Дела T‑413/10 и T‑414/10
(публикувани откъси)
Socitrel — Sociedade Industrial de Trefilaria, SA
и
Companhia Previdente — Sociedade de Controle de Participações Financeiras, SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Сътрудничество по време на административното производство — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Разумен срок“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2015 г.
1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая — Необходимост от уточняване на всички релевантни фактически и правни обстоятелства — Липса
(член 296 ДФЕС)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Възпиращ характер — Прилагане на коефициент към началния размер — Препращане към съображенията, изложени във връзка с преценката на тежестта на нарушението — Достатъчно мотивиране
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
3. Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок — Нарушение — Последици — Отмяна на решението, с което се установява нарушение, поради прекомерна продължителност на производството — Условие — Накърняване на правото на защита на съответните предприятия — Фактори, които могат да обяснят продължителността на административното производство
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; Регламент № 17 на Съвета)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Нарушение — Условия — Приемане от Комисията на решение за изменение след подаването на жалба срещу първоначалното решение — Спазване на задължението за полагане на дължимата грижа и на правото на защита — Липса на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
5. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху изцяло или почти изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, включително в случай на холдинг
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
6. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху изцяло или почти изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, включително в случай на холдинг — Доказателствени задължения на дружеството, което иска да обори тази презумпция — Недостатъчно доказателства за оборването на презумпцията
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
7. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху изцяло или почти изцяло притежаваните от него дъщерни дружества — Оборим характер — Вземане предвид при спазване на принципите на презумпция за невиновност, на индивидуализиране на наказанията, на правна сигурност и на равни процесуални възможности
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Съвкупен оборот на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект към датата на приемане на решението за налагане на глоба
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Оборот от стопанската година, предхождаща деня на налагането на глобата —Използване на оборота от друга предходна финансова година — Допустимост — Условия
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Значимост на участието на всяко предприятие — Разграничаване — Картел с няколко части — Спазване на принципите на пропорционалност и на индивидуализиране на наказанията и санкциите
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 13 и 22 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Определяне на ставка за тежест, степенувана по отношение на различни категории предприятия, извършили едно-единствено нарушение — Малка разлика между приложените ставки за извършилите нарушението предприятия — Спазване на принципа на равно третиране — Преценка
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Неправилна преценка на съответното предприятие за собственото му правно положение — Липса на последици
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса
(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Пасивно съдействие или „следване на лидера“ от предприятието — Обстоятелство, което не е възпроизведено в новите насоки — Свобода на преценка на Комисията
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 2 и 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Съдействие на обвиненото предприятие извън приложното поле на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер — Критерии за преценка
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
16. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Максимален размер — Изчисляване — Дружества, които образуват едно предприятие през периода на нарушението, и дружество, което е придобило един участник след нарушението — Прилагане на различни начини за изчисляване на максималния размер — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 106)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 135—137)
3. В областта на конкуренцията нарушението на изискването за разумен срок при провеждането на административните производства може да има два вида последици.
От една страна, когато нарушението на изискването за разумен срок се е отразило на резултата от производството, такова нарушение може да доведе до отмяна на обжалваното решение. В това отношение при прилагането на правилата в областта на конкуренцията превишаването на разумния срок може да бъде основание за отмяна само на решения, с които се установяват нарушения, и ако е било доказано, че нарушаването на този принцип е довело до накърняване на правото на защита на засегнатите предприятия. Извън тази конкретна хипотеза неизпълнението на задължението за произнасяне в разумен срок няма последици по отношение на законосъобразността на административното производство по реда на Регламент № 17. Същевременно, тъй като спазването на правото на защита има съществено значение в административните производства в областта на конкуренцията, е важно да се избегне непоправимото застрашаване на това право поради прекомерната продължителност на фазата на разследване и възможността тази продължителност да попречи на представянето на доказателства с цел да се обори твърдението за наличие на поведение, което може да ангажира отговорността на засегнатите предприятия. Поради това разглеждането на евентуалното възпрепятстване на упражняването на правото на защита не трябва да се ограничава до самата фаза, в която това право има пълно действие, а именно втората фаза на административното производство, която обхваща периода от изложението на възраженията до приемането на крайното решение. Преценката относно причината за евентуалното отслабване на ефикасността на правото на защита трябва да обхване цялото това производство, като се има предвид общата му продължителност.
От друга страна, когато нарушението на изискването за разумен срок няма отражение върху резултата от производството, наличието на такова нарушение може да накара съда на Съюза, при упражняване на правомощието му за пълен съдебен контрол, да поправи адекватно нарушението, произтичащо от превишаването на разумния срок на административното производство, като при необходимост намали размера на наложената глоба.
