Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)
10 април 2024 година(*)
„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г. — Член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 — Грешка при прилагане на правото — Ограничаване на действието на съдебното решение във времето“
По дело T‑411/22,
Dexia, по-рано Dexia Crédit Local, установена в Париж (Франция), представлявана от H. Gilliams и J.‑M. Gollier, avocats,
жалбоподател,
срещу
Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от K.‑P. Wojcik, J. Kerlin и C. De Falco, подпомагани от H.‑G. Kamann, F. Louis и P. Gey, avocats,
ответник,
подпомаган от
Европейски парламент, представляван от J. Etienne, M. Menegatti и G. Bartram,
и от
Съвет на Европейския съюз, представляван от E. d’Ursel, J. Haunold и A. Westerhof Löfflerová,
встъпили страни,
ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),
състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,
секретар: S. Jund, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 8 февруари 2024 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Dexia, по-рано Dexia Crédit Local, иска отмяната на Решение SRB/ES/2022/18 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 11 април 2022 г. за изчисляване на предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в частта, която се отнася до него.
Обстоятелствата по спора
2 Жалбоподателят е френска кредитна институция.
3 С обжалваното решение ЕСП определя в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1) предварителните вноски в ЕФП (наричани по-нататък „предварителните вноски“) за 2022 г. (наричан по-нататък „периодът на плащане на вноски за 2022 г.“) на институциите по член 2 във връзка с член 67, параграф 4 от този регламент (наричани по-нататък „институциите“), сред които е и жалбоподателят.
4 С акт за събиране на вземания от 25 април 2022 г. Autorité de contrôle prudentiel et de résolution (Орган за пруденциален надзор и преструктуриране) (ОПНП, Франция), в качеството си на национален орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент № 806/2014 разпорежда на жалбоподателя да плати дължимата от него предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2022 г., както е определена от ЕСП.
Обжалваното решение
5 Обжалваното решение се състои от основен текст и три приложения.
6 В основния текст на обжалваното решение се описва процедурата за определяне на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г., която е приложима за всички институции.
7 За тази цел, най-напред, в раздел 5 от обжалваното решение ЕСП припомня, че след изтичането на първоначалния осемгодишен период, започнал на 1 януари 2016 г. (наричан по-нататък „първоначалният период“) наличните финансови средства в ЕФП е трябвало да достигнат целево равнище (наричано по-нататък „крайното целево равнище“) от най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити (наричани по-нататък „гарантираните депозити“) на всички институции, лицензирани във всички държави членки, участващи в Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) (наричани по-нататък „участващите държави членки“).
8 На следващо място, в раздел 5 от обжалваното решение ЕСП определя годишното целево равнище, посочено в член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент № 806/2014 по отношение на предварителните вноски в ЕФП (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1), за периода на плащане на вноски за 2022 г. (наричано по-нататък „годишното целево равнище“). В това отношение ЕСП уточнява, че е взел предвид елементите, предвидени в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/747 на Комисията от 17 декември 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на критериите за изчисляване на предварителните вноски, както и по отношение на обстоятелствата и условията, при които плащането на извънредни последващи вноски може да бъде частично или изцяло отложено (ОВ L 113, 2017 г., стр. 2).
9 Освен това ЕСП обяснява, че е определил годишното целево равнище на една осма от 1,6 % от размера на гарантираните депозити на всички институции през 2021 г., получен въз основа на данните, предоставени от схемите за гарантиране на депозитите в съответствие с член 16 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).
10 В раздел 6 от обжалваното решение ЕСП описва методиката, която следва да се използва за изчисляване на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г.
11 В раздел 6 от обжалваното решение ЕСП обяснява и че институциите, различни от тези, които са плащали фиксирана вноска с оглед на специфичните им характеристики, трябвало да платят коригирана спрямо рисковия им профил предварителна вноска, която той е определил, като следва следните основни етапи.
12 На първия етап ЕСП изчислява в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014 основната годишна вноска на всяка институция, която се изчислява пропорционално въз основа на сумата на задълженията на съответната институция, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити (наричани по-нататък „нетните задължения“), спрямо нетните задължения на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки. В съответствие с член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП приспада някои видове задължения от нетните задължения на институцията, които следва да се вземат предвид при определянето на тази вноска.
