Дело C‑165/16
Toufik Lounes
срещу
Secretary of State for the Home Department
(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court)
„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 21 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Бенефициенти — Двойно гражданство — Гражданин на Съюза, придобил гражданство на приемащата държава членка и същевременно запазил гражданството си по произход — Право на пребиваване в тази държава членка на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданина на Съюза“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2017 г.
1. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициенти — Членове на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава и пребивават в държавата членка, чието гражданство има гражданинът на Съюза — Изключване — Гражданин на Съюза, придобил гражданство на приемащата държава членка и същевременно запазил гражданството си по произход — Липса на последици
(член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Членове на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава и пребивават в приемащата държава членка — Гражданин на Съюза, придобил гражданство на приемащата държава членка и същевременно запазил гражданството си по произход — Производно право на пребиваване в приемащата държава членка — Условия
(член 21, параграф 1 ДЕС; член 7, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на Европейския съюз е упражнил свободата си на движение, премествайки се и пребивавайки в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, съгласно член 7, параграф 1 или член 16, параграф 1 от тази директива, впоследствие е придобил гражданство на тази държава членка, същевременно запазвайки гражданството си по произход, и няколко години по-късно е сключил брак с гражданин на трета държава, с когото продължава да пребивава на територията на посочената държава членка, последният гражданин няма производно право на пребиваване в тази държава членка въз основа на разпоредбите на споменатата директива.
Всъщност от текста на член 3, параграф 1 от тази директива следва, че в приложното ѝ поле попадат и се ползват от предоставените с нея права всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в „държава членка, различна от тази, на която са граждани“, както и членовете на техните семейства, така както са определени в член 2, точка 2 от същата директива, които ги придружават или се присъединяват към тях (решение от 12 март 2014 г., O. и B., C‑456/12, EU:C:2014:135, т. 38).
В допълнение, тази директива действително цели да улесни и да укрепи упражняването на правото на гражданите на Съюза на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, но това не променя обстоятелството, че предметът ѝ се отнася, както следва от член 1, буква a) от нея, до условията за упражняване на това право (решения от 5 май 2011 г., McCarthy, C‑434/09, EU:C:2011:277, т. 33 и от 12 март 2014 г., O. и B., C‑456/12, EU:C:2014:135, т. 41). В този смисъл Съдът е постановил, че след като по силата на принцип на международното право държава членка не може да откаже на собствените си граждани правото да влязат на нейната територия и да останат там и следователно последните имат безусловно право на пребиваване там, посочената директива няма как да урежда пребиваването на гражданин на Съюза в държавата членка, на която той е гражданин.
При това положение се налага изводът, че Директива 2004/38 повече не е приложима към случая на г‑жа Ormazabal от момента, в който тя е била натурализирана в Обединеното кралство. Този извод не се поставя под въпрос с факта, че г‑жа Ormazabal е упражнила свободата си на движение с преместването и пребиваването си в Обединеното кралство, и е запазила испанското наред с британското си гражданство. Всъщност въпреки тези две обстоятелства е безспорно, че от момента на придобиване на последното гражданство г‑жа Ormazabal вече не пребивава в „държава членка, различна от тази, на която [е] граждани[н]“, по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, и следователно повече не попада в обхвата на понятието „бенефициент“ от посочената директива, по смисъла на тази разпоредба.
С оглед на съдебната практика, припомнена в точки 32 и 37 от настоящото решение, съпругът ѝ г‑н Lounes, гражданин на трета държава, също не попада в обхвата на това понятие и следователно не може да се ползва от производно право на пребиваване в Обединеното кралство въз основа на същата директива.
(вж. т. 34, 36, 37, 42, 43, 44 и 62 и диспозитива)
2. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на Европейския съюз е упражнил свободата си на движение, премествайки се и пребивавайки в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, съгласно член 7, параграф 1 или член 16, параграф 1 от тази директива, впоследствие е придобил гражданство на тази държава членка, същевременно запазвайки гражданството си по произход, и няколко години по-късно е сключил брак с гражданин на трета държава, с когото продължава да пребивава на територията на посочената държава членка, последният гражданин няма производно право на пребиваване в тази държава членка въз основа на разпоредбите на споменатата директива. Той обаче може да се ползва от такова право на пребиваване по силата на член 21, параграф 1 ДФЕС при условия, които не трябва да бъдат по-строги от предвидените в Директива 2004/38 за предоставянето на посоченото право на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил в държава членка, различна от тази, на която е гражданин.
В настоящия случай следва да се отбележи, че обратно на по същество твърдяното от правителството на Обединеното кралство, положението на гражданин на държава членка като г‑жа Ormazabal, която е упражнила свободата си на движение с преместването и законното си пребиваване на територията на друга държава членка, не може да се приравни на чисто вътрешно положение просто заради факта, че по време на това пребиваване същият гражданин е придобил гражданство на приемащата държава членка наред с гражданството си по произход.
Правата, признати с член 21, параграф 1 ДФЕС на гражданите на държавите членки, включват правото те да водят нормален семеен живот в приемащата държава членка заедно с членовете на своето семейство (вж. по аналогия решение от 25 юли 2008 г., Metock и др., C‑127/08, EU:C:2008:449, т. 62). Обстоятелството, че гражданин на държава членка, който се е преместил и пребивава в друга държава членка, впоследствие придобива гражданство на последната държава членка наред с гражданството си по произход, не може да означава, че той би бил лишен от това право, тъй като иначе би се нарушило полезното действие на член 21, параграф 1 ДФЕС.
Полезното действие на правата, предоставени на гражданите на Съюза с член 21, параграф 1 ДФЕС, изисква всеки гражданин на Съюза в положение като това на г‑жа Ormazabal да може да продължи да се ползва в приемащата държава членка от правата, изведени от цитираната разпоредба, след като е придобил гражданство на тази държава членка наред с гражданството си по произход, и по-специално да може да гради семеен живот със съпруга си, гражданин на трета държава, като на последния бъде предоставено производно право на пребиваване.
(вж. т. 49, 52, 53, 60 и 62 и диспозитива)