РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

15 юли 2015 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Сътрудничество по време на административното производство — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Разумен срок“

По дела T‑413/10 и T‑414/10,

Socitrel — Sociedade Industrial de Trefilaria, SA, установено в Трофа (Португалия), за което се явяват F. Proença de Carvalho и T. Faria, адвокати,

жалбоподател по дело T‑413/10,

Companhia Previdente — Sociedade de Controle de Participações Financeiras, SA, установено в Лисабон (Португалия), за което се явяват D. Proença de Carvalho и J. Caimoto Duarte, адвокати,

жалбоподател по дело T‑414/10,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват F. Castillo de la Torre, P. Costa de Oliveira и V. Bottka, в качеството на представители, подпомагани от M. Marques Mendes, адвокат,

ответник,

с предмет искане за отмяна и изменение на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г.,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 ноември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение(1)

[…]

 Производство и искания на страните

 1. Дело T‑413/10 — Socitrel/Комисия

60      На 15 септември 2010 г. Socitrel подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

61      С отделен акт, постъпил на 16 септември 2010 г. в секретариата на Общия съд, Socitrel иска спиране на изпълнението на обжалваното решение. Искането е отхвърлено с определение на председателя на Общия съд от 13 април 2011 г., Socitrel/Комисия (T‑413/10 R, EU:T:2011:179), без произнасяне по съдебните разноски.

62      С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 10 декември 2010 г., Socitrel иска да му се даде възможност да измени основанията си вследствие на приемането на първото решение за изменение.

63      С определение от 6 юни 2011 г. Общият съд иска от Комисията да му предостави второто решение за изменение. Комисията изпълнява искането на 17 юни 2011 г.

64      Вследствие на приемането на второто решение за изменение Socitrel отново изменя своите основания и искания с акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 2 август 2011 г.

65      Писмената фаза на производство приключва на 21 ноември 2011 г., когато Комисията подава писмена дуплика на езика на производството.

66      Поради промяна в съставите на Общия съд на 23 септември 2013 г. съдията докладчик е включен в шести състав, на който на 27 септември 2013 г. съответно е разпределено настоящото дело.

67      Предварителният доклад по член 52, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. е предоставен на шести състав на 31 март 2014 г.

68      На 8 май 2014 г., в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. процесуално-организационни действия, Общият съд изпраща на Socitrel и Комисията списък с шестнадесет писмени въпроса.

69      С писма съответно от 6 и 9 юни 2014 г. Комисията и Socitrel отговарят на въпросите.

70      На 17 септември 2014 г. въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.

71      Socitrel иска от Общия съд:

–        да отмени членове 1 и 2 от обжалваното решение в засягащата го част;

–        при условията на евентуалност, да отмени частично член 2 от обжалваното решение в засягащата Socitrel част и да намали размера на наложената му глоба;

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

72      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата;

–        да осъди Socitrel да заплати съдебните разноски.

 2. Дело T‑414/10, Companhia Previdente/Комисия

73      На 15 септември 2010 г. Companhia Previdente подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

74      С отделен акт, постъпил на 16 септември 2010 г. в секретариата на Общия съд, Companhia Previdente иска спиране на изпълнението на обжалваното решение. Искането е отхвърлено с определение от 10 юни 2011 г., Companhia Previdente/Комисия (T‑414/10 R, EU:T:2011:268), без произнасяне по съдебните разноски.

75      С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 10 декември 2010 г., Companhia Previdente иска да му се даде възможност да измени основанията си вследствие на приемането на първото решение за изменение.

76      С определение от 6 юни 2011 г. Общият съд иска от Комисията да му предостави документи. Комисията изпълнява искането на 17 юни 2011 г.

77      Вследствие на приемането на второто решение за изменение, Companhia Previdente отново изменя своите основания и искания с акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 2 август 2011 г.

78      Писмената фаза на производство приключва на 21 ноември 2011 г., когато Комисията подава писмена дуплика на езика на производството.

79      Поради промяна в съставите на Общия съд на 23 септември 2013 г. съдията докладчик е включен в шести състав, на който на 27 септември 2013 г. съответно е разпределено настоящото дело.

80      Предварителният доклад по член 52, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. е предоставен на шести състав на 31 март 2014 г.

81      На 8 май 2014 г., в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. процесуално-организационни действия, Общият съд изпраща на Companhia Previdente и Комисията списък с шестнадесет писмени въпроса.

82      С писма съответно от 6 и 9 юни 2014 г. Комисията и Companhia Previdente отговарят на въпросите.

83      На 17 септември 2014 г. въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.

84      Companhia Previdente иска от Общия съд:

–        да отмени членове 1, 2 и 4 от обжалваното решение в засягащата го част;

–        да установи, че всяко намаляване на размера на наложената на Socitrel глоба в други производства по обжалване във връзка с нарушения, за които Companhia Previdente носи солидарна отговорност, води до автоматично равностойно намаляване на размера на наложената солидарно на Companhia Previdente глоба;

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

 3. По съединяването за целите на устната фаза на дела T‑413/10, T‑414/10 и T‑409/13, Companhia Previdente и Socitrel/Комисия, и по заличаването на дело T‑409/13, Companhia Previdente и Socitrel/Комисия

85      С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 2 август 2013 г., Companhia Previdente и Socitrel обжалват писмо, което им е изпратено на 24 май 2013 г. от генералния директор на ГД „Конкуренция“ на Комисията.

86      Делото е заведено в секретариата на Общия съд под номер T‑409/13. С определение от 30 юни 2014 г. дела T‑413/10, T‑414/10 и T‑409/13 са съединени за целите на устната фаза на производството.

87      С писмо до секретариата на Общия съд от 11 ноември 2014 г. жалбоподателите оттеглят жалбата си по дело T‑409/13. След като в писмо от 14 ноември 2014 г. Комисията посочва, че не възразява срещу оттеглянето и иска жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, Общия съд отбелязва извършеното оттегляне в протокола от съдебното заседание от 17 ноември 2014 г., като в същото заседание разпорежда заличаването на дело T‑409/13 от регистъра на Общия съд и осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски по това дело.

 От правна страна

88      Дела T‑413/10 и T‑414/10 са съединени за целите на съдебното решение, след като на страните е отправен въпрос за това в хода на съдебното заседание и те не възразяват.

89      В подкрепа на жалбата си Socitrel изтъква осем основания, както и две допълнителни основания, изтъкнати в рамките на второто изменение на неговите основания и искания.

90      От своя страна Companhia Previdente изтъква четири основания в подкрепа на жалбата си, както и две допълнителни основания, изтъкнати в рамките на второто изменение на неговите основания и искания.

91      Първото изтъкнато от Socitrel основание е изведено от липса на мотиви и нарушаване на правото му на защита, тъй като по същество в обжалваното решение липсвали различни елементи, необходими, за да се разбере по какъв начин Комисията определила размера на глобата.

92      Второто изтъкнато от Socitrel основание е изведено от нарушаване на изискването за разумен срок.

93      Третото изтъкнато от Socitrel основание е изведено от неизпълнение на задължението на Комисията за полагане на грижа, нарушаване на правото на защита и на принципите на лоялност, на добросъвестност и на оправдани правни очаквания, тъй като Комисията два пъти изменила първоначалното решение.

94      Четвъртото изтъкнато от Socitrel основание е изведено от нарушаване на член 101, параграф 1 ДФЕС, на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, на принципите на пропорционалност, на лична отговорност и на презумпцията за невиновност, както и от липса на мотиви и несъобразяването на Комисията с предходната ѝ практика при вземане на решения, тъй като Комисията надхвърлила максималния размер на глобата, който можело да се определи на Socitrel.

95      Това основание се състои от три части.

96      В първата част от четвъртото основание се твърди, че Комисията неправилно счита Companhia Previdente за солидарно отговорно и съответно, че таванът от 10 % от оборота неправилно е изчислен въз основа на оборота на Companhia Previdente, вместо въз основа на оборота на Socitrel. Тези доводи се обсъждат и в изтъкнатите от Companhia Previdente първо и второ основание.

97      Втората част от четвъртото основание е изложена при условията на евентуалност и в нея се твърди, че оборотите на Emesa, Galycas и ITC неправилно са били взети предвид при изчисляването на тавана от 10 %. Този довод се обсъжда и в първата част от изтъкнатото от Companhia Previdente трето основание.

98      Третата част от четвъртото основание е изложена при условията на евентуалност спрямо предходното и в нея се твърди, че оборотът на Companhia Previdente за 2009 г. е бил взет предвид неправилно. Този довод се обсъжда и във втората част от изтъкнатото от Companhia Previdente трето основание.

99      Изтъкнатото от Socitrel пето основание е изведено от нарушаване на принципите на пропорционалност и на оправдани правни очаквания при прилагането на точки 13 и 22 от Насоките от 2006 г., както и от липса на мотиви, тъй като Комисията неправилно определила ставката за тежест във връзка с налаганата на Socitrel глоба на 18 %.

100    Шестото изтъкнато от Socitrel основание е изведено от нарушаване на принципите на пропорционалност и на равно третиране, тъй като неговата незначителна или пасивна роля не била отчетена от Комисията като смекчаващо обстоятелство.

101    Седмото изтъкнато от Socitrel основание е изведено от нарушаване на принципите на пропорционалност и на равно третиране, тъй като ефективното му сътрудничество не било отчетено от Комисията като смекчаващо обстоятелство.

102    Осмото изтъкнато от Socitrel основание е изведено от нарушаване на принципите на пропорционалност и на равно третиране поради неотчитането на кризисния икономически контекст и на неспособността на Socitrel да плати. Тези доводи се обсъждат и в четвъртото основание, което Companhia Previdente изтъква при условията на евентуалност.

103    С писмо до секретариата на Общия съд от 11 ноември 2014 г. жалбоподателите оттеглят това основание. Оттеглянето е отбелязано в протокола от съдебното заседание, проведено на 17 ноември 2014 г.

104    Освен това, в рамките на второто изменение на техните основания и искания, Socitrel и Companhia Previdente изтъкват допълнително основание, изведено, що се отнася до Socitrel, от нарушаване на принципите на равно третиране, на пропорционалност и на оправдани правни очаквания, както и от липса на мотиви, а що се отнася до Companhia Previdente, от нарушаване на принципите на равно третиране, на пропорционалност и на оправдани правни очаквания, тъй като Socitrel и Companhia Previdente не били третирани по същия начин като Arcelor и SLM, които получили намаляване на размера на глобата, каквото на жалбоподателите не било предоставено.

105    Накрая Socitrel и Companhia Previdente изтъкват и второ допълнително основание, изведено от нарушаване на принципите на полагане на дължима грижа, на лоялност, на добросъвестност и на правна сигурност, тъй като през 2011 г. Комисията отново изменила първоначалното решение.

 1. По изтъкнатото от Socitrel първо основание, изведено от липса на мотиви и от нарушаване на правото му на защита

 Припомняне на принципи

106    Според постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec, EU:C:1998:154, т. 63; от 30 септември 2003 г., Германия/Комисия, C‑301/96, Rec, EU:C:2003:509, т. 87 и от 22 юни 2004 г., Португалия/Комисия, C‑42/01, Rec, EU:C:2004:379, т. 66).

 По основателността на първото основание

107    Накратко трябва да се припомнят изложените от Socitrel в подкрепа на основанието му доводи, които са изменени вследствие на приемането на първото решение за изменение.

108    В жалбата Socitrel по същество твърди, че в първоначалното решение липсват редица елементи, необходими, за да се разбере по какъв начин Комисията определила размера на глобата, и според Socitrel това означава, че липсват мотиви, което представлява нарушение на правото му на защита.

109    Така според Socitrel в първоначалното решение не се посочват нито взетите предвид оборот и стойност на продажбите при определянето на основния размер, нито пък използваните параметри за фиксирането на ставката за тежест и на допълнителния размер на 18 %.

110    Освен това Socitrel твърди, че поверителността на множество пасажи от решението, на което е адресат, не му позволила да извърши възстановка на отправните точки, използвани от Комисията при определянето на размера на глобата.

111    Вследствие на приемането на първото решение за изменение, Socitrel изменя първото си основание.

112    От една страна, Socitrel по същество твърди, че изменението на първоначалното решение от Комисията показва основателността на първото му основание, така както е било формулирано в жалбата.

113    От друга страна, Socitrel счита, че с първото решение за изменение не се запълват най-значителните пропуски, посочени от него в жалбата, по-специално що се отнася до определената от Комисията ставка за тежестта на нарушението и допълнителния размер.

114    Socitrel освен това посочва, че в първото решение за изменение по отношение на него се разграничават два периода на нарушението (съображение 5), като същевременно за всеки от периодите се използва идентичен оборот от продажбите, без обаче — според Socitrel — разграничението да намира отражение по-нататък в първото решение за изменение и по-специално в съображение 7 от него, в което му се търси отговорност само за един период на нарушението.

115    Socitrel добавя, че в съображение 8 от първото решение за изменение Комисията признава, че е допуснала грешка при изчисляването на допълнителния размер, без обаче да посочва засегнатите от тази грешка предприятия. В това съображение се прави препратка към таблицата в съображение 5 от същото решение, в която Socitrel е включено с оборот от продажбите за няколко периода на нарушението. Socitrel предполага, че с оглед на препращането трябва да се заключи, че то е засегнато от грешката при изчисляването на допълнителния размер, а това изглежда води до намаляване на основния размер наложената му глоба, който на практика се променя от 22 500 000 EUR на 20 000 000 EUR. Това не променяло факта, че Socitrel се позовава на предположения, които според него доказвали липсата на мотиви.