13 На втория етап от изчисляването на предварителната вноска ЕСП извършва корекция на основната годишна вноска спрямо рисковия профил на съответната институция в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014.
14 ЕСП изчислява предварителната вноска на всяка институция, като разпределя годишното целево равнище между всички институции въз основа на съотношението, базирано на основната годишна вноска, коригирана в зависимост от рисковия профил.
Искания на страните
15 Жалбоподателят моли по същество Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него,
– да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.
16 ЕСП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– при условията на евентуалност, в случай на отмяна на обжалваното решение, да запази неговите правни последици до замяната му с ново или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение ще влезе в сила,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
17 Европейският парламент моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата в частта, в която се основава на възражението за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014, повдигнато в рамките на четвъртото и петото основание,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
18 Съветът на Европейския съюз моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
19 Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата си, а именно:
– първо, нарушение на член 69, параграф 2 и на член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014,
– второ, нарушение посредством Делегиран регламент 2015/63 на принципите на пропорционалност и на равно третиране,
– трето, при условията на евентуалност, нарушение посредством обжалваното решение на принципите на пропорционалност и на равно третиране,
– четвърто, възражение за незаконосъобразност на членове 5, 69 и 70 от Регламент № 806/2014, тъй като член 114 ДФЕС представлява неподходящо правно основание за тези разпоредби,
– пето, възражение за незаконосъобразност на членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 поради твърдения данъчен характер на предварителните вноски, което поставя под въпрос член 114 ДФЕС като правно основание за тези разпоредби.
По първото основание: нарушение на член 69, параграф 2 и на член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014
20 Първото основание по същество включва две твърдения за нарушения, първото от които е на член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014, а второто — на член 70, параграф 2 от този регламент.
21 Най-напред следва да се разгледа второто твърдение за нарушение.
22 В рамките на това твърдение за нарушение жалбоподателят поддържа, че като е определил годишното целево равнище на 14 253 573 821,46 евро, което съответства на една осма от 1,6 % от гарантираните депозити през 2021 г., ЕСП е заобиколил и следователно е нарушил член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014, който го задължава да изчислява индивидуалните предварителни вноски по такъв начин, че предварителните вноски, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, да не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище (наричано по-нататък „таванът от 12,5 %“).
23 ЕСП изтъква главно, че правилото, предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 относно ненадхвърлянето на тавана от 12,5 %, не се прилага през първоначалния период. Според него правилото, предвидено в член 69, параграф 2 от този регламент, че предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне целевото равнище, има предимство пред изискването, установено в член 70, параграф 2 от посочения регламент, тъй като първото правило представлява lex specialis ratione temporis спрямо второто изискване, което обаче е само lex generalis.
24 При условията на евентуалност ЕСП изтъква, уточнявайки по-специално в съдебното заседание, че правилото, предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 относно ненадхвърлянето на тавана от 12,5 %, не е абсолютно. Според него е невъзможно това правило да се прилага едновременно с изискването, произтичащо от член 69, параграф 1 от този регламент, който го задължава да гарантира, че ЕФП ще достигне своето крайно целево равнище, равно на най-малко 1 % от гарантираните депозити, в края на първоначалния период. Тази невъзможност се дължала главно на динамичния характер на крайното целево равнище, в смисъл че то можело да се увеличи през първоначалния период. Така в хипотезата на увеличение на гарантираните депозити, което би довело до увеличаване на крайното целево равнище, и на занижаване от страна на ЕСП на размера на това целево равнище в началото на първоначалния период, буквалното прилагане на член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 би възпрепятствало ЕСП да извърши каквато и да е последваща корекция на финансовите средства, които следва да се съберат в ЕФП, за да се справи с това занижаване. За ЕСП обаче би било трудно, дори невъзможно, да предвиди с точност какво ще бъде крайното целево равнище поради случайните събития, които могат да възникнат през първоначалния период и които биха засегнали промяната на размера на гарантираните депозити. С оглед на тези обстоятелства и предвид целта от общ интерес, преследвана от ЕФП — а именно да допринесе за финансовата стабилност на Европейския съюз — ЕСП трябвало да даде приоритет на целта да се достигне крайното целево равнище в края на първоначалния период, така че изискването, предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014, би следвало да не се спазва или да се тълкува гъвкаво.
