45 и цитираната съдебна практика).

99      Що се отнася до съдебния контрол върху условията за прилагането на подобен принцип, предвид широкото право на преценка, с което разполага законодателят на Съюза в областта на общата селскостопанска политика, единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка (Решение на Съда от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др., C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, точка 82; вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Gowan Comércio Internacional e Serviços, точка 78 по-горе, точка 82 и цитираната съдебна практика). Следователно не става въпрос да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. в този смисъл Решение по дело Jippes и др., посочено по-горе, точка 83).

100    Освен това, като се има предвид цитираната в точка 62 по-горе съдебна практика, за да се установи достатъчно съществено нарушение на принципа за пропорционалност, следва да се провери дали законодателят на Съюза е допуснал явно и грубо незачитане на пределите, наложени на правото му на преценка.

101    Следва да се уточни, че и при прибягването до принципа за предпазните мерки, и по-специално при оценката на рисковете, която предполага институциите на Съюза да разполагат с научна оценка на рисковете и да определят нивото на риска, считано за неприемливо за обществото, което означава те да направят политически избор (вж. в този смисъл Решение по дело Dow AgroSciences и др./Комисия, точка 79 по-горе, точки 145 и 148 и цитираната съдебна практика), посоченият избор трябва да е в съответствие с принципа на предимството на опазването на общественото здраве и на безопасността и на околната среда пред икономическите интереси, както и да е в съответствие с принципите на пропорционалност и недопускане на дискриминация (вж. в този смисъл Решение по дело Artegodan и др./Комисия, точка 64 по-горе, точка 186 и Решение от 21 октомври 2003 г. по дело Solvay Pharmaceuticals/Съвет, T‑392/02, Recueil, стр. II‑4555, точка 125).

102    В настоящия случай Общият съд отбелязва, че целта, преследвана със спирането на вноса на диви птици по силата на Решение 2005/760, е била защитата на здравето на животните и хората, както е видно от съображение 1 от посоченото решение.

103    С оглед обаче на съображенията, изложени в точки 84—94 по-горе, в които се установява, че Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение на своето задължение за полагане на дължимата грижа, както и че не е упражнила целесъобразно своята широка свобода на преценка по силата на член 18, параграф 1 от Директива 91/496 и правото да приложи принципа на предпазните мерки, следва да се заключи, че предвид липсата на научни доказателства, които могат да обосноват общото временно спиране на вноса на диви птици, подобна мярка е била също така явно непропорционална, най-малко от географска гледна точка. С други думи, като се има предвид обстоятелството, че Комисията не е спазила своето задължение надлежно и безпристрастно да разгледа относимите фактически обстоятелства, които ѝ дават право да екстраполира мярката по спиране на вноса от всички райони, посочени в приложението към Решение 2005/760, или като се има предвид, че тя изобщо не е упражнила своето право на преценка в това отношение, тя също така не е установила, че не са налице по-слабо ограничителни мерки, а именно спиране на вноса с по-ограничен географски обхват. Не може следователно да се счита, че в настоящия случай спирането на вноса на диви птици от всички трети страни, които се причисляват към регионалните комисии на МБЕ, е било необходимо и целесъобразно с оглед преследването на целта на посоченото решение, а именно защитата на здравето на животните и хората.

104    Поради това следва да се заключи, че като е приела Решение 2005/760, Комисията също така е допуснала явно и сериозно незачитане на изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност, и следователно на пределите на правото на преценка, с което разполага на основание член 18, параграф 1 от Директива 91/496, и на прилагането на принципа за предпазните мерки.

105    Поради това следва да се приеме за установено, че Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение на принципа на пропорционалност, като то е от естество да ангажира отговорността на Съюза, поради което второто основание следва да се уважи.

106    При тези условия не е необходимо Общият съд да се произнася по останалите оплаквания и доводи, изтъкнати от ищците в рамките на второто основание срещу законосъобразността на Решение 2005/760, нито по третото основание, предявено при условията на евентуалност.

107    По-нататък следва да се прецени дали и в каква степен законосъобразността на решенията за удължаване на срока на действие е засегната от същите пороци като засегналите Решение 2005/760.

 б) По законосъобразността на решенията за удължаване на срока на действие

 Обобщение на доводите на страните

108    Ищците твърдят, че Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение на правните норми, които имат за цел предоставянето на права на частноправни субекти, като е приела решенията за удължаване на срока на действие на Решение 2005/760, по-специално Решения 2005/862, 2006/79, 2006/405, 2006/522, 2007/21 и 2007/183. В това отношение те отново изтъкват доводите, изложени във връзка с Решение 2005/760, като при това по същество представят изложеното по-долу допълнително становище.

109    На първо място, посоченото основание за приемането на Решение 2005/760 било опорочено от грешка, тъй като заразената с ВПИП птица от вида на китайския славей, установена в карантинния център в Есекс, в действителност била от Тайван, а не от Суринам. Тази грешка, която била известна на Комисията от момента на публикуването на доклада DEFRA на 11 ноември 2005 г. (вж. точка 23 по-горе), следователно вече не можела да оправдае решенията за удължаване на срока на действие. На второ място, като се позовала на установяването на нови случаи на ВПИП в Съюза, по-специално в съображение 4 от Решение 2005/862, Комисията пренебрегнала факта, че появата на тази зараза не можела да бъде отдадена на диви птици, уловени в естествената им среда, чийто внос е бил спрян от приемането на Решение 2005/760, а е трябвало да се приеме, че се дължи на диви мигриращи птици. На трето място, като се позовава на първото и второто становище на ЕОБХ при твърдението си, че всички диви птици представлявали риск за разпространението на ВПИП, Комисията не взела предвид проведеното във второто становище на ЕОБХ основно разграничение на видовете с оглед на тяхната възприемчивост към ВПИП. На четвърто място, като споменала появата на огнище на ВПИП в Югоизточна Азия едва в Решение 2006/79 за удължаване на срока на действие на мерките, Комисията се опитала впоследствие да обоснове приемането на Решение 2005/760.

110    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите. По отношение на решенията за удължаване на срока на действие тя по същество се ограничава да твърди, те са обосновани поради продължаващото наличие на опасността за животните, която представлявала инфлуенцата по птиците. Към тогавашния момент целият свят бил изправен пред изключително нестабилна безпрецедентна ситуация. Всъщност преди удължаването на срока на действие на мерките били сигнализирани случаи на инфлуенца по птиците в Джибути, в Буркина Фасо, в Нигер, в Индия и в Румъния. След удължаването на срока на действие вирусът се появил отново в Тайланд и в Югоизточна Азия. Освен това според Комисията била налице голяма несигурност във връзка с развитието и причините за бързото разпространение на вируса, както и във връзка с риска от мутация на вируса и произтичащите от нея потенциални опасности за здравето на хората. Преди да се планира отмяната на забраната за внос, бил необходим допълнителен срок, за да се проучат и анализират разпространението, причините, рисковете и придобития от различните страни опит.

111    В настоящия случай следва поотделно да се провери законосъобразността на Решения 2005/862, 2006/79, 2006/405, 2006/522, 2007/21 и 2007/183 с оглед както на съответните мотиви в тях, така и на относимите данни, с които е разполагала или е могла да разполага Комисията към датите на приемането им, т.е. с изключение на датиращите от по-късни от тези дати данни (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 15 април 2008 г. по дело Nuova Agricast, C‑390/06, Сборник, стр. I‑2577, точка 54).