116    Комисията оспорва тези твърдения.

 Относно посочването на стойността на продажбите

117    Най-напред трябва да се констатира, че с първото решение за изменение се запълват известен брой пропуски в първоначалното решение, по-специално що се отнася до определянето на взетата предвид стойност на продажбите (съображение 5 от първото решение за изменение).

118    При това положение доводът, изтъкнат от Socitrel в подкрепа на първото му основание във връзка с този пропуск в първоначалното решение, вече е неотносим.

 Относно двата периода на нарушението, които Комисията разграничава в съображение 5 от първото решение за изменение

119    Освен това, както посочва Socitrel, Комисията разграничава два периода в таблицата относно стойността на продажбите, по-специално на Socitrel, съдържаща се в съображение 5 от първото решение за изменение.

120    Всъщност в тази таблица се уточнява, че за периода от 7 април 1994 г. до 8 януари 1996 г. определената от Комисията сума въз основа на предоставените от Socitrel отговори на 30 юни 2009 г. е 12 016 516 EUR. Идентична сума е определена за периода от 9 януари 1996 г. до 19 септември 2002 г.

121    В съображение 932 от първоначалното решение се уточнява, че „засегнатата географска зона се променя с течение на времето. От 1984 г. до 1995 г. (период на Клуб Цюрих) тя обхваща Германия, Франция, Италия, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Испания и Австрия. Считано от 1992 г. (въз основа на споразуменията в Клуб España), тя обхваща и Португалия. От 1996 г. до 2002 г. (период на криза в Клуб Цюрих, в момента, когато споразумението на Клуб Европа за квотите е било подготвено, период на Клуб Европа и период на експанзия) географската зона е обхващала същите страни като по времето на Клуб Цюрих, включително Португалия, както и Дания, Швеция, Финландия и Норвегия (вж. раздели 9.1.1—9.1.5). Това е взето предвид при изчисляването на стойността на продажбите, като реализираните продажби в Португалия преди 15 декември 1992 г. и продажбите в Дания, Швеция, Финландия и Норвегия преди 9 януари 1996 г. са изключени“.

122    От съображение 5 от първото решение за изменение е видно, че Комисията разграничава различни периоди, що се отнася до стойността на продажбите, която трябва да се вземе предвид (от 1 януари 1984 г. до 21 декември 1985 г.; от 1 януари 1986 г. до 14 декември 1992 г.; от 15 декември 1992 г. до 31 декември 1993 г.; от 1 януари 1994 г. до 8 януари 1996 г.; от 9 януари 1996 г. до 19 септември 2002 г.) в зависимост от засегнатата от картела географска зона.

123    Нарушението, за което Комисията търси отговорност от Socitrel, обхваща два от тези периоди (от 7 април 1994 г. (определената от Комисията начална дата на участието на Socitrel в нарушението) до 8 януари 1996 г. и от 9 януари 1996 г. до 19 септември 2002 г.), които съответно Комисията взема предвид.

124    Същевременно в съображение 949 от първоначалното решение Комисията решава, че предвид късното узнаване от страна на Socitrel за европейското измерение на картела предвид следва да се вземат само продажбите му в Испания и Португалия.

125    Следователно необходимостта от отчитане на продажбите в Дания, Швеция, Финландия и Норвегия след 9 януари 1996 г. (съображение 932 от обжалваното решение) по отношение на съответните членове на картела в тази географска зона не е имала последици за Socitrel. Това обяснява защо стойността на продажбите, взета предвид в съображение 5 от първото решение за изменение, е идентична за разграничените от Комисията два периода на нарушението.

126    Впрочем Комисията признава, че е допуснала грешка, начислявайки два пъти допълнителния размер в първоначалното решение поради отчитането на двоен период на нарушението, по-специално що се отнася до Socitrel.

127    Тя обаче поправя тази грешка с приемането на първото решение за изменение и това води до намаляване на основния размер на налаганата на Socitrel глоба, който вследствие на поправката се променя от 22 500 000 EUR на 20 000 000 EUR.

128    Освен това трябва да се добави, че в приложение 8 към жалбата Socitrel представя електронно съобщение от ГД „Конкуренция“ на Комисията от 13 август 2010 г., в което отговарящото за преписката длъжностно лице посочва следното:

„Както бе посочено в писмото на [Комисията] от 30 юли, допусната е грешка в изчисленията във връзка с входната такса („entry fee“). Що се отнася до вашите клиенти, това означава, че посочената в таблиците в съображения 923 и 1057 сума е прекомерна. С решението за изменение това ще бъде променено и сумата от 22 500 000 EUR ще бъде заменена със сума от 20 000 000 EUR. Както бе посочено по-рано, поради наличието на таван [от 10 %] това не води до промяна на наложената на вашите клиенти глоба, нито до изменение на мотивите на решението“.

129    При това положение трябва да се приеме, че обжалваното решение, изменено с първото решение за изменение, не е опорочено поради липса на мотиви.

 Относно приложената във връзка с тежестта ставка от 18 %

130    Що се отнася до липсата на мотиви относно тежестта, следва да се припомни, че въпросът за тежестта е разгледан в раздел 19.1.3 от обжалваното решение.

131    По отношение на Socitrel трябва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията приема:

–        първо, че „всички предприятията, с изключение на Fundia, са участвали в подялбата на пазара (определяне на квоти), разпределянето на клиенти и хоризонталното определяне на цени (вж. [раздел] 9 и приложения 2—4 към решението)“ и че „[т]ези договорки са сред най-вредните ограничения на конкуренцията, нарушаващи основните параметри на конкуренцията“ (съображение 939, раздел 19.1.3.1 относно естеството на нарушението);

–        второ, че „общият пазарен дял на предприятията, по отношение на които извършването на нарушението е могло да бъде установено, може да се оцени на около 80 %, както бе разяснено в съображение 98“ (съображение 946, раздел 19.1.3.2 относно общия пазарен дял);

–        трето, че географският обхват на нарушението се променя във времето (съображение 932: вж. точка 121 по-горе);

–        четвърто, че „за Socitrel, Proderac, Fapricela и Fundia — предприятия, които са участвали само в Клуб España (обхващащ единствено Испания и Португалия), или, в случая на последното предприятие — в координацията по отношение на Addtek, и за които е могло да се докаже, че са узнали за разглежданото едно-единствено и продължено нарушение едва на много късен етап от нарушението (съответно 17 май 2001 г. и 14 май 2001 г. вж. раздел 12.2.2.4), Комисията обаче отчита по-ограничения географски обхват, когато определя дела от стойността на продажбите“ и че „[п]оложението е различно за останалите участници в Клуб España (Emesa/Galycas, Tycsa/Trefilerías Quijano), които са участвали по едно и също време на различни равнища на картела и/или за които е могло да се докаже, че са знаели за разглежданото едно-единствено и продължено нарушение на много по-ранен етап“ (съображение 949, раздел 19.1.3.3 относно географския обхват).

132    Комисията стига до извода, че „предвид специфичните обстоятелства в разглеждания случай, отчитайки обсъдените по-горе критерии във връзка с естеството на нарушението (вж. раздел 19.1.3.1) и географския обхват (вж. раздел 19.1.3.3), делът от стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид, следва да бъде 16 % за предприятието Fundia, 18 % за предприятията Socitrel, Fapricela и Proderac и 19 % за всички останали предприятия“ (съображение 953).

133    Трябва да се приеме, че при това положение обжалваното решение не е опорочено от липса на мотиви и позволява да се установи следваният от Комисията подход, независимо от това дали е основателен или не.

134    Поради това направеното от Socitrel оплакването трябва да се отхвърли.

 Относно приложената ставка за определянето на допълнителния размер с възпираща цел

135    Що се отнася до допълнителния размер, трябва да се припомни, че съгласно точка 25 от Насоките от 2006 г., „[н]езависимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, […] с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията“. Освен това „Комисията може да приложи също така допълнителен размер в случай на други нарушения“ и „[з]а целите на вземане на решение относно дела [от] стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, Комисията ще отчита редица фактори, по-специално посочените в точка 22“, като „естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [приведено в изпълнение] или не“.

136    В разглеждания случай Комисията фиксира приложимата за допълнителния размер ставка на 18 % и в съображение 953 от обжалваното решение препраща към изложените от нея съображения във връзка с преценката на тежестта на нарушението, що се отнася до естеството му (раздел 19.1.3.1 от обжалваното решение) и неговия географски обхват (раздел 19.1.3.3 от обжалваното решение).

137    Същевременно в решението си от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия (C‑439/11 P, Сб., EU:C:2013:513, т. 121—124), Съдът приема такива мотиви за достатъчни.

138    Поради това направеното от Socitrel оплакване трябва да се отхвърли.

 Относно нарушаването на правото на защита на Socitrel

139    Socitrel твърди, че правото му на защита е било нарушено поради две причини.

140    От една страна, според него в резултат на опорочаващите първоначалното решение пропуски, които частично били признати от Комисията в първото решение за изменение, правото му на защита било нарушено.

141    Този довод не може да се приеме, тъй като с писмо от 29 октомври 2010 г. Socitrel е приканено от Общия съд да измени своите основания и искания вследствие на приемането на първото решение за изменение, което то и прави с акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 10 декември 2010 г.

142    От друга страна, що се отнася до твърденията, че части от обжалваното решение били заличени от Комисията и това не позволило на Socitrel да разбере как е изчислила глобата, трябва да се отбележи, че всички посочени от Socitrel съображения (съображения 1142, 1144, 1149, 1157, 1159, 1160, 1165, 1171, 1172, 1175, 1178, 1179, 1181, 1185 и 1188) се отнасят до преценката на исканията във връзка със способността за плащане на други предприятия.

143    Впрочем в такъв случай Комисията е длъжна да гарантира поверителния характер на предоставените ѝ от предприятията данни, ако те са поискали това от нея, по-специално при наличие на чувствителна информация относно финансовото положение на предприятията.

144    Комисията също така основателно твърди, че всички засягащи Socitrel елементи за преценка, и по-специално елементите във връзка със способността му за плащане, са му били съобщени.

145    Поради това доводите на Socitrel трябва да се отхвърлят и оплакването за нарушаване на правото на защита съответно трябва да се отхвърли изцяло.

146    Следователно първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

 2. По изтъкнатото от Socitrel второ основание, изведено от нарушаване на изискването за разумен срок

 Припомняне на принципи

147    Първо, спазването на разумен срок при провеждане на административните производства в областта на политиката на конкуренцията представлява общ принцип на правото на Съюза, чието спазване се гарантира от юрисдикциите на Съюза (вж. решение от 19 декември 2012 г., Heineken Nederland и Heineken/Комисия, C‑452/11 P, EU:C:2012:829, т. 97 и цитираната съдебна практика).

148    Принципът на разумен срок на административното производство е потвърден в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права, съгласно който „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“ (решение от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, Сб., EU:T:2012:275, т. 284).

149    Второ, разумният характер на продължителността на производството трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства във всеки случай, и по-специално от контекста на същия, от поведението на страните в хода на производството, от значението на случая за различните заинтересовани предприятия и от степента му на сложност (в този смисъл вж. решение от 20 април 1999 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Rec, EU:T:1999:80, т. 126), а при необходимост и от информацията или обосновката, която Комисията може да представи във връзка с извършените в хода на административното производство действия по разследване.

150    Трето, Съдът приема, че в административното производство могат да се разглеждат две последователни фази, всяка от които следва своя собствена вътрешна логика. Първата фаза, която продължава до изложението на възраженията, започва от момента, в който Комисията, упражнявайки поверените ѝ от законодателя на Съюза правомощия, предприеме действия, включващи твърдение за извършване на нарушение, и трябва да позволи на Комисията да формира становище относно по-нататъшния ход на производството. От своя страна втората фаза обхваща периода от изложението на възраженията до приемането на крайното решение. Тя трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение (решение от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Rec, EU:C:2006:592, т. 38).

151    Четвърто, съгласно съдебната практика нарушаването на принципа на разумния срок може да има два вида последици.

152    От една страна, когато нарушението на изискването за разумен срок се е отразило на резултата от производството, нарушението може да доведе до отмяна на обжалваното решение (в този смисъл вж. решение от 21 септември 2006 г., Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Rec, EU:C:2006:593, т. 48 и цитираната съдебна практика).

153    Трябва да се направи уточнението, че при прилагането на правилата в областта на конкуренция превишаването на разумния срок може да бъде основание за отмяна само на решения, с които се установяват нарушения, и ако е било доказано, че нарушаването на този принцип е довело до накърняване на правото на защита на засегнатите предприятия. Извън тази конкретна хипотеза неизпълнението на задължението за произнасяне в разумен срок няма последици по отношение на законосъобразността на административното производство по реда на Регламент № 17 (вж. решение от 16 декември 2003 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, T‑5/00 и T‑6/00, Rec, EU:T:2003:342, т. 74 и цитираната съдебна практика, потвърдено по този въпрос след обжалване с решение Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, т. 150 по-горе, EU:C:2006:592, т. 42 и 43).

