ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 9 юли 2020 година(1)
Дело C‑667/19
A.M.
срещу
E.M.
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Козметични продукти — Регламент (ЕО) № 1223/2009 — Член 19 — Информация за потребителите — Етикетиране — Информация, която трябва да присъства върху първичната и вторичната опаковка — Функция на козметичния продукт — Защита на човешкото здраве — Информация, която може да присъства в приложена или закрепена листовка, етикет, лента, стикер или картичка — Етикетиране на чужд език — Опаковка на козметични продукти, която съдържа препращане към каталог на продуктите, изготвен на езика на потребителя“
1. С разглежданото преюдициално запитване се иска тълкуване на член 19 от Регламент (ЕО) № 1223/2009(2) относно етикетирането на козметичните продукти.
2. По-специално, спорните въпроси са два:
– как трябва да се разбира изразът „функция на продукта“ в качеството му на информация, която задължително трябва да бъде нанесена върху първичната и вторичната опаковка на предлагания на пазара козметичен продукт; и
– възможно ли е определена информация за потребителите — която също е задължителна — да присъства само във фирмен каталог на производителя, който невинаги се предоставя заедно със закупения козметичен продукт.
3. Досега Съдът е имал възможност да се произнесе(3) по други членове от Регламент № 1223/2009, но — освен ако греша — не и относно специфичните изисквания на член 19, параграфи 1 и 2.
4. С Регламент № 1223/2009 се преработват директивите, които дотогава са уреждали разглежданата материя(4). Съдебната практика(5) относно правилата за етикетиране, съдържащи се в тези директиви, предоставя някои полезни насоки, за да може да се даде отговор на поставените понастоящем преюдициални въпроси.
I. Правна уредба
1. Правото на Съюза. Регламент № 1223/2009
5. Съгласно член 1 („Приложно поле и цел“):
„Настоящият регламент установява правила, с които трябва да бъде съобразен всеки козметичен продукт, предоставен на пазара, с цел да се гарантира функционирането на вътрешния пазар и висока степен на защита на човешкото здраве“.
6. Член 2 („Определения“), и по-специално параграф 1 от него гласи:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
a) „козметичен продукт“ означава всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло (епидермис, коса и окосмени части, нокти, устни и външни полови органи) или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма;
[…]“.
7. Член 3 („Безопасност“) предвижда:
„Козметичен продукт, предоставен на пазара, е безопасен за човешкото здраве, когато се използва при нормални или разумно предвидими условия, като се вземе предвид по-специално следното:
a) представяне […];
б) етикетиране;
[…]“.
8. Съгласно член 19 („Етикетиране“):
„1. Без да се засягат останалите разпоредби на настоящия член, козметичните продукти се предоставят на пазара само ако върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт е нанесена следната информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви:
[…]
г) конкретни предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата, и най-малко мерките, посочени в приложения III—VI, както и всякаква друга специална информация за предпазни мерки при козметичните продукти за професионална употреба;
[…]
е) функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне;
ж) списък на съставките. Тази информация може да бъде обозначена и само върху вторичната опаковка. Този списък се предшества от термина „съставки“.
[…]
2. Когато поради практически съображения е невъзможно изписването върху етикета на информацията, посочена в параграф 1, букви г) и ж)[,] се прилага следното:
– тази информация се посочва върху приложена или закрепена листовка, етикет, лента, стикер или картичка към козметичния продукт;
– освен ако не е практически възможно, препращането към тази информация се извършва чрез абревиатура или чрез символа, посочен в точка 1 от приложение VII, които в случая на информацията, посочена в параграф 1, буква г), трябва да присъстват върху първичната или върху вторичната опаковка, а в случая на информацията, посочена в параграф 1, буква ж) — върху вторичната опаковка.
[…]
5. Езикът на информацията, посочена в параграф 1, букви б), в), г) и е) и в параграфи 2, 3 и 4, се определя от правото на държавите членки, в ко[и]то продуктът се предоставя на крайния ползвател.
[…]“.
9. Член 20 („Претенции на продуктите“) гласи:
„1. При етикетирането, предоставянето на пазара и рекламата на козметичните продукти не се използват текст, наименования, търговски марки, изображения, картини, фигури или други знаци, сочещи характеристики или функции, каквито продуктите нямат.
[…]“.
10. В приложение VII („Символи, използвани върху първичната/вторичната опаковка“) е предвидено:
„1. Препратка към приложена информация:
[…]“.