 По законосъобразността на Решение 2005/862

112    В съображение 4 от Решение 2005/862 по-конкретно като допълнително обстоятелство по отношение на мотивите към Решение 2005/760 се изтъква, че „в някои страни, членуващи в […] [МБЕ,] е установено наличието на нови случаи на инфлуенца по птиците“, което било основание „да се удължи срока на временното преустановяване на движението на птици домашни любимци и на вноса на други птици от някои застрашени райони“, т.е. всички държави, които се причисляват към регионалните комисии на ОIЕ, посочени в част Б от приложение I към това решение.

113    Следва обаче да се отбележи, че от една страна, нито в мотивите към Решение 2005/862, нито в писмените изявления пред Общия съд Комисията уточнява държавите, които според нея на тогавашния етап се намирали в тези „застрашени райони“. Само по много общ начин, без никакво писмено доказателство в подкрепа и без да се посочва моментът на възникване на тези обстоятелства и на узнаването им, Комисията твърди в писмената си защита, че преди решенията за удължаване на срока на действие били сигнализирани случаи в Джибути, в Буркина Фасо, в Нигер, в Индия и в Румъния. От представения от ищците доклад на проф. D., основан на данни от Световната здравна организация (СЗО), които Комисията не е оспорила, е видно обаче, че между октомври 2005 г. и края на 2005 г. Кувейт и Украйна са били единствените трети страни, в които са били установени нови случаи на заразяване с вирус H5N1. Дори да се предположи, че Комисията е разполагала с посочените данни на тогавашния етап, това не променя обстоятелството, че тя явно не е търсила и обяснила релевантните емпирични и научни причини, които са основание към момента на приемането на Решение 2005/862 удължаването на срока на действие на спирането на вноса да продължава да се отнася до всички държави, които се причисляват към регионалните комисии на МБЕ.

114    От друга страна, следва да се отбележи, че както изтъкват ищците, от Решение 2005/862 не е видно и че Комисията е взела предвид резултатите от доклада на National Emergency Epidemiology Group (вж. точка 20 по-горе), в който е изложено, че поради размяната на проби откритата в карантинния център в Есекс заразена с вирус H5N1 птица е била неправилно регистрирана като идваща от Суринам (Южна Америка) макар в действителност да е била от Тайван (Азия). Независимо от тази информация обаче, която е от голямо значение за правилното определяне на застрашените райони на основание член 18, параграф 1 от Директива 91/496, Комисията не е обяснила нито в Решение 2005/862, нито в хода на съдебното производство основанията, поради които въпреки това счита за необходимо да запази в сила спирането на вноса на диви птици от Южна Америка и дори от целия американски континент.

115    От това следва, че също като приемането на Решение 2005/760 и приемането на Решение 2005/862 е засегнато от съществен порок поради неполагането на дължимата грижа от страна на Комисията и обстоятелството, че тя не го е мотивирала. От това също така следва, че с оглед на информацията, с която е разполагала или е могла да разполага Комисията на тогавашния етап, ако беше изпълнила правилно задължението си да изясни фактите и обстоятелствата и ако беше упражнила свободата си на преценка в това отношение, запазването в сила на спирането на вноса на диви птици от всички държави, които се причисляват към регионалните комисии на МБЕ, е било явно непропорционално. Всъщност предвид липсата на доказателства за заразяването на внесени от Южна Америка птици и самото разпростиране на епидемията с вирус H5N1 в Кувейт и в Украйна, Комисията не е била оправомощена при липсата на други относими емпирични данни и научни доказателства да удължи срока на действие на въведеното с Решение 2005/760 спиране на вноса на диви птици от всички държави, които се причисляват към регионалните комисии на МБЕ.

116    Поради това следва да се заключи, че Решение 2005/862 също е опорочено от достатъчно съществено нарушение на принципите за полагане на дължимата грижа и пропорционалност, което може да ангажира отговорността на Съюза.

 По законосъобразността на Решение 2006/79

117    В съображение 2 от Решение 2006/79 се уточнява по-специално че „[в]следствие на появата в Югоизточна Азия на огнище на причинявана от високопатогенен щам на вирус H5N1 инфлуенца по птиците, възникнала през декември 2003, Комисията прие редица защитни мерки срещу инфлуенцата по птиците“. Освен това съображение 3 от посоченото решение гласи следното:

„Тъй като в някои членуващи в [МБЕ] държави бяха сигнализирани нови случаи на инфлуенца по птиците, следва да се запазят в сила ограниченията по отношение на движението на птици — домашни любимци, и вноса на други птици от някои застрашени райони. Поради това срокът на прилагане на Решения 2005/759 […] и 2005/760 […] следва да се удължи“ [неофициален превод].

118    В това отношение се налага изводът, че с изключение на позоваването на появата през декември 2003 г. на огнище на причинявана от високопатогенен щам на вируса H5N1 инфлуенца по птиците в Югоизточна Азия, нито в мотивите към Решение 2006/79, нито в писмените си изявления Комисията уточнява географския произход на тези „нови случаи на инфлуенца по птиците“. Само от представеното от ищците писмо на Комисията от 16 февруари 2006 г., което освен това датира след приемането на Решение 2006/79, е видно, че основните мотиви за решението за удължаване на срока на действие на мерките са появата и бързото разпространение на вирус H5N1 в Турция, както и обстоятелството, че е била предоставена малко или никаква информация по отношение на наблюдението на инфлуенцата по птиците в граничещите с Турция държави. Освен това обобщението на представените от ищците доклади на МБЕ от периода 2004—2007 г., чието съдържание Комисията не е оспорила, сочи, че между 30 ноември 2005 г. и 31 януари 2006 г. свързаните с вирус H5N1 нови случаи са били регистрирани в трети държави, в конкретния случай в Китай, Хърватия, Индонезия, Румъния, Русия, Тайланд, Турция, Украйна и Хонконг.

119    При все това, дори да се предположи, че при приемането на Решение 2006/79 Комисията се е основала на изброените в предходната точка данни, макар че тя не е доказала, че е разполагала с тях, нито че ги е използвала преди приемането на спорното решение за удължаване на действието, и независимо че тези данни да могат да са обяснение за нейното общо твърдение, изложено в точка 113 по-горе, тя от една страна, не е обяснила подробно своето заключение, че тези „нови случаи“ са основание за удължаването на забраната за внос на диви птици от всички държави, които се причисляват към регионалните комисии на МБЕ, и от друга страна, не е представила доказателства в подкрепа на това заключение. По-специално самият факт, че епидемията се е разпространила в Турция, не дава възможност при липсата на други обяснения и относими доказателства да се обоснове спирането на вноса на диви птици от Южна Америка и Океания.

120    Поради това следва да се заключи, че при приемането на Решение 2006/79 Комисията също така не е изпълнила задължението си за полагане на дължимата грижа и е нарушила принципа на пропорционалност по начин, който може да ангажира отговорността на Съюза.

 По законосъобразността на Решение 2006/405

121    В съображение 8 от Решение 2006/405 се уточнява следното:

„Заплахата, която вирусът на азиатския щам на инфлуенцата по птици предизвиква в [Съюза], не е затихнала. Огнища на заболяването все още се откриват при диви птици в [Съюза] и при диви и домашни птици в някои трети страни, включително страни членки на Международното бюро по епизотии (МБЕ). Освен това изглежда, че вирусът става във все по-висока степен ендемичен за определени части от света. Ето защо [срокът на действие] на защитните мерки, предвидени в Решения […] 2005/759/ЕО [и] 2005/760/ЕО […] следва да бъде съответно [удължен]“.

