РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)
24 май 2023 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Словна марка „EMMENTALER“ — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Колективна марка — Член 74, параграф 2 от Регламент 2017/1001 — Задължение за мотивиране — Член 94 от Регламент 2017/1001“
По дело T‑2/21
Emmentaler Switzerland, установено в Берн (Швейцария), представлявано от S. Völker и M. Pemsel, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от A. Graul и D. Hanf,
ответник,
подпомагана от
Федерална република Германия, представлявана от J. Möller, M. Hellmann, U. Bartl и J. Heitz,
от
Френска република, представлявана от A.‑L. Desjonquères и G. Bain,
и от
Centre national interprofessionnel de l’économie laitière (CNIEL), установен в Париж (Франция), представляван от E. Baud и P. Marchiset, адвокати,
встъпили страни,
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),
състоящ се по време на разискванията от: Ал. Корнезов, председател, K. Kowalik-Bańczyk и D. Petrlík (докладчик), съдии,
секретар: R. Ūkelytė, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 14 септември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Emmentaler Switzerland, иска отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 28 октомври 2020 г. (преписка R 2402/2019‑2) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелствата по спора
2 На 4 октомври 2017 г. жалбоподателят получава от международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост международна регистрация с номер 1378524 на словния знак „EMMENTALER“. На 7 декември 2017 г. EUIPO е уведомена за тази международна регистрация съгласно Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, спадат към клас 29 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Сирена със защитено наименование за произход „emmentaler“.
4 С решение от 9 септември 2019 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 2 от същия регламент.
5 На 25 октомври 2019 г. жалбоподателят подава жалба до EUIPO срещу решението на проверителя.
6 С обжалваното решение апелативният състав отхвърля жалбата на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 с мотива, че заявената марка е описателна.
Искания на страните
7 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително направените в производството пред апелативния състав.
8 EUIPO, Федерална република Германия, Френската република и Centre national interprofessionnel de l’économie laitière (CNIEL) молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
9 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания: първото — нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент 2017/1001, а второто — нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент.
10 Член 74, параграф 2 от Регламент 2017/1001 предвижда, че чрез дерогация от член 7, параграф 1, буква в) от този регламент знаци или указания, които могат да служат в търговията за означаване на географския произход на съответните стоки или услуги, могат да представляват колективни марки на Европейския съюз.
11 При все това тази разпоредба, която предвижда изключение от абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква в) от посочения регламент, трябва да се тълкува стриктно, така че нейният обхват не може да обхваща знаците, които ще се считат за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, момента на производство или друга характеристика на съответните стоки, а само знаците, които ще се считат за указване на географския произход на посочените стоки (вж. в този смисъл решение от 17 май 2011 г., Consejo Regulador de la Denominación de Origen Txakoli de Álava и др./СХВП (TXAKOLI), T‑341/09, EU:T:2011:220, т. 33 и 35 и цитираната съдебна практика).
12 С оглед на тези принципи най-напред следва да се разгледа второто основание, с което жалбоподателят поддържа по-специално, че разглежданият знак не обозначава характеристика на въпросните стоки, а именно вид сирене.
По второто основание, с което се твърди нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001
13 С второто си основание жалбоподателят твърди, че апелативният състав е нарушил член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001. Това основание се състои от две части. Първата част е изведена от обстоятелството, че обжалваното решение нарушава член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, тъй като се основава изключително на член 7, параграф 1, буква в) от този регламент. Втората част е изведена, от една страна, от това, че апелативният състав е преценил неправилно доказателствата и по този начин неправилно е заключил, че заявената марка е описателна за разглежданите стоки, и от друга страна, от това, че той е нарушил задължението си за мотивиране.
По първата част, изведена от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001
14 Според EUIPO и Френската република първата част на второто основание е недопустима, доколкото жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, въпреки че това решение се основава изключително на член 7, параграф 1, буква в) от този регламент.
15 Жалбоподателят счита, че член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 представлява lex specialis по отношение на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент, поради което фактът, че обжалваното решение се основава изключително на първата от тези разпоредби, няма никакво значение в случая. Според жалбоподателя обжалваното решение не може да се основава единствено на анализ с оглед на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, а трябвало да вземе предвид и член 7, параграф 1, буква б) от този регламент.
