РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)

19 ноември 2014 година(*)

„Публична служба — Длъжностно лице — Възнаграждение — Семейни надбавки — Правило за недопускане на кумулиране на надбавки по националното право и по Правилника за длъжностните лица — Получавани от съпругата на длъжностното лице семейни надбавки по националното право — Недеклариране от длъжностното лице на промяна на личното му положение пред съответната администрация — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно наказание — Понижаване в стъпка — Пропорционалност — Мотивиране — Смекчаващи обстоятелства — Неполагане на дължимата грижа от страна на администрацията“

По дело F‑42/14

с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния,

EH, длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Eтербек (Белгия), за който се явяват S. Rodrigues и A. Blot, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват J. Currall и C. Ehrbar, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав),

състоящ се от: M. I. Rofes i Pujol, председател, K. Bradley и J. Svenningsen (докладчик), съдии,

секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 септември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 6 май 2014 г., EH иска да се отмени решението, прието от органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) на Европейската комисия на 24 юни 2013 г., с което му се налага санкция понижаване с три стъпки, както и да се отмени решението от 24 януари 2014 г., с което е отхвърлена жалбата, подадена от него по административен ред.

 Правна уредба

 Права и задължения на длъжностните лица

2        Член 11 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима към спора (наричан по-нататък „Правилникът“), предвижда по-специално че „[п]ри изпълнението на служебните си задължения и в поведението си длъжностното лице се ръководи единствено от интересите на [Съюза и че то] изпълнява възложените му функции обективно, безпристрастно и при спазване на задължението за лоялност към [Съюза]“.

 Разпоредби, свързани с дисциплинарните мерки

3        Съгласно член 86 от дял VI, озаглавен „Дисциплинарни мерки“, от Правилника:

„1. Всяко неизпълнение от страна на длъжностно лице или бивше длъжностно лице на задълженията му, произтичащи от настоящия правилник, било то умишлено или по небрежност, ангажира дисциплинарната му отговорност.

2. При наличието на данни, от които може да се предположи, че е налице неизпълнение по параграф 1, [ОН] или ОЛАФ могат да образуват административно разследване.

3. Дисциплинарните правила, процедури и мерки, както и правилата и процедурите за административни разследвания, са изложени в приложение IХ“.

4        Съгласно раздел 3 („Дисциплинарни санкции“), член 9 от приложение IX към Правилника:

„1. [ОН] може да налага следните санкции:

a) писмено предупреждение;

б) забележка;

в) спиране на повишаването на стъпка за срок от един до двайсет и три месеца;

г) понижаване на стъпка;

д) временно понижаване за срок от [петнадесет] дни до една година;

е) понижаване в рамките на същата функционална група;

ж) класиране в по-ниска функционална група, със или без понижаване на стъпката;

з) освобождаване от длъжност […]“.

5        Член 10 от приложение IX към Правилника предвижда следното:

„Тежестта на наложената дисциплинарна мярка трябва да съответства на тежестта на нарушението. При определяне на тежестта на нарушението и при определяне на подходящото дисциплинарно наказание, което да бъде наложено, се взема предвид по-специално следното:

а) характерът на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено;

б) степента, в която нарушението засяга престижа, репутацията или интересите на институциите;

в) формата на вината, с която е извършено нарушението — с умисъл или поради небрежност;

г) мотивите на длъжностното лице за извършване на нарушението;

д) степента и старшинството на длъжностното лице;

е) степента на лична отговорност на длъжностното лице;

ж) нивото на служебните задължения и отговорности на лицето;

з) дали нарушението се изразява в системни действия или поведение;

и) поведението на длъжностното лице през цялата му кариера“.

 Разпоредби, свързани със семейните надбавки

6        Съгласно член 67, параграф 2 от Правилника „[д]лъжностните лица, които получават семейни надбавки[, а именно надбавка за жилищни нужди, надбавки за дете на издръжка и/или надбавка за образование], са длъжни да декларират получаваните подобни надбавки от други източници; те се приспадат от надбавките, платими по членове 1, 2 и 3 от приложение VII“.

7        Член 2 от приложение VII към Правилника гласи следното:

„1. Длъжностно лице, което има едно или повече деца на своя издръжка, получава в съответствие с параграфи 2 и 3 по-долу месечна надбавка […] за всяко дете на издръжка.

2. „Дете на издръжка“ означава брачно, извънбрачно или осиновено дете на длъжностното лице или неговия съпруг, което то действително издържа.

[…]

Всяко дете, за чиято издръжка длъжностното лице отговаря по силата на съдебно решение, основано на законодателството на държавите членки относно закрилата на детето, се счита за дете на издръжка.

[…]

7. Ако родителските права върху детето на издръжка по смисъла на параграфи 2 и 3 са възложени по закон или с решение на съда или на компетентния административен орган на трето лице, надбавката за дете на издръжка се изплаща на това лице от името и за сметка на длъжностното лице“.

 Обстоятелства в основата на спора

8        Жалбоподателят постъпва на служба в Европейските общности през 1991 г. в качеството на срочно нает служител, а от 1 март 1998 г. става длъжностно лице на Комисията и преди ОН да му наложи дисциплинарното наказание понижаване на стъпка, е изпълнявал функцията на администратор със степен AD 13, стъпка 1, отговарящ за управлението на програми в генерална дирекция (ГД) „Земеделие и развитие на селските райони“.

9        Жалбоподателят е баща на пет деца и на това основание е получавал семейни надбавки по силата на член 2 от приложение VII към Правилника (наричани по-нататък „семейни надбавки по Правилника“).

10      По отношение на първите две деца от първия брак на жалбоподателя, разтрогнат на 14 януари 2000 г., считано от 1 април 1994 г. семейната надбавка по Правилника, която се дължи за дете на издръжка, се изплаща изцяло от служба „Управление и изплащане на индивидуалните права“ (PMO) на бившата съпруга на жалбоподателя от негово име и за негова сметка, като тя се приспада от сумата на издръжката, дължима от жалбоподателя на бившата му съпруга.

11      По отношение на останалите три деца на жалбоподателя, родени съответно през 1995 г., 1998 г. и 2002 г., и настоящата му съпруга, от преписката е видно, че във формуляра за деклариране на раждане за детето, родено през 1998 г., жалбоподателят е декларирал пред Комисията, че майката „упражнява професионална дейност и получава премия при раждане: да“, но не получава семейни надбавки, като жалбоподателят посочва изрично „не“ в тази графа.

12      За всяко от тези три деца жалбоподателят получава от PMO документ със следния текст:

„[…]

От доказателствата е видно, че:

–        по отношение на това дете не се изплаща никаква [национална] семейна надбавка.

Ето защо Ви уведомяваме, че:

–        Ви се начислява надбавка за дете на издръжка по отношение на това дете […] по силата на член 2 от приложение VII към Правилника;

–        по силата на член 67, параграф 2 от Правилника надбавката за дете на издръжка Ви се отпуска изцяло;

[…]

Припомняне на административните разпоредби:

–        Всяко длъжностно лице е длъжно да уведоми администрацията незабавно писмено за всяка промяна в положението си.

–        Член 85 от Правилника: „Всяка неоснователно получена сума подлежи на възстановяване, при условие че получателят е знаел, че плащането е направено неоснователно или надплащането е толкова явно, че той не е могъл да не знае“.

13      От тези адресирани до жалбоподателя документи, свързани с надбавките за дете на издръжка по Правилника, е видно, че към 1 май 2002 г. той е получавал семейни надбавки по Правилника в тяхната цялост за всяко от петте си деца.

 По кореспонденцията, разменена първоначално между администрациите

14      От цялата кореспонденция, приложена от жалбоподателя към жалбата му, е видно, че по същество настоящата му съпруга, с която той е сключил брак на 1 септември 2000 г., се е обръщала по повод на раждането на всяко от трите им деца към Assubel, белгийска осигурителна институция, натоварена с изплащането на национални социални обезщетения, каквито са премиите при раждане и семейните надбавки, с искане за получаване на посочените обезщетения.

15      В тази връзка с писмо от 14 февруари 1996 г. Assubel отговаря на искането на съпругата на жалбоподателя за отпускане на семейни надбавки за роденото през 1995 г. дете, като я уведомява, че доколкото размерът на семейната надбавка, отпусната от Комисията, е по-голям от този на белгийската семейна надбавка, не е възможно последната да ѝ бъде отпусната.

16      С писмо от 25 септември 2000 г. правоприемникът на Assubel, белгийската осигурителна институция Partena (наричана по-нататък „Partena“), отговаря на друго искане на съпругата на жалбоподателя за отпускане на семейни надбавки, направено по телефона след сключването на брак с жалбоподателя на 1 септември същата година, като я уведомява, че за да ѝ изплати тези обезщетения, националната институция трябва да получи удостоверение от Комисията, че от страна на Съюза не се изплащат обезщетения от същото естество. Съпругата на жалбоподателя не е отговорила на това писмо и не е поискала от Комисията да ѝ предостави такова удостоверение, нито да предприеме действия пред националната институция.

17      С писмо от 25 март 2002 г., адресирано до Комисията, Partena я уведомява, че за да може да отпусне тези национални семейни надбавки на съпругата на жалбоподателя, трябва да разполага с удостоверение от Комисията, в което се уточнява от коя дата са изплащани семейните надбавки по Правилника.

18      С писмо от 12 април 2002 г., адресирано до Partena с копие до жалбоподателя, Комисията удостоверява, че последният е получавал семейни надбавки по Правилника в целия им размер за двете си деца, родени през 1995 г. и 1998 г., съответно считано от 1 ноември 1995 г. и 1 февруари 1998 г.