122    В това отношение отново следва да се отбележи, че нито в Решение 2006/405, нито в своите писмени изявления Комисията уточнява кои са засегнатите държави, когато по твърде общ начин посочва „някои трети страни, включително страни членки на М[БЕ]“. От обобщението на докладите на МБЕ през периода 2004—2007 г. (вж. точка 118 по-горе) е видно обаче, че новите случаи, появили се в периода между 31 януари 2006 г. и 31 май 2006 г. в трети държави, не се отнасят нито до Северна или Южна Америка, нито до Океания. Следователно, дори да се предположи, че Комисията тогава е разполагала с тази информация, с което може да се обясни нейното общо твърдение, изложено в точка 113 по-горе, тя не е доказала, че е изпълнила задължението си за полагане на дължимата грижа, че е спазила принципа на пропорционалност и че следователно основателно е запазила в сила спирането на вноса на диви птици от всички държави, които се причисляват към регионалните комисии на МБЕ.

123    При тези условия следва да се заключи, че нарушенията, допуснати от Комисията от приемането на Решение 2005/760 нататък, не са били преустановени при приемането на Решение 2006/405.

 По законосъобразността на Решение 2006/522

124    За да се обоснове обстоятелството, че срокът на действие на спирането на вноса на диви птици отново е удължен, в съображение 7 от Решение 2006/522 се прави позоваване на „ветеринарно-санитарната ситуация във връзка с птичия грип и […] очакването на предвиденото за октомври становище на ЕОБХ“ [неофициален превод].

125    Както е видно от обобщението на докладите на МБЕ през периода 2004—2007 г. (вж. точка 118 по-горе), при приемането на Решение 2006/522 не е бил установен нито един нов случай на птичи грип в определени части от света, сред които са именно Южна Америка и Океания. Освен това самото обстоятелство, че ЕОБХ е работел по изготвянето и приемането на второ становище, чиято цел не е била определянето на географския обхват на свързания конкретно с маршрутите на дивите мигриращи птици риск от разпространението на птичия грип (вж. точка 90 по-горе), не е било основание за освобождаването на Комисията от нейното задължение за полагане на дължимата грижа и да изложи мотиви за евентуалните основания, които са от естество да оставят в действие спирането на вноса на диви птици от всички държави, които се причисляват към регионалните комисии на МБЕ, нито пък за освобождаване от нейното задължение да спазва принципа на пропорционалност.

126    Следователно, като е приела Решение 2006/522, Комисията е продължила нарушенията, допуснати от приемането на Решение 2005/760 нататък.

 По законосъобразността на Решение 2007/21

127    В съображение 2 от Решение 2007/21 се изтъква обстоятелството, че на 27 октомври 2006 г. е прието второто становище на ЕОБХ, което е публикувано на 14 ноември 2006 г. В съображение 4 от това решение се посочва следното:

„По отношение на мерките, определени в Решение 2005/760[…], Комисията е започнала оценката на становището незабавно след неговото оповестяване и първи анализ на становището и възможните модификации на тези мерки са направени по време на среща на експертна работна група в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните на 14 ноември 2006 г. [и] на срещата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните на 27 ноември 2006 г. Обаче в светлината на [световната ветеринарно-санитарна ситуация във връзка с] инфлуенца по птиците, с цел да се позволи на държавите членки, както са посочили по време на срещата на 27 ноември 2006 г.[,] и на Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки да завършат тази оценка и да се подготвят мерките, които трябва да бъдат определени, ограниченията предвидени в Решение 2005/760[…] следва да бъдат продължени за един кратък преходен период“.

128    Налага се изводът, че предвид ограничения предмет на научната оценка, поискана за целите на съставянето на второто становище на ЕОБХ (вж. точка 90 по-горе), междинната оценка на съдържанието на това становище от страна на Комисията не е била от естество да оправдае допуснатите дотогава от нея нарушения, които са довели до запазването в сила на прекомерно по характера си спиране на вноса на диви птици от целия свят. Така Комисията не може да твърди, че анализът в това становище е от такова естество, че да се счита за изпълнено нейното задължение за полагане на дължимата грижа и нейното задължение да докаже, че са били изпълнени условията за подобно пълно спиране на вноса, което обхваща по-специално Северна и Южна Америка и Океания. Освен това нито в Решение 2007/21, нито в хода на съдебното производство Комисията е предоставила информация, която дава възможност на Общия съд да прецени предмета и релевантността на твърдяната от нея по особено общ начин в съображение 4, последно изречение от посоченото решение „[световна ветеринарно-санитарна ситуация]“.

129    На последно място, дори да се има предвид обстоятелството, че в своето писмо от 31 януари 2007 г., т.е. след приемането на Решение 2007/21, Комисията е посочила, че от 2006 г. дивите птици са имали водеща роля при разпространението на инфлуенцата по птиците, което е мотивирало удължаването на срока на действие на спирането на вноса на диви птици до 1 юли 2007 г., това не променя обстоятелството, че Комисията не е изложила основанията, поради които тази констатация е основание да се запази в сила световният обхват на спирането на вноса, така че да бъдат включени райони, където не е бил установен нито един случай на инфлуенца по птиците.

130    Поради това следва да се заключи, че като е приела Решение 2007/21, Комисията е продължила достатъчно съществените нарушения на принципите за полагане на дължимата грижа и пропорционалност.

 По законосъобразността на Решение 2007/183

131    В съображение 3 от Решение 2007/183 на първо място се прави позоваване на второто становище на ЕОБХ, а по-нататък в съображение 4 — на Регламент № 318/2007, който съдържал нови, „по-строги от действащите към момента“ ветеринарно-санитарни изисквания, за които се предвиждало да влязат в сила от 1 юли 2007 г. В съображения 5 и 6 от същото решение, се уточнява, че „[в] контекста на [второто] становище [на ЕОБХ] и световното ветеринарно-санитарно положение в момента по отношение на инфлуенцата по птиците[, към вноса на такива птици следва да се прилагат строги изисквания]“, поради което „[з]ащитните мерки, предвидени в Решение 2005/760[…], следва да продължат да се прилагат до 30 юни 2007 г.“

132    От посочените в предходната точка мотиви следва, че в момента на приемането на Решение 2007/183 Комисията явно не е преустановила нарушенията, допуснати от приемането на Решение 2005/760 нататък, тъй като удължаването на срока на спирането на вноса на от целия свят все още е мотивирано по твърде общ начин посредством второто становище на ЕОБХ, посредством „световното ветеринарно-санитарно положение“, както и посредством предвиденото влизане в сила на Регламент № 318/2007, който, както се твърди, щял да установи по-строги ветеринарно-санитарни изисквания. Комисията обаче не е доказала дали и доколко второто становище на ЕОБХ по-конкретно ѝ дава право да запази в сила пълното спиране на вноса, най-малкото от географска гледна точка.

133    Поради това, независимо от въпроса за законосъобразността на Регламент № 318/2007, следва да се заключи, че като е приела Решение 2007/21, Комисията е продължила констатираните по-горе достатъчно съществени нарушения на принципа за полагане на дължимата грижа и на пропорционалност.

 в) По законосъобразността на Регламент № 318/2007

 По обхвата, в който се оспорва Регламент № 318/2007

134    В първата и втората част на първото основание на първо място ищците твърдят по същество, че Регламент № 318/2007 е лишен от правно основание и не може да се основава на второто становище на ЕОБХ. На второ място, в първата и втората част на второто основание, предявено при условията на евентуалност, те твърдят, че Регламентът е приет от една страна в нарушение на принципите на пропорционалност и равно третиране, тъй като забраната за внос на диви птици не била подходящо средство, за да се попречи на разпространението на инфлуенцата по птиците, и че приетите мерки поставяли в неблагоприятно положение дивите птици спрямо другите видове птици, а от друга страна, той е приет в нарушение на правото на собственост и на правото на свободно упражняване на стопанска дейност, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, оповестена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1). На трето място, в третото основание, предявено при условията на евентуалност спрямо останалите, те твърдят, че приемането на този регламент ангажира отговорността на Съюза за правомерно действие.