16 Съгласно постоянната съдебна практика всяко от основанията за отказ на регистрация, изброени в член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001, е независимо от останалите и изисква отделно разглеждане (вж. решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 45 и цитираната съдебна практика, и от 31 януари 2018 г., Novartis/EUIPO — SK Chemicals (Изображение на пластир), T‑44/16, непубликувано, EU:T:2018:48, т. 20 и цитираната съдебна практика).
17 Освен това от член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001 следва, че е достатъчно едно от изброените в него абсолютни основания за отказ да бъде налице, за да не може знакът да бъде регистриран като марка на Европейския съюз (вж. решения от 8 юли 2008 г., Lancôme/СХВП — CMS Hasche Sigle (COLOR EDITION), T‑160/07, EU:T:2008:261, т. 51 и цитираната съдебна практика, и от 17 април 2013 г., Continental Bulldog Club Deutschland/СХВП (CONTINENTAL), T‑383/10, EU:T:2013:193, т. 71 и цитираната съдебна практика).
18 Впрочем съгласно постоянната съдебна практика, след като дадена марка описва характерните особености на стоки или услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, тя задължително няма отличителен характер по отношение на тези стоки или услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент (вж. решение от 17 април 2013 г., CONTINENTAL, T‑383/10, EU:T:2013:193, т. 72 и цитираната съдебна практика).
19 От това следва, че апелативният състав е можел да се ограничи до проверка дали заявената марка е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, без да се произнася по прилагането на други абсолютни основания за отказ, като предвиденото в член 7, параграф 1, буква б) от този регламент.
20 Вследствие на това, без да е необходимо произнасяне по нейната допустимост, първата част на второто основание трябва да се отхвърли по същество.
По втората част, с която се твърди нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, както и на задължението за мотивиране
21 Съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 се отказва регистрацията на марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга или други техни характерни особености.
22 Счита се, че тези знаци или означения не могат да изпълняват основната функция на марката, а именно да указват търговския произход на стоката или услугата (решения от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 30, от 27 февруари 2002 г., Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T‑34/00, EU:T:2002:41, т. 37, и от 24 февруари 2021 г., Liga Nacional de Fútbol Profesional/EUIPO (El Clasico), T‑809/19, непубликувано, EU:T:2021:100, т. 29).
23 Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001 член 7, параграф 1, буква в) от посочения регламент се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Европейския съюз. Подобна част може да се състои евентуално от една-единствена държава членка (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2006 г., Storck/СХВП, C‑25/05 P, EU:C:2006:422, т. 81 и 83).
24 За да попадне в приложното поле на забраната по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, даден знак трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да дава възможност на съответните потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на тези стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености (вж. решения от 12 януари 2005 г., Deutsche Post EURO EXPRESS/СХВП (EUROPREMIUM), T‑334/03, EU:T:2005:4, т. 25 и цитираната съдебна практика, и от 22 юни 2005 г., Metso Paper Automation/СХВП (PAPERLAB), T‑19/04, EU:T:2005:247, т. 25 и цитираната съдебна практика).
25 Преценката на описателния характер на знака трябва да бъде направена, от една страна, с оглед на съответните стоки или услуги, и от друга страна, с оглед на разбирането, което имат за него съответните потребители (вж. решения от 25 октомври 2005 г., Peek & Cloppenburg/СХВП (Cloppenburg), T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 37 и цитираната съдебна практика, и от 7 октомври 2015 г., Кипър/СХВП (XAΛΛOYMI и HALLOUMI), T‑292/14 и T‑293/14, EU:T:2015:752, т. 16 и цитираната съдебна практика).
26 В случая посочените в точка 3 по-горе стоки, за които се отнася заявената марка, са стоки, предназначени за всички потребители. Следователно, както правилно е констатирал апелативният състав в точка 23 от обжалваното решение, съответните потребители са широкият кръг потребители, без жалбоподателят да е оспорил това.
27 По-нататък, в точка 24 от обжалваното решение апелативният състав приема по същество, че знакът „EMMENTALER“ ще бъде разбран незабавно от частта от съответните потребители с български, датски, немски, естонски, ирландски, френски, хърватски, унгарски, нидерландски, полски, румънски, словашки, фински, шведски и английски език като обозначаващ вид твърдо сирене с дупки.
28 Апелативният състав мотивира този извод, като се основава на редица елементи, отнасящи се по-специално до частта от съответните потребители с немски и френски език.
