РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

14 декември 2018 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Възможност орган на трета държава да бъде квалифициран като компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931/ОВППС — Фактическа основа на решенията за замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката — Право на ефективна съдебна защита — Право на защита — Право на собственост“

По дело T‑400/10 RENV

Hamas, установено в Доха (Катар), за което се явява L. Glock, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват B. Driessen, M. Bishop и A. Sikora-Kalėda, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Френска република, за която се явяват D. Colas и F. Fize, в качеството на представители,

и от

Европейска комисия, за която се явяват първоначално F. Castillo de la Torre, M. Konstantinidis и R. Tricot, а впоследствие Castillo de la Torre, L. Baumgart и C. Zadra, в качеството на представители,

встъпили страни,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС, първо, за отмяна на Уведомление до лицата, групите и образуванията, посочени в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ C 188, 2010 г., стр. 13), на Решение 2010/386/ОВППС на Съвета от 12 юли 2010 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 178, 2010 г., стр. 28) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 610/2010 на Съвета от 12 юли 2010 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1285/2009 (ОВ L 178, 2010 г., стр. 1) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, второ, за отмяна на Решение 2011/70/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 28, 2011 г., стр. 57) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 83/2011 на Съвета от 31 януари 2011 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 610/2010 (ОВ L 28, 2011 т., стр. 14) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, трето, за отмяна на Решение 2011/430/ОВППС на Съвета от 18 юли 2011 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 188, 2011 г., стр. 47), и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 687/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на регламенти за изпълнение № 610/2010 и № 83/2011 (ОВ L 188, 2011 г., стр. 2) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, четвърто, за отмяна на Решение 2011/872/ОВППС на Съвета от 22 декември 2011 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма[,] и за отмяна на Решение 2011/430 (ОВ L 343, 2011 г., стр. 54), и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1375/2011 на Съвета от 22 декември 2011 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕC) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 687/2011 (ОВ L 343, 2011 г., стр. 10) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, пето, за отмяна на Решение 2012/333/ОВППС на Съвета от 25 юни 2012 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма[,] и за отмяна на Решение 2011/872 (ОВ L 165, 2012 г. стр. 72), и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 542/2012 на Съвета от 25 юни 2012 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 1375/2011 (ОВ L 165, 2012 г., стр. 12) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, шесто, за отмяна на Решение 2012/765/ОВППС на Съвета от 10 декември 2012 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма[,] и за отмяна на Решение 2012/333 (ОВ L 337, 2012 г., стр. 50), и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1169/2012 на Съвета от 10 декември 2012 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 542/2012 (ОВ L 337, 2012 г., стр. 2) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, седмо, за отмяна на Решение 2013/395/ОВППС на Съвета от 25 юли 2013 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма[,] и за отмяна на Решение 2012/765 (ОВ L 201, 2013 г., стр. 57), и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 714/2013 на Съвета от 25 юли 2013 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 1169/2012 (ОВ L 201, 2013 г. стр. 10) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, осмо, за отмяна на Решение 2014/72/ОВППС на Съвета от 10 февруари 2014 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма[,] и за отмяна на Решение 2013/395 (ОВ L 40, 2014 г., стр. 56), и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 на Съвета от 10 февруари 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания[,] и за отмяна на Регламент за изпълнение № 714/2013 (ОВ L 40, 2014 г., стр. 9) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, девето, за отмяна на Решение 2014/483/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение 2014/72 (ОВ L 217, 2014 г., стр. 35) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 125/2014 (ОВ L 217, 2014 г., стр. 1) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя, десето, за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/1426 на Съвета от 4 август 2017 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/154 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 95), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 на Съвета от 4 август 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 3), в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, V. Valančius, P. Nihoul (докладчик), J. Svenningsen и U. Öberg, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и след съдебното заседание от 11 юли 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелства, предхождащи спора, и фактически обстоятелства, настъпили след подаването на настоящата жалба

1.      Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации

1        На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1373 (2001) за установяване на стратегии за борба с тероризма с всички средства, и по-конкретно за борба с неговото финансиране. Параграф 1, буква c) от тази резолюция предвижда по-специално че всички държави замразяват незабавно средствата и другите финансови активи или икономически ресурси на лицата, които извършват или възнамеряват да извършат терористични действия, или подпомагат или участват в такива действия, на образуванията, притежавани или контролирани от такива лица, и на лицата и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица и образувания.

2        Посочената резолюция не съдържа списък на лицата, образуванията или групите, спрямо които трябва да се прилагат тези мерки.

2.      Право на Европейския съюз

3        Тъй като счита, че за прилагането на Резолюция 1373 (2001) е необходимо действие от страна на Европейския съюз, на 27 декември 2001 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179). Член 2 от Обща позиция 2001/931 по-специално предвижда замразяване на средствата и другите финансови активи или икономически източници на лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични актове и изброени в списъка, приложен към посочената обща позиция.

4        Същия ден, за да приложи мерките, описани в Обща позиция 2001/931, на равнището на Съюза, Съветът приема Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 2001 г., стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169), както и Решение 2001/927/ЕО за създаване на списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (ОВ L 344, 2001 г., стр. 83).

5        Името на Hamas-Izz al-Din al-Qassem (въоръжено крило на Hamas) е включено в списъците, приложени към Обща позиция 2001/931 и Решение 2001/927. Тези два акта са актуализирани редовно в съответствие с член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, като името на Hamas-Izz al-Din al-Qassem (въоръжено крило на Hamas) остава вписано в посочените списъци.

6        На 12 септември 2003 г. Съветът прима Обща позиция 2003/651/ОВППС за актуализиране на Обща позиция 2001/931 (ОВ L 229, 2003 г., стр. 42) и Решение 2003/646/ЕО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2003/480/ЕО (ОВ L 229, 2003 г., стр. 22). Името на организацията, вписана в приложените към тези актове списъци, е Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem).

7        Името на тази организация остава включено в списъците, приложени към последващите актове.

3.      Обжалвани актове

1.      Актове от юли 2010 г.

8        На 12 юли 2010 г. Съветът приема Решение 2010/386/ОВППС за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931 (ОВ L 178, 2010 г., стр. 28), и Регламент за изпълнение (ЕС) № 610/2010 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1285/2009 (ОВ L 178, 2010 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от юли 2010 г.“).

9        Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) остава включено в списъците, приложени към тези актове (наричани по-нататък „спорните списъци от юли 2010 г.“).

10      На 13 юли 2010 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз Уведомление до лицата, групите и образуванията, посочени в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (ОВ C 188, 2010 г., стр. 13, наричано по-нататък „Уведомлението от юли 2010 г.“).

11      С това уведомление Съветът по-специално информира засегнатите лица и образувания, първо, че счита, че мотивите за включването на имената им в списъците, приети на основание Регламент № 2580/2001, са все още валидни, поради което е взел решение да остави имената им в спорните списъци от юли 2010 г., второ, че могат да поискат от компетентните национални органи разрешение да използват замразените средства за определени нужди, трето, че могат да отправят до Съвета искане да получат изложението на мотивите за оставянето на имената им в посочените списъци, четвърто, че могат също така по всяко време да подадат искане до него за преразглеждане на решението за включване на имената им във въпросните списъци, пето, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат в срок от два месеца от датата на публикуване на посоченото уведомление, и шесто, че имат възможност да подадат жалба пред съдилищата на Съюза.

12      Жалбоподателят не взема отношение по уведомлението.

2.      Актове от януари 2011 г.

13      С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 20 ноември 2010 г., Съветът уведомява лицата, групите и образуванията, посочени в Регламент за изпълнение № 610/2010, че е получил нова информация, която има отношение към включването им в списъците, и че е изменил съответно изложението на мотивите към този регламент. Съгласно посоченото известие искане за получаване на изложението на мотивите може да бъде подадено до Съвета до две седмици от датата на публикуване на известието.

14      С писмо от 10 декември 2010 г. Съветът съобщава на адвоката на жалбоподателя — с чийто адрес разполага след подаването на настоящата жалба на 12 септември същата година — мотивите, поради които възнамерява да остави името на жалбоподателя в списъците за замразяване на средства, като посочва, че в срок от един месец от датата на това писмо може да му изпрати становището си относно посоченото оставяне заедно със съответните придружителни документи.

15      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това известие и на това писмо.

16      На 31 януари 2011 г. Съветът приема Решение 2011/70/ОВППС за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931 (ОВ L 28, 2011 г., стр. 57), и Регламент за изпълнение (ЕС) № 83/2011 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 610/2010 (ОВ L 28, 2011 г., стр. 14) (наричани по-нататък заедно „актовете от януари 2011 г.“). Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) остава в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от януари 2011 г.“).

17      С писмо от 2 февруари 2011 г. Съветът съобщава на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от януари 2011 г.

18      Това изложение на мотивите е структурирано по следния начин.

19      Първо, Съветът представя накратко досегашната дейност на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem). По-специално в периода 1988—2010 г. тази организация извършила множество атентати срещу израелски цели, определени като терористични актове по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

20      Второ, Съветът отбелязва, че през 2001 г. по отношение на Hamas-Izz al-Din al-Qassem са приети две решения от органите на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и две решения от органите на Съединените американски щати.

21      Първото решение на органите на Обединеното кралство е издадено от Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи, наричан по-нататък „Home Secretary“). Решението е прието на 29 март 2001 г. на основание UK Terrorism Act 2000 (Закон за борба с тероризма на Обединеното кралство от 2000 г.) и забранява Hamas-Izz al-Din al-Qassem като организация, участваща в извършването на терористични действия (наричано по-нататък „решението на Home Secretary“). Второто решение на органите на Обединеното кралство е издадено от UK Treasury (министър на финансите). С това решение от 6 декември 2001 г. UK Treasury замразява активите на Hamas-Izz al-Din al-Qassem и дава указания в този смисъл в изпълнение на правомощията, които са му предоставени с член 4 от Terrorism (United nations Measures) Order 2001 (Указ за противодействие на тероризма (мерки на ООН) от 2001 г.). Съветът отбелязва, че решението на Home Secretary се преразглежда редовно от национална правителствена комисия и че указът, на който се основава решението на UK Treasury, съдържа разпоредби относно съдебния контрол и възможностите за обжалване на посоченото решение.

22      Решенията на органите на Съединените щати представляват, от една страна, решение на правителството, с което на основание раздел 219 от US Immigration and Nationality Act (Закон на Съединените щати за имиграцията и гражданството), изменен, Hamas е определено като „чуждестранна терористична организация“, и от друга страна, решение, с което на основание Executive Order № 13224 (президентски указ 13224) Hamas е определено като „образувание, за което изрично е установено, че е международна терористична организация“ (наричани по-нататък заедно „решенията на Съединените щати“). Съветът отбеляза, че съгласно законодателството на Съединените щати първото решение за установяване на това обстоятелство подлежи на съдебен, а второто — на административен и на съдебен контрол.

23      Съветът определя тези решения като „решения на компетентните органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

24      Трето, Съветът установява, че тези решения са все още в сила и приема, че съображенията за включването на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в списъците за замразяване на средствата остават валидни.

25      В писмо от 2 февруари 2011 г. Съветът посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на спорните списъци от януари 2011 г. на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат в срок от два месеца от датата на писмото, трето, че жалбоподателят има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

3.      Актове от юли 2011 г.

26      На 30 май 2011 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя писмо, с което го уведомява, че е получил нова информация, имаща отношение към съставянето на списъците на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат предвидените в Регламент № 2580/2001 ограничителни мерки, и че е изменил съответно изложението на мотивите. Той дава на жалбоподателя срок от три седмици да представи становището си.

27      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

28      На 18 юли 2011 г. Съветът приема Решение 2011/430/ОВППС за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931 (ОВ L 188, 2011 г., стр. 47) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 687/2011 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на регламенти за изпълнение № 610/2010 и № 83/2011 (ОВ L 188, 2011 г., стр. 2) (наричани по-нататък заедно „актовете от юли 2011 г.“). Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) остава в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от юли 2011 г.“).

29      С писмо от 19 юли 2011 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от юли 2011 г., като посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на тези списъци на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат в срок от два месеца от датата на посоченото писмо, трето, че има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

30      Изложението на мотивите е същото като изложението на мотивите към актовете от януари 2011 г., с тази разлика, че позоваването на решението на UK Treasury е заличено.

31      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

4.      Актове от декември 2011 г.

32      На 15 ноември 2011 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя писмо, с което го уведомява, че е получил нова информация, имаща отношение към съставянето на списъците на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат предвидените в Регламент № 2580/2001 ограничителни мерки, и че е изменил съответно изложението на мотивите. Той му дава срок от две седмици да представи становището си.

33      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

34      На 22 декември 2011 г. Съветът приема Решение 2011/872/ОВППС за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931[,] и за отмяна на Решение 2011/430 (ОВ L 343, 2011 г., стр. 54) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1375/2011 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/[2001] и за отмяна на Регламент за изпълнение № 687/2011 (ОВ L 343, 2011 г., стр. 10) (наричани по-нататък заедно „актовете от декември 2011 г.“). Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от декември 2011 г.“).

35      С писмо от 3 януари 2012 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от декември 2011 г., като посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на тези списъци на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат преди 29 февруари 2012 г., трето, че има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

36      В посоченото изложение на мотивите Съветът добавя към фактическите обстоятелства, въз основа на които определя жалбоподателя (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) като терористична организация, три нови факта, датиращи от 2011 г.

37      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

5.      Актове от юни 2012 г.

38      На 25 юни 2012 г. Съветът приема Решение 2012/333/ОВППС за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931[,] и за отмяна на Решение 2011/872 (ОВ L 165, 2012 г., стр. 72) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 542/2012 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 1375/2011 (ОВ L 165, 2012 г., стр. 12) (наричани по-нататък заедно „актовете от юни 2012 г.“). Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от юни 2012 г.“).

39      С писмо от 26 юни 2012 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от юни 2012 г., като посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на тези списъци на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат преди 27 август 2012 г., трето, че има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

40      Това изложение на мотивите е идентично на изложението на мотивите към актовете от декември 2011 г.

