Language of document : ECLI:EU:C:2021:457

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

G. HOGAN

представено на 3 юни 2021 година(1)

Дело C126/20

ExxonMobil Production Deutschland GmbH

срещу

Bundesrepublik Deutschland, представлявана от Umweltbundesamt (Федерална агенция за околната среда)

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия)

„Преюдициално запитване — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии — Решение 2011/278/ЕС на Комисията — Член 3, буква з) — Подинсталация с технологични емисии — Улавяне на сярата — „Процес на Клаус“ — Емисии на CO2, който се съдържа в природния газ — Обхват на понятието „подинсталация с технологични емисии“ — Използване на суровини, съдържащи въглерод — Йерархия на различните категории подинсталации — Искане за разпределяне, което не е удовлетворено към края на търговски период — Прехвърляне към следващ търговски период“






I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия), се отнася главно до обхвата на понятието, определено като „подинсталация с технологични емисии“ съгласно член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278/ЕС на Комисията(2). Става въпрос за една от категориите, по силата на които на дадена инсталация може да се разпределят безплатно квоти за емисии за целите на Директива 2003/87/ЕО(3) за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове за предприятия в рамките на Европейския съюз.

2.        Макар този въпрос несъмнено да е изключително технически — и по-точно дали на емисиите на въглероден диоксид (CO2), който се отделя естествено в рамките на промишлен процес, наречен „процес на Клаус“, трябва да се предоставят безплатно квоти за емисии — той все пак има значително икономическо значение. Това е видно от факта, че искането на ExxonMobil Production Deutschland GmbH’s (наричано по-нататък „ExxonMobil“) възлиза на около 3,5 млн. сертификати с пазарна стойност от около 78,5 милиона евро за периода 2013—2019 г.(4). Преди да бъдат разгледани фактите и повдигнатите правни въпроси обаче, на първо място, е необходимо да се изложат релевантните правни разпоредби.

II.    Правна уредба

1.      Правото на ЕС

1.      Директива 2003/87

3.        Приложното поле на Директива 2003/87 е определено в член 2, параграф 1, съгласно който:

„Настоящата директива следва да се прилага спрямо емисии от дейностите, изброени в приложение I, и парниковите газове, изброени в приложение II“.

4.        Съответните определения се съдържат в член 3 от директивата:

„б)      „емисии“ означава отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация […];

[…]

д)      „инсталация“ означава стационарно техническо съоръжение за осъществяване на една или повече от дейностите, изброени в приложение I, както и всякакви други дейности, пряко отнасящи се до тях, които имат техническа връзка с дейностите, осъществявани на този обект и които биха могли да повлияят върху емисиите и замърсяването;“.

5.        Глава III от Директива 2003/87 се отнася до правилата относно стационарните инсталации. Съгласно член 10 от тази глава от 2013 г. нататък държавите членки провеждат търг за всички квоти, които не са разпределени безплатно в съответствие с членове 10а и 10в.

6.        Член 10а е озаглавен „Преходни общностни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти“. В параграф 1, първа алинея от него се предвижда, че Комисията приема напълно хармонизирани мерки по изпълнението на общностно равнище за безплатното разпределение на свободни квоти.

7.        Докато член 10а, параграф 11 от Директива 2003/87 предвижда, че количеството безплатно разпределени квоти започва ежегодно да намалява с цел през 2027 г. да се постигне прекратяване на безплатното разпределение на квоти, в параграф 12 от същата разпоредба се уточнява, че това намаляване не следва да се прилага за отраслите или подотраслите, изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии.

8.        В член 10а, параграфи 13—18 от Директива 2003/87 се предвиждат правила за определянето на отраслите или подотраслите, за които се приема, че са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии.

9.        Член 12 от Директива 2003/87, озаглавен „Прехвърляне, връщане и отмяна на квоти“, предвижда в параграф 3:

„Държавите членки осигуряват най-късно до 30 април на всяка година операторът на всяка инсталация да върне определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, […] както и за тяхната отмяна впоследствие“.

10.      Член 13 относно валидността на квотите предвижда:

„1.      Квотите, издадени от 1 януари 2013 г. нататък, са валидни за емисии през осемгодишен период с начало 1 януари 2013 г.

2.      Четири месеца след началото на всеки период по параграф 1 квотите, които вече не са валидни и не са върнати и отменени в съответствие с член 12, се отменят от компетентния орган.

[…]“.

11.      Текстът на член 13 е заменен с Директива 2018/410(5). Понастоящем той предвижда следното:

„Квотите, издадени от 1 януари 2013 г. нататък, са с безсрочна валидност. Квотите, издадени от 1 януари 2021 г. нататък, съдържат указание, показващо през кой десетгодишен период, считано от 1 януари 2021 г., са издадени, и са валидни за емисии от първата година на този период нататък“.

2.      Решение 2011/278

12.      Съображение 12 от Решение 2011/278 предвижда следното:

„В случаите, при които не е възможно извеждане на продуктов показател, но въпреки това съществуват емисии на парникови газове, отговарящи на условията за безплатно разпределяне на квоти, тези квоти следва да бъдат разпределяни на базата на непреки видове подход за определяне на емисиите (fallback approaches) за отделни видове производства. Разработена бе йерархична последователност от три вида непряк подход, с оглед да се постигнат максимални намаления на емисиите и енергоспестявания, поне в някои части от съответните производствени процеси. Топлинният показател (heat benchmark) е подходящ за тези съпроводени с консумация на топлинна енергия процеси, при които се използва измерим топлоносител. Горивният показател (fuel benchmark) е подходящ за случаите, когато използваната в процеса топлина не може да се мери. Стойностите на топлинните и горивните показатели бяха изведени в съответствие с принципите за прозрачност и простота, като бяха използвани референтни стойности на КПД, съответстващи на широко разпространени видове горива; тези подходи могат да бъдат характеризирани като следващата по ред най-добра възможност (след пряко определените продуктови показатели за емисиите) от гледна точка на постигането на емисионна ефективност, тъй като топлинните и горивните показатели отчитат прилагането на енергоефективни техники. За технологичните емисии (process emissions) е подходящо квотите да бъдат разпределяни въз основа на исторически данни за емисиите. […]“.

13.      Член 3, буква з), подточки iv) и v) от Решение 2011/278 определя по следния начин подинсталациите с технологични емисии:

„з)      „подинсталация с технологични емисии“ се определя от емисиите на различни от въглероден диоксид парникови газове, посочени в приложение I към [Директива 2003/87], отделяни извън системните граници на съответния продуктов показател по приложение I, или също така от емисиите на въглероден диоксид, отделяни извън системните граници на съответния продуктов показател по приложение I в резултат на някоя от посочените по-долу дейности, или също така емисии, дължащи се на изгарянето на недоокислен въглерод, получен в резултат от тези посочени по-долу дейности, което изгаряне се извършва с цел производство на измерима топлинна енергия, неизмерима топлинна енергия или електроенергия, при условие че бъдат извадени емисиите, които биха се отделили от изгарянето на такова количество природен газ, което е с еквивалентна топлотворна способност на технически използваемото енергийно съдържание на недоокисления въглерод:

[…]

iv)      реакции на химичен синтез с участие на въглеродосъдържащ материал, ако основната цел на реакциите не е производство на топлинна енергия;

v)      използване на въглеродосъдържащи добавки или суровини, чиято основна цел не е производство на топлинна енергия;

[…]“.

14.      В член 6 от Решение 2011/278 се описва системата от подинсталации. Разпоредбите, релевантни в настоящия контекст, гласят:

„1.      За целите на настоящото решение държавите членки трябва да разделят условно всяка инсталация, отговаряща на условията за безплатно разпределяне на квоти за емисии по член 10а от [Директива 2003/87], на една или повече от следните видове подинсталации, както е необходимо в съответния случай:

а)      подинсталация с продуктов показател;

б)      подинсталация с топлинен показател;

в)      подинсталация с горивен показател;

г)      подинсталация с технологични емисии.

Тези подинсталации трябва да отговарят, доколкото е възможно, на реални физически части от инсталацията.

По отношение на подинсталациите с топлинен показател, горивен показател и технологични емисии държавите членки трябва да правят ясно разграничение […] по въпроса дали съответният процес е в отрасъл или подотрасъл, за който се смята, че е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии съгласно посоченото в Решение 2010/2/ЕС.

[…]

2.      Сборът от входящите потоци, от изходящите потоци и от емисиите на всички подинсталации не трябва да надхвърля съответно входящите потоци, изходящите потоци и общите емисии на инсталацията“.

15.      Съгласно член 7, параграф 7 и член 8, параграф 5 от Решение 2011/278 държавите членки трябва да гарантират, че няма припокривания между подинсталации и двойно отчитане.

3.      Регламент № 601/2012

16.      Както е посочено в член 14, параграф 1 от Директива 2003/87, в Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) се предвиждат подобни правила.

17.      В член 3 от Регламент № 601/2012 се съдържат някои определения, които липсват както в Директива 2003/87, така и в Решение 2011/278, например:

„(30)      „технологични емисии“ означава емисии на парникови газове, различни от горивните емисии, възникващи в резултат от преднамерени или непреднамерени реакции между веществата или от тяхното преобразуване, включително от химична или електролитна редукция на метални руди, термично разлагане на вещества, както и от образуването на вещества, предназначени да бъдат използвани като продукти или суровини;

[…]

(40)      „съдържащ се в горивото CO2“ означава CO2, който е част от състава на дадено гориво;

[…]“.

18.      Член 2 от Регламент № 601/2012 предвижда:

„Настоящият регламент се отнася за мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове във връзка с дейностите, посочени в приложение I към Директива [2003/87]“.

19.      Съгласно член 48 от Регламент № 601/2012, който се отнася до съдържащия се в горивото CO2:

„1.      Съдържащият се в горивото CO2, който се подава към дадена инсталация, включително съдържащият се в състава на природен газ или на технологичен газ, като например доменен газ или коксов газ, следва да бъде отчетен в емисионния фактор на съответното гориво.

