РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)
6 май 2009 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване — Длъжност „началник на отдел“ — Отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя — Изисквания, предвидени в обявление за свободна длъжност — Явна грешка в преценката“
По дело F‑39/07
с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,
Manuel Campos Valls, длъжностно лице на Съвета на Европейския съюз с местожителство в Брюксел (Белгия), за когото се явяват адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis и адв. É. Marchal, avocats,
жалбоподател,
срещу
Съвета на Европейския съюз, за който се явяват г‑жа M. Arpio Santacruz и г‑жа I. Šulce, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав),
състоящ се от: г‑н P. Mahoney (председател), г‑н H. Kanninen (докладчик) и г‑н S. Gervasoni, съдии,
секретар: г‑н R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 юни 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила по факс на 23 април 2007 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът на която е внесен на 25 април 2007 г.), г‑н Campos Valls иска отмяна, от една страна, на решението на Органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), с което г‑н G. е назначен на длъжност началник на испанския езиков отдел в дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ в рамките на генерална дирекция (ГД) А „Персонал и администрация“ на Съвета на Европейския съюз (наричана по-нататък „спорната длъжност“), и от друга страна, на решението за отхвърляне на кандидатурата на г‑н Campos Valls за спорната длъжност.
Правна уредба
2 Съгласно член 4 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“):
„Не се допуска назначаване или повишаване с цел, различна от заемане на свободна длъжност по предвидения в настоящия правилник ред.
Свободните длъжности във всяка институция се обявяват на служителите на съответната институция веднага след като [ОН] вземе решение за заемане на тази длъжност.
Ако свободната длъжност не може да бъде заета чрез преместване, назначаване в съответствие с член 45а или повишаване, тази длъжност се обявява на служителите на другите институции и/или се организира вътрешен конкурс.“
3 Съгласно член 7, параграф 1, първа алинея от Правилника:
„[ОН] разпределя чрез назначаване или преместване, като действа единствено в интерес на службата и без оглед на националността, всяко длъжностно лице на длъжност в неговата функционална група, съответстваща на степента му.“
4 Член 29, параграф 1 от Правилника гласи:
„Преди заемането на свободната длъжност [в институция] [ОН] първо разглежда следните възможности:
a) дали мястото може да бъде заето чрез:
i) преместване, или
ii) назначаване по член 45а, или
iii) повишаване
в рамките на институцията;
[…]
и след това пристъпва към процедурата за провеждане на конкурси — конкурс по документи или чрез изпит или по документи и изпит. […]“
5 Член 45, параграф 1 от Правилника гласи:
„Повишаването става с решение на [ОН] съгласно член 6, параграф 2. То се изразява в присъждане на длъжностното лице на следващата степен във функционалната група, към която то принадлежи. За повишаване се избират само длъжностни лица, които са прослужили най-малко две години на своята степен, след сравнително [разглеждане] на техните заслуги. При [сравнително разглеждане] на заслугите [ОН] по-специално взема предвид оценката, уменията на съответното длъжностно лице при упражняване на функциите си да ползва езици, различни от тези, за които в съответствие с член 28, буква е), е представило доказателства, че владее, и при необходимост — нивото на упражняваните от него функции.“
Обстоятелства в основата на спора
6 На 15 март 2006 г. в съобщение до персонала № 46/06 генералният секретариат на Съвета публикува обявление 60/06 за свободна длъжност началник на испанския езиков отдел в ГД А „Персонал и администрация“, дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ (категория А, степен 14, 13 или 12) (наричана по-нататък „обявление за свободна длъжност“).
7 Текстът на раздел „Длъжностна характеристика“ от обявлението за свободна длъжност е следният:
„– Под координацията на ръководителите на [е]зиковата служба носи отговорност за управлението на испанския езиков отдел по отношение на човешките ресурси (писмени преводачи, секретари и помощен персонал) и на цялостната му дейност (подготвяне, превод, редакция и окончателно оформление на документите, спазване на сроковете и качество),
– взема участие в определянето и прилагането на ръководните принципи на [генералния секретариат на Съвета] в езиковата област, и по-специално във връзка с испанския език,
– осигурява личен контакт и редовно организира събрания с целия отдел или отделни служители в него,
– във връзка с испанския език организира контактите и осигурява сътрудничество с изпълняващите същата длъжност в останалите институции,
– управлява структурните промени, за които е взето решение в рамките на реорганизацията на [дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ в рамките на ГД А „Персонал и администрация“] в резултат от последното разширяване.“
8 Раздел „Изисквания за квалификация“ гласи следното:
„– Да притежава качеството „длъжностно лице“ на Съвета,
– да е от категория А*, степен 14, 13 или 12,
– да притежава управленските умения и отговорното отношение, необходими за ръководството на езиков отдел,
– да притежава умения за управление на организационните промени,
– да е добре запознат с дейността на [г]енералния секретариат и неговите правила за работа; да познава техническите способи за писмен превод и организация, както и методите на работа в [г]енералния секретариат на Съвета,
– да притежава координационни и организационни способности, както и умения в междуличностните отношения и общуването (работа в екип, управление на конфликти, гъвкавост, мотивиране на персонала...),
– да притежава много добри познания по испански език и познания по английски и/или френски език, които да му позволяват да се изразява в писмен вид на един от тези два езика.“
9 Жалбоподателят, който на 22 декември 1994 г. е повишен в степен LA 3 (преименувана в AD 14 след 1 май 2006 г.) и е назначен като езиков консултант в испанския езиков отдел, представя кандидатурата си за спорната длъжност.
