ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
22 юни 2009 година
Дело T-371/08 P
Bart Nijs
срещу
Сметна палата на Европейските общности
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Решение за назначаване на висшестоящ по отношение на жалбоподателя — Вътрешен конкурс — Избиране на Комитет по персонала — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в рамките на процедурата по повишаване за 2006 г. — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 26 юни 2008 г. по дело Nijs/Сметна палата (F‑5/07, все още непубликувано в Сборника) за отмяна на същото
Решение: Отхвърля жалбата. Г-н Bart Nijs понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейските общности в настоящото съдебно производство.
Резюме
1. Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на жалбата
(член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Производство — Жалба пред Съда на публичната служба — Възможност за повторна размяна на писмени изявления — Право на преценка на Съда на публичната служба
(член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда)
1. Докато нормата на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съгласно която този съд може с определение да отхвърли жалба, която явно подлежи на отхвърляне, е процесуалноправна норма и като такава се прилага от момента на влизането в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, това не е вярно за нормите, въз основа на които Съдът на публичната служба може, съгласно посочения член, да приеме определена жалба за явно недопустима и които могат да бъдат единствено онези норми, които са били в сила към момента на подаването на жалбата.
Като прилага едновременно член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, които имат едно и също нормативно съдържание, към дело, което е образувано преди влизането в сила на последния, Съдът на публичната служба само следва тази възможност. Тъй като текстът на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд е публикуван преди посоченото образуване, жалбоподателят не може валидно да претендира, че към момента на подаване на жалбата си не е можел да се запознае със съдържанието на нормите, въз основа на които посочената е била отхвърлена.
Освен това, тъй като процедурните правилници се публикуват в Официален вестник, всеки е длъжен да ги познава.
(вж. точки 20 и 28)
Позоваване на: Съд — 12 юли 1989 г., Binder, 161/88, Recueil, стр. 2415, точка 19
2. От член 7, параграф 3 от приложение I от Статута на Съда е видно, че Съдът на публичната служба не е длъжен да поиска от страните в производството да извършат повторна размяна на писмени изявления. Решението да поиска подобна размяна попада в обхвата на правото на преценка на споменатия съд, което той упражнява в зависимост от собствената си нужда да получи информация. Следователно текстът на тази разпоредба не може да породи оправдани правни очаквания у жалбоподателя по отношение на възможността след жалбата да подаде второ писмено становище.
(вж. точка 27)