[…]

Но ако този съдържащ се в горивото CO2 бъде отделен като емисии или подаден извън инсталацията в обекти, които не попадат в обхвата на цитираната директива, той трябва да се отчете в количеството на емисиите на инсталацията, от която произхожда.

[…]“.

4.      Решение 2015/1814

20.      С Решение 2015/1814(7) се създава резерв за стабилност на пазара за справяне със структурното неравновесие между търсене и предлагане. В член 1, параграфи 2, 3 и 5 от Решение 2015/1814 се определят квотите, които следва да бъдат прехвърлени в този резерв за стабилност на пазара. В тях се предвижда:

„2.      Количеството от 900 милиона квоти, извадено от тръжните количества през периода 2014—2016 г., както е определено в Регламент (ЕС) № 176/2014 съгласно член 10, параграф 4 от [Директива 2003/87], не се прибавя към количествата, продавани на търг през 2019 г. и 2020 г., а вместо това се прехвърля в резерва.

3.      Квотите, които не са разпределени за инсталации съгласно [разпоредба, която урежда резерв за нови участници], и квотите, които не са разпределени за инсталации в резултат на прилагането на [разпоредби, които уреждат прекратяване на дейности], се прехвърлят в резерва през 2020 г. […]

[…]

5.      Всяка година определен брой квоти, равен на 12 % от общия брой на квотите в обращение, […], се изважда от количеството квоти, което ще бъде продавано на търг в държавите членки съгласно член 10, параграф 2 от [Директива 2003/87], и се прехвърля в резерва за период от 12 месеца с начало 1 септември от съответната година, освен когато броят квоти за прехвърляне в резерва е по-малък от 100 милиона […]“.

2.      Германското право

1.      Treibhausgas-Emissionshandelsgesetz (TEHG)

21.      Текстът на член 7, параграф 2 от Treibhausgas-Emissionshandelsgesetz (Закон за търговия с емисии на парникови газове, TEHG)(8), в редакцията му в сила през 2011 г., съответства на текста на член 13 от Директива 2003/87(9).

22.      Член 9, параграф 1 от TEHG гласи:

„1)      На операторите на инсталации се разпределят безплатни квоти за емисии в съответствие с принципите, съдържащи се в член 10а […] от Директива [2003/87] […] и в Решение [2011/278] […]“.

23.      Част 2, точка 1 от приложение I към TEHG, озаглавено „Дейности“, нарежда сред инсталациите, чиито емисии попадат в приложното поле на този закон, „[г]оривни[те] уредби за изгаряне на горива с обща номинална топлинна мощност от 20 [мегавата] MW или повече в дадена инсталация […]“.

3.      Zuteilungsverordnung 2020

24.      Член 2, точка 29, буква в), подточка ее) от Zuteilungsverordnung über Treibhausgas-Emissionsberechtigungen 2020(10) (Наредба за разпределянето на квоти за емисии на парникови газове през търговския период 2013—2020 г., наричана по-нататък „ZuV 2020“) съдържа определение на „подинсталация с технологични емисии“, което съответства на съдържащото се в член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/78.

25.      Член 3 от ZuV 2020, озаглавен „Образуване на компоненти, релевантни за разпределянето на квоти“, предвижда в параграф 1:

„В заявлението за безплатно разпределяне на квоти за дадена инсталация съвкупността от входящите и изходящите потоци и съответните емисии, които са от значение за разпределянето, се разпределят между следните релевантни за разпределянето на квоти компоненти през дадения референтен период […]:

1)      един или няколко релевантни за разпределянето на квоти компонента с продуктов показател, съответстващ на [даден релевантен за разпределянето на квоти компонент],

2)      релевантен за разпределянето на квоти компонент с топлинен показател […], доколкото не включва релевантни за разпределянето на квоти компоненти съгласно точка 1,

3)      релевантен за разпределянето на квоти компонент с горивен показател […], доколкото не включва релевантни за разпределянето на квоти компоненти съгласно точки 1 и 2, и

4)      релевантен за разпределянето на квоти компонент с показател технологични емисии в съответствие с член 2, точка 29, доколкото не включва релевантни за разпределянето на квоти компоненти съгласно точки 1—3“.

III. Спорът по главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

26.      ExxonMobil експлоатира в Гросенкнетен (Германия) инсталация за пречистване на природен газ, чрез която се извлича сярата (наричана по-нататък „инсталацията“). Тъй като тази дейност включва изгаряне на горива с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW, инсталацията попада в приложното поле на TEHG(11), който транспонира Директива 2003/87(12) в националното право.

27.      Тази инсталация се състои по-специално от инсталация за улавяне на сярата (състояща се от Клаус-инсталации, парни прегреватели, парни котелни и газови двигателни инсталации), десулфуризация на природен газ (пречистване на природен газ) и инсталации за сушене на природен газ, инсталации за пречистване на отработени газове и инсталации за аварийно възпламеняване. Клаус-инсталациите са основните източници на емисии на CO2.

28.      Инсталацията пречиства добивания от естествени находища природен газ, който съдържа сероводород (H2S) във висока концентрация, както и водни пари (H2O), метан (CH4) и въглероден диоксид (CO2). Поради високата концентрация на H2S в природния газ той е известен още като „кисел газ“. Подобно на останалите компоненти CO2 се съдържа естествено в природния газ, намиращ се под земята. Количеството му може да варира в зависимост от сондажа и находището, но според ExxonMobil(13) той присъства във всички европейски залежи на природен газ. За да се постигне съответствие на качеството, посочено от мрежовия оператор, CO2 подобно на другите компоненти трябва да бъде частично отстранен от природния газ преди постъпването му в тръбопроводната мрежа.

29.      Преди да продължим нататък, е необходимо накратко да се опише процесът на Клаус, който е в основата на настоящото производство. Касае се за процес на десулфуризация на газ в няколко етапа, наречен на името на германския му изобретател и стандартен в промишлеността още от издаването на британски патент за тази цел през 1883 г. В резултат от прилагането на този химичен процес сярата се извлича от газообразния сероводород, присъстващ в суровия природен газ. От критична важност е обаче, че CO2 се отделя като естествен съпътстващ продукт от химичния процес, без сам по себе си да участва в поредицата от химични реакции, които сами произвеждат сярата.

30.      В инсталацията за пречистване на природен газ в Гросенкнетен киселият газ се пречиства чрез химическа абсорбция с разтворител (сулфинолов процес). Разтворителят се регенерира и освободеният H2S се преобразува в чиста течна сяра в Клаус-инсталациите. Отстраненият от киселия газ CO2, който се съдържа в него, след това се отделя през тръбата за отвеждане на газове в атмосферата. CO2 не участва в химичната реакция на Клаус, водеща до извличане на елементарната сяра(14). Топлината, произведена по време на термичния етап, се улавя в котел за отпадна топлина и се използва в инсталацията.

31.      ExxonMobil подава искане за безплатно разпределяне на квоти за емисии за инсталацията. Искането е основано на различно разпределение на отделните референтни показатели. С решение от 17 февруари 2014 г. Deutsche Emissionshandelsstelle (Германски орган за търговия с квоти за емисии; наричан по-нататък „DEHSt“) разпределя безплатно на ExxonMobil 4 216 048 квоти за емисии за търговския период от 2013 г. до 2020 г. Това разпределяне се основава отчасти на прилагането на топлинен показател(15) и отчасти на прилагането на горивен показател, като при това е взет предвид рискът от изместване на въглеродни емисии. DEHSt обаче отказва да разпредели на ExxonMobil безплатните квоти за емисии, поискани от него за технологичните емисии. Като основание за своя отказ органът посочва, че емисиите на CO2 не са резултат от процеса на Клаус, а се съдържат още в суровината, използвана в процеса на пречистване. Именно този отказ е в основата на настоящото производство.

32.      С решение от 7 октомври 2019 г. DEHSt отхвърля подадената по административен ред от ExxonMobil жалба срещу решението за разпределяне(16). В това решение DEHSt отново посочва, че не може да се извърши разпределяне според показател технологични емисии в съответствие с втората хипотеза на член 2, точка 29, буква b), подточка ee) от ZuV 2020, тъй като CO2 е само съпътстващ газ, отделян като съпътстващ продукт в процеса, и не участва в самата химична реакция на Клаус. Следователно CO2, който в края на процеса на Клаус се отделя в атмосферата през тръбата за отвеждане на газове, не отговарял на условията за безплатно разпределяне на сертификати за емисии.

33.      ExxonMobil поддържа искането си, като на 8 ноември 2019 г. подава жалба до Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“).

34.      Жалбоподателите по дело C‑682/17 и по настоящото дело са идентични. Инсталацията, предмет на главното производство в настоящото дело, обаче не представлява „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87(17). Освен това според запитващата юрисдикция електроенергията, произведена от ExxonMobil в неговата инсталация в Гросенкнетен, се генерира чрез високоефективно комбинирано производство на енергия и следователно по принцип не би била изключена от безплатното разпределяне на сертификати за емисии (член 10а, параграф 4 от Директива 2003/87). Тъй като това не е било вярно за разглежданата инсталация по дело C‑682/17, Съдът — вече на това основание — е решил, че ExxonMobil няма право на безплатно разпределяне на квоти за тази инсталация. Тази поредица от заключения прави излишен отговора на съответните въпроси. Въпрос 3 с подвъпроси а) и б) и въпрос 4 по дело C‑682/17 са зададени отново от запитващата юрисдикция във въпроси 1—4 по настоящото дело.

35.      С оглед на изложените по-горе съображения запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Става ли въпрос при отделения от газовата смес в атмосферата CO2 при пречистването на природен газ (под формата на кисел газ) в т.нар. процес на Клаус чрез отделяне на съдържащия се в природния газ CO2, за такива емисии, които по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от [Решение 2011/278] са резултат от посочения в член 3, буква з), подточка v) процес?

2.      Могат ли по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от [Решение 2011/278] CO2-емисии да бъдат „резултат“ от процес, при който съдържащият се в суровината CO2 се отделя в атмосферата, без поради протичащия при това процес да възниква допълнително въглероден диоксид, или тази разпоредба императивно изисква отделеният в атмосферата CO2 да се образува за първи път като резултат от процеса?