41      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

6.      Актове от декември 2012 г.

42      На 10 декември 2012 г. Съветът приема Решение 2012/765/ОВППС за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2012/333 (ОВ L 337, 2012 г., стр. 50) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1169/2012 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 542/2012 (ОВ L 337, 2012 г., стр. 2) (наричани по-нататък „актовете от декември 2012 г.“). Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) е оставено в, приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от декември 2012 г.“).

43      С писмо от 11 декември 2012 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от декември 2012 г., като посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на тези списъци на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат преди 11 февруари 2013 г., трето, че има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

44      Това изложение на мотивите е идентично на изложението на мотивите към актовете от юни 2012 г.

45      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

7.      Актове от юли 2013 г.

46      На 25 юли 2013 г. Съветът приема Решение 2013/395/ОВППС за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931[,] и за отмяна на Решение 2012/765 (ОВ L 201, 2013 г., стр. 57) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 714/2013 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 1169/2012 (ОВ L 201, 2013 г., стр. 10) (наричани по-нататък „актовете от юли 2013 г.“). Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от юли 2013 г.“).

47      С писмо от 26 юли 2013 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от юли 2013 г., като посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на тези списъци на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат преди 10 септември 2013 г., трето, че има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

48      Това изложение на мотивите е идентично на изложението на мотивите към актовете от декември 2012 г.

49      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

8.      Актове от февруари 2014 г.

50      На 10 февруари 2014 г. Съветът приема Решение 2014/72/ОВППС за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2013/395 (ОВ L 40, 2014 г., стр. 56) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 714/2013 (ОВ L 40, 2014 г., стр. 9) (наричани по-нататък заедно „актовете от февруари 2014 г.“). Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от февруари 2014 г.“).

51      С писмо от 11 февруари 2014 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от февруари 2014 г., като посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на тези списъци на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат преди 28 февруари 2013 г., трето, че има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

52      Това изложение на мотивите е идентично на изложението на мотивите към актовете от юли 2013 г.

53      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

9.      Актове от юли 2014 г.

54      На 22 юли 2014 г. Съветът приема Решение 2014/483/ОВППС за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2014/72 (ОВ L 217, 2014 г., стр. 35) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 125/2014 (ОВ L 217, 2014 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от юли 2014 г.“). Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от юли 2014 г.“).

55      С писмо от 23 юли 2014 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от юли 2014 г., като посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на тези списъци на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат преди 30 септември 2014 г., трето, че има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

56      В изложението на мотивите Съветът добавя, че определянето на жалбоподателя като чуждестранна терористична организация с решението на Съединените щати, прието на основание раздел 219 от Закона на Съединените щати за имиграцията и гражданството, се запазва с решение от 18 юли 2012 г.

57      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

10.    Актове от август 2017 г.

58      На 4 август 2017 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2017/1426 за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/154 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 95) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „актовете от август 2017 г.“). Името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от август 2017 г.“).

59      С писмо от 7 август 2017 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите за оставянето на името на Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) в спорните списъци от август 2017 г., като посочва, първо, че жалбоподателят може по всяко време да подаде искане до него за преразглеждане на тези списъци на основание член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, второ, че за да могат да бъдат взети предвид при следващия преглед по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, исканията трябва да се подадат преди 4 септември 2017 г., трето, че има възможност да подаде жалба пред съдилищата на Съюза, и четвърто, че може да поиска от компетентните национални органи разрешение да използва замразените средства за определени нужди.

60      Това изложение на мотивите е претърпяло значителни изменения в сравнение с изложенията на мотивите към предходните актове.

61      Жалбоподателят не предприема действия в отговор на това писмо.

II.    Производство и искания на страните преди връщането на делото за ново разглеждане

62      На 12 септември 2010 г. жалбоподателят подава разглежданата по настоящото дело жалба в секретариата на Общия съд.

63      В жалбата си жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени Уведомлението от юли 2010 г.,

–        да отмени актовете от юли 2010 г.,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

64      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 21 декември 2010 г., Европейската комисия е поискала да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С определение от 7 февруари 2011 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска встъпването ѝ.

65      С писмо от 17 февруари 2011 г., постъпило в секретариата на Общия съд на същия ден, жалбоподателят обръща внимание върху актовете от януари 2011 г. и писмото от 2 февруари 2011 г. Той посочва, че поддържа основанията на жалбата срещу тези „актове“ и че в репликата си ще изложи критиките си срещу мотивите за оставянето на името му в спорните списъци от януари 2011 г., съобщени с писмото от 2 февруари 2011 г.

66      След като изслушва другите страни, с адресирано до жалбоподателя писмо на секретариата от 15 юни 2011 г. Общият съд разрешава на тази страна да измени в репликата си основанията и исканията на жалбата по отношение на актовете от януари 2011 г., като евентуално вземе предвид мотивите, посочени в писмото от 2 февруари 2011 г. Общият съд обаче не позволява на жалбоподателя да измени исканията си, що се отнася до писмото от 2 февруари 2011 г. Като краен срок за представяне на репликата е определен 27 юли 2011 г.

67      В писмо от 27 юли 2011 г. жалбоподателят твърди, че актовете от юли 2011 г. и писмото от 19 юли 2011 г. са заменили първоначално обжалваните актове. Той отбелязва, че с публикуването или връчването на тези актове започва да тече нов двумесечен срок за обжалване и посочва мотивите, поради които не е представена реплика.

68      Писмото от 27 юли 2011 г. е приложено към преписката по делото като искане за продължаване на срока за представяне на репликата.

69      С писма на секретариата от 16 септември 2011 г. Общият съд уведомява страните за решението си да не уважи това искане за продължаване на срока и определя 2 ноември 2011 г. като краен срок за представяне на писмено становище при встъпване от страна на Комисията.

70      На 28 септември 2011 г. жалбоподателят представя в секретариата на Общия съд допълнително становище. В него той посочва, че „разширява исканията си за отмяна срещу [актовете от юли 2011 г.]“ в частта, която се отнася до него, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem. Жалбоподателят посочва също че с оглед на първоначалната жалба, на писмото от 17 февруари 2011 г. и на допълнителното становище настоящата жалба следва да се счита за насочена срещу актовете от юли 2010 г., като и срещу актовете от януари и юли 2011 г. Жалбоподателят добавя, че поддържа и исканията, насочени срещу Уведомлението от юли 2010 г., и уточнява, че исканията му за отмяна се отнасят до разглежданите актове само в частта, която се отнася до него.

71      Комисията представя писменото си становище при встъпване на 28 октомври 2011 г.

72      С решение на Общия съд от 8 декември 2011 г. допълнителното становище е приложено към преписката.

73      С писмо от 20 декември 2011 г. Общият съд уведомява страните, че срокът за подаване на жалба за отмяна срещу актовете от януари 2011 г. е изтекъл преди представянето на допълнителното становище, поради което изменението на исканията в жалбата срещу тези актове, което само по себе си е допустимо, тъй като вече е било надлежно предявено от жалбоподателя с писмото от 17 февруари 2011 г., ще бъде разгледано само в светлината на основанията и на доводите, посочени от тази страна преди изтичането на срока за подаване на жалба за отмяна срещу тези актове, т.е. в първоначалната жалба.

74      Общият съд определя 17 февруари 2012 г. като краен срок за представяне на становищата на Съвета и Комисията относно изменението на исканията, насочено срещу актовете от януари 2011 г., а 5 март 2012 г. — като краен срок за представяне на становищата на същите тези страни относно допълнителното становище, като последният срок е продължен до 3 април 2012 г.

75      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 1 февруари 2012 г., жалбоподателят изменя исканията си, за да вземе предвид актовете от декември 2011 г. в частите, в които те се отнасят до него, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

76      По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят становищата си относно изменението на исканията, насочено срещу актовете от януари 2011 г., в частите, в които те се отнасят до жалбоподателя, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem, с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 13 и 16 февруари 2012 г.

77      По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят становищата си относно допълнителното становище с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 3 април 2012 г.

78      По покана на Общия съд жалбоподателят представя становището си в отговор на становищата на Съвета и Комисията от 3 април 2012 г. с акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 28 юни 2012 г.

79      С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 10 юли 2012 г., жалбоподателят изменя исканията си, за да вземе предвид актовете от юни 2012 г. в частите, в които те се отнасят до него, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

80      По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят становищата си относно изменението на исканията, насочено срещу актовете от юни 2012 г., с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 20 и 23 юли 2012 г.

81      По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят отговорите си на становището на жалбоподателя от 28 юни 2012 г. с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 5 и 6 септември 2012 г.

82      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 11 февруари 2013 г., жалбоподателят изменя исканията си, за да вземе предвид актовете от декември 2012 г. в частта, която се отнася до него, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

83      По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят становищата си по изменението на исканията, насочено срещу актовете от декември 2012 г., с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 11 и 13 март 2013 г.

84      С писмо от 24 септември 2013 г. жалбоподателят изменя исканията в настоящата жалба, като ги насочва срещу актовете от юли 2013 г. в частите, в които те се отнасят до него, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

85      С писмо от 4 октомври 2013 г. Общият съд поставя някои въпроси на страните с оглед на съдебното заседание и поканва Съвета да представи определени документи, което той прави с акт от 28 октомври 2013 г.

86      По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят становищата си по изменението на исканията, насочено срещу актовете от юли 2013 г., с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 28 и 30 октомври 2013 г.

87      На 28 февруари 2014 г. жалбоподателят изменя исканията в разглежданата по настоящото дело жалба, за да вземе предвид актовете от февруари 2014 г. в частите, в които те се отнасят до него, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

88      По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят становищата си по изменението на исканията, насочено срещу актовете от февруари 2014 г., с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 4 и 5 март 2014 г.

89      На 21 септември 2014 г. жалбоподателят изменя исканията си, за да вземе предвид актовете от юли 2014 г. в частите, в които те се отнасят до него, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

90      По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят становищата си по изменението на исканията, насочено срещу актовете от юли 2014 г., с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 23 октомври и 3 ноември 2014 г.

91      От изложените дотук съображения следва, че с настоящата жалба жалбоподателят иска от Общия съд да отмени:

–        Уведомлението от юли 2010 г. и актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г. в частите, в които те се отнасят до него, включително до Hamas-Izz al-Din al-Qassem,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

92      Съветът, подпомаган от Комисията, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

93      С решение от 17 декември 2014 г., Hamas/Съвет (T‑400/10, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“, EU:T:2014:1095), Общият съд:

–        обявява искането за отмяна на Уведомлението от юли 2010 г. за недопустимо,

–        отменя актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г. в частите, в които те се отнасят до жалбоподателя (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem),

–        запазва правните последици на актовете от юли 2014 г. за период от три месеца, считано от постановяването на посоченото решение, или, в случай на обжалване в срока по член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, до произнасянето на Съда по жалбата,

–        осъжда Съвета да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на жалбоподателя, а Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски.

94      За да се произнесе в този смисъл, Общият съд уважава четвъртото и шестото основание срещу актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., изведени съответно от неотчитане в достатъчна степен на изменението на положението поради изтеклия период от време и от нарушение на задължението за мотивиране. В точки 101 и 125 от първоначалното съдебно решение Общият съд приема, че съдържащият се в изложенията на мотивите към актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. списък на терористичните актове, които жалбоподателят извършил след 2005 г., играе определяща роля за решението на Съвета да остави замразени средствата на жалбоподателя. В точки 110 и 127 от първоначалното съдебно решение Общият съд постановява, че позоваването на всеки нов терористичен акт, който Съветът включва в мотивите си при преразглеждане на основание член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, трябва да е било предмет на проверка и на национално решение, прието от компетентен орган. След като констатира, по-специално в точки 109 и 131 от първоначалното съдебно решение, че Съветът е основал твърденията си за терористичните актове, които жалбоподателят извършил след 2005 г., не на такива решения, а на информация, която е събрал от пресата и от интернет, Общият съд отменя съответно актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г.

95      Освен това в точка 141 от първоначалното съдебно решение Общият съд отменя актовете от юли 2010 г. и от януари 2011 г., с мотива че в тях също липсва позоваване на решения на компетентни органи във връзка с вменените на жалбоподателя действия и че следователно те са засегнати от същото нарушение на задължението за мотивиране.

96      На 20 февруари 2015 г. Съветът подава в секретариата на Съда жалба срещу първоначалното съдебно решение, която е заведена под номер C‑79/15 P.

97      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 11 май 2015 г., Френската република е поискала да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета. Съдът допуска това встъпване.

98      С решение от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas (C‑79/15 P, наричано по-нататък „решението в производството по обжалване“, EU:C:2017:584), Съдът отменя първоначалното съдебно решение.

99      В решението в производството по обжалване Съдът постановява, че:

–        Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че сами по себе си решенията на Съединените щати и/или решението на министъра на вътрешните работи не са достатъчно основание за приемане на актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г. (т. 33),

–        Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че Съветът е нарушил член 1 от Обща позиция 2001/931, като в изложенията на мотивите към актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г. се е основал на факти, които са му станали известни чрез източници, различни от национални решения, взети от компетентни органи (т. 50),

–        поради това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото с констатацията си, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране (т. 53).

100    Тъй като Общият съд се е произнесъл само по четвъртото и шестото основание на искането на жалбоподателя за отмяна на актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., а останалите изтъкнати пред Общия съд основания за отмяна отчасти поставят въпроси, свързани с преценка на фактите, в решението си в производството по обжалване Съдът връща делото на Общия съд, без да се произнася по съдебните разноски (т. 56).

III. Производство и искания на страните след връщането на делото за ново разглеждане

101    Делото, върнато на Общия съд за ново разглеждане, е заведено в секретариата на последния под номер T‑400/10 RENV и на 27 септември 2017 г. е разпределено на първи състав.

