РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)
17 септември 2014 година(*)
„Публична служба — Служители на Frontex — Срочно нает служител — Неподновяване на срочен договор — Процедура по подновяване — Член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на изслушване — Неспазване — Последици за взетото решение“
По дело F‑117/13
с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС,
Kari Wahlström, бивш срочно нает служител в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, с местожителство в гр. Еспоо (Финландия), за който се явява S. Pappas, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), за която се явяват S. Vuorensola и H. Caniard, в качеството на представители, подпомагани от D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав),
състоящ се от: S. Van Raepenbusch (докладчик), председател, R. Barents и K. Bradley, съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 юни 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 На 30 ноември 2013 г. г‑н Wahlström подава в секретариата на Съда на публичната служба жалба за отмяна на решението на изпълнителния директор на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex) от 19 февруари 2013 г. да не подновява договора на жалбоподателя като срочно нает служител.
Правна уредба
2 Съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 година за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (ОВ L 349, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 71) Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) се прилагат за служителите на Frontex.
УРДС
3 Съгласно член 2 от УРДС, в приложимата за спора редакция:
„По смисъла на Условията за работа „срочно нает служител“ означава:
а) служител, назначен на длъжност, включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция, която бюджетните органи са класифицирали като временна;
[…]“.
4 Във връзка с прекратяването на договора член 47 от УРДС, в приложимата за спора редакция, предвижда:
„Освен при смърт служебното правоотношение на срочно наетите служители се прекратява:
[…]
б) в случай че договорът е с определен срок:
i) на датата, посочена в договора;
ii) с изтичане на срока на предизвестието, посочен в договора, даващ на служителя или институцията възможност за предсрочно прекратяване на договора […]“.
Процедурата по подновяване на договорите на срочно наетите служители във Frontex
5 Към момента на настъпване на фактите по делото процедурата по подновяване на договорите на срочно наетите служители във Frontex е уредена в насоки, за които служителите на Frontex са уведомени на 26 юли 2010 г. с Информационна записка № 40 и с които се цели по-специално да се гарантира последователността, прозрачността и справедливостта при провеждане на процедурата (наричани по-нататък „Насоките“). Съгласно точка 2 от Насоките процедурата по подновяване има четири етапа:
– след като служителят е изразил желание договорът му да бъде подновен, оценяващият отбелязва коментарите и предложението си относно подновяването във формуляр ad hoc,
– заверяващият разглежда предложението на оценяващия и в същия формуляр отбелязва дали е съгласен с него, като мотивира становището си; в случай на несъгласие между оценяващия и заверяващия, последният излага писмено причините за несъгласието си,
– началникът на съответната служба прави препоръка, като я отбелязва във формуляра,
– изпълнителният директор взима окончателното решение.
6 Съгласно точка 3, буква а) от Насоките:
„Ако изпълнителният директор реши да поднови договора за период от [пет] години, [отдел „Човешки ресурси“] изготвя писмо, в което предлага на служителя подновяване на договора му за този период […]
При положителен отговор от служителя [отдел „Човешки ресурси“] изготвя допълнително споразумение, което е готово [два] месеца преди датата, на която изтича срокът на действащия договор, като служителят трябва да изрази съгласието си със и да подпише допълнителното споразумение […]“.
7 Точка 3, буква в) от Насоките гласи:
„Ако изпълнителният директор реши да не подновява договора, [отдел „Човешки ресурси“] изготвя писмо, в което са посочени мотивите на оценяващия (свързани с интереса на службата, с изпълнението на служебните задължения или комбинация от двете). Писмото се подписва от изпълнителния директор и се изпраща на служителя [дванадесет] месеца преди изтичането на срока на действащия договор“.
Обстоятелства в основата на спора
8 Жалбоподателят постъпва на длъжност във Frontex на 1 август 2006 г. като срочно нает служител по смисъла на член 2, буква а) от УРДС, като срокът на договора му е петгодишен с възможност за подновяване. На първо време той е назначен за началник на отдела за административно обслужване на Frontex и е класиран в степен A*12, втора стъпка.
9 В началото на 2008 г. между равнището на отделите и изпълнителния директор са създадени допълнителни административни звена — „служби“, които се ръководят от „директори на служби“. През пролетта на 2008 г. е образувана процедура за подбор на служители, които да заемат междинната ръководна длъжност на директор на служба. Жалбоподателят, който в онзи момент е насърчен от изпълнителния директор да участва в процедурата, се кандидатира за директор на административната служба; кандидатурата му обаче не е приета, тъй като M. C. е избран да заема тази длъжност.
