Дело T‑18/10
Inuit Tapiriit Kanatami и др.
срещу
Европейски парламент и
Съвет на Европейския съюз
„Жалба за отмяна — Регламент (ЕО) № 1007/2009 — Търговия с тюленови продукти — Забрана за внос и продажба — Изключение в полза на инуитските общности — Прилагане на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Понятието „подзаконов акт“ — Липса на пряко и лично засягане — Недопустимост“
Резюме на определението
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законовите актове
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Условия, които ги засягат пряко по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Нарушение на принципа на ефективна съдебна защита — Липса
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
3. Актовe на институциите — Правно естество — Законови актове и подзаконови актове — Критерии за разграничаване — Процедура по приемане на акта
(член 251 ЕО; член 289, параграфи 1 и 3 ДФЕС и член 294 ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Регламент № 1007/2009 относно търговията с тюленови продукти
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Понятието „подзаконов акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС трябва да се приема като обхващащо всеки акт с общо приложение, с изключение на законовите актове. Вследствие на това законов акт може да бъде предмет на жалба за отмяна от физическо или юридическо лице единствено ако той засяга това лице пряко и лично.
Всъщност, на първо място, макар и член 263, четвърта алинея ДФЕС да внася новост спрямо Договора за ЕО, що се отнася до достъпа до съда на Съюза, а именно че отсега нататък физическите или юридическите лица могат да подадат жалба срещу подзаконови актове, които ги засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение, понятието „подзаконов акт“ не е определено в Договора за функционирането на ЕС. В това отношение, като пропуска думата „решение“, тази разпоредба позволява подаването на жалба срещу индивидуални актове, срещу актове с общо приложение, които засягат пряко и лично физическо или юридическо лице, както и срещу подзаконови актове, които засягат това лице пряко и не включват мерки за изпълнение. В този контекст тази възможност не обхваща всички актове с общо приложение, а по-тясна категория от тях, тоест подзаконовите актове. От това следва, че четвърта алинея от член 263 ДФЕС, разглеждана във връзка с първа алинея от него, предвижда, че физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу актове, които са адресирани до него, както и, от една страна, срещу актове с общо приложение — законови или подзаконови, — които го засягат пряко и лично, и от друга страна, срещу някои актове с общо приложение, тоест подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.
На второ място, това тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС се потвърждава от генезиса на процеса, довел до приемането на тази разпоредба, свързан с проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа, от който става ясно, че възприетата формулировка позволява да се направи разграничение между законовите и подзаконовите актове, като се възприеме ограничителен подход относно жалбите на частноправните субекти срещу законовите актове.
На трето място, целта на член 263, четвърта алинея ДФЕС е да се позволи на физическо и юридическо лице да подаде жалба срещу актове с общо приложение, които не са законови актове, засягат го пряко и не включват мерки за изпълнение. Така формулировката на тази разпоредба не позволява да се подаде жалба срещу всички актове, отговарящи на критериите за пряко засягане и за липса на мерки за изпълнение, нито срещу всички актове с общо приложение, отговарящи на тези критерии, а единствено срещу специфична категория от последните, а именно подзаконовите актове. Вследствие на това условията за допустимост на жалба за отмяна на законов акт продължават да са по-ограничителни от тези за жалба, подадена срещу подзаконов акт.
(вж. точки 39, 42, 43, 45, 49, 50 и 56)
2. Що се отнася до правото на ефективна съдебна защита, по-конкретно с оглед на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съдът на Съюза не може, дори и с оглед на принципа на ефективна съдебна защита, да тълкува изрично предвидените в Договора условия, при които частноправен субект може да обжалва регламент, по начин, който води до отклоняване от тези условия, без да превиши своите правомощия.
(вж. точка 51)
3. От член 289, параграфи 1 и 3 ДФЕС следва, че правните актове, приети по реда на процедурата, определена в член 294 ДФЕС, наречена „обикновена законодателна процедура“, представляват законови актове. Тъй като процедурата, определена в член 294 ДФЕС, повтаря по същество определената в член 251 ЕО, регламент, приет на основание член 95 ЕО по реда на посочената в член 251 ЕО процедура на съвместно вземане на решение трябва в рамките на предвидените в Договора за функционирането на ЕС категории правни актове, да се квалифицира като законов акт.
Освен това, макар и съгласно постоянната съдебна практика разграничителният критерий между регламент и решение трябва да се търси в това дали въпросният акт има общо приложение или не, тази съдебна практика се отнася по-специално до втората част на член 230, четвърта алинея ЕО. Тази разпоредба е имала за цел по-специално да не се допусне положение, при което само със самия избор на регламента като форма институциите на Съюза изключват възможността частноправен субект да обжалва решение, което го засяга пряко и лично, като по този начин указва, че изборът на формата не може да промени характера на акта.
Ако критерият за разграничаване между акт с общо приложение и индивидуален акт трябва да се търси в евентуалното общо приложение на въпросния акт, неговото квалифициране като законов или подзаконов акт съгласно Договора за функционирането на ЕС почива на критерия за процедурата — законодателна или не — довела до неговото приемане.
(вж. точки 59—61 и 63—65)
4. Условието за пряко засягане на физическо или юридическо лице от акт с общо приложение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, което трябва да е изпълнено, за да може жалбата за отмяна на този акт да бъде допустима, изисква, първо, обжалваният акт на Съюза да поражда пряко последици за правното положение на тези лица, и второ, да не съществува никакво право на преценка в полза на адресатите на този акт, на които е възложено изпълнението му, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
Що се отнася до жалба, подадена от частноправни субекти срещу Регламент № 1007/2009 относно търговията с тюленови продукти, макар и да не може да се изключи, че предвидената в него обща забрана за пускане на пазара на тюленови продукти може да се отрази върху предхождащата или последващата това пускане на пазара дейност на лицата, това не променя факта, че подобно отражение не може да се счита за произтичащо пряко от този регламент. Що се отнася до продуктите, за които може да се направи изключение от предвидената в посочения регламент обща забрана, националните власти не са в състояние да го приложат, ако няма предвидени в регламент за прилагане мерки, които трябва по-конкретно да определят условията, при които е разрешено пускането на пазара на тези продукти. Следователно подобна разпоредба не представлява пълна правна уредба, която е достатъчна сама по себе си, не изисква разпоредба за прилагане и по тази причина може да засяга пряко частноправните субекти.
Колкото до въпроса дали физически или юридически лица са лично засегнати от този регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, така че да могат да подадат жалба за отмяна срещу него, дори и да се предположи, че тези лица попадат, освен в приложното поле на общата забрана, в обхвата на изключението относно разглежданите продукти, това не би било достатъчно, за да бъдат индивидуализирани по същия начин като адресата на решение.
(вж. точки 71, 75, 78 и 92)