В това отношение, за да се обясни продължителността на административното производство в областта на конкуренцията, следва да се държи сметка по-специално за продължителността на картела, широкия му географски обхват, за организацията на картела в географски мащаб и във времето, за броя на проведените срещи в рамките на картела, за броя на засегнатите предприятия, за броя на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и за обема предоставени в тази връзка или получени в хода на проверките документи, които са изготвени на различни езици и които трябва да бъдат анализирани от Комисията, за исканията за предоставяне на информация, за броя на адресатите на изложението на възраженията, за броя на езиците на производството, както и за исканията във връзка със способността за плащане.
(вж. т. 151—155, 168 и169)
4. Принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза. Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания, предполага наличието на три условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми.
Впрочем задължението за полагане на дължима грижа означава, че Комисията е длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към случая материали.
Освен това поправянето от съответната институция на опорочаващи дадено решение грешки или пропуски е законосъобразно и в интерес на доброто административно управление. Комисията на практика не може да остави в правния мир да съществува опорочено от нейни грешки или пропуски решение, поради което поправянето от съответната институция на опорочаващите първоначалното решение грешки или пропуски е законосъобразно и в интерес на доброто административно управление. Така, когато Комисията е приела за тази цел решение за изменение след подаването на съдебни жалби срещу първоначалното решение и когато авторите на жалбите са приканени да изменят основанията и исканията си вследствие на решението за изменение, последните не могат да поддържат, че правото им на защита е било нарушено от Комисията.
Нещо повече, доколкото Комисията има право в интерес на доброто административно управление да поправи първоначално опорочено от грешки и пропуски решение, никакво конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверни и оправомощени източници, не може да се предостави от администрацията във връзка с оставянето в сила на такова решение до евентуалната му отмяна от съда на Съюза.
Впрочем Комисията също така не може да бъде упреквана в каквото и да било нелоялно и недобросъвестно поведение единствено поради факта че е изменила — по собствените ѝ признания — опорочено от грешки и пропуски решение.
(вж. т. 174—176, 179, 182, 185, 187—189)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 197—208, 220, 228 и 238)
6. Във връзка с нарушаване на правилата за конкуренция, когато дадено дружество майка притежава целия или почти целия капитал на своето дъщерно дружество през периода на нарушението, за който му се търси отговорност, Комисията има право да изтъква презумпция за действително упражняване на решаващо влияние. Посочената презумпция не може да бъде оборена само като се докаже, че дъщерното дружество управлява конкретните аспекти на своята търговска политика, без да получава указания в това отношение. Следователно самостоятелността на дъщерното дружество не може да бъде установена само като се докаже, че то управлява самостоятелно конкретни аспекти на своята политика, свързана с предлагането на пазара на засегнатите от нарушението продукти.
Освен това, тъй като самостоятелността на дъщерното дружество не се преценява с оглед само на аспектите на оперативното управление на предприятието, фактът, че дъщерното дружество никога не е провеждало в полза на дружеството майка специална политика на информиране на съответния пазар, не може да бъде достатъчен, за да се докаже неговата самостоятелност. Също така с обстоятелството, че от документите по преписката не става видно дружеството майка да е давало нареждания на дъщерното си дружество, не би могло да се докаже, че такива нареждания не съществуват. В това отношение, представляването на дружеството майка в управителните органи на дъщерното му дружество е релевантно доказателство за упражняването на действителен контрол върху търговската политика на последното.
Освен това може да се приеме, че дружеството майка носи отговорност за извършеното от дъщерното му дружество нарушение дори когато в групата са налице голям брой оперативни дружества. Така обстоятелството, че дружеството майка е холдинг, дори без оперативна дейност, не е достатъчно, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, и не води до каквото и да било разместване на доказателствената тежест. В това отношение сам по себе си фактът, че дружеството майка единствено е управлявало капиталовите си участия съобразно естеството му като дружество и посочения в статута му предмет на дейност, не е достатъчен, за да се постави под съмнение приложената от Комисията презумпция.
Освен това фактът, че дружеството майка и неговото дъщерно дружество са дружества с различна правосубектност, различни акционери и седалища, е ирелевантен, тъй като те формират едно и също предприятие.
Също така е ирелевантно наличието на национална правна уредба, съгласно която директорите на дружеството майка не го представляват при участието си в заседанията на съвета на директорите на дъщерното му дружество. Всъщност дадено дружество не може да се позовава на националната правна уредба, за да се отклони от правилата на Съюза, тъй като използваните от правото на Съюза правни понятия следва поначало да се тълкуват и прилагат еднакво в целия Съюз.