2. Полското право. Ustawa o kosmetykach z dnia 30 marca 2001 r. (Закон за козметичните продукти от 30 март 2001 г.)
11. Отделните параграфи на член 6 съдържат следните разпоредби:
– индивидуалната опаковка на козметичния продукт трябва да се етикетира с лесни за четене и ясни букви, като се използва метод, гарантиращ, че етикетът не би могъл да бъде премахнат лесно (параграф 1);
– съгласно параграф 2 при етикетирането на индивидуалната опаковка на козметичния продукт етикетът, който се поставя върху първичната и вторичната опаковка, като правило трябва да съдържа в частност следната информация;
– конкретните предпазни мерки, които трябва да се спазват при употребата на козметичния продукт, когато същият е предназначен за професионална употреба съгласно предвидената му цел, както и други необходими предпазни мерки;
– функцията на козметичния продукт, когато тя не следва ясно от неговото представяне;
– списък на съставките, посочени с наименованията по Международната номенклатура на козметичните съставки (INCI), предшестван от термина „съставки“, като се уточнява начинът им на посочване според концентрацията и вида.
– Информацията относно списъка на съставките може да присъства само върху вторичната опаковка на козметичния продукт (параграф 4).
– Когато поради размерите или формата на опаковката не е възможно върху вторичната опаковка да се нанесе информацията относно конкретните предпазни мерки при употребата на продукта и относно списъка на съставките, тази информация може да се посочи върху приложена към продукта листовка, етикет, лента или картичка. В този случай върху първичната или вторичната опаковка трябва да има съкратена формулировка или да бъде поставен графичен знак, който да указва, че въпросната информация е приложена към продукта (параграф 6).
– Ако поради размерите или формата на пакетирания продукт не е възможно върху приложена към него листовка, етикет, лента или картичка да се посочи информацията относно списъка на съставките, тази информация трябва да се постави направо на първичната опаковка или на мястото, където козметичният продукт е изложен за продажба и което е достъпно за купувача (параграф 7).
II. Фактите и преюдициалните въпроси
12. A.M., собственичка на салон за красота, има търговски отношения с E.M., дистрибутор на козметичните продукти на производител в Съединените щати.
13. В рамките на тези търговски отношения А.М. преминава обучение при Е.М. относно тези продукти, което включва и обяснения относно етикетирането им(6).
14. След това обучение на 28 и 29 януари 2016 г. А.М. закупува от Е.М. 40 бройки листовки за продажба на дребно, 10 каталога и различни продукти (кремове, маски и пудри)(7).
15. Върху опаковките на закупените козметични продукти е предоставена информация за отговарящия за тях субект, оригиналното наименование на продукта, неговото съдържание, срока на годност и серийния номер, а също така е поставен и графичен знак („ръка върху книга“), който препраща към каталога.
16. A.M. предявява пред Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy w Warszawie (Районен съд Варшава, Полша) иск за разваляне на договора за продажба поради недостатъци на продадената вещ. Тя твърди, че опаковката не съдържа информация на полски език относно функцията на продукта, което пречи той да бъде идентифициран и да се разбере действието му, и че тези данни не следват ясно от представянето. Така се нарушавали разпоредбите, приложими в Полша спрямо търговията с козметични продукти, които съвпадат с тези на член 19 от Регламент № 1223/2009.
17. Е.М. оспорва иска, като поддържа, че продуктите са етикетирани в съответствие с действащото национално законодателство, тъй като върху тях е поставен знак („ръка върху книга“), който препраща към каталог, предоставян с всеки козметичен продукт. Този каталог съдържал пълно представяне на полски език на продуктите и на техните функции и в него се посочвали противопоказанията им, начинът им на употреба и техните съставки. Ето защо не било налице нарушение на член 19 от Регламент № 1223/2009.
18. Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy w Warszawie (Районен съд Варшава) отхвърля иска, като прилага разпоредбите от полския Граждански кодекс(8) относно отговорността за недостатъци на стоката(9).
19. A.M. обжалва това решение пред Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша). Тя посочва, че първоинстанционният съд е преценил неправилно доказателствата относно предоставената информация, и подчертава, че върху опаковките липсва информация на полски език за функцията на козметичните продукти. Според нея препращането към (платения) каталог е недостатъчно и не е било невъзможно такава информация да се постави върху всеки отделен продукт.