135    На първо място следва да се разгледа първата част на първото основание.

 По наличието на достатъчно правно основание за Регламент № 318/2007

136    По същество ищците твърдят, че Регламент № 318/2007 е лишен от правно основание.

137    Комисията оспорва тези доводи и по същество отказва да ги приеме, тъй като са неубедителни. Съгласно член 33 ЕО целите на общата селскостопанска политика всъщност били по-специално да се увеличава селскостопанската производителност, да се стабилизират пазарите, да се гарантира снабдяването, като тези цели можело да бъдат постигнати само ако засегнатите от тези дейности животни са защитени от заразни болести, което е видно от съображенията на Директиви 91/496 и 92/65. Освен това Комисията препраща към разпоредбите на член 17, параграф 2, буква a) и параграф 3, букви a) и в) от Директива 92/65, като счита, че тази директива и Директива 91/496 са я оправомощили да приеме Регламент № 318/2007.

138    В конкретния случай следва да се отбележи, че като ограничава в член 5, буква a) разрешението за внос само до птици, отглеждани на закрито (вж. точка 50 по-горе), Регламент № 318/2007 води до пълна мълчалива забрана за внос диви птици, уловени в естествената им среда, като това се потвърждава както от съображение 9 от този регламент, така и от отмяната по силата на член 19 от него на Решение 2000/666, с което първоначално е разрешен вносът на птици в Съюза от членуващи в МБЕ държави (вж. точки 45 и 46 по-горе). В това отношение Общият съд отбелязва, че в писмените си изявления Комисията потвърждава, че по отношение на уловените в естествената им среда диви птици, независимо дали са мигриращи или не, е премахната всяка възможност да се използва механизмът за карантина.

139    Поради това е необходимо да се разгледа дали е налице достатъчно правно основание за Регламент № 318/2007, доколкото той установява пълна и недиференцирана забрана за внос по отношение на дивите птици, уловени в естествената им среда.

140    На първо място, следва да се припомни, че режимът за определяне на условията, установени във ветеринарно-санитарните изисквания, които уреждат търговията и вноса в Съюза на животни, установен по-конкретно с Директива 92/65, и по-специално с член 17, параграф 2, буква б) и параграф 3, както и член 18, параграф 1, първо и четвърто тире от нея, които представляват основания за приемането на Регламент № 318/2007 (вж. точка 45 по-горе), почива на принципа, че по свързани с ветеринарно-санитарните изисквания и с превенцията съображения, по принцип е забранен целият внос на животни от трети държави, като той е допустим само при условие че е налице изрично разрешение, свързано с изпълнението на задължителни формалности и предварителни проверки.

141    Всъщност, както е видно съображения 2 и 4 от Директива 92/65, установяването на равнището на правото на Съюза на единни ветеринарно-санитарни правила, уреждащи пускането на пазара на животни, има за цел не само либерализирането на търговията с животни и продуктите от животински произход в рамките на вътрешния пазар, както следва от съображение 9 и от глава II от посочената директива, озаглавена „Разпоредби, приложими за търговията“, но и установяването на условия, приложими към вноса в Съюза на животни от трети страни, както е видно от съдържащите се в глава III от същата директива разпоредби, озаглавена „Разпоредби, приложими за вноса в [Съюза]“. Така в съответствие с принципа за предварителното разрешение Решение 2000/666 (вж. точка 7 по-горе), което е прието на основание на същите разпоредби от Директива 92/65 като Регламент № 318/2007, допуска вноса в Съюза на птици само от държави, които са изброени в списъка на членовете на МБЕ, съгласно условията приложение Г към него, които съгласно текста на съображение 4 от него гарантират спазването на „общите изисквания от раздела за ветеринарна етика и сертифициране за международна търговия“.

142    На второ място, принципът за предварителното разрешение на вноса от трети страни е намерил изричен израз в разпоредбите, приложими към вноса в Съюза, включени в глава III от Директива 92/65, по-специално в член 17, параграф 2 от нея, в който се предвижда следното:

„Само животни […], които отговарят на следните изисквания, могат да бъдат внасяни в [Съюза]:

a)      те трябва да идват от трета страна, включена в списъка, който трябва да се състави в съответствие с параграф 3, буква а);

б)      те трябва да бъдат придружени от здравен сертификат […]“.

143    От това следва, че внос в Съюза може да се извършва само при условие че са спазени изискванията, посочени в точки 141 и 142 по-горе, сред които е изискването животните да идват от трета страна, включена в списък, който Комисията трябва да изготви по реда на т.нар. процедура „по комитология“ на основание член 26 от Директива 92/65 във връзка с член 17 от Директива 89/662, която в приложимата си към настоящия спор редакция предвиждаше прилагането на член 5 относно процедурата по регулиране от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159). На основание член 17, параграф 2 от Директива 92/65 Комисията следователно е оправомощена да изключи или заличи определени трети страни от посочения списък, като последицата от това е, че вносът на животни от тези страни автоматично се забранява.

144    На трето място, от член 17, параграф 3, буква в) от Директива 92/65 следва, че Комисията е оправомощена и да установява „специфичните ветеринарно-санитарни изисквания, и по-специално за защитата на [Съюза] от определени екзотични заболявания“, сред които е птичият грип. Освен това по силата на член 17, параграф 4, буква a), първо тире от същата директива, „предвиденият в параграф 3 списък може да включва само трети страни или части от трети страни, вносът от които не е бил забранен в резултат на съществуването на някоя от болестите, посочени в приложение А или на която да е друга екзотична болест за [Съюза]“.

145    Също така по силата на член 18, параграф 1, първо и четвърто тире от Директива 92/65 „[д]ържавите членки гарантират, че животните […], обхванати от настоящата директива, са внесени в [Съюза]“ само ако те са придружени от сертификат, който е съставен от официалния ветеринарен лекар в зависимост от конкретния животински вид и ако преди да бъдат внесени са били поставени под карантина, когато се касае за животните, посочени в членове 5—10, сред които са птиците, като редът и условията за нея се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 26 от същата директива. В това отношение следва да се посочи, че в член 7, буква A) от Директива 92/65 се предвижда, че „[в]сяка държава членка гарантира, че птиците, които са различни от посочените в Директива 90/539/ЕИО [т.е. домашни птици и яйца за люпене], могат да бъдат обект на търговия, само ако отговарят“ на определени алтернативно изброени изисквания, сред които по-специално изискването да идват от стопанство, в което няма диагностицирана инфлуенца по птиците през 30-те дни, предшестващи тяхното изпращане, или да идват от стопанство или район, което/което не е обект на ограничения поради мерките, които трябва да бъдат приложени за борба с нюкасълската болест, или, на последно място, да са били поставени под карантина в стопанството, в което са били въведени, след влизането им на територията на Съюза.

146    От всички изложени разпоредби и съображения следва, че Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на това „да бъдат приети ветеринарно-санитарни правила за пускането на пазара на животни“ по смисъла на съображение 5 от Директива 92/65, което по необходимост включва възможността да не се разрешава вносът в Съюза на някои животински видове от определени държави, които не отговарят на посочените по-горе условия за внос.