Впрочем, фактът, че самото дружество майка не е извършвало дейност в засегнатия от нарушението сектор, също не е достатъчен, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние.
Освен това самостоятелността на дъщерното дружество не може да се изведе от факта, че действащото преди това изпълнително ръководство e останало начело след придобиването на дъщерното дружество от дружеството майка.
Накрая, доколкото вменяването на отговорност на дадено предприятие за нарушение на член 101 ДФЕС не предполага действие, нито дори узнаване от страна на основните съдружници или управители на засегнатото от това нарушение предприятие, а действието на лице, което е упълномощено да действа за сметка на предприятието, фактът, че дружеството майка не е знаело за неправомерното поведение на дъщерното си дружество, е ирелевантен за евентуалното търсене на солидарна отговорност за поведението на последното.
(вж. т. 210—214, 240—253)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 235—237)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 258—264)
9. Що се отнася до определянето на „предходната [финансова] година“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, в случаите, когато по нищо не личи, че дадено предприятие е преустановило търговската си дейност или е отклонило оборота си, за да избегне налагането на голяма глоба, Комисията е длъжна да определи максималния размер на глобата въз основа на най-скорошния оборот, отразяващ пълна година със стопанска дейност. В това отношение Комисията няма право произволно да прилага тавана от 10 % за финансовите години преди финансовата година, предхождаща датата на приемане на решението. Комисията може да използва такава по-предишна финансова година само при изключителни обстоятелства, ако например съответното предприятие не е реализирало никакъв оборот през финансовата година, предхождаща приемането на решението на Комисията. Освен това дори и в този случай Комисията не разполага с широко право на преценка при избора на финансовата година, която трябва да се използва за определянето на максималния размер на глобата. Всъщност тя е длъжна да използва последната пълна финансова година, отразяваща пълна година с нормална стопанска дейност.
В това отношение, макар че за изчисляването на максималния размер на глобата Комисията по принцип трябва да взема предвид реализирания от съответното предприятие оборот през последната пълна финансова година към датата на приемане на решението за налагане на глоба, от контекста и от целите, преследвани с правната уредба, от която е част въпросната разпоредба, обаче следва, че когато оборотът от финансовата година, предхождаща приемането на решението на Комисията, не отразява пълна финансова година с нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца и съответно не дава никаква полезна информация за действителното икономическо положение на съответното предприятие и за подходящия размер на глобата, която трябва да му се наложи, този оборот не може да се взема предвид при определянето на максималния размер на глобата. В последната хипотеза, която може да възникне само при извънредни обстоятелства, при изчисляването на максималния размер на глобата Комисията е длъжна да използва последната пълна финансова година, отразяваща пълна година с нормална стопанска дейност.
Всъщност използването на израза „пълна финансова година с нормална стопанска дейност“ цели да се изключи възможността за вземане предвид на финансова година, през която съответното предприятие е приключвало дейността си — макар стопанската дейност все още да не е била преустановена напълно — и по-общо, на финансова година, през която поведението на съответното предприятие на пазара не е съответствало на поведението на предприятие, извършващо стопанска дейност при обичайни условия. От друга страна обаче, сам по себе си фактът, че реализираните оборот или печалба в определена финансова година са значително по-ниски или по-високи от реализираните такива в предходни финансови години, не означава, че въпросната финансова година не е пълна финансова година с нормална стопанска дейност.
(вж. т. 265—268)
10. При определянето на размерите на глобите, налагани за нарушение на правилата за конкуренция, трябва да се взема предвид продължителността на нарушението и всички елементи, които могат да повлияят на преценката на тежестта му. В този контекст тежестта на нарушенията на правото в областта на конкуренцията трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, като например специфичните обстоятелства по случая, неговия контекст и възпиращия ефект на глобите, без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид. Сред факторите, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко от предприятията, ролята, която всяко от тях е имало при създаването на картела, печалбата, която са могли да извлекат от него, техният размер и стойността на засегнатите стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за целите на Съюза.
В това отношение, макар фактът, че предприятието не е участвало във всички основни елементи на даден картел или че е имало незначителна роля в аспектите, в които е участвало, да е ирелевантен при установяването на нарушение от негова страна, ограниченото значение на участието на засегнатото предприятие все пак може да повлияе върху преценката на обхвата и тежестта на нарушението и съответно върху определянето на размера на санкцията. Така при преценката на относителната тежест на участието на всеки от нарушителите в картела Комисията е длъжна да вземе предвид обстоятелството, че евентуално някои нарушители не носят отговорност за всички части на този картел.
