Language of document : ECLI:EU:F:2011:196

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


15 декември 2011 година


Дело F‑9/11


Verónica Sabbag Afota

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Повишаване — Процедура по повишаване за 2010 г. — Липса на атестационен доклад“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за Евратом по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Sabbag Afota, длъжностно лице в Съвета, иска от Съда на публичната служба да отмени изготвения за нея атестационен доклад за периода от 1 януари 2008 г. до 30 юни 2009 г., както и решението на Съвета тя да не бъде повишена в рамките на процедурата по повишаване за 2010 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета.



Резюме


1.      Длъжностни лица — Обжалване — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Действие — Сезиране на съда с жалба срещу оспорения акт — Изключение — Решение, което няма потвърдителен характер

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Отчитане на атестационните доклади — Непълно лично досие — Последици

(членове 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Обхват — Критерии, които могат да бъдат взети предвид

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Отчитане на нивото на упражняваните функции и на езиковите познания — Обхват

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Задължение за мотивиране — Обхват — Непълнота на мотивите — Отстраняване на нередовности в хода на съдебното производство — Условие

(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

1.      От членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица следва, че жалба на посочено в него лице срещу решение на органа по назначаване или срещу бездействието на този орган да предприеме предвидена в Правилника мярка, е допустима само когато заинтересованото лице предварително е сезирало органа по назначаване с административна жалба, която поне частично е била — изрично или мълчаливо — отхвърлена.

По този начин административната жалба и нейното отхвърляне — изрично или мълчаливо — са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда. При тези условия обжалването, дори и формално насочено срещу отхвърлянето на административната жалба, има за действие да сезира съда с жалба срещу увреждащия акт, срещу който административната жалба е подадена, освен в случаите, при които отхвърлянето на административната жалба има различно значение от това на акта, срещу който тя е насочена. Всъщност е възможно с оглед на съдържанието му изричното решение за отхвърляне на административната жалба да няма характер на акт, с който се потвърждава оспореният от жалбоподателя акт. Такава е хипотезата, когато решението за отхвърляне на административната жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за увреждащ акт, който замества последния.

(вж. точки 24 и 25)


Позоваване на:

Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, точка 9; 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, точки 7 и 8

Първоинстанционен съд — 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, точка 35; 10 юни 2004 г., Eveillard/Комисия, T‑258/01, точка 31; 14 октомври 2004 г., Sandini/Съд, T‑389/02, точка 49; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, точки 63—66; 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, точка 26

Общ съд — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точки 50—59 и 64; 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 32

2.      Отчитането на изготвения за дадено длъжностно лице атестационен доклад е абсолютно необходимо при преценка на неговата кариера с оглед на приемане на решение относно повишаването му.

Следователно в процедурата по повишаване е допуснато нарушение, когато органът по назначаването не е могъл да съпостави заслугите на кандидатите, тъй като атестационните доклади на един или някои от тях са били изготвени със значително закъснение по вина на администрацията.

Подобно нарушение обаче не следва да се санкционира, когато липсата на атестационен доклад може да бъде компенсирана с наличието на други данни относно заслугите на длъжностното лице. Освен това, за да се отменят повишенията, не е достатъчно в досието на кандидата да има нередовности и непълноти, а трябва също да се установи, че наличието на последните е било от решаващо значение за изхода на процедурата по повишаване.

(вж. точки 42—44)


Позоваване на:

Съд — 18 декември 1980 г., Gratreau/Комисия, 156/79 и 51/80, точки 22 и 24

Първоинстанционен съд — 19 септември 1996 г., Allo/Комисия, T‑386/94, точка 38; Morello/Комисия, посочено по-горе, точка 84 и цитираната съдебна практика; 8 март 2006 г., Lantzoni/Съд, T‑289/04, точка 62

3.      Съгласно член 45, параграф 1 от Правилника с оглед на повишаването органът по назначаването съпоставя заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, като по-специално взема предвид оценката, уменията на съответното длъжностно лице при упражняване на функциите си да ползва езици, различни от този, за който е представило доказателства, че владее задълбочено, и при необходимост — нивото на упражняваните функции. Органът по назначаването съпоставя заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица именно с оглед на тези три критерия. Въпреки това в случай на равенство на заслугите между длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, въз основа на трите критерия, посочени изрично в член 45, параграф 1 от Правилника, органът по назначаването може при условията на евентуалност да вземе предвид други критерии като възрастта на кандидатите и тяхното старшинство в степента или службата.

Признатото по този начин широко право на преценка на органа по назначаването обаче се ограничава от необходимостта да се извърши грижливо и безпристрастно съпоставяне на кандидатите в интерес на службата и съобразно принципа на равно третиране. Това съпоставяне на практика трябва да се проведе при равнопоставеност и като се изхожда от сравними източници на информация и сведения.

(вж. точки 53, 55 и 60)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 53 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 7 ноември 2007 г., Hinderyckx/Съвет, F‑57/06, точка 45; 5 май 2010 г., Bouillez и др./Съвет, F‑53/08, точка 50

4.      При съпоставяне на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, органът по назначаването разполага с широко право на преценка, а съдилищата на Съюза следва да проверяват само дали администрацията, предвид съображенията в основата на преценката ѝ, е действала в рамките на правомощията си и не е упражнила същите явно неправилно. Следователно съдът не може да заменя със своя направената от органа по назначаването преценка на квалификацията и заслугите на кандидатите.

(вж. точка 54)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Casini/Комисия, посочено по-горе, точка 52 и цитираната съдебна практика

5.      Що се отнася до критерия за нивото на упражняваните функции, в рамките на съпоставянето на заслугите на длъжностните лица, които биха могли да бъдат повишени, това ниво не би трябвало да се определя главно с оглед на значимостта на упражняваните ръководни функции, тъй като дадено длъжностно лице може да има отговорни функции, без да ръководи голям брой служители, и обратно, то може да ръководи голям брой служители, без да има особено отговорни функции.

Също така, що се отнася до свързания с езиковите познания критерий, ако длъжностно лице изтъкне, че владее няколко работни езика, все пак, както следва от самия член 45 от Правилника, при съпоставянето на заслугите следва да се вземе предвид работата с тези езици, а не владеенето им.

(вж. точки 58 и 59)


Позоваване на:

Общ съд — 16 декември 2010 г., Съвет/Stols, T‑175/09 P, точка 48

6.      Макар да не е длъжен да мотивира решенията за повишаване пред неповишените длъжностни лица, органът по назначаване все пак е длъжен да мотивира решението си, с което отхвърля административната жалба на неповишено длъжностно лице срещу решението то да не бъде повишено, като мотивите за това решение за отхвърляне следва да съвпадат с мотивите на решението, срещу което е била насочена административната жалба. Освен това пълнотата на мотивите трябва да бъде преценена с оглед на основните доводи, на които институцията отговаря.

В това отношение, стига органът по назначаването дори косвено да е посочил мотиви, в хода на съдебното производство могат да бъдат внесени допълнителни уточнения.

(вж. точки 62, 63 и 65)


Позоваване на:

Съд — 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, точка 13

Първоинстанционен съд — 3 октомври 2006 г., Nijs/Сметна палата, T‑171/05, точка 42; 4 юли 2007 г., Lopparelli/Комисия, T‑502/04, точка 77

Съд на публичната служба — Hinderyckx/Съвет, посочено по-горе, точка 32