ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

27 април 2009 година

Дело T-272/08 P

R

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Срок за обжалване — Начална дата за изчисляването на срока — Закъснение — Явно недопустима жалба“

Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 6 март 2008 г. по дело R bis/Комисия (F‑105/07, все още непубликувано в Сборника)

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. R понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Връчвания — Връчване по факс — Неизправност на факса на получателя — Изпращане по пощата заедно с уведомяване по телефона

(член 99, параграф 1, първо тире и параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Връчвания — Връчване по факс — Неизправност на факса на получателя — Изпращане по пощата без уведомяване по телефона

(член 35, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Производство — Връчвания — Изпращане по пощата — Необорим характер на презумпцията, създадена с член 99, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба

(член 99, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

4.      Производство — Срокове — Погасяване — Непреодолима сила — Понятие

(член 45 от Статута на Съда и член 9, първа алинея от приложение І към Статута на Съда, член 99, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Когато жалбоподателят не е посочил съдебен адрес в Люксембург за целите на производството пред Съда на публичната служба, но е посочил номер на факс, както и телефонен номер за целите на връчванията, свързани с това производство, надлежното връчване на решението или на определението на Съда на публичната служба, с което се слага край на производството, се приема за извършено по силата на член 99, параграф 1, първо тире и параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба на датата, посочена в обратната разписка на изпратения като препоръчана пощенска пратка заверен препис на това решение или определение, ако жалбоподателят е уведомен за тази пощенска пратка съгласно член 99, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба от секретаря на Съда на публичната служба и ако жалбоподателят не е уведомил секретаря в срок от три седмици, считано от уведомяването му за пощенската пратка, че съобщението не е получено от него. Уведомяването за пощенската пратка може да бъде направено по телефона на посочения от жалбоподателя номер, когато поради неизправност на посочения от жалбоподателя за целите на връчването факс всички опити на секретаря на Съда на публичната служба да изпрати въпросното уведомление на този факс се оказват неуспешни и уведоменият за тази неизправност жалбоподател не я е отстранил.

(вж. точки 21—23)

2.      В случай на неотстраняване на неизправността на посочения от жалбоподателя за целите на връчването факс, ако същият не е уведомен по телефона, че секретарят на Съда на публичната служба му е изпратил като препоръчана пощенска пратка заверен препис на решението или на определението, с което се слага край на производството, връчването на въпросното решение или определение се приема за извършено с депозирането на посочената пощенска пратка в люксембургската пощенска служба по силата на член 35, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба.

(вж. точки 28 и 29)

Позоваване на: Съд — 3 юли 2008 г., Pitsiorlas/Съвет и ЕЦБ, C‑84/08 P, непубликувано в Сборника, точки 5—13

3.      След изтичането на предвидения в член 99, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба срок от три седмици, създадената с тази разпоредба презумпция става необорима. В такъв случай оспорването от жалбоподателя на подписа върху обратната разписка на изпратеното като препоръчана пощенска пратка решение или определение на Съда на публичната служба, с което се слага край на производството, не може да постави под въпрос извода, че връчването на въпросното решение или определение е извършено на посочената в обратната разписка дата.

(вж. точки 23—27)

4.      Прилагането на общностната правна уредба относно процесуалните срокове може да се изключи съгласно член 45, втора алинея от Статута на Съда само при напълно изключителни обстоятелства на случайно събитие или на непреодолима сила, като се има предвид, че строгото прилагане на тези правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избягва всяка форма на дискриминация или на произволно третиране в правораздаването. Понятието за непреодолима сила по смисъла на член 45 от Статута на Съда включва освен обективен елемент, свързан с извънредни и външни за заинтересувания обстоятелства, и субективен елемент, произтичащ от задължението на заинтересувания да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки, без да прави прекалени жертви. По-конкретно заинтересуваният трябва да наблюдава грижливо хода на производството, и по-специално да полага необходимата грижа за спазване на предвидените срокове. По този начин понятието за непреодолима сила не се прилага в случая, когато едно лице, проявявайки необходимата грижа и съобразителност, обективно е било в състояние да избегне просрочването на жалбата.

Поради това не е допустима жалба срещу определение на Съда на публичната служба, подадена след изтичането на срока от жалбоподателя, чийто процесуален представител — уведомен по телефона от секретаря на този съд за неуспешните си опити да му изпрати посоченото определение по факс — не е предприел действия повече от два месеца и се е свързал със секретаря едва след изтичането, както на предвидения в член 99, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба срок от три седмици, така и на срока за обжалване, без да посочи никаква причина или особено обстоятелство, за да обясни подобно положение.

(вж. точки 31, 32 и 35)

Позоваване на: Съд — 7 май 1998 г., Ирландия/Комисия, C‑239/97, Recueil, стр. I‑2655, точка 7, Съд — 19 февруари 2004 г., Forum des migrants/Комисия, C‑369/03 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 16, Съд — 18 януари 2005 г., Juazaga Meabe/СХВП, C‑325/03 P, Recueil, стр. I‑403, точка 25 и цитираната съдебна практика, Първоинстанционен съд — 21 ноември 2005 г., Tramarin/Комисия, T‑426/04, Recueil, стр. II‑4765, точка 60