Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 18 ноември 2020 г. — Наказателно производство срещу YP и др.
(Дело C-615/20)
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава)
Страни в главното производство
YP и др.
Преюдициални въпроси
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 47 от Хартата на основните права („Хартата“) и закрепените в него право на ефективни правни средства за защита пред съд и право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че в противоречие с тях са националноправните разпоредби, подробно представени в точки 2 и 3 от настоящото запитване, а именно член 80 и член 129 от Закон от 27 юли 2001 г. за устройство на общите съдилища, наричан по-нататък „ЗУОС“, както и член 110, параграф 2a от ЗУОС и член 27, параграф 1, точка 1а от Закон от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, оправомощаващи Дисциплинарната колегия на Върховния съд да снема имунитета и да отстранява от длъжност съдия, с което фактически не се допуска той да се произнася по възложените му дела, като се има предвид по-специално че:
а) Дисциплинарна колегия на Върховния съд не представлява „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от Конституцията на Република Полша („РП“) (решение C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982);
б) членовете на Дисциплинарната колегия на Върховния съд са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C-791/19 R, EU:C:2020:277);
в) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, на съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C-791/19 R, EU:C:2020:277).
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и изискванията за ефективна съдебна защита, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че „правилата относно дисциплинарния режим за лицата, натоварени с правораздавателни функции“, включват и разпоредбите относно привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържане) на съдия от национален съд като член 181 от Конституцията на РП във връзка с членове 80 и 129 от Закона от 27 юли 2001 г. за устройство на общите съдилища (ЗУОС), в съответствие с които:
а) привличането към наказателната отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, по принцип по искане на прокурора, изисква разрешение от компетентния дисциплинарен съд;
б) като разрешава привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, дисциплинарният съд може (а в някои случаи е задължен) да отстрани този съдия от длъжност,
в) като отстранява от длъжност съдия от национален съд, дисциплинарният съд е задължен и да намали възнаграждението на този съдия за периода на отстраняване от длъжност в определените от тези разпоредби рамки?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално посочените във втория въпрос разпоредби, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 110, параграф 2a от ЗУОС и член 27, параграф 1, точка 1а от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд, съгласно които делата, свързани с даването на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд, попадат, както на първа, така и на втора инстанция, в изключителната компетентност на орган като Дисциплинарната колегия, като се има по-специално предвид (поотделно или заедно), че:
а) създаването на Дисциплинарната колегия съвпада по време с промяната в правилата за определяне на членовете на орган като Националния съдебен съвет (НСС), който участва в процеса по назначаване на съдиите и по предложение на който са назначени всички членове на Дисциплинарната колегия;
б) националният законодател изключва възможността за прехвърляне в Дисциплинарната колегия на действащи съдии от национален съд, действащ като последна инстанция, какъвто е Върховният съд, като част от чиято структура функционира тази колегия, поради което в Дисциплинарната колегия могат да заседават само нови членове, назначени по предложение на НСС в изменения му състав;
в) Дисциплинарната колегия се характеризира с особено висока степен на самостоятелност в рамките на Върховния съд;
г) В решенията, постановени в изпълнение на решение от 19 ноември 2019 г., A.K. и др. (Независимост на Дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982), Върховният съд потвърждава, че в изменения си състав НСС не е независим от законодателната и изпълнителната власт орган и Дисциплинарната колегия не е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от Конституцията на РП;
д) искането на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд по принцип се прави от прокурор, чийто административен ръководител е орган на изпълнителната власт, какъвто е министърът на правосъдието, който може да дава задължителни указания на прокурорите относно съдържанието на процесуалните актове, като същевременно членовете на Дисциплинарната колегия и НСС в неговия изменен състав, както констатира Върховният съд в решенията, упоменати в точка 2, буква г), са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт, поради което не може да се счита, че Дисциплинарната колегия е трето лице по отношение на страните в производството;
е) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, за разглеждане от съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост съгласно определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C-791/19 R, EU:C:2020:277)?
Трябва ли, в случай на издадено разрешение за привличане към наказателна отговорност на съдия от национален съд и отстраняването му от длъжност при едновременно намаляване на възнаграждението му за периода на отстраняване от длъжност, правото на Съюза, и по-специално разпоредбите, упоменати във втория въпрос, и принципите на предимство, на лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 ДЕС, и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат на такова разрешение да бъде признато обвързващо действие, по-специално относно отстраняването от длъжност на съдия, ако е дадено от орган като Дисциплинарната колегия, тъй като:
а) всички държавни органи (включително запитващата юрисдикция, в която заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, както и органите, компетентни да определят и изменят състава на национален съд) са задължени да оставят това разрешение без приложение и да позволят на съдията от национален съд, по отношение на когото е дадено разрешението, да заседава в съдебния състав на този съд;
б) съдът, в който заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, е съд, предварително създаден със закон, съответно, независим и безпристрастен съд, и следователно може да се произнася като „съд“ по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
____________