10 След като комисията за подбор провежда събеседване с четирима кандидати, сред които са г‑н G. и жалбоподателят, в доклада си от 30 май 2006 г. тя приема, че г‑н G. e единственият кандидат, който отговаря на изискванията за заемане на спорната длъжност и поради това препоръчва кандидатурата му да бъде одобрена.
11 С докладна записка от 7 юни 2006 г. жалбоподателят е уведомен, че кандидатурата му не е одобрена. В докладната записка се посочва, че е избрана „друга кандидатура, която в по-пълна степен отговаря на нуждите [на спорната длъжност]“.
12 На 9 юни 2006 г. персоналът на генералния секретариат на Съвета е уведомен за решението на ОН да назначи г‑н G. на спорната длъжност, считано от 1 юли 2006 г.
13 На 6 септември 2006 г. жалбоподателят подава жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението за назначаване на г‑н G. и срещу решението за отхвърляне на неговата собствена кандидатура.
14 С решение от 8 януари 2007 г., изпратено по факс на 11 януари 2007 г. на юридическия съветник на жалбоподателя, ОН отхвърля жалбата.
Производство и искания на страните
15 В рамките на процесуално-организационните действия Съдът на публичната служба приканва Съвета в съответствие с член 55, параграф 2, буква г) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба да представи пълно копие от обявлението за свободна длъжност и копие от вътрешните правила, които се прилагат в рамките на процедурата за подбор на кандидатите.
16 С писмо, постъпило по факс на 30 април 2008 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът на което е подаден на 8 май 2008 г.), Съветът представя:
– пълно копие от обявлението за свободна длъжност,
– копие от съобщение до персонала на генералния секретариат на Съвета № 113/04 от 16 юли 2004 г. относно Решение № 111/2004 на заместник генералния секретар за прилагането на член 7, параграф 4 от приложение ХІІІ към Правилника, в което се съдържа и организационна схема на ръководните длъжности в генералния секретариат на Съвета, както и списък на длъжностните лица, които ги заемат към 30 април 2004 г.,
– копие от докладна записка от 17 юни 2005 г. на вниманието на длъжностните лица от категория А* относно процедурата за заемане на длъжността „началник на отдел“,
– копие от съобщение до персонала на генералния секретариат на Съвета № 188/07 от 9 ноември 2004 г. относно процедурата за подбор на началниците на отдели.
17 В писмото на Съвета в отговор на процесуално-организационните действия се разяснява, че Съветът е възнамерявал да установи нова процедура за заемане на длъжността „началник на отдел“. Според Съвета посочената процедура има за цел при подбора на началниците на отдел да се приложи с някои изменения практиката, установена за заемането на длъжността „директор“. Съветът добавя, че в очакване на официално утвърждаване на посочената процедура практиката се състои в прилагането по аналогия на процедурата, предвидена за заемането на длъжността „директор“. В този смисъл във връзка със заемането на длъжността „началник на отдел“ ОН се подпомага от комисия за подбор, състояща се от председател (генералния директор/директора на службата „заявител“), двама членове, определени от ОН, и един член, определен от Комитета по персонала.
18 По време на съдебното заседание Съдът на публичната служба приканва Съвета да представи документите за кандидатстване на г‑н G., както и всички документи, съставени от комисията за подбор във връзка с оценяването на кандидатите с оглед на изискванията за квалификация в обявлението за свободна длъжност, при необходимост със сравнителната таблица на заслугите на кандидатите, участвали в подбора.
19 С писмо, постъпило по факс на 17 юни 2008 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът на което е подаден на 20 юни 2008 г.), Съветът изпълнява искането на Съда на публичната служба. С писмо, постъпило по факс на 7 юли 2008 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът на което е подаден на 12 юли 2008 г.), жалбоподателят представя становище по документите, предоставени от Съвета.
20 С Решение от 12 юли 2008 г. Съдът на публичната служба прекратява устната фаза на производството и преминава към устните състезания.
