Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
17 април 2024 година(*)
„Сортове растения — Предоставяне на правна закрила на Общността за сорта картофи „Melrose“ — Неплащане в срок на годишната такса — Отмяната на правната закрила — Молба за restitutio in integrum — Условия за връчване на решенията и съобщенията на CPVO“
По дело T‑2/23,
Romagnoli Fratelli SpA, установено в Болоня (Италия), представлявано от E. Truffo и A. Iurato, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба на Общността за сортовете растения (CPVO), представлявана от M. García-Moncó Fuente и Á. Martínez López,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: F. Schalin, председател, I. Nõmm (докладчик) и G. Steinfatt, съдии,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Romagnoli Fratelli SpA иска отмяна на решението на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO) от 7 ноември 2022 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелствата по спора
2 На 10 декември 2009 г. жалбоподателят подава заявка за предоставяне на правна закрила на Общността на сорт растение пред CPVO на основание Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197). Заявката е регистрирана под номер 2009/2240.
3 Сортът растение, за който е поискана правна закрила на Общността, е сортът картофи „Melrose“, принадлежащ към вида Solanum tuberosum L.
4 С решение на CPVO от 20 февруари 2012 г. е предоставена правна закрила на Общността за съответния сорт растение.
5 На 27 октомври 2021 г. е издадено дебитно известие за плащането на годишната такса за правна закрила на Общността на разглеждания сорт растение, което CPVO изпраща на жалбоподателя чрез личното пространство на последния, наречено „MyPVR“.
6 Тъй като дебитното известие не е платено в определения срок, на 10 януари 2022 г. е изпратено на жалбоподателя официално напомнително писмо чрез личното пространство „MyPVR“ в съответствие с член 83, параграф 2 от Регламент № 2100/94. В рамките на това напомнително писмо CPVO приканва жалбоподателя да заплати дължимата годишна такса в едномесечен срок, за да се избегне отмяната на правната закрила на Общността за съответния сорт растение в съответствие с член 21, параграф 2, буква в) от посочения регламент.
7 На 16 февруари 2022 г., тъй като документите относно годишната такса не са изтеглени от жалбоподателя от личното пространство „MyPVR“, CPVO му изпраща друго напомнително писмо по електронната поща, без обаче да удължава срока за плащане.
8 На 21 март 2022 г., тъй като годишната такса не е платена в определения срок, CPVO отменя правната закрила на Общността на разглеждания сорт растение. Решението за тази отмяна е връчено на жалбоподателя на 22 март 2022 г.
9 На 6 май 2022 г. жалбоподателят подава молба за restitutio in integrum на основание член 80 от Регламент № 2100/94 по отношение на срока за плащане на посочената годишна такса.
10 На 6 май 2022 г. жалбоподателят плаща неплатената до този момент годишна такса.
11 С обжалваното решение CPVO не уважава молбата на жалбоподателя за restitutio in integrum. Посочената молба е отхвърлена с мотива, от една страна, че не отговаря на условията, предвидени в член 80, параграф 2 от Регламент № 2100/94, и от друга страна, че жалбоподателят не е доказал, че е бил изправен пред непредвидими обстоятелства и че е положил цялата дължима грижа, за да бъдат изпълнени условията, предвидени в член 80, параграф 1 от посочения регламент.
Искания на страните
12 По същество жалбоподателят моли Общият съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди CPVO да заплати съдебните разноски.
13 По същество CPVO моли Общият съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По допустимостта
14 CPVO иска жалбата да бъде отхвърлена в нейната цялост като недопустима, тъй като няма никакво правно основание за настоящата жалба нито в Регламент № 2100/94, нито в Регламент (ЕО) № 874/2009 на Комисията от 17 септември 2009 година относно установяване на правила за прилагане на Регламент № 2100/94 относно производството пред [Службата на Общността за сортовете растения] (ОВ L 251, 2009 г., стр. 3). Освен това, като се има предвид липсата на правно основание в тези регламенти, CPVO оспорва и приложимостта на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
15 Жалбоподателят оспорва доводите на CPVO.
16 Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.
17 Член 263, пета алинея ДФЕС гласи, че актовете за създаване на органи, служби и агенции на Съюза могат да предвиждат специфични условия и правила относно исковете, заведени от физически или юридически лица срещу актове на тези органи, служби или агенции, предназначени да произведат правно действие спрямо тях.