10 Вследствие на вътрешна процедура за подбор и съгласно допълнително споразумение към договора на жалбоподателя, подписано на 22 юни 2010 г., той е назначен за началник на оперативното звено на Frontex в Пирея (Гърция), считано от 1 август 2010 г. От юни 2010 г. функциите на жалбоподателя на началник на отдела за административно обслужване се поемат от директора на административната служба M. C., който на това основание е и пряк ръководител на жалбоподателя.
11 Що се отнася до оценката на изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя, през ноември 2009 г. е изготвен доклад за оценка за 2008 г. В този доклад директорът на административната служба M. C., който е пряк ръководител на жалбоподателя и следователно оценяващият го служител, и заместник изпълнителният директор, в качеството му на заверяващ, приемат, че изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя трябва да се оцени като попадащо в категория III, тъй като според тях той „частично отговаря на изискванията за ефективност, способност и поведение в службата“. За сметка на това в следващия доклад за оценка, изготвен на 23 юни 2010 г. за 2009 г., същите оценяващ и заверяващ са оценили изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя като попадащо в категория II, тъй като според тях последният „напълно отговаря на изискванията за ефективност, способност и поведение в службата“. На последно място, на 23 февруари 2011 г. на жалбоподателя е предоставен проект за доклад за оценка за 2010 г., в който оценяващият и заверяващият, които вече не са същите лица и са съответно заместник изпълнителният директор и изпълнителният директор, смятат, че изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя трябва да се оцени като попадащо в категория III.
12 На 28 април 2011 г. жалбоподателят подава до комитета за съвместна оценка, учреден съгласно член 13 от решението на изпълнителния директор на Frontex от 27 август 2009 година за установяване на процедура по оценяване на служителите, жалба срещу проекта за доклад за оценка за 2010 г. На 13 юни 2012 г. посоченият комитет приема становище, в което заключава, че „с оглед на липсата на определени цели в доклада и на достатъчно доказателства в подкрепа на някои от изводите в него“ е необходимо докладът „да бъде по-безпристрастен и по-обективен“ и че „[п]оради дългия отпуск по болест, който жалбоподателят е ползвал през 2011 г., и произтеклите от това трудности при осъществяване на всички етапи от процедурата по оценяване, […] от една страна, […] не е [била] спазена приложимата процедура, но от друга страна, не може да се приеме, че за това са отговорни оценяващият и/или заверяващият“.
13 С електронно писмо от 11 юли 2012 г. жалбоподателят е уведомен за решението на заверяващия да потвърди доклада за оценка за 2010 г. и да не внася изменения в него. Жалбоподателят обжалва посочения доклад пред Съда на публичната служба, който отхвърля жалбата с решение от 9 октомври 2013 г., Wahlström/Frontex (F‑116/12, EU:F:2013:143, предмет на жалба пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑653/13 P).
14 Освен това, що се отнася до подновяването на договора на жалбоподателя като срочно нает служител, чийто срок на действие съгласно клаузите на договора изтича на 31 юли 2011 г., с електронно писмо от 22 юли 2010 г. отдел „Човешки ресурси“ пита жалбоподателя дали има желание договорът му да бъде подновен, за да бъде „започната процедурата по подновяване, която трябва да се проведе дванадесет месеца предварително“, както се предвижда в Насоките. С електронно писмо от същата дата жалбоподателят отговаря утвърдително, като посочва, че „повече от всякога проявява интерес […] към настоящите задачи, условията [за упражняване на длъжността си] и бъдещите перспективи [за упражняването ѝ], като това би [му] позволило да изпълнява[…] задълженията си във Frontex, като прилага[…] познанията от обучението [си] за офицер от бреговата охрана и двадесетгодишния [си] опит в областта на управлението на границите“. В електронно писмо отдел „Човешки ресурси“ веднага отговаря на жалбоподателя, че ще „постави начало“ на процедурата по подновяване на договора и че може да се очаква, че решение в това отношение ще бъде взето в края на септември или началото на октомври 2010 г.
