Дело C‑682/15
Berlioz Investment Fund SA
срещу
Directeur de l’administration des contributions directes
(Преюдициално запитване,
отправено от Cour administrative (Люксембург)
„Преюдициално запитване — Директива 2011/16/ЕС — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Член 1, параграф 1 — Член 5 — Искане за информация, отправено до трето лице — Отказ за отговор — Санкция — Понятие „предполагаема значимост“ на исканата информация — Упражняван от запитания орган контрол — Съдебен контрол — Обхват — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51 — Прилагане на правото на Съюза — Член 47 — Право на ефективна съдебна защита — Достъп на съда и на третото лице до искането за информация, отправено от запитващия орган“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 16 май 2017 г.
1. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Приложно поле — Прилагане на правото на Съюза — Национална правна уредба, която предвижда имуществена санкция при отказ да бъде предоставена информация съгласно Директива 2011/16 — Включване
(член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 18 и член 22, параграф 1 от Директива 2011/16 на Съвета)
2. Основни права — Право на ефективна съдебна защита — Граници — Разпореждане, което трябва да направи възможно изпълнението на искане, основано на Директива 2011/16, и мярка, която санкционира неизпълнението на такова разпореждане — Включване — Условие — Проверка за законосъобразност на разпореждането
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
3. Сближаване на законодателствата — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Директива 2011/16 — Обмен на информация при поискване — Искане за информация, отправено до трето лице — Задействане на задължение на запитаната държава членка да предприеме действия по него и законосъобразност на разпореждане, отправено от тази държава членка до административен субект — Условие — Предполагаема значимост на поисканата информация — Преценка, която трябва да бъде направена от запитващия орган — Граници
(член 1, параграф 1, член 5 и член 17, параграф 1 от Директива 2011/16 на Съвета)
4. Сближаване на законодателствата — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Директива 2011/16 — Обмен на информация при поискване — Искане за информация, отправено до трето лице — Проверка от запитания орган дали посоченото искане е действително — Задължения на запитващия орган — Излагане на адекватни съображения за целта на поисканата информация
(член 1, параграф 1, член 5 и член 17, параграф 1 от Директива 2011/16 на Съвета)
5. Сближаване на законодателствата — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Директива 2011/16 — Обмен на информация при поискване — Искане за информация, отправено до трето лице — Проверка от запитания орган дали посоченото искане е действително — Обхват — Право на ефективна съдебна защита — Съдебен контрол на санкция, наложена на основание неизпълнението на разпореждане — Проверка за законосъобразност на посоченото разпореждане — Включване
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 на Съвета)
6. Основни права — Право на ефективна съдебна защита — Директива 2011/16 — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Съдебен контрол на искане за информация, отправено до трето лице — Право на съда на запитаната държава членка на достъп до посоченото искане — Липса на такова право на достъп за административния субект, засегнат от посоченото искане
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 16 и член 20, параграф 2 от Директива 2011/16 на Съвета)
1. Член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, по смисъла на посочената разпоредба, и следователно Хартата на основните права на Европейския съюз е приложима, когато тази държава членка предвижда в законодателството си имуществена санкция за административен субект, който отказва да предостави информация в рамките на обмен между данъчни органи, основан по-специално на разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО.
Обстоятелството, че Директива 2011/16 не предвижда изрично налагането на санкции, не е пречка да се приеме, че тези санкции включват прилагането на цитираната директива, и следователно попадат в приложното поле на правото на Съюза. Всъщност понятията „средства за събиране на информация“, по смисъла на член 18 от цитираната директива, и „необходими мерки за осигуряване на безпрепятственото прилагане на процедурите за административно сътрудничество“, по смисъла на член 22, параграф 1 от същата директива, могат да включват такива мерки.
При това положение е ирелевантно, че националната разпоредба, основание за санкция като наложената на Berlioz, се намира в закон, който не е бил приет с оглед транспонирането на Директива 2011/16, защото прилагането на тази национална разпоредба цели да гарантира прилагането на споменатата директива (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 28).
(вж. т. 39, 40 и 42; т. 1 от диспозитива)
2. Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че административният субект, на който е наложена имуществена санкция за неизпълнението на административно решение, което изисква той да представи информация в рамките на обмен между национални данъчни органи съгласно Директива 2011/16, има право да оспори законосъобразността на това решение.
Всъщност от постоянната практика на Съда следва, че основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички уредени от правото на Съюза случаи и че приложимостта на това право включва приложимостта на основните права, гарантирани от Хартата (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 19—21 и от 26 септември 2013 г., Texdata Software, C‑418/11, EU:C:2013:588, т. 72 и 73).
