РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
8 юли 2010 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „peerstorm“ — По-ранна словна марка на Общността и по-ранна национална словна марка „PETER STORM“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Реално използване на по-ранните марки — Член 15 и член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 15 и член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009)“
По дело T‑30/09
Engelhorn KGaA, установено в Mannheim (Германия), за което се явяват адв. W. Göpfert и адв. K. Mende, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
The Outdoor Group Ltd, установено в Northampton (Обединеното кралство), за което се явява г‑н M. Edenborough, barrister,
с предмет жалба срещу решение на пети апелативен състав на СХВП от 28 октомври 2008 г. (дело R 167/2008‑5) относно производство по възражение между The Outdoor Group Ltd и Engelhorn KGaA,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н N. Wahl и г‑н A. Dittrich (докладчик), съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 21 януари 2009 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 9 юни 2009 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 1 юни 2009 г.,
предвид липсата на направено от страните искане за насрочване на съдебно заседание в едномесечния срок, считано от уведомлението за приключване на писмената фаза на производството и като взема решение, въз основа на доклад на съдията докладчик и в приложение на член 135а от Процедурния правилник на Общия съд, да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 12 ноември 2004 г. жалбоподателят, Engelhorn KGaA, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), съответно изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „peerstorm“.
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, попадат в клас 25 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, съответно ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Обувки, дрехи, шапки“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността бр. 25/2005 от 20.6.2005 г.
5 На 19 септември 2005 г. встъпилата страна, The Outdoor Group Ltd, подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава по-специално на:
– по-ранната словна марка на Общността „PETER STORM“ (наричана по-нататък „по-ранната марка“) за стоки от клас 25, които отговарят на следното описание: „Дрехи, обувки, шапки, панталони, шорти, поли, рокли, сака, ризи, тениски, суичери, блузи, пуловери, жилетки, палта, комбинезони, облекла за бягане, гащеризони, колани, джинси, панталони за джогинг, блузони, бельо, облекла за ски, елечета, обувки, чорапи и шапки“,
– по-ранната словна марка „PETER STORM“, регистрирана в Обединеното кралство за стоки от клас 18, които отговарят на следното описание: „Изделия от кожа или от имитация на кожа, чанти, раници, мешки, пътнически сандъци, пътнически чанти, куфари, чанти за всякаква употреба, колани, портфейли“.
7 В подкрепа на възражението е посочено основанието, предвидено в член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009).
8 По искане на жалбоподателя от 30 май 2006 г. на 4 юли 2006 г. встъпилата страна е приканена от СХВП да представи доказателства за реалното използване на по-ранната марка съгласно член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009) и съгласно правило 22 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) в редакцията му, приложима към фактите по настоящия случай, в срок до 5 септември 2006 г. СХВП продължава този срок до 5 ноември 2006 г. Не е поискано доказателство за реалното използване на по-ранната марка, регистрирана в Обединеното кралство.
9 На 6 ноември 2006 г. встъпилата страна представя декларация с обясненията на сътрудник в представляващата я адвокатска кантора. В тази декларация споменатият сътрудник посочва, че встъпилата страна е дружество майка на дружествата M. и Б. и че по-ранната марка е използвана в продължение на пет години преди публикуването на заявката за регистрация на марка на Общността. Встъпилата страна също така представя каталога на дружество M. есен/зима 2002 г., издаден в Обединеното кралство, в който е показана колекция облекла с марката „PETER STORM“, посочена е тяхната цена, както и списъка с магазини в Обединеното кралство, в които се продават тези стоки. Освен това встъпилата страна представя каталог на дружество M. пролет/лято 2004 г., издаден в Обединеното кралство, в който е показана колекция обувки с марката „PETER STORM“ и е посочена тяхната цена.
10 След като на 20 февруари 2007 г жалбоподателят представя становище, в което поддържа, че доказателството за реалното използване на по-ранната марка е недостатъчно, на 4 май 2007 г. встъпилата страна, която е приканена от СХВП да представи своето становище, представя декларация с обясненията на един от своите секретари. В тази декларация секретарят посочва, че встъпилата страна извършва дейност в цялото Обединено кралство чрез своите вериги магазини за търговия на дребно, M. и Б., и че продажбите на стоките, обозначени с по-ранната марка за дрехи, обувки и шапки, възлизат на над 11 милиона лири стерлинги (GBP) за период от четири седмици през декември 2004 г. Тези показания са придружени от финансов отчет за търговските операции, съдържащ списък с продажбите на идентифицирани с код стоки за периода от четири седмици през декември 2004 г.