20. На първо място, съдът, който трябва да се произнесе по въззивната жалба, поставя въпроса за обхвата на член 19, параграф 1, буква е) във връзка с член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1223/2009. Съмненията му се отнасят до степента на точност на етикета, който трябва да се постави върху първичната и вторичната опаковка на козметичните продукти, до функцията на последните и до задължението за предоставяне на езика на потребителя на информацията за функцията на внасяните козметични продукти.
21. На второ място, този съд поставя въпроса за тълкуването на член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 във връзка със съображение 46 от последния. Посоченият съд иска да установи по-специално дали, за да се изпълнят изискванията определена информация да присъства върху първичната и вторичната опаковка на козметичните продукти, може да се постави графичният знак по точка 1 от приложение VII към същия регламент, и дали е достатъчно тази информация да се съдържа в каталози на производителя, които не се предоставят заедно с продукта.
22. В този контекст Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 19, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […], в частта, в която се предвижда, че върху първичната и вторичната опаковка на козметичните продукти трябва да е посочена информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви за функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне, да се разбира в смисъл, че се отнася за основните функции на козметичния продукт по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от същия регламент, а именно, функциите по почистване (поддържане на чистота), обгрижване и защита (поддържане в добро състояние), ароматизиране и разкрасяване (промяна във външния вид), или трябва да се посочват и по-специфичните функции, позволяващи да се определят свойствата на съответния козметичен продукт?
2) Трябва ли член 19, параграф 2 във връзка със съображение 46 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […] да се тълкува в смисъл, че е възможно информацията по параграф 1, букви г), ж) и е) от тази разпоредба, а именно, относно предпазните мерки при употребата, съставките и функциите, да се посочи във фирмен каталог, включващ и други продукти, като върху опаковката на съответния козметичен продукт се постави символът по точка 1 от приложение VII?“.
III. Производството пред Съда
23. Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на 1 септември 2019 г.
24. Писмени становища представят A.M., белгийското, датското, гръцкото, литовското, нидерландското и полското правителство, както и Европейската комисия. Не е счетено за необходимо провеждането на съдебно заседание.
IV. Съображения
1. Първи преюдициален въпрос
25. Целта на дебата е да се установи дали член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че задължителното посочване на „функцията“ върху първичната(10) или вторичната(11) опаковка на козметичния продукт:
– означава само да се посочи — като такава функция — една от целите, изброени в член 2, параграф 1, буква а) от разглеждания регламент(12); или
– е необходимо да се посочат по-подробни функции, така че потребителят да може да установи характеристиките или основните свойства, специфични за всеки продукт.
1. Функцията на продукта и целите, посочени в определението за „козметичен продукт“
26. Съгласно член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 козметичните продукти „се предоставят на пазара само ако върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт е нанесена следната информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви: […] функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне“(13).
27. Тази разпоредба не дефинира израза „функцията на продукта“, като определение за него не се съдържа и в член 2 от Регламент № 1223/2009. Когато се разяснява какво съставлява „козметичен продукт“, в член 2, параграф 1, буква а) се споменава най-общо неговата „цел“.
28. Целта е сред елементите, използвани в съдебната практика за отграничаване на понятието „козметичен продукт“. Съдът е анализирал неговото съдържание, извеждайки „три кумулативни критерия, а именно, първо, […] естеството на разглеждания продукт (дадено вещество или смес от вещества), второ, […] частта от човешкото тяло, за влизане в контакт с която е предназначен този продукт, и трето, […] преследваната при употребата на посочения продукт цел“(14).
29. При липса на точно определение на понятието „функция на продукта“ запитващата юрисдикция е склонна да счита, че е налице равностойност на понятията „цел на продукта“ и „функция на продукта“(15).
30. Тъй като обаче текстът на член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 не предлага окончателен отговор, трябва да се отиде отвъд неговото съдържание и да се вземат предвид неговият контекст, както и целите на правната уредба, от която е част(16).
31. Член 19 се намира в началото на глава VI („Информация за потребителите“) от Регламент № 1223/2009 и съдържа правилата за етикетиране, с които трябва да бъдат съобразени всички козметични продукти, предлагани свободно на пазара в Съюза, така че да се гарантира, че лицата, които ги закупуват, ще разполагат с необходимата информация.