19      С писмо от 28 август 2003 г. Partena уведомява Комисията, че разглежда правото на семейни надбавки на съпругата на жалбоподателя, считано от 1 декември 1995 г. Partena моли Комисията да ѝ предостави свидетелството за раждане на последното дете на жалбоподателя, с което тя разполага, и я уведомява, че ще ѝ изпрати подробна справка за плащанията, направени от декември 1995 г. в полза на съпругата на жалбоподателя. Накрая Partena моли Комисията да се свърже със съпругата на жалбоподателя, „за да получи [от последната] семейните надбавки [по Правилника], които са изплатени от [Комисията] […] вместо от [Partena]“.

20      С писмо от 6 януари 2004 г., адресирано до Partena с копие до жалбоподателя (наричано по-нататък „писмото от 6 януари 2004 г.“), PMO отговаря, че е узнала за факта, че Partena разглежда правото на белгийски семейни надбавки във връзка с упражняваната от 1 декември 1995 г. трудова дейност от съпругата на жалбоподателя. В тази връзка PMO припомня на Partena, че е изплащала на жалбоподателя семейните надбавки по Правилника в целия им размер за последните му три деца, и по-специално за първите две от тях, както е припомнено в точка 18 от настоящото решение, и за третото — от 1 май 2002 г. PMO моли Partena „да възстанови цялата сума на белгийските семейни надбавки, изплащани от 1 декември 1995 г., и да [ѝ] преведе месечна удръжка, отговаряща на тази сума за възстановяване, по банковата сметка [на Комисията], като в преводите се посочат справочни данни[, а именно името на жалбоподателя и служебният му личен номер]“. Освен това PMO моли Partena да издаде удостоверение, в което се уточнява месецът, считано от който националната институция е изплащала белгийските семейни надбавки на съпругата на жалбоподателя, както и месечният им размер, за да може PMO да изплаща от същата дата допълнителни семейни надбавки по Правилника. Това писмо на PMO е оставено без последствие от страна на Partena.

21      С писмо от 9 ноември 2006 г. във връзка с искане на съпругата на жалбоподателя от 7 ноември 2006 г., чийто предмет според жалбоподателя „[е бил] във всеки случай да получи разяснения относно причините, поради които Partena спира плащанията си от април 2005 г. до септември 2006 г.“, тя е уведомена от Partena, че считано от 1 октомври 2006 г., за трите ѝ деца на издръжка са отпускани семейни надбавки в размер на 482,14 EUR месечно.

22      С писмо от 9 ноември 2009 г., адресирано до Partena и приложено към личната преписка на жалбоподателя, Комисията уведомява националната институция, че е изплащала в целия им размер семейни надбавки по Правилника за последните три деца на жалбоподателя, като му припомня, че съгласно съдебната практика вследствие на решение от 7 май 1987 г., Комисия/Белгия (186/85, EU:C:1987:208), семейните надбавки по Правилника имат допълващ характер по отношение на семейните надбавки, които следва да се изплащат приоритетно от националните органи.

 По контролните действия

23      С електронно писмо от 10 февруари 2010 г., озаглавено „[…] Контрол върху надбавките за дете на издръжка, получавани от други източници (от [1 януари] 2005 г. до момента)“, PMO по същество уведомява жалбоподателя, че според данните, с които разполага, се оказва, че съпругата му е била работеща или безработна, което предполага получаване на белгийски семейни надбавки, и че въпреки това жалбоподателят не е декларирал получаваните от друг източник надбавки във връзка с децата им. В тази връзка PMO припомня разпоредбите на Правилника, а именно член 67, параграф 2 и член 68, втора алинея, в които се урежда правилото за „недопускане на кумулиране“ за всяка семейна надбавка, получавана от други източници, чието съществуване длъжностните лица са длъжни да декларират (наричано по-нататък „правилото за недопускане на кумулиране“), като се подразбира, че размерът на получаваните от друг източник и приоритетно семейни надбавки следва да се приспадне от размера на семейните надбавки по Правилника. PMO припомня също така, че всеки един от съпрузите, имащ право на национални семейни надбавки, трябва да подаде искане в този смисъл — в случая до белгийската национална каса — за семейни надбавки посредством своя работодател и че PMO следва да бъде уведомена за това. Накрая PMO моли жалбоподателя да попълни формуляр на декларация със заглавие „Семейни надбавки […], получени от други източници“ и да ѝ го върне, в случай че получава или трябва да получава национални семейни надбавки от други източници.

24      С отговор в електронно писмо от 10 февруари 2010 г., адресирано до PMO с копие до съпругата му, жалбоподателят обяснява на PMO, че не разбира смисъла на искането ѝ, тъй като вследствие на декларациите за раждането на децата им и във връзка с искането им да получават социални обезщетения направо от Partena PMO се е свързала пряко с Partena, която отговаря за семейните надбавки на съпругата му за сметка на нейния работодател. Жалбоподателят посочва, че „[с]ледователно PMO вече е уведомена за положението на съпругата м[у], която получава семейни надбавки от работодателя си“, и пита PMO каква „допълнителна информация [ѝ] е нужна“. В този случай жалбоподателят не попълва и не връща формуляра на декларация, предоставен му от PMO заедно с електронното писмо, посочено в предишната точка. Вместо това той връща на PMO копие от писмото от 6 януари 2004 г., но не и копие от писмото от 9 ноември 2006 г., адресирано до съпругата му от Partena.

25      С електронно писмо от 11 февруари 2010 г. PMO потвърждава пред жалбоподателя, че се е свързало с Partena по въпроса за семейните надбавки за последните му три деца и че „[д]осието продължава да е в процес на уреждане при Partena“. Освен това PMO го уведомява, че искането за деклариране на семейните надбавки, получавани от други източници, което му е изпратено, се отнася и за първите му две деца, тъй като според последната информация, с която PMO разполага, за майката на тези две деца, за които се изплащат семейни надбавки по Правилника в целия им размер, е декларирано, че „не упражнява трудова дейност“. PMO иска от жалбоподателя да потвърди дали положението на бившата му съпруга на пазара на труда продължава да е такова.

26      След телефонен разговор с представителя на PMO, отговарящ за преписката му, на 11 февруари 2010 г. жалбоподателят изпраща електронно писмо до службата, в което посочва, че на първо място, по отношение на последните му три деца, тъй като PMO чака отговор от Partena, според него на този етап той не следва да предоставя допълнителна информация относно националните семейни надбавки, получавани от съпругата му. На второ място, жалбоподателят посочва, че по отношение на първите му две деца, които живеят с майка си, неговата бивша съпруга, той не поддържа контакт с последната и че доколкото му е известно, тя не упражнява трудова дейност. Освен това той предоставя на PMO адреса ѝ в Белгия.

27      С електронно писмо от 15 февруари 2010 г. PMO уведомява жалбоподателя, че въз основа на предоставената от него информация по електронната поща службата преустановява проверката във връзка с първите му две деца, но го моли, ако положението на бившата му съпруга на пазара на труда се промени, да уведоми службата за това. По отношение на последните му три деца PMO посочва на жалбоподателя, че „продължава разглеждането на преписката [му]“ и че щом получи информация от Partena, той се приканва да я съобщи на PMO в най-кратък срок.

28      С електронно писмо, изпратено малко преди обед на 23 септември 2011 г., PMO посочва пред жалбоподателя, че към тази дата все още не е получила информация във връзка с преписката му, и вследствие от това го моли да я уведоми за хода на искането ѝ за уреждане на въпроса с Partena.

29      С електронно писмо, изпратено следобед на 23 септември 2011 г., PMO уведомява жалбоподателя, че е получила необходимата ѝ информация направо от Partena и че вследствие от това преписката му е актуализирана.

30      С известие от 29 септември 2011 г. PMO по същество уведомява жалбоподателя, че е получила потвърждение от Partena, че от 1 октомври 2006 г. той е получавал от тази институция посредством съпругата си семейни надбавки с месечен размер от 482,14 EUR до 586,27 EUR, като тези суми са удостоверени от белгийската институция и възлизат общо на 33 875 EUR. Така на жалбоподателя е съобщено, че по силата на член 85 от Правилника ще се пристъпи към възстановяване на тази сума по план за разсрочено плащане и че предвид факта, че не е декларирал, че е получавал национални семейни надбавки, PMO е длъжна да „изпрати преписката [му] в [Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията] за сведение и евентуално даване на основание за продължаване на периода, за който се дължат суми за възстановяване, [извън] петте [предходни години]“.

 По процедурата на разследване и доклада на ОН

31      С известие от 27 януари 2012 г., с което се дават „[п]ълномощия с оглед на изслушването, предвидено в член 3 от приложение IX към Правилника“, генералният директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, действащ в качеството на ОН, уведомява директора на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията (СРДВК), че разполага с информация, според която жалбоподателят не е декларирал семейни надбавки, получавани от други източници, и че вследствие от това е решил да проведе предварително изслушване с него по силата на член 3 от приложение IX към Правилника, за да бъдат преценени обвиненията, които могат да се предявят срещу него, и вследствие от това да се вземе решение дали те обосновават започването на дисциплинарна проверка. С това известие на директора на СРДВК се възлага задачата да проведе изслушването на жалбоподателя, което се състои на 28 февруари същата година.

32      От протокола от изслушването е видно по-специално че жалбоподателят е потвърдил, че е получавал семейни надбавки по Правилника за първото си дете от 1 август 1991 г. до 31 август 2008 г., за второто — от 1 август 1991 г. до 31 юли 2011 г., за третото — от 1 януари 1996 г., за четвъртото — от 1 февруари 1998 г., и накрая, за петото — от 1 май 2002 г. Освен това жалбоподателят потвърждава, че е получил екземпляр от известието от 14 февруари 1994 г., адресирано от PMO до бившата му съпруга, с което тя е уведомена, че ще ѝ бъде изплащана надбавка по Правилника за дете на издръжка от името и за сметка на жалбоподателя, при условие че продължават да се спазват разпоредбите, предвиждащи право на семейни надбавки по Правилника.