15 На събрание, проведено на 9 декември 2010 г., изпълнителният директор, в качеството си на орган, оправомощен да сключва договори за назначаване на длъжност във Frontex (наричан по-нататък „ООСД“), уведомява жалбоподателя за намерението си да не подновява договора му. На следващия ден в съответствие с препоръката на заместник изпълнителния директор, който в качеството си на оценяващ жалбоподателя служител е подчертал във формуляра относно подновяването на договора, че изпълнението на служебните задължения от жалбоподателя през четирите предходни години не отговаря на изискванията, изпълнителният директор официално приема решението да не подновява договора на жалбоподателя. Това решение е връчено на жалбоподателя на 16 декември 2010 г.
16 Решението от 10 декември 2010 г. на изпълнителния директор на Frontex да не подновява договора на жалбоподателя, е обжалвано по административен ред, а впоследствие — пред Съда на публичната служба, който с решение от 30 януари 2013 г., Wahlström/Frontex (F‑87/11, EU:F:2013:10) го отменя поради съществено процесуално нарушение, тъй като констатира, че процедурата по подновяване на договора на жалбоподателя е опорочена поради липса на компетентност на оценяващия, чието становище е взето предвид. Вследствие на тази отмяна на 19 февруари 2013 г. изпълнителният директор на Frontex в качеството си на ООСД приема ново решение за неподновяване на договора на жалбоподателя (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което е връчено на жалбоподателя на 22 февруари 2013 г., заедно с новия формуляр относно подновяването на договора му, попълнен от оценяващия и заверяващия.
17 На 23 април 2013 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение. Тя е отхвърлена с решение на ООСД от 21 август 2013 г.
Искания на страните
18 Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:
– да отмени обжалваното решение,
– да упражни „правомощието за пълен съдебен контрол, за да се гарантира ефективното изпълнение на решението“,
– да осъди Frontex да заплати съдебните разноски.
19 Frontex моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По искането за отмяна
20 В подкрепа на искането за отмяна жалбоподателят представя пет основания; първото е свързано с нарушение на правото на защита, второто — с нарушение на точка 3, буква в) от Насоките, третото — с нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, четвъртото — с неизпълнение на задължението за полагане на грижа и петото — с явна грешка в преценката.
21 В рамките на първото основание жалбоподателят упреква Frontex за това, че становището му не било изслушано преди приемането на обжалваното решение, което било увреждащ акт с потенциални тежки последици за служебното му положение, тъй като, поради факта че се основавало на преценка на неговите умения и квалификация, водело до прекратяване на трудовото му правоотношение. Следователно такова решение трябвало да се разглежда като прието в образувана срещу жалбоподателя процедура.
22 Жалбоподателят отбелязва също, че правото на изслушване е основен принцип на правото на Съюза, което има предимство пред Насоките, така че дори те да не предвиждали изслушването на становището на съответните служители, това нямало да възпрепятства прилагането на посочения принцип. Само в много особени случаи, в които се оказвало, че предварителното изслушване на заинтересованото лице на практика било невъзможно или несъвместимо с интереса на службата, произтичащите от посочения по-горе принцип изисквания могли да се приемат за изпълнени, ако лицето било изслушано във възможно най-кратък срок след приемането на увреждащия акт. В случая обаче Frontex не изслушала становището на жалбоподателя нито преди, нито при първия възможен случай след приемането на обжалваното решение.
23 Frontex не оспорва факта, че обжалваното решение уврежда жалбоподателя, нито че зачитането на правото на защита в процедура, която е образувана срещу дадено лице и в която може да бъде приет увреждащ акт, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се спазва дори при липса на правна уредба на съответната процедура. Според Frontex обаче само фактът, че от процесуална гледна точка даден акт е увреждащ, не е достатъчен, за да бъде длъжна администрацията да изслуша надлежно съответния служител преди приемането на акта. Необходимо било също така административната процедура, в която е приет увреждащият акт, да бъде образувана срещу заинтересованото лице. Такъв не бил случаят обаче на процедурата по подновяване на договора на срочно нает служител, която се прилагала — съгласно едни и същи правила и критерии за оценка — за всички срочно наети служители, които имали договори с изтичащ в близко бъдеще срок и които желаели подновяването им. При тези обстоятелства щяло да бъде налице противоречие, ако се твърди, че такава процедура е образувана срещу съответния служител.
24 В хода на съдебното заседание Frontex отбелязва също, че член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз също не я задължава да изслуша становището на жалбоподателя по подновяването на договора му, тъй като такова подновяване не би могло да увреди интересите му.