29 Жалбоподателят поддържа, че като е основал обжалваното решение на тези елементи, апелативният състав е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001.
30 В точка 24 от обжалваното решение апелативният състав се основава, що се отнася до съответните германски потребители, на редица доказателства в подкрепа на извода си, че те разбират знака „EMMENTALER“ като обозначаващ вид сирене, чиято релевантност се оспорва от жалбоподателя. Те следва да бъдат разгледани по-долу.
– По определението на термина „emmentaler“ в речника „Duden“
31 За да докаже, че знакът „EMMENTALER“ обозначава вид сирене, апелативният състав се е основал на определението на съответното понятие в речника „Duden“ — съгласно което този термин обозначава „швейцарско пълномаслено сирене с дупки с размер на череша и с вкус, близък до този на орехови ядки; сирене ементал“.
32 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав неправилно се е основал на това определение, тъй като речникът „Duden“ не посочвал, че този термин обозначава на немски език вид сирене, а изрично уточнявал, че става въпрос за швейцарско сирене.
33 В това отношение следва да се отбележи, че макар горепосоченото определение да съдържа израза „швейцарско сирене“, това не променя факта, че то е допълнено от второ определение, тоест „сирене ементал“. Лаконичният характер на това определение, което не съдържа никаква друга спецификация, по-специално що се отнася до географския произход на разглеждания продукт, подкрепя извода, че според този речник терминът „emmentaler“ следва да се разбира като обозначаващ конкретен вид сирене.
34 Този извод се потвърждава и от факта, че посоченото определение препраща към характеристиките на сиренето като такова, когато уточнява, че това понятие се отнася до сирене, „което има дупки с размер на череша и вкус на орехови ядки“.
35 При тези условия твърдението на жалбоподателя за нарушение, според което апелативният състав не можел да използва определението на термина „emmentaler“ в речника „Duden“ като признак, наред с други, за описателния характер на знака, трябва да се отхвърли.
– По производството на emmentaler
36 За целите на констатацията, че знакът „EMMENTALER“ обозначава вид сирене, апелативният състав е взел предвид факта, че към момента на подаване на заявката за регистрация на марката emmentaler е сирене, произвеждано в няколко държави членки, включително Германия.
37 Жалбоподателят твърди, че не е доказана фактическата констатация на апелативния състав, че emmentaler е сирене, произвеждано в няколко държави членки, включително Германия. По този начин, като основал извода си относно описателния характер на наименованието „Emmentaler“ на това твърдение, апелативният състав нарушил задължението си за мотивиране.
38 Освен това според жалбоподателя, макар да е вярно, че emmentaler е сирене, произвеждано в тези държави членки към момента на подаване на заявката за регистрация на марката, то не можело законно да бъде пуснато на пазара под наименованието „Emmentaler“, разглеждано самостоятелно, т.е. без да е придружено от указване на мястото на производство. Що се отнася по-специално до Германия, това обстоятелство произтичало от факта, че тази държава членка е обвързана от договора от 7 март 1967 г., сключен с Швейцария, относно закрилата на указанията за произход и на други географски наименования (наричан по-нататък „споразумението Швейцария—Германия“). Всъщност това споразумение запазвало използването на такова наименование за сирене, произведено в Швейцария, и позволявало използването на наименованието „Emmentaler“ за обозначаване на сирена, произведени на германска територия, при условие че това наименование е придружено от указване на страната на производство с идентични по вид, размери и цветове букви на използваните за наименованието.
39 Що се отнася, първо, до твърдението за нарушение, изведено от липсата на мотиви, от член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001 следва, че решенията на EUIPO трябва да бъдат мотивирани. При все това от съдебната практика следва, че мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. решения от 25 март 2009 г., Anheuser-Busch/СХВП — Budějovický Budvar (BUDWEISER), T‑191/07, EU:T:2009:83, т. 128 и цитираната съдебна практика, и от 13 април 2011 г., Safariland/СХВП — DEF-TEC Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑262/09, EU:T:2011:171, т. 92 и цитираната съдебна практика).
