Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 6 февруари 2024 г. — X.Y.

(Дело C-96/24, Rzecznik Dyscyplinarny Sądu Najwyższego)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Молител: X.Y.

Ответник: Rzecznik Dyscyplinarny Sądu Najwyższego, Prokuratura Krajowa

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че:

в особеното производство, в което по искане на заинтересована страна проверява дали даден съдия от Върховния съд, определен за член на решаващия съдебен състав по дело за даване на разрешение за привличане на съдия от Върховния съд към наказателна отговорност, отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, Върховният съд е длъжен служебно да провери дали решаващият състав по делото (за даване на разрешение за привличане на съдия към наказателна отговорност), определен с жребий измежду всички съдии във Върховния съд, представлява съд, „предварително създаден със закон“, при положение че националното право предвижда да се проверяват само съдийските атрибути независимост и безпристрастност;

ако искането да се провери дали даден съдия от Върховния съд отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, е обосновано с твърдението, че този съдия е бил назначен на длъжността по (фундаментално) порочна процедура за назначаване, то в решаващия състав по това искане, формиран от петима съдии, избрани с жребий измежду всички съдии във Върховния съд, не могат да участват съдии от Върховния съд, които са били назначени по същата порочна процедура за назначаване, тъй като подобен състав на Върховния съд не може да се разглежда като независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон;

ако по дело за проверка дали даден съдия от Върховния съд, определен за член на съдебния състав (който разглежда делото за даване на разрешение за привличане на съдия от Върховния съд към наказателна отговорност), отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, някоя от страните посочи, че поради участието на този съдия от Върховния съд във (фундаментално) порочна процедура за назначаване на тази длъжност определеният състав на съда не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, то тогава за произнасянето по това искане — за проверка дали въпросният съдия от Върховния съд отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност — вече не е необходимо да се преценява, както изисква националното право, какво е било поведението на този съдия след назначаването му на съдийска длъжност и какво е естеството на делото (за даване на разрешение за привличане на съдия от Върховния съд към наказателна отговорност), а следователно не е допустимо искането за проверка дали съдията от Върховния съд отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, да се отхвърля само заради това, че молителят не е доказал, че поведението на този съдия след назначаването създава съмнение в неговата независимост?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, второ тире:

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдия, който е член на решаващия състав по делото за проверка дали даден съдия (определен за член на състава по делото за даване на разрешение за привличане на съдия от Върховния съд към наказателна отговорност) отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, може, първо, да направи искане за отстраняване от разглеждането на делото на друг съдия (или съдии) от избраните с жребий измежду всички съдии във Върховния съд, който е бил назначен на съдийска длъжност във Върховния съд по (фундаментално) порочна процедура за назначаване, което изключва възможността съдът с негово (тяхно) участие да се разглежда като независим и безпристрастен съд, създаден със закон, и второ, да изиска това искане да не бъде разглеждано от съдия, който също е бил назначен на съдийска длъжност във Върховния съд по подобна порочна процедура за назначаване?

Ако споменатото във втория въпрос искане бъде оставено без разглеждане (с определение на националния съд), може ли направилият го съдия да откаже да заседава по делото за проверка дали даден съдия от Върховния съд отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, или е длъжен да участва в постановяването на съдебния акт и да остави на грижата на страната да реши дали евентуално да го обжалва като постановено в нарушение на правото ѝ делото да бъде разгледано от съд, който отговаря на изискванията по член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз и член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз?

В контекста на член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз и член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, за незаконността на формирането на целия решаващ състав по делото за проверка дали даден съдия отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, има ли значение обстоятелството, че в петчленния състав само двама съдии са били назначени по (фундаментално) порочна процедура за назначаване на съдийска длъжност във Върховния съд, тоест възможно ли е в такъв случай все пак да продължи производството и да се постанови съдебен акт, доколкото по отношение на мнозинството от членовете на определения състав не е налице проблемът с порочността на назначенията на съдии във Върховния съд?

____________