25 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правото на защита е общ принцип на правото на Съюза във всяко производство, което е образувано срещу дадено лице и в което може да бъде приет увреждащ това лице акт, като този принцип трябва да се спазва дори при липса на правна уредба на съответното производство (решения Белгия/Комисия, 234/84, EU:C:1986:302, т. 27, Германия/Комисия, C‑288/96, EU:C:2000:537, т. 99 и Комисия/De Bry, C‑344/05 P, EU:C:2006:710, т. 37).
26 В случая жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е прието в образувана срещу него процедура, тъй като поражда неблагоприятни последици за него, доколкото въз основа на преценка на уменията и квалификацията му води до прекратяване на трудовото му правоотношение. Както основателно отбелязва Frontex обаче, с процедурата по подновяване на договора на срочно нает служител, уредена в Насоките, се цели именно да се позволи на ООСД да провери, след като съответните служители са изразили желанието си, дали следва да бъдат подновени договорите им, чийто срок на действие изтича скоро, съгласно правила, гарантиращи на служителите еднакво третиране, и в област, в която посоченият орган разполага с широко право на преценка. При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че процедурата, в която е прието обжалваното решение, е образувана срещу жалбоподателя, и поради това той не може да се позовава на това основание на правото на защита.
27 Макар в случая да не е установено, че обжалваното решение е прието в образувана срещу жалбоподателя процедура, това решение все пак поражда неблагоприятни последици за положението на последния, тъй като го лишава от възможността да запази трудовото си правоотношение с Frontex. При все това правото на защита — закрепено понастоящем в член 41 от Хартата, който според съдилищата на Съюза е с общо приложение (решение L/Парламент, T‑317/10 P, EU:T:2013:413, т. 81) — включва, макар да е и с по-широк обхват, предвиденото в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата процесуално право на всяко лице да бъде изслушано, преди за него да бъде приета индивидуална мярка с неблагоприятни последици (вж. в този смисъл решения Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 65, M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 81—83 и Комисия/Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 98 и 99). Следователно съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата Frontex е трябвало да позволи на жалбоподателя да изрази надлежно становище преди приемането на обжалваното решение. Frontex обаче не оспорва факта, че жалбоподателят не е бил изслушан преди приемането на посоченото решение.
28 При все това съгласно постоянната съдебна практика, за да доведе нарушението на правото на изслушване до отмяна на обжалваното решение, е необходимо също да се провери дали е възможно при липса на това нарушение резултатът от процедурата да бъде друг (решения G. и R., C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533, т. 38 и цитираната съдебна практика и CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 38).
29 В случая, видно от новия формуляр относно подновяването на договора, препоръката на оценяващия да не се подновява договорът на жалбоподателя, е направена въз основа на оценката на изпълнението на служебните му задължения през 2009 г., дадена в изготвения на 23 юни 2010 г. доклад за оценка. Всъщност направените в него изводи са възпроизведени по същество (и дори в голяма степен — буквално) в обжалваното решение, като оценяващият подчертава „незадоволителното изпълнение на служебните задължения (по отношение на уменията и поведението) в области, приети за основни, ключови и приоритетни за заеманата от лицето длъжност“, изтъквайки именно двете цели, които не са били осъществени и са били посочени в раздел Б (озаглавен „Осъществяване на целите през референтния период“) от споменатия по-горе доклад за оценка. Също така трудностите във взаимоотношенията с някои отдели и постоянното вземане на неподходящи решения, подчертани в раздел Г от посочения доклад, озаглавен „Способности (умения и квалификация) през референтния период“, са възпроизведени буквално в обжалваното решение под коментарите на оценяващия. Не се оспорва фактът обаче, че жалбоподателят е бил изслушан в рамките на процедурата по оценяване за 2009 г.
30 При все това проведеното между жалбоподателя и оценяващия събеседване в рамките на тази процедура не би могло само по себе си да докаже, че дори при липсата на установеното в точка 27 по-горе процесуално нарушение, тоест дори ако жалбоподателят е бил изслушан преди приемането на обжалваното решение и следователно е имал възможност да се защити предвид опасността да загуби работата си, не е бил възможен друг изход от процедурата по подновяване на договора, тъй като двете разглеждани процедури — едната за изготвянето на доклад за оценка и другата за евентуално подновяване на договора — имат близки, но все пак различни цели и могат да се основават на различни критерии за преценка. По-специално изпълнението на служебните задължения от съответния служител и неговите умения са само един от факторите, които могат да бъдат взети предвид от ООСД, когато той трябва да се произнесе по подновяването на договор.