40 От тази гледна точка мотивиране чрез позоваване на друг документ може да се допусне, при условие че позволява на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието съответното решение, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 30 март 2000 г., Kish Glass/Комисия, T‑65/96, EU:T:2000:93, т. 51, от 12 май 2016 г., Zuffa/EUIPO (ULTIMATE FIGHTING CHAMPIONSHIP), T‑590/14, непубликувано, EU:T:2016:295, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 5 февруари 2018 г., Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring/Комисия, T‑611/15, EU:T:2018:63, т. 32 и цитираната съдебна практика).
41 В случая апелативният състав наистина не е посочил изрично в обжалваното решение доказателствата, на които е основал констатацията си относно производството на emmentaler в съответните държави членки.
42 При все това в точка 25 от обжалваното решение той препраща в това отношение „към становищата на трети лица, посочени в [точка 4 от посоченото решение]“.
43 Впрочем жалбоподателят, от една страна, е имал възможност да се запознае с тези становища и да представи забележките си по тях в хода на производството пред EUIPO и пред Общия съд. От друга страна, посочените становища съдържат достатъчно точни, числови и съгласувани данни относно производството на emmentaler в съответните държави членки, така че позволяват на жалбоподателя да се запознае с причините, поради които апелативният състав е стигнал до извода си относно посоченото производство, а на Общия съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.
44 При тези условия следва да се заключи, че апелативният състав не е нарушил задължението си за мотивиране.
45 На второ място, що се отнася до производството на emmentaler в Германия, най-напред, от становищата на Bundesministerium für Ernährung und Landwirtschaft (Федерално министерство на храните и земеделието, Германия), Milchwirtschaftlicher Verein Bayern eV (сдружение на млечния сектор в Бавария, Германия) и MIV Milchindustrie-Verband eV (сдружение на млекопреработвателната промишленост, Германия), към които апелативният състав препраща в точка 25 от обжалваното решение, е видно, че през 2016 г. Германия е произвела 135 000 тона emmentaler.
46 По-нататък, не се оспорва, че значителна част от това производство е била пусната на германския пазар. В това отношение от становището на сдружението на млечния сектор в Бавария следва, че от посочените 135 000 тона emmentaler, произведени в Германия през 2016 г., са били изнесени само 80 000 тона. От това следва, че значителна част от количеството emmentaler, произведено в Германия, е било пуснато на пазара директно в Германия.
47 Накрая, от горепосочените становища следва, че производството и предлагането на пазара на сиренето, посочени в точки 45 и 46 по-горе, се отнасят до наименованието „Emmentaler“, разглеждано самостоятелно. Тази констатация се потвърждава от няколко примера за emmentaler, възпроизведени в становищата, посочени в точка 25 от обжалваното решение. Всъщност тези сирена, които произхождат от няколко икономически оператора и които са били произведени и пуснати на пазара в Германия, съдържат посоченото наименование, без то да е придружено от указване на страната или мястото на производство.
48 Освен това, що се отнася до наименованието, под което посочените продукти се предлагат на пазара в Германия, жалбоподателят оспорва в съдебното заседание, че те са били пуснати на германския пазар под наименованието „Emmentaler“, разглеждано самостоятелно. Въпреки факта обаче, че жалбоподателят е бил поканен чрез процесуално-организационно действие да изрази становище по информацията, посочена в точки 45—47 по-горе, той само поддържа, че пускането на пазара на такива стоки било в разрез със споразумението Швейцария—Германия. От друга страна, той не представя пред Общия съд никакви конкретни доказателства, с които да оспори съдържащите се в тези точки данни.
49 Що се отнася до въздействието на това производство на emmentaler в Германия върху възприемането от съответните потребители на описателния характер на знака „EMMENTALER“, от съдебната практика следва, че производството и търгуването на продукт с определено наименование, без то да се използва по начин, който препраща към произхода на този продукт, могат да представляват релевантен признак за определяне дали това наименование е станало родово (вж. в този смисъл решения от 25 октомври 2005 г., Германия и Дания/Комисия, C‑465/02 и C‑466/02, EU:C:2005:636, т. 75—100, и от 26 февруари 2008 г., Комисия/Германия, C‑132/05, EU:C:2008:117, т. 53—57).
50 Макар да се отнасят до родовия характер на дадено наименование, изводите, направени в тази съдебна практика, също са релевантни за преценката на описателния характер на знаците. Всъщност характеризирането на даден знак като родов или описателен е тясно свързано, тъй като в тези две ситуации такъв знак няма отличителен характер (вж. в този смисъл решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП, C‑196/11 P, EU:C:2012:314, т. 41).