32. Видно от член 1 във връзка със съображения 3 и 4 от Регламент № 1223/2009, както при предходната правна уредба, така и сега се цели хармонизиране по изчерпателен начин на действащите в Съюза правила с цел постигане на вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве(17).
33. Член 3 от Регламент № 1223/2009 е посветен на защитата на човешкото здраве. Първа алинея [букви а) и б)] от него се отнася до представянето и етикетирането на козметичния продукт в контекста на безопасността за човешкото здраве.
34. Следователно съществува връзка между целта да се гарантира безопасност при употребата на тези продукти и изискванията спрямо тяхното представяне и етикетиране.
35. Член 19 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува, като се има предвид тази двойна перспектива. Правилата относно опаковането и етикетирането на козметичните продукти:
– способстват за свободното им предоставяне на пазара в Съюза, улеснявайки потребителя при вземането на решения за покупка на пазар, който се характеризира с предлагане на разнообразни продукти и с множество алтернативи при избора;
– същевременно те целят да се защити здравето на хората, което може да бъде застрашено от неподходяща или подвеждаща информация относно характеристиките на предлагания на пазара козметичен продукт(18).
36. Член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1223/2009 обслужва различна цел, когато в него се споменават (общите) цели на козметичните продукти. Това е направено, за да се отграничат последните от други повече или по-малко близки продукти (медицински продукти, медицински изделия), които не попадат в приложното поле на Регламента. Съображение 6 е недвусмислено в това отношение(19).
37. Комисията, чието виждане в това отношение споделям, подчертава в своето становище, че примерите в съображение 7 от Регламент № 1223/2009(20) служат за очертаване на понятието за козметични продукти, разграничавайки ги от други продукти, които нямат такъв характер.
38. Ето защо целите, изброени в член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1223/2009, не следва да се отъждествяват с „функцията на продукта“ по член 19, параграф 1, буква е) от същия регламент. Всеки от тези членове преследва собствени цели, които не съвпадат.
39. Според мен това схващане се подкрепя от анализа на историята на създаването на член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009.
40. Първоначалният текст на Директива 76/768 не предвижда задължение за посочване на функцията на козметичния продукт нито върху вторичната, нито върху първичната опаковка. Това изискване е въведено за пръв път в Директива 93/35, с която към член 6, параграф 1 от Директива 76/768 се добавя буква е), установяваща задължение върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт да се посочи функцията на продукта, освен ако това е ясно от неговото представяне.
41. В изложението на мотивите на Директива 93/35 е обяснено, че „е необходима по-голяма прозрачност […] с оглед потребителите да получат по-пълна информация [и] че такава прозрачност се постига с обозначаване на [функцията] на продукта“.
42. Следователно законодателното нововъведение е направено не във връзка с определянето на даден продукт като козметичен (което поначало се основава на неговите цели), а във връзка с подробната информация, която трябва да се предостави на потребителя(21).
2. „Функция на продукта“ и „претенции на продуктите“
43. От друга гледна точка следва да се постави въпросът дали „функцията на продукта“ по смисъла на член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 може да се уподоби на „претенциите на продуктите“ по член 20 от същия регламент(22).
44. Съгласно член 20, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 Комисията трябва да приеме „списък с общи критерии относно претенциите, които мо[гат] да бъдат използвани за козметични продукти, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 3 от настоящия регламент, като се вземат предвид разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО“.
45. Понастоящем тези претенции са самостоятелно уредени в Регламент (ЕС) № 655/2013(23). Съгласно съображение 2 от него „[п]редназначението на претенциите за козметични продукти е основно да се информират крайните ползватели за характеристиките и качествата на продуктите. Претенциите са важен начин за разграничаване на продуктите, като също така допринасят за стимулирането на иновативността и насърчаването на конкуренцията“.
46. Член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 има много широк обхват:
– той урежда не само етикетирането, но и предоставянето на пазара и рекламата на козметичните продукти;
– не се ограничава само до текста, а се отнася и до наименования, търговски марки, изображения, картини, фигури или други знаци;
– когато в него се забранява на козметичните продукти да се придават „характеристики или функции“, каквито нямат, терминът „функции“ се използва в множествено число.
47. „Претенциите“ по член 20 предоставят повече информация („характеристики и функции“), поради което те не съвпадат непременно с „функцията на продукта“ (в единствено число), спомената в член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009.