154    Същевременно, тъй като спазването на правото на защита като принцип, чийто фундаментален характер е подчертаван многократно в практиката на Съда (решение от 9 ноември 1983 г., Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, Rec, EU:C:1983:313, т. 7), има съществено значение в производствата като това в конкретния случай, е важно да се избегне непоправимото застрашаване на това право поради прекомерната продължителност на фазата на разследване и възможността тази продължителност да попречи на представянето на доказателства с цел да се обори твърдението за наличие на поведение, което може да ангажира отговорността на засегнатите предприятия. Поради това разглеждането на евентуалното възпрепятстване на упражняването на правото на защита не трябва да се ограничава до самата фаза, в която това право има пълно действие, а именно втората фаза на административното производство. Преценката относно причината за евентуалното отслабване на ефикасността на правото на защита трябва да обхване цялото това производство, като се има предвид общата му продължителност (решение Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, т. 150 по-горе, EU:C:2006:592, т. 50).

155    От друга страна, когато нарушението на изискването за разумен срок няма отражение върху резултата от производството, наличието на такова нарушение може да накара Общия съд, при упражняване на правомощието му за пълен съдебен контрол, да поправи адекватно произтичащо от превишаването на разумния срок на административното производство нарушение, като при необходимост намали размера на наложената глоба (в този смисъл вж. решение Technische Unie/Комисия, т. 152 по-горе, EU:C:2006:593, т. 202—204 и решение от 16 юни 2011 г., Heineken Nederland и Heineken/Комисия, T‑240/07, Сб., EU:T:2011:284, т. 429 и 434, потвърдено след обжалване с решение Heineken Nederland и Heineken/Комисия, т. 147 по-горе, EU:C:2012:829, т. 100).

 По основателността на второто основание

156    Socitrel по същество твърди, че Комисията не се е съобразила с изискването за разумен срок, тъй като е приела първоначалното решение близо осем години след началото на административното производство, като по този начин според Socitrel било накърнено правото му на защита с оглед по-специално извършените в Socitrel преобразувания и трудностите, с които се сблъскало при събирането на доказателства за защитата си, предвид напусналите във времето членове на неговия персонал.

157    От гореизложеното следва, че за да може продължително административно производство да доведе до отмяна на обжалваното решение или намаляване на размера на глобата, продължителността на това производство трябва да бъде квалифицирана като прекомерна.

158    В разглеждания случай административното производство е проведено в четири последователни фази, първата от които предхожда изложението на възраженията, а трите следващи протичат след това изложение.

159    Първата фаза започва на 9 януари 2002 г., когато Bundeskartellamt предава документите, посочени в точка 21 по-горе, и приключва на 30 септември 2008 г. с приемането на изложението на възраженията.

160    Тогава започва втората фаза (вж. точки 32—37 по-горе), която приключва с приемането на първоначалното решение на 30 юни 2010 г.

161    След подаването на първата поредица от жалби (припомнени в точка 10 по-горе), на 30 септември 2010 г. Комисията приема първо решение за изменение (вж. точка 4 по-горе) с цел да поправи различни грешки, констатирани от нея в първоначалното решение, и с това третата фаза на административното производство приключва.

162    Накрая, на 4 април 2011 г. Комисията приема второто решение за изменение, с което предоставя намаляване на размера на наложената глоба, от една страна, на ArcelorMittal, ArcelorMittal Verderio, ArcelorMittal Fontaine и ArcelorMittal Wire France, и от друга страна, на SLM и Ori Martin, и с това приключва четвъртата фаза на административното производство (вж. точка 6 по-горе).

163    Веднага следва да се отбележи, че изтъкнатото от Socitrel основание се отнася само за първите две фази на административното производство.

164    На 8 май 2014 г., в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. процесуално-организационни действия, Общият съд отправя писмен въпрос до Комисията с цел да получи подробно описание на предприетите от нея действия в периода след проверките, извършени на 19 и 20 септември 2002 г., до приемането на първоначалното решение.

165    Комисията изпълнява това искане с акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 6 юни 2014 г.

166    На 16 юни 2014 г. секретариатът на Общия съд предоставя на Socitrel екземпляр от отговора на Комисията.

167    В отговора си Комисията подробно и убедително описва извършените от нея действия в хода на цялото административно производство и причините, поради които производството е продължило от 2002 г. до 2010 г.

168    Продължителността на административното производство в разглеждания случай се обяснява с редица фактори.

169    В това отношение трябва да се държи сметка за продължителността на картела (над 18 години), за изключително широкия му географски обхват (картелът обхващал повечето от държавите членки), за организацията на картела в географски мащаб и във времето (различните клубове, описани в точки 41—53), за броя на проведените срещи в рамките на различните клубове (над 500), за броя на засегнатите предприятия (17), за броя на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (вж. точка 22 и точка 27 и сл. по-горе) и за изключително големия обем предоставени или получени в хода на проверките документи, които са били изготвени на различни езици и които е трябвало да бъдат анализирани от Комисията, за различните допълнителни искания за предоставяне на информация, изпратени от Комисията до различните засегнати дружества в хода на разкриването на картела (вж. точка 24 и сл. и точка 36 и сл. по-горе), за броя на адресатите на изложението на възраженията (над 40), за броя на езиците на производството (8), както и за различни искания във връзка със способността за плащане (14).

170    Въз основа на предоставените от Комисията данни, свидетелстващи за изключителната сложност на случая, Общият съд счита, че въпреки особената продължителност на първите две фази на производството то не може да се квалифицира като прекомерно. Следователно Комисията не е нарушила изискването за разумен срок.

171    Този извод не може да се оспори с изтъкнатите от Socitrel доводи в подкрепа на твърдението, че правото му на защита било нарушено, тъй като между 2002 г. и 2008 г. групата Companhia Previdente претърпяла значителни промени вследствие на преструктуриранията по повод придобиването на редица дружества — от 21 субектите в групата станали 27 — и тъй като към момента на получаване на изложението на възраженията през септември 2008 г. деянията, за които му се търси отговорност, били толкова отдалечени във времето, че никое от пряко участващите лица вече не било останало или не било в състояние да си спомни за тях.

172    На практика тези доводи са твърде неясни, за да може да се преценят конкретните последици за правото на защита на Socitrel. В това отношение, както се посочва в отговора на Комисията на процесуално-организационните действия, трябва да се отбележи, че Socitrel получава първото искане за предоставяне на информация от страна на Комисията на 11 февруари 2004 г. и че в това искане ясно са били посочени предметът и обхватът на разследването, както във фактически, така и във времеви план. Следователно, считано от тази дата, Socitrel е могло да събере и да представи на Комисията всички доказателства, които счита за релевантни, за да ѝ отговори. Ето защо то не може да се позовава на собствената си небрежност при събирането и съхраняването на евентуални доказателства за целите на защитата си. Освен това при отсъствие на каквито и да било доводи — позволяващи да се разбере доколко изтеклият между септември 2002 г. и февруари 2004 г. срок от една година и половина, в който Комисията се запознава с документите, събрани в хода на проверката или предадени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, е могъл да навреди на упражняването от страна на Socitrel на това право на защита — Общият съд не може да приеме, че е възможно в разглеждания случай този срок да му е навредил.

173    Поради това второто основание трябва да се отхвърли.

 3. По изтъкнатото от Socitrel трето основание, изведено от нарушаване на задължението на Комисията за полагане на грижа, на правото на защита, както и на принципите на лоялност, на добросъвестност и на оправдани правни очаквания

 Припомняне на принципи

174    Най-напред следва да се припомни, че принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза. Според съдебната практика правото да се иска защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (вж. решение от 9 септември 2011 г., Deltafina/Комисия, T‑12/06, Сб., EU:T:2011:441, т. 190 и цитираната съдебна практика).

175    Впрочем съгласно постоянната съдебна практика задължението за полагане на дължима грижа означава, че Комисията е длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към случая материали (вж. решения от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, Rec, EU:C:1991:438, т. 14 и от 16 септември 2013 г., ATC и др./Комисия, T‑333/10, Сб., EU:T:2013:451, т. 84 и цитираната съдебна практика).

176    Освен това многократно е постановявано, че поправянето от съответната институция на опорочаващи дадено решение грешки или пропуски е законосъобразно и в интерес на доброто административно управление (в този смисъл вж. решение от 14 декември 2006 г., Германия/Комисия, T‑314/04 и T‑414/04, EU:T:2006:399, т. 45 и определение от 22 ноември 2007 г., Investire Partecipazioni/Комисия, T‑418/05, EU:T:2007:354, т. 40).

 По основателността на третото основание

177    Socitrel по същество твърди, че още при приемането на първоначалното решение то е било уведомено от Комисията, че това решение ще бъде изменено. Така Socitrel трябвало да подаде жалба, без да познава действителната същност на решението, с което му се налага глоба. По този начин Комисията не изпълнила задължението си за полагане на дължима грижа — което при необходимост се потвърждавало от факта, че впоследствие Комисията за втори път изменя решението, без Socitrel да бъде уведомено за второто решение за изменение — и съответно нарушила правото му на защита.

178    Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.

179    Комисията на практика не може да остави в правния мир да съществува опорочено от нейни грешки или пропуски решение, поради което поправянето от съответната институция на опорочаващи първоначалното решение грешки или пропуски е законосъобразно и в интерес на доброто административно управление (вж. съдебната практика, припомнена в точка 176 по-горе).

180    Следователно Комисията не може да се упреква за това, че с първото решение за изменение е поправила грешките и пропуските, които е установила в първоначалното решение.

181    Трябва да се подчертае, че по посочения начин Комисията също така подсилва мотивите на обжалваното решение.

182    Действително първото решение за изменение е прието от Комисията след подаването на различни жалби, включително тези на жалбоподателите, които в началото са били насочени срещу първоначалното решение. Същевременно Socitrel, както и другите подали жалби предприятия, е приканено от Общия съд да измени при необходимост своите основания и искания вследствие на приемането на това решение.

183    Впрочем трябва да се констатира, че с акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 10 декември 2010 г., Socitrel изменя основанията си с оглед на първото решение за изменение.

184    Освен това, макар да не е адресат на второто решение за изменение, Socitrel получава копие от него по инициатива на Общия съд и е приканено от него да измени при необходимост своите основания и искания, което то и прави с акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 2 август 2011 г., що се отнася до основанията му.

185    Ето защо Socitrel не може да твърди, че правото му на защита е било нарушено от Комисията поради приемането на тези решения за изменение.

186    Socitrel твърди също, че Комисията е нарушила принципа на оправдани правни очаквания, както и принципите на лоялност и на добросъвестност, като обаче причините за посочването на последните два принципа не са ясно уточнени в жалбата му.

187    Доколкото с тези доводи Socitrel твърди, че с извършването на поправката на първоначалното решение Комисията е възпрепятствала постигането на желания резултат с жалбата му срещу първоначалното решение, трябва да се констатира, че в интерес на доброто административно управление Комисията е имала право да поправи първоначалното опорочено от грешки и пропуски решение, преди Общият съд да се е произнесъл.

188    Съответно никакво конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащи от достоверни и оправомощени източници, не е можело да се предостави на Socitrel от администрацията във връзка с оставянето в сила на опорочено от грешки и пропуски решение до евентуалната му отмяна от Общия съд.

189    Комисията също така не може да бъде упреквана в каквото и да било нелоялно и недобросъвестно поведение единствено поради факта, че е изменила — по собствените ѝ признания — опорочено от грешки и пропуски решение.

190    Поради това третото основание трябва да се отхвърли изцяло.

 4. По изтъкнатото от Socitrel четвърто основание и изтъкнатите от Companhia Previdente първи три основания, изведени от нарушаване на член 101, параграф 1 ДФЕС, на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, на принципите на пропорционалност, на лична отговорност и на презумпцията за невиновност, както и от липса на мотиви и несъобразяване на Комисията с предходната ѝ практика при вземане на решения, поради надхвърлянето на максималния размер на глобата, който можело да се определи на Socitrel

 По първата част от изтъкнатото от Socitrel четвърто основание и изтъкнатите от Companhia Previdente първо и второ основание, с които се твърди, че Комисията неправилно счита Companhia Previdente за солидарно отговорно, поради което таванът от 10 % от оборота неправилно е изчислен въз основа на оборота de Companhia Previdente, вместо въз основа на оборота на Socitrel

 Припомняне на факти

191    Companhia Previdente е дружество, управляващо дялови участия в различни дружества.

192    Между 1994 г. и 1998 г. прякото му дялово участие в капитала на Socitrel е 21,2 %, а в капитала на Preside SGPS е 70 %, като последното дружество притежава 70,6 % от капитала на Socitrel.

193    Между 30 декември 1998 г. и 19 септември 2002 г. участието на Companhia Previdente в Preside SGPS достига 100 % от капитала му.

194    Следователно безспорно е, че през посочения период дяловото участие на Companhia Previdente в капитала на Socitrel е между 91,8 % и 93,7 %.

195    Освен това след датата на преустановяване на нарушението Companhia Previdente придобива различни дружества, включително Emesa, Galycas и ITC, като те и трите също са санкционирани от Комисията за участието си в картела.

