Жалба, подадена на 13 февруари 2012 г. - Sedghi и Azizi/Съвет

(Дело T-66/12)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ali Sedghi (Техеран, Иран) и Ahmad Azizi (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Gadhia и S. Ashley, Solicitors, D. Wyatt, QC (Queen's Counsel) и M. Lester, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите:

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, 2011 г., стр. 71) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, 2011 г., стр. 11) в частите, засягащи жалбоподателите, като решението влезе незабавно в сила;

да постанови, че член 19, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС, както и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета не са приложими по отношение на втория жалбоподател;

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания.

Първото правно основание е изведено от

обстоятелството, че нито един от правните критерии за включването на жалбоподателите в списъка не бил изпълнен и че то било лишено от правно и фактическо основание; Съветът допуснал явна грешка в преценката като приел, че включването в списъка на жалбоподателите е обосновано;

Второто правно основание е изведено от

обстоятелството, че оспорваните решение и регламент налагали необосновани и несъразмерни ограничения на основните права на жалбоподателите;

В допълнение вторият жалбоподател изтъква следните две правни основания, изведени от:

обстоятелството, че оспорваните решение и регламент представляват необосновано и несъразмерно ограничение на правото му на свободно движение в рамките на Европейския съюз и

Съветът не разполагал с компетентност да включи втория жалбоподател в приложното поле на Обща външна политика и политика на сигурност, тъй като ставало въпрос за положение, което е чисто вътрешно за Европейския съюз.

____________