33      Относно липсата на декларация за упражняване на трудова дейност от бившата му съпруга от 1995 г. жалбоподателят посочва, че след раздялата и трудния им развод, станал факт през 2000 г., повече не са поддържали контакт; че към тогавашния момент тя не е работела; че съгласно споразумението при развода семейните надбавки по Правилника, които са били изплащани на бившата му съпруга от PMO, се приспадат от размера на издръжката, която той трябва да ѝ плаща; че по-късно той се е свързал с бившата си съпруга, за да му потвърди датата, от която е започнала да упражнява трудова дейност след развода им, и да посочи причините, поради които по собствените ѝ твърдения не е получавала семейни надбавки по белгийската система.

34      В хода на изслушването жалбоподателят признава също така, че PMO го е уведомила трикратно, че семейните надбавки по Правилника му се изплащат в целия размер за всяко от последните му три деца на издръжка по силата на член 67, параграф 2 от Правилника, тъй като не получава никакви национални семейни надбавки от други източници. Макар да потвърждава, че при декларирането на раждането на четвъртото си дете през 1998 г., както и при останалите си деца е декларирал, че не получава такава национална семейна надбавка, жалбоподателят признава, че от 1 октомври 2006 г. съпругата му е започнала да получава белгийски семейни надбавки и го е уведомила за това.

35      Запитан относно причините, поради които след писмото от 9 ноември 2006 г., изпратено от Partena до съпругата му, не е декларирал пред PMO получените от тази национална институция надбавки, жалбоподателят посочва, че предвид писмото от 6 януари 2004 г., от което е получил екземпляр, е смятал добросъвестно към тогавашния момент, че от една страна, Partena е щяла да предостави на PMO информация за точните суми, получавани от съпругата му, и от друга страна, доколкото тези две администрации са били във връзка, е бил убеден, че не е възможно да получава едновременно национални семейни надбавки и семейни надбавки по Правилника. Според протокола от изслушването жалбоподателят също така е посочил, че когато съпругата му го е уведомила, че от определен момент получава семейни надбавки, изплащани от Partena за трите им деца, той ѝ е отговорил, че PMO се занимава с въпроса и ще уреди положението в съгласие с Partena.

36      Накрая жалбоподателят твърди, че не е проверявал фишовете за възнаграждението си, по-специално в случая тези за периода 2006—2011 г., за да види дали продължава да получава целия размер на семейните надбавки по Правилника, както и че, от друга страна, той и съпругата му не разполагат с обща банкова сметка.

37      На 6 юли 2012 г. генералният директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, действащ в качеството на ОН, изготвя доклад до Дисциплинарния съвет съгласно член 12 от приложение IX към Правилника (наричан по-нататък „докладът на ОН“).

38      По отношение на последните три деца на жалбоподателя в доклада на ОН се посочва, че от август 2003 г. Partena започва да превежда месечно белгийски семейни надбавки по личната банкова сметка на съпругата на жалбоподателя и че освен това банкови преводи съответно на стойност 10 866,17 EUR и 5 547,27 EUR са извършени от Partena през септември 2003 г. и април 2005 г., за да се уреди с обратна сила изплащането на семейни надбавки за трите деца съответно за периодите от октомври 1997 г. до юни 2002 г. и от юли 2002 г. до февруари 2005 г.

39      В доклада на ОН се посочва, че освен сумата 33 875 EUR, посочена в точка 30 от настоящото решение, размерът на националните семейни надбавки, изплатен от Partena на съпругата на жалбоподателя за периода от октомври 1997 г. до март 2005 г., възлиза на 25 816 EUR. Доколкото тази сума следва да се приспадне от размера на получените от жалбоподателя семейни надбавки по Правилника, разглежданата обща финансова вреда възлиза на 59 691 EUR.

40      По отношение на надбавките по Правилника, отпуснати във връзка с първите две деца на жалбоподателя, в доклада на ОН се посочва, че макар бившата му съпруга да е упражнявала трудова дейност поне от 2005 г., което ѝ дава право на белгийски семейни надбавки, той не може да бъде упрекнат, че не е уведомил PMO за това обстоятелство.

41      По отношение на последните му три деца, за които съпругата му е получавала национални семейни надбавки от Partena, в доклада на ОН се констатира, че „[к]ато не е декларирал по собствена инициатива белгийските [семейни] надбавки за децата си пред администрацията, макар да е знаел, че са отпуснати на съпругата му и че той вече получава в допълнение семейните надбавки по Правилника в целия им размер за същите тези деца, [жалбоподателят] е нарушил член 67, параграф 2 от Правилника“.

42      Според доклада на ОН, противно на твърденията на жалбоподателя, поведението му не може да се обясни с наличието на преки контакти между Partena и PMO, които били причината той да е спокоен, че те ще предотвратят всяка възможност за кумулиране на национални семейни надбавки и семейни надбавки по Правилника. По-специално в доклада на ОН се твърди, че предвид съдържанието на писмото от 6 януари 2004 г., от което жалбоподателят е получил екземпляр, той е трябвало най-късно на тази дата да изясни положението си, тъй като, противно на тогавашното разбиране на PMO и на това, което е видно от писмото, към тази дата Partena вече не е разглеждала правата на белгийски семейни надбавки на съпругата на жалбоподателя, а вече от повече от пет месеца е била започнала да ѝ изплаща такива надбавки — обстоятелство, което жалбоподателят е трябвало изрично да съобщи на PMO.

43      От друга страна, в доклада на ОН се преценява, че когато Partena е възобновила плащанията си в полза на съпругата на жалбоподателя през ноември 2006 г. и тя го е попитала какво следва да се направи, той е трябвало да се свърже с PMO, за да изясни положението с оглед на това ново обстоятелство. Впрочем, като не го е направил, а същевременно са продължавали да му се изплащат изцяло семейните надбавки по Правилника — обстоятелство, което е можел да констатира от фишовете за възнаграждението си — жалбоподателят е приел по този начин неправомерно да му се изплащат значителни суми от Комисията в нарушение на член 67, параграф 2 от Правилника, макар да е знаел за правилото за недопускане на кумулиране.

44      От друга страна, в доклада на ОН се посочва, че поведението на жалбоподателя представлява и неизпълнение на задължението му за лоялност към институцията по смисъла на член 11 от Правилника, тъй като съобразно с това задължение той е трябвало да улесни задачата на администрацията, дори и тя да се е свързала с Partena, като ѝ предостави всички полезни данни, които да ѝ позволят да прецени дали той може да получава целия размер на семейните надбавки по Правилника, или не — нещо, което жалбоподателят е пропуснал да направи.

45      В доклада на ОН се стига до извода, че по отношение на неизпълнението на член 67, параграф 2 и член 11, първа алинея от Правилника, които попадат в периода и са причинили значима финансова вреда за Комисията, понижаването е санкция, пропорционална на тежестта на извършеното нарушение.

 По мотивираното становище на Дисциплинарния съвет

46      С известие от 6 септември 2012 г. сезираният с доклада на ОН Дисциплинарен съвет повиква жалбоподателя на изслушване, предвидено за 24 октомври същата година, като същевременно го приканва да представи писмено становище.

47      С писмо от 15 октомври 2012 г. жалбоподателят представя писменото си становище, с което цели по-специално да опровергае определени твърдения в доклада на ОН, да допълни според него непълната преписка по дисциплинарното производство и да посочи определени оневиняващи доказателства, които не са били взети под внимание.

48      В тази връзка жалбоподателят оспорва твърдението в доклада на ОН, че през ноември 2006 г. съпругата му го е попитала „какво следва да се направи“, след като „Partena възобновява плащанията на семейни надбавки към нея“. Всъщност според него към тогавашния момент съпругата му не е била запозната с естеството и точния размер на въпросните плащания, извършени преди ноември 2006 г., което се подкрепя от обстоятелството, че в писмото от 9 ноември 2006 г., изпратено от Partena до нея, националната институция е установила правото на семейни надбавки, считано едва от 1 октомври 2006 г. Жалбоподателят твърди също така, че не е приемал плащания от Комисията, тъй като искрено е вярвал, че PMO, която се е свързала с Partena, е можела да уреди положението с обикновено писмо или телефонно обаждане.

49      Освен писмата, посочени в точки 15—18 от настоящото решение, жалбоподателят представя на Дисциплинарния съвет писмо от 22 март 2012 г., адресирано от съпругата му до Partena в отговор на писмо на тази институция от 14 март същата година. В това писмо съпругата на жалбоподателя се позовава на разпечатка от базата данни на същата институция с дата 14 март 2012 г., в която се проследяват плащанията към нейната лична сметка с основание семейни надбавки за периода 2000—2012 г., като във връзка с тази разпечатка, приложена към писмото от 14 март, тя иска от националната институция да ѝ изпрати копие от решението на Partena, с което по онова време е било установено правото ѝ на белгийски семейни надбавки за периода преди октомври 2006 г., тъй като не си спомня да е получавала такова писмо, и според нея е придобила права, считано от октомври 2006 г. — обстоятелство, за което е уведомена с писмо от ноември 2006 г.

50      Освен това жалбоподателят предоставя на Дисциплинарния съвет клетвена декларация от съпругата си, подписана на 11 март 2012 г., в която тя декларира, че е получила премиите при раждане от Partena, но не си спомня да е получавала семейни надбавки от тази институция преди октомври 2006 г. Съпругата на жалбоподателя декларира също така, че е била „много изненадана, дори шокирана, от скорошната декларация на Partena до Комисията[, според която тя е получавала] надбавки от [националната институция] от 1995 г.“, и че възнамерява, ако е необходимо, да поиска копия от банковите извлечения на последната, които самата тя не е запазила, за периодите, през които Partena твърди, че ѝ е изплащала парични суми.