Що се отнася по-специално до изискването за право, гарантирано от правото на Съюза, по смисъла на член 47 от Хартата, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика защитата срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната сфера на физически или юридически лица е общ принцип на правото на Съюза (решения от 21 септември 1989 г., Hoechst/Комисия, 46/87 и 227/88, EU:C:1989:337, т. 19 и от 22 октомври 2002 г., Roquette Frères, C‑94/00, EU:C:2002:603, т. 27, както и определение от 17 ноември 2005 г., Minoan Lines/Комисия, C‑121/04 P, непубликувано, EU:C:2005:695, т. 30).
Колкото до член 47, втора алинея от Хартата, той предвижда, че всеки има право неговото дело да бъде гледано от независим и безпристрастен съд. Зачитането на това право предполага, че решението на административен орган, което само по себе си не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, подлежи на последващ контрол от страна на правораздавателен орган, който по-специално трябва да има компетентността да разгледа всички релевантни въпроси.
Ето защо, както отбелязва генералният адвокат в точка 80 заключението си, националният съд, пред който се обжалва имуществената административна санкция, наложена на административния субект за неизпълнение на разпореждането, трябва да може да разгледа законосъобразността на това разпореждане, за да отговори на изискванията на член 47 от Хартата.
(вж. т. 49, 51, 55, 56 и 59; т. 2 от диспозитива)
3. Член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 трябва да се тълкуват в смисъл, че „предполагаемата значимост“ на информацията, която една държава членка е поискала от друга държава членка, представлява условие, на което искането за информация трябва да отговаря, за да задейства задължението на запитаната държава членка да предприеме действия по него, и оттам — условие за законосъобразност на разпореждането, отправено от тази държава членка до административен субект, и на наложената на последния санкция за неизпълнението на това разпореждане.
Следователно целта на понятието „предполагаема значимост“, така както следва от съображение 9 на Директива 2011/16, е на запитващия орган да се даде възможност да получи всякаква информация, която според него е обоснована за целите на разследването му, без обаче да му се разрешава той явно да надхвърли рамките на това разследване или да наложи прекомерна тежест върху запитания орган.
Следователно именно този орган, на който е възложено разследването в основата на искането за информация, трябва да прецени — съобразно обстоятелствата по случая — предполагаемата значимост на поисканата информация за това разследване с оглед на развитието на производството и в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16, на изчерпването на обичайните източници на информация, до които този орган е могъл да прибегне при дадените обстоятелства.
В тази насока запитващият орган наистина има свобода на преценка, но не може да иска абсолютно ирелевантна за съответното разследване информация.
(вж. т. 68, 70, 71 и 74; т. 3 от диспозитива)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 78—80)
5. Член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 трябва да се тълкуват в смисъл, че проверката на запитания орган, до който запитващият орган е отправил искане за информация съгласно тази директива, не се свежда до формалната редовност на посоченото искане, а трябва да дава възможност на запитания орган да се увери, че поисканата информация не е изобщо лишена от предполагаема значимост, предвид самоличността на съответното данъчнозадължено лице и на третото лице, от което евентуално е потърсена информация, и предвид нуждите на съответното данъчно разследване. Същите разпоредби на Директива 2011/16 и член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че по подадената от административен субект жалба срещу санкция, наложена му от запитания орган поради неизпълнението на издадено от последния разпореждане след искане за информация, отправено от запитващия орган съгласно Директива 2011/16, националният съд има, наред с правомощието да измени наложената санкция, и правомощие да провери дали разпореждането е законосъобразно. Що се отнася до условието за законосъобразност на това разпореждане, а именно предполагаема значимост на поисканата информация, съдебният контрол се свежда до проверка за явна липса на такава значимост.
(вж. т. 89; т. 4 от диспозитива)
6. Член 47, втора алинея от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че при упражняването на съдебен контрол съдът на запитаната държава членка трябва да има достъп до искането за информация, отправено от запитващата държава членка до запитаната държава членка. Съответният административен субект обаче няма право на достъп до цялото искане за информация, което си остава поверителен документ съгласно член 16 от Директива 2011/16. За да може това лице пълноценно да изложи позицията си относно липсата на предполагаема значимост на поисканата информация, по принцип е достатъчно то да разполага с информацията, посочена в член 20, параграф 2 от тази директива.
(вж. т. 101; т. 5 от диспозитива)