21 Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:
– да отмени решенията на ОН за отхвърляне на кандидатурата му и за назначаване на г‑н G. на спорната длъжност,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
22 Съветът моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.
От правна страна
23 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи три правни основания, изведени от явна грешка в преценката, от нарушение на обявлението за свободна длъжност и от нарушение на член 45 от Правилника.
24 Тъй като правните основания на жалбоподателя почиват върху едни и същи доводи, те следва да бъдат разгледани заедно.
Доводи на страните
25 На първо място, жалбоподателят напомня, че едно от изискванията за квалификация в обявлението за свободна длъжност е кандидатите да са добре запознати с дейността на генералния секретариат на Съвета, с неговите правила и методи за работа, както и да познават техническите способи за писмен превод и организация.
26 Според жалбоподателя обаче, след като получава диплом за степента бакалавър по право и по европейско право, г‑н G. започва дейност в службата на Комисията на Европейските общности за защита на потребителите, след което последователно е назначаван в „ГД Д 6 („Балкани“)“, „ГД З 1 („Убежище“)“ на генералния секретариат на Съвета и накрая в отдел „Административна модернизация, проследяване на одити и равни възможности“ в рамките на службата, натоварена с общи административни въпроси. Поради това г‑н G. нямал „никакво образование и професионален опит в писмения превод, и по-точно относно конкретните технически способи за писмен превод, както и относно новите методи за работа в писмения превод в [генералния секретариат на Съвета] (Trados и Euramis)“.
27 В писмената си реплика жалбоподателят твърди, че макар служебните задължения във връзка с превода и контрола на качеството да не се упражняват от началниците на отдели в дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ на ГД А „Персонал и администрация“, а от преводачите и отговорника за контрола на качеството, това не променя факта, че съгласно текста на обявлението за свободна длъжност лицето, което трябва да се назначи на спорната длъжност, трябва да носи отговорност за управлението на испанския езиков отдел по отношение на човешките ресурси и на цялостната му дейност (подготвяне, превод, редакция и окончателно оформление на документите, спазване на сроковете и качество). Жалбоподателят обаче си задава въпроса дали началникът на отдел е в състояние да носи каквато и да било отговорност за целия процес на писмен превод, без да е налице доказателство за неговите сигурни и установени познания в областта на техническите способи за писмен превод. Началникът на отдел трябвало да може по-специално да проверява работата на отговорника за контрола на качеството и на писмените преводачи с оглед на управлението на човешките ресурси и цялостната дейност.
28 Макар да упоменава, че г‑н G. е прослужил четири години в областта на административното управление, Съветът не можел да установи, че този кандидат разполага с познания в областта на техническите способи за писмен превод. Дори да се допусне, че г‑н G. разполага с известни познания в областта на писмения превод, във всички случаи те не били сравними с познанията в областта на техническите способи за писмен превод, притежавани от жалбоподателя и доказани от него в продължение на много години.
29 В становището си, посочено в точка 19 от настоящото решение, жалбоподателят твърди, че комисията за подбор е установила, че г‑н G. не притежава нито образование, нито практически опит като езиков специалист, както и че той може да възприеме технократски подход. В това отношение жалбоподателят се позовава на таблицата за оценяване на комисията за подбор, в която под заглавие „Аспекти, свързани с длъжността“ се посочва, че г‑н G. „не притежава нито практически опит, нито образование като езиков специалист“, а под заглавие „Аспекти, свързани с мениджмънта и с работата в екип“ — че г‑н G. „може да възприеме технократски подход“.
30 Жалбоподателят освен това упреква комисията за подбор и ОН, че не са взели предвид последните три атестационни доклада на кандидатите. Той счита, че неговите атестационни доклади установяват в достатъчна степен, че отговаря на всички изисквания за квалификация, като притежава включително управленските умения и отговорното отношение, необходими за ръководството на езиков екип, както и координационни и организационни способности.
31 Накрая, отново в становището си, посочено в точка 19 от настоящото решение, жалбоподателят счита също, че комисията за подбор допуска явна грешка в преценката, като приема като недостатък на неговата кандидатура неубедителните му познания по английски език и като не вписва като предимство, че той владее френски език. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че изискванията за квалификация в обявлението за свободна длъжност са единствено за много добри познания по испански език и за познания по английски и/или френски език, които да му позволяват да се изразява в писмен вид на един от тези два езика.
32 В отговор Съветът посочва, най-напред, че г‑н G. отговаря на всички изисквания в обявлението за свободна длъжност и поради това ОН не е допуснал явна грешка при упражняване на правото си на преценка, като е решил да го назначи на спорната длъжност.