51 Така, по-специално когато няколко икономически оператора произвеждат и предлагат на пазара в държава членка стоки, върху които поставят определен знак, без той да препраща към търговски или географски произход на тези стоки, подобно обстоятелство може да наведе на мисълта, че съответните потребители възприемат посочения знак като обозначаващ характерна особеност на посочените стоки и следователно като описателен.
52 От гореизложеното следва че, от една страна, жалбоподателят успява да оспори обстоятелството, че както е видно от данните, съдържащи се в точки 45—47 по-горе, значително количество сирене, произведено в Германия, е било пуснато на пазара в тази държава членка под наименованието „Emmentaler“, разглеждано самостоятелно. От друга страна, както бе отбелязано в точки 49—51 по-горе, подобно обстоятелство представлява валиден признак, че съответните потребители възприемат това наименование като обозначаващо характеристика на тези стоки и следователно като описателно.
53 При тези обстоятелства въпросът дали пускането на германския пазар на сирена, произведени в Германия под наименованието „Emmentaler“, разглеждано самостоятелно, е съвместимо със споразумението Швейцария—Германия, е ирелевантен, тъй като възприемането от съответните потребители, по отношение на което трябва да се прецени описателният характер на разглеждания знак в съответствие с цитираната в точка 25 по-горе съдебна практика, се състои по-специално от излагането на тези потребители на този знак, както той е пуснат на пазара. Всъщност съответните потребители по принцип предполагат, че стоките, пуснати на пазара в дадена държава членка, са законно на този пазар, без непременно да си поставят въпроса за наличието на твърдени конфликти между правни норми.
54 Следователно твърдението на жалбоподателя за нарушение, съгласно което апелативният състав не можел да се основе на производството в Германия на сиренето, наречено „Emmentaler“, като признак, наред с други, за описателния характер на този знак, трябва да се отхвърли.
– По германския правилник за сирената
55 За да докаже, че знакът „EMMENTALER“ обозначава вид сирене, апелативният състав се е основал освен това на германския правилник за сирената, според който emmentaler е класифициран като стандартен вид сирене.
56 Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не може да се основава на този правилник, тъй като той не е съвместим със споразумението Швейцария—Германия, което има предимство пред него.
57 В това отношение от параграф 7 и от приложение 1 към германския правилник за сирената е видно, че в него emmentaler е класифициран като „Standardsorte“, тоест като стандартен вид сирене.
58 Подобно класифициране обаче може да отрази възприятието на съответните потребители относно описателния характер на подобен знак.
59 При тези условия доводът на жалбоподателя, че германският правилник относно сирената е несъвместим със споразумението Швецария—Германия, е ирелевантен по причини, аналогични на изложените в точка 53 по-горе.
60 Поради това твърдението на жалбоподателя за нарушение, според което апелативният състав не можел да се основе на германския правилник относно сирената като признак, наред с други, за описателния характер на знака, трябва да се отхвърли.
– По позицията на Съюза по време на преговорите по споразумението между Швейцария и Съюза
61 За да констатира, че знакът „EMMENTALER“ обозначава вид сирене, апелативният състав е взел предвид факта, че при договарянето на Споразумението от 17 май 2011 г. между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария относно закрилата на наименованията за произход и на географските указания на селскостопанските продукти и на храните, за изменение на Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти (ОВ L 297, 2011 г., стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението между Швейцария и Съюза“) Съюзът се е противопоставил на включването на наименованието „Emmentaler“ в списъка на географските указания, които са предмет на закрила с това споразумение.
62 Жалбоподателят оспорва извода на апелативния състав, че описателният характер на заявената марка може да се изведе и от обстоятелството, че Съюзът се е противопоставил на включването на наименованието „Emmentaler“ като такова сред наименованията за произход и географските указания, защитени от споразумението между Швейцария и Съюза.
63 Според жалбоподателя Съюзът наистина не се е съгласил да включи това наименование в списъка на географските указания, които са предмет на закрила със Споразумението между Швейцария и Съюза. Само това обстоятелство обаче не позволявало да се направи извод, че за наименованието „Emmentaler“, разглеждано самостоятелно, не е възможна никаква защита чрез колективна марка на Европейския съюз.