3.      „Използва“ ли се по смисъла на член 3, буква з), подточка v) от [Решение 2011/278] съдържаща въглерод суровина, когато при т.нар. процес на Клаус съществуващият в природата природен газ се използва за производството на сяра и при това съдържащият се в природния газ въглероден диоксид се отделя в атмосферата, без съдържащият се в природния газ въглероден диоксид да участва в протичащата в рамките на процеса химична реакция, или понятието „използване“ императивно изисква въглеродът да участва в протичащата химична реакция, респективно дори да е необходим за нея?

4.      При утвърдителен отговор на първите три въпроса:

Ако инсталация, за която важи задължението за търговия с емисии, изпълнява както условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с топлинен показател, така и условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с технологични емисии, по кой показател се извършва разпределението на безплатни квоти за емисии? Има ли предимство правото на разпределение по топлинен показател пред правото на разпределение по технологични емисии, или правото на разпределение по технологични емисии поради специфичност има приоритет пред топлинния и горивния показател?

5.      При утвърдителен отговор на първите четири въпроса:

Могат ли правата за разпределяне на повече квоти за безплатни емисии за третия търговски период след края на третия търговски период да бъдат удовлетворени с права от четвъртия търговски период, ако съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия търговски период, или правата за разпределяне, по които не е постановено решение, се погасяват в края на третия търговски период?“.

36.      ExxonMobil, Umweltbundesamt (Федерална агенция за околната среда, Германия)(18) — в отговор на писмени въпроси на Съда — германското правителство(19) и Комисията представят писмени становища пред Съда и са представени в съдебното заседание от 24 февруари 2021 г.

IV.    Анализ

37.      С първите три въпроса по същество запитващата юрисдикция иска да установи дали отделянето в атмосферата на CO2, съдържащ се в суровината, използвана за производството на даден продукт, и отделян извън системните граници на даден продуктов показател, може да се разглежда като „подинсталация с технологични емисии“ съгласно член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278, когато въпросният CO2 не е част от химичната реакция, при която се произвежда този продукт. Тъй като и трите въпроса са насочени към различни аспекти от текста на член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278, уместно е те да бъдат разгледани заедно.

1.      Предварителни бележки: прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии към процеса на улавяне на сярата

38.      Тези въпроси обаче предполагат, че емисиите на CO2, които се съдържат в природния газ, всъщност са обхванати от схемата за търговия с квоти за емисии. На пръв поглед буди изненада факта, че изобщо следва да се разглежда този въпрос, тъй като Съдът вече е установил в решението си по дело C‑682/17, в което също се разглежда инсталация за производство чрез процеса на Клаус, че „инсталация като тази, предмет на главното производство, попада в приложното поле на Директива 2003/87 и поради това и на установената с нея схема за търговия с квоти за емисии, независимо дали CO2, получен от дейността на тази инсталация, присъства естествено в обработваната от нея суровина“(20).

39.      Независимо от това съдебно решение германското правителство и Комисията твърдят, че схемата за търговия с квоти за емисии се прилага само за емисиите на парникови газове, причинени от горене — които не са предмет на настоящото производство — а не за емисиите, произтичащи от CO2, който се съдържа в природния газ и се отделя като естествен съпътстващ продукт в края на процеса на улавяне на сярата, без сам по себе си да е участвал в процеса на горене. Те твърдят, че тези две дейности следва да бъдат разгледани поотделно(21).

40.      В светлината на горепосоченото ще проследя разсъжденията на Съда по дело C‑682/17, без непременно да обсъждам отново същите доводи. Това ми се струва подходящо, като се има предвид, че страните, изглежда, постигат съгласие относно сходството на инсталациите в двата случая.

41.      По дело C‑681/17 Съдът разглежда изискванията на член 2, параграф 1 от Директива 2003/87. Именно тази разпоредба определя обхвата на посочената директива, а следователно и приложимостта на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Съгласно тази разпоредба Директивата се прилага спрямо емисии от парниковите газове, изброени в приложение II към нея — сред които е CO2 — ако тези емисии произхождат „от дейностите, изброени в приложение I“. Една от тези дейности е „[и]згаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW […]“(22).

42.      По-нататък в точки 47—53 от посоченото решение Съдът приема, че формулировката на член 2, параграф 1 и тази на член 3, буква б) от Директива 2003/87, която определя понятието „емисии“, не изисква самият отделен парников газ да е получен при дейностите, изброени в приложение I. Съдът намира потвърждение на това становище в член 48, параграф 1 от Регламент № 601/2012 относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87. Действително в него се предвижда, че съдържащият се в горивото CO2, така както е определен в член 3, точка 40 от същия регламент, когато се съдържа в природния газ, следва да бъде отчетен в емисионния фактор на това гориво. Съдът също така посочва целта на Директива 2003/87, а именно, да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин(23).

43.      Вследствие на тези доводи операторите на Клаус-инсталации като разглежданата в настоящото дело трябва да върнат определен брой квоти, които съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87 трябва да се равняват на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация. Съгласно член 3, буква д) от Директива 2003/87 „инсталация“ означава „стационарно техническо съоръжение за осъществяване на една или повече от дейностите, изброени в приложение I, както и всякакви други дейности, пряко отнасящи се до тях, които имат техническа връзка с дейностите, осъществявани на този обект и които биха могли да повлияят върху емисиите и замърсяването“. Това определение дава възможност за включване на отделно съоръжение, ако осъществяваните в него дейности се отнасят до съответната инсталация и са технически свързани с нея(24). От друга страна, в обхвата на този текст не попада доводът на германското правителство и на Комисията, съгласно който, ако в една инсталация се осъществяват няколко дейности — както в настоящия случай, изгаряне на горива с номинална входяща топлинна мощност над 20 MW, посочено в приложение I, и улавяне на сяра, което не е посочено в приложение I — дейността, която не е включена в приложение I, не е предмет на схемата за търговия с квоти за емисии(25).

44.      В решение Trinseo Deutschland(26), по дело, в което инсталацията на заявителя сама по себе си не е предизвикала емисии, изброени в приложение II към Директива 2003/87, независимо че дейността ѝ е включена в списъка в приложение I към посочената директива — и което по този начин в известен смисъл представлява обратното на настоящия случай — Комисията изтъква, че „непреките емисии“ от производството на топлинна енергия следва да се разглеждат за целите на прилагането на схемата за търговия с квоти за емисии, като по този начин се привилегирова тълкуване на емисиите отделно от инсталацията. Съдът обаче се придържа към текста на член 3, буква б) от Директива 2003/87, който обвързва емисиите с инсталацията. От своя страна не виждам причина да се отклонявам от тази ясна формулировка.

45.      Доколкото член 6 от Решение 2011/278 разделя инсталациите на подинсталации, това е само аналитично упражнение за целите на прилагането на показателите. В разпоредбата ясно се посочва, че това се прави единствено за целите на Решение 2011/278. Текстът на разпоредбата, в който се уточнява, че инсталациите следва да се разделят на подинсталации, също така ясно посочва, че това разделение по никакъв начин не засяга понятието „инсталация“, както е определено в член 3, буква д) от Директива 2003/87.

46.      С оглед на тези съображения приемам, че в съответствие с констатациите на Съда по дело C‑682/17 схемата за търговия с квоти за емисии се прилага не само за емисиите на CO2 в резултат на горивен процес, но и за емисиите от процеса на улавяне на сярата, протичащ в същата инсталация.

47.      Доколкото Комисията изтъква, че включването в схемата на дейности, които не са посочени в приложение I, би противоречало на решенията на законодателя на Съюза в схемата да се включват само дейности с особен потенциал за икономически ефективно намаляване на парниковите газове(27), Съдът вече е посочил по дело C‑682/17, че „дори ако CO2 влиза в състава на киселия газ, дейността по „изгаряне на горива“, осъществявана в инсталация като тази, предмет на главното производство, за десулфуризация, на природния газ и за улавяне на сярата чрез процеса на Клаус, разкрива определен потенциал за намаляване на емисиите на CO2, при положение че съдържанието на CO2 в киселия газ може да варира в зависимост от залежите. Обратно на твърденията на ExxonMobil, в това отношение е без значение, че невинаги това съдържание е предвидимо(28)“.

2.      Въпроси 1—3: може ли CO2, отделян в атмосферата при пречистването на кисел газ в процеса на Клаус, да се квалифицира като „технологична емисия“ по смисъла на член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278?

48.      Макар германското правителство, представлявано от Федералното министерство на икономиката и енергетиката, и Комисията да не са съгласни с Федералната агенция за околната среда по въпроса дали отделяният в атмосферата CO2 в рамките на процеса на улавяне на сярата попада в обхвата на схемата за търговия с квоти за емисии, за тези три страни е безспорно, че за посочените емисии не трябва да се предоставят безплатно никакви квоти. Следва обаче да се има предвид, че всеки довод на германското правителство и на Комисията, че тези емисии не могат да се смятат за технологични емисии, обхванати в член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278, се вписва в контекста на техните становища, че ExxonMobil не е длъжно да връща квоти по отношение на тези емисии.

49.      Първите три въпроса на запитващата юрисдикция се отнасят до различни елементи от член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278, в който се определя „подинсталация с технологични емисии“(29). За да се прилага тази разпоредба, трябва да са налице следните съставни елементи: необходимо е i) да са налице емисии на CO2, които ii) да са отделяни извън системните граници на съответния продуктов показател по приложение I, и накрая, iii) в резултат на „използване на въглеродосъдържащи […] суровини, чиято основна цел не е производство на топлинна енергия“. Страните не спорят, че първите две условия са изпълнени. CO2 (съдържащ се в горивото) се отделя като естествен съпътстващ продукт в края на процеса на улавяне на сярата — процес, за който не съществува продуктов показател(30). Следователно има несъгласие относно третото условие.