33 Освен това Съветът подчертава, че изискванията в обявлението за свободна длъжност трябва да се тълкуват в светлината на раздела относно поверените служебни задължения, описани в същото обявление. То обаче посочва, че работата на началника на отдел се изразява в управлението на испанската езикова административна единица в дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ в рамките на ГД А „Персонал и администрация“, а не в изпълнение на служебни задължения като писмен преводач като следи писмените преводи на служителите в отдела.
34 Що се отнася по-специално до познанията в областта на техническите способи за писмен превод, които обявлението за свободна длъжност изисква, Съветът твърди, че от това условие се вижда ясно, че няма изискване за професионален опит в областта на писмения превод, а единствено за познания в областта на техническите способи за писмен превод. В това отношение Съветът отбелязва, че жалбоподателят изглежда смесва познанията в областта на писмения превод с опита в нея.
35 Съветът посочва също, че в рамките на по-рано заемани длъжности г‑н G. придобива познания относно конкретните технически способи за писмен превод и относно методите на работа в тази област, най-вече относно методите, позволяващи да се подобри цялостната дейност. Обратно, жалбоподателят не бил представил никакво доказателство в подкрепа на твърдението си, че отговаря на всички изисквания в обявлението за свободна длъжност, за разлика от становището на комисията за подбор, която приема, че единствено г‑н G. отговаря на тях.
36 Накрая, Съветът твърди, че правното основание, изведено от нарушение на член 45 от Правилника, е недопустимо поради това, че жалбоподателят не изяснява по какъв начин ОН нарушава тази разпоредба.
37 Във връзка с този въпрос при условията на евентуалност Съветът изтъква, че член 45 от Правилника се отнася за решенията за повишаване. В настоящия случай обаче спорната длъжност се заема съгласно член 4, член 7, параграф 1 и член 29, параграф 1 от Правилника, тъй като и жалбоподателят, и г‑н G. имат степен, попадаща в интервала на степените, предвиден в обявлението за свободна длъжност (степени 12—14).
38 Според Съвета от това следва, че приведените от жалбоподателя доводи в това отношение могат да се приемат единствено като отнасящи се до сравнителното разглеждане на кандидатурите за спорната длъжност. Такова разглеждане обаче било извършено със съдействието на комисията за подбор. Поради това доводите относно неспазването на условията, наложени с член 45 от Правилника във връзка с член 29, параграф 1 от него, не били основателни.
39 В дупликата си Съветът уточнява, че познанията в областта на техниките за писмен превод са само едно от изискванията в обявлението за свободна длъжност. Ролята на началника на отдела била да управлява отдела. В това отношение и за разлика от жалбоподателя г‑н G. отговарял на условията в обявлението за свободна длъжност.
Съображения на Съда на публичната служба
40 Жалбоподателят твърди, че г‑н G., избран да заеме спорната длъжност, не отговаря на всички изисквания за квалификация в обявлението за свободна длъжност. Г‑н G. нямал нито образование, нито професионален опит в областта на писмения превод, и по-точно във връзка с техническите способи за писмен превод. По време на съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че решението кандидатурата му да не бъде одобрена е опорочено и от нередност, доколкото се приема, че самият той не отговаря на изискванията в обявлението за свободна длъжност. В този смисъл спорът се отнася до преценката на квалификацията на жалбоподателя и на г‑н G. предвид тълкуването, което следва да се даде на изискванията в обявлението за свободна длъжност.
41 Съгласно постоянната съдебна практика упражняването на широкото право на преценка, с което разполага ОН в областта на назначенията, предполага той да разглежда внимателно и безпристрастно документите за кандидатстване и да спазва стриктно изискванията, съдържащи се в обявлението за свободна длъжност, така че е длъжен да отстрани всеки кандидат, който не отговаря на тези изисквания. Обявлението за свободна длъжност всъщност представлява правна рамка, която ОН си налага сам и която трябва стриктно да спазва (Решение на Съда от 28 февруари 1989 г. по дело van der Stijl и Cullington/Комисия, 341/85, 251/86, 258/86, 259/86, 262/86, 266/86, 222/87 и 232/87, Recueil, стр. 511, точка 51 и Решение на Съда от 18 март 1993 г. по дело Парламент/Frederiksen, C‑35/92 P, Recueil, стр. I‑991, точки 15 и 16; Решение на Първоинстанционния съд от 12 май 1998 г. по дело Wenk/Комисия, T‑159/96, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑593, точка 63, Решение на Първоинстанционния съд от 3 февруари 2005 г. по дело Mancini/Комисия, T‑137/03, Recueil FP, стр. I‑A‑7 и II‑27, точка 85, Решение на Първоинстанционния съд от 4 май 2005 г. по дело Sena/ЕААБ, T‑30/04, Recueil FP, стр. I‑A‑113 и II‑519, точка 80, Решение на Първоинстанционния съд от 5 юли 2005 г. по дело Wunenburger/Комисия, T‑370/03, Recueil FP, стр. I‑A‑189 и II‑853, точка 51 и Решение на Първоинстанционния съд от 4 юли 2006 г. по дело Tzirani/Комисия, T‑45/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑145 и II‑A‑2‑681, точка 46).
