Иск, предявен на 18 май 2007 г. - Reno Schuhcentrum/СХВП - Payless ShoeSource Worldwide (Payless ShoeSource)

(Дело T-173/07)

Език, на който е депозирана исковата молба: английски

Страни

Ищец: Reno Schuhcentrum GmbH (Thaleischweiler-Fröschen, Германия) [представител: S. Schäffner, lawyer]

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Payless ShoeSource Worldwide, Inc. (Topeka, Съединени Щати)

Искания на ищеца

Ищецът иска от Съда:

да отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 28 февруари 2007 година (Дело R 1209/2005-1), с което е отхвърлена жалбата подадена в процедура по отмяна № 731C 0000 186 163/1 (Марка на Общността № 186 163 - Payless ShoeSource),

да осъди СХВП да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна: Фигуративната марка на Общността "Payless ShoeSource" за стоки и услуги от класове 25, 35 и 42 - заявка за регистрация № 186 163

Притежател на марката на Общността: Payless ShoeSource Worldwide, Inc.

Страна, която иска отмяна на марката на Общността: Reno Schuhcentrum GmbH

Решение на отдела по заличаването: Отхвърля частично искането за отмяна, като оставя в сила регистрацията за стоки и услуги от клас 25.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата за останалите стоки и услуги от клас 25.

Изложени правни основания: Ищецът твърди, че при постановяване на оспорваното решение, са допуснати нарушения на съществени изисквания за форма, съдържащи се в член 74 на Регламента относно марката на Общността и на правилата относно доказателствената тежест. Според ищеца, в процедурата по отмяна, в тежест на притежателя на марката е да докаже реалното ѝ използване. Освен това ищецът изтъква, че Службата не може да разглежда служебно фактите, а би трябвало да се ограничи до преценка на фактите, доказателствата и доводите, изложени от страните, и техните искания. Така, ищецът твърди, че съобщението на апелативния състав, от 18 октомври 2006 година, въз основа на което притежателят на марката е бил поканен да представи оригиналите на определени задължителни декларации, би трябвало да бъде обявено за недопустимо, именно защото апелативният състав по-рано е приел, че първоначално представените от притежателя на марката доказателства не са достатъчни, за да докаже реалното ѝ използване..

Освен това, ищецът твърди, че тези оригинали не са били представени в определения срок, в съответствие с член 74, параграф 2 на Регламента за марката на Общността и при това положение не би трябвало да се приемат.

Ищецът допълва, че апелативният състав е допуснал грешка при тълкуването на понятието реално използване, като по този начин е нарушил член 15 на Регламента за марката на Общността.

____________