51      В писменото си становище жалбоподателят твърди, че никога не е възнамерявал да злоупотребява и че дори да е възможно да е допуснал грешки, те се дължат отчасти на незнание и отчасти на прекомерно разчитане на способността на PMO и Partena да уредят въпроса, свързан с отпускането на семейни надбавки, без негова намеса. По-специално случаят крие в себе си особена сложност, за което свидетелстват явните противоречия и грешки, допуснати от Partena при отпускането на семейни надбавки на съпругата му. Освен това Partena не е посочвала в писмена кореспонденция твърдените плащания, които не фигурират и във фишовете за възнаграждението на съпругата му, а що се отнася до самите преводи, жалбоподателят не е знаел за съществуването им, тъй като няма достъп до личната банкова сметка на съпругата си.

52      Жалбоподателят набляга също така на обстоятелството, че през 20-годишната си кариера в Комисията не е бил упрекван в неизпълнение на задълженията си по Правилника и че точно обратното, както е видно от атестационния му доклад за 2010 г., той е описан като човек, който съблюдава правилата и практиките, държи се етично и почтено.

53      Жалбоподателят прави извода, че предложението за понижаване, формулирано от ОН, според него е напълно непропорционално.

54      На 12 ноември 2012 г. Дисциплинарният съвет приема мотивирано становище. В него той изключва от анализа си положението, свързано със семейните надбавки за първите две деца на жалбоподателя, като посочва, че ОН не го укорява в това отношение.

55      По отношение на последните три деца Дисциплинарният съвет посочва, че до 2003 г. не е било налице кумулиране на обезщетения по Правилника и белгийски обезщетения, доколкото, макар че е упражнявала трудова дейност, съпругата на жалбоподателя не е получавала редовно белгийски семейни надбавки от Partena, на които е имала право. За разлика от това обаче, кумулиране е налице от август 2003 г., тъй като от този момент Partena започва да изплаща ежемесечно по личната банкова сметка на съпругата на жалбоподателя семейни надбавки за последните три деца на жалбоподателя и освен това през септември 2003 г. ѝ изплаща сума, възлизаща на почти 11 000 EUR, за да се уредят задължения за периода от октомври 1997 г. до юни 2002 г. Макар че след като е направило банков превод на стойност над 5 500 EUR в полза на съпругата на жалбоподателя с цел уреждане на задължения за периода от юли 2002 г. до февруари 2005 г., националната институция преустановява плащанията от април 2005 г. до септември 2006 г. по неизвестни причини, изглежда, че от октомври 2006 г. месечното изплащане на белгийски семейни надбавки е възобновено и оттогава се извършва без прекъсване.

56      Дисциплинарният съвет посочва, че декларациите, подадени от жалбоподателя във връзка с раждането на последните му три деца, а именно през 1995 г., 1998 г. и 2002 г., не са били неверни или подвеждащи, тъй като тогава Partena действително не е изплащала никакви семейни надбавки.

57      Дисциплинарният съвет преценява, че в преписката няма достатъчно фактически данни за умишлено неспазване от страна на жалбоподателя на член 67, параграф 2 от Правилника, „[м]акар че би било трудно да се повярва, че [жалбоподателят] не е осведомен от съпругата си за плащанията в размер на 11 000 [EUR] и 5 500 [EUR], получени от нея през 2003 г. и 2005 г.“

58      В замяна на това обаче Дисциплинарният съвет счита, че от октомври или ноември 2006 г. времето, по което по думите на жалбоподателя той е бил уведомен, че съпругата му ще получава белгийски семейни надбавки в размер на почти 500 EUR месечно, той е трябвало да положи в по-голяма степен дължимата грижа, като уведоми PMO за тази промяна на положението, която е щяла да доведе до приспадане на сумата, получавана от съпругата му, от тази, която той е продължавал да получава в пълен размер от бюджета на Съюза, още повече че той е притежавал висока професионална степен, заемал е длъжността ръководител на програми и е бил напълно запознат с правилото за недопускане на кумулиране, което му е било напомняно от PMO по повод на раждането на всяко от децата му.

59      По отношение на доводите на жалбоподателя, че не обръщал внимание на получаваните от съпругата му семейни надбавки, не гледал фишовете за възнаграждението си, за да провери дали сумата на получаваните от съпругата му семейни надбавки се приспада от сумата, която той е получавал като надбавки по Правилника за дете на издръжка, и е очаквал PMO и Partena, които били влезли във връзка по този въпрос, да го уредят самостоятелно помежду си, Дисциплинарният съвет счита, че тези обяснения не са уважително оправдание или обосновка. Затова е на мнение, че на жалбоподателя трябва да се наложи дисциплинарна мярка, по-тежка от простото предупреждение или порицание, за да осъзнае, че институцията е в правото си да очаква дължима грижа от длъжностните си лица в подходяща степен, още повече че административните въпроси, свързани с отпускането на финансови предимства, изискват дължима грижа от тяхна страна в особено висока степен.

60      Що се отнася до предложението на ОН жалбоподателят да бъде понижен, Дисциплинарният съвет с единодушие приема наличието на няколко смекчаващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид, когато се определя предвижданата санкция.

61      В тази връзка Дисциплинарният съвет счита като смекчаващо обстоятелство „на практика пълното объркване“, което е царяло за дълъг период от време, що се отнася до правото на белгийски семейни надбавки на съпругата на жалбоподателя, тъй като по-специално от 1995 г. до 2000 г. Assubel ѝ отказва в нарушение на практиката на Съда на Европейския съюз отпускането на посочените надбавки, с мотива че семейните надбавки по Правилника са по-високи; след това през 2000 г. Partena поставя условие за отпускането на белгийски семейни надбавки, а именно да се представи удостоверение от Комисията, че вече не изплаща надбавки по Правилника за дете на издръжка; и накрая, след отговора на Комисията от 12 април 2002 г. във връзка с положението на жалбоподателя с оглед на семейните надбавки по Правилника, Partena започва да изплаща белгийските семейни надбавки едва от август 2003 г.

62      Освен това Дисциплинарният съвет счита за смекчаващо обстоятелство пасивното поведение на PMO, защото след като през януари 2004 г. безуспешно е поискала от Partena възстановяването на белгийските семейни надбавки, без да знае, че в действителност съпругата на жалбоподателя вече е започнала да ги получава от дружеството, тази служба на Комисията повече не е изпратила напомняне на Partena и не се е опитала да поправи положението, което е продължило да съществува до започването през февруари 2010 г. на обща проверка за семейни надбавки, получавани от други източници.

63      Всъщност, макар че с писмото от 6 януари 2004 г., от което жалбоподателят е получил екземпляр, PMO иска от Partena да възстанови на Комисията общата сума на белгийските семейни надбавки, изплатени от 1 декември 1995 г., без да знае за двете плащания за уреждане на минали задължения, извършени от Partena към съпругата на жалбоподателя, Дисциплинарният съвет укорява PMO за бездействието ѝ, още повече че сумите, които според нея е кредитирала на Partena, са били значителни. Всъщност според Дисциплинарния съвет, ако PMO е настояла пред Partena за получаване на възстановяването, проблемът с двойните плащания е щял да се установи и разреши още през 2004 г.

64      Според Дисциплинарния съвет „[с] други думи, най-късно през януари 2004 г. PMO е разполагала с всички необходими доказателства, за да избегне кумулирането, но не ги е използвала[, поради което Дисциплинарният съвет] се пита дали в този случай PMO е изпълнила задължението си да защитава финансовите интереси на [Съюза] по отношение на националната администрация [и] констатира, че при всички случаи по-стриктното разглеждане на преписката през 2004 г., ако не и още през 2002 г., е можело да попречи случаят да придобие дисциплинарен характер“.

65      При все това Дисциплинарният съвет е единодушен, че небрежността на жалбоподателя е непростима и заслужава налагането на дисциплинарно наказание с имуществена санкция, като същевременно счита, че е необходимо част от отговорността да се понесе от PMO, която въпреки знанието си за наличието на право на получаване на белгийски семейни надбавки от съпругата на жалбоподателя е оставила положението без промяна повече от шест години.

66      Ето защо Дисциплинарният съвет препоръчва на ОН да приеме, че е налице само неспазване на член 67, параграф 2 от Правилника поради небрежност, без да го квалифицира като неизпълнение на задължението за лоялност по член 11 от Правилника. В тази връзка същият предлага на ОН да санкционира жалбоподателя със спиране на повишаването му на стъпка за срок от 18 месеца.

 По решението на тристранния ОН

67      С решение от 24 юни 2013 г. тристранният ОН, състоящ се от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, заместник генералния директор на ГД „Конкуренция“ и специален съветник от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, решава да наложи на жалбоподателя санкция понижаване с три стъпки (наричано по-нататък „обжалваното решение“), след като изслушва заинтересованото лице на 5 март 2013 г.

68      В тази връзка ОН поддържа, че с получаването на екземпляр от писмото от 6 януари 2004 г. жалбоподателят е бил осведомен, че размерът на семейните му надбавки по Правилника ще бъде намален с размера на надбавките от същото естество, изплащани от Partena на съпругата му. Така в периода 2004—2011 г. е можел лесно да установи от фишовете за възнаграждението си, които първоначално са доставяни с вътрешна поща, а след това по електронен път, че въпреки това продължава да получава целия размер на обезщетенията по Правилника. Тристранният ОН счита, че най-късно от 2006 г., когато съпругата му го уведомява, че редовно получава белгийски семейни надбавки, жалбоподателят е трябвало да се свърже с администрацията, в която работи, за да изясни положението, и в тази връзка ОН не приема довода, че жалбоподателят не е преглеждал фишовете за възнаграждението си.

69      В допълнение към неспазването на член 67, параграф 2 от Правилника, произтичащо от недекларирането на получаването на белгийски семейни надбавки, тристранният ОН подчертава, че според него всяко длъжностно лице следва да предоставя на администрацията всички данни, които биха могли да ѝ помогнат да определи дали исканото от него предимство може да бъде отпуснато. Тази активна позиция произтича от задължението за лоялност, което предполага задължение на всяко длъжностно лице да поставя на първо място интересите на институцията пред всички останали съображения, в това число личните си интереси. Следователно с грубата си небрежност жалбоподателят не е изпълнил и това свое задължение, предвидено в член 11 от Правилника.