102    С актове, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 3 септември и на 4 и 5 октомври 2017 г., жалбоподателят, Съветът и Комисията излагат становищата си относно по-нататъшния ход на производството в съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

103    В становището си жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г. в частите, в които те се отнасят до него, „включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem“,

–        да осъди Съвета да заплати всички съдебни разноски, включително направените в производството пред Съда.

104    В становищата си Комисията и Съветът искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като явно неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

105    На 3 октомври 2017 г. на основание член 86 от Процедурния правилник жалбоподателят подава изявление за изменение на жалбата, за да вземе предвид актовете от август 2017 г.

106    По покана на Общия съд Комисията и Съветът представят становищата си по изявлението за изменение от 3 октомври 2017 г. с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 27 октомври и 23 ноември 2017 г.

107    Съветът, подпомаган от Комисията, иска от Общия съд:

–        да отхвърли изявлението за изменение на жалбата като явно недопустимо,

–        при условията на евентуалност, да го отхвърли като неоснователно,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, направени от Съвета в първоинстанционното производство, в производството по обжалване и в рамките на настоящото производство по връщане на делото за ново разглеждане.

108    На 27 март 2018 г. на основание член 89 от Процедурния правилник Общият съд (първи състав) поставя писмени въпроси на главните страни и ги приканва да представят някои документи. Страните изпълняват тези искания в предвидения срок.

109    На 15 май 2018 г. Общият съд разрешава на жалбоподателя да представи становището си относно отговорите на Съвета. Жалбоподателят отговаря в определения срок.

110    По предложение на първи състав и на основание член 28 от Процедурния правилник Общият съд решава да преразпредели делото на първи разширен състав.

111    Устните състезания на страните и техните отговори на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 11 юли 2018 г.

IV.    От правна страна

1.      Предварителни съображения относно предмета на жалбата, както и относно обхвата и допустимостта на становището на жалбоподателя от 28 юни 2012 г.

1.      По молбите за изменение на исканията в жалбата, отнасящи се до актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г.

112    Видно от изложението на фактическите обстоятелства, актовете от юли 2010 г. са отменени и заменени последователно с актовете от януари, юли и декември 2011 г., юни и декември 2012 г., юли 2013 г. и февруари и юли 2014 г.

113    Жалбоподателят изменя последователно първоначалните си искания, така че жалбата му да цели отмяната на тези различни актове.

114    Освен това той изрично поддържа исканията си за отмяна на отменените актове.

115    Съгласно член 86, параграфи 1 от Процедурния правилник, когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет, жалбоподателят може преди приключване на устната фаза на производството да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство. Съгласно параграф 2 от същата разпоредба тази молба трябва да бъде подадена в предвидения в член 263, шеста алинея ДФЕС срок.

116    В случая молбите за изменение на жалбата, посочени в точка 112 по-горе, се отнасят до актове, с които се отменят и заменят актовете, чиято отмяна е била поискана по-рано в рамките на производството по обжалване. Освен това те са подадени преди 20 ноември 2014 г., датата на приключване на устната фаза на производството преди връщането на делото за ново разглеждане, и в рамките на предвидения в член 263, шеста алинея ДФЕС срок. Следователно молбите за изменение на жалбата са допустими.

117    Съгласно постоянната съдебна практика относно жалбите срещу последователни мерки за замразяване на средства и противно на това, което Комисията твърди в писменото си становище при встъпване по отношение на актовете от юли 2010 г., жалбоподателят продължава да има интерес да постигне отмяната на решение за налагане на ограничителни мерки, което е отменено и заменено с последващо такова решение, тъй като отмяната на акт на дадена институция не означава признаване на неговата незаконосъобразност и има действие ex nunc, за разлика от отменителното съдебно решение, по силата на което отмененият акт се заличава с обратна сила от правния ред и се счита, че той никога не е съществувал (решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 35; вж. също решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 45—48 и цитираната съдебна практика и от 30 септември 2009 г., Sison/Съвет, T‑341/07, EU:T:2009:372, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).

118    Следователно жалбоподателят продължава да има интерес да обжалва актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г., макар те да са отменени и заменени в хода на производството.

119    Следователно настоящата жалба е допустима в частта, която се отнася до актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г.

2.      По допустимостта на искането за отмяна на Уведомлението от юли 2010 г.

120    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва допустимостта на искането за отмяна на Уведомлението от юли 2010 г., тъй като последното се ограничава да прикани лицата и образуванията да упражнят правата си, без да засяга правното им положение. Поради това то не представлявало обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, както е тълкуван от съдебната практика.

121    Съгласно член 263, параграф 1 ДФЕС могат да бъдат обжалвани актовете, които са „предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни“.

122    Съгласно постоянната съдебна практика актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, годно да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (вж. определение от 14 май 2012 г., Sepracor Pharmaceuticals (Ирландия)/Комисия, C‑477/11 P, непубликувано, EU:C:2012:292, т. 50 и 51 и цитираната съдебна практика).

123    В случая името на жалбоподателя е оставено в спорните списъци от юли 2010 г. с актовете от юли 2010 г.

124    Както следва от точка 11 по-горе, Уведомлението от юли 2010 г., публикувано в Официален вестник ден след приемането на актовете от юли 2010 г., цели само да уведоми лицата и образуванията, чиито средства остават замразени в изпълнение на тези актове, за предоставените им възможности да поискат от компетентните национални органи разрешение да използват замразените средства за определени нужди, да поискат от Съвета да изложи мотивите за оставянето на имената им в спорните списъци от юли 2010 г., да поискат от тази институция да преразгледа решението си и, на последно място, да подадат жалба пред съдилищата на Съюза.

125    При тези обстоятелства Уведомлението от юли 2010 г. не произвежда задължително правно действие, годно да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.

126    Ето защо жалбата трябва да се обяви за недопустима в частта, която се отнася до Уведомлението от юли 2010 г.

3.      По обхвата и допустимостта на становището на жалбоподателя от 28 юни 2012 г.

127    В отговор на покана на Общия съд, на 28 юни 2012 г. жалбоподателят представя становището си по становищата на Съвета и Комисията от 3 април 2012 г. относно допълнителното становище.

128    Тъй като жалбоподателят е озаглавил становището си „писмена реплика“, Съветът възразява в становището си от 6 септември 2012 г., че не може да се допусне реплика на жалбоподателя, отнасяща се до цялото дело, както е предявено първоначално с подаването на жалбата и по което не е представил реплика в предвидения срок.

129    Съветът счита, че размяната на становища по съществото на делото е трябвало да приключи с представянето на допълнителното становище от страна на жалбоподателя и на становището на Съвета относно това допълнително становище.

130    Следва да се отбележи, че становището на жалбоподателя от 28 юни 2012 г., представено по покана на Общия съд, безспорно не може да представлява реплика по смисъла на член 83, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в рамките на настоящото дело.

131    Всъщност, както бе посочено в точки 67—70 по-горе, в рамките на настоящото дело жалбоподателят не е представил реплика в предвидения за това срок, а искането за продължаване на срока за представяне на реплика, изведено от Общият съд от писмото на жалбоподателя от 27 юли 2011 г., е отхвърлено.

132    Все пак, макар да не може да се вземе предвид в рамките на настоящата жалба в частта, с която се цели отмяна на актовете от юли 2010 г. и от януари 2011 г. (вж. в това отношение т. 73 по-горе), становището от 28 юни 2012 г. е допустимо в рамките на искането за отмяна на актовете от юли 2011 г. (предявено с представянето на допълнителното становище), тъй като представлява отговор на становището на Съвета относно новите основания в допълнителното становище, насочени срещу актовете от юли 2011 г., както и в рамките на исканията за отмяна на последващите актове на Съвета.

133    Впрочем Общият съд е поканил жалбоподателя да представи становище именно защото е приел, че е необходимо да му предостави възможност да отговори в рамките на посоченото производство на становището на Съвета от 3 април 2012 г. относно допълнителното становище.

134    Накрая, видно от самия ѝ текст, точка 1 от становището от 28 юни 2012 г. цели само да се отговори на становището на Съвета от 3 април 2012 г. относно допълнителното становище.

135    С оглед на тези уточнения относно обхвата на становището от 28 юни 2012 г. следва да се отхвърли възражението на Съвета по отношение на допустимостта на това становище.

4.      По молбата за изменение на исканията в жалбата, отнасяща се до актовете от август 2017 г.

136    С изявление за изменение от 3 октомври 2017 г. жалбоподателят иска жалбата да обхване актовете от август 2017 г.

137    В становището си относно това изявление за изменение Съветът изтъква, че посоченото искане е недопустимо, тъй като, от една страна, противно на предвиденото в член 86, параграф 1 от Процедурния правилник, към който препраща член 218 от същия правилник, изменението на жалбата е поискано след приключването на устната фаза на производството на 21 ноември 2014 г., и от друга страна, актовете от август 2017 г. не заменят актовете, оспорвани в настоящото дело.

138    В съдебното заседание Съветът заявява, че оставя това възражение за липса на процесуална предпоставка на преценката на Общия съд.

139    Във всеки случай следва да се отбележи, че тъй като е абсолютна процесуална предпоставка, допустимостта на жалбите може да се разглежда служебно от Общия съд (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2006 г., Standertskjöld-Nordenstam и Heyraud/Комисия, T‑437/04 и T‑441/04, EU:T:2006:62, т. 28 и цитираната съдебна практика).

140    Съгласно член 218 от Процедурния правилник, когато Съдът отмени съдебно решение на Общия съд и му върне делото за ново разглеждане, Общият съд се сезира със съдебния акт за връщане за ново разглеждане, като производството протича в съответствие с разпоредбите на дял III или на дял IV, в зависимост от случая, без да се засяга действието на разпоредбите на член 217 от същия правилник.

141    Тъй като дял IV от Процедурния правилник се отнася до съдебните спорове относно правата на интелектуална собственост, в случая следва да се направи позоваване на дял III от Процедурния правилник. В член 86, параграф 1 от дял III на Процедурния правилник се посочват две условия, които трябва да са изпълнени, за да е допустима молбата за изменение на жалбата. От една страна, изменението на жалбата трябва да бъде поискано преди приключване на устната фаза на производството. От друга страна, актовете, посочени в молбата за изменение, трябва да заменят и изменят един или повече актове, чиято отмяна е поискана преди това.

142    Без да е необходимо произнасяне по първото условие, следва да се отбележи, че в случая второто условие не е изпълнено. Всъщност отменените с актовете от август 2017 г. актове не са посочени нито в жалбата, нито в предходните изявления за изменение.

143    Жалбоподателят поддържа, че би трябвало да се направи различен извод въз основа на решение от 28 януари 2016 г., Klyuyev/Съвет (T‑341/14, EU:T:2016:47, т. 33), в което Общият съд уважава молба за изменение, представена в аналогична ситуация.

144    В това отношение следва да се подчертае, че цитираното от жалбоподателя решение не е релевантно в това отношение, доколкото в това дело, за разлика от настоящото, второто условие, наложено с член 86 от Процедурния правилник, е изпълнено, тъй като актовете, посочени в изявлението за изменение на жалбата, изменят актове, които действително се обжалват в акта за образуване на производството.

145    С оглед на тези съображения молбата от 3 октомври 2017 г. за изменение на жалбата трябва да се отхвърли като недопустима.

2.      По искането за отмяна на актовете от юли 2010 г.

146    В подкрепа на искането си за отмяна на актовете от юли 2010 г. жалбоподателят се позовава в жалбата си на четири основания: първо, явна грешка в преценката, второ, нарушение на правото на защита, трето, нарушение на правото на собственост, и четвърто, нарушение на задължението за мотивиране.

1.      По първото основание, с което се твърди явна грешка в преценката на приложимостта към жалбоподателя на мерките за замразяване на средства

147    С първото основание се твърди, че жалбоподателят — също както държавите и легитимните правителства — по принцип не подлежи на включване в списъци за замразяване на средства.

148    В това отношение жалбоподателят подчертава, че е придобил легитимността си чрез участие в избори, че е политическа партия, която понастоящем е на власт, и че през 2007 г. е участвал в правителство на националното единство, като тези три обстоятелства означавали, че той също трябва да се ползва от изключението, което било признато на държавите и легитимните правителства.

149    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на този довод.

150    Следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 1 от Обща позиция 2001/931 мерките в областта на замразяването на средства се прилагат към лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични действия.

151    Съгласно член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 „терористичен акт“ означава умишлено действие, което може сериозно да увреди дадена държава или международна организация, като се отчитат неговата природа и контекст, и което е дефинирано като престъпление по смисъла на националното право, когато е извършено с цел сериозно заплашване на населението, или неправомерно принуждаване на правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на каквото и да е действие, или с цел сериозно да дестабилизира или разруши основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена страна или международна организация.

152    Сред актовете, за които се счита, че са извършени с цел сериозно да дестабилизират или разрушат основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена страна или международна организация, в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 се посочват по-специално посегателствата срещу живота на дадено лице, които могат да доведат до неговата смърт, тежките посегателства срещу физическата неприкосновеност на дадено лице, отвличането или вземането на лица за заложници, както и производството, притежаването, придобиването, превозването, доставянето или използването на огнестрелни оръжия.

153    От тези разпоредби е видно, че съгласно Обща позиция 2001/931 релевантни за определяне на приложимостта на правилата, които същата съдържа към определено лице или образувание, са деянията на това лице или образувание, а не неговото естество.

154    При тези условия посочените от жалбоподателя обстоятелства, а именно идването на власт с избори, политическият характер на организацията или участието в правителство, не биха могли да се приемат за основание за избягване на прилагане на правилата, които Обща позиция 2001/931 съдържа.

155    Във всеки случай, дори да се предположи, че доводът на жалбоподателя, че мерките за замразяване на средства, предвидени с Обща позиция 2001/931, не могат да се прилагат към държави или легитимни правителства, е основателен, жалбоподателят не се намира в положение, което му позволява да претендира за прилагане на това твърдяно изключение по отношение на него.

156    Всъщност жалбоподателят не е държава по смисъла на международното право, тъй като в този раздел на правото това понятие се използва за обозначаване на териториални единици, а не на организации от типа на тази, която е създал.