147    На четвърто място, макар Директива 92/65 да е приета единствено на основание член 37 [ЕО] относно общата селскостопанска политика, се налага изводът, че тя се вписва и в контекста на прилагането на политиките на Съюза в областта на опазването на здравето и околната среда по силата на членове 152 ЕО и 174 ЕО и че следователно тя следва да се тълкува и в светлината на принципа за предпазните мерки (вж. точки 78—80 по-горе). Така по силата на член 17, параграф 3, буква в) от Директива 92/65, в който се посочва правото на Комисията да установява „специфичните ветеринарно-санитарни изисквания и по-специално за защитата на [Съюза] от определени екзотични заболявания“, присъщата на принципа за предпазните мерки цел за опазване и превенция е изпълнена. Като се има предвид обаче широкото право на преценка, с което разполага Комисията с оглед на прилагането на принципа на предпазните мерки в този контекст (вж. точка 82 по-горе), по-специално разпоредбите на член 17, параграф 3, буква в) от Директива 92/65 не могат да се тълкуват стеснително. Поради това следва да се приеме, че посочените разпоредби предоставят на Комисията правомощието като ветеринарно санитарна мярка да не разрешава вноса на някои животни от определени трети страни, когато тези животни представляват риск за здравето на хората и животните по смисъла на припомнената в точки 78 и 80 по-горе съдебна практика.

148    При тези условия следва да се отхвърли оплакването, изведено от липсата на достатъчно правно основание за приемането на Регламент № 318/2007 и за постановяването на пълна забрана върху вноса на диви птици от трети държави.

 По твърдяното съществено нарушение на принципа на пропорционалност

149    Ищците твърдят, че Регламент № 318/2007 нарушава принципа на пропорционалност, тъй като забранява вноса на всички диви птици, въпреки че само мигриращите диви птици са причината за разпространението на инфлуенцата по птиците. Ищците изтъкват също така нарушение на посочения принцип, поради това че като разрешила вноса на птици, отглеждани на закрито, но не и на дивите птици, Комисията е разрешила вноса на най-опасния вид птици. Следва обаче да се уточни, че за разлика от доводите, с които оспорват Решение 2005/760 и решенията за удължаване на срока на действие на мерките, в рамките на третото основание ищците не изтъкват, че като е приела Регламент № 318/2007, Комисията нарушила принципа на пропорционалност именно поради географския обхват на забраната за внос на диви птици.

150    На първо място, по отношение на обстоятелството, че ищците считат, че Регламент № 318/2007 нарушава принципа на пропорционалност, тъй като Комисията е забранила вноса на всички диви птици, макар само мигриращите диви птици да са причината за разпространение на инфлуенцата по птиците, следва да се припомни, че в съображение 9 от посочения регламент Комисията е мотивирала приемането на спорните мерки по отношение на всички диви птици по следния начин:

„Друга препоръка на ЕОБХ е свързана с вноса на птици, уловени от дивата природа. Научното становище посочва рисковете, свързани с тези птици, които могат да бъдат заразени чрез латерално разпространяване на болестта от други заразени диви птици и от заразената среда, както и чрез разпространяване на болестта от заразен[и домашни птици]. Като се има предвид ролята на дивите прелетни птици в разпространението на инфлуенцата по птиците от Азия към Европа през 2005 г. и 2006 г., е уместно вносът на птици, различни от домашни, да се ограничи само до птици, отгледани на закрито“.

151    Освен това във второто становище на ЕОБХ, на което се основава Комисията в този контекст, се излага, че по-голямата част от внасяните диви птици, различни от домашните, няма да са заразени или да са носители на причинители на зарази, посочени в списъка на МБЕ. ЕОБХ обаче уточнява по-специално че инфлуенцата по птиците е сериозен причинител на зараза поради своя ветеринарен или зооничен потенциал. Освен това ЕОБХ посочва в своето становище, че дивите птици могат да бъдат заразени чрез латерално разпространяване на болестта от други заразени диви птици и от заразената среда, както и чрез разпространяване на болест от заразени домашни птици.

152    В конкретния случай страните не оспорват, че мигриращите диви птици са източник на разпространение на инфлуенца по птиците. Тази преценка е потвърдена в прието на 27 юни 2000 г. становище на научния комитет по здравето на животните и хуманното отношение към тях към генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ на Комисията (наричано по нататък „становище на научния комитет“) и във второто становище на ЕОБХ, в което всъщност се посочва, че хронично заразените птици, и по-специално гъскоподобните, могат да отделят вируса на инфлуенца по птиците в продължение на по-дълъг от 30-дневния карантинен период.

153    Въпреки това е необходимо да се отбележи, че не всички внасяни диви птици са мигриращи. Всъщност, както посочва ЕОБХ във второто си становище, 95 % от целия внос на птици са пойни птици, папагалоподобни и кокошоподобни, от които малък брой са мигриращи птици. Поради това сам по себе си този довод не може да обоснове забраната на вноса на всички диви птици.

154    За тази цел обаче в Регламент № 318/2007 Комисията посочва и риска от латерално разпространение на болест от други заразени диви птици и от заразена среда или разпространението на болестта от заразени домашни птици.

155    В това отношение следва да се отбележи, че мигриращите птици могат да заразят диви или други птици както в трети страни, така и в Съюза.

156    Следва да се посочи също така, че във второто си становище ЕОБХ уточнява, че заразяването на домашни птици поради вноса на уловени птици е рядко срещано и че доказателствата за такива случаи на зарази са пренебрежимо малко. ЕОБХ отбелязва също така, че внасяните в по-големи количества птици, като пойните и папагалоподобните, не играели важна роля в епидемиологията на инфлуенцата по птиците. На последно място ЕОБХ обаче отбелязва, че предвид рисковете от въвеждане на сериозни причинители на зараза в Съюза, необходимостта от продължаването на вноса на уловени диви птици трябва да бъде внимателно разгледана.

157    Като се имат предвид тези рискове, следва да се прецени дали в конкретния случай Комисията основателно е счела, че с оглед на целта за опазване на здравето забраната за внос на всички диви птици е била необходима и подходяща или е трябвало да прибегне до по-слабо ограничителна мярка (вж. точка 98 по-горе).

158    По отношение на алтернативата, която представлява поставянето под карантина на дивите птици, следва да се посочи, че във второто си становище ЕОБХ безспорно указва, че вероятността да бъдат пуснати на свобода птици, които са субклинично заразени по време на карантината, е малка. Той обаче признава риска от пускането на свобода на определени птици, независимо че са заразени. Освен това, както е видно от доклада DEFRA, тъй като не е известно какъв е бил ветеринарният статус на дивите птици в миналото, то при улавянето им малко преди да бъдат изнесени, тяхното здравословно състояние също е неизвестно.

159    Следователно, предвид посочения риск и неизвестността относно здравословното състояние на уловените диви птици, следва да се направи заключението, че като е приела Регламент № 318/2007, Комисията не е предприела явно непропорционални мерки по отношение на посочените птици, нито явно е превишила предоставеното ѝ по силата на принципа за предпазните мерки широко право на преценка, поради това че е изключила поставянето под карантина на дивите птици като по-слабо ограничителна алтернативна мярка спрямо забраната на вноса.

160    На второ място, ищците смятат, че като е разрешила вноса на отглеждани на закрито птици, т.е. най-опасния вид птици, а не на дивите птици, Комисията също е нарушила принципа на пропорционалност. В подкрепа на това оплакване те се позовават на доклада на проф. D. (точка 113 по-горе), както и на факта, че отглежданите на закрито птици са в естествена близост помежду си и влизат много по-често в контакт с хората.

161    В това отношение следва да се припомни, че съгласно становището на научния комитет доказателствата, че домашните птици се заразяват от живеещи на свобода птици, са косвени, но съкрушителни. Следователно ищците неоснователно твърдят, че отглежданите на закрито птици представляват най-опасният вид птици с оглед на разпространението на вируса.

