РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
22 май 2012 година

Дело T‑317/11 P

Ioannis Vakalis

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Прехвърляне на национални пенсионни права — Изчисляване на годините осигурителен стаж за пенсия — Общи разпоредби за изпълнение — Задължение за мотивиране — Принцип на състезателност — Равно третиране“

Предмет:      Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 13 април 2011 г. по дело Vakalis/Комисия (F‑38/10)

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Ioannis Vakalis да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство.

Резюме

1.      Производство — Мотивиране на решенията — Обхват — Задължение за произнасяне по всяко твърдение за нарушение

(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)

2.      Длъжностно лице — Обжалване — Възражение за незаконосъобразност — Орган по назначаването, който няма правомощие да преценява законосъобразността на разпоредби от регламенти — Последици

(член 263, втора алинея ДФЕС и член 277 ДФЕС)

3.      Право на Съюза — Принципи — Равно третиране — Нарушаване — Понятие

1.      Макар задължението на Съда на публичната служба да мотивира своите решения да не предполага той да отговаря в подробности на всички изложени от страните доводи, особено ако последните не са достатъчно ясни и точни и не почиват на обстойно изложени доказателства, то все пак му налага най-малкото да разгледа всички изтъкнати пред него твърдения за нарушения.

(вж. точка 45)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑50/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑127 и II‑Б‑1‑775, точка 42 и цитираната съдебна практика

2.      Органът по назначаването не разполага с компетентност за разрешаване на спорове относно законосъобразността на разпоредби от регламенти, които е длъжен да прилага. Ето защо изтъкнати от него в хода на административно производство доводи относно законосъобразността на такива разпоредби не обуславят нито съображенията за незаконосъобразност, на които жалбоподател може да се позове в рамките на възражение за тяхната незаконосъобразност пред съд на Съюза в съответствие с член 277 ДФЕС и които са предвидени в член 263, втора алинея ДФЕС, нито преценката на този съд за законосъобразността им.

(вж. точка 62)

3.      При установяване на правила относно прехвърляне към схемата на Съюза на придобити от длъжностните лица по националната им система пенсионни права законодателят на Съюза е длъжен да спазва принципа на равно третиране. Като общ принцип на правото на Съюза той налага да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. В това отношение нарушението на принципа на равно третиране поради диференцирано третиране предполага, че разглежданите положения са сходни по отношение на всички характеризиращи ги елементи, и по-специално на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие и принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт. Оттук следва, че за да може да се установи дали различни положения не са били третирани еднакво, трябва да се вземат предвид всички характеризиращи ги елементи. Освен това, за да може да бъде обвинена в нарушение на принципа на равно третиране, съответната институция трябва да е третирала по различен начин сходни положения, с което да е поставила някои лица в по-неблагоприятно положение спрямо други.

(вж. точки 76, 77, 79 и 80)

Позоваване на:

Съд — 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, Сборник, стр. I‑9895, точки 23, 25, 26 и 39 и цитираната съдебна практика