18 Съгласно постоянната съдебна практика за актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, трябва да се считат всички разпоредби или всички мерки, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, независимо от формата им, с които се цели произвеждането на задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на физическо или юридическо лице, като променят съществено правното му положение (вж. решение от 31 януари 2019 г., International Management Group/Комисия, C‑183/17 P и C‑184/17 P, EU:C:2019:78, т. 51 и цитираната съдебна практика).
19 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че на първо място, жалбоподателят е адресат на обжалваното решение, и на второ място, с посоченото решение CPVO недвусмислено излага окончателното си становище относно разглежданата молба за restitutio in integrum, като по този начин произвежда задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя.
20 CPVO обаче поддържа, че член 263, пета алинея ДФЕС легитимира правомощието ѝ да се произнася по молбите за restitutio in integrum без възможност за обжалване пред отделението по жалбите на CPVO или пред Общия съд, тъй като такава жалба не е предвидена нито в Регламент № 2100/94, нито в Регламент № 874/2009, които представляват „специфични условия и правила“ по смисъла на пета алинея от посочения член. Ето защо CPVO отбелязва, че обжалваното решение не подлежи на обжалване пред Общия съд на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.
21 В това отношение следва да се припомни, че от член 2 ДЕС следва, че Съюзът се основава по-конкретно на ценностите на равенството и на правовата държава. Самото наличие обаче на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на разпоредбите от правото на Съюза, е неделимо свързано със съществуването на правовата държава (вж. решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 58 и цитираната съдебна практика).
22 Член 19 ДЕС, който конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с член 2 ДЕС, възлага на националните юрисдикции и на Съда на Европейския съюз задачата да гарантират пълното прилагане на правото на Съюза във всички държави членки, както и ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като Съдът има изключителна компетентност относно окончателното тълкуване на това право (вж. решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 59 и цитираната съдебна практика).
23 Освен това съгласно член 256, параграф 1, първо изречение ДФЕС Общият съд е компетентен да разглежда и да се произнася като първа инстанция по исковете, посочени в членове 263, 265, 268, 270 и 272 ДФЕС, с изключение на възложените на специализиран съд, създаден съгласно член 257 от същия Договор, и тези, които в Статута на Съда на Европейския съюз са изрично запазени за Съда.
24 Така съдебната система на Съюза се състои от завършена система от правни средства за защита и производства, предназначена да гарантира контрола за законосъобразност на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (вж. решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 60 и цитираната съдебна практика).
25 Следователно, макар посочените в член 263, пета алинея ДФЕС „специфични условия и правила“ действително да позволяват институция, орган, служба или агенция на Съюза да установи вътрешни условия и правила, които предхождат съдебното обжалване и които уреждат по-специално функционирането на механизъм за самоконтрол или развитието на производство за решаване на спора по взаимно съгласие, тези условия и правила не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че разрешават на институция на Съюза да избегне компетентността на съда на Съюза при спорове, които включват тълкуването или прилагането на правото на Съюза (вж. решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 62 и цитираната съдебна практика).
26 Освен това от член 81, параграф 1 от Регламент № 2100/94 следва, че при липса на процесуални разпоредби в посочения регламент или на разпоредби, определени в изпълнение на посочения регламент, CPVO прилага принципите на процесуалното право, общоприети в държавите членки.
27 В това отношение се налага изводът, че член 263, четвърта алинея ДФЕС — който предвижда възможност за обжалване на актове на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза — отразява именно такъв „принцип[…] на процесуалното право, общоприет[…] в държавите членки“, предвиден в член 81, параграф 1 от Регламент № 2100/94. При това положение, макар Регламент № 2100/94 да не предвижда изрично правно средство за защита пред отделението по жалбите на CPVO, нито директно пред Общия съд за решенията, взети от CPVO вследствие на молба за restitutio in integrum, подадена на основание член 80 от Регламент № 2100/94, все пак съществува правно средство за защита по силата на член 81, параграф 1 от посочения регламент и на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
28 При всички положения следва да се констатира, че предоставянето на CPVO на изключителна компетентност да тълкува и прилага Регламент № 2100/94, и по-специално член 80 от посочения регламент, противоречи на цитираната в точки 21—25 по-горе съдебна практика (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 64).
29 С оглед на гореизложеното възражението за недопустимост на CPVO следва да се отхвърли.
По същество
30 Жалбата се основава по същество на две основания, първото — нарушение на член 80, параграф 1 от Регламент № 2100/94, а второто — нарушение на член 65 от Регламент № 874/2009.