162    Освен това следва да се подчертае, че от гледна точка на необходимостта от предприемането на мерки за предотвратяване на рисковете дивите птици се различават от отглежданите на закрито. Всъщност по отношение на отглеждани на закрито птици е възможно налагането на стриктен ветеринарен контрол от момента на излюпването им. Този контрол може да се разпростира до отглеждането на посочените птици в затворени помещения. В становището на научния комитет освен това се посочва, че определени птицевъдни стопанства за домашни птици са били заградени, за да се устои на нахлуването на дивите птици, което според един от цитираните в това становище учени е позволило да се намалят случаите на инфлуенца по птиците в тези стопанства. В замяна на това, по отношение на дивите птици подобна ветеринарно-санитарна защитна мярка е невъзможна по дефиниция.

163    Следователно ищците не могат да упрекват Комисията, че е приела явно непропорционална мярка, като е направила разграничение между дивите птици и птиците, отглеждани на закрито.

164    С оглед на всички изложени по-горе съображения трябва да се отхвърли оплакването, че приемането на Регламент № 318/2007 води до достатъчно съществено нарушение на принципа на пропорционалност.

165    В това отношение следва да се уточни, че в рамките на третото основание, свързано със законосъобразността на Регламент № 318/2007, Общият съд не е сезиран с въпроса дали Комисията е нарушила принципа на пропорционалност поради географския обхват на забраната за внос на диви птици (вж. обаче точки 72, 108 и 109 по-горе във връзка с първото и второто основание, които се отнасят до законосъобразността на Решение 2005/760 и на решенията за удължаване на срока на действие на мерките), тъй като от писмените изявления на ищците не е видно по последователен и разбираем начин, че те оспорват на това основание (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 29 ноември 1993 г. по дело Koelman/Комисия, T‑56/92, Recueil, стр. II‑1267, точка 21). Общият съд не следва да се произнася по този въпрос, тъй като в противен случай би се произнесъл ultra petita (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 декември 2008 г. по дело Белгия и Комисия/Genette, T‑90/07 P et T‑99/07 P, Сборник, стр. II‑3859, точка 72 и цитираната съдебна практика).

 По твърдяното достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране

166    Ищците считат, че разпоредбите на Регламент № 318/2007 са в противоречие с принципа на равно третиране, тъй като уредбата на ветеринарно-санитарните изисквания, която се прилагат по отношение на домашните птици, домашните любимци и птиците, предназначени за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове или опити, е значително по-малко строга отколкото приложимия по отношение на дивите птици. Освен това ищците по същество смятат, че посоченият принцип е нарушен и тъй като Регламент № 318/2007 разрешава вноса на отглеждани на закрито птици, които представляват по-голяма опасност от дивите птици, що се отнася до разпространението на вируса на инфлуенца по птиците.

167    В това отношение следва да се припомни, че заложеният в Хартата на основните права принцип на равно третиране не допуска да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. в този смисъл Решение по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др., точка 64 по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика; Решение на Общия съд от 19 ноември 2009 г. по дело Denka International/Комисия, T‑334/07, Recueil, стр. II‑4205, точка 169 и цитираната съдебна практика).

168    Поради това следва да се прецени дали положенията, в които са се намирали различните видове птици, посочени от ищците, са били сходни или не.

169    Въпросът дали дадено положение е сходно по характера си с друго следва да се разгледа с оглед на контекста, в който се изтъква нарушението на принципа на равно третиране. В действителност се приема, че елементите, които характеризират различните положения, и в този смисъл сходния им характер, трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на общностния акт, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др., точка 64 по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика).

170    Както е посочено в точка 150 по-горе, от съображение 9 от Регламент № 318/2007 следва, че мотивът да се изключи вносът на диви птици в Съюза е рискът от зараза от тях.

171    Поради това е от значение да се прецени дали от гледна точка на предотвратяването на рисковете дивите птици се различават от домашните, от състезателните гълъби, от домашните любимци и от птиците, предназначени за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове или опити.

172    В това отношение следва да се подчертае, на първо място, че с оглед на данните, с които Комисията е разполагала към момента на приемането на Регламент № 318/2007 (вж. точки 150—157, 161 и 162 по-горе), тя по принцип е разполагала с възможността да не разреши вноса на дивите птици като категория. Единствено обстоятелството, че даден риск, чието ниво е същото като на риска, който представляват дивите птици, може в конкретния случай да обоснове изключването и на други категории птици от приложното поле на същия регламент, само по себе си не може да представлява неравно третиране във вреда на дивите птици, тъй като по силата на принципа на равно третиране неговото зачитане трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, което означава, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 77 и цитираната съдебна практика).

173    На първо място, по отношение на разграничението между дивите и домашните птици следва да се отбележи, че във второто становище на ЕОБХ се посочва, че в сравнение с домашните птици познанията относно преваленцията на инфекциозните и заразните заболявания при дивите птици в естествената им среда, преди да бъдат уловени, са малко. Тази разлика в познанията по отношение на риска, свързан с преваленцията на инфекциозните и заразните заболявания, означава, че домашните птици не се намират в сходно положение с дивите птици, що се отнася до оценката на риска.

174    На второ място, по отношение на разграничението между дивите птици и състезателните гълъби следва да се отбележи, че член 2, буква е) от Регламент № 318/2007 изключва от приложното поле на Регламента „състезателни гълъби, доведени на територията на [Съюза] от съседна трета страна, където е обичайното им местообитание, с цел да бъдат пуснати незабавно с очакването, че ще отлетят обратно към съответната трета страна“.

175    В това отношение следва да се припомни, че в първото становище на ЕОБХ се посочва, че опитните данни сочели, че заразяването на гълъб с вируса на инфлуенца по птиците е много трудно, но че са налице достатъчно доказателства, за да не се изключи възможността гълъбите да представляват опасност от въвеждането на вируса на инфлуенца по птиците. В това становище ЕОБХ изтъква също така, че гълъбите изглежда не играят важна роля в епидемиологията на инфлуенцата по птиците

176    В конкретния случай обаче се налага изводът, че ищците не посочват никакви опитни данни, че дивите птици, подобно на гълъбите, могат да бъдат заразени много трудно. Следователно голямата степен на трудност, с която гълъбите се заразяват с вируса на инфлуенца по птиците, отличава гълъбите от дивите птици по отношение на целта за предотвратяване на изтъкнатите рискове. Ето защо в това отношение не може да се приеме оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране.

177    Освен това, дори ако е трябвало да се приеме, че дивите птици не представляват по-значим риск от гълъбите, то предвид обстоятелството, че според ЕОБХ най-често внасяните птици не играят важна роля в епидемиологията на инфлуенцата по птиците, се налага изводът, че евентуалното неравно третиране, което би могло да последва от това, би се дължало на самия факт, че член 2, буква е) от Регламент № 318/2007 изключва състезателните гълъби от приложното поле на Регламента. Ако се предположи обаче, че това изключване е незаконосъобразно на посочените в разглежданите разпоредби основания, тази незаконосъобразност не може да представлява нарушение на принципа на равно третиране по отношение на дивите птици или достатъчно съществено нарушение на посочения принцип, което да дава основание за обезщетяване на ищците (вж. точка 172 по-горе).

178    На трето място, по отношение на разграничението между дивите птици и птиците — домашни любимци, Комисията правилно посочва, че последните живеят в близост със своя собственик. Тази близост обаче не изключва възможността посочените птици да бъдат заразени с вируса на инфлуенца по птиците. Всъщност твърдението на Комисията, че те по правило живеят в затворени помещения, няма опора, а е възможно, както твърдят ищците, в някои страни птиците — домашни любимци, да живеят навън. Комисията впрочем признава риска птиците — домашни любимци, също да се заразят с вируса на инфлуенца по птиците, поради което е приела специални предохранителни мерки по отношение на тези птици вследствие на установяването на ВПИП във внесени и поставени под карантина птици в карантинния център в Есекс (вж. точка 92 по-горе).