 Припомняне на обжалваното решение

196    Съображения 765—768 от обжалваното решение гласят:

„(765) Между 1994 г. и края на 1998 г. [Companhia Previdente] притежава пряко 21,2 % от Socitrel и 70 % от Preside SGPS, което от своя страна през същия период притежава 70,6 % от Socitrel. Между 30 декември 1998 г. и края на 2002 г. Companhia Previdente притежава 100 % от Preside SGPS и посредством Preside SGPS контролира пряко или непряко между 91,8 % и 93,7 % от капитала на Socitrel. Както бе разяснено в съображение 32, от началото на 1994 г., поне до края на 2002 г. между Socitrel и Companhia Previdente е имало многобройни и солидни и лични връзки.

(766)            Companhia Previdente твърди, че не трябва да носи солидарна отговорност със Socitrel, тъй като не е упражнявало решаващо влияние върху поведението на Socitrel. Първо, Companhia Previdente твърди, че Комисията не е представила конкретни факти, позволяващи да се направи извод относно решаващото влияние, упражнявано от Companhia Previdente върху Socitrel. Освен това то твърди, че до 1999 г., когато Socitrel става притежавано почти изцяло от Companhia Previdente негово дъщерно дружество, презумпцията за решаващо влияние била неприложима. Двете предприятия били отделни субекти с различна дейност, като Socitrel упражнявало самостоятелно търговската си дейност. Това било видно от факта, че след изкупуването на Socitrel изпълнителната му администрация не била сменена и останала напълно независима. Освен това Companhia Previdente само упражнявало произтичащите от дяловото му участие права и задължения, като например одобряването на годишните отчети на Socitrel и вземането на решения относно политиката по дивидентите и структурата на капитала. Накрая, Companhia Previdente твърди, че членовете на неговия съвет на директорите участвали в съвета на Socitrel, упражнявайки функция без изпълнителен характер, и че по португалското дружествено право това участие в съвета на Socitrel било лично, а не с цел представляване на дружеството майка.

(767)       При положение че според Комисията презумпцията за упражняване на решаващо влияние се прилага за периода от 30 декември 1998 г. до края на 2002 г., когато Companhia Previdente контролира между 91,8 % и 93,7 % от капитала на Socitrel, изтъкнатите от Companhia Previdente доводи във всички случаи не могат да се приемат предвид наличието на многобройни и солидни лични връзки между двете предприятия поне от началото 1994 г. до края на 2002 г., както това бе описано в съображение 32 от настоящото решение. Комисията по-специално подчертава, че г‑н P. B., г‑н L. F. и г‑н A. S. не само са били членове на съвета на директорите на двете предприятия, но освен това са посещавали и срещите на картела от името на Socitrel редовно и непрекъснато. Ето защо Комисията приема, че Companhia Previdente е упражнявало решаващо влияние върху поведението на Socitrel през цялата продължителност на участието на последното дружество в картела (вж. съображение 694).

(768)       Поради това адресати на настоящото решение са [Socitrel] и [Companhia Previdente]. [Socitrel] носи отговорност за прякото си участие в картела в периода от 7 април 1994 г. до 19 септември 2002 г. [Companhia Previdente] носи солидарна отговорност със [Socitrel] за същия период“.

 Припомняне на принципи

197    Съгласно постоянната съдебна практика понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране. По този въпрос Съдът е уточнил, от една страна, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица, и от друга страна, че когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение (вж. решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сб., EU:C:2011:620, т. 53 и цитираната съдебна практика).

198    От постоянната съдебна практика следва също, че дружество майка може да носи отговорност за поведението на свое дъщерно дружество в частност когато, макар и да притежава отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя самостоятелно пазарното си поведение, а по същество изпълнява указанията, които му дава дружеството майка, по-конкретно с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 54 и цитираната съдебна практика).

199    В подобна ситуация, като се има предвид, че дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и по този начин съставляват едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, Комисията може да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да е необходимо да се доказва личното участие на последното в нарушението (вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 55 и цитираната съдебна практика). Следователно не непременно отношение на подбудителство за извършване на нарушението между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участие на първото в посоченото нарушение, е това, което оправомощава Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка, а фактът, че засегнатите дружества представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 88).

200    Трябва да се направи уточнението, че съгласно тази съдебна практика Комисията не бива да се ограничава с констатацията, че предприятието може да упражнява решаващо влияние върху друго предприятие, без да провери дали действително е упражнявало такова влияние. Напротив, от тази съдебна практика следва, че по принцип Комисията следва да докаже наличието на решаващо влияние въз основа на съвкупност от фактически обстоятелства, сред които по-конкретно евентуалните ръководни правомощия на едното спрямо другото предприятие (в този смисъл вж. решения от 2 октомври 2003 г., Aristrain/Комисия, C‑196/99 P, Rec, EU:C:2003:529, т. 95—99; от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Rec, EU:C:2005:408, т. 118—122 и от 20 март 2002 г., HFB и др./Комисия, T‑9/99, Rec, EU:T:2002:70, т. 527).

201    Същевременно Съдът е уточнил, че в особения случай, в който дружеството майка притежава 100 % от капитала на дъщерното си дружество, нарушило правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява подобно влияние (наричана по-нататък „презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние“) (вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 56 и цитираната съдебна практика).

202    При това положение е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да се изведе презумпцията, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество. Впоследствие Комисията ще може да държи дружеството майка солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, за да удостовери, че дъщерното му дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 57 и цитираната съдебна практика).

203    Трябва да се направи уточнението, че макар в практиката си Съдът освен притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество да посочва и други обстоятелства, каквито са неоспорването на упражненото от дружеството майка влияние върху търговската политика на дъщерното дружество и общото представляване на двете дружества в хода на административното производство (решение от 16 ноември 2000 г., Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Rec, EU:C:2000:630, т. 28 и 29), все пак подобни обстоятелства не са били посочени от Съда с цел да обвърже прилагането на спомената презумпция с представянето на допълнителни данни за действителното упражняване на влияние от страна на дружеството майка (в този смисъл вж. решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сб., EU:C:2009:536, т. 60—62 и цитираната съдебна практика). С други думи, Комисията не е длъжна с цел да приложи презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в конкретен случай да представя допълнителни данни към тези, доказващи приложимостта и действието на тази презумпция (в този смисъл вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 63 и цитираната съдебна практика).

204    Същевременно дружество майка, което притежава почти целия капитал на своето дъщерно дружество, по принцип се намира в сходно положение с това на изключителен собственик от гледна точка на правото си да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество предвид икономическите, организационните и правните си връзки с него. Следователно в този случай Комисията има право да приложи същия доказателствен режим, а именно да прибегне до презумпцията, че споменатото дружество майка действително упражнява правото си да оказва решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. Същевременно не е изключено в определени случаи миноритарните съдружници да могат да разполагат по отношение на дъщерното дружество с права, позволяващи им да оспорят очертаната по-горе аналогия (решение от 30 септември 2009 г., Arkema/Комисия, T‑168/05, EU:T:2009:367, т. 53, потвърдено след обжалване с решение от 29 септември 2011 г., Arkema/Комисия, C‑520/09 P, Сб., EU:C:2011:619).

205    Презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние цели по-конкретно да въведе равновесие между, от една страна, важността на целта за наказване на поведенията в нарушение на правилата на конкуренцията, по-специално на член 101 ДФЕС, и за предотвратяване на тяхното повторно извършване, и от друга страна, важността на изискванията на някои общи принципи на правото на Съюза, като по-конкретно принципите на презумпция за невиновност, на индивидуализиране на наказанията и на правната сигурност, както и на закрила на правото на защита, включително принципа на равни процесуални възможности. Именно поради тази причина презумпцията е оборима (решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 59).

206    Впрочем следва да се припомни, от една страна, че тази презумпция почива на констатацията, според която освен при наистина изключителни обстоятелства, дружество, притежаващо целия капитал на дъщерно дружество, може — тъй като делът от капитала е един — да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, и от друга страна, че липсата на действително упражняване на тези правомощия за влияние обикновено има смисъл да се търси в рамките на субектите, срещу които действа тази презумпция (решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 60).

207    При тези условия, ако за оборването на посочената презумпция беше достатъчно заинтересована страна да изтъкне само неподкрепени с доказателства твърдения, до голяма степен тази презумпция щеше да бъде излишна (решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 61).

208    Впрочем съгласно постоянната съдебна практика само по себе си обстоятелството, че дружество майка е холдинг, не е достатъчно, за да се изключи възможността това дружество да е упражнявало решаващо влияние върху посоченото дъщерно дружество. Всъщност в контекста на група от дружества холдингът, който координира по-специално финансовите инвестиции в групата, е дружество, чиято задача е да групира участия в различни дружества и чиято функция е да осигури единно ръководство на тези дружества, в частност посредством бюджетния контрол (в този смисъл вж. решения от 8 октомври 2008 г., Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сб., EU:T:2008:415, т. 63; от 13 юли 2011 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑38/07, Сб., EU:T:2011:355, т. 70 и цитираната съдебна практика, и от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, Сб., EU:T:2012:332, т. 283).

209    За да се установи дали дадено дъщерно дружество определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които свързват това дъщерно дружество с неговото дружество майка и които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат предмет на изчерпателно изброяване (решение Akzo Nobel и др./Комисия, т. 203 по-горе, EU:C:2009:536, т. 74).

210    Тази преценка не следва да се ограничава само до елементите, свързани с търговската политика stricto sensu на дъщерното дружество като стратегията на разпространение или на цените. По-конкретно презумпцията за упражняване на решаващо влияние не може да бъде оборена само като се докаже, че дъщерното дружество управлява тези конкретни аспекти на своята търговска политика, без да получава указания в това отношение (вж. решение от 16 юни 2011 г., FMC/Комисия, T‑197/06, Сб., EU:T:2011:282, т. 105 и цитираната съдебна практика). От това следва, че самостоятелността на дъщерното дружество не може да бъде установена само като се докаже, че то управлява самостоятелно конкретни аспекти на своята политика, свързана с предлагането на пазара на засегнатите от нарушението продукти (решение FMC/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2011:282, т. 106).

211    В допълнение, тъй като самостоятелността на дъщерното дружество не се преценява с оглед само на аспектите на оперативното управление на предприятието, фактът, че дъщерното дружество никога не е провеждало в полза на дружеството майка специална политика на информиране на съответния пазар, не може да бъде достатъчен, за да се докаже неговата самостоятелност (решение FMC/Комисия, т. 210 по-горе, EU:T:2011:282, т. 145).

212    Освен това с обстоятелството, че от документите по преписката не става видно дружеството майка да е давало нареждания на дъщерното си дружество, не би могло да се докаже, че такива нареждания не съществуват (вж. решение Arkema/Комисия, т. 204 по-горе, EU:T:2011:251, т. 118 и цитираната съдебна практика).

213    Също така трябва да се припомни, че според съда на Съюза представляването на дружеството майка в управителните органи на дъщерното му дружество е релевантно доказателство за упражняването на действителен контрол върху търговската политика на последното (решение от 27 септември 2012 г., Total/Комисия, T‑344/06, EU:T:2012:479, т. 73; в този смисъл вж. също решения от 26 април 2007 г., Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сб., EU:T:2007:115, т. 137 и FMC/Комисия, т. 210 по-горе, EU:T:2011:282, т. 150).

214    Накрая, освен това може да се приеме, че дружеството майка носи отговорност за извършеното от дъщерното му дружество нарушение дори когато в групата са налице голям брой оперативни дружества (решения Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, т. 149 по-горе, EU:T:1999:80, т. 989 и от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, Сб., EU:T:2012:478, т. 52).

 По основателността на първата част от изтъкнатото от Socitrel четвърто основание и изтъкнатите от Companhia Previdente първо и второ основание

215    Трябва да се припомни, че Socitrel носи отговорност за периода от 7 април 1994 г. до 19 септември 2002 г. и че Companhia Previdente носи солидарна отговорност за същия период на нарушението.

216    Следва обаче да се направи разграничение между, от една страна, периода от 7 април 1994 г. до 29 декември 1998 г., за който Комисията по същество приема, че разполага с доказателства, потвърждаващи упражняването на решаващо влияние от Companhia Previdente върху Socitrel, и от друга страна, периода от 30 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г., за който тя приема, че предвид размера на дяловото участие на Companhia Previdente в капитала на дъщерното му дружество Socitrel, презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние може да се приложи.

217    Жалбоподателите по същество твърдят, първо, че Companhia Previdente не може да носи отговорност, тъй като нарушението е извършено единствено от Socitrel и няма доказателства, от които да е видно, че дружеството майка е взело участие или дори само е знаело за нарушението, второ, че Комисията не може да използва презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, тъй като Companhia Previdente никога не е притежавало изцяло капитала на дъщерното си дружество, трето, че при всички положения, те представят доказателства, оборващи въпросната презумпция, и накрая, четвърто, че за периода от 7 април 1994 г. до 29 декември 1998 г. Комисията се позовава единствено на наличието на „многобройни силни лични връзки“ между Companhia Previdente и Socitrel и на факта, че някои от общите за двете дружества членове на съвета на директорите са знаели за картела, без обаче да взема предвид изтъкнатите от двете дружества доводи, за да докажат неупражняването на решаващо влияние от дружеството майка върху дъщерното му дружество.