По допустимостта на доказателствата, представени за първи път пред Общия съд
31 Следва да се констатира, че от преписката на CPVO е видно, че приложения 1, 8—12, 14—16 и 23—25 към жалбата не са били представени от жалбоподателя в хода на административното производство пред CPVO.
32 В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява с оглед на информацията, с която институцията е могла да разполага към момента, в който е приела съответния акт. Никой не може да се позовава пред съда на Съюза на фактически обстоятелства, които не са били изложени в хода на административното производство (вж. решение от 8 март 2023 г., Novasol/ECHA, T‑70/22, непубликувано, EU:T:2023:106, т. 22 и цитираната съдебна практика).
33 Следователно, доколкото посочените в точка 31 по-горе приложения са представени за първи път пред Общия съд, те не могат да бъдат взети предвид при контрола за законосъобразност на обжалваното решение и съответно трябва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
По първото основание: нарушение на член 80, параграф 1 от Регламент № 2100/94
34 В рамките на първото основание жалбоподателят по същество излага две оплаквания, първото от които се отнася до непреодолима сила или непредвидими обстоятелства, причинени от пандемията от COVID‑19, които обосновават неспазването на определения от CPVO срок за плащане на годишната такса, а второто — до погрешното тълкуване от CPVO на представените от него доказателства.
35 CPVO оспорва доводите на жалбоподателя.
36 Съгласно член 80, параграф 1 от Регламент № 2100/94, когато въпреки своевременните действия, извършени при конкретни обстоятелства, заявителят, подал заявка за предоставяне на правна закрила на Общността на сортовете растения или титулярят или всяка друга страна по процедурата, открита пред CPVO, не е в състояние да спази даден срок по отношение на CPVO, той по негова молба възвръща правата си, ако това закъснение е имало за пряка последица, по силата на разпоредбите на посочения регламент, загуба на право или средство за обжалване.
37 От член 80, параграф 1 от Регламент № 2100/94 следва, че restitutio in integrum е подчинено на две кумулативни условия, първото от които е съответното лице да е действало своевременно с оглед на конкретните обстоятелства, а второто — това закъснение на посоченото лице е имало за пряка последица загуба на право или средство за обжалване (вж. по аналогия решение от 15 септември 2011 г., Prinz Sobieski zu Schwarzenberg/СХВП — British-American Tobacco Polska (Romuald Prinz Sobieski zu Schwarzenberg), T‑271/09, непубликувано, EU:T:2011:478, т. 53 и цитираната съдебна практика).
38 Освен това спазването на сроковете е въпрос на обществен ред и restitutio in integrum може да наруши правната сигурност. Следователно условията за прилагане на restitutio in integrum трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 9 декември 2022 г., AMO Development/EUIPO (Медицински инструменти), T‑311/22, непубликувано, EU:T:2022:822, т. 20 и цитираната съдебна практика).
39 В случая в рамките на първото основание жалбоподателят оспорва по същество преценката на CPVO относно първото условие, посочено в точка 37 по-горе, тъй като е стигнала до извода, че той не е доказал, от една страна, че е бил изправен пред непредвидими обстоятелства, и от друга страна, че е действал своевременно при тези обстоятелства.
40 На първо място, жалбоподателят твърди, че такива непредвидими обстоятелства са били установени, от една страна, поради неочакваната ситуация с пандемията от COVID‑19, довела до отсъствието на единствената му служителка, на която била възложена кореспонденцията със CPVO, и от друга страна, поради претърпяната от него кибератака.
41 Що се отнася до твърдяната кибератака, претърпяна от жалбоподателя, следва да се констатира, че нито този довод, нито доказателства в негова подкрепа са били представени на CPVO към момента на подаване на молбата за restitutio in integrum. Ето защо с оглед на цитираната в точка 32 по-горе съдебна практика този довод трябва да се отхвърли.
42 Що се отнася до непредвидимите обстоятелства, произтичащи от пандемията от COVID‑19 и довели до отсъствието на единствената му служителка, на която била възложена кореспонденцията със CPVO, жалбоподателят е представил едно-единствено доказателство, а именно удостоверение от 7 юни 2022 г. от Confcommero Ascom Bologna, в който се заявява, че в периода от октомври 2021 г. до април 2022 г. неговите служители в офиса са отсъствали 600 часа поради заболяване, свързано с COVID‑19. Освен това в електронното си писмо до CPVO от 7 юни 2022 г. жалбоподателят уточнява, че посочената служителка е отсъствала два пъти през предходните пет месеца поради COVID‑19.