25 В това отношение ЕСП поддържа също така, че макар правилото, предвидено в член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 относно ненадхвърлянето на тавана от 12,5 %, да е било приложимо през първоначалния период и да е било стриктно прилагано, за него било невъзможно да спази член 69, параграф 2 от посочения регламент, който изисква, от една страна, предварителните вноски да се разпределят възможно най-равномерно във времето, а от друга страна, да вземе предвид фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски може да окажат върху финансовото състояние на институциите. За да се разреши конфликтът между въпросните две разпоредби, би било уместно таванът от 12,5 % по-специално да се тълкува в смисъл, че цели единствено да конкретизира по необвързващ начин изискването предварителните вноски да се разпределят възможно най-равномерно във времето.
26 Парламентът и Съветът считат, че противно на главното твърдение на ЕСП, изискването по член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 да не се надхвърля таванът от 12,5 % се прилага през първоначалния период. Те обаче се присъединяват към позицията на ЕСП, изложена при условията на евентуалност, че това изискване не е абсолютно и следва да се тълкува и прилага гъвкаво с оглед на основната цел ЕФП да достигне крайното целево равнище след изтичането на първоначалния период.
27 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства на най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.
28 Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния срок предварителните вноски се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, посочено в точка 27 по-горе, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.
29 На следващо място, член 70, параграф 2, първа алинея от Регламент № 806/2014 предвижда, че „Съветът за преструктуриране ежегодно […] изчислява индивидуалните вноски, за да гарантира, че вноските, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от целевото равнище“. В член 70, параграф 2, четвърта алинея от този регламент се добавя, че „[п]ри всички случаи общият размер на индивидуалните вноски от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, […] не може да надхвърля годишно 12,5 % от целевото равнище“.
30 На първо място, що се отнася до прилагането във времето на изискването за таван от 12,5 %, предвидено в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014, следва да се припомни, че Общият съд вече е постановил, че то е трябвало да се прилага през първоначалния период (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 68, 69 и 100).
31 Това следва, най-напред, от ясния текст на член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014, който предвижда, че „[п]рез първоначалния срок“ предварителните вноски се изчисляват „съгласно член 70“ от този регламент, като подобно позоваване недвусмислено сочи, че всички изисквания, предвидени в последната спомената разпоредба, включително предвиденото в параграф 2, първа и четвърта алинея от нея, се прилагат през първоначалния период.
32 На следващо място, в член 70, параграф 2, първа алинея от Регламент № 806/2014 се уточнява, че ЕСП трябва да спазва изискването за таван от 12,5 % „[в]сяка година“, без по никакъв начин да ограничава прилагането му във времето до периода, следващ първоначалния период.
33 По същия начин в никоя друга разпоредба на Регламент № 806/2014 не се посочва, че изискването за таван от 12,5 % не се прилага през първоначалния период или че ЕСП може да се отклони от него през този период.
34 Накрая, тълкуването, че посоченото изискване се прилага през първоначалния период, се потвърждава от законодателната история на Регламент № 806/2014.
35 Всъщност от точка 4.3.2 от обяснителния меморандум и от член 65, параграф 1 от предложение COM(2013) 520 final на Европейската комисия от 10 юли 2013 г., довело до приемането на Регламент № 806/2014, е видно, че в законодателното си предложение Комисията е предложила първоначалният период за създаване на ЕФП да продължи десет години.
36 На следващите етапи от законодателната процедура Съветът е предложил, както е видно от Междуинституционалния документ от 27 март 2014 г. (8078/1/14 REV 1), който беше обсъден в съдебното заседание, предварителните вноски, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, да бъдат ограничени всяка година до 10 % от крайното целево равнище. Когато обаче в хода на законодателната процедура Парламентът и Съветът постигат съгласие за съкращаване на първоначалния период на осем години, те същевременно решават да увеличат на 12,5 % тавана, предвиден в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014.