42 За да се провери дали ОН не е надхвърлил границите на правната рамка, Съдът на публичната служба трябва най-напред да разгледа какви изисквания поставя обявлението за свободна длъжност, след което да провери дали избраният от ОН кандидат за заемането на свободната длъжност действително отговаря на тези изисквания (Решение на Първоинстанционния съд от 19 март 1997 г. по дело Giannini/Комисия, T‑21/96, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑211, точка 20; Решение по дело Wenk/Комисия, посочено по-горе, точка 64 и Решение по дело Tzirani/Комисия, посочено по-горе, точка 48). Накрая, Съдът на публичната служба трябва да разгледа дали ОН не е допуснал явна грешка в преценката на способностите на жалбоподателя, като вместо него е предпочел друг кандидат (Решение по дело Wenk/Комисия, посочено по-горе, точка 72 и Решение по дело Mancini/Комисия, посочено по-горе, точка 92).
43 Това разглеждане трябва да се ограничи до въпроса дали предвид съображенията, които са могли да доведат администрацията до нейната преценка, тя се е придържала в разумни граници и не е упражнила по явно неправилен начин правото си на преценка. Следователно Съдът на публичната служба не би могъл да замести преценката на ОН относно квалификацията на кандидатите със своя преценка (Решение по дело Wenk/Комисия, посочено по-горе, точка 64, Решение на Първоинстанционния съд от 19 септември 2001 г. по дело E/Комисия, T‑152/00, Recueil FP, стр. I‑A‑179 и II‑813, точка 29, Решение на Първоинстанционния съд от 14 октомври 2003 г. по дело Wieme/Комисия, T‑174/02, Recueil FP, стр. I‑A‑241 и II‑1165, точка 38, Решение на Първоинстанционния съд от 11 ноември 2003 г. по дело Faita/CES, T‑248/02, Recueil FP, стр. I‑A‑281 и II‑1365, точка 71 и Решение по дело Tzirani/Комисия, посочено по-горе, точка 49).
44 С оглед на изложените по-горе принципи е от значение, на първо място, да се установи на кои изисквания за квалификация в обявлението за свободна длъжност според жалбоподателя г‑н G. евентуално не отговаря.
45 Под заглавие „Длъжностна характеристика“ обявлението за свободна длъжност съдържа пет абзаца, възпроизведени в точка 7 от настоящото решение. По-нататък, под заглавие „Изисквания за квалификация“ в рамките на седем абзаца то посочва възпроизведените в точка 8 от настоящото решение изисквания. Първите два от тези седем абзаца, които имат общ характер, изискват кандидатите да притежават качеството „длъжностно лице“ на Съвета и да са от категория А*, степен 14, 13 или 12. Последният абзац се отнася до езиковите познания. Трети, четвърти и шести абзац по-специално изискват управленски, координационни и организационни умения. Накрая, пети абзац изисква от кандидатите да са „добре запознат[и] с дейността на [г]енералния секретариат и неговите правила за работа“ и да „познава[т] техническите способи за писмен превод и организация, както и методите на работа в [г]енералния секретариат на Съвета“.
46 Тъй като жалбоподателят оспорва познанията на г‑н G. в областта на писмения превод, следва да се приеме, че по настоящия спор предмет на разглеждане е изискването относно техническите способи за писмен превод, предвидено в пети абзац на раздел „Изисквания за квалификация“ на обявлението за свободна длъжност. Впрочем в писмените си изявления самият жалбоподател се позовава по-специално на това условие от обявлението за свободна длъжност.
47 На второ място, следва да се отбележи, че жалбоподателят не твърди, че началникът на испанския езиков отдел трябва да изпълнява служебни задължения във връзка с писмен превод или с контрол на качеството на писмения превод. Той обаче поддържа, че за да изпълни управленските си функции и за да поеме отговорност относно организацията, началникът на посочения отдел трябва да има сигурни познания в областта на техническите способи за писмен превод.
48 В това отношение всъщност следва да се приеме за установено, както е видно от самия текст на обявлението за свободна длъжност, че познанията на кандидатите в областта на управлението и организацията, както и на функционирането на генералния секретариат на Съвета, не са достатъчни. Те трябва да имат и конкретни познания във връзка с писмения превод, тъй като се изискват познания в областта на техническите способи за писмен превод.
49 На трето място, от значение е следователно да се определят смисълът и обхватът на изискването за познания в областта на техническите способи за писмен превод.