43 В това отношение следва да се констатира, че удостоверението от 7 юни 2022 г. на Confcommero Ascom Bologna, което свидетелства за общия брой работни часове, пропуснати от всички служители на жалбоподателя, не посочва нито броя часове или дни, нито периода, през който единствената служителка, на която е била възложена кореспонденцията със CPVO, е отсъствала и следователно не е била в състояние да изпълнява възложените ѝ задачи във връзка с кореспонденцията със CPVO. Ето защо е важно да се отбележи, че жалбоподателят не е представил доказателства, позволяващи да се установи, че посочената служителка е отсъствала и че по този начин е бил изправен пред конкретни обстоятелства поради пандемията от COVID‑19, които са му попречили да спази срока за плащане на годишната такса.
44 На второ място, жалбоподателят изтъква, че предвид обстоятелството, че е средно предприятие, той не разполагал с финансови средства, за да наеме допълнителен персонал, който да замести служителите в отпуск по болест.
45 В това отношение следва да се констатира, че в молбата си за restitutio in integrum жалбоподателят не представя други доказателства освен удостоверението от 7 юни 2022 г. на Confcommero Ascom Bologna, посочено в точка 42 по-горе. При това положение, при липсата на каквото и да било доказателство в това отношение, сама по себе си констатацията за недостатъчните финансови средства за наемането на допълнителен персонал не е достатъчна, за да се докаже, че жалбоподателят е бил изправен пред непредвидими обстоятелства и че е действал своевременно при тези обстоятелства, за да спази определения от CPVO срок за плащане на годишната такса.
46 Освен това следва да се констатира, че жалбоподателят не е обяснил причините, поради които не са били приложени други възможни разрешения, за да се компенсира отсъствието на неговата служителка, на която е била възложена кореспонденцията със CPVO. Например, дори отсъствието на тази служителка да е било доказано, какъвто не е настоящият случай, жалбоподателят по никакъв начин не е обяснил, нито подкрепил с доказателства какво му е попречило да прехвърли задачите на посочената служителка и идентификаторите, позволяващи ѝ да има достъп до личното пространство „MyPVR“, на друг негов служител за период от около пет месеца.
47 Освен това на 16 февруари 2022 г. CPVO изпраща на жалбоподателя допълнително електронно писмо, с което го приканва да посети личното си пространство „MyPVR“, и посочва, че е на разположение да предостави всякаква допълнителна информация относно достъпа до „MyPVR“. Дори да се предположи обаче, че жалбоподателят е имал проблеми с достъпа до „MyPVR“, следва да се констатира, че той нито е реагирал на това електронно писмо, нито е поискал помощ в това отношение. Следователно жалбоподателят не е успял да докаже, че е действал своевременно по смисъла на член 80, параграф 1 от Регламент № 2100/94.
48 Ето защо, след като взема предвид фактите, които са ѝ били представени към момента на молбата за restitutio in integrum, CPVO правилно заключава, че жалбоподателят не е доказал, че е бил изправен пред конкретни обстоятелства, нито че е действал своевременно с оглед на тези обстоятелства.
49 С оглед на гореизложеното първото основание следва да се отхвърли по същество.
По второто правно основание: нарушение на член 65 от Регламент № 874/2009
50 В рамките на второто основание жалбоподателят твърди, на първо място, че не е получил изпратеното от CPVO на 10 януари 2022 г. напомнително писмо относно неплатената годишна такса и упреква последната, че е нарушила член 65 от Регламент № 874/2009, тъй като не е представила доказателство за действителното връчване и получаване на това напомнително писмо. На второ място, той оспорва общо факта, че личното пространство „MyPVR“ се счита за официален способ за връчване на документи или решения по смисъла на Регламент № 2100/94 и на Регламент № 874/2009 и следователно поставя под въпрос приложимостта на общите условия относно използването на електронните комуникационни системи, произхождащи от и предназначени за CPVO (наричани по-нататък „общите условия на „MyPVR“), както са определени в решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO.
51 CPVO оспорва доводите на жалбоподателя.
52 На първо място, следва да се провери дали личното пространство „MyPVR“ може да се счита за официален способ за връчване на документи или решения по смисъла на Регламент № 2100/94 и Регламент № 874/2009. В настоящия случай, тъй като дебитното известие от 27 октомври 2021 г. и напомнителното писмо от 10 януари 2022 г. са връчени чрез личното пространство „MyPVR“, следва да се разгледа валидността на това лично пространство като официален способ за връчване на тези два документа.
