Жалба, подадена на 27 юни 2022 г. — Hypo Vorarlberg Bank/ЕСП

(Дело T-395/22)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hypo Vorarlberg Bank AG (Брегенц, Австрия) (представители: Rechtsanwälte G. Eisenberger и A. Brenneis)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 11 април 2022 г. относно предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/2022/18), включително приложенията му, при всички случаи доколкото се отнася до жалбоподателя, и

да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква осем основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на съществени процесуални правила поради непълното оповестяване на обжалваното решение

На жалбоподателя не било оповестено цялото обжалвано решение, в разрез с член 1, втора алинея ДЕС, членове 15, 296 и 298 ДФЕС и членове 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Доколкото непредоставената информация била централен компонент на решението, познаването ѝ било необходимо, за да могат се разберат свързаните с вноската изчисления и да се провери как индивидуалното положение на жалбоподателя е било взето предвид при изчисляването на вноските с оглед на положението на всички останали засегнати институции.

Второ основание: Нарушение на член 102 от Директива 2014/59/ЕС¹ , член 69, параграфи 1 и 2 и член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014² , член 3 и член 4, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63³ , както и принципа на пропорционалност, поради неправилно определяне на целевото равнище, тъй като ответникът определил прекомерно целево равнище, в разрез с правната рамка на Съюза.

Трето основание: нарушение на съществени процесуални правила, тъй като решението не било мотивирано.

В обжалваното решение не било изпълнено задължението за мотивиране, което следва от член 296, втора алинея ДФЕС, както и от член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата, тъй като били оповестени само някои частични резултати от изчисленията. Не били спазени изискванията, предписани от Съда в решение C-584/20 P¹ относно обхвата на задължението за мотивиране. Ответникът не използвал възможността да оповести, в съкратена или обобщена форма, данни, които по своето естество трябвало да бъдат третирани като поверителни, в съответствие с член 88, параграф 1 от Регламент (EU) № 806/2014.

Четвърто основание: нарушение на съществени процесуални правила, тъй като не било мотивирано упражненото от ответника широко право на преценка.

В обжалваното решение не било изпълнено задължението за мотивиране, което следва от член 296, втора алинея ДФЕС, както и от член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата, тъй като, що се отнася до правото на ответника на преценка, не било доказано нито какви преценки е извършил, нито по каква причина. Ето защо не било изключено ответникът да е упражнил произволно правото си на преценка.

Пето основание: нарушение на съществени процесуални правила, тъй като жалбоподателят не бил изслушан и не било спазено правото му на изслушване.

Противно на предвиденото в член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата, жалбоподателят не бил изслушан нито преди да бъде прието обжалваното решение, нито преди приемането на основаното на това решение известие за вноска. Проведената от ответника консултация също не дала възможност за ефективен и изчерпателен коментар относно конкретното изчисляване на вноските.

Шесто основание: незаконосъобразност на Регламент (ЕС) 2015/63 като основание за приемане на обжалваното решение и незаконосъобразност на установената в този регламент методика за коригиране спрямо профила на риска, както и на предоставеното на ЕСП право на преценка.

Членове 4—7, член  9 и приложение I към Делегирания регламент (ЕС) 2015/63, на които се основава обжалваното решение, предвиждали система на определяне на вноските, която не е прозрачна, в разрез с членове 16, 17, 41 и 47 от Хартата, и която не можело да гарантира нито спазването на членове 20 и 21 от Хартата, нито съответствието с принципите на пропорционалност и на правната сигурност. Ответникът разполагал със значително право на преценка, за чието упражняване нямало никаква разбираема и проверима обосновка.

Седмо основание: незаконосъобразност на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81¹ като основание за приемане на обжалваното решение.

Обжалваното решение противоречало на Договорите, тъй като член 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 превишавал пределите, установени с член 70, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 806/2014 във връзка член  291 ДФЕС, а нито Регламентът за изпълнение, нито правното основание били мотивирани в съответствие с член 296, алинея втора от ДФЕС. Тази незаконосъобразност се отразявала на обжалваното решение.

Осмо основание: незаконосъобразност на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 като правно основание за приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, както и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81, а следователно и на обжалваното решение.

При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква незаконосъобразност на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014, които предписват системата за вноски, приложена с Регламент (ЕС) 2015/63, и поверявали на ответника прекомерно право на преценка. Тъй като не можело да бъдат тълкувани в съответствие с Договорите, тези разпоредби не изпълнявали задължението за мотивиране на правните актове, принципа на правната сигурност, както и Договорите (по-специално член 1, втора алинея ДЕС и членове 15, 296 и 298 ДФЕС) и Хартата (по-специално членове  16, 17, 41, 42 и 47 от нея).

____________

¹ Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 2014 г., стp.190).

¹ Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

¹ Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

¹ Решение от 15 юли 2021 г., , C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601.

¹ Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1).