157    Що се отнася до качеството на легитимно правителство, то евентуално дава на правителствата известна защита, която обаче не може, както твърди жалбоподателят, да обхване и представените в тях със свои членове групи или организации (вж. по аналогия решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 69 и цитираната съдебна практика).

158    При тези обстоятелства първото основание следва да се отхвърли по същество.

2.      По второто основание, с което се твърди нарушение на правото на защита

159    С второто си основание жалбоподателят поддържа, че Съветът е нарушил принципа на спазване на правото на защита, като не му е съобщил приетите за установени по отношение на него факти и доказателства, преди да приеме актовете от юли 2010 г., и като не му е дал възможност да бъде изслушан съгласно член 6, параграф 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

160    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва това основание.

161    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика трябва да се направи разграничение между, от една страна, включването на името на дадено лице или образувание в списък за замразяване на средства, и от друга страна, запазването на подобно включване, за да се определят задълженията, които се изискват от принципа на спазване на правото на защита.

162    Когато включва за първи път името на дадено лице или образувание в списък по член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, Съветът не е длъжен да съобщи предварително на това лице или образувание мотивите, на които възнамерява да се основе (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 61).

163    Обяснението на това правило е, че за да е ефикасна, подобна мярка трябва да бъде изненадваща (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 61).

164    В този смисъл при първоначално включване по принцип е достатъчно мотивите за решението да бъдат съобщени на съответното лице или образувание едновременно със или непосредствено след неговото приемане, като в този момент му се предостави възможност да бъде изслушано (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 61).

165    При решенията за запазване на включването на името на лице или образувание в такъв списък нещата стоят по различен начин, доколкото в този случай ефект на изненада вече не е необходим.

166    Съгласно съдебната практика при подобни решения задълженията се различават в зависимост от това дали изложението на мотивите съдържа нова информация или не.

167    При наличие на нова информация приетите за установени по отношение на съответното лице или образувание факти и доказателства трябва да му бъдат съобщени преди приемането на мярката, като му се даде възможност да бъде изслушано (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 63 и от 28 юли 2016 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, C‑330/15 P, непубликувано, EU:C:2016:601, т. 67).

168    Това задължение обаче не важи при липса на подобна информация (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 43 и 44 и от 18 септември 2017 г., Uganda Commercial Impex/Съвет, T‑107/15 и T‑347/15, непубликувано, EU:T:2017:628, т. 97), тъй като се предполага, че съответното лице или образувание се е запознало с предходните мотиви и е имало възможността да изложи становището си.

169    В случая изглежда, че актовете от юли 2010 г. попадат в тази последна категория, тъй като мотивите им не се различават от тези в изложението на мотивите към актовете, приети на 22 декември 2009 г., а именно Решение 2009/1004/ОВППС на Съвета за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931 (ОВ L 346, 2009 г., стр. 58) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1285/2009 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 501/2009 (ОВ L 346, 2009 г., стр. 39), което е предоставено на разположение на жалбоподателя с уведомлението относно Регламент за изпълнение № 1285/2009, публикувано в Официален вестник от 23 декември 2009 г. (ОВ C 315, 2009 г., стр. 11, наричано по-нататък „Уведомлението от декември 2009 г.“).

170    Относно Уведомлението от декември 2009 г. е важно да се припомни, че публикуването в Официален вестник на разпоредителната част и на общите мотиви на мерки за замразяване на средства се приема за достатъчно, тъй като срещу публикуването на подробните обвинения срещу засегнатите лица и образувания биха могли да бъдат изтъкнати императивни съображения от общ интерес и то би могло да засегне техните законни интереси, като обаче специфичните и конкретни мотиви за решението трябва да бъдат изложени официално и да бъдат сведени до знанието на заинтересованите по всеки друг подходящ начин (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 147).

171    Когато става дума за ограничителни мерки, другият подходящ начин по принцип трябва да бъде индивидуално уведомяване, тъй като подобни мерки могат да засегнат съществено съответните лица и образувания и да ограничат упражняването на основните им права (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 86).

172    В това отношение Съветът изтъква, че не е могъл да пристъпи към индивидуално уведомяване, тъй като не е бил в състояние да установи адрес, на който да изпрати писмо на жалбоподателя. Впрочем последният никога не му е давал адрес за контакт и не се е обръщал към него, за да получи обяснения относно включването на името му в списъците за замразяване на средства.

173    В съдебното заседание в отговор на поставените му от Общия съд въпроси адвокатът на жалбоподателя посочва в това отношение, че не можел да предостави такъв адрес на Съвета, тъй като от съображения за сигурност също не разполагал с такъв.

174    От своя страна, Комисията отбеляза, че жалбоподателят не е предоставил действителен адрес дори за нуждите на производството пред Общия съд.

175    В това отношение следва да се отбележи, че със задължението за индивидуално връчване на конкретни и ясни мотиви на лицата и образуванията, срещу които са приети ограничителни мерки, се цели преди всичко да се допълни публикуването на уведомление в Официален вестник, в което на засегнатите лица и образувания се посочва, че по отношение на тях са приети ограничителни мерки, и с което те се приканват да поискат да им бъде изпратено изложението на мотивите за тези мерки, като предоставят точния адрес, на който това може да бъде направено. Следователно индивидуалното уведомяване на засегнатите лица и образувания не е единственият механизъм, който се използва за информирането им за предприетите по отношение на тях мерки.

176    Освен това от съдебната практика е видно, че задължението за индивидуално връчване на изложението на мотивите за ограничителните мерки не се прилага във всички случаи, а само когато е възможно (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., Hassan/Съвет, T‑572/11, EU:T:2014:682, т. 37).

177    В случая обаче изглежда, че дори в рамките на настоящото производство адресът на жалбоподателя остава неизвестен, доколкото единствените сведения, които жалбоподателят е предоставил на Общия съд, се ограничават до име на град и държава, като тези данни впрочем са променяни на два пъти след подаването на жалбата (Бейрут в Ливан, по-нататък Дамаск в Сирия и накрая Доха в Катар).

178    От друга страна, в съдебното заседание жалбоподателят поддържа, че тъй като Съюзът разполага с мрежа от представители в чужбина, Съветът има начини да установи адреса, на който може да се изпрати индивидуално уведомление, и че не жалбоподателят, а тази институция е длъжна да прояви инициатива в този смисъл, при положение че мерките, приети в актовете от юли 2010 г., могат да имат отрицателни последици по отношение на него.

179    По този въпрос следва да се отбележи, че задължението за индивидуално уведомяване, наложено на институциите в припомнените в точка 176 по-горе граници, не може да освободи жалбоподателя от всяко действие, което ще му позволи да получи информация относно правното му положение, и по-специално да се запознае с твърденията за допуснати от него нарушения. Както е видно от точки 4 и 5 по-горе, името на жалбоподателя е включено в списъците за замразяване на средства от декември 2001 г. Знаейки, че в Съвета се провеждат обсъждания по въпроса за оставянето на името му в тези списъци, той е можел да предприеме необходимите действия пред тази институция, за да получи точна и конкретна информация за причините, които обосновават отнасящите се до него мерки, евентуално като посочи правен съветник, който да го представлява, както впрочем е направил в започнатите от него производства пред Общия съд, и който да поеме защитата му в рамките на производството по обжалване пред Съда. След като не се е възползвал от тази възможност, жалбоподателят не може да противопостави на Съвета последиците от собственото си бездействие.

180    Следователно Съветът не е нарушил принципа на зачитане на правото на защита, като заедно с публикуването на актовете от декември 2009 г. в Официален вестник е публикувал и уведомление, в което приканва жалбоподателя да поиска от него изложението на мотивите към тези актове, без да пристъпва към индивидуално уведомяване, доколкото при обстоятелствата в случая подобно уведомяване изглежда невъзможно.

181    При тези обстоятелства второто основание трябва да се отхвърли по същество.

3.      По третото основание, с което се твърди нарушение на правото на собственост

182    В третото си основание жалбоподателят поддържа, че замразяването на средства с актовете от юли 2010 г. нарушава правото на собственост, гарантирано в член 17 от Хартата на основните права и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. В това отношение той се позовава на решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461), и от 11 юни 2009 г., Othman/Съвет и Комисия (T‑318/01, EU:T:2009:187).

183    Това основание се оспорва от Съвета, подкрепян по този въпрос от Комисията.

184    В това отношение следва да се припомни, че основните права, и по-специално правото на собственост, не се ползват с абсолютна защита в законодателството на Съюза. Върху упражняването на тези права могат да се налагат ограничения, при условие, първо, че те са надлежно обосновани с преследвани от Съюза цели от общ интерес, и второ, че не представляват по отношение на тези цели непропорционална или нетърпима намеса, която би могла да накърни тяхната същност (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 121 и цитираната съдебна практика).

185    Що се отнася до първото условие, следва да се припомни, че замразяването на средствата, финансовите активи и другите икономически ресурси на лицата — за които е установено в съответствие с разпоредбите на Регламент № 2580/2001 и Обща позиция 2001/931, че са участвали във финансирането на тероризма — преследва цел от общ интерес, тъй като се вписва в борбата срещу заплахата, която терористичните действия представляват за международния мир и сигурност (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 123 и цитираната съдебна практика).

186    Що се отнася до второто условие, важно е да се отбележи, че мерките за замразяване на средства, сред които по-специално и оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци от юли 2010 г., не изглежда да са непропорционални, да представляват нетърпима намеса или да накърняват самата същност на основните права или на някои от тях.

187    Всъщност този вид мерки са необходими за борбата с тероризма в едно демократично общество (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 129 и цитираната съдебна практика).

188    Освен това мерките за замразяване на средства не са абсолютни, а предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за основни нужди или за да се платят определени задължения, и от друга страна, при определени условия дават възможност да се разрешава конкретно размразяване на средства, други финансови активи или други икономически източници (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 127 и цитираната съдебна практика).

189    Освен това оставянето на имената на лица и образувания в списъците за замразяване на средства е предмет на периодичен преглед, за да се гарантира, че от тези списъци ще бъдат заличени онези, които вече не отговарят на критериите, за да фигурират в тях (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 129).

190    Съдебната практика в цитираните от жалбоподателя решения няма отношение към тези съображения.

191    В тези решения Съдът приема, че е налице необосновано ограничение, тъй като ограничителните мерки са наложени срещу жалбоподателя с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, без същият да се е възползвал от процесуални гаранции, даващи му възможност да представи становището си пред органите на ООН, които отговарят за тяхното приемане, или, в рамките на Съюза, пред Съвета, който ги е приложил на територията на държавите членки.

192    Това положение е различно от положението в настоящото дело, при което актовете от юли 2010 г. не се отнасят до първоначално включване, не се основават на резолюция на Организацията на обединените нации и при което предвид публикуването на Уведомлението от декември 2009 г. жалбоподателят е имал възможността да изложи становището си по приетите за установени по отношение на него факти и доказателства (вж. т. 170—180 по-горе).

193    При тези обстоятелства третото основание трябва да се отхвърли по същество.

4.      По четвъртото основание, с което се твърди нарушение на задължението за мотивиране

194    С четвъртото си основание жалбоподателят упреква Съвета, че в актовете от юли 2010 г., публикувани в Официален вестник, не е включил мотивите за оставянето на името му в спорните списъци от юли 2010 г.

195    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на това твърдение.

196    В това отношение следва да се отбележи, че на 13 юли 2010 г. Съветът публикува в Официален вестник, от една страна, разпоредителната част и общите мотиви на актовете от юли 2010 г. и от друга страна, Уведомлението от юли 2010 г., с което приканва засегнатите лица и образувания да поискат от него изложението на мотивите към тези актове.

197    Както беше посочено в точка 170 по-горе, Съдът вече е постановил, че когато става дума за ограничителни мерки, Съветът не нарушава задължението за мотивиране и принципа на спазване на правото на защита, ако публикува в Официален вестник, само разпоредителната част и общите мотиви на актовете, съдържащи ограничителни мерки, с уговорката че специфичните и конкретни мотиви трябва да бъдат изложени официално и да бъдат сведени до знанието на заинтересованите по всеки подходящ начин.

198    При тези обстоятелства Съветът не е длъжен, противно на поддържаното от жалбоподателя, да включи в актовете от юли 2010 г., публикувани в Официален вестник, специфичните и конкретни мотиви за приемането им.

199    Жалбоподателят обаче поддържа, че изложението на мотивите към актовете от юли 2010 г. трябвало да му бъде връчено, а не да се съобщава с уведомление, публикувано в Официален вестник. Освен това той подчертава, че достъпът му до това уведомление бил затруднен, поради факта че не е споменат изрично в него. Накрая, жалбоподателят твърди, че в посоченото уведомление периодът, в който изложението на мотивите на актовете от юли 2010 г. може да бъде поискано от Съвета, се намалява на два месеца, което не е разумен срок.

200    В това отношение следва да се припомни, че видно от точки 176—180 по-горе, Съветът не е разполагал с точния адрес на жалбоподателя, поради което е бил възпрепятстван да пристъпи към индивидуално връчване на изложението на мотивите на актовете от юли 2010 г. и е трябвало да се ограничи с публикуването на Уведомлението от юли 2010 г.

201    Впрочем обстоятелството, че в Уведомлението от юли 2010 г. имената на лицата и образуванията, за които то се отнася, не са цитирани изрично, само по себе си не може да се счита за нарушение на задължението за мотивиране, тъй като това уведомление препраща към регламента от юли 2010 г., в който тези имена са посочени.

202    Накрая, не е точно твърдението, че съгласно Уведомлението от юли 2010 г. искането за получаване на изложението на мотивите на съответните актове трябва да бъде подадено в срок от два месеца след публикуването му. Противно на твърдяното от жалбоподателя, Уведомлението от юли 2010 г. не свежда до два месеца срока, в който може да се поиска изложението на мотивите на актовете от юли 2010 г., а само уточнява, че Съветът редовно преразглежда списъците за замразяване на средства съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и че ако засегнатите лица и образувания подадат искане за преразглеждане и желаят то да бъде разгледано при следващия преглед, посоченото искане трябва да му бъде изпратено в срок от два месеца от датата на публикуване на посоченото уведомление.