11 На 30 ноември 2007 г. отделът по споровете отхвърля възражението.
12 На 14 януари 2008 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на отдела по споровете пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009).
13 С решение от 28 октомври 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) пети апелативен състав на СХВП уважава жалбата. По-специално той установява, че е представено доказателство за реалното използване на по-ранната марка за дрехи, обувки и шапки. Той стига до заключението, че като се има предвид идентичността на стоките, обозначени със заявената марка и с по-ранната марка, и наличието на известна степен на визуално и фонетично сходство между двата разглеждани знака, и като се отчете средната степен на внимание на средностатистическия потребител при покупката на разглежданите стоки, между двата разглеждани знака съществува вероятност от объркване.
Искания на страните
14 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отхвърли възражението изцяло,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
15 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
16 Встъпилата страна моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на общото препращане от страна на жалбоподателя към документите, представени пред СХВП
17 Жалбоподателят препраща към всички доводи, изложени писмено по време на производството пред СХВП.
18 Съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд жалбата трябва да съдържа кратко изложение на правните основания. Съгласно установената съдебна практика, въпреки че съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи не заличава липсата на съществените елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби (Решение на Общия съд от 14 септември 2004 г. по дело Applied Molecular Evolution/СХВП (APPLIED MOLECULAR EVOLUTION), T‑183/03, Recueil, стр. II‑3113, точка 11, Решение на Общия съд от 19 октомври 2006 г. по дела Bitburger Brauerei/СХВП — Anheuser-Busch (BUD, American Bud и Anheuser Busch Bud), T‑350/04—T‑352/04, Recueil, стр. II‑4255, точка 33 и Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дела Air Products and Chemicals/СХВП — Messer Group (Ferromix, Inomix и Alumix), T‑305/06—T‑307/06, непубликувано в Сборника, точка 21).
19 Общият съд не може да замести страните, опитвайки се да установи релевантните елементи в документите, на които те се позовават (Решение на Общия съд от 17 април 2008 дело Dainichiseika Colour & Chemicals Mfg./СХВП — Pelikan (Изображение на пеликан), T‑389/03, непубликувано в Сборника, точка 19). Следователно в частта, препращаща към документите, представени пред СХВП, жалбата е недопустима, доколкото съдържа общо препращане, което не може да бъде свързано с основанията и доводите, посочени в нея.
По съществото на спора
20 Жалбоподателят посочва две правни основания, изведени, от една страна, от нарушение на член 15 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 15 от Регламент № 207/2009) и на член 43, параграф 2 от същия регламент и от друга страна, от член 8, параграф 1, буква б) от посочения регламент.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 15 и на член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94
21 Жалбоподателят твърди по същество, че встъпилата страна представя доказателствата си след изтичането на предвидения срок и че те не са достатъчни, за да докажат, че по-ранната марка е била реално използвана за стоките, за които е регистрирана и за които се отнася възражението. На първо място, доказателствата на встъпилата страна от 6 ноември 2006 г. били представени след предвидения срок, който изтекъл на 5 ноември 2006 г. Освен това тези доказателства не били достатъчни, тъй като не предоставяли никаква информация относно реалното използване на по-ранната марка. На второ място, апелативният състав погрешно допуснал доказателствата, представени от встъпилата страна на 4 май 2007 г., тъй като същите били внесени след изтичането на определения за целта от СХВП срок.
22 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
23 Съгласно постоянната съдебна практика от член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009) във връзка с деветото съображение от посочения регламент (понастоящем съображение 10 от Регламент № 207/2009) и от правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 следва, че ratio legis на изискването, съгласно което по-ранната марка трябва да е била обект на реално използване, за да може да се противопостави на заявка за марка на Общността, се състои в това да ограничи конфликтите между две марки, доколкото няма основателна икономическа причина, произтичаща от ефективна функция на марката на пазара. От друга страна, посочените разпоредби нямат за цел нито оценяване на търговския успех, нито контролиране на стопанската стратегия на дадено предприятие, нито пък ограничаване на защитата на марките само за случаите на значимо в количествено отношение търговско използване (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Sunrider/СХВП — Espadafor Caba (VITAFRUIT), T‑203/02, Recueil, стр. II‑2811, точки 36—38 и цитираната съдебна практика).
