РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
22 май 2007 година
Дело F-99/06
Adelaida López Teruel
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Длъжностни лица — Отпуск по болест — Неразрешено отсъствие —Процедура за отнасяне до независим лекар — Срок за посочване на независим лекар“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑жа López Teruel иска отмяна на решението на СХВП от 20 октомври 2005 г., което посочва, че отсъствието ѝ, считано от 7 април 2005 г., е неоснователно и разпорежда незабавното ѝ връщане на работа
Решение: Отменя Решението на СХВП от 20 октомври 2005 г., доколкото то приема, че отсъствието на жалбоподателя от 8 до 20 февруари 2005 г. и от 7 април до 2 август 2005 г. е неоснователно. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. СХВП понася своите разноски и една трета от разноските, направени от жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Отпуск по болест — Медицински преглед
(член 59, параграф 1, шеста алинея от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Отпуск по болест — Медицински преглед
(член 59, параграф 1, от пета до седма алинея от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Отпуск по болест — Медицински преглед
(член 59, параграф 1, седма алинея от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Принципи — Принцип на добра администрация
(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Предвиденият в член 59, параграф 1, шеста алинея от Правилника срок от 5 дни, след който при липса на споразумение между лекаря на длъжностното лице и медицинското лице на институцията административното ръководство може едностранно да посочи независим лекар, който да даде становище по заключенията от медицинския преглед при отпуск по болест, който срок започва да тече от първия осъществен контакт между представляващия длъжностното лице лекар и посочения от административното ръководство лекар, без обаче инициативата за осъществяване на този контакт да е единствено на последния. Всъщност, предвид обстоятелството, че от формулировката на тази разпоредба не може да се установи със сигурност кой е началният момент, от който законодателят е искал този срок да започне да тече, следва да се направи позоваване на ratio legis на тази разпоредба, а именно да се даде възможност за търсене на споразумение, гарантиращо спазването на правото на защита на длъжностното лице в хода на процедурата за отнасяне до независим лекар, и същевременно да се осигури бързото ѝ развитие, така че началото на срока не може да зависи от инициативата на само една от страните.
Този срок не е инструктивен, а е задължителен и за двете страни и изтичането му не само дава възможност на административното ръководство за избере лекар от списъка на независимите лекари, но е задължено да го направи. Този срок обаче не е от публичен ред.
Тъй като процедурата за отнасяне до независим лекар започва по инициатива на длъжностното лице, за да оспори решението на административното ръководство за едностранно посочване на независим лекар, същото лице не може да се позовава на това, че лекарят, посочен от него да го представлява, не е спазил императивния срок. Макар да е вярно, че на практика може да бъде полезно на лекар, който не работи в рамките на институцията, да се напомни, че срокът за избор на независим лекар по общо съгласие е толкова кратък, институцията не нарушава никое от задълженията си, като не прави това, тъй като се счита, че лекарят на длъжностното лице, като приема да го представлява в предвидената в Правилника процедура за отнасяне до независим лекар, се е съгласил с нейните рамка и срокове.
(вж. точки 44, 46, 47, 50—52, 54 и 97)
Позоваване на:
Съд — 12 декември 1967 г., Collignon/Комисия, 4/67, Recueil, стp. 469, 479
Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стp. I‑A‑55 и II‑241, точка 41
2. Когато мнението на независимия лекар потвърди заключенията от организирания от институцията медицински преглед при отпуск по болест на длъжностно лице, отсъствието на последното не може да се счита за неоснователно преди деня на посочения преглед дори ако според това мнение отсъствието е било неоснователно от по-ранна дата. Всъщност макар да е вярно, че член 59, параграф 1, седма алинея, първо изречение от Правилника придава на мнението на независимия лекар задължителен характер във всички негови аспекти, обхватът на този характер все пак е уточнен в последните две изречения от посочената алинея, според които отсъствието се счита за неоснователно от датата на този преглед.
При положение обаче че основната причина за много кратките срокове, в които може да бъде инициирана и проведена процедурата за отнасяне до независим лекар, е да се гарантира, че медицинският преглед от такъв независим лекар ще се състои възможно най-скоро след организирания от институцията медицински преглед, и предвид задължението за полагане на дължима грижа, което разпоредбите на член 59, параграф 1, от пета до седма алинея от Правилника възлагат както на административното ръководство, така и на длъжностното лице, когато това ръководство не съобщи на длъжностното лице заключенията от медицинския преглед в разумен срок, отсъствието на последното може да се счита за неоснователно едва от датата на това съобщаване, като периодът, през който длъжностното лице е чакало това съобщение, не може да се разглежда като период на неоснователно отсъствие.
(вж. точки 61—63 и 65—67)
3. Самата медицинска преценка, съдържаща се в мнението на независимия лекар в рамките на процедурата за медицински преглед, предвидена при отпуск по болест, също както преценката на лекарските комисии и комисиите по инвалидност, трябва да се приеме за окончателна, когато е направена в предвидените в закона условия. Общностният съд, който не упражнява контрол върху тази медицинска преценка, е компетентен само да провери дали медицинското становище съдържа мотиви, които позволяват да се преценят съображенията, на които са основани съдържащите се в него заключения, и дали е установена понятна връзка между медицинската преценка, която това становище съдържа, и заключенията, до които стига.
(вж. точки 74—76)
Позоваване на:
Съд —10 декември 1987 г., Jänsch/Комисия, 277/94, Recueil, стp. 4923, точка 15
Първоинстанционен съд —27 февруари 1992 г., Plug/Комисия, T‑165/89, Recueil, стp. II‑367, точка 75; 15 декември 1999 г., Nardone/Комисия, T‑27/98, Recueil FP, стp. I‑A‑267 и II‑1293, точка 30; 16 юни 2000 г., C/Съвет, T‑84/98, Recueil FP, стp. I‑A‑113 и II‑497, точка 43; 12 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑191/01, Recueil FP, стp. I‑A‑147 и II‑659, точка 62
Съд на публичната служба —28 юни 2006 г., Beau/Комисия, F‑39/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑51 и II‑A‑1‑175, точка 35
4. В изпълнение на принципа на добра администрация административното ръководство е длъжно, когато се произнася по положението на длъжностното лице, да вземе предвид всички фактори, които могат да определят неговото решение, и при това посоченото ръководство трябва да отчете не само интереса на службата, но и този на засегнатото длъжностно лице. Сам по себе си принципът на добра администрация обаче не възлага права на частноправните субекти, освен когато е израз на специфични права като правото на лицето засягащите го въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно, справедливо и в разумен срок, правото да бъде изслушано, правото на достъп до документите, правото решенията да бъдат мотивирани по смисъла на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(вж. точка 92)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 декември 2001 г., Area Cova и др./Съвет и Комисия, T‑196/99, Recueil, стp. II‑3597, точка 43; 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, Recueil FP, стp. I‑A‑65 и II‑267, точка 42; 4 октомври 2006 г., Tillack/Комисия, T‑193/04, Recueil, стp. II‑3995, точка 127