50.      Запитващата юрисдикция разглежда три аспекта на този трети критерий: от една страна, въпросът дали емисиите на съдържащия се в горивото CO2 може да се приемат за „резултат“ от всеки следващ процес, и от друга страна, дали такъв съдържащ се в горивото CO2 може да се приеме за „използван“ в процес, ако не участва в химичната реакция. Третият въпрос, който се обсъжда, е дали става въпрос за „въглеродосъдържаща суровина“. Привържениците на отрицателния отговор на този трети въпрос, изглежда, твърдят, че „използваната“ в процеса суровина не е киселият газ, а сероводородът, който не съдържа CO2. Безспорно е обаче, че основната цел на процеса на улавяне на сярата не е производството на топлинна енергия.

51.      Съгласно установената практика на Съда тълкуването на разпоредба от правото на Съюза изисква освен текста на съответната разпоредба, която „според традиционните принципи на тълкуване […] представлява винаги отправната точка и в същото време очертава пределите на тълкуване“(31), да се вземат предвид и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част(32).

1.      Буквално тълкуване

52.      Да започнем с текста на член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278: емисиите на CO2 трябва да са в резултат от използването на въглеродосъдържащи добавки или суровини, чиято основна цел не е производство на топлинна енергия. Като се има предвид, че резултатът от процеса трябва да са емисии на въглероден диоксид, а не производство на въглероден диоксид, според мен това че отделянето на съдържащия се в горивото CO2 се осъществява в края на процес като процеса на Клаус, независимо че CO2 всъщност не се използва в рамките на химична реакция в хода на този процес, напълно се вписва в текста на тази разпоредба(33). Много по-труден е въпросът дали тези емисии на CO2 могат да се определят като резултат от използването на въглеродосъдържащи добавки или суровини.

53.      И тук нямам особени съмнения по отношение на термина „суровина“. Според речника на Кеймбридж(34) „суровина“ е „всеки материал като например масло, памук или захар в естественото си състояние, преди да бъде преработен за употреба“. Несъмнено е вярно, че в процеса на Клаус реално се преработва само сероводородът, докато съдържащият се в киселия газ CO2 само преминава през Клаус-инсталацията, без да участва в процеса. Разглеждано в обикновения смисъл на думата обаче, понятието „суровина“ според мен не се ограничава до частите от материал, които са предмет на активна преработка. Би могло да е вярно, както предлага Федералната агенция за околната среда, че ако CO2 бъде отделен от киселия газ преди преработването на последния в съоръжението на Клаус, то той няма да бъде суровина, тъй като не се преработва допълнително, докато останалата част от газа ще бъде преработена(35). Ако обаче тази предварителна стъпка не се осъществи, това не означава, че съдържащ CO2 материал, който влиза в инсталация за преработка, не е суровина просто защото само част от него се преработва.

54.      Въпросът за причинно-следствената връзка, а именно дали може да се приеме, че емисиите на CO2 са резултат от използването на тази суровина, обаче не е толкова ясен. Тук буквалното тълкуване по-скоро означава, че това не се вписва в текста на член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278. Отново, ако се погледне в речника на Кеймбридж(36), съдържащото се в него определение, което описва доста точно употребата на думата в настоящия случай, е „действие по използване на нещо или период, в който се използва нещо“, като глаголът „използвам“ означава „нещо като например инструмент, умение или сграда да се употреби с определена цел“(37). Тази употреба с определена цел според мен предполага, че нещо се прави с тази част от суровината, а именно с въглеродното съдържание, на което по-специално се прави позоваване.

55.      Страните са съгласни, че CO2 не участва в химичната реакция в процеса на Клаус. ExxonMobil обаче твърди, че съдържащият се в горивото CO2 се използва в известна степен. Според ExxonMobil CO2 играе процесуална роля в процеса на Клаус като негоривен газ с функция за регулиране на температурата при технически необходимия контрол на температурата на горене в процеса на Клаус за производство на сяра. Това, изглежда, не се оспорва от Федералната агенция за околната среда. Както обаче посочва нейният представител в съдебното заседание, това не е необходима роля, тъй като съществуват и други средства за постигане на същия резултат(38). На свой ред това повдига следващия въпрос дали е достатъчно CO2 да се използва в някаква степен, за да може процесът да се определи като подинсталация с технологични емисии, или използването му трябва да е необходимо за процеса(39).

56.      Поддържа се също така, че тъй като в член 3, буква з), подточка iv) от Решение 2011/278 изрично се посочват „реакции на химичен синтез с участие на въглеродосъдържащ материал“, докато в член 3, буква з), подточка v) от това решение липсва подобно посочване, такова участие в химична реакция не може да се изисква съгласно последната разпоредба.

57.      На този етап, макар да смятам, че що се отнася до критичния термин „използване“, съдържащ се в член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278, текстът насочва към тълкуване, според което CO2 трябва да има активна и необходима роля в процеса, може да е уместно — в съответствие с постоянната съдебна практика — в помощ на този процес на тълкуване да се вземат предвид общата структура на Директива 2003/87 и на Решение 2011/278, както и целите, които те преследват(40).

2.      Систематично и телеологично тълкуване

58.      От постоянната практика на Съда следва, че предмет на Директива 2003/87, а следователно и на Решение 2011/278 за изпълнението ѝ, е въвеждането на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове, за да се намалят емисиите на парникови газове в атмосферата до равнище, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система, и чиято крайна цел е опазването на околната среда(41). В съответствие със залегналата в основата ѝ икономическа логика с тази схема участниците се насърчават да отделят количества парникови газове, които са по-малки от първоначално разпределените им квоти, за да могат да продават излишъка на други участници(42). За постигането на тази цел член 10а от Директива 2003/87 предвижда за инсталациите от определени отрасли безплатно разпределяне на квоти за емисии, чието количество съгласно параграф 11 от тази разпоредба постепенно намалява през периода 2013—2020 г. с цел през 2027 г. да се постигне прекратяване на безплатното разпределяне на квоти(43).

59.      Това означава, че правилата за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87, които се определят с Решение 2011/278, имат извънреден (дори временен) характер. Освен това в член 3, букви в), г) и з) от Решение 2011/278(44) се определят т.нар. непреки показатели, които се използват само ако „съответните емисии, които не са обхванати от подинсталация с продуктов показател“(45), са „отделяни извън системните граници на съответния продуктов показател“(46). Както Съдът вече е постановил в решение INEOS, от това следва, че член 3, буква з), подточка iv) от Решение 2011/278 не може да бъде тълкуван широко(47). Същото трябва да важи и за всички дейности, изброени в член 3, буква з) от Решение 2011/278.

60.      В резултат на това не мога да се съглася, че фактът, че член 3, буква з), подточка iv) от Решение 2011/278 изрично се позовава на участието на въглеродосъдържащ материал в реакции на химичен синтез, докато член 3, буква з), подточка v) от посоченото решение не се позовава на това, означава, че понятието „използване“, съдържащо се в последната разпоредба, трябва да бъде тълкувано толкова широко, че вече да не попада в обхвата на понятието „използване“, само за да се разграничи от случаите, обхванати в първата разпоредба. Терминът „използване“ всъщност е по-широк и може да включва „използване“, което не се изразява в химична реакция. Терминът „използване“ обаче означава, че въглеродосъдържащата суровина трябва да е необходима за преследваната основна цел (която не е производство на топлинна енергия)(48).

61.      Подобно по-ограничително тълкуване може да бъде потвърдено от определението за „технологични емисии“, съдържащо се в член 3, параграф 30 от Регламент № 601/2012. Съгласно това определение „технологични емисии“ означава емисии на парникови газове, различни от горивните емисии, възникващи в резултат от преднамерени или непреднамерени реакции между веществата или от тяхното преобразуване […]“. Съдържащият се в киселия газ CO2 обаче очевидно не е резултат от преднамерена или непреднамерена реакция между веществата или от тяхното преобразуване.

62.      Регламент № 601/2012 се отнася до мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове. Член 14 от Директива 2003/87 предвижда Комисията да приеме регламент за тази цел. Следователно Регламент № 601/2012 не урежда, още по-малко определя случаите, в които квотите за емисии ще се разпределят безплатно. По същата причина фактът, че в член 48 от Регламент № 601/2012 се съдържа разпоредба, определяща към коя инсталация трябва да се отчете съдържащият се в горивото CO2 за целите на мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове, не дава никакво реално указание дали за такива съдържащи се в горивото емисии могат да се предоставят безплатно сертификати за технологични емисии.

63.      Както генералният адвокат Saugmandsgaard Øe посочва в заключението си по дело ExxonMobil Production Deutschland, понятията „технологични емисии“ в член 3, параграф 30 от Регламент № 601/2012 и „подинсталация с технологични емисии“ в член 3, буква з) от Решение 2011/278 се припокриват само частично, тъй като „технологичните емисии“ са обхванати до голяма степен от продуктовите показатели, предвидени в приложение I към това решение(49).

64.      Също така не съм склонен да се задълбочавам върху факта, че член 48, параграф 1 от Регламент № 601/2012 съдържа разпоредба, съгласно която „[с]ъдържащият се в горивото CO2, който се подава към дадена инсталация, включително съдържащият се в състава на природен газ […] следва да бъде отчетен в емисионния фактор на съответното гориво“. Ако се приеме, че природният газ е гориво(50), както Съдът, изглежда, подразбира в решение по дело C‑682/17(51), член 48, параграф 1 от Регламент № 601/2012 все така съдържа само правило относно методологията за мониторинг. Той не дава никакво реално указание дали за такива съдържащи се в горивото емисии могат да се предоставят безплатно сертификати за технологични емисии.

65.      Относно целта на член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278 и подинсталациите с технологични емисии като цяло становищата на страните се различават. От една страна, ExxonMobil е на мнение, че след като се признава рискът от изместване на въглеродни емисии за отрасъла за улавяне на сярата, трябва съответно да има безплатно разпределяне на сертификати за квоти за емисии за емисиите на съдържащия се в горивото CO2. Предвид този „необходим резултат“ според ExxonMobil трябва да се прилага член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278, тъй като очевидно нито един от другите варианти не е приложим. От друга страна, Федералната агенция за околната среда твърди, че подинсталациите с технологични емисии могат да бъдат признати само за емисии, произтичащи от някоя от категориите дейности съгласно приложение I към Директива 2003/87. Тъй като в настоящия случай в такава категория попада само изгарянето на горива, следователно само произтичащите от това емисии могат да бъдат разглеждани за целите на безплатните квоти за емисии, ако не съществува продуктов показател за емисиите, както в настоящия случай. Това би означавало, че целта на член 3, буква з) е ограничена до предоставянето на безплатни квоти за емисии, ако емисиите на CO2 са резултат от (последваща) дейност, посочена в приложение I към Директива 2003/87 — различна от изгарянето на горива — за която не съществува продуктов показател.

