Дело T‑380/10

Wabco Europe и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня — Решение за констатиране на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Координиране на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация — Нарушаване на конкуренцията — Доказване — Определяне на размера на глобата — Сътрудничество по време на административното производство — Известие относно сътрудничеството от 2002 г. — Освобождаване от глоби — Намаляване на размера на глобата — Съществена добавена стойност — Насоки относно метода за определяне на глобите от 2006 г. — Принцип за недопускане на прилагане с обратна сила“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г.

1.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие за пълен съдебен контрол на съда на Съюза — Обхват — Вземане предвид на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите — Граници — Спазване на общите принципи на правото

(членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията

2.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Съдебен контрол — Граници

(член 101, параграф 1 ДФЕС и член 263 ДФЕС)

3.      Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост

(член 6, параграф 2 ЕС; член 101, параграф 1, ДФЕС; член 47 и член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Необходима доказателствена сила, когато става дума за отделни улики

(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на продължителността на нарушението в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване

(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

6.      Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкуренти — Антиконкурентни цел или резултат — Презумпция — Условия — Информация за продукт, който се продава на пазар, който не засяга предприятия конкуренти — Отсъствие на презумпция

(член 101, параграф 1 ДФЕС)

7.      Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Цялостен картел — Критерии — Единна цел — Условие — Наличие на нарушение на конкуренцията, засягащо всеки от продуктовите пазари, до които се отнася посоченото единно нарушение

(член 101, параграф 1 ДФЕС)

8.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Допълване на мотивите в хода на съдебното производство — Условия — Изключителни обстоятелства

(член 296 ДФЕС)

9.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие — Условия — Съществена добавена стойност на представените от съответното предприятие доказателства — Обхват — Отчитане на хронологията на сътрудничеството — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Обхват

(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 18 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 20—23 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

10.    Съдебно производство — Искова молба или жалба — Писмена защита — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Документи, приложени към исковата молба или жалбата или към писмената защита — Допустимост — Условия

(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

11.    Право на Европейския съюз — Принципи — Липса на обратно действие на наказателните разпоредби — Приложно поле — Глоби, наложени поради нарушение на правилата на конкуренция — Включване — Евентуално нарушение поради прилагането на насоките за определяне на размера на глобите към извършено преди приемането им нарушение — Предвидимост на въведените изменения в насоките — Липса на нарушение

(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; известия 98/C 9/03 и 2006/C 210/02 на Комисията)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 28, 140, 186, 195 и 196)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 42—44)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 45 и 46)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 47—52 и 94)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 53)

6.      В областта на конкуренцията предоставянето на чувствителна търговска информация, като например обмена на бъдещи увеличения на цените, води до антиконкурентен резултат, когато тази информация се предоставя на едно или няколко конкурентни предприятия, тъй като в резултат от това самостоятелното поведение на тези предприятия на пазара се променя. При наличието на такива практики между конкуренти Комисията не е длъжна да доказва техния антиконкурентен резултат на съответния пазар, ако те могат конкретно, предвид правния и икономически контекст, в който се вписват, да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

Не може да се презумира обаче, че споразумение или практика, чрез които предприятията обменят чувствителна търговска информация помежду си, но които се отнасят до продукт, който се продава на пазар, на който тези предприятия не са конкуренти, имат антиконкурентна цел или резултат на посочения пазар. Всъщност практика, чрез която дадено предприятие, което осъществява дейност на два отделни продуктови пазара, предоставя на конкурентите си на първия пазар чувствителна търговска информация относно втория пазар, на който посочените конкуренти не участват, по принцип не може да окаже влияние върху конкуренцията на този втори пазар.

(вж. точки 78 и 79)

7.      В областта на конкуренцията е налице единно нарушение, когато споразуменията или съгласуваните практики — макар и отнасящи се до различни стоки, услуги или територии — са част от цялостен план, приложен съзнателно с оглед осъществяването на единна антиконкурентна цел. Констатирането на такова нарушение обаче не може да премахне предварителното условие за наличие на нарушение на конкуренцията, засягащо всеки от продуктовите пазари, до които се отнася посоченото единно нарушение.

(вж. точка 92)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 107 и 110)

9.      В областта на конкуренцията Комисията е определила в Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели условията, при които предприятията, които ѝ сътрудничат по време на осъществявано от нея разследване на даден картел, могат да бъдат освободени от глоба или да се ползват от намаление на размера на глобата, която иначе би следвало да заплатят.

Логиката на посоченото известие е, че търсеният ефект е да се създаде климат на несигурност сред картелите, като се насърчи разкриването им пред Комисията. Тази несигурност произтича именно от факта, че участниците в картела знаят, че само един от тях може да се ползва от пълно освобождаване от глоба, като издаде останалите участници в нарушението и по този начин ги изложи на риска да им бъдат наложени глоби. В рамките на тази система и по същата логика се предполага, че предприятията, които най-бързо окажат съдействие, ще се ползват от намаления на глобите, които в противен случай биха им били наложени, по-големи от намаленията за предприятията, които не окажат съдействие също толкова бързо. Хронологичният ред и бързината на предлаганото от членовете на картела съдействие представляват следователно основни елементи от системата, въведена с посоченото Известие относно сътрудничеството.

В това отношение, макар Комисията да е длъжна да мотивира причините, поради които счита, че доказателствата, представени от предприятията в рамките на известие относно сътрудничеството, имат принос, обосноваващ или не намаляване на наложената глоба, предприятията, желаещи да оспорят решението на Комисията, са длъжни в това отношение да докажат, че доброволно предоставената от тези предприятия информация е била определяща, за да може Комисията да докаже съществените елементи на нарушението и следователно да приеме решение, с което се налагат глоби. С оглед на смисъла на съществуването на намалението Комисията не може да пренебрегне приноса на предоставената информация, която по необходимост е функция на доказателствата, с които тя вече разполага.

Когато сътрудничеството на дадено предприятие се изразява само в това да потвърди, и то по-неточно и по-неясно, някои от сведенията, вече предоставени от друго предприятие на основание на сътрудничеството, степента на оказаното от това предприятие сътрудничество, макар да не е лишена от известна полезност за Комисията, не може да се счита за сравнима със сътрудничеството, оказано от първото предприятие, предоставило посочената информация. Изявление, което се ограничава до това да потвърди в известна степен изявление, с което Комисията вече разполага, всъщност не улеснява съществено нейната задача. Поради това то не е достатъчно, за да обоснове намаление на размера на глобата на основание на оказаното сътрудничество. Освен това сътрудничеството на дадено предприятие в хода на разследването не дава право на намаляване на глобата, когато това сътрудничество не е надвишило онова, което се дължи от предприятието по силата на член 18 от Регламент №°1/2003.

Накрая, дори да се счете, че Комисията разполага със свобода на преценка при разглеждане на съществена добавена стойност на предоставената ѝ по силата на Известието относно сътрудничеството информация, Общият съд не може да се позове на посочената свобода на преценка, за да откаже да упражни задълбочен правен и фактически контрол върху преценката на Комисията в това отношение.

(вж. точки 142 и 147—153)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 162 и 163)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 175—179)