203    Предвид изложените съображения следва да се констатира, че Съветът е изпълнил задължението за мотивиране, поради което четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

5.      Заключение

204    Предвид изложените съображения жалбата следва да се отхвърли в частта, която се отнася до актовете от юли 2010 г.

3.      По искането за отмяна на актовете от януари 2011 г.

205    От точка 73 по-горе е видно, че в подкрепа на искането за отмяна на актовете от януари 2011 г. жалбоподателят се позовава на същите основания като изтъкнатите срещу актовете от юли 2010 г.

1.      По първото основание, с което се твърди явна грешка в преценката

206    Тъй като е съвпада с основанието, изтъкнато срещу актовете от юли 2010 г., и преценката му не зависи от специфични обстоятелства, свързани с приемането на тези актове, първото основание следва да се отхвърли по същите съображения като изложените в точки 150—157 по-горе.

207    Ето защо първото основание следва да се отхвърли.

2.      По второто основание, с което се твърди нарушение на принципа на зачитане на правото на защита

208    В това второ основание жалбоподателят твърди, че принципът на зачитане на правото на защита е нарушен, с мотива че приетите за установени по отношение на него факти и доказателства, на които се основават актовете от януари 2011 г., не са му съобщени преди приемането на тези актове.

209    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на това твърдение.

210    В случая следва да се констатира, че преди приемането на актовете от януари 2011 г. Съветът публикува в Официален вестник от 20 ноември 2010 г. известие, в което посочва на лицата и образуванията, за които се отнася Регламент за изпълнение № 610/2010, че е получил нова информация, поради което е изменил изложението на мотивите към този регламент, и приканва тези лица и образувания да поискат от него това изложение на мотивите (вж. т. 13 по-горе).

211    В точки 176—180 по-горе се приема, че с оглед на обстоятелствата по случая фактът, че изложението на мотивите към Регламент за изпълнение № 1285/2009 не е връчено индивидуално на жалбоподателя, не може да се счита за нарушение на принципа на зачитане на правото на защита. Същото трябва да важи и за изложението на мотивите към актовете от януари 2011 г.

212    Жалбоподателят посочва, че с писмото от 10 декември 2010 г., споменато в точка 14 по-горе, Съветът е съобщил на адвоката му изложението на мотивите, поради които възнамерява да остави името му в спорните списъци от януари 2011 г. Според него подобно писмо трябвало да се изпрати на самия него, а не на адвоката му, който не бил упълномощен да получава подобна кореспонденция.

213    Запитан по този въпрос в съдебното заседание, Съветът признава, че е изпратил това писмо на адвоката на жалбоподателя за информация на последния и че това изпращане не трябва да се счита за индивидуално уведомяване.

214    В това отношение следва да се припомни, че съгласно посочената в точка 176 по-горе съдебна практика индивидуално уведомяване се изисква само когато то е възможно, което в случая не е така, както бе отбелязано в точки 177—180 по-горе, при положение че явно липсва адрес или такъв не е съобщен на Съвета и жалбоподателят не е предприел действия, за да получи изложението на мотивите.

215    Обстоятелството, че писмото е адресирано до адвоката на жалбоподателя, макар първият да не е упълномощен от втория да го получи, не променя този извод. Всъщност липсата на пълномощно не оборва, а напротив, потвърждава констатацията в предходната точка, че Съветът не е разполагал с начин, който да му даде възможност да изпрати изложението на мотивите лично на жалбоподателя.

216    При тези обстоятелства второто основание трябва да се отхвърли по същество.

3.      По третото основание, с което се твърди нарушение на правото на собственост

217    Тъй като съвпада с основанието, изтъкнато срещу актовете от юли 2010 г., разглежданото тук основание следва да се отхвърли по същите съображения като изложените в точки 184—189 по-горе.

218    Относно препратката към решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461), и от 11 юни 2009 г., Othman/Съвет и Комисия (T‑318/01, EU:T:2009:187), следва да се уточни, че обстоятелствата в случая са различни от обстоятелствата, довели до постановяването на тези решения, тъй като, както е видно от точки 210—215 по-горе, изложенията на мотивите на актовете от януари 2011 г. са предоставяни редовно на разположение на жалбоподателя преди тяхното приемане.

219    Следователно третото основание трябва да се отхвърли.

4.      По четвъртото основание, с което се твърди нарушение на задължението за мотивиране

220    В четвъртото си основание жалбоподателят упреква Съвета, че в актовете от януари 2011 г., публикувани в Официален вестник, не е включил изричните мотиви за оставянето на името му в спорните списъци от януари 2011 г.

221    В това отношение в точки 170 и 197 по-горе беше припомнено, че за мерките за замразяване на средства в съдебната практика е прието, че публикуваният в Официален вестник текст на актовете, съдържащи тези мерки, включва само разпоредителната част и общи мотиви, с уговорката че специфичните и конкретни мотиви за посочените мерки трябва да бъдат сведени до знанието на заинтересованите по всеки подходящ начин.

222    За актовете от юли 2010 г. в точка 200 по-горе беше прието, че поради причините, изложени в точки 176—180, Съветът е успял да изпълни изискванията, произтичащи от съдебната практика, като е свел до знанието на жалбоподателя специфичните и конкретни мотиви за ограничителните мерки посредством публикуване на уведомление в Официален вестник, в което го приканва да поиска от него тези мотиви. Същото трябва да важи и за актовете от януари 2011 г.

223    Поради изложеното в точка 215 по-горе съображение и с оглед на обстоятелствата по случая фактът, че на адвоката на жалбоподателя е изпратено писмо, без първият да е упълномощен от втория да получава подобна кореспонденция, не засяга невъзможността за връчване.

224    Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

5.      Заключение

225    Предвид изложените дотук съображения жалбата следва да се отхвърли в частта, която се отнася до актовете от януари 2011 г.

4.      По искането за отмяна на актовете от юли 2011 г. до юли 2014 г.

226    В подкрепа на искането си за отмяна на актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. жалбоподателят изтъква в допълнителното становище и в изявленията за изменение осем основания за отмяна, с които съответно твърди:

–        нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931,

–        грешки относно истинността на фактите,

–        грешка в преценката, що се отнася до терористичния характер на жалбоподателя,

–        неотчитане в достатъчна степен на изменението на положението поради изтеклия период от време,

–        нарушение на принципа на ненамеса,

–        нарушение на задължението за мотивиране,

–        нарушение на принципа на спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита,

–        нарушение на правото на собственост.

227    Най-напред следва да се разгледа първото основание, след това шестото и второто основание в частта, в която се твърди нарушение на задължението за мотивиране, по-нататък второто основание в частта, в която се твърди грешка относно истинността на фактите, и накрая третото, четвъртото, петото, седмото и осмото основание.

1.      По първото основание, с което се твърди нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931

228    В рамките на първото основание жалбоподателят, след като излага становището си относно установяването на организациите, за които се отнасят съответно решенията на органите на Обединеното кралство и на Съединените щати, упреква Съвета, че е нарушил член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, определяйки тези решения като решения на компетентни органи по смисъла на тази разпоредба.

229    Оставянето на името на лице или образувание в списъка за замразяване на средства е по същество продължение на първоначалното вписване и при това положение предполага, че продължава да е налице рискът от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, който първоначално е констатиран от Съвета въз основа на националното решение, послужило като основание за първоначалното включване (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 61 и Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 39).

230    Следователно основанието трябва да бъде прието.

231    С оглед на решението в производството по обжалване в самото начало следва да се установят организациите, за които се отнасят съответно решенията на органите на Обединеното кралство и на Съединените щати, а след това да се разгледат, на първо място, критиките, които се отнасят само до решенията на Съединените щати, и на второ място, критиките, които са общи за решенията на органите на Обединеното кралство и на Съединените щати.

1)      По установяването на организациите, за които се отнасят решенията на органите на Обединеното кралство и на Съединените щати

232    Жалбоподателят отбелязва, че съгласно съобщените от Съвета изложения на мотивите актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. се основават на решение на Home Secretary, с което се забранява Hamas-Izz al-Din al-Qassem, въоръжено крило на Hamas, и на две решения на Съединените щати, които се отнасят до Hamas, без повече уточнения.

233    Жалбоподателят се съмнява, че органите на Съединените щати са имали намерение да включат в списъка си Hamas в неговата цялост, и счита, че като приема, че това е така, Съветът прави широк прочит на техните решения, който не следва ясно от публикуваните от органите на тази държава списъци.

234    В това отношение следва да се констатира, че в решенията на Съединените щати Hamas се посочва изрично, като в решението, в което то е определено като „чуждестранна терористична организация“, към това наименование са добавени дузина други наименования, под които е известно Hamas (also known as), сред които и „бригадите Izz-Al-Din Al-Qassam“.

235    Противно на предположението на жалбоподателя, това обстоятелство не може да се тълкува в смисъл, че по този начин органите на Съединените щати са имали намерение да посочат само Hamas-Izz al-Din al-Qassem. Най-напред, сред тези допълнителни наименования има такива, които препращат към Hamas като цяло, като например „Islamic Resistance Movement“, което е английският превод на „Harakat Al-Muqawama Al-Islamia“ — друго съществуващо наименование, чийто акроним е Hamas. По-нататък, с посочването на тези различни наименования се цели само да се гарантира конкретната ефикасност на мярката срещу Hamas, като се даде възможност тя да го засегне във всичките му известни наименования и клонове.

236    От тези съображения следва, че решението на Home Secretary се отнася до Hamas-Izz al-Din al-Qassem, докато решенията на Съединените щати се отнасят до Hamas, включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

2)      По критиките, които се отнасят само до решенията на органите на Съединените щати

237    Жалбоподателят счита, че Съветът не може да основе актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. на решенията на органите на Съединените щати, тъй като Съединените щати са трета държава и тъй като по принцип органите на тези държави не са „компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

238    В това отношение жалбоподателят главно твърди, че системата, установена с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, почива на доверието в националните органи, което се основава на принципа на лоялно сътрудничество между Съвета и държавите — членки на Съюза, на споделянето на залегнали в Договорите общи ценности и на подчиняването на общи норми, сред които ЕКПЧ и Хартата на основните права. Органите на трети държави не можели да се ползват с това доверие.

239    При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че ако се приеме, че органът на трета държава може да е компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, то Съветът би бил длъжен да извърши редица проверки, каквито в случая не направил.

240    В този смисъл, когато се основава на решение на орган на трета държава, Съветът трябвало да провери дали този орган е спазил правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, като първият от тези принципи означава, че мотивите на решението на органа на третата държава трябва да се съобщят на заинтересованото лице възможно най-рано и че на същото трябва да се даде възможност да изрази становището си по това решение.

241    Прегледът на относимите разпоредби на Съединените щати обаче показвал, че националното производство не изпълнява стандартите на Съюза. Всъщност те не предвиждали никакво задължение за връчване на приетите решения и още по-малко за изпращане на мотивите, нито дори изискване за мотивирането им, като впрочем сроковете за обжалване били много кратки. Тъй като не били уведомявани нито за мотивите, нито дори за съществуването на приетите по отношение на тях решения, засегнатите лица не можели да изложат становището си или да преценят дали е целесъобразно да ги обжалват. Такъв бил и случаят на жалбоподателя, който не получил никакво уведомление или информация относно класирането си като чуждестранна терористична организация и образувание, изрично припознато като международна терористична организация, и не можел да упражни правата си.

242    Освен това законодателството на Съединените щати не предвиждало право на достъп до преписката и възможностите за преразглеждане на положението на засегнатите лица по административен ред били много ограничени. Достъпът до преписката в рамките на обжалването по съдебен ред не можел да компенсира нарушението на правото на защита в рамките на обжалването по административен ред предвид обстоятелството, че съдът трябвало да се основе на административната преписка, като заинтересованите лица имали много кратък срок да представят доказателства, които можели да бъдат отхвърлени от администрацията. Дори в контекста на обжалването по съдебен ред право на достъп до преписката било много ограничено и заинтересованите лица можели да се позовават на нарушение на конституционните си права само ако имат конкретна връзка със Съединените щати.

243    Съветът оспорва тези доводи.

244    В това отношение следва да се отбележи, що се отнася до довода, който жалбоподателят повдига като основен, че в решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 22), Съдът постановява, че понятието „компетентен орган“, използвано в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, обхваща не само органите на държавите членки, но по принцип може да обхване и органите на трети държави.

245    Възприетото от Съда тълкуване е оправдано, от една страна, с оглед на текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, където не се посочва, че „компетентни органи“ са само органите на държавите членки, и от друга страна, с оглед на целта на тази обща позиция, приета в изпълнение на Резолюция 1373(2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, която от своя страна има за цел засилване на борбата с тероризма на международно равнище чрез системно тясно сътрудничество на всички държави (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 23).

246    Що се отнася до довода, изтъкнат при условията на евентуалност, следва да се констатира, че според Съда, когато Съветът се основава на решение на трета държава, той трябва предварително да провери дали това решение е прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, и в изложенията на мотивите към собствените му решения да посочи, че е извършил тази проверка (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 31).

247    За целта в изложението на мотивите към решение за замразяване на средства Съветът трябва да изложи, ако е необходимо накратко, причините, поради които счита, че решението на третата държава, на което възнамерява да се основе, е взето при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 33).