50 Както подчертава Съветът, изискванията за квалификация не могат да се тълкуват отделно от длъжностната характеристика (вж. в този смисъл Решение по дело Tzirani/Комисия, посочено по-горе, точка 53). Изискванията, посочени в точка 7 от настоящото решение, открояват обаче управленската и организаторска роля на титуляра на спорната длъжност. Следователно изискването за познания в областта на техническите способи за превод трябва да се разглежда в светлината на тази конкретна роля на титуляра на спорната длъжност.
51 В това отношение е важно да се отбележи, че тъй като служебните задължения, свързани със спорната длъжност, не се изразяват пряко в служебни задължения за писмен превод или за контрол на качеството на писмения превод, а основно се изразяват в управленски и организационни служебни задължения, условието за познаване на техническите способи за писмен превод не би могло да се разглежда като изискване за същата квалификация, каквато е необходима за заемане на длъжност писмен преводач или отговорник за контрола на писмения превод. Впрочем следва да се отбележи, че обявлението за свободна длъжност не предвижда като условие образование или опит в областта на писмения превод.
52 Това разбиране относно ролята на началника на отдел се подкрепя от, представените от Съвета документи, в които се описва новата структура на Дирекция ІІІ „Писмен превод и изготвяне на документи“ в рамките на ГД А „Персонал и администрация“, към която се числи езиковата служба, а следователно и испанският езиков отдел. По-специално от документа, озаглавен „Административната модернизация на [генералния секретариат на Съвета], доклад относно оптималната структура на ГД А [„Персонал и администрация, дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“], нова административна структура“, в редакцията му от 8 юли 2004 г., е видно, че началникът на отдел е „подчинен на ръководителите на [е]зиковата служба“ и той трябва „да носи отговорност за управлението на отдела и цялостната му дейност“. Според същия документ в рамките на всеки езиков отдел отговорност за качеството на всички документи носи отделен отговорник за тяхното качество.
53 В този смисъл действително става ясно, че една от целите на реорганизацията в дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ в рамките на ГД А „Персонал и администрация“ е да се предостави управленска роля на началника на отдела, докато в рамките на отдела за качеството на всички документи, и по-специално за техния превод, носи отговорност отговорникът за качеството им.
54 От този анализ на служебните задължения на началника на отдела е видно, че ОН не е надхвърлил правото си на преценка относно тълкуването на условието за познания в областта на техническите способи за превод, изисквани в обявлението за свободна длъжност.
55 По-нататък следва да се провери дали г‑н G. отговаря на това условие.
56 От документите, представени от Съвета по искане на Съда на публичната служба е видно, че на 7 април 2006 г. Съветът определя комисия за подбор, състояща се от шест души. Комисията за подбор решава да използва таблица за оценяване, от която да се ръководи при преценката си по време на събеседванията с кандидатите. Таблицата включва три раздела с максимален брой точки по всеки от тях, а именно 30 точки по раздел „Аспекти, свързани с личността“, 30 точки по раздел „Аспекти, свързани с длъжността“ и 40 точки по раздел „Аспекти, свързани с мениджмънта и с работата в екип“. Комисията за подбор решава също, че единствено кандидатите, които получат най-малко 50 от общо 100 точки, могат да бъдат препоръчани за заемане на спорната длъжност.
57 Комисията за подбор провежда събеседвания с четирима кандидати, сред които са жалбоподателят и г‑н G. След събеседванията за всеки от кандидатите е изготвена консолидирана редакция на таблицата за оценяване, която отразява становищата на всички членове на комисията за подбор. В нея се посочва и броят точки, присъдени на всеки кандидат по всеки от трите раздела в таблицата, както и полученият общ брой точки. От тези таблици за оценяване е видно, че г‑н G. получава общо 70 точки, които се разпределят по следния начин: 24 точки по раздел „Аспекти, свързани с личността“, 18 точки по раздел „Аспекти, свързани с длъжността“ и 28 точки по раздел „Аспекти, свързани с мениджмънта и с работата в екип“.
58 В раздела „Аспекти, свързани с длъжността“ от таблицата за оценяване на г‑н G. са посочени следните предимства: „Много добре познава начина на функциониране на [генералния секретариат на Съвета] (както от гледна точка на политическите, така и от гледна точка на административните въпроси) — Участвал е в изготвянето на предложението за реорганизация на [дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ в рамките на ГД А „Персонал и администрация“] — Участвал е активно в [think-tank-а] относно оптималната структура на езиковата служба“. Като недостатък по този раздел е отбелязано следното: „не притежава нито практически опит, нито образование като езиков специалист“.