70      По отношение на наличието на преки контакти между PMO и Partena тристранният ОН счита, че това обстоятелство по никакъв начин не освобождава жалбоподателя от задължението му да предостави на институцията всички данни, необходими за определяне на паричните му обезщетения. Така, въпреки посоченото бездействие на PMO, жалбоподателят, който е бил запознат с допълващия характер на семейните надбавки по Правилника, при всички случаи е пропуснал да уведоми PMO за редовното изплащане на разглежданите белгийски надбавки, докато същевременно е продължавал да получава целия размер на надбавките по Правилника. Ето защо тристранният ОН счита, че „липсата на контрол върху преписката от страна на въпросните администрации не следва да се счита за смекчаващо обстоятелство с оглед на поведението на [жалбоподателя] от октомври 2006 г. нататък“.

71      По отношение на значимостта на вредата, нанесена върху интересите на Комисията, тристранният ОН посочва, че жалбоподателят е получил неправомерно 59 691 EUR, от които 32 000 EUR подлежат на възстановяване съгласно член 85 от Правилника. Освен това той отбелязва, че жалбоподателят е поел ангажимент да възстанови доброволно останалите неправомерно получени суми, които не са му поискани, а именно 27 691 EUR, като мотивът е свързан с давностния срок.

72      Като подчертава проявената от жалбоподателя груба небрежност, която счита за неприемлива от страна на едно длъжностно лице, тристранният ОН все пак не смята, че с поведението си той умишлено се е стремял да се обогати за сметка на бюджета на Съюза.

73      По отношение на степента на лична отговорност на заинтересованото лице тристранният ОН счита, че жалбоподателят е „изцяло отговорен“ за непредоставянето на информация на администрацията, в която работи, що се отнася до редовните плащания на белгийски семейни надбавки в полза на съпругата му от октомври 2006 г. От друга страна, с оглед на опита, степента и старшинството на заинтересованото лице тристранният ОН счита, че от него е можело да се очаква да проявява по-голяма бдителност и интерес към приложимите правила. Накрая, по отношение на евентуална повторност на нарушението и поведението на жалбоподателя в миналото, тристранният ОН подчертава, че в цялата си кариера жалбоподателят не е допускал неизпълнение на задълженията си.

74      С оглед на тези съображения тристранният ОН счита, че е обосновано да се наложи санкция трайно понижаване с една степен. При определяне на нивото на санкцията с оглед на последиците от нея обаче тристранният ОН отчита факта, че жалбоподателят ще се пенсионира скоро и затова в крайна сметка решава да му наложи санкция понижаване само с три стъпки.

 По досъдебната процедура

75      С писмо от 23 септември 2013 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение. В нейна подкрепа той привежда две основания, изведени съответно от явна грешка в преценката и от липса на мотиви. Жалбоподателят твърди по същество, че тристранният ОН не е взел предвид изтъкнатите от дисциплинарния съвет смекчаващи обстоятелства.

76      С решение от 24 януари 2014 г. ОН на Комисията, компетентен да се произнася по административните жалби, отхвърля жалбата по административен ред. В тази връзка ОН посочва, че противно на твърденията на жалбоподателя, тристранният ОН е взел предвид факта, че няма умисъл от негова страна при недекларирането на редовните плащания на белгийски семейни надбавки от 2006 г. нататък, както и обстоятелството, че доброволно се е ангажирал да възстанови неправомерно получените суми, които евентуално не подлежат на възстановяване поради изтичане на давностния срок. Тристранният ОН взема предвид и факта, че жалбоподателят не е допуснал друго неизпълнение на задълженията през цялата си кариера, макар да счита, че поведението му в миналото не може само по себе си да представлява смекчаващо обстоятелство за грубото нарушение, допуснато от него в случая.

77      Макар да признава, че първоначално е било налице объркване, що се отнася до правата на съпругата на жалбоподателя да получава белгийски семейни надбавки, ОН подчертава, че от една страна, положението е било изяснено и уредено през 2003 г., и от друга — през октомври 2006 г. съпругата на жалбоподателя го е уведомила, че получава обезщетения от Partena, както се потвърждава в писмото на тази институция от 9 ноември 2006 г. Най-малкото от тази дата първоначалното объркване относно правата на съпругата на жалбоподателя вече не е било налице и не е можело да влияе на по-нататъшното му поведение.

78      ОН оспорва възможността на жалбоподателя да се позове на оправдани правни очаквания, основаващи се на твърдението, че през януари 2004 г. PMO е била съвсем наясно, че са налице плащания на обезщетения от Partena, което му позволявало да не се счита за задължен да предоставя допълнителни данни на PMO. Всъщност в тази връзка ОН подчертава, че именно от съдържанието на писмото от 6 януари 2004 г. е видно, че към тази дата PMO не е знаела за съществуването на плащания от Partena в полза на съпругата на жалбоподателя.

79      Що се отнася до неполагането на дължимата грижа от страна на PMO при разглеждането на преписката на жалбоподателя, ОН признава, че по-внимателният контрол на тази преписка е щял да спомогне за избягване на кумулирането на национални семейни обезщетения и семейни обезщетения по Правилника в продължение на шест години, но в същото време счита, че това неполагане на дължимата грижа не смекчава личната отговорност на жалбоподателя, свързана с небрежността му, тъй като, считано от 2006 г., той не е декларирал пред администрацията, в която работи, получаването на белгийски семейни надбавки от съпругата му.

80      Що се отнася до твърдяната липса на мотиви, ОН счита, че тристранният ОН е предоставил достатъчно мотиви във връзка с квалифицирането на поведението на жалбоподателя като груба небрежност. Що се отнася до причините, поради които тристранният ОН решава да не се съобрази с мотивираното становище на Дисциплинарния съвет, ОН подчертава, че той е отхвърлил възможността поведението на PMO да се счита за смекчаващо обстоятелство, което на свой ред обосновава приетото по-строго наказание спрямо препоръчаното от Дисциплинарния съвет.

 Искания на страните и производство

81      Жалбоподателят иска от Съда на публичната служба:

–        да отмени обжалваното решение,

–        ако е необходимо, да отмени решението, с което е отхвърлена жалбата, подадена от него по административен ред,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

82      Комисията иска от Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

83      С писмо на секретариата от 15 септември 2014 г. от страните е поискано да отговорят на въпроси на Съда на публичната служба в рамките на процесуално-организационни действия. Те надлежно изпълняват това искане на 22 септември същата година.

 От правна страна

84      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две основания за отмяна на обжалваното решение и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, изведени, на първо място, от явна грешка в преценката и нарушаване на принципа на пропорционалност, и на второ място, от липса на мотиви.

 По предмета на жалбата

85      В самото начало следва да се припомни, че в съответствие с принципа на процесуална икономия съдът на Съюза може да реши, че не следва да се произнася конкретно по исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на административната жалба, ако установи, че те са лишени от самостоятелно съдържание и в действителност се преплитат с исканията, които са насочени срещу решението, което се оспорва с административната жалба. Такъв може да е случаят по-специално когато съдът установи, че решението за отхвърляне на административната жалба само потвърждава решението, което се оспорва с административната жалба, и следователно отмяната на решението за отхвърляне на административната жалба няма да породи никакво действие спрямо правното положение на заинтересованото лице, което да е по-различно от правното положение, създадено в резултат от отмяната на решението, което се оспорва с административната жалба (решения Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 33 и López Cejudo/Комисия, F‑28/13, EU:F:2014:55, т. 29).

86      Макар случаят в настоящото дело да е такъв по отношение на решението за отхвърляне на административната жалба, тъй като досъдебното производство търпи развитие, при разглеждане на законосъобразността на първоначалния увреждащ акт следва да се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред, което в случая уточнява определени аспекти от обжалваното решение, тъй като се предполага, че тези мотиви са в съответствие с посочения акт (вж. решение Mocová/Комисия, F‑41/11, EU:F:2012:82, т. 21).

 По първото основание, изведено от явна грешка в преценката и нарушаване на принципа на пропорционалност

 Доводи на страните

87      В подкрепа на първото си основание жалбоподателят твърди по същество, че ОН е допуснал явна грешка в преценката, като не е счел за смекчаващи определени обстоятелства по случая. Следователно ОН приел санкция в нарушение на принципа на пропорционалност.

88      По-специално сред обстоятелствата, които трябвало да се счетат за смекчаващи от ОН, жалбоподателят посочва, на първо място, липсата на обща банкова сметка на името на съпругата му и на негово име, което обяснява защо не си е давал сметка, че съпругата му е получила няколко значителни суми, изплатени от Partena през 2003 г. и 2005 г., както и че получава редовно семейни надбавки, изплащани от Partena от ноември 2006 г. На второ място, той се позовава на объркването, създадено от нееднозначното поведение на Partena по отношение на правото на съпругата му да получава белгийски семейни надбавки. На трето място, той изтъква неполагането на дължимата грижа от страна на PMO, която е трябвало да се приеме за смекчаващо обстоятелство. На четвърто място, ОН не счело за достатъчно смекчаващо обстоятелството, че той доброволно е решил да възстанови неправомерно получените суми, които не подлежат на възстановяване поради изтичане на давностния срок. В допълнение, на пето място, това произтичало и от липсата на умисъл от негова страна за въвеждане на администрацията в заблуждение. Накрая, на шесто място, той се позовава на безупречното поведение, което е имал през цялата си кариера.

