Дело T‑609/19
(публикувани откъси)
Canon Inc.
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (шести състав) от 18 май 2022 г.
„Конкуренция — Концентрации — Сектор на производството на медицински инструменти — Решение за налагане на глоби поради извършването на концентрация преди уведомяването за нея и разрешаването ѝ — Член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 14 от Регламент (ЕО) № 139/2004 — Временна сделка и крайна сделка — Конструкция по косвено представителство — Една-единствена концентрация — Право на защита — Оправдани правни очаквания — Принцип на законност — Пропорционалност — Размер на глобите — Смекчаващи обстоятелства“
1. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Задължения за уведомяване и за спиране — Концентрация — Понятие — Извършване на концентрацията — Придобиване на контрола върху предприятие чрез две отделни правни сделки, свързани с пряка функционална връзка —Сделка за косвено представителство във връзка с акции — Включване — Условия
(член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 61—70, 73—80, 99, 105, 108—115, 216—224, 228—235, 306 и 312)
2. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Извършване умишлено или поради небрежност — Понятие — Предприятие, което не може да не знае, че поведението му е антиконкурентно — Отсъствие на предходно решение на Комисията относно сходно нарушение — Липса на последици
(член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 366, 367, 370—374)
3. Право на Европейския съюз — Общи принципи на правото — Принцип на законоустановеност на наказанията — Обхват
(член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 382—391)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Предходна практика на Комисията при вземане на решения — Ирелевантност
(Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 392—396, 398 и 399)
5. Концентрации между предприятия — Уведомление — Задължение — Неизпълнение — Последици — Автоматично нарушаване на съответните забрани — Санкции
(член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 403—407)
6. Конкуренция — Глоби — Решение на Комисията за налагане на няколко санкции за едни и същи деяния — Принципи, уреждащи съвкупността от нарушения — Неизпълнение — Липса
(член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 409—411 и 418)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране — Практика на Комисията при вземане на решения — Указателен характер
(член 14 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 425, 426 и 428)
8. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Липса на насоки — Задължение за мотивиране на решението за налагане на глоба — Обхват
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 14 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 436 и 437)
9. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита — Обхват — Задължение на Комисията да уведоми заинтересованите лица с допълнително изложение на възраженията — Условия
(член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 18 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
(вж. т. 469—472)
Резюме
Общият съд отхвърля жалбата на дружеството Canon, на което е наложена глоба от 28 милиона евро от Комисията за неспазване на правилата в областта на контрола върху концентрациите при придобиването на Toshiba Medical Systems Corporation
През 2016 г. Canon Inc. (наричано по-нататък „жалбоподателят“), японско мултинационално дружество, специализирано в производството на оптични продукти и продукти за обработка на изображения, придобива Toshiba Medical Systems Corporation (наричано по-нататък „TMSC“), дъщерно дружество, притежавано изцяло от Toshiba Corporation (наричано по-нататък „Toshiba“).
Придобиването е извършено в два етапа чрез дружество за секюритизация (MS Holding), създадено специално за тази цел. Най-напред, на 17 март 2016 г. MS Holding купува определени акции с право на глас на TMSC за сума в размер на около 800 EUR, а жалбоподателят, срещу заплащане на цялата договорена цена за покупката на TMSC (около 5 280 000 000 EUR), придобива опции за покупка върху всички останали акции с право на глас на TMSC. Жалбоподателят освен това придобива единствената акция без право на глас на TMSC за сумата от около 40 EUR (наричана по-нататък „временната сделка“).
След това, на 19 декември 2016 г., след като получава разрешение за сливането от Комисията, жалбоподателят упражнява своите опции, за да купи основните акции, даващи право на глас в TMSC, а TMSC купува акциите си с право на глас, притежавани от MS Holding, както и акцията без право на глас, притежавана от жалбоподателя (наричана по-нататък „крайната сделка“). С тези две сделки TMSC става дъщерно дружество, притежавано изцяло от жалбоподателя.
Причината за съществуването на това поетапно придобиване е продажбата на TMSC да бъде призната за капиталова вноска в сметките на Toshiba най-късно до 31 март 2016 г., без обаче жалбоподателят формално да е придобил контрола върху него, преди да е получил необходимите разрешения от компетентните органи по конкуренция.
След предварително уведомление, изпратено от жалбоподателя през март 2016 г., Комисията е уведомена за концентрацията през август и я разрешава през септември същата година.
Комисията обаче започва паралелно разследване поради възможни нарушения на задълженията за уведомяване и за спиране, предвидени от Регламента за сливанията(1). Съобразно тези задължения предприятията, участващи в концентрация с европейско измерение, трябва да уведомят Комисията за своите проекти, която ги разглежда преди тяхното извършване („задължение за уведомяване“)(2), и не могат да осъществят сделката, за която е изпратено уведомление, преди да са получили разрешение от същата („задължение за спиране“)(3).