179    Птиците — домашни любимци, обаче се различават от дивите птици, поради факта че те са домашни любимци и поради това по правило се ползват от особеното внимание на своя собственик, което има за последица повишения ветеринарен надзор.

180    Въпреки това повишеният ветеринарен надзор от страна на собствениците на птици — домашни любимци, не може да предостави възможност на Комисията да приеме, че произтичащият от тези птици риск е по-незначим от произтичащия от дивите птици. Всъщност от второто становище на ЕОБХ е видно, че клиничните признаци не са достоверен показател за инфекция с вируса на инфлуенца по птиците при много от внесените птици. Освен това Комисията не привежда никакъв довод, който позволява да се изключи възможността тези птици също да са субклинично заразени (вж. точка 158 по-горе).

181    Въпреки това произтичащото от това неравно третиране се дължи само на специалната уредба, която се прилага по отношение на птиците — домашни любимци, по член 1, трета алинея от Директива 92/65, и не може да се отрази на законосъобразността на Регламент № 318/2007, доколкото той не разрешава вноса на диви птици. Поради това то не може да представлява достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, за да бъде основание за обезщетяване на ищците (вж. точка 172 по-горе).

182    На четвърто място, по отношение на разграничението между дивите птици, от една страна, и птиците, предназначени за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове и опити, от друга страна, Комисията изтъква обстоятелството, че търговията с последните е по-индивидуализирана. Освен това тя се позовава на член 13 от Директива 92/65 във връзка с приложение В към нея, където се определят условията, които следва да бъдат изпълнени, за да може орган, институт или център да бъде официално одобрен.

183    В това отношение следва да се отбележи, че изтъкнатите от Комисията мотиви не предоставят възможност да се разбере причината, поради която предвид конкретно породения от инфлуенцата по птиците риск трябва да бъде забранен целият внос на диви птици, след като по отношение на птиците, предназначени за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове или опити, вносът е разрешен, при условие че са спазени определени разпоредби относно ветеринарно-санитарните изисквания. По-специално общото твърдение на Комисията, че търговията с тези птици е по-индивидуализирана, не дава възможност да се разбере с какво това индивидуализиране ограничава разглеждания риск. Освен това Комисията не посочва нито на какво основание приема, че птиците, предназначени за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове или опити, задължително идват от официално одобрени орган, институти или центрове по член 13 от Директива 92/65, нито защо да не е възможно вносът на диви птици да се постави в зависимост от условието да се спазват определени ветеринарно-санитарни изисквания. На последно място, няма данни, които позволяват да се изключи възможността птиците, предназначени за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове или опити, да бъдат субклинично заразени.

184    Въпреки това евентуалното произтичащо от това неравно третиране се дължи на самия факт, че член 2, буква г) от Регламент № 318/2007 изключва от приложното му поле птиците, предназначени за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове или опити. Ако се предположи обаче, че само по себе изключването на посочените птици от приложното поле на същия регламент е незаконосъобразно на посочените по-горе основания, тази незаконосъобразност не може да представлява нарушение на принципа на равно третиране по отношение на дивите птици, нито, на по-силно основание, достатъчно съществено нарушение на посочения принцип, които да бъдат основание за обезщетяване на ищците (вж. точка 172 по-горе).

185    На пето място, по отношение на разграничението между дивите птици и птиците, отглеждани на закрито, следва да се припомни, че по изложените в точки 160—163 по-горе съображения между отглежданите на закрито и дивите птици съществува обективна разлика от гледна точка на риска и на мерките за предотвратяване на потенциалния риск. Поради това следва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, доколкото то се основава на това разграничение.

 По твърдяното достатъчно съществено нарушение на правото на собственост и на правото на свободно упражняване на стопанска дейност

186    Ищците твърдят, че установената в Регламент № 318/2007 забрана за внос на диви птици имала за последица лишаването от съдържание и същност на правото на свободно упражняване на стопанска дейност и на правото на собственост на ищците, уредени съответно в членове 16 и 17 от Хартата на основните права.

187    Комисията оспорва доводите на ищците.

188    В това отношение следва да се припомни, че свободата на стопанската инициатива и правото на собственост са основни права, уредени съответно в членове 16 и 17 от Хартата на основните права. Тези права обаче не са абсолютни, а трябва да се разглеждат във връзка с обществената им функция. Следователно могат да се налагат ограничения върху упражняването на правото на свободно упражняване на стопанска дейност, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права (вж. в този смисъл Решение по дело Arcelor/Парламент и Съвет, точка 61 по-горе, точка 153 и цитираната съдебна практика).

189    В конкретния случай се налага изводът, че ищците не са мотивирали прецизно основанията, на които забраната за внос на диви птици по силата на Регламент № 318/2007 нарушава тяхното право на собственост и на свободно упражняване на стопанска дейност.

190    Независимо от изтъкнатото по-горе, от изложените в точки 150—164 по-горе съображения относно пропорционалността на мерките, приети на основание Регламент № 318/2007, следва, че посочените мерки преследват законосъобразна цел от общ интерес, а именно защитата на здравето на хората и животните по отношение на риска от разпространение на вируса на инфлуенца по птиците, и че те не са явно непропорционални в това отношение. Следователно те не могат да се считат за непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на правото на ищците на собственост и на свободно упражняване на стопанска дейност. В това отношение следва да се уточни, че доколкото в посочения регламент вносът на отглеждани на закрито птици продължава да е разрешен, икономическата дейност по внос на такива птици продължава да е възможна.

191    Поради това следва да се отхвърли оплакването на ищците, че приемането на Регламент № 318/2007 води до достатъчно съществено нарушение на тяхното право на собственост или на правото им свободно да упражняват стопанска дейност.

 Междинно заключение

192    С оглед на изложените съображения във връзка с изтъкнатите от ищците оплаквания следва да се заключи, че като е приела Регламент № 318/2007, Комисията не е извършила достатъчно съществено нарушение на правна разпоредба, предоставяща закрила на частноправните субекти, което да е от естество да ангажира отговорността на Съюза.

2.     Заключения относно неправомерното поведение

193    Предвид всички изложени по-горе съображения следва да се заключи, че както с приемането на Решение 2005/760, така и с приемането на последващите решения за удължаване на срока на действие на първото решение Комисията е допуснала редица нарушения от естество да ангажират отговорността на Съюза за поправяне на претърпените от ищците вреди поради спирането на вноса на диви птици от трети държави, които се причисляват към регионалните комисии на МБЕ, при това от момента на влизане в сила на Решение 2005/760.

 В – По отговорността за правомерно действие

194    При условията на евентуалност спрямо изложените досега искания ищците претендират обезщетение на основание на отговорност за правомерно действие на Съюза, поради обстоятелството че от датата на влизане в сила на Регламент № 318/2007 те не могат повече да упражняват основните си права. Окончателното отнемане на възможността на ищците да упражняват посочените права, без да получат подходящо обезщетение, водело до обективна отговорност на Съюза.

195    В това отношение Съдът приема, че при настоящото състояние на правото на Съюза не съществува режим на извъндоговорна отговорност, позволяващ да се ангажира отговорността на Съюза за правомерно осъществяване на неговите дейности в нормотворческата област (Решение на Съда от 9 септември 2008 г. по дела FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Recueil, стр. I‑6513, точки 176 и 179). Съдът също така уточнява, че доколкото може да бъде призната обективна отговорност на Съюза, тя изисква да са изпълнени три кумулативни условия, а именно наличие на действителна вреда, на причинно-следствена връзка между нея и въпросното действие, както и на необичаен и особен характер на вредата (Решение по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе, точка 169).