1)      Роля на „съществения риск от изместване на въглеродни емисии“ в системата за търговия с емисии

66.      Както е посочено в съображение 24 от Директива 2009/29, изместването на въглеродни емисии описва положение, в което „други развити държави и други големи емитери на парникови газове не вземат участие в [амбициозно международно споразумение по изменение на климата] […] [което] би могло да доведе до повишаване на емисиите на парникови газове в трети държави, където за промишлеността няма да се прилагат съпоставими ограничения във връзка с емисиите на въглерод […] Това би засегнало екологичната насоченост и ефикасността на действията на Общността […]“(52). За да се предотврати това, Директива 2003/87 предвижда специфични мерки. Първо, съгласно член 10а, параграф 12 от нея годишните безплатни квоти, които следва да се разпределят съгласно член 10а, параграф 1 от тази директива, ще се запазят в размер на 100 % за третия търговски период(53). Това контрастира с инсталациите в отрасли и подотрасли, които не са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии и при които първоначалното разпределение през 2013 г. трябва да бъде ограничено до 80 % от разпределеното количество съгласно член 10а, параграф 11 от Директива 2003/87. В тези отрасли количеството безплатни квоти ще бъде допълнително намалявано ежегодно с еднаква стойност до достигане на 30 % безплатни квоти през 2020 г. в съответствие с член 10а, параграф 11 от Директива2003/87(54).

67.      По-нататък в член 10а, параграф 6 от Директивата се предвижда, че „[д]ържавите членки могат също да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, за които е преценено, че са изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради прехвърлянето на разходи по емисиите на парникови газове в цените на електроенергията, с цел да се компенсират тези разходи и когато тези финансови мерки съответстват на правила за държавните помощи, които се прилагат или предстои да бъдат приети в тази област“.

68.      От това става ясно, както генералният адвокат Wahl посочва в ArcelorMittal Atlantique et Lorraine, че „съгласно Директивата секторите, за които се счита, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, не следва при всички обстоятелства да получават безплатни квоти, които съответстват на всички емисии от парникови газове, отделяни от тях“(55). По-скоро по отношение на безплатното разпределяне на сертификати за емисии задължително изискване е количествата безплатни квоти да се разпределят в съответствие с правилата, приети съгласно член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87. Чрез тях се определя предварителното количество квоти. Едва тогава може да се приложи член 10а, параграф 12 от Директива 2003/87, като не се намалява броят на получените квоти. Нищо в тези разпоредби не предвижда отчитането на „съществения риск от изместване на въглеродни емисии“, когато се решава дали квотите за сертификати за емисии могат да бъдат разпределяни безплатно(56).

69.      От всичко по-горе следва, че широкото тълкуване на изискването за причинно-следствена връзка, съдържащо се в член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278, само на основание, че разглежданият процес се приема за изложен на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, би противоречало както на текста, така и на структурата на Директива 2003/87.

2)      Цел на „подинсталацията с технологични емисии“

70.      ExxonMobil твърди, че целта, преследвана от законодателния орган на ЕС с подинсталациите с технологични емисии съгласно член 3, буква з) от Решение 2011/278, е да се създаде подинсталация за процеси, от които неизбежно произтичат емисии на CO2, но за които не е определен продуктов показател. Това обаче не може ясно да се изведе от Решение 2011/278. В съображение 12 от Решение 2011/278 се посочва само, че „[в] случаите, при които не е възможно извеждане на продуктов показател, но въпреки това съществуват емисии на парникови газове, отговарящи на условията за безплатно разпределяне на квоти, тези квоти следва да бъдат разпределяни на базата на непреки видове подход за определяне на емисиите (fallback approaches) за отделни видове производства. […] За технологичните емисии (process emissions) е подходящо квотите да бъдат разпределяни въз основа на исторически данни за емисиите“(57).

71.      В член 10а, параграф 1, четвърта алинея от Директива 2003/87 се предвижда, че „[п]о принцип за всеки отрасъл и подотрасъл параметрите се изчисляват въз основа на продуктите, а не на суровините, така че да се постигнат максимални икономии от гледна точка на емисиите на парникови газове и енергийната ефективност в рамките на всеки производствен процес в дадения отрасъл или подотрасъл“(58). Това означава, че технологичните емисии по принцип ще бъдат включени в продуктов показател. Невинаги обаче е възможно да се разработи продуктов показател. Една от причините за това се открива във факта, че много инсталации са включени в схемата за търговия с емисии само защото експлоатират съоръжения за изгаряне на горива в инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност над 20 MW. Това широко определение включва инсталации в различни отрасли, които иначе не са включени в схемата за търговия с емисии. Както се обяснява в проучването, възложено от Европейската комисия „Методология за безплатно разпределяне на квоти за емисии в рамките на СТЕ на ЕС след 2012 г.“, инсталациите, които имат обща номинална входяща топлинна мощност под 20 MW или които получават топлинна енергия от инсталации с различна собственост, не са обхванати. Фактът, че значителна част от производствените съоръжения, произвеждащи продукта, не са включени в схемата за търговия с емисии, прави трудно определянето на продуктов показател(59). При тези обстоятелства са разработени така наречените „непреки варианти“ (fallback options) с оглед на подобни случаи.

72.      Всичко това означава, че няма непосредствена връзка между факта, че емисиите не могат да бъдат избегнати, и непреките варианти. Член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87, който изрично изключва само генераторите на електроенергия от получаването на безплатни квоти (с някои изключения), също не подкрепя такъв широк подход. Би било лесно да се предвиди прилагането на метода на завареното положение за всички емисии, които са предмет на схемата за търговия с емисии, с изключение на емисиите, обхванати от технологичен показател, топлинен показател или горивен показател. Вместо това е избрано конкретно определение за подинсталациите с технологични емисии. Освен това, както изтъква представителят на Федералната агенция за околната среда в съдебното заседание, дори и да съществува продуктов показател, не всички емисии, които са неизбежни съпътстващи продукти на химичните процеси, непременно попадат в обхвата на този продуктов показател(60).

73.      Следователно изглежда, че Директива 2003/87 няма за цел да предвиди безплатно разпределяне на сертификати за емисии по отношение на всички емисии, които са неизбежен съпътстващ продукт от използването на промишлен химичен процес като процеса на Клаус(61).

74.      С оглед на гореизложения телеологичен анализ стигам до заключението, че CO2, отделян в атмосферата при пречистването на природен газ (под формата на кисел газ) в т.нар. процес на Клаус посредством отделянето на съдържащия се в природния газ CO2 от газовата смес, не се получава „в резултат“ на процеса, посочен в член 3, буква з), подточка v) от Директива 2011/278, тъй като киселият газ, който е въглеродосъдържаща суровина, не се „използва“ по смисъла на тази разпоредба, независимо че ако самият текст се разглежда само буквално, той несъмнено е двусмислен.

3.      По въпрос 4: съществува ли йерархия между различните непреки показатели?

75.      С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да узнае кой показател трябва да се прилага, ако дадена инсталация отговаря както на критериите за подинсталация с топлинни емисии, така и на критериите за подинсталация с технологични емисии.

76.      Като начало следва да се отбележи, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени(62).

77.      Запитващата юрисдикция подчертава, че в зависимост от отговорите на въпроси 1—3 изглежда възможно емисиите от процеса на Клаус да отговарят както на определението за подинсталация с топлинен показател, така и на определението за подинсталация с технологични емисии. Ето защо намирам за уместно да се отговори на въпроса кой показател трябва да се приложи, ако емисиите (обратно на моето мнение) действително отговарят на критериите за подинсталация с топлинен показател и на тези за подинсталация с технологични емисии(63). Това включва по-широкия въпрос дали съществува йерархия между различните непреки показатели, ако дадена инсталация отговаря на критериите за повече от един от тях.

78.      Всъщност запитващата юрисдикция предлага четвъртият ѝ въпрос да се постави само в случай на положителен отговор на въпроси 1—3. Тъй като предлагам да се даде отрицателен отговор на тези въпроси — което означава, че инсталацията на ExxonMobil не отговаря на условията за безплатно разпределяне на квоти по показателя за технологични емисии — отговорът на четвъртия въпрос не е абсолютно необходим. Въпреки това ще разгледам този въпрос, в случай че Съдът приеме друго решение по първите три въпроса.

79.      По отношение на този въпрос германското законодателство за прилагане, съдържащо се в член 3, параграф 1 от ZuV 2020, се различава в известна степен от текста на член 6 от Решение 2011/278. Първата разпоредба ясно установява йерархия на показатели. Кандидатите за квоти за емисии трябва да зададат входящите и изходящите потоци и съответните емисии само на една от подинсталациите. В разпоредбата се предвижда, че входящите и изходящите потоци и съответните емисии могат да бъдат зададени на подинсталация с топлинен показател само ако тези входящи и изходящи потоци и съответните емисии вече не са обхванати от подинсталация с продуктов показател. Задаването на входящите и изходящите потоци и съответните емисии на подинсталация с горивен показател може да се осъществи само ако те вече не са обхванати от даден продукт или подинсталация с топлинен показател. И накрая, входящите и изходящите потоци и съответните емисии могат да бъдат зададени на подинсталация с технологични емисии само ако не са обхванати от никоя от подинсталациите с други показатели(64).