218    Никой от тези доводи обаче не може да се приеме.

219    Последователно ще се разгледат отговорността на Companhia Previdente, произтичаща от неправомерното поведение на дъщерно му дружество, доказателствата, с които се установява упражняването на решаващо влияние от Companhia Previdente върху Socitrel през периода от 7 април 1994 г. до 29 декември 1998 г., въпросът дали Комисията е могла да използва презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние за периода от 30 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г. и накрая, различните изтъкнати от жалбоподателите доводи, с които те искат едновременно да докажат неупражняването на такова влияние в периода от 7 април 1994 г. до 29 декември 1998 г. и да оборят презумпцията за действително упражняване на такова влияние в по-късния период.

 – По отговорността на Companhia Previdente, произтичаща от неправомерното поведение на дъщерното му дружество

220    Що се отнася до твърдението, че Companhia Previdente не носи отговорност, произтичаща от неправомерното поведение, за което вината била изцяло на Socitrel, с оглед на припомнената в точка 199 по-горе постоянна практика на Съда отново трябва да се отбележи, че не е необходимо да се доказва личното участие на дружеството майка в нарушението, за може то да бъде адресат на решение, с което му се налага глоба поради извършването на нарушението.

221    Поради това доводите на жалбоподателите в подкрепа на твърдението, че Companhia Previdente не трябва да носи отговорност за нарушението, тъй като самото то не го е извършило, не може да се приемат и съответно това оплакване следва да се отхвърли.

 – По периода от 7 април 1994 г. до 29 декември 1998 г. и по доказателствата, с които се установява упражняването на решаващо влияние от Companhia Previdente върху Socitrel

222    Трябва да се припомни, че след като в обжалваното решение разглежда дяловото участие на дружеството майка в капитала на дъщерното му дружество, Комисията отбелязва наличието на „многобройни силни лични връзки“ между Companhia Previdente и Socitrel и факта, че някои от общите за двете дружества членове на съвета на директорите са знаели за картела. От това тя прави заключението, че Companhia Previdente е упражнявало решаващо влияние върху Socitrel.

223    Трябва да се разгледа основателността на всяко от тези доказателства.

224    Що се отнася до размера на дяловото участие на Companhia Previdente в капитала на Socitrel, от една страна, трябва да се отбележи становището на Комисията, че по португалското дружествено право акционер, който притежава повече от две трети от правата на глас в акционерно дружество — като Companhia Previdente, което притежава пряко дялово участие от 21,2 % в капитала на Socitrel и от 70 % в капитала на Preside SGPS, което от своя страна притежава 70,6 % от капитала на Socitrel — по принцип има пълен контрол върху него, тъй като може да одобрява всички решения, по-специално тези във връзка с избора на управителния орган, независимо от структурата му. От друга страна, Комисията прави уточнението, че това положение може да се избегне само ако в някои разпоредби от дружествения договор или в някои правила, въведени със споразумения на акционерите, се предвиди друго с цел да се даде възможност за формиране на блокиращи малцинства за определени стратегически решения. Същевременно според Комисията Socitrel нито доказва, нито дори твърди, че съществува каквато и да било разпоредба от този вид.

225    В хода на съдебното заседание на жалбоподателите е отправен въпрос в това отношение и те не оспорват посочените обстоятелства.

226    Ето защо трябва да се констатира, че в разглеждания период Companhia Previdente е притежавала значително дялово участие в капитала на дъщерното си дружество, което участие ѝ е позволявало да упражнява контрол върху всички вземани в него решения.

227    Що се отнася до общите членове на съвета на директорите, трябва да се има предвид адресирания от Socitrel до Комисията документ от 29 юни 2006 г. (стр. 19662—19664 от административната преписка), от който е видно, че Socitrel и Companhia Previdente са имали двама общи членове на съвета на директорите през 1995 г. (г‑н A. C. и г‑н P. B.), през 1996 г. (г‑н L. D. и г‑н P. B.) и през 1997 г. (г‑н L. D. и г‑н P. B.) и трима общи членове на съвета на директорите през 1998 г. (г‑н A. S., г‑н L. D. и г‑н L. F.).

228    Впрочем следва отново да се отбележи, че съгласно припомнената в точка 213 по-горе съдебна практика представляването на дружеството майка в управителните органи на дъщерното му дружество е релевантно доказателство за упражняването на действителен контрол върху търговската политика на последното.

229    Трябва също така да се подчертае, че г‑н P. B. е участвал в срещите на картела между 26 август 1993 г. и 14 май 1998 г. От своя страна г‑н L. F. е участвал в срещите на картела между 8 септември 1998 г. и 30 юли 2002 г. Накрая, г‑н A. S., който е начело на двете дружества между 18 септември 1998 г. и края на 2002 г., участва в срещите на картела между 10 декември 1998 г. и 22 май 2001 г. Тези факти не се оспорват от жалбоподателите.

230    Следователно тези членове на съвета на директорите на дружеството майка са били напълно наясно с неправомерните действия на дъщерното му дружество, тъй като самите те са участвали в тях.

 – По периода от 30 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г. и презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху дъщерното му дружество

231    В хода на съдебното заседание жалбоподателите признават, че с оглед на припомнената в точка 204 по-горе практика на Съда, установена след подаването на жалбата им срещу първоначалното решение, Комисията е имала право да използва презумпцията за упражняване на решаващо влияние от Companhia Previdente върху Socitrel, макар дяловото участие на дружеството майка в капитала на дъщерното му дружество да е под 100 %.

232    Те отбелязват, че макар да оттеглят доводите си по този въпрос, все пак ги поддържат с цел да оборят въпросната презумпция.

 – По представените от жалбоподателите доказателства, с които искат едновременно да докажат неупражняването на решаващо влияние в периода от 7 април 1994 г. до 29 декември 1998 г. и да оборят презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние в периода от 30 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г.

233    Жалбоподателите по същество считат, че въпреки, от една страна, размера на дяловото участие на Companhia Previdente в капитала на дъщерното му дружество и наличието на общи членове на съвета на директорите през първия период и от друга страна, още по-големия размер на дяловото участие на Companhia Previdente в капитала на дъщерното му дружество през втория период, обосноваващ прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, съществували редица доказателства за това, че Companhia Previdente не е упражнявало решаващо влияние върху Socitrel.

234    Най-напред, веднага трябва да се отхвърли първото изтъкнато от жалбоподателите оплакване за това, че презумпция, основаваща се единствено на притежаването на капитала на дъщерно дружество, представлява probatio diabolica за дружеството майка, което би искало да я обори, и съответно с нея се нарушава принципът на лична отговорност и презумпцията за невиновност.

235    Всъщност трябва да се припомни, че съгласно практиката на Съда презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние цели по-конкретно да въведе равновесие между, от една страна, важността на целта за наказване на поведенията в нарушение на правилата на конкуренцията, по-специално на член 101 ДФЕС, и за предотвратяване на тяхното повторно извършване, и от друга страна, важността на изискванията на някои общи принципи на правото на Съюза, като по-конкретно принципите на презумпция за невиновност, на индивидуализиране на наказанията и на правната сигурност, както и на закрила на правото на защита, включително принципа на равни процесуални възможности. Именно поради тази причина презумпцията е оборима (решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 59).

236    От съдебната практика също следва, че макар дадена презумпция да е трудно оборима, тя остава допустима, ако е пропорционална на преследваната законосъобразна цел, ако е налице възможност да се приведат доказателства за противното и ако правото на защита е гарантирано (вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 62 и цитираната съдебна практика).

237    За тази цел трябва да се представят достатъчно доказателства, позволяващи да се установи, че дъщерното дружество е имало самостоятелно пазарно поведение (вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 57 и цитираната съдебна практика). Жалбоподателят обаче не може да обори въпросната презумпция, излагайки само неподкрепени твърдения (решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 61).

238    За да се установи дали дадено дъщерно дружество определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които свързват това дъщерно дружество с неговото дружество майка (решение Akzo Nobel и др./Комисия, т. 203 по-горе, EU:C:2009:536, т. 74).

239    Същевременно с никой от изтъкнатите от жалбоподателите доводи не се отрича тезата на Комисията, че Companhia Previdente е упражнявало решаващо влияние върху Socitrel в периода от 7 април 1994 г. до 29 декември 1998 г. или че предвид размера на дяловото му участие в капитала на Socitrel действителното упражняване на това решаващо влияние е можело да се презумира за периода от 30 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г.

240    Първо, обстоятелството, че Companhia Previdente е холдинг, дори без оперативна дейност, не е достатъчно, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние (в този смисъл вж. решения Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, т. 208 по-горе, EU:T:2008:415, т. 63; Shell Petroleum и др./Комисия, т. 208 по-горе, EU:T:2011:355, т. 70 и цитираната съдебна практика, и E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, т. 208 по-горе, EU:T:2012:332, т. 283), и не води до каквото и да било разместване на доказателствената тежест, както неправилно твърди Socitrel.

241    В това отношение сам по себе си фактът, че дружеството майка единствено е управлявало капиталовите си участия съобразно естеството му като дружество и посочения в статута му предмет на дейност, не е достатъчен, за да се оспори тезата на Комисията (в този смисъл вж. решения Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, т. 208 по-горе, EU:T:2008:415, т. 70 и FMC/Комисия, т. 210 по-горе, EU:T:2011:282, т. 130).

242    Също така фактът, че Companhia Previdente и Socitrel са били дружества с различна правосубектност, различни акционери и седалища, е ирелевантен, тъй като те при всички положения са формирали едно и също предприятие (в този смисъл вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 53 и цитираната съдебна практика).

243    Ирелевантен е доводът на жалбоподателите, че по португалското право членовете на съвета на директорите на Companhia Previdente не са го представлявали при участието си в заседанията на съвета на директорите на дъщерното му дружество. Всъщност трябва да се припомни, че дружество не може да се позовава на националната правна уредба, за да се отклони от правилата на Съюза, като при това използваните от последното правни понятия следва поначало да се тълкуват и прилагат еднакво в целия Съюз (решения от 1 февруари 1972 г., Hagen, 49/71, Rec, EU:C:1972:6, т. 6 и от 27 септември 2012 г., Heijmans/Комисия, T‑360/06, EU:T:2012:490, т. 70).

244    Второ, за да са потърси отговорност за противоправното поведение на Socitrel от дружеството му майка, не е необходимо да се доказва, че последното е повлияло на политиката на дъщерното си дружество в конкретната област, в която е извършено нарушението (в този смисъл вж. решение Shell Petroleum и др./Комисия, т. 208 по-горе, EU:T:2011:355, т. 70).

245    Следователно фактът, че самото дружество майка не е извършвало дейност в сектора на стоманата за предварително напрягане също не е достатъчен, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, поради което доводите на жалбоподателя по този въпрос трябва да се отхвърлят.

246    Трето, съгласно постоянната съдебна практика фактът, че Companhia Previdente е притежавало дялови участия в множество други дружества, извършващи дейност в сектори, различни от засегнатия от картела сектор, няма никакво значение (в този смисъл вж. решение Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, т. 149 по-горе, EU:T:1999:80, т. 989 и Shell Petroleum и др./Комисия, т. 214 по-горе, EU:T:2012:478, т. 52).

247    Четвърто, твърдението на Socitrel, че се е ползвало с пълна самостоятелност по отношение на търговската си стратегия, също трябва да се отхвърли.

248     Всъщност, от една страна, презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние не може да се обори само като се докаже, че Socitrel е управлявало търговската си политика stricto sensu, като стратегията на разпространение или на цените, без да получава указания от Companhia Previdente в това отношение. По същия начин, тъй като самостоятелността на Socitrel не се преценява с оглед само на аспектите на оперативното управление на предприятието, фактът, че дъщерното дружество никога не е провеждало в полза на дружеството майка специална политика на информиране за съответния пазар, не може да бъде достатъчен, за да се докаже неговата самостоятелност (в този смисъл вж. решение FMC/Комисия, т. 210 по-горе, EU:T:2011:282, т. 105 и сл. и цитираната съдебна практика).

249    От друга страна, Socitrel само изтъква доводи, без обаче да доказва истинността им. Същевременно за оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние не са достатъчни само твърдения (в този смисъл вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 197 по-горе, EU:C:2011:620, т. 61).

250    Пето, самостоятелността, с която Socitrel се ползвало поради историческия контекст при придобиването от Companhia Previdente на това дружество, което преди това било държавно предприятие, не може да се изведе единствено от това обстоятелство, нито от факта, че действащото преди това изпълнително ръководство останало начело на предприятието след изкупуването му.

251    Ето защо тези доводи трябва да се отхвърлят.

252    Шесто, трябва да се направи уточнението, че съгласно постоянната съдебна практика вменяването на отговорност на дадено предприятие за нарушение на член 101 ДФЕС не предполага действие, нито дори узнаване от страна на основните съдружници или управители на засегнатото от това нарушение предприятие, а действието на лице, което е упълномощено да действа за сметка на предприятието (решения от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Rec, EU:C:1983:158, т. 97 и от 20 март 2002 г., Brugg Rohrsysteme/Комисия, T‑15/99, Rec, EU:T:2002:71, т. 58).

