Жалба, подадена на 31 януари 2014 г. — Франция/Комисия

(Дело T-74/14)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues, D. Colas и J. Bousin)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени изцяло Решение на Европейската комисия № C(2013) 7066 окончателен от 20 ноември 2013 г. относно държавна помощ № SA.16237, приведена в действие от Франция в полза на Société Nationale Corse Méditerranée,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2013) 7066 окончателен на Комисията от 20 ноември 2013 г., в което Комисията приема, от една страна, че остатъкът от помощта за преструктуриране, нотифицирана от френските компетентни органи на 18 февруари 2002 г., в размер на 15,81 милиона евро, и от друга страна, трите мерки, приведени в действие от френските власти през 2006 г. в полза на Société nationale maritime Corse Méditerranée (наричано по-нататък „SNCM“), а именно прехвърлянето на 75 % от SNCM за отрицателна цена от 158 милиона евро, увеличаването на капитала с 8,75 милиона евро, записани от Compagnie générale maritime et financière (наричано по-нататък „CGMF“), и авансът по текуща сметка в размер на 38,5 милиона евро представляват незаконосъобразни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи. Поради това Комисията разпорежда те да бъдат върнати.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя, тъй като Комисията отказала да възобнови официалната процедура по разследване след постановяване на Решението на Общия съд от 11 септември 2012 г. по дело Corsica Ferries France/Комисия (T-565/08, все още непубликувано в Сборника).

Второто правно основание е изведено при условията на евентуалност, в случай че Общият съд приеме, че Комисията е постъпила правилно, като правилно не е възобновила официалната процедура по разследване след постановяване на Решението от 11 септември 2012 г., от нарушение на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията приела, че мерките от 2006 г. трябвало да се квалифицират като държавна помощ по смисъла на тази разпоредба. Това основание се разделя на три части. Жалбоподателят смята, че Комисията е нарушила член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като:

–    приела, че прехвърлянето на 75 % от SNCM за отрицателна цена от 158 милиона евро трябвало да се квалифицира като държавна помощ и че условията на теста за частния инвеститор в случая не са изпълнени,

–    приела, че капиталовата вноска от 8,75 милиона евро трябвало да се квалифицира като държавна помощ,

–    приела, че авансът по текуща сметка в размер на 38,5 милиона евро в полза на служителите на SNCM трябвало да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на тази разпоредба.

Третото правно основание е изведено при условията на евентуалност, в случай че Общият съд приеме, че Комисията е постъпила правилно, като не е възобновила официалната процедура по разследване след постановяване на Решението от 11 септември 2012 г., от нарушение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като Комисията приела, че капиталовата вноска от 15,81 милиона евро, нотифицирана през 2002 г. като помощ за преструктуриране, трябвало да се квалифицира като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.

Четвъртото правно основание е изведено от липса на мотиви.