24 Марката е обект на реално използване, когато то се осъществява в съответствие със съществената ѝ функция да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки и услуги, с изключение на използването със символичен характер, чиято единствена цел е запазването на правата, създадени с марката (вж. по аналогия Решение на Съда от 11 март 2003 г. по дело Ansul, C‑40/01, Recueil, стр. I‑2439, точка 43). Освен това условието, свързано с реалното използване на марката, изисква използването на последната, както е защитена в съответната територия, да е публично и насочено навън (Решение по дело VITAFRUIT, посочено по-горе, точка 39; вж. също в този смисъл и по аналогия Решение по дело Ansul, посочено по-горе, точка 37).
25 Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които са в състояние да установят действителното използване на последната за търговски цели, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържането или създаването на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара, обхвата и честотата на използване на марката (Решение по дело VITAFRUIT, посочено по-горе, точка 40, вж. също по аналогия Решение по дело Ansul, посочено по-горе, точка 43).
26 Относно степента на използването на по-ранната марка следва да се имат предвид по-специално търговският обем на всички действия по използване, от една страна, и продължителността на периода, през който са извършвани действия по използване, както и честотата на тези действия, от друга страна (Решение на Общия съд по дело VITAFRUIT, посочено по-горе, точка 41 и Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело MFE Marienfelde/СХВП — Vétoquinol (HIPOVITON), T‑334/01, Recueil, стр. II‑2787, точка 35).
27 За да се провери в съответния конкретен случай дали по-ранната марка е била реално използвана, следва да се направи обща преценка, като се държи сметка за всички релевантни за случая фактори. Тази преценка предполага определена взаимозависимост между отчетените фактори. Така малко количество пуснати в продажба стоки с тази марка може да се компенсира с голям интензитет или значително постоянство във времето при използване на тази марка и обратно. (Решение по дело VITAFRUIT, посочено по-горе, точка 42 и Решение по дело HIPOVITON, посочено по-горе, точка 36).
28 Освен това реализираният оборот, както и количествата продадени стоки с по-ранната марка не биха могли да се преценят абсолютно, а във връзка с други релевантни фактори като обема на търговска дейност, производствения капацитет или капацитета за пускане в продажба, или степента на диверсификация на предприятието, използващо марката, както и характеристиките на стоките или услугите на съответния пазар. Поради това обстоятелство не е необходимо използването на по-ранната марка да е винаги съществено в количествен аспект, за да се определи като реално (Решение по дело VITAFRUIT, посочено по-горе, точка 42 и Решение по дело HIPOVITON, посочено по-горе, точка 36).
29 Реалното използване на дадена марка не може да бъде доказано с вероятности или предположения, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар (Решение на Общия съд от 12 декември 2002 г. по дело Kabushiki Kaisha Fernandes/СХВП — Harrison (HIWATT), T‑39/01, Recueil, стр. II‑5233, точка 47 и Решение на Общия съд от 6 октомври 2004 г. по дело Vitakraft-Werke Wührmann/СХВП — Krafft (VITAKRAFT), T‑356/02, Recueil, стр. II‑3445, точка 28).
30 Освен това следва да се уточни, че съгласно разпоредбите на член 15, параграф 2, буква a) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) от Регламент № 207/2009) във връзка с член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 доказателството за реалното използване на по-ранна национална марка или марка на Общността, на което се основава възражението срещу заявка за регистрация на марката на Общността, включва и доказателство за използването на по-ранната марка под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката във формата, в която тя е била регистрирана (вж. Решение на Общия съд от 8 декември 2005 г. по дело Castellblanch/СХВП — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, Recueil, стр. II‑5309, точка 30 и цитираната съдебна практика).
31 С оглед на посоченото по-горе следва да се разгледа дали апелативният състав правилно установява, че доказателствата, представени от встъпилата страна по време на производството пред СХВП, установяват реалното използване на по-ранната марка.
32 Тъй като заявката за регистрация на марка на Общността, подадена от жалбоподателя, е публикувана на 20 юни 2005 г., петгодишният период, посочен в член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94, започва да тече на 20 юни 2000 г. и приключва на 19 юни 2005 г. (наричан по-нататък „релевантният период“).
33 Както е видно от член 15, параграф 1 от същия регламент, предвидените в него санкции се прилагат единствено за марките, чието реално използване е било преустановено за непрекъснат срок от пет години. Следователно е достатъчно дадена марка да е използвана реално през част от релевантния период, за да избегне посочените санкции.