59 От представените от Съвета документи, и по-специално от искането за промяна в разпределянето на длъжност и от автобиографията на г‑н G., също е видно, че той е участвал активно в реформата на дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ в ГД А „Персонал и администрация“, към която се числят езиковите отдели, и че в продължение на няколко години той „[о]тговаря за проектите за [а]дминистративна модернизация, и по-специално за проектите във връзка с длъжностните характеристики, организационната схема (включително въвеждането в [генералния секретариат на Съвета] на понятието за [н]ачалник на отдел), финансовата организация, административната децентрализация, реформата на ГД А [„Персонал и администрация“, дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“] и добрите административни практики“.
60 В писмената си защита Съветът посочва още, без възражения от страна на жалбоподателя, че след назначаването му през януари 2002 г. в отдел „Административна модернизация, проследяване на одити и равни възможности“ в рамките на службата, натоварена с общи административни въпроси, г‑н G. е натоварен с проект № 11 относно плана за действие за административна модернизация (ПДАМ) във връзка с реформата в ГД А „Персонал и администрация“. Според Съвета „този проект се подразделя на [пет] подпроекта, които съответно се отнасят до [ц]ентралната координация, езиковите и секретарските служби, документалното и терминологично обезпечаване, подходящата организация на секретарските функции и на подпомагането в отделите, и до производствено-техническите служби“. Съветът добавя, че като ръководител на проекта г‑н G. е бил член на „Групата за размисъл на [дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ в ГД А „Персонал и администрация“] относно плана за действие [за] административна модернизация на [генералния секретариат на Съвета]“, която група между 2002 г. и 2004 г. изготвя доклади на вниманието на ръководството на ГД А „Персонал и администрация“, дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“, както и на вниманието на генералния директор, натоварен с административната модернизация, относно документалното обезпечаване на писмения превод и на терминологията, относно мерките за осигуряване на качество, относно служебните задължения за писмен превод и редакция, относно обмена на основна информация, относно използването на компютър и подходящ софтуер от писмените преводачи.
61 При тези обстоятелства и предвид тълкуването, възприето относно изискването за познания в областта на техническите способи за писмен превод, жалбоподателят няма основания да твърди, че ОН не е изпълнил изискванията в обявлението за свободна длъжност, като е приел, че г‑н G. отговаря на тях. Следва да се добави, че като се има предвид възприетото тълкуване на условието за познания в областта на техническите способи за превод, доводът на жалбоподателя, че в раздел „Аспекти, свързани с длъжността“ от таблицата за оценяване на г‑н G. като недостатък е посочено, че той „не притежава нито практически опит, нито образование като езиков специалист“, не е релевантен, тъй като обявлението за свободна длъжност не поставя изискване за такъв опит или образование.
62 Накрая, следва да се провери дали ОН не е извършил явна грешка в преценката, като е отхвърлил кандидатурата на жалбоподателя.
63 В това отношение следва да се приеме за установено, че с решението, с което кандидатурата на жалбоподателя е отхвърлена, ОН го уведомява, че е избрал друга кандидатура, „която в по-пълна степен отговаря“ на нуждите на спорната длъжност.
64 По време на съдебното заседание представителят на Съвета разяснява, че според ОН жалбоподателят отговаря на нуждите на спорната длъжност не така пълно, както г‑н G.
65 Както вече бе посочено в точка 56 от настоящото решение, комисията за подбор решава, че единствено кандидатите, получили най-малко 50 от общо 100 точки по таблицата за оценяване, биха могли да бъдат препоръчани за спорната длъжност. Освен това следва да се приеме за установено, че комисията за подбор не отхвърля никоя от кандидатурите, представени от четиримата поканени на събеседване кандидати, поради неспазването на някое от изискванията в обявлението за свободна длъжност, както и че споменатите събеседвания се провеждат преди комисията за подбор да извърши сравнително разглеждане на кандидатурите.
66 Ето защо следва да се отбележи, че кандидатурата на жалбоподателя не е отхвърлена поради това, че той не отговаря на някое от изискванията за квалификация в обявлението за свободна длъжност, а в резултат от сравнителното разглеждане на заслугите на кандидатите. Обстоятелството, че определено длъжностно лице притежава очевидни и признати заслуги обаче не изключва в рамките на сравнително разглеждане на заслугите на кандидатите други длъжностни лица да притежават по-високи заслуги (Решение по дело Wunenburger/Комисия, посочено по-горе, точка 74; Решение на Съда на публичната служба от 22 октомври 2008 г. по дело Tzirani/Комисия, F‑46/07, все още непубликувано в Сборника, точка 119).
67 Следователно за целите на настоящия спор е от значение да се разгледа дали ОН е допуснал явна грешка в преценката при сравняване на заслугите на г‑н G. и на жалбоподателя.
68 В това отношение следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя преимуществено се основават на предпоставката, че неговото тълкуване на условието за познания в областта на техническите способи за писмен превод бъде прието. Тъй като обаче това тълкуване трябва да се отхвърли, както е посочено в точки 49—54 от настоящото решение, жалбоподателят няма основание да твърди, че ОН е допуснал явна грешка в преценката.