89      Комисията иска това основание да се отхвърли по същество, като твърди, че при всички случаи жалбоподателят е знаел от 2006 г., че Partena е уведомила съпругата му за изплащането на белгийски семейни надбавки, така че от този момент нататък той не е можел да продължава да получава, и то в продължение на близо пет години, семейните надбавки по Правилника, без да се погрижи да провери във фишовете за възнаграждението си дали произтичащата от това корекция, в случая приспадане в размер на 500 EUR, е извършена в действителност, нито да уведоми PMO за съдържанието на писмото на Partena от ноември 2006 г. Комисията подчертава, че не е било възможно жалбоподателят да вярва в продължение на пет години, че положението ще бъде уредено между администрациите, въпреки че продължава да получава целия размер на семейните надбавки по Правилника и същевременно съпругата му от своя страна получава целия размер на белгийските семейни надбавки.

 Съображения на Съда на публичната служба

90      Най-напред следва да се припомни, че законосъобразността на всяка дисциплинарна санкция предполага да се установи истинността на фактите, за които се упреква заинтересованото лице (решения Daffix/Комисия, T‑12/94, EU:T:1997:208, т. 63 и 64 и Tzikis/Комисия, T‑203/98, EU:T:2000:130, т. 51).

91      По принцип определянето на тежестта на установените от Дисциплинарния съвет нарушения, в които се обвинява длъжностното лице, и изборът на санкция, която с оглед на тези нарушения изглежда най-подходяща, са обект на широко право на преценка от страна на ОН, стига наложената санкция да не бъде непропорционална на деянието (вж. решение E/Комисия, T‑24/98 и T‑241/99, EU:T:2001:175, т. 85 и 86). Следователно съгласно постоянната съдебна практика ОН разполага с правото да направи преценка на отговорността на длъжностното лице, която се различава от преценката на Дисциплинарния съвет, както и да избере вследствие от това дисциплинарна санкция, която счита за подходяща, за да бъдат санкционирани установените дисциплинарни нарушения (решения Y/Съд, T‑500/93, EU:T:1996:94, т. 56 и Tzikis/Комисия, EU:T:2000:130, т. 48).

92      Щом е установено, че фактите действително са настъпили, и с оглед на широкото право на преценка на ОН по дисциплинарни въпроси съдебният контрол следва да се свежда до проверка дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (решение Tzikis/Комисия, EU:T:2000:130, т. 50).

93      По отношение по-специално на пропорционалността на дисциплинарната санкция спрямо тежестта на установеното деяние, Съдът на публичната служба трябва да вземе предвид факта, че определянето на наказанието се основава на цялостна оценка от ОН на всички конкретни факти и обстоятелства във всеки отделен случай, тъй като Правилникът не предвижда точно определено съотношение между посочените в него наказания и различните видове нарушения, допуснати от длъжностните лица, и не уточнява в каква степен наличието на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства трябва да се използва при избора на наказание. Следователно проверката от страна на първоинстанционния съд се ограничава до въпроса дали претеглянето на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства от ОН е извършено пропорционално, като се уточнява, че при тази проверка съдът не може да замества ОН, що се отнася до преценките на стойностите, определени от този орган (решение BG/Омбудсман, T‑406/12 P, EU:T:2014:273, т. 64 и цитираната съдебна практика).

94      В настоящия случай Съдът на публичната служба отбелязва, че жалбоподателят не оспорва факта, че дори след като е бил уведомен от съпругата си през 2006 г., че е получила потвърждение от Partena за отпускането на национални семейни надбавки, считано от 1 октомври 2006 г., той не е декларирал пред администрацията, в която работи, че съпругата му получава белгийски семейни надбавки, изплащани от Partena, докато той същевременно продължава да получава целия размер на семейните надбавки по Правилника до извършването на проверката през февруари 2010 г.

95      В замяна на това обаче жалбоподателят твърди, че при определянето на наказанието, наложено му с обжалваното решение, изобщо не са взети предвид или са взети предвид в недостатъчна степен определени обстоятелства, които той счита за смекчаващи. Следователно те трябва да бъдат разгледани последователно.

–       По липсата на обща банкова сметка на жалбоподателя и съпругата му

96      Най-напред по отношение на факта, че Partena изплаща белгийските семейни надбавки по личната сметка на съпругата на жалбоподателя и че той няма обща банкова сметка с нея — обстоятелство, което му попречило да осъзнае от самото начало, че е налице кумулиране на национални надбавки и надбавки по Правилника, Съдът на публичната служба счита, че това обстоятелство не е релевантно спрямо задължението на жалбоподателя да декларира получаваните от съпругата му надбавки от друг източник за трите им деца, за които той самият получава целия размер на надбавките по Правилника.

97      В тази връзка, освен факта, впрочем посочен от Комисията, че жалбоподателят никога не е твърдял, че е прекъсвал контактите си със съпругата си, с която живее, Съдът на публичната служба счита, че на първо място, през целия период от 2003 г. до 2006 г. е малко вероятно съпругата на жалбоподателя да не си е давала сметка, предвид размера на възнаграждението ѝ, че получава плащания от Partena, в това число значими суми в размер на 11 000 EUR и 5 500 EUR съответно през септември 2003 г. и април 2005 г., както и че не е уведомила съпруга си за това.

98      На второ място, е установено, че независимо от банковите преводи, осъществени от Partena в периода 2003—2006 г. по банковата сметка на съпругата на жалбоподателя, последната е получила официално известие от 9 ноември 2006 г., с което Partena я уведомява за правото ѝ на белгийски семейни обезщетения — информация, която тя споделя с жалбоподателя, но той решава да не я предаде на администрацията, в която работи. Впрочем, ако той бе съобщил тази информация на PMO в разумен срок, службата щеше да узнае недвусмислено, че съпругата на жалбоподателя получава семейни надбавки, изплащани от Partena, както и точния им размер. Вследствие на това PMO щеше още тогава да бъде задължена да намали незабавно размера на изплащаните на жалбоподателя семейни надбавки по Правилника, с което можеше да се избегне дисциплинарното производство.

99      На трето място и при всички случаи, когато длъжностно лице поиска да му бъде отпуснато обезщетение във връзка със семейното му положение и искането му бъде удовлетворено, това лице не може да се позовава на твърдяно незнание за положението на съпруга или съпругата си, що се отнася до упражняваната от това лице професионална дейност, размера на възнаграждението за тази дейност и получаването от негова страна на национални обезщетения от същото естество като обезщетенията по Правилника.

100    Всъщност, ако подобен довод бъде приет, това би могло да позволи на длъжностни лица или служители, получаващи, както в случая, целия размер на семейните надбавки по Правилника, да се считат за освободени от задължението да декларират националните семейни надбавки, получавани от други източници, когато, както в случая, тези надбавки не се изплащат направо на длъжностното лице, а на съпруга или съответно съпругата му по личната банкова сметка на това лице. Освен това подобен подход би могъл да подтиква към задържане на информация, което би навредило на финансовите интереси на Съюза.

–       По създаденото от Partena объркване относно правото на съпругата на жалбоподателя да получава белгийски семейни надбавки

101    На следващо място, във връзка със създаденото от Partena объркване относно правото на съпругата на жалбоподателя да получава белгийски семейни надбавки, от преписката в действителност е видно, че тази национална институция първоначално погрешно е отказала на съпругата на жалбоподателя правото на белгийски семейни надбавки поне до август 2003 г. и че от този момент до октомври 2006 г. е извършвала спорадични банкови преводи по личната ѝ банкова сметка, без обаче непременно да ги документира посредством съобщение за решение за отпускане на национални семейни надбавки.

102    Предвид това, Съдът на публичната служба установява, от една страна, че жалбоподателят сам признава в жалбата си, че „[п]лащанията [на Partena] са станали редовни през 2006 г.“, а в отговор на поставен от Съда на публичната служба въпрос той дори посочва, че с молбата си от 7 ноември 2006 г. до Partena съпругата му е поискала да узнае причините, поради които тази институция е прекратила плащанията си от април 2005 г. до септември 2006 г. Тези доказателства сочат и че противно на впечатлението, което жалбоподателят е създал пред Дисциплинарния съвет, през въпросния период съпругата му е знаела, че получава белгийски семейни надбавки, изплащани от Partena. Към това се прибавя фактът, подчертан от Комисията в съдебното заседание, че с оглед на съдържанието на писмото от 28 август 2003 г., адресирано от Partena до Комисията, съпругата на жалбоподателя несъмнено е трябвало да изпрати свидетелството за раждане на последното им дете до Partena, за да ѝ позволи да продължи плащанията, които преди това е извършвала в нейна полза в периода 2003—2006 г.

103    От друга страна и при всички случаи, съпругата на жалбоподателя, която активно и неколкократно е искала от Partena да ѝ отпусне такива обезщетения от 1996 г., е уведомена от тази институция с гореспоменатото писмо от 9 ноември 2006 г., че от този момент тя ще изплаща национални семейни надбавки за трите им деца. Така независимо от значителните суми, които Partena е изплатила в полза на съпругата на жалбоподателя в периода 2003—2006 г., и независимо от нейните активни постъпки пред Partena с цел получаване на семейни надбавки, е очевидно, че от ноември 2006 г. положението ѝ относно правото ѝ на белгийски семейни надбавки е било изяснено и уредено.

104    Впрочем в декларациите, които подава към PMO при раждането на всяко от децата си, жалбоподателят е заявил, че последните му три деца не се ползват от плащане на семейни обезщетения от същото естество като надбавката по Правилника за дете на издръжка и че освен това е напълно запознат с правилото за недопускане на кумулиране на национални надбавки и надбавки по Правилника. Въпреки това жалбоподателят не е счел за необходимо да уведоми официално PMO относно промяната в положението, а именно че съпругата му получава белгийски семейни надбавки, като по този начин не е изпълнил общото задължение на всяко получаващо парични обезщетения длъжностно лице, да предоставя цялата информация относно личното си положение и да уведомява администрацията, в която работи, за всяка промяна в него (вж. в този смисъл решение López Cejudo/Комисия, EU:F:2014:55, т. 67) — впрочем това задължение се припомня изрично в член 67, параграф 2 от Правилника във връзка с правилото за недопускане на кумулиране.