64 В това отношение следва да се отбележи, че от една страна, Споразумението между Швейцария и Съюза съдържа в допълнение 1 списък на наименованията на сирена, които са предмет на взаимна закрила от договарящите страни като наименования за произход и географски означения.
65 Наименованието „Emmentaler“ обаче не е включено в този списък.
66 От друга страна, причините за това невключване са описани в прессъобщение на Office fédéral suisse de l’agriculture (Швейцарска федерална служба по земеделие) от 17 декември 2009 г., на което апелативният състав се позовава в точка 24 от обжалваното решение.
67 В това прессъобщение Федералната служба по земеделие отбелязва, че преговорите по споразумението между Швейцария и Съюза дълго време са били възпрепятствани от различните им позиции относно включването на наименованието „Emmentaler“ в списъка на наименованията за произход и географските означения в рамките на това споразумение, тъй като „[Съюзът е счел] наименованието „Emmentaler“ за родово наименование“ и „е изисквал това наименование да може да се използва във всички държави членки“. Според посоченото прессъобщение именно поради тези разногласия Швейцария и Съюзът са решили да не включват наименованието „Emmentaler“ в посочения списък.
68 Възможно е обаче тази позиция на Съюза да произтича от факта, че както следва от точка 48 по-горе, стоки с наименованието „Emmentaler“, разглеждано самостоятелно, са били пуснати на пазара поне в някои държави членки, като Германия, поради което посочената позиция може да отразява възприятието на съответните потребители в държавите членки, включително на германските потребители.
69 При тези условия следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя за нарушение, съгласно което апелативният състав не можел да се основе на тази позиция като признак, наред с други, за това, че терминът „emmentaler“ се възприема от германските потребители като описателен за вид сирене.
– По общия стандарт за ементал, разработен от Комисията по Codex Alimentarius
70 Жалбоподателят упреква апелативния състав, че е взел предвид общия стандарт за ементал, разработен от Комисията по Codex Alimentarius. Този стандарт не съдържал задължителни правила за процедурата относно марките в Съюза и поради това не можел да има предимство пред споразумението Швейцария—Германия, което предоставя защита на наименованието „Emmentaler“, както това е описано в точка 38 по-горе.
71 В това отношение от съдебната практика следва най-напред, че фактът, че дадено наименование е определено като родово в Codex Alimentarius, е релевантен аспект за преценката дали заявената марка може да бъде описателна за даден вид сирене (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 12 септември 2007 г., Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano/СХВП — Biraghi (GRANA BIRAGHI), T‑291/03, EU:T:2007:255, т. 67, и от 14 декември 2017 г., Consejo Regulador „Torta del Casar“/EUIPO — Consejo Regulador „Queso de La Serena“ (QUESO Y TORTA DE LA SERENA), T‑828/16, непубликувано, EU:T:2017:918, т. 34 и цитираната съдебна практика).
72 По-нататък, съгласно общия стандарт за ементал (CXS 269‑1967), разработен от Комисията по Codex Alimentarius, терминът „emmental“ обозначава узряло твърдо сирене, което отговаря на изискванията, изброени в този стандарт. Съгласно член 7.1 от посочения стандарт знакът „EMMENTALER“ може да се използва в съответствие с общия стандарт за етикетиране на предварително опаковани храни, при условие че продуктът отговаря на стандарта за ементал.
73 От това следва, че в рамките на Codex Alimentarius знакът „EMMENTALER“ се възприема като наименование на вид сирене, притежаващо характеристиките, съдържащи се в този стандарт.
74 Този извод не се поставя под съмнение от член 7.2 от същия стандарт за ементал, съгласно който името на страната на произход трябва да бъде посочено върху етикета на продукта. Всъщност в протокола от 35-ото заседание на Комитета по етикетирането на храните към Комисията по Codex Alimentarius със съгласието на Европейската комисия и на всички държави — членки на Съюза, се уточнява, че това правило в областта на наименованието има за цел да запази родовия характер на името на сиренето.
75 Също така релевантността на посочения по-горе общ стандарт за ементал не се поставя под въпрос от споразумението Швейцария—Германия, на което се позовава жалбоподателят, по причини, аналогични на изложените в точка 53 по-горе.
76 При тези условия апелативният състав е можел да се основе на общия стандарт за ементал, разработен от Комисията по Codex Alimentarius, като признак, наред с други, за да стигне до извода, че терминът „emmentaler“ е описателен за разглежданите стоки.