34 По отношение на доказателствата, представени от встъпилата страна на 6 ноември 2006 г., жалбоподателят най-напред изтъква, че те са внесени след изтичането на предвидения срок и затова е трябвало да се обявят за недопустими.
35 В това отношение следва да се посочи, че отделът по споровете определя на встъпилата страна срок до 5 ноември 2006 г. да представи доказателства за реалното използване на по-ранната марка (вж. точка 8 по-горе). Съгласно правило 72, параграф 1 от Регламент № 2868/95, ако срокът изтича в ден, в който Службата не е отворена за получаване на документи, или в който поради други причини, различни от посочените в параграф 2, на мястото, където се намира Службата, не се доставя обикновена поща, срокът се удължава до първия ден след деня, в който Службата е отворена за получаване на документи и в който се доставя обикновена поща. Тъй като 5 ноември 2006 г. е неделя, този срок е удължен до следващия ден, когато службата е отворена за получаване на документи, тоест понеделник, 6 ноември 2006 г. Следователно доказателствата, внесени на 6 ноември 2006 г., са представени в срок.
36 Освен това жалбоподателят поддържа, че доказателствата, представени на 6 ноември 2006 г., не са достатъчни, тъй като не предоставят никаква информация относно реалното използване на по-ранната марка. Не били представени никакви допълнителни доказателства, например опаковки, етикети или скици, които да покажат, че тези стоки действително са били предлагани на пазара.
37 В това отношение следва да се отбележи, че както установява апелативният състав в точка 15 от обжалваното решение, доказателствата, представени от встъпилата страна на 6 ноември 2006 г., са достатъчни, за да докажат реалното използване на по-ранната марка.
38 Встъпилата страна представя по-специално два издадени в Обединеното кралство каталога на дружество М., което е търговец на дребно в Обединеното кралство. Единият се отнася за сезон есен/зима 2002 г., а другият — за сезон пролет/лято 2004 г. В това отношение следва да се напомни, че по силата на правило 22, параграф 4 от Регламент № 2868/95 доказателствата за реалното използване на обсъжданата марка могат да включват и каталози. Жалбоподателят не оспорва автентичността на тези каталози. Следователно е безспорно, че те са автентични и надеждни.
39 По отношение на каталога есен/зима 2002 г., който се състои от 36 страници, следва да се посочи, че наред с облеклата, обозначени с различни марки, в него се предлагат повече от 80 различни артикула с марката „PETER STORM“. Става въпрос за мъжки и дамски сака, пуловери, панталони, тениски, обувки, чорапи, шапки и ръкавици, чиито съответни характеристики са описани накратко. По-ранната марка е изписана със стилизирани букви до всеки артикул. В този каталог е посочена цената на всеки артикул в британски лири, както и референтният му номер. Този каталог съдържа формуляр за поръчка и в него са посочени телефонен номер, номер на факс, пощенски адрес и интернет адрес за дистанционни покупки. Освен това е предоставена подробна информация относно различните начини за поръчка и общите условия за продажба, съдържащи по-специално информация относно замяната и връщането на закупените стоки. Освен това е предоставен списък с над 240 магазина в Обединеното кралство, в които могат да бъдат купени тези облекла. Посочени са и съответните им пощенски адреси и телефонни номера.
40 Каталогът пролет/лято 2004 г., който се състои шест страници, съдържа единствено обувки. Наред с предлаганите артикули с други марки, този каталог предлага седем стоки с марката „PETER STORM“, чиито съответни характеристики са описани накратко. По-ранната марка е изписана със стилизирани букви до всеки артикул. В този каталог е посочена цената на всеки артикул в британски лири, както и референтният му номер. За дистанционните покупки са посочени телефонен номер и интернет адрес.
41 С представянето на тези каталози встъпилата страна доказва в достатъчна степен, че по-ранната марка е използвана, за да се създаде или да се запази пазар за разглежданите стоки, въпреки че противно на установеното от апелативния състав в точка 15 от обжалваното решение дружество M. не е трето лице по отношение на встъпилата страна, тъй като в действителност встъпилата страна е негово дружество майка.