253    Следователно фактът, че Companhia Previdente не е знаело за неправомерното поведение на дъщерното си дружество — ако се приеме за доказан, quod non — при всички положения би бил ирелевантен за евентуалното търсене на солидарна отговорност от Companhia Previdente за поведението на дъщерното му дружество.

254    В заключение, трябва да се констатира, че жалбоподателите не успяват да докажат, че Companhia Previdente не е упражнявало решаващо влияние върху Socitrel и че последното е имало напълно самостоятелно пазарно поведение.

255    Ето защо Комисията основателно счита, че Companhia Previdente е солидарно отговорно както за периода от 7 април 1994 г. до 29 декември 1998 г., така и за периода от 30 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г.

256    Поради това първата част от изтъкнатото от Socitrel четвърто основание и изтъкнатите от Companhia Previdente две първи основания следва да се отхвърлят.

 По втората и третата част от изтъкнатото от Socitrel четвърто основание, както и по първата и втората част от изтъкнатото от Companhia Previdente трето основание, които са изложени при условията на евентуалност и при условията на евентуалност спрямо предходното и които са изведени, от една страна, от неправилното вземане предвид на оборота на Emesa, Galycas и ITC при изчисляването на тавана от 10 %, и от друга страна, от неправилното вземане предвид на оборота за 2009 г. на Companhia Previdente

 Припомняне на обжалваното решение

257    При изчисляването на предвидения в член 23 от Регламент № 1/2003 таван от 10 %, след като отхвърля твърденията на жалбоподателите, Комисията взема предвид оборота на групата, състояща се от Companhia Previdente и всички нейни дъщерни дружества, за 2009 г., включително Emesa, Galycas и ITC, които Companhia Previdente купува през 2004 г. и 2005 г. (съображения 1059, 1061, 1062 и 1063—1069 от обжалваното решение).

 Припомняне на принципи

258    В член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 се предвижда, че „за всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година“.

259    По смисъла на тази разпоредба таванът от 10 % от оборота трябва да се изчисли въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, съставляващи стопанския субект, действащ като предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (в този смисъл вж. решения от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 56 и HFB и др./Комисия, т. 200 по-горе, EU:T:2002:70, т. 528).

260    Всъщност тази горна граница на глобата е предназначена да предотврати налагането на глоби, за които може да се предвиди, че е невъзможно да бъдат платени от съответните предприятия предвид големината на тези предприятия, определена, макар и приблизително и несъвършено, с оглед на цялостния им оборот. Следователно това е граница, която следва да се прилага еднакво към всички предприятия и която се определя в зависимост от големината на всяко от тях с цел да се избегне налагането на прекомерни и несъразмерни глоби (вж. решение Groupe Gascogne/Комисия, т. 259 по-горе, EU:C:2013:770, т. 48 и цитираната съдебна практика).

261    Тази цел обаче трябва да се съвместява с необходимостта глобата да има достатъчен възпиращ ефект, което оправдава отчитането на големината и икономическата мощ на съответното предприятие, тоест на цялостните ресурси на извършителя на нарушението (вж. решение Groupe Gascogne/Комисия, т. 259 по-горе, EU:C:2013:770, т. 49 и цитираната съдебна практика).

262    Всъщност именно търсеното въздействие върху съответното предприятие оправдава отчитането на големината и цялостните ресурси на това предприятие, така че да се осигури достатъчен възпиращ ефект на глобата, при което санкцията не трябва да е пренебрежимо малка в частност с оглед на финансовите възможности на това предприятие (вж. решение Groupe Gascogne/Комисия, т. 259 по-горе, EU:C:2013:770, т. 50 и цитираната съдебна практика).

263    При тези условия се явява оправдано, когато се оценяват финансовите ресурси на предприятие, което отговаря за нарушение на правилата за конкуренция в правото на Съюза, да се взема предвид оборотът на всички дружества, спрямо които съответното предприятие има възможността да упражнява решаващо влияние (решение Groupe Gascogne/Комисия, т. 259 по-горе, EU:C:2013:770, т. 51).

264    Същевременно обаче, ако съставляващата предприятието стопанска единица е престанала да съществува между момента на извършване на нарушението и момента на приемане на решението, с което се налага глоба, всеки адресат на решението има право разглежданият максимален размер да бъде приложен към него индивидуално (в този смисъл вж. решение от 15 юни 2005 г., Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, EU:T:2005:220, т. 390).

265    Също така, що се отнася до определянето „предходната стопанска година“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, съгласно съдебната практика в случаите, когато по нищо не личи, че дадено предприятие е преустановило търговската си дейност или е отклонило оборота си, за да избегне налагането на голяма глоба, следва да се счита, че Комисията е длъжна да определи максималния размер на глобата въз основа на най-скорошния оборот, отразяващ пълна година със стопанска дейност (решение от 29 ноември 2005 г., Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, T‑33/02, Rec, EU:T:2005:428, т. 49).

266    Общият съд също така приема, че Комисията няма право произволно да прилага тавана от 10 % за финансовите години преди финансовата година, предхождаща датата на приемане на решението. Комисията може да използва такава по-предишна финансова година само при изключителни обстоятелства, ако например съответното предприятие не е реализирало никакъв оборот през финансовата година, предхождаща приемането на решението на Комисията. Освен това дори и в този случай Комисията не разполага с широко право на преценка при избора на финансовата година, която трябва да се използва за определянето на максималния размер на глобата. Всъщност тя е длъжна да използва последната пълна финансова година, отразяваща пълна година с нормална стопанска дейност (в този смисъл вж. решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, т. 265 по-горе, EU:T:2005:428, т. 39—42 и 74).

267    Впрочем, макар от съдебната практика да следва, че за изчисляването на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер на глобата Комисията по принцип трябва да взема предвид реализирания от съответното предприятие оборот през последната пълна финансова година към датата на приемане на решението за налагане на глоба (в този смисъл вж. решение от 7 юни 2007 г., Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сб., EU:C:2007:326, т. 32), от контекста и от целите, преследвани с правната уредба, от която е част въпросната разпоредба, обаче следва, че когато оборотът от финансовата година, предхождаща приемането на решението на Комисията, не отразява пълна финансова година с нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца и съответно не дава никаква полезна информация за действителното икономическо положение на съответното предприятие и за подходящия размер на глобата, която трябва да му се наложи, този оборот не може да се взема предвид при определянето на максималния размер на глобата. В тази хипотеза, която може да възникне само при извънредни обстоятелства, при изчисляването на максималния размер на глобата Комисията е длъжна да използва последната пълна финансова година, отразяваща пълна година с нормална стопанска дейност (решение от 12 декември 2012 г., 1. garantovaná/Комисия, T‑392/09, EU:T:2012:674, т. 86, потвърдено след обжалване с решение от 15 май 2014 г., 1. garantovaná/Комисия, C‑90/13 P, EU:C:2014:326).

268    В това отношение трябва да се направи уточнението, че използването в съдебната практика на израза „пълна финансова година с нормална стопанска дейност“ цели да се изключи възможността за вземане предвид на финансова година, през която съответното предприятие е приключвало дейността си — макар стопанската дейност все още да не е била преустановена напълно — и по-общо, на финансова година, през която поведението на съответното предприятие на пазара не е съответствало на поведението на предприятие, извършващо стопанска дейност при обичайни условия. От друга страна обаче, сам по себе си фактът, че реализираните оборот или печалба в определена финансова година са значително по-ниски или по-високи от реализираните такива в предходни финансови години, не означава, че въпросната финансова година не е пълна финансова година с нормална стопанска дейност (решение от 12 декември 2012 г., Almamet/Комисия, T‑410/09, EU:T:2012:676, т. 253).

 Съображения на Общия съд

269    Жалбоподателите по същество твърдят, от една страна, че Комисията неправилно взема предвид оборота на Emesa, Galycas и ITC при изчисляването на тавана от 10 %, и от друга страна, че в това отношение Комисията неправилно отчита оборота за 2009 г. на Companhia Previdente.

270    Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.

271    От една страна, що се отнася до финансовата година, която трябва да се вземе при прилагането на тавана от 10 %, в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията трябва да използва целия оборот за 2009 г. по отношение на Companhia Previdente, без да отчита евентуалните промени нагоре или надолу на този оборот спрямо датата на преустановяване на нарушението, тъй като всъщност Companhia Previdente не се е намирало в изключително положение, позволяващо дерогация от това правило по смисъла на практиката на Общия съд и на Съда по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (вж. точка 266 по-горе).

272    Поради това доводите на жалбоподателите по този въпрос, както и доводите относно продължителността на административното производство, трябва да бъдат отхвърлени.

273    От друга страна, съгласно припомнената в точка 263 по-горе съдебна практика Комисията е трябвало да изчисли тавана от 10 % от оборота по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, съставляващи действащия като едно предприятие стопански субект.

274    Ето защо за тази цел Комисията е трябвало да вземе оборота на Emesa, Galycas и ITC, които са били част от групата Companhia Previdente през 2009 г., и това съответно не прави наложената на жалбоподателите глоба непропорционална.

275    В допълнение трябва да се констатира, както подчертава Комисията, че Companhia Previdente е солидарно отговорно само за поведението на Socitrel, което е дъщерно дружество на Companhia Previdente към момента на извършване на нарушението, а не за глобата, наложена на Emesa, Galycas и ITC, които Companhia Previdente не е притежавала по това време.

276    Ето защо втората и третата част от изтъкнатото от Socitrel четвърто основание и първата и втората част от изтъкнатото от Companhia Previdente трето основание трябва да се отхвърлят.

 5. По изтъкнатото от Socitrel пето основание, изведено от нарушаване на принципите на пропорционалност и на оправдани правни очаквания при прилагането на точки 13 и 22 от Насоките от 2006 г., както и от липса на мотиви

 Припомняне на принципи

277    Трябва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при определянето на размерите на глобите трябва да се взема предвид продължителността на нарушението и всички елементи, които могат да повлияят на преценката на тежестта му (вж. решения от 11 юли 2013 г., Gosselin Group/Комисия, C‑429/11 P, EU:C:2013:463, т. 88 и цитираната съдебна практика и Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, EU:C:2013:464, т. 98 и цитираната съдебна практика).

278    В това отношение съгласно постоянната практика на Съда тежестта на нарушенията на правото на Съюза в областта на конкуренцията трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, като например специфичните обстоятелства по случая, неговия контекст и възпиращия ефект на глобите, без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид (вж. решения Gosselin Group/Комисия, т. 277 по-горе, EU:C:2013:463, т. 89 и цитираната съдебна практика и Team Relocations и др./Комисия, т. 277 по-горе, EU:C:2013:464, т. 99 и цитираната съдебна практика).

279    Сред факторите, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко от предприятията, ролята, която всяко от тях е имало при създаването на картела, печалбата, която са могли да извлекат от него, техният размер и стойността на засегнатите стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за целите на Съюза (вж. решения от 12 ноември 2009 г., Carbone-Lorraine/Комисия, C‑554/08 P, EU:C:2009:702, т. 43 и цитираната съдебна практика; Gosselin Group/Комисия, т. 277 по-горе, EU:C:2013:463, т. 90 и цитираната съдебна практика и Team Relocations и др./Комисия, т. 277 по-горе, EU:C:2013:464, т. 100 и цитираната съдебна практика).

280    Също така съгласно постоянната съдебна практика фактът, че съответното предприятие не е участвало във всички основни елементи на даден картел или че е имало незначителна роля в аспектите, в които е участвало, не е релевантен при установяването на нарушение от негова страна. Същевременно, макар евентуалното ограничено значение на участието на засегнатото предприятие да не може да постави под въпрос личната му отговорност за цялото нарушение, то все пак може да повлияе върху преценката на неговия обхват и тежест и съответно върху определянето на размера на санкцията (в този смисъл вж. решения от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Rec, EU:C:1999:356, т. 90; от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Rec, EU:C:2004:6, т. 86; Dansk Rørindustri и др./Комисия, т. 200 по-горе, EU:C:2005:408, т. 145).

281    Прието е също така, че при преценката на относителната тежест на участие на всеки от нарушителите в картела Комисията е длъжна да вземе предвид обстоятелството, че евентуално някои нарушители не носят отговорност — по смисъла на решение Комисия/Anic Partecipazioni, точка 280 по-горе (EU:C:1999:356, т. 87) — за всички части на този картел (решение от 19 май 2010 г., Chalkor/Комисия, T‑21/05, Сб., EU:T:2010:205, т. 100).

282    Що се отнася до принципа на пропорционалност, трябва да се припомни, че той изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел. В контекста на изчисляване на глобите тежестта на нарушението трябва да бъде установена в зависимост от множество фактори, като не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от факторите за преценка в сравнение с останалите. В този контекст принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (вж. решения от 27 септември 2006 г., Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Rec, EU:T:2006:270, т. 226—228 и цитираната съдебна практика и от 28 април 2010 г., Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, Сб., EU:T:2010:168, т. 264 и цитираната съдебна практика).

283    Накрая, съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 3 май 2007 г., Advocaten voor de Wereld, C‑303/05, Сб., EU:C:2007:261, т. 56 и цитираната съдебна практика).

 По основателността на петото основание

284    Socitrel, най-напред, твърди, че тъй като му е била определена ставка за тежест от 18 % — и допълнителен размер с цел възпиране въз основа на същия процент — Socitrel е било третиране по почти еднакъв начин с Emesa и Tycsa, на които е определена ставка от 19 %, при положение че извършеното от него нарушение е значително по-маловажно от нарушението, извършено от тези две други предприятия.

