ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

12 септември 2011 година

Дело F‑98/10

Francesca Cervelli

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Надбавка за експатриране — Искане за преразглеждане — Нови и съществени факти — Явно недопустима жалба“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г‑жа Cervelli иска отмяна на решението на Комисията за отхвърляне на искането ѝ за преразглеждане на решението за отказ да ѝ бъде изплатена надбавка за експатриране

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Жалба — Жалба срещу отказ да се преразгледа окончателно решение — Допустимост — Условие

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

Решението, което не е атакувано от неговия адресат в предвидените срокове, се превръща в окончателно по отношение на това лице. Наличието на нови и съществени факти обаче може да обоснове подаването на искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно.

Жалбата срещу решение за отказ да се преразгледа решение, което е станало окончателно, е допустима, ако е видно, че искането се основава действително на нови и съществени факти. Ако обаче е видно, че искането за преразглеждане не се основава на такива факти, жалбата срещу решението за отказ от поисканото преразглеждане трябва да се отхвърли като недопустима.

Правните последици от съдебно решение, което отменя даден акт, освен спрямо страните, възникват и спрямо пряко засегнатите от отменения акт лица, като подобно съдебно решение може да представлява нов факт само по отношение на тези лица.

Освен това решение, което не е издадено от институцията, която е работодател на заинтересованото лице, а от друга институция, също не може да се счита за нов и съществен факт. В това отношение, ако според принципа за единство на публичната служба, прогласен в член 9, параграф 3 от Договора от Амстердам, за всички длъжностни лица от всички институции на Съюза да се прилага единен правилник, такъв принцип не означава, че институциите трябва да си служат по идентичен начин с предоставеното им с Правилника право на преценка, при положение че напротив, при управлението на своя персонал те се ползват от „принципа на автономия“.

(вж. точки 19, 20 и 23—25)

Позоваване на:

Съд — 26 септември 1985 г., Valentini/Комисия, 231/84, точка 14; 8 март 1988 г., Brown/Съд, 125/87, точка 13

Първоинстанционен съд — 16 септември 1997 г., Gimenez/Комитет на регионите, T‑220/95, точка 72; 24 март 1998 г., Becret-Danieau и др./Парламент, T‑232/97, точка 43; 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, точки 40, 47 и 48; 16 септември 2009 г., Boudova и др./Комисия, T‑271/08 P, точка 48