– По решение от 5 декември 2000 г., Guimont (C‑448/98)
77 Жалбоподателят твърди, че родовият характер на термина „emmentaler“ не следва от решение от 5 декември 2000 г., Guimont (C‑448/98, EU:C:2000:663). Наистина, в него Съдът е посочил като безспорно, че ементал е сирене, законно произвеждано и предлагано на пазара в държави членки, различни от Франция. Този факт обаче бил само един от критериите, които трябвало да се вземат предвид, за да се прецени годността за регистрация на термина „emmentaler“.
78 По този въпрос следва да се припомни, че както следва от точки 45—53 по-горе, в точка 32 от решение от 5 декември 2000 г., Guimont (C‑448/98, EU:C:2000:663), Съдът потвърждава, че сиренето ементал е законно произвеждано и предлагано на пазара в държави членки, различни от Франция.
79 Както се съгласява самият жалбоподател, този факт е един от критериите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени годността за регистрация на термина „emmentaler“. От това следва, че жалбоподателят не е твърдял и още по-малко е доказал, че този факт е ирелевантен в случая, макар и само като един от признаците, които трябва да се вземат предвид, наред с други, при преценката на описателния характер на наименованието „Emmentaler“.
80 При тези условия твърдението на жалбоподателя за нарушение, съгласно което апелативният състав не можел да се основе на решение от 5 декември 2000 г., Guimont (C‑448/98, EU:C:2000:663), като признак, наред с други, за описателния характер на заявената марка, трябва да се отхвърли.
– Заключение относно описателния характер
81 С оглед на разгледаните в точки 31—80 по-горе признаци апелативният състав е могъл, без да допусне грешка в преценката, да констатира в точка 24 от обжалваното решение, че съответните германски потребители разбират незабавно знака „EMMENTALER“ като обозначаващ даден вид сирене.
82 Следователно с оглед на посочената в точка 23 по-горе съдебна практика апелативният състав правилно е заключил, че този знак има описателен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) и на член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001, с припомнянето, че е достатъчно това основание за отказ да съществува в част от Съюза, която евентуално може да се състои от една-единствена държава членка.
83 Накрая, като се има предвид, че разгледаните в точки 31—76 по-горе признаци надлежно доказват, че знакът „EMMENTALER“ има описателен характер в Германия, не е необходимо да се разглежда основателността на останалите повдигнати в рамките на второто основание твърдения за нарушения във връзка с другите елементи, на които се основава апелативният състав в точка 24 от обжалваното решение, тъй като тези елементи не се отнасят до възприемането от съответните германски потребители.
84 С оглед на гореизложеното второто основание следва да се отхвърли.
По първото основание, изведено от нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент 2017/1001
85 Жалбоподателят твърди, че наименованието „Emmentaler“, разглеждано самостоятелно, трябва да се ползва от защита като колективна марка по силата на член 74, параграф 2 от Регламент 2017/1001, тъй като препраща към географския произход на разглежданите стоки.
86 EUIPO, Федерална република Германия и Френската република оспорват този довод.
87 Както следва от точки 10 и 11 по-горе, дерогацията от член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, предвидена в член 74, параграф 2 от този регламент, трябва да се тълкува стриктно. По-специално в нейния обхват не попадат знаците, които ще се разглеждат като указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, момента на производство или друга характеристика на разглежданите стоки, а само знаците, които ще се считат за указване на географския произход на посочените стоки.
88 В случая от точки 31—82 по-горе следва, че апелативният състав правилно е заключил, че терминът „emmentaler“ е описателен за даден вид сирене за съответните германски потребители и не се възприема като указване на географския произход на посоченото сирене.
89 Освен това жалбоподателят не е представил на Общия съд други конкретни доказателства, които да имат за цел да докажат, че тези потребители разбират знака в този смисъл.
90 При тези условия той не може да твърди, че заявената марка трябва да бъде защитена на основание член 74, параграф 2 от Регламент 2017/1001.
91 Поради това следва да се отхвърли първото основание, а следователно и жалбата в своята цялост.
По съдебните разноски
92 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
93 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на EUIPO, Федерална република Германия, Френската република и CNIEL.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Emmentaler Switzerland да заплати съдебните разноски.
Корнезов | Kowalik-Bańczyk | Petrlík |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 май 2023 година.
Подписи