80.      Решение 2011/278 не е толкова ясно, що се отнася до взаимовръзката между непреките показатели, независимо че определенията за подинсталации с топлинни, горивни и технологични емисии предвиждат съответно в член 3, букви в), г) и з), че те се прилагат само за входящите и изходящите потоци и съответните емисии, които не са обхванати по друг начин от подинсталация с продуктов показател. Ако обаче се разгледат по-подробно условията за подинсталация с топлинен показател и за подинсталация с горивен показател, първата се отнася до „входящите и изходящите потоци и съответните емисии […], свързани с производство или получаване от друга инсталация или обект, попадаща/попадащ в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии (или и производство, и получаване) на измерима топлинна енергия“(65), при някои допълнителни условия, свързани с горното. От друга страна, подинсталациите с горивен показател се отнасят до входящите и изходящите потоци и съответните емисии, свързани с производството на неизмерима топлинна енергия при определени допълнителни условия.

81.      Това е установено и от Съда в решението му по дело Borealis и др., в което той постановява, че определенията на подинсталациите с различни показатели се изключват взаимно(66). По отношение на подинсталациите с технологични емисии той приема, че това настъпва, тъй като „само генерирането на някои видове специфични емисии, посочени в член 3, буква з) подточки i)—vi) от Решение 2011/278, позволява да се направи такава квалификация“(67). По-нататък Съдът установява също, че съгласно съображение 12 от това решение в случаите, при които не е възможно извеждане на продуктов показател, но въпреки това съществуват емисии на парникови газове, отговарящи на условията за безплатно разпределяне на квоти, е разработена йерархична последователност от три вида непряк подход(68).

82.      Следователно Съдът в действителност вече е отговорил на поставения от запитващата юрисдикция въпрос в решението си по дело Borealis и др.(69).

83.      С оглед на това доводите на ExxonMobil, че няма йерархия между непреките варианти или при условията на евентуалност, че подинсталациите с технологични емисии следва да имат предимство, тъй като те са по-специфичният вариант, са неубедителни. Посочвам това поради следните причини.

84.      ExxonMobil твърди, че подинсталациите с топлинен показател и подинсталациите с технологични емисии могат да съвпадат. Според ExxonMobil това е ясно от начина, по който се определя годишното топлинно историческо равнище на активност съгласно член 9, параграф 3 от Решение 2011/278. Разпределението на квотите за емисии за подинсталация с топлинен показател зависи от емисиите, които са резултат от производството на измерима топлинна енергия. Тези емисии се извеждат от произведената топлина, която се измерва в тераджаули/година. От друга страна, подинсталация с технологични емисии, най-малкото такава по член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278, се характеризира с факта, че емисиите са резултат от процес, „чиято основна цел не е производство на топлинна енергия“. Следователно годишното историческо равнище на активност съгласно член 9, параграф 5 от Решение 2011/278 е количеството емисии, измерено в тонове CO2 еквивалент/година. Тези доводи се отнасят до въпроса дали подинсталация с топлинен показател и подинсталация с технологични емисии могат да присъстват в една и съща инсталация, но по отношение на различни емисии.

85.      Макар да е вярно, че в една инсталация могат да присъстват едновременно две (или няколко) подинсталации, свързани с различни дейности, едни и същи входящи потоци, изходящи потоци и емисии(70) не могат да бъдат покрити от няколко подинсталации, тъй като в противен случай може да възникне рискът от припокриване и двойно отчитане, забранен с член 6, параграф 2 от Решение 2011/278(71). Ако се предположи, че критериите, приложими за различни подинсталации, могат да бъдат изпълнени от едни и същи входящи и изходящи потоци и емисии, концепцията, залегнала в основата на Решение 2011/278, е следната: както се обяснява във възложеното от Европейската комисия проучване „Методология за безплатно разпределяне на квоти за емисии в рамките на СТЕ на ЕС след 2012 г.“, върху специфичните емисии на CO2 оказват влияние три фактора. Това са изборът на горивния микс, ефективността на производството на топлинна енергия и ефективността на крайното потребление на топлинната енергия. Продуктовите показатели отчитат и трите фактора.

86.      Всичко това е в съответствие със съображение 1 от Решение 2011/278, в което се предвижда, че доколкото е възможно, трябва да бъдат определени предварително зададени показатели (ex ante benchmarks), за да се осигури провеждането на безплатното разпределяне на квотите по начин, който да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове и прилагането на енергийно ефективни начини на работа. Всеки от методите за определяне на показателите за производството на топлинна енергия, използвани за подинсталациите с топлинен показател, за определяне на показателите за горивния микс за подинсталациите с горивен показател и така нареченото „заварено положение“ (при което се вземат предвид само данни от минали периоди и което се използва за технологични емисии), използва с един по-малко от тези фактори, като методът на завареното положение не взема предвид нито един от тях(72). Това е обосновката за йерархията между различните непреки показатели. Методите за определяне на референтни показатели, които осигуряват стимули за намаляване на емисиите, имат предимство пред подинсталациите с технологични емисии, когато не са предвидени такива стимули.

87.      Следователно би било в противоречие със структурата на член 10а от Директива 2003/87 и на Решение 2011/278 да не се прилага йерархията между различните показатели, описана в съображение 12 от това решение.

88.      С оглед на тези съображения смятам, че разпределянето на безплатни квоти за емисии трябва да се извършва въз основа на топлинния показател, ако емисиите, които са предмет на схемата за търговия с емисии, изпълняват както условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с топлинен показател, така и условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с технологични емисии. Това се дължи просто на факта, че разпределянето на квоти за подинсталация с топлинен показател има предимство пред разпределянето за подинсталация по технологични емисии.

4.      Въпрос 5: могат ли правата за безплатно разпределяне на квоти за емисии за третия търговски период да бъдат удовлетворени след края на този търговски период?

89.      С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали правата на безплатни квоти за третия търговски период, които са установени от дадена юрисдикция едва след края на този търговски период, могат да бъдат удовлетворени чрез безплатни квоти за четвъртия търговски период(73). Отново запитващата юрисдикция поставя този въпрос само при условие за утвърдителен отговор на първите четири въпроса. Предвид отговорите ми на тези въпроси петият въпрос не се поставя. Въпреки това предлагам да се разгледа въпросът, в случай че Съдът реши друго.

90.      Съмненията на запитващата юрисдикция по този въпрос произтичат главно от съдебната практика на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия). Този съд е решил, че (подадените) искания за допълнително разпределение за втория търговски период (2008—2012 г.) се погасяват най-късно до 30 април 2013 г. (полунощ)(74).

91.      Следва да се отбележи обаче, че правното положение в края на втория търговски период е съвсем различно от това в края на третия търговски период. Докато съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2003/87 квотите, издадени през един търговски период, са валидни само за емисии през този търговски период, тази формулировка беше изменена с Директива 2018/410. Понастоящем първото изречение от Директива 2003/87 гласи: „[к]вотите, издадени от 1 януари 2013 г. нататък, са с безсрочна валидност. […]“(75). Това е възможно благодарение на общата приемственост на правилата между третия и четвъртия търговски период. По същество въпросът е дали и по какъв начин може да бъде удовлетворено евентуално право на безплатно разпределяне на квоти за емисии при липса на специална разпоредба, уреждаща този въпрос.

92.      Запитващата юрисдикция изрично пита дали в такъв случай правото на допълнително безплатно разпределяне на квоти за емисии относно третия търговски период може да бъде удовлетворено с квоти за четвъртия търговски период. Съгласно член 13, второ изречение от Директива 2003/87 (изменена с Директива 2018/410) квотите, издадени от 2021 г. нататък, са валидни само от началото на десетгодишния период, през който са издадени. Така жалбоподател, на когото е предоставено право на безплатно разпределяне на квоти, не би могъл да изпълни задълженията си съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87 с квоти за четвъртия търговски период. Следователно, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, въпросът ѝ би могъл да бъде преформулиран по подходящ начин. Съответно въпросът, на който трябва да се отговори, не трябва да се ограничава само до това дали такова право може да бъде удовлетворено с квоти за четвъртия търговски период.

93.      Въпросът как може да бъде удовлетворено евентуално право на безплатно разпределяне на квоти за емисии за третия търговски период има два аспекта. Първо, процесуалното основание за такава промяна в разпределението, и второ, въпросът за „произхода“ на тези квоти. По отношение на първия от тези аспекти, както посочва германското правителство, представлявано от Федералното министерство на икономиката и енергетиката, както и Комисията, всяка корекция представлява промяна в националната таблица за разпределение, предвидена в член 52 от Регламент № 389/2013(76), която съгласно член 88 от Делегиран регламент 2019/1122(77) продължава да се прилага до 1 януари 2026 г. по отношение на всички необходими операции във връзка с търговския период 2013—2020 г. Ако съдът прецени, че даден оператор има право на допълнително безплатно разпределяне на квоти за емисии, съответната държава членка уведомява Комисията за това (член 52, параграф 2, буква г) от Регламент № 389/2013), а Комисията дава указания на централния администратор да направи съответните изменения в националната таблица за разпределение, съхранявана в Дневника на ЕС за трансакциите(78). След това централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля съответните квоти от партидата на ЕС за разпределение съгласно коригираната национална таблица за разпределение към партидата за квоти на оператор в съответствие с член 53, параграф 2 от Регламент № 389/2013.

94.      Що се отнася до втория аспект, а именно, произходът на тези квоти, при все че нито Директива 2003/87, нито Решение 2011/278, нито Делегиран регламент 2019/331 не се отнасят конкретно до коригирането на безплатните квоти вследствие на съдебно решение и независимо че в член 24, параграф 2 от Решение 2011/278 не се посочва увеличение на квотите в резултат на съдебно решение, този последен член може да се прилага по аналогия за такива случаи. Разликата между случая, в който такова съдебно решение е постановено преди края на търговския период, и случая, в който то е постановено след него, е че съответните квоти вече не могат да бъдат приспаднати от броя на квотите, подлежащи на тръжна продажба от съответната държава членка през този период.

95.      Макар да е вярно, че резервът за стабилност на пазара няма за цел да се предоставят сертификати за искания, които са останали неудовлетворени в края на третия търговски период, а по-скоро да се противодейства на структурното неравновесие между търсене и предлагане в схемата за търговия с емисии(79), квотите от този източник са подходящи за първата цел. Това се обяснява със структурата и целта на резерва за стабилност на пазара.