3. Функцията на продукта
48. По мое мнение целта на член 19, параграф 1, буква е) от Регламент № 1223/2009 е върху първичната и вторичната опаковка да бъде указана най-характерната за продукта „функция“, тоест тази, която позволява на потребителя да разбере от пръв поглед конкретното му предназначение, без да изложи здравето си на риск.
49. Това тълкуване се подкрепя от обстоятелството, че описанието на функцията на козметичния продукт може да бъде пропуснато, когато „е ясно от неговото представяне“. Ако поради самото представяне на продукта за потребителя е очевидно каква е характерната му функция, то не е задължително тя да бъде указана върху първичната или вторичната му опаковка(24).
50. Така разбирана, „функцията“ се позиционира между обикновените цели по член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1223/2009 и по-комплексните претенции по член 20:
– тя не може да се ограничи до това да укаже дали продуктът служи за почистване, парфюмиране, промяна във външния вид на тялото, неговата защита, поддържането му в добро състояние или коригиране на телесната миризма, тъй като тези общи за козметичните продукти цели, благодарение на които те се разграничават от други повече или по-малко близки продукти, са минимално информативни за потребителя;
– тя обаче не изисква да се уточнят всички характеристики и качества (претенциите) на козметичния продукт, тъй като от гледна точка на функционалността би било прекомерно те да бъдат нанесени върху първичната и вторичната опаковка.
51. Повтарям, че нанасянето върху първичната или вторичната опаковка на „функцията на продукта“ по смисъла на член 19, параграф 1, буква е) от Регламента е равнозначно на посочване на ключовата характеристика/ключовите характеристики, позволяващи на потребителя да разбере кое е основното приложение на продукта. Така от широка гама козметични продукти той ще може напълно информирано да избере онзи, който в най-голяма степен отговаря на нуждите му, без да бъде подведен и без от този избор да следват негативни последици за здравето му.
52. Както вече бе посочено, член 19 от Регламента изисква върху първичната и вторичната опаковка да бъде нанесено с незаличими, лесни за четене и ясни букви значително количество информация (параграф 1). Поради тяхната сложност обаче в разглеждания член се допуска някои от тези данни [предвидените в параграф 1, букви г) и ж) относно конкретните предпазни мерки при употребата на продукта и относно списъка на съставките] да бъдат посочени по друг начин (параграф 2).
53. От съществено значение е обстоятелството, че информацията за „функцията“ не е сред данните, които могат да не присъстват върху първичната и вторичната опаковка(25). Нанасянето ѝ върху тези опаковки е задължително (освен в посочената по-горе хипотеза) във всички случаи.
54. Голямото разнообразие от козметични продукти, попадащи в приложното поле на Регламент № 1223/2009, не позволява предварително да се определи как да се посочи функцията върху първичната и вторичната опаковка. Всеки производител е свободен да избере начина на обозначаване, който съответства в най-голяма степен на търговската му стратегия.
55. Считам обаче, че при нанасянето на „функцията“ върху първичната и вторичната опаковка — от практически съображения и за по-лесно постигане на целта на член 19 от Регламент № 1223/2009 — трябва описанието ѝ да бъде просто, така че потребителят да може от пръв поглед лесно да разбере естеството на продукта.
56. Освен това трябва да се имат предвид и очакванията на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен(26). Възприемането от страна на този потребител е съобразено с „нормални или разумно предвидими условия [на употреба]“, както е посочено в член 3 от Регламент № 1223/2009, що се отнася до безопасното за човешкото здраве предоставяне на пазара.
57. Характеристиките и свойствата на всеки продукт са определящи във всеки отделен случай, за да се гарантира, че ползвателят ще бъде уверен какво точно купува. Макар по изключение да е допустимо върху първичните и вторичните опаковки да не е посочена функцията на продукта, когато същата е ясна от неговото представяне(27), настоявам, че в останалите случаи тази информация трябва да присъства задължително.
58. В крайна сметка всичко зависи от по-голямата или по-малката способност на производителя да резюмира с няколко думи каква е характерната функция на продукта, така че за лицето, което го придобива, да няма вероятност от объркване и да не се застрашава здравето му поради нанасянето (или дори поглъщането) на козметични продукти, чието естество то не знае.
59. Ще добавя, че член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009 се отнася до езика, използван при етикетирането. Целта му е потребителят от държавата членка, в която продуктът се предлага на пазара, да получи разбираема информация относно неговата функция.