Впрочем, що се отнася до принципа на пропорционалност, той изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел. В контекста на изчисляване на глобите тежестта на нарушението трябва да бъде установена в зависимост от множество фактори, като не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от факторите за преценка в сравнение с останалите. В този контекст принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано.
(вж. т. 277—282)
11. Вж. текста на решението.
(вж. т. 283, 288 и 290—293)
12. В рамките на определянето на размера на глобите, налагани за нарушение на правилата за конкуренция, фактът, че скромната големина на обвиненото предприятие, както и принадлежността му към семейна група имат отражение върху неговите правни и икономически познания и са му попречили да прецени точния мащаб на нарушението, в което е участвало, не може да бъде взет предвид при преценката на тежестта на нарушението. Всъщност по силата на общата максима, че незнанието на закона не извинява, предприятията по принцип сами носят риска от неправилна преценка на тяхното правно положение.
(вж. т. 301 и 304)
13. Вж. текста на решението.
(вж. т. 307)
14. В областта на глобите, налагани за нарушение на правилата за конкуренция, когато нарушението е извършено от няколко предприятия, следва да се разгледа относителната тежест на участието в нарушението на всяко от тях, за да се определи дали по отношение на тях са налице отегчаващи или смекчаващи обстоятелства.
За да се определи дали дадено предприятие трябва да се ползва от смекчаващо обстоятелство поради неприлагането на практика на неправомерни споразумения, следва да се провери дали с изтъкнатите от предприятието доводи може да се установи, че през периода, в който е участвало в неправомерните споразумения, то действително се е отклонило от тяхното прилагане, възприемайки конкурентно пазарно поведение, или най-малкото че ясно и в значителна степен е нарушило задълженията, свързани с привеждането в изпълнение на картелните споразумения, до степен да затрудни самото функциониране на картела.
Когато е установено, че предприятието нарушител е могло да взема предвид тайни договорки на картела, за да определя поведението си на съответния пазар, неучастието в едно или в друго от тези споразумения — ако се приеме за доказано — само по себе си не е достатъчно, за да се удовлетворят доказателствените изисквания, установени в съдебната практика, съгласно която, за да могат да се ползват от смекчаващо обстоятелство съгласно Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (Насоките от 2006 г.), нарушителите трябва да докажат, че са възприели конкурентно поведение или най-малкото че ясно и в значителна степен са нарушили задълженията, свързани с привеждането в изпълнение на картелните споразумения, до степен да затруднят самото функциониране на картела. Всъщност доказването единствено на неучастието в някои от тайните договорки на картела само по себе си не може да изключи възможността другите договорки да са навредили на конкуренцията на съответния пазар.
В това отношение в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, се предвижда, че смекчаващо обстоятелство е изключително пасивната или последователска роля при извършване на нарушението. В списъка на смекчаващите обстоятелства в точка 29 от Насоките от 2006 г. обаче вече няма такова обстоятелство сред смекчаващите обстоятелства, които е възможно да се вземат предвид. Същевременно, тъй като установеният в точка 29 от Насоките от 2006 г. списък не е изчерпателен, изключително пасивната или последователска роля в извършването на нарушението по принцип не може да бъде изключена от обстоятелствата, които могат да доведат до намаляване на основния размер на глобата.
(вж. т. 313—318)
15. В областта на глобите, налагани за нарушение на правилата за конкуренция, основният размер на глобата може да бъде намален съгласно точка 29, четвърто тире от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, когато съответното предприятие е оказало ефективно съдействие на Комисията извън обхвата на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер) и извън своето правно задължение за това.
В това отношение, за да може дадено обвинено предприятие да се ползва от тази разпоредба, то трябва да докаже, че сътрудничеството му — излизащо извън рамките на правното му задължение да сътрудничи, без обаче да му дава право на намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер — обективно е било полезно на Комисията, тъй като в окончателното си решение тя е могла да се позове на доказателства, които са ѝ предоставени в рамките на посоченото сътрудничество и без които Комисията не би могла да санкционира изцяло или отчасти съответното нарушение.
Така, когато дадено предприятие, от една страна, не оспорва деянията и отговаря своевременно на изпратените му искания за предоставяне на информация, което не излиза извън рамките на неговото правно задължение да сътрудничи, и от друга страна, не доказва, че в окончателното си решение Комисията е могла да се позове на доказателства, които са ѝ предоставени от него в рамките на неговото сътрудничество и без които Комисията не би могла да санкционира изцяло или отчасти съответното нарушение, това предприятие не може да иска намаляването съгласно точка 29 от Насоките от 2006 г.
(вж. т. 327—330)
16. Вж. текста на решението.
(вж. т. 334—337)