Language of document :

Жалба, подадена на 8 март 2010 г. - Германия/Комисия

(Дело T-116/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: J. Möller и Rechtsanwalt U. Karpenstein)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение C (2009) 10675 на Комисията от 23 декември 2009 г. за намаляване на подкрепата, предоставена по силата на Решение C (97) 1120 на Комисията от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за програмата "Ziel 2-Programm Nordrhein-Westfalen (1997-1999)" във Федерална република Германия;

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С обжалваното решение Комисията намалява помощта на ЕФРР за програмата "Ziel 2 Programm Nordrhein-Westfalen (1997-1999)" във Федерална република Германия.

Жалбоподателят изтъква четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Като първо правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е преценила правилно фактите и обстоятелствата по случая. Жалбоподателят счита, че Комисията се позовава на грешни стойности при изчисляването на използвания процент на грешка.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят поддържа, че определените в член 24, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 4253/8811 условия за финансова корекция не са изпълнени. Той счита, че тази разпоредба не дава право на Комисията да извършва финансови корекции поради административни грешки или твърдения за незадоволителни системи за управление и контрол. Освен това той изтъква, че финансова корекция с размери като на тази, която Комисията прилага, не може да се приеме и по други причини. От една страна, "неправомерностите", които Комисията критикува, могат да обосноват финансови корекции, само ако имат или са имали отрицателно въздействие върху бюджета на Съюза. Според жалбоподателя случаят с оспорваните от Комисията действия не е такъв. От друга страна, той поддържа, че по цяла поредица от спорни проекти, като този в дадения случай, няма нарушение на общностното право.

Като трето правно основание жалбоподателят отбелязва, че Комисията не е имала право да извършва финансови корекции въз основа на екстраполация или с фиксиран размер на основание на Регламент (ЕИО) № 4253/88. Той поддържа, че ясният текст на член 24 от този регламент визира само конкретни случаи и стойности, които могат да бъдат обозначени с цифри.

В рамките на последното правно основание жалбоподателят поддържа, че дори и да е допустимо да се извършват финансови корекции въз основа на екстраполация или с фиксиран размер, в случая корекциите са незаконосъобразни. В това отношение той отбелязва, че Комисията не е установила дали критикуваните от нея действия имат "присъщ на системата" характер и дали финансовите корекции с фиксиран размер съответстват на принципа на пропорционалност.

____________

1 - Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2052/88 по отношение координирането на дейностите на различните структурни фондове между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 374, стр. 1).