42 Всъщност от тези каталози на дружеството М. — търговец на дребно в Обединеното кралство, в които се предлагат и артикули с други марки, ясно следва, че марката „PETER STORM“ се използва на територията на Обединеното кралство за облекла през голяма част от релевантния период, а именно сезоните есен/зима 2002 г. и пролет/лято 2004 г. Марката обозначава значителен брой стоки, които могат да бъдат поръчани дистанционно или закупени в определени магазини. Тези каталози, които са предназначени за крайните потребители, съдържат точна информация относно стоките, предлагани на пазара с тази марка, тяхната цена и начин на продажба в Обединеното кралство. С оглед на посочените за дистанционните покупки телефонен номер, номер на факс, пощенски адрес и интернет адрес, както и на точната информация относно голям брой магазини в Обединеното кралство, в които се предлагат разглежданите стоки, следва да се приеме за установено, че облеклата са предлагат за продажба с марката „PETER STORM“ на крайните потребители.
43 Що се отнася до значимостта на използването на по-ранната марка, вярно е, че каталозите не предоставят информация относно количеството на действително продадените от встъпилата страна стоки с марката „PETER STORM“. В това отношение обаче следва да се вземе предвид фактът, че в каталозите се предлагат голям брой артикули, обозначени с марката „PETER STORM“, и че те са достъпни в повече от 240 магазина в Обединеното кралство през значителна част от релевантния период. Тези факти позволяват при общата преценка на реалното използване на по-ранната марка да се установи известна степен на значимост на това използване. В това отношение също следва да се припомни, че изискването за реално използване на по-ранната марка няма за цел да оцени търговския успех на разглежданото предприятие (вж. точка 23 по-горе).
44 Следователно с представянето на разглежданите каталози встъпилата страна предоставя достатъчна информация относно мястото, времетраенето, естеството и значимостта на използването на марката „PETER STORM“. Тази информация позволява да се изключи използване с чисто символичен характер, което има за единствена цел да запази предоставените с разглежданата марка права, както правилно посочва апелативният състав в точка 15 от обжалваното решение.
45 При тези условия следва да се отхвърли първото правно основание, без да е необходимо да се разглежда дали апелативният състав е можел основателно да допусне доказателствата, представени от встъпилата страна на 4 май 2007 г.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
46 В подкрепа на това правно основание жалбоподателят твърди по същество, че между стоките, обозначени с по-ранната марка, регистрирана в Обединеното кралство, и тези със заявената марка на Общността съществува съвсем ниска степен на сходство. Освен това с оглед, от една страна, на фонетичните, визуални и концептуални различия между разглежданите знаци и от друга страна, на слабо отличителния характер на марката „PETER STORM“ не съществувала вероятност от объркване между конфликтните марки.
47 СХВП и встъпилата страна оспорват довода на жалбоподателя.
48 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, в която по-ранната марка е защитена. Вероятността от объркване включва вероятността от свързване с по-ранната марка. Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 2, буква а), подточки i) и ii) от Регламент № 207/2009) по-ранни марки са марките на Общността и марките, регистрирани в държава членка.
49 Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване означава вероятността потребителите да помислят, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Според същата тази практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се вземат предвид всички релевантни за конкретния случай фактори, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).
50 По отношение на определянето на съответните потребители следва да се приеме за установено, че стоките, обозначени с разглежданата марка, са предназначени за всички потребители и следователно съответният потребител е средностатистическият потребител, който се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.
51 По отношение на съответната територия, тъй като по-ранната марка, взета предвид от апелативния състав, е марка на Общността, територията, с оглед на която следва да се прецени вероятността от объркване, е целият Европейски съюз.
– Относно сравнението на стоките
52 В конкретния случай е безспорно, че стоките, обозначени с по-ранната марка и със заявената марка, са идентични, тъй като и в двата случая става въпрос за дрехи, обувки и шапки.
53 С оглед на тази идентичност на стоките, обозначени със заявената марка и с по-ранната марка, не е необходимо да се сравняват стоките, обозначени с по-ранната марка, регистрирана в Обединеното кралство, с обозначените със заявената марка.
– Относно сравнението на знаците
54 Общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на конфликтните знаци трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-специално техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките от страна на средностатистическия потребител на разглежданите стоки има определяща роля по отношение на общата преценка на вероятността от объркване. Средностатистическият потребител обаче обикновено възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 35 и цитираната съдебна практика).
55 В точки 26—28 от обжалваното решение апелативният състав счита, че разглежданите два знака, а именно знаците „peerstorm“ и „PETER STORM“ имат известна степен на визуално и фонетично сходство. Между двата знака обаче не съществувало никакво концептуално сходство.