53 Съгласно член 79 от Регламент № 2100/94 CPVO връчва по собствена инициатива всички решения и призовки, както и уведомленията и съобщенията, за които има определен срок и чието връчване се изисква от други разпоредби на посочения регламент или от разпоредби, приети в изпълнение на посочения регламент или по заповед на председателя на CPVO. Връчването може да бъде извършено чрез компетентните служби за сортовете растения на държавите членки.
54 Следва да се отбележи, че в настоящия случай, като се има предвид, че и дебитното известие от 27 октомври 2021 г., и напомнителното писмо от 10 януари 2022 г. определят срок, който жалбоподателят трябва да спази, те следва да се считат за „уведомления[…] [или] съобщения[…], за които има определен срок“ по смисъла на член 79 от Регламент № 2100/94.
55 Съгласно член 64, параграф 4 от Регламент № 874/2009 документи или копия от тях, свързани с действия, за които се предвижда връчване в член 79 от Основния регламент, се изпращат по електронен път, определен от председателя на CPVO, или по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
56 От текста на член 64, параграф 4 от Регламент № 874/2009 следва, че от една страна, съобщенията и уведомленията на CPVO, за които има определен срок, по смисъла на член 79 от Регламент № 2100/94, могат да се изпращат по електронен път, а от друга страна, правилата за това изпращане по електронен път се определят от председателя на CPVO.
57 В съответствие с член 64, параграф 4 от Регламент № 874/2009 на 20 декември 2016 г. председателят на CPVO приема решение относно електронните съобщения, изпратени от и предназначени за CPVO.
58 Член 3, първа алинея от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO предвижда, че CPVO ще предостави на разположение на своя уебсайт „www.cpvo.europa.eu“ платформа за електронна комуникация, която ще позволи на потребителите да получават, визуализират, отпечатват и записват всички документи и уведомления на разположение по електронен път, изпращани от CPVO, и отговора на уведомленията и на молбите по преписката и други документи. Това пространство за електронна комуникация („Личното пространство“) е ограничена система и ще бъде наричано „MyPVR“.
59 Член 3, четвърта алинея от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO предвижда, че след приключване на разработването му „MyPVR“ ще предложи възможността за получаване по електронен път на всички съобщения от CPVO. Ако потребителят избере тази опция, CPVO ще му изпраща всички уведомления в електронна форма чрез това лично пространство, освен в случаите, когато това е технически невъзможно.
60 Съгласно член 4, първа алинея от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO веднага щом потребителят активира опцията за осъществяване на комуникация с CPVO по електронен път, всички официални уведомления на CPVO, налични в електронна форма, му се изпращат чрез „MyPVR“. Документите, свързани с действия, за които се предвижда връчване в член 79 от Регламент № 2100/94, ще се връчват чрез „MyPVR“.
61 Съгласно член 6 от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO общите условия за използване, намиращи се на уебсайта на CPVO, относно изпращаните от и предназначени за CPVO електронни съобщения, извършвани чрез „MyPVR“, ще уточнят допълнително електронните действия, свързаните с тях условия и техническите правила, на които трябва да отговарят електронните уведомления и/или съобщения, изпращани от и предназначени за CPVO, както и задълженията във връзка с използването, които потребителите трябва да приемат.
62 Следва да се констатира, че противно на твърденията на жалбоподателя, от член 3, първа и четвърта алинея и от член 4, първа алинея от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO, посочени в точки 58—60 по-горе, следва, че всички съобщения и уведомления, включително попадащите в обхвата на член 79 от Регламент № 2100/94, могат да се извършват чрез личното пространство „MyPVR“, при условие че потребителят е активирал опцията, която позволява на CPVO да комуникира с него по електронен път.
63 Освен това член 6 от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO, посочен в точка 61 по-горе, предвижда, че общите условия на „MyPVR“ ще уточнят допълнително електронните действия, свързаните с тях условия и техническите правила, на които трябва да отговарят електронните уведомления и/или съобщения, изпращани от CPVO. Следователно приложимостта на тези общи условия също не може да бъде поставена под въпрос.
64 Освен това в точка 4, буква б) от версия 3.0 на общите условия на „MyPVR“ се потвърждава, че когато потребителят е избрал електронната комуникация, CPVO му връчва валидно решенията, съобщенията и другите документи по електронен път чрез личното пространство, освен ако това се окаже невъзможно по технически причини или когато някои функции на посоченото пространство са в процес на разработване. В тези случаи електронните съобщения по електронна поща или чрез друго валидно средство за комуникация могат да се приемат като одобрено средство за връчване.