60. Вярно е, че езиковите изисквания и произтичащата от тях необходимост от адаптиране на информацията, нанесена върху първичната и вторичната опаковка, се превръщат в „пречка пред вътреобщностната търговия“. Тази пречка обаче „е оправдана […] от целта от общ интерес за закрила на общественото здраве“(28).
61. Ето защо „функцията на продукта“ трябва да се посочи върху първичната и вторичната опаковка на езика, предвиден в законодателството на държавата членка, в която продуктът се предлага на пазара, като разходите и трудностите, свързани с превода или преетикетирането на внесените козметични продукти, не са релевантни в това отношение.
2. Втори преюдициален въпрос
62. Както вече неведнъж повторих, член 19, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 предвижда, че посочената в него информация(29) трябва по принцип да присъства върху първичната и вторичната опаковка.
63. Въпреки това в съответствие със съображение 46(30) от Регламент № 1223/2009 член 19, параграф 2 разрешава по изключение(31) информацията за съставките и за някои конкретни предпазни мерки при употребата на продукта [букви г) и ж) от параграф 1] да се намира извън първичната и вторичната опаковка.
64. В тези два случая(32) съответната информация трябва да се посочи върху „приложена или закрепена листовка, етикет, лента, стикер или картичка към козметичния продукт(33)“.
65. Предпоставката, от която се изхожда, за да се приложи това изключение, е „поради практически съображения [да бъде] невъзможно изписването върху етикета на информацията, посочена в параграф 1, букви г) и ж)“. В подобна хипотеза разпоредбата допуска тази информация да бъде нанесена върху някой от другите носители, които току-що посочих(34).
66. В разглеждания случай, след като запитващата юрисдикция установи фактите, които тя е в най-добра позиция да прецени, именно тази юрисдикция трябва да се произнесе по въпроса дали включването на съответната информация в каталог на полски език би било в съответствие с посочените по-горе разпоредби.
67. От своя страна споделям виждането на А.М., на Комисията и на правителствата, взели участие в преюдициалното производство, съгласно което по всичко личи, че разглежданият каталог не отговаря на изискванията по член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009.
68. Тази преценка се подкрепя от различни доводи.
69. На първо място, Съдът е приел, че „практическата невъзможност“ произтича от непреодолими технически затруднения, свързани например с размерите на първичните или вторичните опаковки(35). Обратно на това, според запитващата юрисдикция проблемите в настоящия случай произтичат от вносния характер на козметичните продукти; тези проблеми имат организационно и финансово естество и са свързани с превода на информацията и с действията по преетикетиране.
70. Допълнително доказателство за липсата на такава невъзможност е обстоятелството, както подчертава датското правителство, че съгласно акта за преюдициално запитване изискваната информация е била надлежно нанесена върху първичната и вторичната опаковка, макар и на английски, а не на полски език.
71. На второ място, дори да се предположи (quod non), че съществува такава практическа невъзможност, каталогът е описан като елемент, който се предоставя отделно, и затова той не би могъл да се разглежда като „приложен или закрепен“ към продавания продукт документ(36).
72. На трето място, каталогът, изглежда, съдържа описание на продуктите от предлаганата от производителя гама и следователно не е свързан само с един от тях. При това положение консултирането му от потребителя крие риск от грешки при избора, тъй като потребителят може да обърка едни продукти с други.
73. В обобщение, въпреки че именно запитващата юрисдикция е компетентна да се произнесе относно релевантните факти, считам, че препращането към „фирмения каталог“ в разглеждания случай не е съобразено с член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009.
V. Заключение
74. С оглед на изложеното предлагам на преюдициалните въпроси, поставени от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша), да се отговори по следния начин:
„1) Член 19, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти трябва да се тълкува в смисъл, че „функцията на продукта“ не съвпада с целите, посочени в определението по член 2, параграф 1, буква а) от същия регламент. При нанасянето на тази функция върху първичната и вторичната опаковка трябва да се посочат ключовата характеристика/ключовите характеристики на продукта, позволяващи на потребителя да разбере от пръв поглед кое е основното му предназначение или приложение.
2) Член 19, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не е възможно споменатата в параграф 1, букви г), е) и ж) от този член информация относно предпазните мерки при употребата, функцията и списъка на съставките да се предостави във фирмен каталог, предлаган отделно от продавания козметичен продукт и включващ и други продукти, като върху опаковката на продукта само се постави символът по точка 1 от приложение VII към посочения регламент“.