56 Жалбоподателят твърди по същество, че конфликтните знаци имат визуални, фонетични и концептуални разлики. В това отношение той подчертава, че марката „PETER STORM“ е съставена от две думи, а именно от собствено и бащино име, докато заявената марка се състои от една дума, която не може да бъде разделена, за да образува собствено и бащино име.
57 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя в това отношение.
58 На първо място, по отношение на визуалното сравнение на разглежданите марки, а именно на по-ранната марка и заявената марка, следва да се приеме за установено, че между тях съществуват две разлики. Всъщност, от една страна, докато по-ранната марка е съставена от две думи, разделени с интервал, заявената марка се състои от една дума. От друга страна, що се отнася до първата част от разглежданите марки, за разлика от заявената марка, по-ранната марка съдържа в първата си част буквата „t“ между двете букви „e“. С изключение на тези разлики, следва да се приеме, че двете конфликтни марки съдържат същите букви в същата поредност и че по-специално тяхната част „storm“ е идентична.
59 В това отношение следва да се посочи, че действително първата част на словните марки може в по-голяма степен да задържи вниманието на потребителите в сравнение със следващите части (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 17 март 2004 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — González Cabello и Iberia Líneas Aéreas de España (MUNDICOR), T‑183/02 и T‑184/02, Recueil, стр. II‑965, точка 81 и Решение на Общия съд от 16 март 2005 г. по дело L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03, Recueil, стр. II‑949, точки 64 и 65). Все пак това съображение не важи във всички случаи (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 октомври 2003 г. по дело Phillips-Van Heusen/СХВП — Pash Textilvertrieb und Einzelhandel (BASS), T‑292/01, Recueil, стр. II‑4335, точка 50 и Решение на Общия съд от 6 юли 2004 г. по дело Grupo El Prado Cervera/СХВП — Héritiers Debuschewitz (CHUFAFIT), T‑117/02, Recueil, стр. II‑2073, точка 48).
60 Макар според съдебната практика, посочена в точка 54 по-горе, средностатистическият потребител обикновено да възприема дадена марка като едно цяло и да не се впуска в изследване на отделните ѝ детайли, също така е вярно, че възприемайки определен словен знак, той го разчленява на словесни съставни части, които за него имат конкретно значение или му приличат на познати думи (Решение на Общия съд по дело VITAKRAFT, посочено по-горе, точка 51 и Решение на Общия съд от 13 февруари 2007 г. по дело Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Сборник, стр. II‑449, точка 57).
61 В конкретния случай следва да се приеме, че частта „storm“, съдържаща се в двете разглеждани марки, би привлякла по-специално вниманието на средностатистическия потребител, говорещ английски, поради звученето си и факта, че за него то носи смисъл. Следователно този потребител би разделил заявената марка на две части — „peer“ и „storm“, така че разликата в резултат от наличието на интервал между частите на по-ранната марка остава на втори план.
62 Що се отнася до разликата, произтичаща от наличието на буквата „t“ в първата дума от по-ранната марка, следва да се посочи, че както установява апелативният състав в точка 27 от обжалваното решение, фактът, че тя се намира между двете букви „e“, я прави по-незабележима за съответния потребител. Следователно апелативният състав правилно установява, че като цяло между двете разглеждани марки съществува известна степен на визуално сходство.
63 На второ място, що се отнася до фонетичното сравнение на разглежданите марки, апелативният състав правилно установява в точка 26 от обжалваното решение, че частта „storm“ се произнася по еднакъв начин при двете разглеждани марки. По отношение на частите „peer“ и „peter“, присъстващи съответно в заявената марка и в по-ранната марка, следва да се отбележи, както прави апелативният състав, че звуковата стойност, обозначена с буквите „ee“ в частта „peer“ и с буквата „e“ в първата сричка от частта „peter“, е идентична в редица езици, независимо дали става въпрос за звука „ie“ в английския, за удължения звук „éé“ на нидерландски и немски или за звука „é“ на френски. Единствената разлика произтича от наличието на буквата „t“ в първата част от по-ранната марка. Всъщност поради наличието на това място на тази буква, която произвежда ясен и твърд звук, тази марка се състои от три срички. Заявената марка от своя страна се състои само от две срички.