196    В конкретния случай обаче, наред със съществуващата понастоящем липса на уредба на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно действие, е достатъчно да се отбележи, че ищците не уточняват в своите писмени изявления основанието, поради което вредата, която твърдят, че са претърпели, е необичайна и особена, независимо от нейния точен размер, тъй като позоваването на действителна и сигурна вреда не е достатъчно за тази цел.

197    Поради това следва да се отхвърли основаното на отговорността за правомерно действие оплакване на ищците, направено при условията на евентуалност спрямо останалите оплаквания.

 Г – По действителния характер и обхвата на причинената от оспорваните актове вреда

198    По отношение на действителния характер и обхвата на претърпяната вреда ищците си запазват правото да посочат по-точно размера на посочената вреда на по-късен етап и да предоставят допълнителни доказателства в тази насока. Комисията също си запазва правото впоследствие да вземе по-подробно отношение по отношение на вредата, която ищците твърдят, че са претърпели, и по причинно-следствената връзка между тази вреда и поведението на Комисията, за което се твърди, че е неправомерно.

199    Освен това, въпреки че като приложение към исковата молба ищците представят някои документи, сред които различни удостоверения за внос през 2005 г. на диви птици от трети членуващи в МБЕ държави, които несъмнено доказват действителния и сигурен характер на въпросната вреда, на настоящия етап от производството Общият съд не е в състояние да се произнесе по относимостта и точността на представените данни и следователно по размерите на обезщетенията, които Съюзът трябва да заплати на всеки от тях. Тъй като въпросът за оценката на вредата все още не може да бъде решен, е целесъобразно по съображения за процесуална икономия първоначално да се постанови междинно решение. Определянето на размера на обезщетенията вследствие на нарушенията, допуснати от страна на Комисията, ще се извърши на по-късен етап, по взаимно съгласие на страните, или, при липсата му, от Общия съд (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 4 октомври 1979 г. по дело Dumortier и др./Съвет, 64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, Recueil, стр. 3091, точка 23 и Решение на Общия съд от 26 февруари 2003 г. по дело CEVA и Pharmacia Entreprises/Комисия, T‑344/00 и T‑345/00, Recueil, стр. II‑229, точка 108 и цитираната съдебна практика).

200    По отношение на критерия за причинно-следствената връзка между установеното неправомерно поведение и твърдяната вреда следва да се уточни, че могат да бъдат обезщетени само вредите, които са пряка последица от Решение 2005/760 и последващите решения за удължаване на срока на действие на това първо решение, доколкото те са били пречка за вноса на диви птици от трети държави или от определени райони на трети държави, които Комисията не е проучила и не е доказала в достатъчна степен на тогавашния етап, че представляват риск за разпространението на инфлуенца по птиците (вж. точки 84—133 по-горе).

201    Поради това, без да се накърнява правомощието на Общия съд да се произнесе впоследствие по въпроса, страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие във връзка с този размер предвид изложените по-горе съображения и в срок от три месеца да му представят размера на дължимите обезщетения, установен по общо съгласие, а при липсата на такова, в същия срок да му представят своите искания по размера на обезщетенията (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 19 май 1992 г. по дело Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, Recueil, стр. I‑3061, точки 37 и 38).

 По съдебните разноски

202    Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

като остави произнасянето по нерешените въпроси за по-късен етап, реши:

1)      Европейският съюз е длъжен да поправи вредите, претърпени от Animal Trading Company (ATC) BV, Avicentra NV, Borgstein birds and Zoofood Trading vof, Bird Trading Company Van der Stappen BV, New Little Bird’s Srl, Vogelhuis Kloeg и г‑н Giovani Pistone, поради това че Европейската комисия е приела и прилагала първо Решение 2005/760/ЕО от 27 октомври 2005 година относно някои защитни мерки във връзка със високопатогенната инфлуенца по птиците в някои трети страни при вноса на птици, отглеждани на закрито, второ, Решение 2005/862/ЕО от 30 ноември 2005 година за изменение на Решения 2005/759/ЕО и 2005/760/ЕО относно мерките за борба с инфлуенцата по птици, различни от домашните, трето, Решение 2006/79/ЕО на Комисията от 31 януари 2006 година за изменение на Решение 2005/759/ЕО и Решение 2005/760/ЕО във връзка с удължаване на техния срок на прилагане, четвърто, Решение 2006/405/ЕО от 7 юни 2006 година за изменение на Решения 2005/710/ЕО, 2005/734/ЕО, 2005/758/ЕО, 2005/759/ЕО, 2005/760/ЕО, 2006/247/ЕО, 2005/265/ЕО по отношение на определени мерки във връзка с високопатогенния вирус на инфлуенца по птиците, пето, Решение 2006/522/ЕО от 25 юли 2006 година за изменение на Решения 2005/759/ЕО и 2005/760 по отношение на определени защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца по птиците и въвеждането на някои живи птици в Общността, шесто, Решение 2007/21/ЕО от 22 декември 2006 година за изменение на Решение 2005/760/EО по отношение на някои защитни мерки във връзка с високопатогенна инфлуенца по птиците и внос в Общността на птици, различни от домашни птици, и седмо, Решение 2007/183/ЕО от 23 март 2007 година за изменение на Решение 2005/760.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      В срок от три месеца от постановяване на решението страните представят на Общия съд точния размер на обезщетенията, установен по взаимно съгласие.

4)      При липсата на съгласие в същия срок страните представят на Съда своите искания по размера на обезщетенията.

5)      Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

Azizi Frimodt Nielsen Кънчева

Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 16 септември 2013 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

А – Представяне на ищците

Б – По Директиви 91/496 и 92/65

В – По Решение 2000/666

Г – По първото становище на ЕОБХ

Д – По Решение 2005/760

Е – По доклада на Националната група по спешна епидемиология на Обединеното кралство

Ж – По първите четири решения за удължаване на срока на действие

З – По второто становище на ЕОБХ

И – По последните решения за удължаване на срока на действие

Й – По Регламент № 318/2007

Производство и искания на страните

От правна страна

А – По условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза

Б – По наличието на неправомерно поведение

1.  По липсата на правомощие на Комисията или явното и грубо незачитане от нейна страна на установените предели на нейното право на преценка по силата на правните основания за приемане на оспорваните актове

a) По законосъобразността на Решение 2005/760

По първото основание, изведено от явното и грубото незачитане на пределите, наложени на правото на преценка на Комисията на основание член 18, параграф 1 от Директива 91/496, и по неспазването на нейното задължение за полагане на дължимата грижа

–  По обхвата на първото основание

–  По наличието на широко право на преценка на основание член 18, параграф 1 от Директива 91/496

–  По спазването на задължението за полагане на дължима грижа

По второто правно основание, изведено от превишаване на пределите на правото на преценка на Комисията поради съществено нарушение на принципа за пропорционалност

б) По законосъобразността на решенията за удължаване на срока на действие

Обобщение на доводите на страните

По законосъобразността на Решение 2005/862

По законосъобразността на Решение 2006/79

По законосъобразността на Решение 2006/405

По законосъобразността на Решение 2006/522

По законосъобразността на Решение 2007/21

По законосъобразността на Решение 2007/183

в) По законосъобразността на Регламент № 318/2007

По обхвата, в който се оспорва Регламент № 318/2007

По наличието на достатъчно правно основание за Регламент № 318/2007

По твърдяното съществено нарушение на принципа на пропорционалност

По твърдяното достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране

По твърдяното достатъчно съществено нарушение на правото на собственост и на правото на свободно упражняване на стопанска дейност

Междинно заключение

2.  Заключения относно неправомерното поведение

В – По отговорността за правомерно действие

Г – По действителния характер и обхвата на причинената от оспорваните актове вреда

По съдебните разноски

* Език на производството: нидерландски.