С решение от 27 юни 2019 г.(4) Комисията установява неизпълнение на посочените задължения от жалбоподателя, тъй като последният преждевременно осъществил придобиването на TMSC. По същество Комисията приема, че като е осъществил временната сделка, жалбоподателят е извършил частично единната концентрация, състояща се в придобиването на TMSC, и поради това не е изпълнил задълженията за уведомяване и за спиране. По тази причина Комисията му налага две глоби за общо 28 милиона евро.
Жалбоподателят подава жалба за отмяна на това решение, която е отхвърлена изцяло от шести състав на Общия съд.
Съображения на Общия съд
Общият съд най-напред отхвърля довода на жалбоподателя, че временната сделка не е довела до придобиването на контрол над TMSC и следователно не съставлява неизпълнение на задълженията за уведомяване и за спиране, предвидени от Регламента за сливанията.
Като се позовава на трайно установената практика на Съда(5), Общият съд припомня в тази връзка, че концентрацията се извършва, щом страните по нея осъществят операции, способстващи за трайна промяна в контрола над целевото предприятие. Така всяко частично извършване на концентрация попада в приложното поле на задължението за спиране, което съответства на изискването за гарантиране на ефективен контрол върху концентрациите. В същия дух Регламентът за сливанията разглежда като единна концентрация операциите, които са тясно свързани помежду си, с изключение единствено на случаите, при които подобни операции не са необходими за постигането на промяна в контрола над целевото предприятие и следователно нямат пряка функционална връзка с осъществяването на концентрацията.
Така Комисията правилно е отбелязала, че в практиката на Съда се прави разграничение между понятията „концентрация“ и „извършване на концентрация“. Всъщност, ако се счита, че е налице „концентрация“ само когато е налице трайна промяна в контрола, то концентрацията „се извършва“, щом страните по нея осъществят операции, способстващи за трайна промяна в контрола над целевото предприятие, тоест евентуално преди придобиването на контрол над такова предприятие.
Следователно критерият, за да се определи дали жалбоподателят не е спазил задълженията за уведомяване и за спиране, не е дали контролът над TMSC е бил придобит преди разрешаването на концентрацията, а дали спорните действия са способствали изцяло или отчасти, фактически или правно за промяната в контрола над това предприятие преди тази дата.
В този контекст Общият съд отхвърля и довода на жалбоподателя, че контролът върху концентрацията от страна на Комисията в нито един момент и по никакъв начин не е бил възпрепятстван, тъй като жалбоподателят придобил контрола върху TMSC едва след като получил всички разрешения от съответните органи по конкуренция. Според жалбоподателя, докато контролът не е придобит, липсва преждевременно извършване на концентрацията. Така частичното извършване на дадена концентрация изисквало придобиването на частичен контрол. Според Общия съд обаче или контролът е придобит, когато даден субект има възможност да упражнява решаващо влияние върху целевото дружество, или не е придобит. Следователно твърденият „частичен контрол“ не може да бъде условие за частично извършване на концентрацията. Общият съд припомня още, че за да бъде ефективен, контролът от страна на Комисията трябва да бъде осъществен преди извършването, дори и частично, на концентрацията.
Като се позовава на своята практика(6), Общият съд отхвърля и довода на жалбоподателя, че временната сделка не представлява частично извършване на концентрацията.
В това отношение Общият съд изтъква, че концентрация може да се осъществи при наличието на няколко правни сделки, които са формално обособени, и че в такъв случай Комисията следва да прецени дали тези сделки представляват една-единствена концентрация, доколкото имат единен характер. Така при наличие на няколко отделни правни сделки Комисията трябва да определи в зависимост от фактическите и правните обстоятелства във всеки отделен случай преследваната от страните икономическа цел, като провери дали съответните предприятия са били склонни да сключат всяка сделка поотделно,или дали, напротив, всяка сделка представлява само един елемент от по-сложна операция, без която тя не би била сключена от страните.
В този контекст, Комисията не е допуснала грешка, като е квалифицирала временната сделка като частично извършване на концентрацията. Всъщност тя основателно е констатирала, че считано от датата на временната сделка, и независимо от изхода във връзка с разрешаването на концентрацията жалбоподателят е получил възможност да упражнява известно влияние върху TMSC, тъй като след извършването на посочената сделка той е имал изключителната компетентност да определи кой е крайният купувач на TMSC.
Общият съд отхвърля и довода на жалбоподателя, че временната сделка няма пряка функционална връзка с промяната в контрола над TMSC и следователно не е способствала за промяната в контрола. Общият съд счита, че без двуетапната структура на сделката, предложена от жалбоподателя, за Toshiba щяло да е невъзможно да се откаже от контрола над TMSC и да получи по неотменим начин плащането на TMSC преди края на март 2016 г. Освен това в рамките на тази двуетапна структура временната сделка е съставлявала необходим етап, за да се стигне до изменение в контрола над TMSC. Всъщност тази двуетапна структура е имала за цел временната сделка да позволи, от една страна, на междинен купувач да закупи всички ценни книжа с право на глас от TMSC и от друга страна, да позволи на жалбоподателя да изплати по необратим начин цената за TMSC на Toshiba, като същевременно получи максимална сигурност, че в крайна сметка ще придобие контрола над TMSC.
Общият съд отхвърля изцяло жалбата и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.