Дело T‑326/11

Brainlab AG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Словна марка на Общността „BrainLAB“ — Липса на искане за подновяване на регистрацията на марката — Заличаване на марката с изтичането на срока на регистрацията — Молба за restitutio in integrum — Член 81 от Регламент (ЕО) № 207/2009“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Уведомление

(член 47, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правила 29 и 67 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Restitutio in integrum — Условия — Старание, необходимо с оглед на обстоятелствата

(член 81, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Когато притежателят е възложил текущите административни задачи във връзка с марката си на Общността на професионален представител и надлежно е уведомил за това Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), последната е длъжна да се съобразява с решението му и да изпраща официалните служебни съобщения на назначения представител, за да му даде възможност да защитава интересите на доверителя си с високата степен на грижа, която дължи като професионален представител. В това отношение Службата не може да се позовава на член 47, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността и на правило 29 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността и да поддържа, че тези разпоредби я задължават да информира притежателя на марката на Общността, а не назначения му професионален представител, за предстоящото изтичане на срока на регистрацията на тази марка. Всъщност подобни доводи са в противоречие с правило 67 от Регламент № 2868/95, съгласно което, ако е назначен представител, всички нотификации трябва да се адресират до него.

(вж. точки 47—49)

2.      От член 81, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността следва, че restitutio in integrum е подчинено на две условия, първото от които е страната да е действала с цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание, а второто — неспазването на срока от страната да е имало за пряка последица загубата на право или на основание за обжалване.

От посочената разпоредба е видно също че задължението за старание тежи преди всичко върху притежателя на марката на Общността. В този смисъл, ако делегира административните задачи, свързани с подновяването на регистрацията на дадена марка, притежателят трябва да следи избраното лице да предоставя необходимите гаранции, позволяващи да се презумира добро изпълнение на задачите. Поради делегирането на тези задачи избраното лице е също толкова подчинено на задължението за старание, колкото и притежателят на марката. Всъщност, тъй като действа от името и за сметка на притежателя, действията на това лице трябва да се считат за действия на притежателя.

Употребеният в член 81, параграф 1 от посочения регламент израз „цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание“ изисква при назначаване на специализиран представител да бъде въведена вътрешна система за контрол и проследяване на сроковете, която по принцип да изключва неволното им неспазване, както предвиждат насоките за процедурите пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели). Оттук следва, че само събития от изключителен характер и поради това непредвидими с оглед на опита могат да дадат основание за restitutio in integrum.

(вж. точки 36—38 и 41)