248    В точка 36 от решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583), Съдът преценява с оглед на тези правила изложението на мотивите към Регламент за изпълнение № 790/2014, в което Съветът, от една страна, констатира, че през 1992 г. индийското правителство е забранило Liberation Tigers of Tamil Eelam (Тигри за освобождение на Тамил Еелам) (LTTE) на основание на Unlawful Activities Act 1967 (Закон за незаконосъобразните дейности от 1967 г.) и впоследствие ги е включило в списъка на терористичните организации в приложението към Unlawful Activities Prevention (Amendment) Act 2004 (Закон (изменение) за предотвратяване на незаконосъобразните дейности от 2004 г.), и от друга страна, посочва, че раздели 36 и 37 от Закона за незаконосъобразните дейности от 1967 г. съдържат разпоредби относно обжалването по съдебен и административен ред на индийския списък на лицата и образуванията, на които са наложени ограничителни мерки, че решението за забрана на LTTE като незаконна организация периодично се преразглежда от министъра на вътрешните работи на Индия, че за последно същият е преразгледан на 14 май 2012 г. и че, след преразглеждане от съда, създаден със Закона за незаконосъобразните дейности от 1967 г., на 11 декември 2012 г. министърът на вътрешните работи на Индия е потвърдил, че LTTE са организация, участваща в терористични актове.

249    С оглед на това Съдът приема в точка 37 от решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583), че в Регламент № 790/2014 не е посочено каквото и да било обстоятелство, позволяващо да се приеме, че Съветът е проверил дали решенията на индийските власти са приети при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита и съответно че мотивите към тези регламенти не позволяват да се установи дали Съветът е изпълнил задължението си да извърши такава проверка.

250    Единствената информация по този въпрос в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. е твърдението на Съвета, че определянето на жалбоподателя като чуждестранна терористична организация „подлежи на обжалване по съдебен ред съгласно законодателството на Съединените щати“ [неофициален превод] и че определянето му като образувание, изрично припознато като международна терористична организация, „подлежи на обжалване по административен и по съдебен ред съгласно законодателството на Съединените щати“ [неофициален превод].

251    Налага се изводът, както в делото, по което е постановено решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583), че тези твърдения не позволяват да се приеме, че Съветът е проверил дали решенията на Съединените щати са приети при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на заинтересованите лица и образувания.

252    При тези обстоятелства решенията на Съединените щати не могат да послужат като основание за актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г.

253    Доколкото обаче член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 не изисква актовете на Съвета да се основават на множество решения на компетентни органи, актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. могат да се позоват само на решението на Home Secretary, от което следва, че разглеждането на жалбата трябва да продължи, доколкото актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. се основават на това решение.

3)      По критиките, които са общи за решенията на органите на Съединените щати и за решенията на органите на Обединеното кралство

254    Жалбоподателят изтъква, че решенията на органите на Съединените щати и на Обединеното кралство, на които се основават актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., не са „решения на компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, като излага три причини.

255    Тези причини ще бъдат разгледани по-нататък, доколкото се отнасят до решението на Home Secretary, съгласно точка 253 по-горе.

1)      По предпочитанието, което трябва да се даде на съдебните органи

256    Жалбоподателят поддържа, че съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 Съветът може да се основе на административни решения само ако съдебните органи нямат компетентност в областта на борбата с тероризма. В случая обаче това не било така, тъй като в Обединеното кралство съдебните органи имали компетентност в тази област. Следователно решението на Home Secretary не можело да бъде взето под внимание от Съвета в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г.

257    Съветът оспорва тези доводи.

258    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика обстоятелството, че дадено решение има административен, а не наказателноправен характер, не е определящо за прилагането на член 1, параграф 4 от Общо решение 2001/931, доколкото самият текст на тази разпоредба предвижда изрично, че несъдебен орган също може да бъде квалифициран като компетентен по смисъла на тази разпоредба (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 144 и 145 и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 105).

259    Макар член 1, параграф 4, втора алинея от Обща позиция 2001/931 да дава предпочитание на решенията на съдебните органи, той с нищо не изключва възможността да се вземат предвид решения на административни органи, когато, от една страна, националното право действително възлага на тези органи компетентност да приемат ограничителни решения срещу свързани с тероризма групировки, и когато, от друга страна, макар и да са чисто административни, тези органи все пак могат да се считат за „еквивалентни“ на съдебни органи (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 107).

260    Съгласно съдебната практика административни органи трябва да се считат за еквивалентни на съдебни органи, когато решенията им подлежат на обжалване по съдебен ред (решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 145).

261    Следователно обстоятелството, че юрисдикциите на съответната държава притежават компетентност в областта на преследването на тероризма, не е пречка Съветът да вземе предвид решенията на националния административен орган, на който е възложено приемането на ограничителни решения в областта на тероризма (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 108)

262    В случая от предоставените от Съвета сведения е видно, че решенията на Home Secretary подлежат на обжалване пред Proscribed Organisations Appeal Commission (Апелативна комисия за забранените организации, Обединено кралство), която се произнася, прилагайки принципите в областта на съдебния контрол, и че всяка страна може да обжалва правната страна на решението на Апелативната комисия за забранените организации пред въззивен съд с разрешението на тази комисия или, при липса на такова, с разрешението на въззивния съд (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 2).

263    При тези обстоятелства решенията на Home Secretary явно подлежат на обжалване по съдебен ред, поради което съгласно съдебната практика, изложена в точки 259 и 260 по-горе, този административен орган трябва да се счита за еквивалентен на съдебен орган и следователно, както поддържа Съветът, за компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 в съответствие с практиката на Съда, който вече се е произнасял многократно в този смисъл (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461 и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885).

264    Жалбоподателят признава, че в редица решения Общият съд приема, че Home Secretary има качеството на компетентен орган, но подчертава, че в тези дела решенията му са съпътствани със съдебно решение, което в разглеждания случай не било така.

265    В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърдяното от жалбоподателя, не във всяко от посочените решения, отнасящи се до основани на решение на Home Secretary актове, решенията на разглежданите административни органи са съпътствани със съдебно решение. Например в делото, по което е постановено решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет (T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 107), подобно решение липсва. В делото, по което е постановено решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T‑256/07, EU:T:2008:461), освен на административното решение Общият съд се позовава и на съдебно решение. Това позоваване обаче става в много специфичен контекст, в който административното решение е оспорено от жалбоподателя на национално равнище, което в случая не е така.

266    От изложените дотук съображения следва, че актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. не биха могли да бъдат отменени с мотива, че в изложението на мотивите към тях Съветът се е позовавал на решение на Home Secretary, който е административен орган.

2)      По обстоятелството, че решението на Home Secretary се състои в изброяване на терористични организации

267    От друга страна, жалбоподателят изтъква, че действията на компетентните органи, посочени в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., в това число Home Secretary, на практика се състоят в съставяне на списъци на терористични организации с цел налагане на ограничителен режим по отношение на тях. Съставянето на списъци не представлявало репресивна компетентност, отъждествима със „започване на разследване или наказателно преследване“, нито с „осъждане“, ако трябва да се цитират правомощията на „компетентния орган“ съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

268    Съветът оспорва тези доводи.

269    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика Обща позиция 2001/931 не изисква решението на компетентния орган да се вписва в рамките на наказателно производство stricto sensu, при условие че предвид целите, преследвани с Обща позиция 2001/931 в рамките на изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Обединените нации, предмет на въпросното национално производство е борбата с тероризма в широк смисъл (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 113).

270    В този смисъл Съдът е приел, че защитата на засегнатите лица не е поставена под въпрос, ако взетото от националния орган решение е част не от процедура, чиято цел е да наложи наказателни санкции, а се вписва в производство, чийто предмет са превантивни мерки (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 70).

271    В същия ред на мисли Общият съд постановява, че за да може Съветът надлежно да се позове на решение за „започване на разследване или наказателно преследване“, то трябва да бъде част от национална процедура, с която пряко и основно се цели налагането спрямо заинтересованото лице на превантивна или репресивна мярка в контекста на борбата с тероризма (решение от 30 септември 2009 г., Sison/Съвет, T‑341/07, EU:T:2009:372, т. 111).

272    В случая решението на Home Secretary налага мерки за забрана срещу организации, считани за терористични.

273    Това решение само по себе си не представлява решение за „започване на разследване или наказателно преследване на терористично действие“ или за „осъждане за такива действия“ в тесен наказателноправен смисъл, но води до забрана на жалбоподателя в Обединеното кралство и следователно се вписва, както се изисква от съдебната практика, в национално производство, с което пряко и основно се цели налагането спрямо жалбоподателя на превантивни или репресивни по вида си мерки в контекста на борбата с тероризма (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 115)

274    Що се отнася до обстоятелството, че действията на разглеждания административен орган водят до съставянето на списък на лица или образувания, участващи в терористична дейност, следва да се подчертае, че то само по себе си не означава, че този орган не е преценил поотделно всяко едно от тези лица или образувания преди включването му в списъците, нито че преценката му непременно е произволна или необоснована (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 118).

275    Следователно от значение е не толкова дали действията на разглеждания орган водят до съставянето на списък на лица или образувания, участващи в терористична дейност, колкото дали извършването им е съпроводено от достатъчно гаранции, които да дават възможност на Съвета да се основе на тези действия, за да обоснове собственото си решение за включване в съответния списък (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 118).

276    Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че да се приеме, че правомощието за съставяне на списъци може да е характеристика на компетентен орган, по принцип противоречи на Обща позиция 2001/931.

277    Останалите доводи, изложени от жалбоподателя, не оборват това становище.

278    На първо място, жалбоподателят поддържа, че съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 Съветът може да взема предвид само списъците, съставени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

279    Този довод не може да се приеме, тъй като целта на член 1, параграф 4, първа алинея, последно изречение от Обща позиция 2001/931 е само да предостави на Съвета възможност за допълнително посочване, наред с тези, които може да извърши на основание решенията на компетентните национални органи.

280    На второ място, жалбоподателят подчертава, че доколкото възпроизвежда списъци, предложени от компетентните органи, списъкът на Съюза се свежда до списък на списъци, с което приложното поле на националните административни мерки, приети евентуално от органи на трети държави, се разширява до този списък, без засегнатите лица да бъдат уведомявани и без да могат ефективно да се защитят.

281    В това отношение следва да се констатира, както посочва жалбоподателят, че когато установява лицата или образуванията, по отношение на които да приложи мерките за замразяване на средства, Съветът се основава на констатациите на компетентните органи.

282    В рамките на Обща позиция 2001/931 между органите на държавите членки и европейските институции се въвежда специфична форма на сътрудничество, което поражда за Съвета задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентните национални органи (вж. решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 133 и от 4 декември 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑284/08, EU:T:2008:550, т. 53).

283    По принцип Съветът не е длъжен да се произнася по спазването на основните права на заинтересованото лице от органите на държавите членки, тъй като това правомощие е поверено на компетентните национални съдилища (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 168).

284    Само по изключение, когато жалбоподателят оспорва спазването на основните права от органите на държавите членки въз основа на конкретни доказателства, Общият съд трябва да провери дали тези права действително са били спазени.

285    Когато обаче участват органи на трети държави, Съветът е длъжен, както беше посочено в точки 246 и 247 по-горе, служебно да се увери, че тези гаранции действително са предоставени, и да мотивира решението си по този въпрос.

3)      По липсата на информация за сериозните и убедителни доказателства и улики, на които се основава решението на Home Secretary

286    Жалбоподателят счита, че след като се основава на административно, а не на съдебно решение, в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съветът трябва да установи дали това решение е „основан[о] на сериозни и [убедителни] доказателства или улики“, както изисква член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

287    Тъй като нямат отношение към квалификацията „решение, взето от компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, което е предмет на настоящото основание, а към мотивите на актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., тези доводи ще бъдат разгледани в рамките на шестото основание, в което също са изтъкнати.

4)      Заключение

288    От точки 246—252 по-горе следва, че актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. не могат да се основат на решенията на Съединените щати, тъй като Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, що се отнася до проверката на спазването на принципа на правото на защита и на принципа на правото на ефективна съдебна защита в Съединените щати.

289    Освен това, както е видно от точки 234—236 по-горе, посочените в това основание решения на органите на Съединените щати се отнасят до Hamas като цяло, докато решението на органите на Обединеното кралство се отнася само до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

290    Според жалбоподателя това обстоятелство означава, че актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. трябва да се отменят в частта, която се отнася до Hamas, и могат да запазят действието си само в частта, която се отнася до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

291    От своя страна, Съветът счита, че между тези две „движения“ или „части на движение“ не може да се прави разграничение, след като в жалбата си жалбоподателят представя организацията си като включваща и двете.

292    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно точки 7 и 8 от жалбата:

„Hamas се състои от Политическо бюро и въоръжено крило: бригадите Ezzedine Al-Qassam.[…] „Въпреки че въоръженото крило се ползва с относителна независимост, то продължава да се подчинява на общите стратегии, разработени от Политическото бюро“. Решенията се вземат от Политическото бюро, а бригадите ги изпълняват предвид голямата солидарност, насърчавана от религиозния компонент на движението“.

293    Това представяне се ползва със значителна доказателствена сила, тъй като, от една страна, както подчертава Съветът, то е направено от жалбоподателя, и от друга страна, същият му е отредил челно място в доводите си в рамките на жалбата.

294    По-нататък в писменото си становище жалбоподателят обяснява, че в действителност двете „движения“ или „части на движение“ не трябва да се бъркат, нито дори да се асоциират помежду им, тъй като функционират напълно самостоятелно.

295    В рамките на процесуално-организационни действия Общият съд иска от жалбоподателя да предостави доказателства за твърденията си, но последният не успява да представи нито един документ в това отношение.

296    При тези обстоятелства и за да се определят последиците от отговора на първото основание в рамките на настоящата жалба, не може да се приеме, че Hamas-Izz al-Din al-Qassem е организация, отделна от Hamas (вж. в този смисъл решения от 29 април 2015 г., National Iranian Gas Company/Съвет, T‑9/13, EU:T:2015:236, т. 163 и 164 и Bank of Industry and Mine/Съвет, T‑10/13, EU:T:2015:235, т. 182, 183 и 185).

297    Това важи в още по-голяма степен, доколкото, независимо че мерки за замразяване на средства по отношение на Hamas съществуват от доста години, то не се е опитало да докаже на Съвета, че няма никакво участие в деянията, довели до приемането на мерките, като се разграничи категорично от Hamas-Izz al-Din al-Qassem, което според него е единствено отговорно.