31 Това важи в още по-голяма степен за коментарите на заверяващия, а именно заместник изпълнителния директор, чието становище също е взето предвид в рамките на новата процедура по подновяване на договора, проведена след решението на Съда на публичната служба за отмяна. Тези коментари се отнасят до изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя през 2010 г., по които заверяващият вече се е произнесъл в процедурата по оценяване за 2011 г., но в качеството на оценяващ жалбоподателя служител. При все това в решение Wahlström/Frontex (EU:F:2013:143, т. 38), с което Съдът на публичната служба се произнася по жалбата срещу доклада за оценка, изготвен в процедурата по оценяване за 2011 г., той е констатирал именно че в рамките на последната процедура не е проведено събеседване между оценяващия и жалбоподателя.
32 Предвид изложеното по-горе не би могла да се изключи възможността ООСД да направи извод, различен от този да не подновява договора на жалбоподателя, ако на последния се позволи да изложи надлежно гледната си точка относно изпълнението на служебните си задължения през 2009 г. и 2010 г. с оглед на перспективата за запазване на трудовото си правоотношение с Frontex, и следователно спазването на правото на изслушване е могло да има последици за съдържанието на обжалваното решение.
33 Да се сметне при обстоятелствата по случая, че Frontex е щяла да приеме същото решение, дори след като бъде изслушан жалбоподателят, би означавало да бъде лишено от съдържание основното право на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, тъй като това право включва възможността на заинтересованото лице да повлияе върху съответния процес по вземане на решение (решение Marcuccio/Комисия, T‑236/02, EU:T:2005:417, т. 115).
34 От изложеното по-горе следва, че е налице първото основание и че поради това трябва да се отмени обжалваното решение, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания.
По искането Съдът на публичната служба да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол
35 След като приема, че жалбата му, доколкото с нея се иска отмяна на решение за неподновяване на договор на срочно нает служител, е свързана с финансови последици, жалбоподателят иска от Съда на публичната служба да упражни правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му с член 91, параграф 1 от Правилника, като осъди Frontex да заплати сума в определен по справедливост размер, за да гарантира ефективното изпълнение на решението.
36 Frontex смята, че няма основание Съдът на публичната служба да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол и да я осъди да заплати обезщетение за вреди.
37 В това отношение следва да се припомни, че отмяната на даден акт от съдилищата на Съюза има за последица заличаването му с обратна сила от правния ред и че когато отмененият акт вече е бил изпълнен, заличаването на последиците от него налага да се възстанови правното положение, в което се е намирал жалбоподателят преди приемането на акта (решения Landgren/ETF, F‑1/05, EU:F:2006:112, т. 92 и Kalmár/Европол, F‑83/09, EU:F:2011:66, т. 88). Освен това съгласно член 266 ДФЕС институцията, издала отменения акт, „е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз“.
38 Важно е също да се подчертае, че обжалваното решение е отменено, тъй като ООСД не е изслушал надлежно жалбоподателя, преди да го приеме.
39 При това положение във всеки случай не може да се изключи възможността ООСД да приеме, че може отново да вземе решение за неподновяване на договора на жалбоподателя като срочно нает служител, след като преразгледа преписката и вземе предвид мотивите на настоящото решение.
40 Впрочем, ако настоящото искане трябва да се разбира като целящо поправяне на неимуществените вреди, които жалбоподателят евентуално е претърпял в резултат на твърдените в рамките на искането за отмяна нарушения на ООСД, се налага изводът, че в жалбата не се посочват доводи за това, че не е възможно твърдените неимуществени вреди да бъдат напълно поправени с отмяната на обжалваното решение, което евентуално ги е породило.
41 Ето защо няма основание Съдът на публичната служба, като упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол по член 91, параграф 1 от Правилника, да гарантира ефективното изпълнение на практика на настоящото решение за отмяна.
По съдебните разноски
42 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
43 От изложените в настоящото решение мотиви следва, че Frontex е загубила делото. Освен това жалбоподателят изрично е поискал тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, Frontex трябва да понесе направените от нея съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
реши:
1) Отменя решението на изпълнителния директор на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, от 19 февруари 2013 г. да не подновява договора на г‑н Wahlström като срочно нает служител.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати разноските на г‑н Wahlström.
Van Raepenbusch | Barents | Bradley |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 септември 2014 година.
W. Hakenberg | | S. Van Raepenbusch |