37 От това следва, както впрочем потвърждава и Съветът в рамките на настоящото производство, че законодателят на Съюза е установил връзка между броя години, включени в първоначалния период, и процента на тавана, определен в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014.
38 От всичко изложено по-горе следва, че таванът от 12,5 %, предвиден в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014, се прилага през първоначалния период.
39 Впрочем самият ЕСП признава това в точка 106 от приложение III към обжалваното решение, в която се съдържа неговата оценка на становищата на институциите, участващи в консултацията относно предварителните вноски в ЕФП за 2022 г., като уточнява, че „[п]рилагайки [коефициент] към [една осма] от общия размер на въпросните депозити, [той] спазва тавана от 12,5 %“.
40 На второ място, що се отнася до съдържанието на изискването за таван от 12,5 %, следва да се припомни, че съгласно член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 ЕСП е длъжен да следи вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, да не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище, както е предвидено в член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014.
41 В това отношение следва да се отбележи, че — както се потвърждава от подготвителните работи по Регламент № 806/2014 — член 69, параграф 1 от този регламент се основава на динамичен подход към крайното целево равнище, в смисъл че последното трябва да се определи с оглед на размера на гарантираните депозити в края на първоначалния период. Всъщност в точка 4.3.2 от обяснителния меморандум към предложението ѝ COM(2013) 520 final от 10 юли 2013 г., довело до приемането на посочения регламент, Комисията обяснява, че крайното целево равнище ще остане динамична величина и ще нараства при експанзия на банковия сектор.
42 Необходимостта да се вземе предвид промяната в размера на гарантираните депозити се обяснява и с целта за събиране на предварителните вноски, която по-специално е да се гарантира, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му, както е видно от съображение 41 от Регламент № 806/2014 (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113). Съгласно съображение 12 от Регламента целта на ЕМП се състои по-специално в това да повиши на свой ред стабилността на институциите в участващите държави членки и да предотврати разпространението на евентуални кризи към неучастващите държави членки.
43 В това отношение от точка 4.3.2 от обяснителния меморандум към предложение COM(2013) 520 final е видно, че колкото повече нараства във времето размерът на банковия сектор, толкова повече финансови ресурси следва да бъдат предоставени на разположение на ЕФП. Така оценката на този размер позволява да се предвиди размерът на финансовите средства, които трябва да бъдат осигурени на ЕФП, за да може в случай на криза в банковия сектор той да се използва за финансиране на инструментите за преструктуриране и по този начин да се гарантира тяхното ефективно прилагане в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент № 806/2014 във връзка със съображение 101 от същия регламент.
44 В рамките обаче на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 законодателят на Съюза е избрал подход, при който размерът на гарантираните депозити цели да се оцени размерът на банковия сектор и по този начин да се изчислят финансовите средства, които трябва да бъдат предоставени на ЕФП. От тази гледна точка евентуалното увеличение на размера на гарантираните депозити между началото и края на първоначалния период отразява увеличаването на размера на банковия сектор, което предполага увеличаване на необходимите за ЕФП в края на този период финансови средства.
45 От гореизложеното следва, че размерът на крайното целево равнище, спрямо който се прилага таванът от 12,5 %, трябва да се определи с оглед на размера на гарантираните депозити, какъвто той ще бъде в края на първоначалния период, като се има предвид, че този размер може да се знае със сигурност едва в края на този период.
46 При това положение, доколкото съгласно членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 изчисляването на предварителните вноски се извършва ежегодно и се основава на определянето на крайно целево равнище, което трябва да бъде достигнато след изтичането на първоначалния период, после на годишно целево равнище, което трябва да бъде разпределено между институциите (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113), ЕСП следва да направи за всеки период на внасяне на вноски възможно най-точна прогнозна оценка на крайното целево равнище с оглед на наличните към момента на тази оценка данни (наричано по-нататък „прогнозно крайно целево равнище“).