64 В това отношение следва да се посочи, че при произнасянето на думата „peter“ тоничното ударение пада на първата сричка, поради което буквата „t“ и втората сричка на тази дума не се чуват толкова ясно. Фактът, че буквата „t“ не присъства в първата част от заявената марка, следователно не поставя под въпрос заключението на апелативния състав, според което съществува известна степен на фонетично сходство между разглежданите марки.
65 На трето място, що се отнася до концептуалното сравнение на разглежданите марки, жалбоподателят подчертава, че за разлика от заявената марка, по-ранната марка се състои от собствено и бащино име. Частта „peer“ в заявената марка, без да се оприличава на скандинавско собствено име, щяла да бъде възприета от потребителите, говорещи английски или немски, като означаваща „лорд“.
66 В това отношение следва да се посочи, че двете разглеждани марки се състоят от собствено и бащино име. Всъщност е безспорно, че частта „storm“, съдържаща се в двете разглеждани марки, може да представлява бащино име. Що се отнася до частите „peer“ и „peter“, присъстващи съответно в заявената марка и в по-ранната марка, апелативният състав правилно установява в точка 28 от обжалваното решение, че те представляват собствени имена. Действително частта „peer“ би могла да се възприеме от потребител, говорещ английски, като означаваща „лорд“. По-специално в скандинавските държави и в Германия обаче Peer е собствено име. Фактът, че заявената марка се изписва като една дума, не може да обезсили заключението, че двете разглеждани марки са съставени от собствено и бащино име. Всъщност встъпилата страна правилно отбелязва, че при формирането на интернет адреси съответните потребители са свикнали с изпускането на интервала между собственото и бащино име, съставляващи дадена марка.
67 В конкретния случай следва да се добави, че както отбелязва жалбоподателят, потребителите, говорещи английски, биха свързали бащиното име Storm с понятието за лоши климатични условия. Като се има предвид присъствието на частта „storm“ в двете разглеждани марки, която ще привлече по-специално вниманието на средностатистическия потребител, говорещ английски, по-специално поради своето звучене и факта, че последният би разбрал значението ѝ (вж. точки 60 и 61 по-горе), разглежданите марки внушават, че обозначените стоки, а именно обувките, дрехите и шапките, осигуряват защита при лоши климатични условия.
68 Като се има предвид, че двете разглеждани марки се състоят от собствено и бащино име и предполагат, че съответните стоки осигуряват защита при лоши климатични условия, следва да се посочи, че противно на установеното от апелативния състав в точка 28 от обжалваното решение, съществува известна степен на концептуално сходство между двете разглеждани марки.
69 Следователно с оглед на посоченото по-горе апелативният състав правилно установява, че между разглежданите марки съществува известна степен на визуално и фонетично сходство. Освен това, противно на установеното от апелативния състав, също така е налице и известна степен на концептуално сходство между разглежданите марки.
– Относно вероятността от объркване
70 Общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството между марките и между обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 17 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Recueil, стр. II‑5409, точка 74).
71 В точка 30 от обжалваното решение апелативният състав установява, че предвид идентичността на разглежданите стоки и наличието на известна степен на визуално и фонетично сходство между разглежданите знаци, за съответните потребители съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.
72 Жалбоподателят поддържа, че марката „PETER STORM“ притежава присъщ слабо отличителен характер, тъй като, от една страна, съответните потребители са свикнали да виждат марки за облекла, съставени от собствено и бащино име, и от друга страна, собственото име Peter и бащиното име Storm са често срещани и неотличителни. Що се отнася по-специално до бащиното име Storm, потребителите, говорещи английски, го свързвали с лоши климатични условия. Следователно не съществувала вероятност от объркване.
73 СХВП и встъпилата страна оспорват довода на жалбоподателя.
74 В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че действително вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-съществен е отличителният характер на по-ранната марка (вж. по аналогия Решение на Съда по дело Canon, посочено по-горе, точка 18 и Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 20). Все пак признаването на слабо отличителен характер на по-ранната марка не пречи да се установи, че в случая съществува вероятност от объркване. В действителност въпреки че отличителният характер на по-ранната марка трябва да се вземе предвид, за да се прецени вероятността от объркване, той е само един от елементите, включени в тази преценка. Така дори при наличие на по-ранна марка със слабо отличителен характер може да съществува вероятност от объркване, по-специално поради прилика между обхванатите стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 декември 2007 г. по дело Xentral/СХВП — Pages jaunes (PAGESJAUNES.COM), T‑134/06, Сборник, стр. II‑5213, точка 70 и цитираната съдебна практика).