285    По нататък, Socitrel по същество твърди, че при определянето на ставката за тежест Комисията е пропуснала да отчете поредица от присъщи за него фактори, включително факта, че е малко по размер предприятие със семеен характер, че това е първият случай на участие в картел от негова страна, че участието му е било само с инцидентен характер и че поради по-слабите си правни и икономически познания, дължащи се малката му големина, за него е било по-трудно да прецени последиците от поведението си.

286    Накрая, Socitrel счита, че решението е опорочено поради липса на мотиви, тъй като не може да разбере доводите, въз основа на които са определени ставката за тежест и допълнителният размер.

287    Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.

288    Първо, трябва да се припомни, че в обжалваното решение (съображение 953) Комисията въвежда три категории при определянето на ставка за тежест, като се основава на естеството на извършеното нарушение (съображения 939—945), общия пазарен дял (съображение 946) и географския обхват на картела (съображения 947—949):

–        категория със ставка 16 %, която се отнася само за Fundia и която се обосновава с това, че посоченото предприятие участва само в „координацията“ по отношение на Addtek (съображение 939);

–        категория със ставка 18 %, която е обоснована с два критерия: участие само в Клуб España и късно узнаване за общоевропейския обхват на картела; Socitrel е включено в тази категория (съображение 949);

–        категория със ставка 19 %, където се намират всички останали участвали в картела предприятия (съображение 953).

289    Трябва да се констатира, че Emesa и Tycsa са участвали активно в Клуб Цюрих (едното от 1992 г., а другото от 1993 г.) и в Клуб Европа, докато Socitrel не е участвало в никой от тези клубове и това съответно се отчита от Комисията.

290    Наистина разликата между ставките на съответните категории, към които спадат Emesa и Tycsa, от една страна, и Socitrel, от друга страна, е малка, но следва да се припомни, че съгласно точка 21 от Насоките от 2006 г. вземаният предвид дял от стойността на продажбите може да достигне 30 % и че съгласно точка 23 от същите насоки хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията и с оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. Поради това делът от стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата.

291    Така в разглеждания случай трябва да се констатира, че предвид припомненото в съображение 939 от обжалваното решение естество на нарушението (подялба на пазара/определяне на квоти, разпределяне на клиенти и хоризонтално фиксиране на цени) определената от Комисията ставка за тежест за категорията, извършила нарушението, се намира в долната част на горната половина на скàлата (между 15 % и 30 %), което води до малка разлика с друга категория, извършила нарушение, което също се отнася до хоризонтални споразумения за фиксиране на цени, подялба на пазар и ограничаване на производство.

292    Трябва също така да се констатира, че извършеното разграничаване от Комисията между категорията, към която по-специално спадат Emesa и Tycsa, от една страна, и категорията, към която спадат Socitrel, Fapricela и Proderac, от друга страна, се основава на обективни елементи.

293    Поради това Socitrel не може да твърди, че е допуснато нарушение на принципа на равно третиране, единствено въз основа на тази малка разлика между двете определени от Комисията ставки за тежест.

294    Второ, Socitrel твърди, че участието се е ограничило до Иберийския полуостров.

295    Трябва обаче да се констатира, че Комисията надлежно отчита този факт, като във връзка със стойността на продажбите използва единствено стойността на продажбите, реализирани от Socitrel на Иберийския полуостров (съображение 949 от обжалваното решение).

296    Трето, Socitrel твърди, че предвид не е била взета незначителната му роля. То твърди също, че е имало само периферна роля в картела, а не движеща такава, за разлика от други иберийски предприятия, като например Tycsa и Emesa.

297    Трябва да се припомни, че незначителната роля, което съответното предприятие има в картела, е смекчаващо обстоятелство, което се преценява отделно от обективната тежест на нарушението като такова.

298    Ето защо доводите на Socitrel по този въпрос следва да се отхвърлят, а за останалото трябва да се извърши препратка към доводите, които Socitrel излага конкретно в това отношение в рамките на шестото основание.

299    Четвърто, що се отнася до твърденията на Socitrel, че е малко дружество, което е част от семейна група, трябва да се припомни, че стойността на продажбите, взета предвид от Комисията в обжалваното решение при определянето на основния размер на глобата (вж. точка 20 по-горе), се основава на продажбите на стомана за предварително напрягане на Socitrel през 2001 г.

300    Поради това големината на Socitrel на пазара, дори ако се приеме, че е скромна, е намерила отражение в размера на наложената му глоба посредством отчитането на тази лично негова стойност на продажбите.

301    Що се отнася до отражението на скромната му големина и на принадлежността му към семейна група върху неговите правни и икономически познания, които според Socitrel му попречили да прецени точния мащаб на нарушението, в което участвало, трябва да се припомни, че Socitrel е част от предприятие, създадено от Companhia Previdente и наброяващо 27 дъщерни дружества, извършващи дейност в различни стопански сектори (вж. точки 129 и 130 от жалбата).

302    Следователно това е диверсифицирана икономическа група с определен мащаб, като общият ѝ световен оборот през 2009 г. възлиза на 125 904 527 EUR.

303    Впрочем управлението на такава структура — която освен това, що се отнася до Socitrel и Companhia Previdente, се управлява от общи членове на съвета на директорите, както в периода между 1994 г. и 1998г., така и в периода между 1998 г. и 2002 г. (вж. адресирания от Socitrel до Комисията документ от 29 юни 2006 г. на стр. 19662—19664 от административната преписка), като самите те участват на срещите на Клуб España — прави неправдоподобни твърденията на Socitrel, че никое от тези лица не е знаело, че участието в картел е незаконосъобразно и има опасност това да доведе до налагането на значителна глоба на предприятието.

304    При всички положения следва да се припомни, че по силата на общата максима, че незнанието на закона не извинява, предприятията по принцип сами носят риска от евентуално неправилна преценка на тяхното правно положение (заключение на генералния адвокат Kokott по дело Schenker & Co. и др., C‑681/11, Сб., EU:C:2013:126, т. 57).

305    В допълнение трябва да се констатира, че доводите на Socitrel се смесват с оплакванията, изтъкнати от него и от дружеството му майка, относно вземането предвид на общия оборот на предприятието, съставено от Companhia Previdente и различните му дъщерни дружества, при изчисляването на тавана от 10 %, които доводи следва да се отхвърлят (вж. точка 276 по-горе).

306    Накрая, от всички изложени съображения и от анализа във връзка с първото основание (вж. точка 107 и сл. по-горе) следва, че обжалваното решение не е опорочено поради липса на мотиви.

307    Що се отнася до твърденията на Socitrel във връзка с предходната практика на Комисията при вземане на решения, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предходната практика на Комисията по вземане на решения не може да служи за правна уредба на глобите, налагани в областта на конкуренцията (в този смисъл вж. решение Heineken Nederland и Heineken/Комисия, т. 147 по-горе, EU:C:2012:829, т. 108 и цитираната съдебна практика), и това се отнася както за определянето на размера на индивидуалните глоби, така и за извършваното от Комисията тълкуване на собствените ѝ насоки (в този смисъл вж. решение Dansk Rørindustri и др./Комисия, т. 200 по-горе, EU:C:2005:408, т. 227 и 230), съответно независимо дали става въпрос за общия размер на глобите или за използваната за изчисляването им методология.

308    Освен това трябва да се отбележи, че Socitrel не изтъква никакви доводи в подкрепа на твърденията си, които излага съвсем инцидентно в точка 193 от жалбата си.

309    Същото се отнася и за твърдението, че Комисията нарушила принципа на оправдани правни очаквания, което е посочено в наименованието на основанието, без впоследствие да бъде развито.

310    Следователно петото правно основание трябва да се отхвърли изцяло.

 6. По изтъкнатото от Socitrel шесто основание, изведено от нарушаване на принципите на пропорционалност и на равно третиране, тъй като незначителната или пасивна роля на жалбоподателя не била отчетена като смекчаващо обстоятелство

 Припомняне на обжалваното решение

311    Съгласно съображения 985 и 986 от обжалваното решение:

„(985) Socitrel и Companhia Previdente твърдят […], че Socitrel е участвало единствено в Клуб España, чиято дейност е била по-маловажна от тази на другите клубове, и че Socitrel не е било член учредител на Клуб España. Те посочват също, че що се отнася до португалския пазар, дейността на картела е започнала без Socitrel, въпреки че това е бил основният му пазар. Освен това Socitrel произвеждало само тел, а не стоманени въжета, които трябвало да са основната стока на картела, и действията му засегнали само малка част от европейския пазар. SLM и ITC изтъкват също факта, че не са участвали в картела от самото начало.

(986)       Комисията най-напред отбелязва, че Socitrel е било редовен участник в срещите на Клуб España, като е участвало системно и с принос в повече от четиридесет срещи между 7 април 1994 г. и датата на провеждане на проверките на Комисията. Socitrel е участвало всестранно в споразуменията относно квотите и в разпределянето на клиенти, в определянето на цени и в обмена на чувствителна търговска информация с други участници в Клуб España, както е описано в [раздел] 9.2.2. Следователно ролята му не може да се квалифицира нито като „крайно ограничена“ по смисъла на Насоките от 2006 г., нито като пасивна или последователска, включително по смисъла на Насоките от 1998 г. Фактът, че Socitrel не участва редовно в общоевропейските срещи, когато участва в Клуб España, е ирелевантен, по-специално като се има предвид, че Socitrel е продавало само в Испания и Португалия, а именно покритата от Клуб España територия, и съответно участва всестранно в картела на равнището, което за него представлява най-голям интерес. При всички положения няма каквито и да било доказателства за това, че Socitrel се е отклонило от прилагането на неправомерните споразумения, възприемайки конкурентно пазарно поведение. Накрая, фактът, че действията на Socitrel засягали само ограничена част от европейския пазар (основно Испания и Португалия) и то продавало само тел, както и фактът, че Socitrel, SLM и ITC не се присъединили към картела от самото му начало, а едва доста години по-късно, вече са взети предвид при изчисляването на основния размер на глобата (вж. [раздел] 19.1) и съответно не може да се отчетат допълнително с цел намаляване на глобата“.

 Припомняне на принципи

312    Съгласно точка 29, трето тира от Насоките от 2006 г.:

„Основният размер може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства, като например:

[…]

–        когато предприятието представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено и по такъв начин докаже, че по времето, когато то е било страна по нарушаващото споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара: сам по себе си фактът, че предприятието е участвало в нарушението по-кратко време, отколкото другите, няма да бъде считан за смекчаващо обстоятелство, тъй като това вече е отразено в основния размер“.

313    Съгласно постоянната съдебна практика, когато нарушението е извършено от няколко предприятия, следва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях (решения от 16 декември 1975 г., Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Rec, EU:C:1975:174, т. 623 и Комисия/Anic Partecipazioni, т. 280 по-горе, EU:C:1999:356, т. 150), за да определи дали по отношения на тях са налице отегчаващи или смекчаващи обстоятелства (решение от 9 юли 2003 г., Cheil Jedang/Комисия, T‑220/00, Rec, EU:T:2003:193, т. 165).

314    За да се определи дали дадено предприятие трябва да се ползва от смекчаващо обстоятелство поради неприлагането на практика на неправомерни споразумения, следва да се провери дали с изтъкнатите от предприятието доводи може да се установи, че през периода, в който е участвало в неправомерните споразумения, то действително се е отклонило от тяхното прилагане, възприемайки конкурентно пазарно поведение, или най-малкото, че ясно и в значителна степен е нарушило задълженията, свързани с привеждането в изпълнение на картелните споразумения, до степен да затрудни самото функциониране на картела (решение от 15 март 2006 г., Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Rec, EU:T:2006:75, т. 113).

315    Когато е установено, че предприятието нарушител е могло да взема предвид тайни договорки на картела, за да определя поведението си на съответния пазар, неучастието в едно или в друго от тези споразумения — ако се приеме за доказано — само по себе си не е достатъчно, за да се удовлетворят доказателствените изисквания, установени в съдебната практика, съгласно която, за да могат да се ползват от смекчаващо обстоятелство съгласно Насоките от 2006 г., нарушителите трябва да докажат, че са възприели конкурентно поведение или най-малкото, че ясно и в значителна степен са нарушили задълженията, свързани с привеждането в изпълнение на картелните споразумения, до степен да затруднят самото функциониране на картела. Всъщност доказването единствено на неучастието от някои тайните договорки на картела само по себе си не може да изключи възможността другите договорки да са навредили на конкуренцията на съответния пазар (решение от 5 декември 2013 г., Solvay Solexis/Комисия, C‑449/11 P, EU:C:2013:802, т. 81).

316    Също така трябва да се припомни, че в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69), се предвижда, че смекчаващо обстоятелство е „изключително пасивна[та] или [последователска] роля при извършване на нарушението“.

317    В списъка на смекчаващите обстоятелства в точка 29 от Насоките от 2006 г. обаче вече няма такова обстоятелство сред смекчаващите обстоятелства, които е възможно да се вземат предвид.