298    От това следва, че основанието трябва да се отхвърли.

2.      По шестото основание и по второто основание в частта, в която се твърди нарушение на задължението за мотивиране

299    От точки 19—24 по-горе е видно, че Съветът основава оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци от юни и декември 2011 г., от юни и декември 2012 г., от юли 2013 г. и от февруари и юли 2014 г. (наричани по-нататък „спорните списъци от юли 2011 г.—юли 2014 г.), от една страна, на обстоятелството, че решенията, квалифицирани като решения на компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, са оставени в сила, и от друга страна, на собствената си преценка на поредицата от произшествия, за които отговорност носи жалбоподателят и които са квалифицирани като терористични актове по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

300    Общият съд ще разгледа критиките, които се отнасят до задължението за мотивиране и които са свързани, от една страна, с решенията на компетентните органи, и от друга страна, с последващите факти, изтъкнати от Съвета.

1)      По решенията на компетентните органи

301    Както вече беше посочено в точка 286 по-горе, жалбоподателят поддържа, че в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съветът е трябвало да посочи „сериозните и [убедителни] доказателства [и] улики“, на които се основават решенията на компетентните органи.

302    Съветът, подкрепян от Комисията, счита, че доводът е неоснователен.

303    Предвид точка 253 по-горе това основание трябва да се разгледа само доколкото се отнася до решението на Home Secretary.

304    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 4, първа алинея от Обща позиция 2001/931 списъците за замразяване на средства се изготвят въз основа на прецизна информация или документи от съответното дело, от които е видно, че „въз основа на сериозни и [убедителни] доказателства или улики“ е взето решение от компетентен орган по отношение на засегнатите лица и образувания, независимо дали става въпрос за започване на разследване или наказателно преследване на терористично действие, опит да се извърши, да се участва във или да се подпомогне такова действие, или става въпрос за осъждане за такива деяния.

305    От текста на тази разпоредба следва, че изискването решенията на компетентните органи да са „основан[и] на сериозни и [убедителни] доказателства [и] улики“ се отнася до решенията за започване на разследване или наказателно преследване, и не се прилага за осъдителните решения (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 64).

306    В решенията за започване на разследване или наказателно преследване това изискване защитава засегнатите лица, като гарантира, че включването на имената им в списъците за замразяване на средства се извършва само въз основа на достатъчно солидна фактическа база (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 68), докато в осъдителните решения това изискване вече не трябва да се прилага, тъй като доказателствата, събрани по-рано в хода на разследването или на наказателното преследване, по принцип подлежат на задълбочено разглеждане.

307    В случая решението на Home Secretary е окончателно, в смисъл че след него не трябва да се води разследване. Освен това, видно от отговора, който Съветът дава на въпрос на Общия съд, то цели да забрани жалбоподателя в Обединеното кралство, като предвижда наказателноправни последици за лицата, които поддържат близка или по-далечна връзка с него.

308    При тези обстоятелства решението на Home Secretary не е решение за започване на разследване и наказателно преследване и трябва да се приравни на осъдително решение, поради което съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 в изложението на мотивите към актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съветът не е длъжен да посочи сериозните доказателства и улики в основата на решението на този орган.

309    В това отношение обстоятелството, че Home Secretary е административен орган, е без значение, тъй като, както е видно от точки 262 и 263 по-горе, неговите решения подлежат на обжалване по съдебен ред и съответно той трябва да се счита за еквивалентен на съдебен орган.

2)      По фактите, изтъкнати самостоятелно от Съвета

310    В рамките на второто си основание жалбоподателят твърди, че фактите, които Съветът изтъква самостоятелно в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., са твърде неточни, за да могат да послужат като основание за приемане на решение за оставяне, като за някои не е посочена дата или място на настъпване или пък не е установено кой носи отговорност за тях.

311    В това отношение следва да се отбележи, че в точка 32 от решението в производството по обжалване Съдът приема, че понякога, предвид изтеклото време и обстоятелствата в конкретния случай, фактът, че националното решение, обосновало първоначалното включване, продължава да е в сила, сам по себе си не позволява да се направи извод, че продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност.

312    В същата точка от същото решение Съдът посочва, че в такива случаи Съветът е длъжен, за да остави това лице или това образувание в списъците за замразяване на средства, да се основе на актуализирана преценка на положението, като отчете по-нови факти и докаже, че посоченият риск продължава да е налице.

313    В точка 33 от решението в производството по обжалване Съдът приема още че в случая е изтекъл значителен период от време между, от една страна, приемането през 2001 г. на националните решения, на които се основава първоначалното включване на името на жалбоподателя в списъците за замразяване на средства, и самото първоначално включване, също през 2001 г., и от друга страна, приемането на актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г.

314    Следователно той счита, че Съветът е бил длъжен да основе оставянето на името на жалбоподателя в тези списъци на по-нови доказателства, установяващи, че продължава да е налице риск от участие на тази организация в терористична дейност, като такива факти може да са му станали известни чрез източници, различни от национални решения, взети от компетентни органи (вж. в този смисъл решението в производството по обжалване, т. 33 и 35—50; в този смисъл вж. също решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 55 и 57—72).

315    За да остави името на жалбоподателя в списъците за замразяване на средства, в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съветът се позовава, освен на оставянето в сила на решенията на органите на Съединените щати и на Обединеното кралство, и на следните факти:

–        „считано от 1988 г., Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem) редовно извършва и поема отговорността за атентати, насочени срещу израелски цели, по-конкретно отвличания, нападения с хладно и с огнестрелно оръжие над цивилни лица, както и самоубийствени бомбени атентати в обществения транспорт и на обществени места. Hamas е организирало атентати както от израелската страна на „Зелената линия“, така и в окупираните територии“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „на 21 септември 2005 г. клетка на Hamas отвлича и по-късно убива един израелски гражданин. Hamas потвърждава във видеозапис, че е отвлякло този човек с цел да опита да преговаря за освобождаването на палестински затворници, задържани в Израел“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „Бойци на Hamas са участвали в ракетен обстрел, извършен от ивицата Газа срещу цели в южен Израел“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „в миналото Hamas е наемало атентатори самоубийци за извършване на нападения срещу цивилното население в Израел, като е предлагало помощ за семействата на тези атентатори“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „през юни 2006 г. Hamas (включително Hamas-lzz al-Din-aI-Qassem) участва в операцията, при която е отвлечен израелския войник Гилад Шалит“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.). „На 18 октомври 2011 г. същият е освободен от Hamas в рамките на размяна на затворници с Израел, след като е бил държан в плен в продължение на пет години“ [неофициален превод] (актове от декември 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „на 20 август 2011 г. Hamas поема отговорността за ракетен обстрел в южен Израел, при който са ранени двама израелски граждани“ [неофициален превод] (актове от декември 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „на 7 април 2011 г. при извършено от Hamas ракетно нападение срещу училищен автобус загива един цивилен“ [неофициален превод] (актове от декември 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „на 2 септември 2010 г. при стрелба срещу превозно средство са ранени двама израелски граждани“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.);

–        „на 31 август 2010 г. четирима израелски заселници са убити от жители на Хеброн“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „на 14 юни 2010 г. при атака на предполагаема клетка на Hamas е убит един полицай и двама други са ранени на хълмовете на юг от Хеброн“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „на 26 март 2010 г. двама израелски войници са убити в ивицата Газа“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.),

–        „на 5 януари 2010 г. служител на египетската гранична охрана е убит при въоръжени сблъсъци в северната част на Синай“ [неофициален превод] (актове от юли 2011 г.—юли 2014 г.).

316    Относно тези факти следва да се припомни, че Съдът счита, че съдът на Съюза е длъжен да провери по-конкретно дали е изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, и следователно дали изложените мотиви са достатъчно конкретни и точни (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 70 и решението в производството по обжалване, т. 48).

317    Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 50 и цитираната съдебна практика).

318    Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 82).

319    По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 54 и от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 82).

320    В случая следва да се приеме, че фактите, които Съветът посочва в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., доколкото са се случили в познат контекст, са описани достатъчно точно и конкретно, за да бъдат оспорени от жалбоподателя, и подложени на контрол от страна на Общия съд, дори точното място на настъпването им да не е посочено.

321    Освен това връзката между тези факти и Hamas или Hamas-Izz al-Din al-Qassem може да се приеме за установена, при положение че от текста, предшестващ изброяването им, става ясно, че те трябва да бъдат отнесени към Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem).

322    Единственото изключение от тази констатация са фактите, посочени на първо, трето и четвърто място в точка 315 по-горе, които не са датирани, поради което жалбоподателят трудно може да ги оспори и Общият съд да упражни искания от Съда контрол, тъй като датата е съществен елемент за установяването на определени деяния.

323    Фактите, различни от посочените на първо, трето и четвърто място в точка 315 по-горе, обаче предоставят самостоятелно и достатъчно основание за актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г.

324    Ако измежду тези факти, деянията от 2005 г. и 2006 г. могат да се счетат за доста стари, това не важи за деянията от 2010 г., които са посочени в актовете от юли 2011 г., и за деянията от 2010 г. и 2011 г., които са посочени в актовете от декември 2011 г.—юли 2014 г.

325    Следователно шестото основание, както и второто основание в частта, в която се твърди нарушение на задължението за мотивиране, следва да се отхвърлят по същество.

3.      По второто основание в частта, в която се твърди грешка относно истинността на фактите

326    В допълнителното становище жалбоподателят посочва, че Съветът е длъжен да докаже истинността на фактите, изложените в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. и изброени в точка 315 по-горе. В случая обаче това не било направено. За отговорни за някои деяния били считани бойците на Hamas, без да било ясно как е установено това обстоятелство. Освен това тези факти не позволявали да се приемат ограничителни мерки по отношение на Hamas.

327    По-специално, жалбоподателят оспорва деянието от 5 януари 2010 г. с мотива, че Hamas се е намесило само за да запази реда след смъртта на длъжностното лице, и деянието от 14 юни 2010 г., за което се приема, че е отговорно „предполагаема“ клетка на Hamas, с мотива, че тази презумпция е недостатъчна.

328    В съдебното заседание адвокатът на жалбоподателя заявява, че Hamas оспорва всички факти, посочени от Съвета в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. и възпроизведени в точка 315 по-горе.

329    В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, Съветът предоставя различни статии и публикации, за да докаже истинността на фактите, посочени в точка 315 по-горе, и връзката им с Hamas или Hamas-Izz al-Din al-Qassem.

330    В това отношение следва да се отбележи, че за последващите решения за замразяване на средства Съдът счита, че съдът на Съюза е длъжен да провери, освен дали е изпълнено задължението за мотивиране, за което стана дума в предходното основание, и дали тези мотиви са подкрепени с факти (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 70 и решението в производството по обжалване, т. 48).

331    Съдът счита също така, че с жалбата си срещу оставянето на името му в спорните списъци съответното лице или образувание може да оспори всички факти, на които се е основал Съветът, за да установи, че продължава да е налице риск от участие в терористична дейност, независимо дали тези факти са установени с национално решение, взето от компетентен орган, или чрез други източници (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 71 и решението в производството по обжалване, т. 49).

332    Съдът добавя, че при оспорване Съветът трябва да докаже верността на своите фактически твърдения, а съдът на Съюза — да провери дали те отговарят на действителността (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 71 и решението в производството по обжалване, т. 49).

333    В това отношение следва да се отбележи, че когато оспорва доказателствата, представени от едната страна, другата страна трябва да изпълни двете кумулативни изисквания.

334    На първо място, опроверженията ѝ не могат да са общи, а трябва да са конкретни и обстоятелствени (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2013 г., Duravit и др./Комисия, T‑364/10, непубликувано, EU:T:2013:477, т. 55).

335    На второ място, опроверженията на истинността на фактите трябва ясно да се съдържат в първия материал по делото, който се отнася до обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, T‑190/12, EU:T:2015:222, т. 261). В случая това означава, че под внимание може да се вземат само опроверженията, повдигнати в допълнителното становище и в последващите изявления за изменение. Тези становища и изявления всъщност са първите материали по делото, в които жалбоподателят излага основанията си срещу актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г.

336    В случая сред фактите, посочени в точка 315 по-горе, само деянията от 5 януари и от 14 юни 2010 г. са оспорени от жалбоподателя по начин, изпълняващ тези две изисквания.

337    Тези опровержения обаче са негодни, тъй като, дори да се предположи, че са основателни, останалите деяния, посочени от Съвета в актовете от юли 2010 г.—юли 2014 г., са достатъчни да обосноват устойчивия характер на риска от участие на жалбоподателя в терористични актове. Това се отнася в частност за изброените в точка 315 по-горе факти от 26 март 2010 г., 31 август 2010 г., 7 април 2011 г. и 20 август 2011 г.

338    Освен това тези факти са достатъчно актуални, за да обосноват актовете, приети между юли 2011 г. и юли 2014 г.

339    Що се отнася до обстоятелството, че те нямали ясна връзка с Hamas или Hamas-Izz al-Din al-Qassem, този довод също е негоден, тъй като, както е видно от точки 292—297 по-горе, на този етап тези две образувания трябва да се считат за съставляващи една и съща организация за нуждите на прилагането на правилата в областта на борбата с тероризма.

340    Следователно частта от второто основание, в която се твърди грешка относно истинността на фактите, трябва да се отхвърли по същество.

4.      По третото основание, с което се твърди грешка в преценката, що се отнася до терористичния характер на жалбоподателя

341    Жалбоподателят счита, че с приемането на актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съветът е допуснал грешка в преценката, що се отнася до определянето му като терористична организация. Според него компетентността на Общия съд обхваща проверката на направената от Съвета квалификация на фактите, които той представя като терористични актове, и този контрол трябва да се упражни както по отношение на фактите, изтъкнати самостоятелно от Съвета, така и по отношение на фактите, посочени в решенията на компетентните органи.

1)      Що се отнася до решенията на компетентните органи

342    Според жалбоподателя за фактите, посочени в решенията на компетентните органи, Общият съд трябва да провери дали квалификацията е направена въз основа на определението за тероризъм в Обща позиция 2001/931. В случая този контрол не можел да се осъществи, тъй като Съветът не бил предоставил информация по този въпрос.