47 От това следва, че именно прогнозното крайно целево равнище е определящо за целите на прилагането на тавана от 12,5 %.
48 Така, когато ЕСП изчислява предварителните вноски през даден период на плащане на вноски, той трябва да се увери в съответствие с член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014, че размерът на предварителните вноски, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърля 12,5 % от прогнозното крайно целево равнище.
49 Този извод не се поставя под съмнение от доводите на ЕСП, Парламента и Съвета, че изискването за таван от 12,5 % би следвало или да се остави без приложение, или да се тълкува „гъвкаво“. В това отношение ЕСП по същество поддържа, че за него би било невъзможно да спази както посочения таван, така и изискванията, произтичащи от член 69, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014, съгласно които, първо, той трябва да направи така, че ЕФП да достигне крайното си целево равнище от най-малко 1 % от гарантираните депозити след изтичането на първоначалния период, и второ, предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, но при надлежно отчитане на фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите. Въз основа на това ЕСП по-специално стига до извода, подкрепен от Парламента и Съвета, че член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 следва да се тълкува в светлината на член 69, параграф 2 от този регламент, съгласно който предварителните вноски трябва да се разпределят „възможно най-равномерно във времето“, което според тях би позволило гъвкаво тълкуване на изискването за таван от 12,5 %.
50 В това отношение се налага изводът, че смисълът на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 следва недвусмислено от самия текст на тази разпоредба.
51 Видно от постоянната съдебна практика обаче, тълкуването на разпоредба от правото на Съюза с оглед на нейния контекст и цел не може да има за резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакво полезно действие, тъй като в противен случай би било contra legem и като резултат от това — несъвместимо с изискванията на принципа на правната сигурност. Поради това, след като смисълът на разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът не може да се отклонява от това тълкуване (вж. в този смисъл решения от 13 юли 2023 г., Mensing, C‑180/22, EU:C:2023:565, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 16 юни 2021 г., Lucaccioni/Комисия, T‑316/19, EU:Т:2021:367, т. 118 и цитираната съдебна практика).
52 Това важи в още по-голяма степен за член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014, тъй като тази разпоредба е формулирана императивно, както личи от употребата на изразите „не надхвърлят 12,5 % от целевото равнище“ (първа алинея) и „[п]ри всички случаи общият размер на […] вноски […] не може да надхвърля годишно 12,5 % от целевото равнище“ (четвърта алинея). Освен това посочената разпоредба определя максимален таван от точно 12,5 %, като го повтаря двукратно, без да съдържа никакво изключение, така че същият не може да бъде променян или коригиран от органа, отговарящ за изчисляването на предварителните вноски.
53 При тези обстоятелства не може да се поддържа, че член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 може да се тълкува в светлината на изискването по член 69, параграф 1 от посочения регламент в смисъл, че таванът от 12,5 % може да не се спазва или че има само индикативен характер, така че ЕСП можел да се отклони от него с цел да се достигне крайното целево равнище.
54 По същия начин член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014, който предвижда по-специално, че предварителните вноски трябва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, не позволява таванът от 12,5 %, предвиден в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от този регламент, да се тълкува в смисъл, че е незадължителен или изцяло индикативен. Всъщност, освен че подобно тълкуване би било в противоречие с ясния и точен текст на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от посочения регламент, от една страна, е важно да се подчертае, че посочвайки изрично в член 69, параграф 2 от същия регламент, че предварителните вноски трябва да бъдат „изчислени съгласно член 70“, самият законодател на Съюза е предвидил едновременното прилагане както на тавана от 12,5 %, така и на изискването посочените предварителни вноски да се разпределят възможно най-равномерно във времето. От друга страна, член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 има за цел да разпредели във времето и възможно най-равномерно финансовата тежест върху институциите, за да се избегнат значителните ѝ колебания през отделните години и по този начин да вземе предвид фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на тези институции. Освен това целта на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от този регламент е да се ограничи, за всяка година поотделно, размерът на вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки. От това следва, че член 69, параграф 2 и член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 преследват различни, макар и допълващи се цели. Следователно трябва да бъде отхвърлен доводът, че член 69, параграф 2 от този регламент налага „гъвкаво“ тълкуване на изискването за таван от 12,5 %, предвидено в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от посочения регламент.