96.      Съгласно член 1, параграфи 2, 3 и 5 от Решение 2015/1814 резервът за стабилност на пазара се състои от: i) 900 милиона квоти, които са били предназначени за тръжна продажба през 2019 г. и 2020 г. съгласно трета колона от приложение IV към Регламент (ЕС) № 176/2014(80), ii) квоти, които не са разпределени за новите участници съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87 и за инсталации, които (частично или изцяло) са прекратили дейността си или значително са намалили капацитета си (член 10а, параграфи 19 и 20 от Директива 2003/87), и iii) брой квоти, равен на 12 % от общия брой квоти в обращение всяка година(81), ако този брой надвишава 100 милиона.

97.      Тези правила за разпределяне на квоти са просто начин за изтегляне на излишъка от квоти от пазара и за повторното им частично или пълно въвеждане на пазара, ако броят на квотите в обращение падне под прага от 400 милиона квоти в обращение. Квотите, които е трябвало да бъдат разпределени на оператора на дадена инсталация при правилно прилагане на Директива 2003/87 и Решение 2011/278, не представляват такъв излишък и следователно могат да бъдат взети от резерва за стабилност на пазара, без да се засяга общият брой на разпределените квоти. Целта на резерва за стабилност на пазара също не би била застрашена от изваждането на ограничен брой квоти от резерва за стабилност на пазара и добавянето им към броя в обращение. Тъй като квотите за третия търговски период, които могат да бъдат разпределени по този начин, са безсрочни съгласно член 13, първо изречение от Директива 2003/87(82), те могат да бъдат използвани от получателя за третия търговски период или по време на последващи търговски периоди.

98.      С оглед на гореизложеното предлагам да се заключи, че правата за безплатно разпределяне на повече квоти за емисии за третия търговски период след края на третия търговски период могат да бъдат удовлетворени с права от третия търговски период, ако съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия търговски период. Квотите за третия търговски период не се погасяват след изтичането на третия търговски период.

V.      Заключение

99.      Предвид всички изложени дотук съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия), по следния начин:

„1)      CO2, отделян в атмосферата при пречистването на природен газ (под формата на кисел газ) в т.нар. процес на Клаус посредством отделянето на съдържащия се в природния газ CO2 от газовата смес, но който сам по себе си не се използва в хода на химичната реакция на десулфуризация, не се получава „в резултат“ на процеса, посочен в член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тъй като киселият газ, който е въглеродосъдържаща суровина, не се „използва“ по смисъла на тази разпоредба.

2)      Разпределянето на безплатни квоти за емисии трябва да се извършва въз основа на топлинния показател, ако емисиите, които са предмет на схемата за търговия с емисии, изпълняват както условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с топлинен показател, така и условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с технологични емисии. Това се дължи на факта, че разпределянето на квоти за подинсталация с топлинен показател има предимство пред разпределянето за подинсталация по технологични емисии.

3)      Правата за безплатно разпределяне на повече квоти за емисии за третия търговски период след края на този трети търговски период могат да бъдат удовлетворени с права от третия търговски период, когато съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия търговски период. Квотите за третия търговски период не се погасяват след изтичането на третия търговски период“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      Решение на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, 2011 г., стр. 1).


3      Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ L 140, 2009 г., стр. 63).


4      Данни, предоставени от Umweltbundesamt (Федералната агенция за околната среда) в съдебното заседание.


5      Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 2018 г., стр. 3).


6      ОВ L 181, 2012 г., стр. 30.


7      Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 година относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 2015 г., стр. 1).


8      Gesetz über den Handel mit Berechtigungen zur Emission von Treibhausgasen (Закон за търговия с квоти за емисии на парникови газове) от 21 юли 2011 г. (BGBl 2011 I, стр. 1475).


9      Запитващата юрисдикция не се позовава на член 7, параграф 2 от TEHG. Същевременно тази разпоредба е посочена в писменото становище на ExxonMobil като основание за постановеното от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) решение от 26 април 2018 г. (DE:BVerwG:2018:260418U7C20.16.0). Текстът на тази разпоредба е изменен с член 1 от Gesetz zur Anpassung der Rechtsgrundlagen für die Fortentwicklung des Europäischen Emissionshandels (Закон за адаптиране на правните основания за по-нататъшното развитие на Европейската схема за търговия с емисии) от 18 януари 2019 г. (BGBl I S.37), който влиза в сила от 25 януари 2019 г.


10      Verordnung über die Zuteilung von Treibhausgas-Emissionsberechtigungen in der Handelsperiode 2013 bis 2020 (Наредба за разпределянето на квоти за емисии на парникови газове през търговския период 2013—2020 г.) от 26 септември 2011 г. (BGBl. I, стр. 1921).


11      Член 2 във връзка с част 2 от приложение 1 към TEHG.


12      Съответната разпоредба от тази директива е член 2, параграф 1 във връзка с приложение I.


13      Това не се оспорва от нито един от другите участници в производството.


14      В отговора си ExxonMobil посочва, че изпълнява важна оперативна задача в процеса на Клаус като незапалим газ с функция за регулиране на температурата за технически необходимия контрол на работната температура. Това обаче е оспорено от Umweltbundesamt (Федерална агенция за околната среда, Германия).


15      С оглед на топлината, която се улавя в котел за отпадна топлина и се използва в инсталацията.


16      Изтеклото време между жалбата на ExxonMobil, подадена на 12 март 2014 г., и нейното отхвърляне от DEHSt се дължи на спирането на производството в очакване на решението на Съда по дело ExxonMobil Production Deutschland (C‑682/17, EU:C:2019:518, наричано по-нататък „дело C‑682/17“), постановено на 20 юни 2019 г. Делото се отнася до друга инсталация за пречистване на природен газ, използваща процеса на Клаус, която също се експлоатира от ExxonMobil.


17      Според запитващата юрисдикция ExxonMobil започнало да произвежда електроенергия, предназначена за продажба на трети лица, едва през лятото на 2014 г., което е след приемането на решението на DEHSt.


18      Федерална република Германия е страна в производството пред запитващата юрисдикция, тъй като обжалваното решение е прието от DEHSt, който е част от структурата на Федералната агенция за околната среда. Федералната агенция за околната среда представлява Федерална република Германия в ролята ѝ на страна по главното производство. Тя е централната агенция за околната среда във Федерална република Германия.


19      В качеството си на държава членка и представлявана от Bundesministerium für Wirtschaft und Energie (Федерално министерство на икономиката и енергетиката).


20      Точка 58.


21      Донякъде обаче е изненадващо, че макар да се борят за това, те не изглежда да влизат в спор с решение на Съда по дело C‑682/17.


22      Тук не се разглеждат изключенията за инсталации за изгаряне на опасни или твърди битови отпадъци.


23      Пак там, точки 54 и 56.


24      Вж. решение от 9 юни 2016 г., Elektriciteits Produktiemaatschappij Zuid-Nederland EPZ (C‑158/15, EU:C:2016:422, т. 29).


25      Който в това отношение се отличава от заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело ExxonMobil Production Deutschland (C‑682/17, EU:C:2019:167, т. 74).


26      Решение от 28 февруари 2018 г. (C‑577/16, EU:C:2018:127).


27      В доводите си Комисията се позовава на решение на Съда от 17 май 2018 г., Evonik Degussa (C‑229/17, EU:C:2018:323, т. 42). В това решение обаче Съдът изисква само „определен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове“, а не особен потенциал за икономически ефективно намаляване на емисиите на парникови газове.


28      Точка 57. Вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по дело Elektriciteits Produktiemaatschappij Zuid-Nederland EPZ (C‑158/15, EU:C:2016:139, т. 39), в което се посочва, че „пазарният механизъм при дадени обстоятелства налага цялостен отказ от определени дейности, ако въз основа на разходите за неизбежни емисии те вече не са конкурентоспособни“ — обосновка, която би могла да се приложи към някои залежи в конкретния случай, ако естественото съдържание на CO2 е особено високо.


29      От друга страна, Решение 2011/278 не определя „технологичните емисии“ сами по себе си. Ще се върна към това по-късно.


30      Емисиите на CO2 в резултат на горенето подлежат на разпределяне съгласно топлинния показател в съответствие с член 3, буква в) от Решение 2011/278.


31      Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело Agrana Zucker (C‑33/08, EU:C:2009:99, т. 37).


32      Вж. в този смисъл например решение по дело C-628/17, точка 71 и цитираната съдебна практика.


33      Вж. също решение от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland (C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 45—48).


34      Консултиран онлайн.


35      Това не възпрепятства протичането на процеса на Клаус, тъй като CO2 не изпълнява никаква функция в него (което се разисква по-нататък).


36      Консултиран онлайн.


37      Текстовете на член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278 на други езици като например нидерландски, френски, немски, италиански, португалски, шведски и испански не водят до друг извод.


38      Представителят на Федералната агенция за околната среда подчертава, че CO2 може да бъде отделен, преди газът да бъде преработен в процеса на Клаус, без това да оказва влияние върху резултата, и че всъщност оборудването за процеса на Клаус ще трябва да бъде приспособено към съдържащия се специфичен CO2 в използвания природен газ. ExxonMobil не оспорва това. В крайна сметка запитващата юрисдикция трябва да установи дали CO2 играе необходима роля в процеса.


39      Въпросът дали е налице такава необходимост е от компетентността на националния съд.


40      Решение от 3 декември 2020 г., Ingredion Germany (C‑320/19, EU:C:2020:983, т. 50 и цитираната съдебна практика).


41      Вж. по-специално решения от 8 март 2017 г., ArcelorMittal Rodange и Schifflange (C‑321/15, EU:C:2017:179, т. 24), от 18 януари 2018 г., INEOS (C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 22), от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland (C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 39), и по дело C-682/17, точка 62.


42      Вж. по-специално решения от 8 март 2017 г., ArcelorMittal Rodange и Schifflange (C‑321/15, EU:C:2017:179, т. 22), от 18 януари 2018 г., INEOS (C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 22), от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland (C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 40), и по дело C-682/17, точка 63).