–       По твърдяното неполагане на дължимата грижа или бездействие от страна на PMO

105    По отношение на неполагане на дължимата грижа от страна на PMO да проучи личното положение на жалбоподателя по-специално от януари 2004 г., когато PMO е поискала от Partena да възстанови сумата по просрочено парично задължение в значителен размер, Съдът на публичната служба счита, че евентуалната неефективност или бездействие на административна служба, отговаряща за защитата на финансовите интереси на Съюза, не освобождава длъжностното лице от отговорност за неизпълнението на собственото му задължение да декларира всяка промяна в личното си положение, която може да се отрази на правото му на обезщетение по Правилника, чието отпускане е поискало самото то.

106    Всъщност, на първо място, макар от полагащата дължимата грижа администрация несъмнено да може да се очаква да актуализира поне веднъж годишно личните данни на получателите на изплащаните месечно обезщетения по Правилника, следва да се припомни, че положението на администрация, на която е възложено да извършва плащане на хиляди заплати и множество надбавки, не би могло да се сравнява с това на длъжностното лице, което има личен интерес да провери получаваните от него месечни плащания и да съобщи всичко, което би могло да представлява грешка в негова вреда или полза (вж. в този смисъл определение Michel/Комисия, F‑44/13, EU:F:2014:40, т. 54 и цитираната съдебна практика).

107    На второ място, полагащото дължимата грижа длъжностно лице, запознато с разпоредбите на Правилника, на основание на които по негово искане му е отпуснато обезщетение, и по-специално когато тези разпоредби се припомнят в решението за отпускането му, какъвто е бил настоящият случай, не следва да се задоволи с продължаващото мълчаливо получаване на посоченото обезщетение, в настоящия случай целия размер на семейните надбавки по Правилника, докато същевременно съпругата му получава целия размер на националните обезщетения от същото естество за същите деца. При такова положение длъжностното лице не може да оправдае мълчанието си с факта, че тези плащания поради небрежност били приети или толерирани негласно от администрацията, в която работи. Всъщност признаването на тази небрежност на администрацията за смекчаващо обстоятелство би довело до насърчаване на длъжностните лица и служителите да извличат евентуално полза от грешките ѝ.

108    Накрая, на трето място, както правилно подчертава Комисията, Partena не е непременно задължена в отговор на евентуални искания от страна на Комисията да предостави подробни данни за личното положение на съпругата на жалбоподателя, която не е длъжностно лице на тази институция. От това следва в още по-голяма степен, че при подобно положение получаващото обезщетението по Правилника длъжностно лице, какъвто е жалбоподателят, трябва да предостави документите, с които вече разполага, и при всички случаи да уведоми администрацията, в която работи, за евентуални плащания на социални обезщетения на съпруга или съответно съпругата му от институция като Partena. Предвиденото в член 11 от Правилника задължение за лоялност означава, че на практика длъжностите лица трябва да улесняват задачата на администрацията при определянето на обхвата на правата им да получават парични обезщетения по Правилника.

–       По убеждението на жалбоподателя, че въпросът за кумулирането на обезщетения ще се уреди между администрациите

109    По отношение на довода на жалбоподателя, че той смятал, че положението ще се уреди между администрациите, същият е ирелевантен и дори неуместен, когато се отчете фактът, че след получаването на окончателна информация с писмото на Partena от 9 ноември 2006 г. до съпругата на жалбоподателя кумулирането на целия размер на белгийските семейни надбавки и на семейните надбавки по Правилника е продължило доста години.

110    В тази връзка, дори на жалбоподателя да се признае, че може да е имал погрешното убеждение, че положението ще се уреди между администрациите, то би трябвало да се приеме и че поради собственото си бездействие той е извлякъл полза от неуреждането на административното му положение, и то в продължение на доста години. Всъщност при всички случаи жалбоподателят сигурно е изпитвал някакви съмнения във връзка с основателността на плащанията, които е продължавал да получава от PMO, а именно целия размер на семейните надбавки по Правилника, и които са отразявани в месечните фишове с възнаграждението му, с чието съдържание се предполага, че се запознава редовно. Както подчертава Комисията, това продължава да важи, въпреки че в тази институция фишовете за възнагражденията вече не се връчват на заинтересованите лица чрез вътрешна поща, а са достъпни чрез изпращана по електронната поща хипервръзка.

111    Следователно от ноември 2006 г. до февруари 2010 г., когато е извършена общата проверка, жалбоподателят е бил длъжен непременно да уведоми своята администрация, за да може тя да извърши необходимите проверки (вж. в този смисъл решение Tsirimiagos/Комитет на регионите, F‑100/07, EU:F:2009:21, т. 75), тъй като несъмнено е ставало все по-сигурно и очевидно за него с течение на годините, че положението му изобщо не е преразгледано от PMO, нито е уредено между PMO и Partena, тъй като е продължавал да получава целия размер на семейните надбавки по Правилника, а съпругата му — белгийските семейни надбавки, в явно нарушение на член 67, параграф 2 от Правилника.

112    При всички случаи, от една страна, на полагащо нормална дължима грижа длъжностно лице не би убегнало, че становището относно промяна в семейното му положение, каквото е писмото на Partena от 9 ноември 2006 г., с което съпругата на жалбоподателя се уведомява за правото ѝ да получава белгийски семейни надбавки, трябва ясно и недвусмислено да бъде изпратено направо на компетентната служба в институцията, в която той работи — действие, което жалбоподателят явно е пропуснал да извърши, и в тази връзка длъжностното лице не може да се позовава на факта, че администрацията е получила определена информация случайно или косвено (вж. решение Costacurta/Комисия, T‑34/89 и T‑67/89, EU:T:1990:20, т. 45 и 46). Това важи с още по-голяма сила, когато, както в случая, от текста на член 67, параграф 2 от Правилника недвусмислено личи, че не Комисията е длъжна да се осведоми за евентуалното получаване на изплащани от други източници семейни надбавки от същото естество, а членовете на персонала са тези, които следва да декларират, че получават такива надбавки.

113    От друга страна, вместо да се успокоява привидно със собствено тълкуване на положението си, жалбоподателят е трябвало да повдигне този въпрос пред ОН (вж. в този смисъл решения Costacurta/Комисия, EU:T:1990:20, т. 40 и López Cejudo/Комисия, EU:F:2014:55, т. 78).

114    Впрочем жалбоподателят не може да твърди, че през 2004 г. PMO е била напълно в течение на положението, в което се е намирала съпругата му. Всъщност от писмото на Partena от 28 август 2003 г., адресирано до PMO, със сигурност се вижда, че тази национална институция е извършвала плащания към съпругата на жалбоподателя, въпреки че сумите не се уточняват. От писмото от 22 януари 2004 г., адресирано от PMO до Partena, обаче е видно обратното, а именно че към тази дата PMO е разбрала от нееднозначния текст на писмото от 28 август 2003 г., че Partena е в процес на проучване на правата на съпругата на жалбоподателя, докато последната всъщност вече е получавала семейни надбавки от националната институция. Така с бездействието и мълчанието си жалбоподателят в крайна сметка е въвел PMO в заблуждение дори и след изпращането на писмото от 9 ноември 2006 г., с което Partena уведомява съпругата на жалбоподателя, че има право да получава белгийски семейни надбавки.

–       По липсата на финансова вреда за бюджета на Съюза и на умисъл от страна на жалбоподателя да получи неправомерно обезщетения по Правилника

115    По отношение на обстоятелството, че след като е узнал за становището на Дисциплинарния съвет, жалбоподателят доброволно се е ангажирал да възстанови неправомерно получените суми за периода преди септември 2006 г., Съдът на публичната служба счита, от една страна, че ОН е взел това предвид в обжалваното решение във връзка със „значимостта на вредата, нанесена върху интересите на Комисията“, по смисъла на член 10, буква б) от приложение IX към Правилника. От друга страна, Съдът на публичната служба счита, че този аспект не трябва да се абсолютизира, доколкото той не променя по никакъв начин квалификацията на укоримото поведение, което е било разкрито едва при извършването на проверка от страна на Комисията, а не въз основа на декларация, подадена своевременно от жалбоподателя по негова инициатива.

116    За изчерпателност Съдът на публичната служба посочва също така, че предвид съдебната практика (вж. решение López Cejudo/Комисия, EU:F:2014:55, т. 67) не е била непременно изключена възможността след провеждане на проверка в този смисъл Комисията да е била в състояние да се сдобие по друг начин с достатъчно доказателства, за да се позове на член 85, параграф 2, второ изречение от Правилника. Това впрочем подчертава по същество Комисията в писмената си защита, като посочва, че този жест на сътрудничество от страна на жалбоподателя е бил оценен, тъй като така е избегнат спор, който е можело да доведе до отделно съдебно производство, което в случая да засегне евентуалното прилагане на тази разпоредба от Правилника.

117    По отношение на липсата на умисъл за извършване на измама следва да се посочи, че нито Дисциплинарният съвет, нито ОН твърдят, че има умисъл от страна жалбоподателя, и изрично вземат предвид тази липса при определянето на санкцията, която да му бъде наложена. При все това Съдът на публичната служба посочва, че изтъкнатата от Дисциплинарния съвет причина за този избор е, че в преписката няма достатъчно фактически доказателства за умишлена измама, макар че по негово мнение е „трудно да се повярва, че [жалбоподателят] не е осведомен от съпругата си за плащанията в размер на 11 000 [EUR] и 5500 [EUR], получени от нея през 2003 г. и 2005 г.“

118    От своя страна ОН установява в обжалваното решение, че „[п]о отношение на формата на вината, с която е извършено нарушението — с умисъл или поради небрежност“, както е предвидено в член 10, буква в) от приложение IX към Правилника, жалбоподателят е допуснал „груба небрежност“ — в случая грешка, която, макар да не се проявява като умисъл за обогатяване за сметка на бюджета на Съюза, трудно може да бъде извинена, особено с оглед на функциите и отговорностите на заинтересованото лице и неговата степен и старшинство в службата му в Комисията.