55 Този извод важи в още по-голяма степен, тъй като, противно на твърденията на ЕСП, не е невъзможно да се съвместят изискванията, припомнени в точка 49 по-горе.
56 Несъмнено, поради продължителността на първоначалния период и риска от настъпване на непредвидими събития по време на него, оценката на крайното целево равнище се основава на прогностичен анализ за промяната на размера на гарантираните депозити, който е свързан с несигурност по отношение на посочената преценка.
57 Отчитането на тази несигурност обаче е присъщо на задачите, възложени на ЕСП. В това отношение е важно да се припомни, че последният отговаря за ефективното и съгласувано функциониране на ЕМП в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент № 806/2014. За тази цел ЕСП трябва да се увери, че крайното целево равнище е достигнато след изтичането на първоначалния срок, при спазване същевременно на тавана от 12,5 %. Прогнозният характер на оценката му за крайното целево равнище предполага, че той трябва да прецени достатъчно предпазливо промяната на размера на гарантираните депозити през целия първоначален период, за да разполага с достатъчно средства, за да съвмести спазването на тавана от 12,5 % с изискванията, припомнени в точка 49 по-горе.
58 Това важи в още по-голяма степен, тъй като съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 крайното целево равнище трябва да достигне „най-малко“ 1 % от гарантираните депозити в края на първоначалния период. Следователно посочената разпоредба не задължава ЕСП да се увери, че това целево равнище съответства точно на 1 % от размера на гарантираните депозити, а му позволява въз основа на консервативни прогнози да прецени промяната на размера на гарантираните депозити по такъв начин, че посоченото целево равнище да бъде достигнато, спазвайки същевременно тавана от 12,5 %.
59 Впрочем следва да се отбележи, че при изготвянето на Делегиран регламент 2017/747 Комисията е предвидила също така едновременното прилагане на тавана от 12,5 % и на изискванията, произтичащи от член 69, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014, припомнени в точка 49 по-горе. Всъщност Делегиран регламент 2017/747, чиято цел, съгласно член 1, точка 1 от него, е по-специално да установи критериите за разпределяне във времето на вноските към ЕФП в съответствие с член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014, предвижда в член 3, параграф 4, че през всеки период на плащане на вноски размерът на годишните вноски може да бъде относително по-нисък от средната стойност на годишните вноски, „изчислени в съответствие с член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Регламент […] № 806/2014“, само когато ЕСП потвърди, че въз основа на консервативни прогнози крайното целево равнище може да се достигне в края на първоначалния период.
60 При това положение, на трето място, следва да се провери дали в обжалваното решение ЕСП е спазил изискването за таван от 12,5 %, предвидено в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014.
61 В това отношение, най-напред от съображения 45 и 60 от обжалваното решение следва, че ЕСП е оценил прогнозното крайно целево равнище на 79 987 450 580 евро.
62 Така, когато ЕСП е изчислявал предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г., той е бил длъжен да се увери съгласно член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 и въз основа на собствената си оценка на крайното целево равнище, че размерът на предварителните вноски, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърля 9 998 431 322,50 евро.
63 Както обаче е видно от съображение 62 от обжалваното решение, във връзка с точка 124 от приложение III към това решение и с колоната „Окончателен размер за 2022 г., за който е било изпратено уведомление (iii)“ от таблицата, включена на първа страница от приложение II към посоченото решение, ЕСП е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2022 г. в размер на 14 253 573 821,46 евро, като тази сума е намалена на 13 675 366 302,18 евро, по-специално след приспаданията съгласно член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81.
64 Следователно трябва да се приеме, както впрочем ЕСП признава в съдебното заседание, че с обжалваното решение размерът на предварителните вноски, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, е определен като сума, надхвърляща тавана от 12,5 % от прогнозното крайно целево равнище.
