Дело T‑508/08

Bang & Olufsen A/S

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за триизмерна марка на Общността — Изображение на високоговорител — Изпълнение от СХВП на съдебно решение за отмяна на решение на апелативните ѝ състави — Член 63, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Абсолютно основание за отказ — Знак, който се състои изключително от формата, която дава съществена стойност на стоката — Член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009)“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба пред съда на Съюза — Изпълнение на съдебно решение, с което се отменя решение на апелативен състав — Ново разглеждане на жалбата — Служебна проверка на фактите

(член 7, параграф 1, член 38, параграф 3, член 63, параграф 6 и член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1г, параграф 1 от Регламент № 216/96 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, състоящи се изключително от формата, която дава съществена стойност на стоката — Изключение — Придобиване на отличителен характер чрез използване

(член 7, параграф 1, букви б)—д) и параграф 3 от Регламент № 40/94 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, състоящи се изключително от формата, която дава съществена стойност на стоката

(член 7, параграф 1, буква д), подточка iii)

1.      Общият съд не следва да дава задължителни указания на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), а последната е длъжна да се съобразява, ако случаят е такъв, с диспозитива и мотивите на решенията на Общия съд.

Във връзка с това член 1г, параграф 1 от изменения Регламент № 216/96 за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) предвижда, че що се отнася до връщането на преписка вследствие на решение на юрисдикциите на Съюза, ако съгласно член 63, параграф 6 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността мерките за изпълнение на решение на юрисдикциите на Съюза, с което се отменя изцяло или отчасти решение на апелативен състав или на големия състав на службата, включват ново разглеждане от апелативните състави на преписката, която е предмет на посоченото решение, президиумът решава дали делото се разпределя на състава, който е приел решението, на друг състав или на големия състав на службата.

В този контекст, дори да се предположи, че противно на решението на службата, Общият съд приеме, че по отношение на знак, който е предмет на заявка за регистрация на марка на Общността, не се прилага някое от абсолютните основания за отказ на регистрация, предвидени в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94, отмяната от Общия съд на решението на службата, с което се отказва регистрацията на посочената марка, неминуемо би довело службата, която е длъжна да се съобрази с диспозитива и мотивите на решенията на Общия съд, до това да възобнови производството по разглеждане на заявката за въпросната марка и да я отхвърли, ако счете, че по отношение на съответния знак се прилага друго абсолютно основание за отказ, предвидено в същата тази разпоредба.

Всъщност съгласно член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 при разглеждането на абсолютните основания за отказ службата е длъжна да извърши служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютно основание за отказ. Ако службата установи наличието на факти, обосноваващи прилагането на абсолютно основание за отказ, тя е длъжна да уведоми заявителя и да му даде възможност да оттегли или измени заявката си, или да представи становище съгласно член 38, параграф 3 от Регламент № 40/94.

(вж. точки 31—34)

2.      Знак, по отношение на който се прилага член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, изобщо не може да придобие отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 3 от същия регламент в резултат на използването му, докато съгласно последната разпоредба тази възможност е налице за знаците, за които се отнасят основанията за отказ, предвидени в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и в член 7, параграф 1, букви в) и г) от посочения регламент.

Следователно, ако разглеждането на знак с оглед на член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 40/94 води до заключението, че е изпълнен един от посочените в тази разпоредба критерии, отпада необходимостта от разглеждане на този знак с оглед на член 7, параграф 3 от същия регламент, тъй като тази хипотеза се характеризира с невъзможността за регистрация на същия знак. Отпадането на тази необходимост обяснява интереса от извършване на предварително разглеждане на знака с оглед на член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 40/94 в хипотезата, в която е възможно прилагане на няколко абсолютни основания за отказ, предвидени в посочения параграф 1, без обаче да може да се тълкува, че това предполага задължение за предварително разглеждане на същия знак с оглед на член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 40/94.

(вж. точки 43 и 44)

3.      Триизмерна марка с форма на високоговорител, представляващ вертикална колона с формата на „молив“, към едната страна на която е прикрепена дълга правоъгълна плоскост, като върхът на „молива“ се допира до равна основа, за която марка се иска регистрация за спадащите съответно към класове 9 и 20 по смисъла на Ницската спогодба „Електрически и електронни апарати и приспособления за аналогово, цифрово или оптично приемане, обработка, възпроизвеждане, настройка или разпространение на звукови сигнали, високоговорители“ и „Мебели за музикално оборудване“, се състои изключително от формата, която дава съществена стойност на стоката, по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността.

За тази стока дизайнът е елемент, който ще е много важен при избора от страна на потребителя, макар последният да взема предвид и други характеристики на стоката. Всъщност формата има съвсем особен дизайн, който е съществен елемент от стратегията на притежателя по отношение на марките и увеличава привлекателността на стоката, т.е. стойността ѝ.

Да се приеме, че формата дава съществена стойност на стоката, не изключва възможността други характеристики на стоката, като техническите качества в конкретния случай, да могат също да придадат значителна стойност на разглежданата стока.

(вж. точки 73, 74, 76 и 77)