Дело C‑162/10
Phonographic Performance (Ireland) Limited
срещу
Ирландия и Attorney General
(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Commercial Division) (Ирландия)
„Авторски права и сродните им права — Директива 2006/115/ЕО — Членове 8 и 10 — Понятия „ползвател“ и „публично съобщаване“ — Излъчване на звукозаписи чрез радио- и/или телевизионни приемници, поставени в хотелските стаи“
Резюме на решението
1. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2006/115 — Право на отдаване под наем и в заем на защитени произведения — Излъчване и публично съобщаване — Ползвател, който извършва публично съобщаване — Понятие
(член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2006/115 — Право на отдаване под наем и в заем на защитени произведения — Излъчване и публично съобщаване — Справедливо възнаграждение
(член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2006/115 — Право на отдаване под наем и в заем на защитени произведения — Излъчване и публично съобщаване — Ползвател, който извършва публично съобщаване — Понятие
(член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2006/115 — Право на отдаване под наем и в заем на защитени произведения — Излъчване и публично съобщаване — Справедливо възнаграждение — Граници — Лично използване
(член 8, параграф 2 и член 10, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, е „ползвател“, който извършва „публично съобщаване“ на излъчван звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост.
Макар клиентите на хотела да се намират в зоната на покритие на носителя на сигнала на звукозаписите, на практика същите могат да достигнат до тези клиенти само ако хотелиерът съзнателно предприеме съответните действия. Ето защо неговата роля е неоспорима. На следващо място, клиентите на хотела са неопределен брой потенциални адресати, доколкото достъпът на тези клиенти до услугите на посочения хотел по принцип е следствие от самостоятелно направения от всеки от тях избор и е ограничен само от капацитета за настаняване във въпросния хотел. Ето защо в този случай всъщност става въпрос за „лица по принцип“. Освен това клиентите на всеки хотел са доста голям брой лица, поради което трябва да се разглеждат като публика. На последно място, клиентите на хотела могат да бъдат квалифицирани като „целево търсени“ и „възприемчиви“. Всъщност с действията на лицето, което стопанисва хотел, насочени към предоставяне на достъп на клиентите му до излъчваното произведение, се извършва допълнителна услуга, която има значение за престижа на хотела, а оттам и за цената на стаите. В допълнение, така е възможно да бъдат привлечени още клиенти, заинтересовани от тази допълнителна услуга. Ето защо излъчването от хотелиера на звукозаписи има доходоносен характер.
(вж. точки 40—45 и 47; точка 1 от диспозитива)
2. Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, по силата на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост, е длъжен да заплати справедливо възнаграждение за възпроизвеждането на излъчван звукозапис в допълнение към възнаграждението, заплащано от радио-телевизионния оператор.
Всъщност, когато хотелиер публично съобщава звукозапис, излъчван в стаите на неговите клиенти, той използва самостоятелно този звукозапис и го изпраща на публика, отделна от и допълнителна спрямо публиката, визирана с първоначалното съобщаване. В допълнение, посоченият хотелиер извлича от това излъчване икономическа полза, отделна от ползата, получена от радио-телевизионния оператор или от продуцента на звукозаписи.
С използването на думата „еднократно“ в член 8, параграф 2 от Директивата законодателят на Съюза е искал да подчертае, че държавите членки не са длъжни да предвидят, че ползвателят ще плаща няколко отделни възнаграждения за едно и също публично съобщаване, така че това еднократно възнаграждение, както ясно следва от второ изречение от тази разпоредба, ще бъде поделено между различните получатели на справедливото възнаграждение — артистите изпълнители и продуцентите на звукозаписи. Що се отнася до съчинителния съюз „или“, съдържащ се в израза „по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване“, той трябва да се тълкува в смисъл, че възнаграждение се дължи както при излъчване, така и при публично съобщаване.
(вж. точки 51, 54 и 55; точка 2 от диспозитива)
3. Хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти не радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, а друго устройство и звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с помощта на устройството, е „ползвател“, който извършва „публично съобщаване“ на звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост. Следователно той е длъжен да заплати „справедливо възнаграждение“ по смисъла на тази разпоредба за излъчването на посочените звукозаписи.
(вж. точка 69; точка 3 от диспозитива)
4. Член 10, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115 за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост, който предвижда ограничение на предвиденото в член 8, параграф 2 от тази директива право на справедливо възнаграждение, когато става въпрос за „лично използване“, не допуска държавите членки да освободят хотелиера, който извършва „публично съобщаване“ на звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от посочената директива, от задължението да заплати такова възнаграждение.
В това отношение, за да се определи дали хотелиерът може да се позовава на ограничението, изведено от „личното използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от същата директива, значение има не дали клиентите на хотела използват произведението за лични нужди, а дали самият хотелиер го използва за лични нужди.
(вж. точки 71 и 77; точка 4 от диспозитива)