–       По останалите твърдения за смекчаващи обстоятелства

119    По отношение на служебното поведение на жалбоподателя ОН посочва, че е взел предвид факта, че освен укоримото в случая поведение жалбоподателят не е извършвал други нарушения през дългогодишната си кариера. Въпреки това, както правилно твърди Комисията в съдебното заседание, вземането предвид на такъв аспект, което се изисква съгласно член 10 от приложение IX към Правилника, не се равнява непременно на признаване на смекчаващо обстоятелство.

120    Що се отнася до довода, изведен от натовареността на жалбоподателя в службата и в семейството, който не е уважен от ОН в решението му за отхвърляне на жалбата по административен ред, трябва да се отбележи, че кумулирането на семейни надбавки е продължило повече от пет години след официалното уведомление от Partena до съпругата на жалбоподателя, че има право на белгийски семейни надбавки. Ето защо при всички случаи Съдът на публичната служба счита, че дори този довод да може до известна степен да се приеме за определено време, същият не може да оправдае небрежност за толкова продължителен период.

121    По отношение на твърдяното образцово съдействие от страна на жалбоподателя, на което се обръща внимание в електронно писмо от 29 март 2013 г., изпратено от лицето в PMO, отговарящо за възстановяването на неправомерно получените суми, Съдът на публичната служба посочва, че макар през февруари 2010 г. служителят на PMO, отговарящ за първоначалната проверка, да е поискал от жалбоподателя „щом [получи] информация от Partena, […] да я [съобщи] на PMO в най-кратък срок“, последният не е счел за нужно нито да попълни формуляра на декларация „Семейни надбавки […], получени от други източници“, която му е изпратена тогава от споменатия служител, нито да му предостави копие от писмото на Partena от 9 ноември 2006 г., с което съпругата на жалбоподателя вече е разполагала към тогавашния момент, нито какъвто и да било друг документ, издаден впоследствие от Partena. Ако жалбоподателят бе изпълнил тези действия, това щеше да даде възможност на Комисията незабавно да приключи проверката. Поради въздържането му обаче изминават повече от 18 месеца, преди на 23 септември 2011 г. Комисията да се сдобие по собствени пътища с релевантните данни направо от Partena, а не от него.

122    От гореизложените съображения е видно, че ОН не е пропуснал да вземе предвид релевантните спрямо случая смекчаващи обстоятелства.

–       По пропорционалността на наложената санкция

123    За да се установи дали при определянето на санкцията в случая ОН е претеглил пропорционално отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, Съдът на публичната служба припомня, че член 11 от Правилника представлява едно от конкретните проявления на задължението за лоялност, което предполага длъжностното лице не само да се въздържа от поведение, което накърнява престижа на функциите му и уважението, дължимо на институцията и нейния авторитет, но също така, особено с оглед на притежаваната от него висока степен, както е в случая, да следва поведение извън всякакво съмнение, така че да се запазят отношенията на доверие, съществуващи между него и институцията (решение Andreasen/Комисия, F‑40/05, EU:F:2007:189, т. 233 и цитираната съдебна практика).

124    С оглед на обстоятелствата по случая Съдът на публичната служба счита, от една страна, че ОН правилно определя извършеното от жалбоподателя нарушение като „груба небрежност“, тъй като за толкова дълъг период от време не е декларирал, че съпругата му получава белгийски семейни надбавки. От друга страна, наложената санкция не изглежда непропорционална. По-специално предвид широкото си право на преценка ОН е могъл да счете, че препоръчаната от Дисциплинарния съвет санкция спиране на повишаването на стъпка за срок от 18 месеца не е достатъчна, особено при обстоятелствата в случая, тъй като за разлика от Дисциплинарния съвет ОН е приел, че жалбоподателят е нарушил не само член 67, параграф 2, но и член 11 от Правилника.

125    За изчерпателност Съдът на публичната служба посочва, че нищо в текста на член 10 от приложение IX към Правилника не задължава ОН да подходи както в случая, а именно да счете като обстоятелство, обосноваващо смекчаване на санкцията, факта, че жалбоподателят наближава пенсионна възраст. Следователно, предвид отчитането ex gratia на този аспект при приемането на решението, окончателно определената санкция не може a fortiori да се квалифицира като непропорционална.

126    От гореизложените съображения следва, че ОН не е пренебрегнал определени смекчаващи обстоятелства, а що се отнася до отчитането на различните обстоятелства по случая на жалбоподателя, претеглянето от страна на ОН не е непропорционално при определяне на окончателно наложената му санкция.

127    От това следва, че първото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По второто основание, изведено от липса на мотиви

 Доводи на страните

128    В подкрепа на второто си основание жалбоподателят твърди по същество, че от една страна, в обжалваното решение и в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред ОН не е обяснил в достатъчна степен причините, поради които квалифицира небрежността на жалбоподателя като „груба“, като по-специално не разяснява причините, поради които отказва да признае определени обстоятелства за смекчаващи, или го прави в малка степен. От друга страна, ОН не разяснил в достатъчна степен причините, поради които му налага по-строго наказание от предложеното от Дисциплинарния съвет.

129    Комисията иска основанието да се отхвърли по същество.

 Съображения на Съда на публичната служба

130    Предвиденото в член 296 ДФЕС и припомнено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране представлява основен принцип на правото на Съюза, който има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени дали актът с неблагоприятни последици е обоснован, и от друга страна, да позволи упражняването на съдебен контрол (вж. решения Michel/Парламент, 195/80, EU:C:1981:284, т. 22, Lux/Сметна палата, 69/83, EU:C:1984:225, т. 16 и Camacho-Fernandes/Комисия, F‑16/13, EU:F:2014:51, т. 111).

131    В областта на дисциплинарната отговорност въпросът дали мотивите на решението на ОН за налагане на наказание отговарят на тези изисквания следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. В тази връзка, макар че Дисциплинарният съвет и ОН трябва да посочат фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на техните решения, както и съображенията, които са наложили приемането им, все пак не се изисква те да обсъждат всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованото лице в хода на производството (решение Stevens/Комисия, T‑277/01, EU:T:2002:302, т. 71). При всички случаи дадено решение е достатъчно мотивирано, когато е издадено в познат за съответното длъжностно лице контекст, който му дава възможност да разбере значението на приетата спрямо него мярка (решение N/Комисия, T‑198/02, EU:T:2004:101, т. 70 и цитираната съдебна практика).

132    Ако окончателно наложеното на заинтересованото лице наказание е по-строго от предложеното от Дисциплинарния съвет, в решението на ОН трябва обстойно да се посочат мотивите, които са го накарали да се отклони от становището, изразено от съвета (решения F./Комисия, 228/83, EU:C:1985:28, т. 35 и N/Комисия, EU:T:2004:101, т. 95 и цитираната съдебна практика).

133    В случая Съдът на публичната служба посочва, че в обжалваното решение ОН е разгледал обстоятелствата с оглед на всеки от относимите аспекти, посочени в член 10 от приложение IX към Правилника. Освен това в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред той е отговорил обстойно на различните доводи, повдигнати от жалбоподателя.

134    По въпроса дали ОН е разяснил в достатъчна степен причините, поради които е квалифицирал небрежността на жалбоподателя като „груба“, Съдът на публичната служба посочва, че още в обжалваното решение ОН е разгледал подробно обхвата на задължението на длъжностните лица за полагане на дължимата грижа и е разяснил надлежно, че допускането на кумулиране на национални обезщетения и обезщетения по Правилника в продължение на много години, както е в случая, поради липса на декларация, която при това следва да се подаде от длъжностното лице, може да представлява единствено груба небрежност, тъй като не може да се квалифицира като умишлено неспазване на член 11 и член 67, параграф 2 от Правилника. В решението за отхвърляне на жалбата по административен ред ОН отново разяснява обширно този аспект в отговор на доводите на жалбоподателя, въпреки че с обжалваното решение и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред приключва производство, подробностите по което до голяма степен са били известни на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение Комисия/Daffix, C‑166/95 P, EU:C:1997:73, т. 34).

135    По отношение на обстоятелството, че ОН налага на жалбоподателя наказание, по-строго от препоръчаното от Дисциплинарния съвет, от решението за отхвърляне на жалбата по административен ред по-специално е видно, че ОН е разяснил основната причина, поради която е счел за нужно да го направи, а именно че за разлика от Дисциплинарния съвет той отказва да признае бездействието на PMO за смекчаващо обстоятелство. Впрочем, както бе установено при разглеждането на първото основание, ОН е можел с право да отстрани този аспект като смекчаващо обстоятелство, което в относителен план само по себе си вече е достатъчно, за да обясни решението му да наложи наказание, по-строго от препоръчаното от Дисциплинарния съвет.

136    От друга страна, отново във връзка с определянето на наказание, по-строго от предложеното от Дисциплинарния съвет, Съдът на публичната служба посочва, че с обжалваното решение ОН санкционира нарушения на член 11 и член 67, параграф 2 от Правилника, докато предложената от Дисциплинарния съвет санкция се отнася единствено до нарушение на втората разпоредба.

137    С оглед на гореизложените съображения второто основание следва да се отхвърли по същество и вследствие от това жалбата да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

138    Съгласно член 101 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102, параграф 1 от посочения правилник, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши страна, която е загубила делото, да понесе направените от нея съдебни разноски, но да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

139    От изложените в настоящото решение съображения следва, че жалбоподателят е загубил делото. Освен това ответникът изрично е поискал жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник, жалбоподателят трябва да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Комисията.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда EH да понесе направените от него съдебни разноски, както и да заплати тези на Европейската комисия.

Rofes i Pujol Bradley Svenningsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 ноември 2014 година.

Секретар       Председател

W. Hakenberg       K. Bradley

* Език на производството: френски.