Решение на Съда (голям състав) от 16 май 2017 г. (преюдициално запитване от Cour administrative — Люксембург) — Berlioz Investment Fund S.A./Directeur de l'administration des Contributions directes
(Дело C-682/15)1
(Преюдициално запитване — Директива 2011/16/ЕС — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Член 1, параграф 1 — Член 5 — Искане за информация, отправено до трето лице — Отказ за отговор — Санкция — Понятие „предполагаема значимост“ на исканата информация — Упражняван от запитания орган контрол — Съдебен контрол — Обхват — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51 — Прилагане на правото на Съюза — Член 47 — Право на ефективна съдебна защита — Достъп на съда и на третото лице до искането за информация, отправено от запитващия орган)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour administrative
Страни в главното производство
Жалбоподател: Berlioz Investment Fund S.A.
Ответник: Directeur de l'administration des Contributions directes
Диспозитив
Член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, по смисъла на посочената разпоредба, и следователно Хартата на основните права на Европейския съюз е приложима, когато тази държава членка предвижда в законодателството си имуществена санкция за административен субект, който отказва да предостави информация в рамките на обмен между данъчни органи, основан по-специално на разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО.
Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че административният субект, на който е наложена имуществена санкция за неизпълнението на административно решение, което изисква той да представи информация в рамките на обмен между национални данъчни органи съгласно Директива 2011/16, има право да оспори законосъобразността на това решение.
Член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 трябва да се тълкуват в смисъл, че „предполагаемата значимост“ на информацията, която една държава членка е поискала от друга държава членка, представлява условие, на което искането за информация трябва да отговаря, за да задейства задължението на запитаната държава членка да предприеме действия по него, и оттам — условие за законосъобразност на разпореждането, отправено от тази държава членка до административен субект, и на наложената на последния санкция за неизпълнението на това разпореждане.
Член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 трябва да се тълкуват в смисъл, че проверката на запитания орган, до който запитващият орган е отправил искане за информация съгласно тази директива, не се свежда до формалната редовност на посоченото искане, а трябва да дава възможност на запитания орган да се увери, че поисканата информация не е изобщо лишена от предполагаема значимост, предвид самоличността на съответното данъчнозадължено лице и на третото лице, от което евентуално е потърсена информация, и предвид нуждите на съответното данъчно разследване. Същите разпоредби на Директива 2011/16 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че по подадената от административен субект жалба срещу санкция, наложена му от запитания орган поради неизпълнението на издадено от последния разпореждане след искане за информация, отправено от запитващия орган съгласно Директива 2011/16, националният съд има, наред с правомощието да измени наложената санкция, и правомощие да провери дали разпореждането е законосъобразно. Що се отнася до условието за законосъобразност на това разпореждане, а именно предполагаема значимост на поисканата информация, съдебният контрол се свежда до проверка за явна липса на такава значимост.
Член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че при упражняването на съдебен контрол съдът на запитаната държава членка трябва да има достъп до искането за информация, отправено от запитващата държава членка до запитаната държава членка. Съответният административен субект обаче няма право на достъп до цялото искане за информация, което си остава поверителен документ съгласно член 16 от Директива 2011/16. За да може това лице пълноценно да изложи позицията си относно липсата на предполагаема значимост на поисканата информация, по принцип е достатъчно то да разполага с информацията, посочена в член 20, параграф 2 от тази директива.
____________1 ОВ C 78, 29.2.2016 г.