ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
9 септември 2009 година
Дело T-375/08 P
Bart Nijs
срещу
Сметна палата на Европейските общности
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Решение на Сметната палата да поднови мандата на своя генерален секретар — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в рамките на процедурата по повишаване за 2004 г. — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 26 юни 2008 г. по дело Nijs/Сметна палата (F‑108/07, все още непубликувано в Сборника), целяща отмяната на това определение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Bart Nijs понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Сметната палата на Европейските общности в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Производство — Жалба пред Съда на публичната служба — Идентичност в нормативното съдържание на член от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и от Процедурния правилник на Съда на публичната служба — Приложимост на споменатия член от Процедурния правилник на Съда на публичната служба по дело, образувано преди влизането в сила на неговия правилник
(член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 на Съвета)
2. Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Изслушване на генералния адвокат — Процесуално действие, което не съществува в производството пред Съда на публичната служба
(член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 на Съвета)
3. Производство — Жалба пред Съда на публичната служба — Възможност за повторна размяна на писмени изявления — Право на преценка на Съда на публичната служба
(член 7, параграф 3 от приложение І към Статута на Съда)
4. Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания
(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
5. Обжалване — Излагане на правни основания и доводи в жалбата — Недостатъчно уточнено правно основание — Общо позоваване на приложенията — Недопустимост
(член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
6. Обжалване — Правни основания — Правно основание, насочено срещу решението на Съда на публичната служба относно съдебните разноски — Недопустимост в случай на отхвърляне на всички останали правни основания
(член 11, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда)
1. В хипотезата, когато Съдът на публичната служба, макар да следва установените от съдебната практика изисквания, прилага едновременно член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба по дело, образувано преди влизането в сила на последния, жалбоподателят не може валидно да твърди, че в момента на подаване на жалбата си не е бил в състояние да се запознае с правилата, на основание на които жалбата му е отхвърлена. Всъщност, що се отнася до прилагането по отношение на производствата пред Съда на публичната служба, нормативното съдържание на споменатите членове 111 и 76 е стриктно идентично. Текстът на Процедурния правилник на Съда на публичната служба обаче е бил публикуван на 30 май 1991 г. в Официален вестник на Европейския съюз, поради което никой не може да се позовава на неговото непознаване.
(вж. точки 21, 23, 24 и 28)
Позоваване на: Съд — 12 юли 1989 г., Binder, 161/88, Recueil, стр. I‑2415, точка 19
2. При положение че прилагането mutatis mutandis на член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд към производствата пред Съда на публичната служба до влизането в сила на Процедурния правилник на последния по необходимост е свързано с отчитането на вътрешната организация на Съда на публичната служба, посочената разпоредба не може да наложи участието на генерален адвокат в производствата пред Съда на публичната служба. Всъщност нито Договорът за ЕО, нито Решение 2004/752 за създаване на Съда на публичната служба на Европейския съюз, нито Статутът на Съда предвиждат, че Съдът на публичната служба се подпомага от генерални адвокати. Освен това също не се предвижда по определени дела член на Съда на публичната служба да може да бъде определян от него, за да изпълнява функциите на генерален адвокат.
(вж. точка 22)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 8 септември 2008 г., Kerstens/Комисия, T‑222/07 P, все още непубликувано в Сборника, точки 49 и 50
3. От член 7, параграф 3 от приложение І към Статута на Съда се вижда ясно, че Съдът на публичната служба изобщо няма задължение да поиска от страните повторна размяна на писмени изявления. Решението да се поиска такава размяна е в правото на преценка на този съд, което той упражнява в зависимост от собствените си потребности от информация. Следователно текстът на тази разпоредба не може да породи оправдани правни очаквания у жалбоподателя относно възможността да представи второ писмено изявление след жалбата.
(вж. точка 27)
4. Жалбата отговаря на изискванията по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд само когато предметът на спора и краткото изложение на изложените правни основания са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответната страна да подготви своята защита и на Първоинстанционния съд да се произнесе по жалбата, като двете условия са кумулативни. При това положение, ако жалбата не позволява на Първоинстанционния съд да разбере изложените доводи, а оттам и да прецени тяхната основателност, твърдението, че жалбата е разбираема за противната страна поради фактическите обстоятелства, с които същата е запозната, е лишено от релевантност.
(вж. точки 35—37)
5. При обжалване на решение на Съда на публичната служба пред Първоинстанционния съд доводите, изведени от това, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като не се е произнесъл по правно основание, не отговарят на изискванията за яснота и точност, произтичащи от член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, ако жалбоподателят не изясни ясно и точно в какво се състои твърдяната грешка. В това отношение общото позоваване на писмени изявления, различни от жалбата, не би могло да поправи липсата на някои основни елементи в правната аргументация, изисквани от тази разпоредба. Освен това Първоинстанционният съд не следва да издирва и установява в приложенията правните основания и доводите, които би могъл да приеме за лежащи в основата на жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и обслужваща функция.
(вж. точки 41 и 57)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 21 май 1999 г., Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 49, Първоинстанционен съд — 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, Recueil, стр. II‑5527, точка 57 и цитираната съдебна практика
6. От член 11, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда е видно, че жалбата не може да се отнася единствено до възлагането и размера на съдебните разноски. От него следва, че когато всички останали правни основания по жалба срещу Решение на Съда на публичната служба са отхвърлени, исканията относно твърдяната нередовност на решението на споменатия съд във връзка с възлагането и съдебните разноски трябва да се обявяват за явно недопустими.
(вж. точки 71 и 72)
Позоваване на: Съд — 26 май 2005 г., Tralli/ЕЦБ, C‑301/02 P, Recueil, стр. I‑4071, точка 88 и цитираната съдебна практика