343    Предвид отговора, даден на първото основание, тази част трябва да се разгледа само доколкото се отнася до решението на Home Secretary.

344    След като в отговор на първото и шестото основание бе прието, че доказателствата и уликите, на които се основава това решение, не трябва да се посочват в изложението на мотивите на актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., от Съвета не би могло да се иска да проверява направената от националния орган квалификация на тези факти и да посочва в тези актове резултата от тази квалификация.

345    В случая това важи в още по-голяма степен, доколкото решението е издадено от държава членка, за която с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и с член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 се въвежда специфична форма на сътрудничество със Съвета, с което за тази институция се поражда задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 133 и от 4 декември 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑284/08, EU:T:2008:550, т. 53).

2)      Що се отнася до фактите, изтъкнати самостоятелно от Съвета

346    В изложенията на мотивите на актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съветът определя фактите, посочени в точка 315 по-горе, като терористични актове по смисъла на член 1, параграф 3, подточка iii), букви а), б), в), г), е) и ж) от Обща позиция 2001/931 с оглед на постигането на целите, посочени в член 1, параграф 3, подточки i), ii) и iii) от общата позиция.

347    На първо място, жалбоподателят счита, че тази квалификация е твърде обща и неточна.

348    Този довод не може да бъде приет, тъй като с оглед на относимите разпоредби тези мотиви, макар и кратки, са достатъчно ясни, за да позволят на жалбоподателя да разбере причините, поради които името му е оставено в спорните списъци от юли 2011 г.—юли 2014 г., и да оспори основателността на тази квалификация, което той впрочем прави по-нататък в това основание.

349    На второ място, жалбоподателят поддържа, че Съветът е допуснал грешка, квалифицирайки относимите факти като терористични актове. Най-напред, обстоятелството, че всички разглеждани факти са се случили в контекста на окупационната война, която Израел води в Палестина, трябвало да накара Съвета да не възприеме тази квалификация по отношение на него. По-нататък, дори да се предположи, че тези факти са установени, от това не следвало, че те са извършени за целите, цитирани от Съвета и съдържащи се в член 1, параграф 3, подточки i), ii) и iii) от Обща позиция 2001/931.

350    Тези два довода се отнасят до въпроса дали при квалификацията на фактите, посочени в точка 315 по-горе, Съветът е трябвало да вземе под внимание обстоятелството, че израелско-палестинският конфликт попада в обхвата на правото на въоръжените конфликти.

351    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно установената съдебна практика наличието на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право не изключва прилагането към евентуалните терористични актове, извършени в този контекст, на разпоредбите на правото на Съюза относно предотвратяването на тероризма, каквито са Обща позиция 2001/931 и Регламент № 2580/2001 (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 57; в този смисъл вж. също решение от 14 март 2017 г., А и др., C‑158/14, EU:C:2017:202, т. 95—98).

352    Всъщност, от една страна, при определяне на приложното си поле Обща позиция 2001/931 не прави никакво разграничение в зависимост от това дали съответният акт е извършен в рамките на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право. От друга страна, целите на Съюза и на държавите членки са борбата срещу тероризма под каквато и да било форма, в съответствие с целите на действащото международно право (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 58).

353    Именно с оглед на изпълнението на равнището на Съюза на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност (вж. т. 1 по-горе), която потвърждава „необходимостта от борба с всички средства съгласно Устава на Организацията на обединените нации срещу заплахите пред международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове“ и „призовава държавите членки да обогатяват международното сътрудничество, като вземат допълнителни мерки, за да предотвратят и премахнат на тяхна територия с всички законови средства финансирането и подготовката на всякакви терористични актове“, Съветът приема Обща позиция 2001/931 (вж. съображения 5—7 от тази обща позиция) и след това — в съответствие с последната — Регламент № 2580/2001 (вж. съображения 3, 5 и 6 от този регламент) (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 59).

354    Поради това третото основание следва да се отхвърли по същество.

5.      По четвъртото основание, с което се твърди, че изменението на положението поради изтеклия период от време не е взето предвид в достатъчна степен

355    Жалбоподателят упреква Съвета, че в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. не е взел предвид в достатъчна степен изменението на положението поради изтеклия период от време. Според него Съветът е трябвало да проучи взетите национални решения в рамките на процедурите по преразглеждане, да провери дали те се основават на сериозни и убедителни доказателства или улики и дали инкриминираните деяния трябва да продължат да се определят като терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931.

356    Предвид отговора, даден на първото основание, при преценката на четвъртото основание трябва да се вземе под внимание само решението на Home Secretary.

357    В това отношение следва да се подчертае, че в решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 51), и в решението в производството по обжалване (т. 29) Съдът постановява, че при преразглеждането по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 Съветът може да остави името на съответното лице или образувание в списъците за замразяване на средства, ако стигне до извода, че рискът от участие на това лице или образувание в терористична дейност, обосновал първоначалното включване в този списък, продължава да е налице.

358    В същите решения Съдът допълва, че когато се проверява дали продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, трябва надлежно да се вземе предвид каква е участта на националното решение, обосновало първоначалното включване на името на това лице или образувание в списъците за замразяване на средства, и по-специално дали това национално решение е отменено или оттеглено поради наличието на нови факти или доказателства или поради промяна на преценката на компетентния национален орган (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 52 и решението в производството по обжалване, т. 30).

359    В случая от актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. е видно, че Съветът е спазил наложения от Съда подход, като е посочил, че решението на Home Secretary е все още в сила.

360    Нито от решенията на Съда, цитирани в точки 357 и 358 по-горе, нито от член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 следва, че в решенията за замразяване на средства Съветът трябва да посочи реда и условията за преразглеждане на решенията на компетентните органи.

361    Впрочем, при положение че Съдът е постановил, че в решенията си Съветът не е длъжен да посочва фактите, които са в основата на решенията на компетентните органи, обосноваващи включването на името на жалбоподателя (вж. т. 304—309 по-горе), нито да проверява квалифицирането им като терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931 (вж. т. 344 и 345 по-горе), не може да му бъде налагано да посочва фактите в основата на решенията за преразглеждане, нито да проверява тяхната квалификация.

362    Накрая, твърдението, че решенията на компетентните органи остават в сила, е достатъчно, за да позволи на жалбоподателя да ги оспори, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол, поради което задължението за мотивиране е спазено.

363    При тези обстоятелства следва да се приеме, противно на твърдяното от жалбоподателя, че в актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съветът надлежно е взел предвид участта на националното решение, обосновало първоначалното включване на името на жалбоподателя в списъците за замразяване на средства, и че тези актове са достатъчно мотивирани в това отношение.

364    Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

6.      По петото основание, с което се твърди нарушение на принципа на ненамеса

365    Жалбоподателят изтъква, че с приемането на актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съветът е нарушил установения в член 2 от Устава на Организацията на обединените нации принцип на ненамеса, който е jus cogens и е следствие от принципа на суверенното равенство между държавите в международното право, недопускащ държава или правителство на държава да бъде считана за терористично образувание.

366    Жалбоподателят не бил обикновена неправителствена организация и още по-малко — неформално движение, а законно политическо движение, което е спечелило избори в Палестина и формира основната част от палестинското правителство. Тъй като Hamas било в положение да поема функции, които надхвърляли функциите на обикновена политическа партия, действията му в Газа на практика били сравними с тези на държавен орган и поради това не можели да бъдат осъждани по линия на антитерористичните мерки. Жалбоподателят бил единственият сред лицата и образуванията, чиито имена са включени в спорните списъци от юли 2011 г.—юли 2014 г., който се намира в такова положение.

367    В това отношение следва да се отбележи, че принципът на ненамеса, който е принцип на обичайното международно право, наричан още принцип на въздържане от намеса, се отнася до правото на всяка суверенна държава да действа без външна намеса и следва пряко от принципа на суверенно равенство между държавите.

368    Както отбелязва Съветът, този принцип на международното право е установен в полза на суверенните държави, а не в полза на групи или движения (вж. решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 69 и цитираната съдебна практика).

369    Тъй като не е нито държава, нито правителство на държава, Hamas не може да се ползва от принципа на ненамеса.

370    Следователно петото основание трябва да се отхвърли по същество.

7.      По седмото основание, с което се твърди нарушение на принципа на зачитане на правото на защита на жалбоподателя и на правото на ефективна съдебна защита

371    Седмото основание съдържа две части.

1)      По първата част

372    В първата част от седмото основание жалбоподателят изтъква, в случай че Общият съд приеме в отговор на първото основание, че производствата на Съединените щати защитават в достатъчна степен процесуалните права и следователно че правителството на Съединените щати може да се счита за компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, че в случая правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита са нарушени във фазата на производството в Съединените щати, а именно във фазата, довела до приемането на отнасящите се до него решения на Съединените щати. Следователно актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. трябвало да се отменят поради нарушение на принципа на зачитане на правото на защита на жалбоподателя и на принципа на правото на ефективна съдебна защита.

373    Съдът не следва да се произнася по първата част от седмото основание, доколкото тя е повдигната в условията на евентуалност във връзка с първото основание, което е уважено в частта, отнасяща се до решенията на органите на Съединените щати.

2)      По втората част

374    Във втората част от седмото основание жалбоподателят поддържа, че принципът на зачитане на правото на защита е нарушен в европейската фаза на производството, довела до приемането от Съвета на актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., като излага две причини.

375    На първо място, жалбоподателят упреква Съвета, че не му е изпратил сериозните доказателства и улики, дали основание за приемането на решенията на компетентните органи, на които той се основава.

376    Предвид отговора, даден на първото основание, този довод трябва да се разгледа само доколкото се отнася до решението на Home Secretary.

377    Съответно следва да се постави въпросът дали Съветът е трябвало да съобщи това решение на жалбоподателя.

378    В това отношение съгласно съдебната практика от член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и от задължението за мотивиране, прогласено в член 296 ДФЕС, следва, че Съветът трябва да посочи в своите актове прецизната информация или материалите в съответното дело, които обозначават, че е взето решение от компетентен орган по отношение на засегнатите лица (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 120).

379    За сметка на това, когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересованото лице надлежно да изложи становището си по установените от Съвета уличаващи го доказателства, принципът на зачитане на правото на защита не изисква от последния по собствен почин да даде достъп до документите в преписката.

380    Само по искане на заинтересованото лице Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, свързани със спорното решение (вж. в този смисъл решения от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, EU:C:2011:735, т. 92, от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 87 и от 28 юли 2016 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, C‑330/15 P, непубликувано, EU:C:2016:601, т. 66 и цитираната съдебна практика).

381    В случая в съобщените на жалбоподателя изложения на мотивите Съветът е включил позоваване на решението на Home Secretary.

382    От това обстоятелство следва да се заключи, че жалбоподателят е разполагал с достатъчно точна информация по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 378 по-горе.

383    При тези обстоятелства и в съответствие с тази съдебна практика, ако е искал да разполага с решението на Home Secretary, той е трябвало да го поиска от Съвета, което не е направил.

384    На второ място, що се отнася до фактите, възприети самостоятелно от Съвета, жалбоподателят упреква тази институция, че не му е съобщила информацията, с която е разполагала, преди да приеме актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. Съответно той не можел да изложи становището си по тази информация.

385    В това отношение следва да се припомни, че доказателствата в преписката, които Съветът взема предвид, за да остави името на дадено лице или образувание в списъците за замразяване на средства, трябва да се съобщят на това лице или образувание преди решението за оставяне само ако са нови в сравнение със съдържащите се в изложението на мотивите към предходните актове (вж. т. 167 по-горе).

386    Сред актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. само в изложенията на мотивите към актовете от юли 2011 г. и от декември 2011 г. се съдържат изменения в сравнение с изложенията на мотивите към предходните актове.

387    Впрочем Съветът е връчил на адвоката на жалбоподателя проектите на тези изложения на мотиви с писма от 30 май и 15 ноември 2011 г. и следователно преди приемането на актовете от юли и декември 2011 г.

388    Обратно на твърдяното от жалбоподателя, това връчване не трябва непременно да бъде съпроводено с доказателствата, с които разполага Съветът. Съгласно съдебната практика, припомнена в точка 380 по-горе, ако жалбоподателят е искал да разполага с тези доказателства, той е трябвало да ги поиска от Съвета, което не е направил.

389    Впрочем поради причините, посочени в точки 214 и 215, Съветът не може да бъде упрекнат и че е адресирал тези проекти на изложения на мотивите до адвоката на жалбоподателя.

390    Поради тези причини втората част, а следователно и седмото основание, трябва да се отхвърлят по същество.

8.      По осмото основание, с което се твърди нарушение на правото на собственост

391    Жалбоподателят изтъква, че замразяването на средства, станало с актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г., представлява необосновано посегателство срещу правото му на собственост, доколкото тези актове са незаконосъобразни по причините, обяснени в предходните основания. Съответно тези актове трябвало да бъдат отменени на основание на нарушение на правото на собственост.

392    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва това становище.

393    От отговорите на предходните основания не следва, че актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. са незаконосъобразни. Следователно правото на собственост не може да се счита за нарушено по тази причина.

394    Освен това по причините, изложени в рамките на разглеждането на четвъртото основание, отнасящо се до актовете от юли 2010 г. (вж. точки 184—192 по-горе), не може да се твърди, че актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г. нарушават правото на собственост на жалбоподателя.

395    Следователно осмото основание се отхвърля по същество.

9.      Заключение

396    От всичко изложено дотук следва, че жалбата трябва да се отхвърли в частта, която се отнася до актовете от юли 2011 г.—юли 2014 г.

397    Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

V.      По съдебните разноски

398    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

399    Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета, в съответствие с искането на последния.

400    Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

401    Френската република и Комисията следователно понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Hamas понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.

3)      Френската република и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Pelikánová Valančius Nihoul

Svenningsen Öberg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 декември 2018 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: френски.