Решение на Съда (седми състав) от 3 юни 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid - Испания) — Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario/JN
(Дело C-726/19)1
(Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 5 — Приложимост — Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ — Срочни трудови договори в публичния сектор — Мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори и правоотношения — Понятие „обективни причини“, обосноваващи подобни договори — Еквивалентни законови мерки — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Икономическа криза)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de Madrid
Страни в главното производство
Жалбоподател: Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario
Ответник: JN
Диспозитив
Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, която, от една страна, позволява подновяването на срочни трудови договори до приключване на процедурите по назначаване, започнати с цел окончателно заемане на свободните работни места на работници в публичния сектор, без да посочва точно определен срок за завършването на тези процедури, и от друга страна, забранява както приравняването на тези работници на „работници на трудов договор за неопределено време, които не са назначени за постоянно“, така и предоставянето на обезщетение на същите тези работници. Всъщност явно тази национална правна уредба не предвижда никаква друга мярка за предотвратяване и евентуално санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция има задачата да извърши.
Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че чисто икономически съображения, свързани с икономическата криза от 2008 г., не могат да обосноват липсата в националното право на каквато и да било мярка за предотвратяване и санкциониране на използването на последователни срочни трудови договори.
____________
1 ОВ C 432, 23.12.2019 г.