318    Същевременно в съдебната практика се приема, че тъй като установеният в точка 29 от Насоките от 2006 г. списък не е изчерпателен, изключително пасивната или последователска роля в извършването на нарушението по принцип не може да бъде изключена от обстоятелствата, които могат да доведат до намаляване на основния размер на глобата (решение от 25 октомври 2011 г., Aragonesas Industrias y Energía/Комисия, T‑348/08, Сб., EU:T:2011:621, т. 281).

 По основателността на шестото основание

319    Socitrel по същество твърди, че Комисията неправилно отказва да признае наличието на ползващи го смекчаващи обстоятелства във връзка с неоспорването от негова страна на деянията, за които му се търси отговорност, с твърде второстепенната му роля в Клуб España в сравнение с ролята на Tycsa и Emesa, което впрочем намира израз в непровеждането на проверка в неговите помещения от Комисията, с пасивната му роля и неучастието му в изготвянето на антиконкурентните споразумения, както и с неучастието му в редица срещи, на които били обсъждани важни въпроси. Socitrel добавя по същество, че Комисията трябвало да отчете факта, че то не взело участие във всички части на картела, при преценката на тежестта на участието му в него, в съответствие с принципите на лична отговорност и на индивидуализиране на наказанията.

320    Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.

321    Що се отнася до предвидените в Насоките от 2006 г. условия, трябва да се констатира, както основателно подчертава Комисията, че Socitrel е участвало в определянето на цените, в разпределянето на квоти и в обмена на чувствителна търговска информация през цялата продължителност на участието си в Клуб España и че не е представило каквото и да било доказателство, позволяващо да се установи, че се е отклонило от прилагането на споразумението, възприемайки конкурентно пазарно поведение през този период.

322    Ето защо то не може да иска намаляване на размера на глобата поради наличието на смекчаващи обстоятелства по точка 29 от Насоките от 2006 г.

323    Що се отнася до „изключително пасивната или последователска роля“, трябва да се отбележи, че Socitrel не е участвало във всички срещи на Клуб España и е узнало за общоевропейската част на картела едва по-късно, а именно през 2001 г., като това обстоятелство е надлежно отчетено от Комисията при определянето на ставката за тежест на нарушението (вж. точка 288 и сл. по-горе). От друга страна обаче, трябва да се констатира, че ролята на жалбоподателя в Клуб España не е била изключително пасивна или последователска. Всъщност той е взел активно участие в определянето на цените, в разпределянето на квоти и в обмена на чувствителна търговска информация, при това през цялата продължителност на участието му, и макар да не е участвал във всички срещи, е взел участие в голяма част от тях.

324    Следователно Комисията не е нарушила нито принципа на равно третиране, нито принципа на лична отговорност, нито пък принципа на индивидуализиране на наказанията, и размерът на глобата не е непропорционален предвид действителното участие на Socitrel в Клуб España.

325    Поради това шестото правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

 7. По изтъкнатото от Socitrel седмо основание, изведено от нарушаване на принципите на пропорционалност и на равно третиране, тъй като ефективното сътрудничество на жалбоподателя не било отчетено от Комисията като смекчаващо обстоятелство

 Припомняне на обжалваното решение

326    Съгласно съображения 1006—1009 от обжалваното решение:

„(1006) […] Socitrel [се позовава] на факта [че е отговорило] бързо и точно на исканията на Комисията за предоставяне на информация.

(1007) В разглеждания случай Комисията прецени дали в съответствие със съдебната практика е основателно глобата да бъде намалена с оглед на това дали сътрудничеството с едно от засегнатите предприятия е позволило на Комисията по-лесно да установи нарушението. Както обикновено се прави в при картелите, преценката на практика бе извършена въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер (вж. [раздел] 19.4 по-долу). В този контекст Комисията отбелязва, че Austria Draht, Trame, Socitrel, Fapricela, Proderac, дружествата Ovako, Itas и CB официално не са поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и не са предоставили информация със съществена добавена стойност.

(1008) Отчитайки доводите на страните, както и ограниченото значение и стойност на тяхното сътрудничество, Комисията счита, че няма други налични обстоятелства, които да обосновават намаляване на глоби извън Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, което намаляване в случаите на таен картел при всички положения може да бъде само с изключителен характер. Сам по себе си бързият и точен отговор на искане на Комисията за предоставяне на информация не е смекчаващо обстоятелство, тъй като страните са били длъжни да отговорят на тези въпроси в определен срок.

(1009) Само по себе си неоспорването на деянията не е достатъчно, за да се обоснова намаляване на глобата въз основа на [точка] 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 г., по-специално ако извършването на деянията е установено чрез множество доказателства. В това отношение Комисията най-общо счита, че не е обвързана от предходната си практика и че прилагането на намаляването поради неоспорване на деянията, предвидено в Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер от 1996 г., впоследствие е било преустановено. Освен при изключително обстоятелства само по себе си неоспорването не улеснява работата на Комисията, тъй като Съдът приема, че дори при това положение Комисията трябва да докаже деянията и че предприятието свободно може да представи всякакво становище, което счита за уместно за защитата си в подходящ момент и по-специално в хода на производството пред Общия съд. Противното е вярно само ако съответното предприятие признае деянията. Тъй като в действащото известие относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, а именно това от 2002 г., не се предвижда намаляване единствено поради признаване на деянията (нито a fortiori за неоспорването на тези деяния), никакви оправдани правни очаквания не са били породени във връзка с предоставянето на намаляване на тази основа. Въпреки че някои страни признават определени деяния, това не улесни работата на Комисията, тъй като Комисията разполагаше със съвкупност от доказателства, която бе достатъчна за доказването на въпросните деяния. Поради това не може да се предостави каквото и да било намаляване на глоба поради неоспорването на деянията“.

 Припомняне на принципи

327    В точка 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. се предвижда следното:

„Основният размер може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства, като например:

[…]

–        когато съответното предприятие е оказало ефективно съдействие на Комисията извън обхвата на Известие за намаляване и освобождаване от отговорност и извън своето правно задължение за това“.

 По основателността на седмото основание

328    Socitrel по същество твърди, че Комисията неправилно отказала да намали размера на глобата му въз основа на оказаното от него сътрудничество.

329    За да може Socitrel да иска да се ползва от разпоредбите на точка 29, четвъртото тире от Насоките от 2006 г., то трябва да докаже, че сътрудничеството му — излизащо извън рамките на правното му задължение да сътрудничи, без обаче да му дава право на намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер — обективно е било полезно на Комисията, тъй като в окончателното си решение тя е могла да се позове на доказателства, които са ѝ предоставени от Socitrel в рамките на неговото сътрудничество и без които Комисията не би могла да санкционира изцяло или отчасти съответното нарушение.

330    Трябва обаче да се констатира, че настоящият случай не е такъв. От една страна, Socitrel не оспорва деянията и отговаря своевременно на изпратените му искания за предоставяне на информация, което не излиза извън рамките на неговото правно задължение да сътрудничи; от друга страна, то не доказва, че в окончателното си решение Комисията е могла да се позове на доказателства, които са ѝ предоставени от Socitrel в рамките на неговото сътрудничество и без които Комисията не би могла да санкционира изцяло или отчасти съответното нарушение.

331    Поради това седмото основание трябва да се отхвърли.

 8. По първото допълнително основание, изтъкнато от Socitrel и Companhia Previdente в рамките на второто изменение на техните основания и искания, изведено, що се отнася до Socitrel, от нарушаване на принципите на равно третиране, на пропорционалност и на оправдани правни очаквания, както и от липса на мотиви, а що се отнася до Companhia Previdente, от нарушаване на принципите на равно третиране, на пропорционалност и на оправдани правни очаквания, тъй като Socitrel и Companhia Previdente не били третирани по същия начин като Arcelor и SLM, които получили намаляване на размера на глобата, каквото не било предоставено на жалбоподателите

 Припомняне на обжалваното решение

332    Съгласно съображение 1072 bis, включено в обжалваното решение с второто решение за изменение:

„(1072 bis) Предвиденият в член 23, параграф 2 [от Регламент № 1/2003] таван от 10 % е изчислен въз основа на общия оборот на всички субекти, съставляващи едно предприятие. Таванът от 10 % не се основава на индивидуалния оборот на правните субекти, които в рамките на съответното предприятие носят солидарна отговорност за съответното нарушение. Същевременно в този особен случай Комисията ще се възползва от свободата си на преценка, за да определи частите от глобите, за които дъщерните дружества на ArcelorMittal не носят солидарна отговорност с ArcelorMittal SA, и от глобата, за която SLM носи самостоятелна отговорност, на равнище, което не надхвърля 10 % от собствения им оборот за годината, предхождаща приемането на решението. Поради това максималният размер на глобата, за който ArcelorMittal Wire France SA и ArcelorMittal Fontaine SA носят солидарна отговорност за периода преди 1 юли 1999 г., ще се определи на 10 % от общия оборот на ArcelorMittal Wire France SA за годината, приключваща на 31 декември 2009 г. От тази обща сума, максималният размер на глобата, за която Arcelor Mittal Verderio Srl носи солидарна отговорност с ArcelorMittal Wire France SA и ArcelorMittal Fontaine SA, ще се определи на 10 % от собствения му оборот за годината, приключваща на 31 декември 2009 г. Максималният размер на глобата, за която SLM носи самостоятелна отговорност трябва да се определи на 10 % от собствения му оборот за годината, приключваща на 31 декември 2009 г.“.

333    В съображение 1072 ter от обжалваното решение се определя взетият предвид общ оборот и сумата, съответстваща на тавана от 10 % за всяко от дружествата, засегнати от второто решение за изменение.

 Съображения на Общия съд

334    Както подчертава Комисията, трябва да се констатира, че Socitrel и Companhia Previdente не се намират в положение, което е сходно с това на ArcelorMittal и дъщерните му дружества, от една страна, и това на Ori Martin и SLM, от друга страна.

335    Всъщност тези две дружества майки образуват едно предприятие с дъщерните си дружества през част от периода на нарушението и те се считат за солидарно отговорни заедно с дъщерните си дружества за периода, в който заедно са съставлявали едно предприятие, и това намира отражение в диференцирано изчисляване на тавана от 10 % (в този смисъл вж. решение от 4 септември 2014 г., YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, Сб., EU:C:2014:2153, т. 55 и сл.).

336    Това не е така в случая на Companhia Previdente, що се отнася до Emesa, Galycas и ITC, които то придобива след нарушението и за неправомерното поведение на които не носи солидарна отговорност.

337    Поради това оплакването за нарушаване на принципа на равно третиране трябва да бъде отхвърлено.

338    Съответно трябва да се отхвърли и оплакването за нарушаване на принципа на пропорционалност, тъй като наложената на жалбоподателите глоба имала непропорционален характер с оглед на това, че на Socitrel и Companhia Previdente не било предоставено аналогично намаляване като това на ArcelorMittal и Ori Martin.

339    Освен това Комисията не е предоставила на жалбоподателите никакво конкретно уверение, което евентуално да породи у тях оправдани очаквания за намаляване на размера на глобата поради причини, аналогични на довелите до предоставяне на намаляване в полза на ArcelorMittal и Ori Martin.

340    Накрая, трябва да се отхвърли оплакването за липса на мотиви, тъй като в съображения 4, 5 и 9—13 от второто решение за изменение ясно се разясняват причините, поради които Комисията изменя решението си.

341    Поради това изтъкнатото от жалбоподателите първо допълнително основание трябва да бъде отхвърлено.

 9. По изтъкнатото от Socitrel и Companhia Previdente второ допълнително основание, изведено от нарушаване на принципите на полагане на дължима грижа, на лоялност, на добросъвестност и на правна сигурност, тъй като през 2011 г. Комисията отново изменила първоначалното решение

342    Socitrel и Companhia Previdente по същество твърдят, че Комисията е нарушила принципите на полагане на дължима грижа, на лоялност, на добросъвестност и на правна сигурност, тъй като през 2011 г. за втори път изменя първоначалното решение, поради наличието на пороци в мотивите, които могат да засегнат правото им на защита, поставяйки по този начин жалбоподателите в положение на постоянна несигурност.

343    Трябва обаче да се констатира, че това второ допълнително основание се смесва с изложените от Socitrel доводи в подкрепа на третото му основание, което трябва да се отхвърли поради съображенията, изложени в точки 184—189 по-горе.

344    При това положение, поради същите съображения, следва да се отхвърли второто допълнително основание, изтъкнато от Socitrel и Companhia Previdente при второто изменение на основанията им.

345    От всички изложени по-горе съображения следва, че нито едно от изтъкнатите от жалбоподателите основания не може да бъде уважено. Поради това съответните подадени от тях жалби за отмяна трябва да бъдат отхвърлени изцяло, без при обстоятелствата в конкретния случай да е необходимо в рамките на пълния съдебен контрол да се изменя наложената на жалбоподателите глоба.

 По съдебните разноски

346    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Съединява дела T‑413/10 и T‑414/10 за целите на съдебното решение.

2)      Отхвърля жалбите.

3)      Socitrel — Sociedade Industrial de Trefilaria, SA и Companhia Previdente — Sociedade de Controle de Participações Financeiras, SA понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия, включително съдебните разноски по обезпечителното производство.

Frimodt Nielsen Dehousse Collins

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 юли 2015 година.

Подписи

* Език на производството: португалски.

1 – Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.