65 От това следва, че ЕСП е нарушил член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014, поради което второто твърдение за нарушение, изтъкнато в рамките на първото основание, трябва да бъде уважено.
66 Тази грешка при прилагане на правото сама по себе си може да обоснове отмяната на обжалваното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя.
67 При това положение обжалваното решение следва да се отмени в частта, която се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглежда първото твърдение за нарушение, изтъкнато в подкрепа на първото основание, нито останалите основания.
Относно ограничаването на действието на съдебното решение във времето
68 ЕСП иска от Общия съд в случай на отмяна на обжалваното решение да запази неговите правни последици до замяната му с друго или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение е влязло в сила, тъй като подобна отмяна би имала сериозни последици за финансовата стабилност в банковия съюз.
69 Жалбоподателят посочва, че предоставя на Общия съд преценката относно евентуалното ограничаване на действието във времето на отмяната.
70 Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС съдът на Съюза определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. За да упражни правомощието, което му предоставя посоченият член, Съдът взема предвид зачитането на принципа на правна сигурност и други публични или частни интереси (вж. решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция, C‑389/19 P, EU:C:2021:131, т. 72 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 122).
71 Така член 264, втора алинея ДФЕС се тълкува по-специално в смисъл, че поради съображения за правна сигурност, както и по съображения, насочени към избягване на прекъсването или отстъплението в прилагането на провеждани или подкрепяни от Съюза политики, той дава възможност да се запазят в разумен срок правните последици на отменения акт (вж. решение от 27 януари 2021 г., Полша/Комисия, Т‑699/17, EU:T:2021:44, т. 61 и цитираната съдебна практика).
72 В случая, макар обжалваното решение да е прието в нарушение на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014, така че с него е можело да се определи твърде висок размер на предварителната вноска на жалбоподателя, от друга страна, в настоящото производство Общият съд не е констатирал грешка, която засяга самото задължение на жалбоподателя да плати предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2022 г.
73 При тези обстоятелства и подобно на постановеното от Съда в решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 177), отмяната на обжалваното решение, без да се предвиди запазване на неговите правни последици, може да попречи на прилагането на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви на Европейския парламент и на Съвета 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190), Регламент № 806/2014 и Делегиран регламент 2015/63, които представляват съществена част от банковия съюз, допринасящ за стабилността на еврозоната, както и за финансовата стабилност на Съюза като цяло. Всъщност, макар ЕСП да бил длъжен да възстанови незабавно размера на предварителната вноска на жалбоподателя, както и сумите на предварителните вноски на други институции, като например подалите подобна жалба, изтъквайки същото основание като уваженото в настоящата жалба, при положение че тези институции по принцип остават задължени да платят предварителните вноски, подобно възстановяване би могло да лиши ЕФП от финансовите средства, които могат да се окажат необходими, за да се гарантира стабилността на еврозоната и финансовата стабилност на Съюза.
74 Следователно има опасност отхвърлянето на искането за запазване на правните последици на обжалваното решение да навреди на целта за финансова стабилност и на целта за създаване на икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото, както е предвидено в член 3, параграф 4 ДЕС.
75 При тези обстоятелства правните последици на обжалваното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя, следва да се запазят до приемането от ЕСП на необходимите мерки за изпълнение на настоящото съдебно решение, и то в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от деня, в който настоящото решение стане окончателно.
По съдебните разноски
76 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, ЕСП следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя в съответствие с искането на последния.
77 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Парламентът и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)
реши:
1) Отменя Решение SRB/ES/2022/18 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 11 април 2022 година за изчисляване на предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) в частта, която се отнася до Dexia.
2) Запазва правните последици на Решение SRB/ES/2021/22 в частта, която се отнася до Dexia, до приемането от ЕСП на необходимите мерки за изпълнение на настоящото решение, и то в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от деня, в който настоящото решение стане окончателно.
3) ЕСП понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Dexia.
4) Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 април 2024 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелствата по спора
Обжалваното решение
Искания на страните
От правна страна
По първото основание: нарушение на член 69, параграф 2 и на член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014
Относно ограничаването на действието на съдебното решение във времето
По съдебните разноски