43      Решение от 18 януари 2018 г., INEOS (C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 25 и цитираната в него съдебна практика). Впоследствие тази цел е отложена за 2030 г. за отраслите, за които се смята, че са изложени на малък или несъществуващ риск от изместване на въглеродни емисии, с изключение на топлофикационни мрежи (независимо че подлежат на преразглеждане), и е отпаднала по отношение на отраслите и подотраслите, за които се смята, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, вж. втората алинея от съображение 10 от Директива 2018/410. Съответно член 10а, параграф 11 от Директива 2003/87 е заличен с член 1, параграф 14, буква к) от Директива 2018/410. Това обаче не променя целите на директивата, както са определени преди това изменение. Дори след този период правилата относно безплатното разпределяне на квоти трябва да се смятат за извънредни. Съгласно съображение 5 от Директива 2018/410 „няма да изтича срокът на безплатните квоти и […] съществуващите мерки ще продължат да се прилагат и след 2020 г. за предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии вследствие на политиката за климата, [само] докато не бъдат предприети сравними усилия от други големи икономики“.


44      При разглеждането на въпрос 4 ще се спра на въпроса дали между тези три „непреки показателя“ съществува и (низходяща) последователност.


45      Вж. член 3, букви в) и г) от Решение 2011/278.


46      Вж. член 3, буква з) от Решение 2011/278.


47      Решение от 18 януари 2018 г., INEOS (C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 36). В него Съдът дори се позовава на технологичните емисии като „последно посочения „непряк“ подход“.


48      В настоящия случай никоя от страните не оспорва, че целта на процеса на улавяне на сярата не е производство на топлинна енергия.


49      Бележка под линия 42.


50      Член 3, параграф 40 от Регламент № 601/2012 определя „съдържащ се в горивото CO2“ като CO2, който е част от състава на дадено гориво.


51      Точка 54.


52      Условията, при които за даден отрасъл или подотрасъл се приема, че е изложен на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, са определени в член 10а, параграфи 14—17 от Директива 2003/87. Списъкът на отраслите или подотраслите, изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии съгласно член 10а, параграф 13 от Директива 2003/87, се съдържа в Решение на Комисията от 24 декември 2009 година (2010/2/ЕС) за определяне, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на списък с отрасли и подотрасли, за които се приема, че са изложени на съществен риск от изтичане на въглерод (ОВ L 1, 2010 г., стр. 10). „Добивът на суров нефт и природен газ“ е посочен в точка 1.4 от приложението.


53      Вж. в този смисъл решение по дело C‑682/17, точка 94, вж. също обаче бележка под линия 44 от настоящото заключение.


54      Вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2016 г., Yara Suomi и др. (C‑506/14, EU:C:2016:799, т. 47).


55      C‑80/16, EU:C:2017:192, точка 47.


56      Вж. също по аналогия решение от 26 октомври 2016 г., Yara Suomi и др. (C‑506/14, EU:C:2016:799, т. 54), в което жалбоподателите оспорват прилагането на единния коефициент за междусекторна корекция, който съгласно член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87 може да се прилага с цел ограничаване на максималното годишно количество квоти към всички предварителни количества квоти, без да се освобождават инсталациите в отрасли или подотрасли, изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии.


57      Курсивът е мой.


58      Курсивът е мой.


59      Ecofys, Fraunhofer Institute for Systems and Innovation Research, Öko-Institut, ноември 2009 г. (проучване, поръчано от Европейската комисия), стр. ii и 25.


60      Както посочва този представител, в съответствие с приложение II към Решение 2011/278 съществува специфичен продуктов показател за „улавяне на сярата“ в рафинериите. Продуктовите показатели в отрасъла на рафинериите обикновено се основават на подхода за „приведени по CO2 тонове“, който също не отчита съдържащия се в горивото CO2. По отношение на този подход вж. съображение 24 от Директива 2011/278.


61      Независимо че, както посочих, вече е под въпрос дали емисиите в настоящия случай трябва да се приемат за неизбежни. Вж. точка 47 от настоящото заключение.


62      Решение от 7 ноември 2019 г., K.H.K. срещу B.A.C. и E.E.K.  (Запор на банкови сметки) (C‑555/18, EU:C:2019:937, т. 28 и цитираната съдебна практика).


63      Като се остави настрана въпросът дали това е възможно, тъй като Съдът вече е постановил в решението си от 8 септември 2016 г., Borealis и др. (C‑180/15, EU:C:2016: 647, т. 62—69), че те са взаимно изключващи се.


64      Понастоящем същият подход е възприет и в член 10, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 година за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 2019 г., стр. 8).


65      Курсивът е мой.


66      Решения от 8 септември 2016 г., Borealis и др. (C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 62—65), от 18 януари 2018 г., INEOS (C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 29), и от 3 декември 2020 г., Ingredion Germany (C‑320/19, EU:C:2020:983, т. 68).


67      Решение от 8 септември 2016 г., Borealis и др. (C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 66).


68      Пак там, точка 67.


69      Решение от 8 септември 2016 г., Borealis и др. (C‑180/15, EU:C:2016:647).


70      Използвам формулировката, която понастоящем присъства в член 10 от Делегиран регламент 2019/331 и която е по-ясна, тъй като се позовава не само на емисиите, а по-скоро на „входящите потоци, изходящите потоци и емисиите на инсталацията“, зададени на една или повече подинсталации. Това е много по-подходящо позоваване на различните подинсталации.


71      Държавите членки са задължени да осигурят това в съответствие с член 7, параграф 7 и член 8, параграф 5 от Решение 2011/278. Вж. още решение на Съда от 8 септември 2016 г., Borealis и др. (C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 69).


72      Ecofys, Fraunhofer Institute for Systems and Innovation Research, Öko-Institut, „Методология за безплатно разпределяне на квоти за емисии в рамките на СТЕ на ЕС след 2012 г.: доклад относно подхода към проекта и общи въпроси“, ноември 2009 г. (проучване, поръчано от Европейската комисия), стр. 38 и 39.


73      ExxonMobil уведомява Съда, че на 16 юли 2020 г. е подало молба за допускане на обезпечителни мерки до запитващата юрисдикция. То иска от тази юрисдикция да задължи DEHSt да гарантира, че най-късно до 31 декември 2020 г. по партидата за квоти на оператор на ExxonMobil ще бъде вписан брой, равен на броя на сертификатите за емисии, поискани в рамките на производството, на което се основава настоящото преюдициално запитване, за да се гарантират правата му на разпределение. В отговор на това, но преди решението на запитващата юрисдикция по въпроса, DEHSt иска от Комисията прехвърлянето на този брой сертификати за емисии към националната партида за квоти на Федерална република Германия или към партидата за квоти на оператор на ExxonMobil. Това искане е отхвърлено от Комисията с писмо, изпратено до DEHSt на 8 декември 2020 г. На 15 декември 2020 г. запитващата юрисдикция постановява определение за допускане на обезпечение (VG 10 L 216/2020), с което задължава DEHSt да посочи, че ако срокът на действие на сертификатите за емисии за търговския период 2013—2020 г. изтече, то ще третира ExxonMobil така, сякаш това не се е случило. Това определение е отменено от Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg (Висш административен съд Берлин-Бранденбург, Германия) на 23 декември 2020 г., а искането на ExxonMobil е окончателно отхвърлено (ECLI:DE:OVGBEBB:2020:0323.OVG11S12.20.00). Молбата за допускане на обезпечение до Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия) не е уважена (ECLI:DE:BVerfG:2020:qk20201229.1bvq016120). Редом с това на 17 декември 2020 г. ExxonMobil започва производство за оспорване на законосъобразността на решението на Комисията от 8 декември 2020 г., адресирано до DEHSt на основание член 263 ДФЕС. По-нататък то отново подава молба за налагане на обезпечителни мерки в съответствие с член 279 ДФЕС. Тази молба е отхвърлена с определение на председателя на Общия съд от 31 декември 2020 г., ExxonMobil Production Deutschland/Комисия (T‑731/20 R, непубликувано, EU:T:2020:654), по-специално тъй като се приема за малко вероятно в края на третия търговски период да се погасят нереализирани права на безплатно разпределяне на сертификати за емисии (т. 17).


74      Решение на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) от 26 април 2018 г. (ECLI:DE:BVerwG:2018:260418U7C20.16.0).


75      Съгласно член 27 от Делегиран регламент 2019/331 Решение 2011/278 продължава да се прилага и след отмяната му по отношение на разпределянето на квоти, свързано с периода преди 1 януари 2021 г.


76      Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 година за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 2013 г., стр. 1).


77      Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019 година за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (OВ L 177, 2019 г., стр. 3).


78      В съответствие с член 52, параграф 2, втора алинея от Регламент № 389/2013 Комисията проверява дали тази промяна е в съответствие най-вече с Директива 2003/87 и Решение 2011/278 и отхвърля тези изменения, ако това не е така.


79      Вж. в този смисъл съображение 4 от Решение 2015/1814.


80      Регламент (ЕС) № 176/2014 на Комисията от 25 февруари 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1031/2010, състоящо се по-специално в определяне на количествата квоти за емисии на парникови газове, подлежащи на тръжна продажба през периода 2013—2020 година (ОВ L 56, 2014 г., стр. 11). Като краткосрочна мярка срещу излишъка от квоти на пазара те първоначално са били „отложени“ чрез намаляване на количествата през 2014—2016 г. с намерението да бъдат продадени на търг през 2019 г. и 2020 г.


81      Съгласно член 1, параграф 4 от Решение 2015/1814 това е натрупаният брой квоти, издадени в периода от 1 януари 2008 г., и правата за ползване на международни кредити, упражнени от инсталациите, попадащи в обхвата на СТЕ на Съюза, по отношение на емисии до 31 декември от съответната година, минус натрупаните тонове проверени емисии от инсталациите в СТЕ на Съюза между 1 януари 2008 г. и 31 декември на същата тази година, всички отменени квоти и броят на квотите в резерва.


82      Изменена с Директива 2018/410.