75 На второ място, следва да се приеме за установено, че в конкретния случай жалбоподателят не доказва, че по-ранната марка, използвана като цяло по отношение на облекла, притежава присъщ слабо отличителен характер на територията на Съюза.
76 В това отношение следва да се отбележи, че критериите за преценка на отличителния характер на марките, които се състоят от име на лице, са същите като приложимите за останалите категории марки. По отношение на тези марки не могат да се приложат по-стриктни общи критерии, изведени например от предварително установения брой на лицата с едно и също име, при чието надвишаване това име би могло да се счита за лишено от отличителен характер, и от широкото или ограничено използване на бащини имена в съответната сфера. Трябва да се направи конкретна преценка на отличителния характер на дадена марка, независимо от категорията, в която тя попада (вж. по аналогия Решение на Съда от 16 септември 2004 г. по дело Nichols, C‑404/02, Recueil, стр. I‑8499, точки 25—27).
77 Въпреки че знаците, състоящи се от собствено и бащино име, действително са широко използвани за обозначаване на облекла, доводите на жалбоподателя относно думата „peter“ и думата „storm“ не позволяват да се установи наличието на присъщ слабо отличителен характер на по-ранната марка. Всъщност разглежданата по-ранна марка е знакът „PETER STORM“, който, въпреки че е съставен от две части, следва да се вземе предвид в неговата цялост. В това отношение следва да се напомни, че средностатистическият потребител обикновено възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. съдебната практика, цитирана в точка 54 по-горе). Все пак фактът, че средностатистическият потребител би разделил даден словен знак на съставящите го словни части, които според него имат конкретно значение или наподобяват познати за него думи (вж. в този смисъл съдебната практика, цитирана в точка 60 по-горе), не означава, че този потребител би счел тези части за отделни знаци. Като заявява, че думите „peter“ и „storm“ са често срещани и неотличителни и че думата „storm“ се използва при образуване на марки, жалбоподателят не взема предвид факта, че частите „peter“ и „storm“ действително образуват един знак. Следователно доводите на жалбоподателя, които се отнасят отделно за думата „peter“ и за думата „storm“, не са достатъчни, за да докажат наличието на слабо отличителен характер на по-ранната марка „PETER STORM“.
78 В допълнение следва да се напомни, че апелативният състав правилно установява, че съществува известна степен на визуално и фонетично сходство между разглежданите марки. Що се отнася до съответните облекла, а именно дрехи, обувки и шапки, в конкретния случай визуалното сходство е от особено значение, тъй като е установено, че като цяло при покупката на облекла марките се разглеждат визуално (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 юли 2006 г. по дело Rossi/СХВП — Marcorossi (MARCOROSSI), T‑97/05, непубликувано в Сборника, точка 45 и цитираната съдебна практика).
79 Дори да се предположи, че по-ранната марка притежава единствено слабо отличителен характер, с оглед на идентичността на стоките, обозначени с по-ранната марка и със заявената марка (вж. точка 52 по-горе), както и на установените от апелативния състав сходства между разглежданите знаци, по-специално във визуално отношение, в точка 30 от обжалваното решение последният правилно достига до заключението, че по отношение на съответните потребители не може да се изключи вероятността от объркване между конфликтните марки.
80 Това е така, още повече че противно на установеното от апелативния състав е налице и известна степен на концептуално сходство между разглежданите марки. В това отношение следва да се отбележи, че Общият съд не е обвързан от погрешната преценка на апелативния състав на концептуалното сходство между двете разглеждани марки, тъй като посочената преценка е част от изводите, чиято законосъобразност се оспорва пред Общия съд (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 декември 2008 г. по дело Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, Сборник, стр. I‑10053, точка 48).
81 При тези обстоятелства от всичко посочено по-горе следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена, без да е необходимо произнасяне относно допустимостта на искането на жалбоподателя да се отхвърли възражението в неговата цялост (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 22 май 2008 г. по дело NewSoft Technology/СХВП — Soft (Presto! Bizcard Reader), T‑205/06, непубликувано в Сборника, точка 70 и Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело Hedgefund Intelligence/СХВП — Hedge Invest (InvestHedge), T‑67/08, непубликувано в Сборника, точка 58).
По съдебните разноски
82 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, следва той да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Engelhorn KGaA да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)(СХВП) и от The Outdoor Group Ltd.
Martins Ribeiro | Wahl | Dittrich |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 юли 2010 година.
Подписи