69 Действително, първо, следва да се приеме за установено, че комисията за подбор присъжда съвсем различни оценки на г‑н G. и на жалбоподателя. Както вече бе посочено в точка 57 от настоящото решение, г‑н G. получава общо 70 точки, които се разпределят по следния начин: 24 точки по раздел „Аспекти, свързани с личността“, 18 точки по раздел „Аспекти, свързани с длъжността“ и 28 точки по раздел „Аспекти, свързани с мениджмънта и с работата в екип“. От своя страна жалбоподателят получава общо само 42 точки, от които 10 по раздел „Аспекти, свързани с личността“, 20 по раздел „Аспекти, свързани с длъжността“ и 12 по раздел „Аспекти, свързани с мениджмънта и с работата в екип“.
70 Второ, следва да се приеме за установено, че предвид тълкуването, което трябва да се приложи във връзка с изискването в обявлението за свободна длъжност за познания в областта на техническите способи за писмен превод, доводите на жалбоподателя не оспорват структурата на таблицата за оценяване, използвана от комисията за подбор, по-специално по отношение на тежестта, която се придава на условието относно управленските умения в обявлението за свободна длъжност.
71 Трето, жалбоподателят не установява, че би отговарял в по-пълна степен отколкото г‑н G. на условията в обявлението за свободна длъжност, както те трябва да се разбират, и по-специално на условието за познания в областта на техническите способи за писмен превод.
72 Оттук следва, че ОН не допуска явна грешка в преценката, като приема, че кандидатурата на г‑н G. съответства в по-голяма степен на изискванията на спорната длъжност, отколкото кандидатурата на жалбоподателя.
73 Този извод не може да бъде отречен поради оплакването, че в хода на работата си в нарушение на член 45 от Правилника комисията за подбор не взема предвид трите последни атестационни доклада. Най-напред в писмената си защита Съветът твърди, че трите последни атестационни доклада са взети предвид. Действително в становището, упоменато в точка 19 от настоящото решение, жалбоподателят установява, че документите, представени от Съвета на Съда на публичната служба, не упоменават разглеждането на тези доклади. Няма основание обаче да се направи извод само въз основа на липсата на позоваване на посочените атестационни доклади в таблиците за оценяване на кандидатите, че комисията за подбор не е разгледала тези доклади (вж. в този смисъл Решение на Съда на публичната служба от 25 септември 2008 г. по дело Strack/Комисия, F‑44/05, все още непубликувано в Сборника, точка 165). Освен това следва да се отбележи, че макар в атестационните доклади на жалбоподателя да се упоменават управленските и организационните му способности, той не доказва, че те установяват извършването на явна грешка в преценката от страна на ОН поради това, че според последния кандидатурата на г‑н G. в по-пълна степен от тази на жалбоподателя отговаря на нуждите на спорната длъжност. В това отношение всъщност трябва да се има предвид значителното разминаване, отбелязано от комисията за подбор, при сравнителното разглеждане на заслугите на жалбоподателя и на г‑н G.
74 Накрая, дори да се предположи, че комисията за подбор е допуснала нередност, тъй като е изложила съображенията си относно познанията по английски език на жалбоподателя, това не установява в достатъчна степен, че ОН е допуснал явна грешка в преценката. Всъщност в това отношение следва да се вземе предвид и значителното разминаване, отбелязано от комисията за подбор при сравнителното разглеждане на заслугите на жалбоподателя и на г‑н G. Освен това следва да се приеме за установено, че в автобиографията си жалбоподателят упоменава не само познанията си по френски, а и по английски език, които окачествява като отлични. Що се отнася освен това до нивото на познанията по френски език на жалбоподателя, следва да се отбележи, че не се установява наличие на явна грешка в преценката и от обстоятелството, че комисията за подбор не ги упоменава в таблицата за оценяване нито като предимство, нито като недостатък.
75 Предвид всичко изложено по-горе е видно, че правните основания, изведени от явна грешка в преценката, от нарушение на обявлението за свободна длъжност и от нарушение на член 45 от Правилника, трябва да се отхвърлят, без да е необходимо произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета относно правното основание, изведено от нарушението на член 45 от Правилника. Това налага жалбата да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
76 По силата на член 122 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба разпоредбите на дял II, глава осма от посочения правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от влизане в сила на този процедурен правилник, а именно от 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности продължават да се прилагат по аналогия към висящите пред Съда на публичната служба дела преди тази дата.
77 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на член 88 от същия правилник обаче в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, следва всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Mahoney | Kanninen | Gervasoni |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 май 2009 година.
Текстът на настоящия съдебен акт, както и на цитираните в него актове на юрисдикциите на Европейския съюз, e достъпен на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu