Дело T-549/08

Велико херцогство Люксембург

срещу

Европейска комисия

„ЕСФ — Прекратяване на финансова помощ — Борба с дискриминацията и неравенството на пазара на труда — Сериозни недостатъци в системите за управление и контрол, които могат да доведат до системни нередности — Член 39, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1260/1999 — Оправдани правни очаквания“

Резюме на решението

1.      Икономическо и социално сближаване — Структурни помощи — Финансиране от Общността — Задължение на държавите членки да въведат системи за управление и контрол

(член 38, параграф 1 и член 39, параграф 2, буква в) и параграф 3 от Регламент № 1260/1999 на Съвета; член 3, буква а), член 7 и член 9, параграф 4 от Регламент № 438/2001 на Комисията)

2.      Икономическо и социално сближаване — Структурни помощи — Финансиране от Общността — Решение за прекратяване на първоначално отпусната помощ

(Регламент № 1260/1999 на Съвета)

1.      Правилото, че бюджетът покрива единствено разходи, които националните органи са направили в съответствие с общностните правила, е приложимо и по отношение на отпускането на финансова помощ по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ).

В този смисъл задължението на държавите членки да въведат системи за управление и контрол, което е предвидено в член 38, параграф 1 от Регламент № 1260/1999 за определяне на общи разпоредби за структурните фондове и подробно e уредено в членове 2—8 от Регламент № 438/2001, е от основно значение предвид изискването за стабилно финансово управление, което е в основата на работата на структурните фондове, и с оглед на възложените на националните органи отговорности в това отношение. Съгласно член 39, параграф 2, буква в) от Регламент № 1260/1999 Комисията прекратява междинните плащания, ако след необходимите проверки констатира, че съществуват сериозни недостатъци в системите за управление и контрол, които могат да доведат до системни нередности.

В това отношение, доколкото съгласно приложимата правна уредба на финансираните по линия на ЕСФ помощи управителният и разплащателният орган следва да извършват различни проверки на различни етапи от процедурата, едновременното упражняване на възложените на тези органи функции съдържа немалък риск от съгласуване и дори сливане на посочените проверки и съответно може да породи съмнения в надеждността на тези проверки. Всъщност, макар че член 9, параграф 4 от Регламент № 438/2001 допуска управляващият и разплащателният орган да принадлежат към една и съща институция, все пак е необходимо да е налице ясно разпределение и съответно разделяне на функциите в рамките на съответната организация, както предвижда член 3, буква а) от този регламент.

Освен това както на етапа на първичните проверки, извършвани от управителния орган, така и на етапа на заверката от разплащателния орган, които са гаранции за стабилно финансово управление, националните органи трябва ex ante и изчерпателно да се уверят както в действителността, така и в допустимостта на планираните разходи. Не е достатъчно националните органи да извършват проверки ex post, евентуално последвани от финансови корекции.

Що се отнася до проследяването на одита по член 7 от Регламент № 438/2001, не е достатъчна само справка в документите за кандидатстване по съответната финансирана по линия на ЕСФ програма, за да се получи цялата точна информация, изисквана по член 7, параграфи 2 и 3 от посочения регламент.

Следователно Комисията има основание да приеме, че са налице сериозни недостатъци в системите за управление и контрол, които могат да доведат до системни нередности, и следователно да прекрати междинните плащания за тези помощи, когато констатира едновременно упражняване на управителните и разплащателните функции в рамките на съответната финансирана по линия на ЕСФ програма, неизвършване или недостатъчност на първичните проверки или, що се отнася до проследяването на одита, липса или несъхраняване на съответните управителни равнища на цялата точна информация, изисквана по член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент № 438/2001.

(вж. точки 45—47, 52, 54 и 57—61)

2.      Лице, което е допуснало явно нарушение на действащите правни норми, не може да се позовава на нарушение на оправданите правни очаквания.

Принципът на защита на оправданите правни очаквания не може да е пречка за прекратяването на общностна помощ, когато явно не са спазени условията за предоставянето на тази помощ. Когато са налице сериозни недостатъци в системите за управление и контрол, които могат да доведат до системни нередности, тези нередности трябва да се квалифицират като явно нарушение на действащите правни норми подобно на явното неспазване на общностната правна уредба, въз основа на която е постановено решение за отпускане на общностни помощи, или на разпоредбите на решението за отпускане на тези помощи.

Евентуалното наличие на нередности, които не са били преследвани или открити по-рано, в никакъв случай не може да е основание за възникване на оправдани правни очаквания. Също така няма пречка когато при конкретна проверка открие нарушения, Комисията да вземе съответните финансови мерки. Националните органи, които на първо място отговарят за финансовия контрол на помощите, не могат да се освободят от тази отговорност, като се позоват на факта, че Комисията не е констатирала нередност при предишна проверка. Всъщност при всички положения изготвените от службите на Комисията одитни доклади в рамките на финансираните по структурните фондове операции по естеството си не пораждат оправдани правни очаквания за съвместимост на системите за управление и контрол, които държавите членки трябва да въведат. Подобни доклади по правило се изготвят чрез извадки въз основа на представителни, но неизчерпателни данни относно помощите и се свеждат до констатиране на наблюдаваното положение към датата на извършване на одита. Освен това тези доклади отразяват единствено професионалното мнение на служителите, които извършват проверките на място, а не становището на Комисията, което се формира едва по-късно в резултат от състезателно производство с тясното участие на съответната държава членка.

(вж. точки 73—77 и 79)