65 Ето защо оплакването, свързано с незаконосъобразността на личното пространство „MyPVR“, доколкото то представлява един от официалните способи за връчване, не може да бъде прието.
66 От член 3, четвърта алинея и от член 4, първа алинея от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO, както и от точка 4, буква б) от версия 3.0 на общите условия на „MyPVR“ обаче следва, че използването на „MyPVR“ като официален способ за връчване е обвързано с условието потребителят да е активирал опцията, която позволява на CPVO да комуникира с него по електронен път.
67 В това отношение следва да се отбележи, че страните не спорят, че жалбоподателят е избрал съобщаването по електронен път чрез „MyPVR“ по смисъла на посочените в точка 66 по-горе разпоредби. Освен това от приложение C.2 към писмения отговор на CPVO от 19 септември 2023 г. е видно, че на 12 февруари 2021 г. жалбоподателят е приел версия 3.0 на общите условия на „MyPVR“, като по този начин е потвърдил решението си да избере съобщаването по електронен път.
68 Съгласно точка 2 от версия 3.0 на общите условия на „MyPVR“ потребителите се задължават да използват личното пространство, по-специално за да получават уведомления и документи, изпратени от CPVO. Електронните съобщения по електронната поща могат да се приемат като одобрено средство за комуникация само в случаите, когато платформата не е подходяща. Освен това втората алинея от тази точка предвижда, че при използване на личното пространство потребителят се задължава да спазва задълженията, посочени в първа алинея на посочената точка.
69 Следователно няма никакво съмнение, че като е използвал личното пространство и като е приел общите условия на „MyPVR“, жалбоподателят е приел да получава съобщения и уведомления от CPVO чрез личното пространство „MyPVR“.
70 С оглед на гореизложеното оплакването относно незаконосъобразността на „MyPVR“ като официален способ за връчване по отношение на жалбоподателя следва да се отхвърли.
71 На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение на член 65 от Регламент № 874/2009, тъй като CPVO не е представила доказателство за действителното връчване и получаване на изпратеното на 10 януари 2022 г. напомнително писмо, следва да се уточни, че от преписката на CPVO е видно, че напомнителното писмо е било изпратено чрез „MyPVR“. Следователно член 65 от Регламент № 874/2009, отнасящ се до изпратените по пощата уведомления, не може да се приложи в настоящия случай. В това отношение следва да се препрати към член 64а от Регламент № 874/2009, който се отнася до връчване на документи по електронен път или чрез други технически средства.
72 Член 64а, параграф 1 от Регламент № 874/2009 предвижда, че връчването на документи по електронен път се извършва чрез предаване на цифрово копие от документа, за който е необходимо да бъде направено уведомление. Връчването на документи се счита за извършено на датата, на която съобщението е получено от получателя. Председателят на CPVO определя подробностите във връзка с връчването на документи по електронен път. Съгласно член 64а, параграф 3 от същия регламент председателят на CPVO определя подробностите във връзка с връчването на документи чрез други технически далекосъобщителни средства.
73 Както в точки 67—69 по-горе, следва отново да се припомни, че жалбоподателят е приел да получава съобщения и уведомления от CPVO чрез „MyPVR“. В това отношение следва също да се припомни, че съгласно член 4, първа алинея от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO веднага след като потребителят е активирал опцията за комуникация със CPVO по електронен път, всички официални уведомления на CPVO, които са на разположение в електронна форма, включително документите, свързани с действия, за които се предвижда връчване в член 79 от Регламент № 2100/94, му се връчват чрез „MyPVR“. Ето защо „MyPVR“ трябва да се счита за единствения официален способ за съобщаване на официалните уведомления, включително на предвидените в член 79 от Регламент № 2100/94.
74 Вследствие на това по силата на член 4, първа алинея от решението на председателя на CPVO от 20 декември 2016 г. CPVO връчва на жалбоподателя чрез „MyPVR“, на първо място, на 27 октомври 2021 г. дебитно известие относно плащането на годишната такса, последвано от автоматично електронно писмо на 28 октомври 2021 г., и на второ място, на 10 януари 2022 г. въпросното напомнително писмо, с което го приканва да заплати неплатената такса в съответствие с член 83, параграф 2 от Регламент № 2100/94, последвано от автоматично електронно писмо на 11 януари 2022 г.
75 Що се отнася до действителното връчване на напомнителното писмо от 10 януари 2022 г., член 4, четвърта алинея от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO уточнява, че решение или всеки друг документ се считат за връчени с изтичането на седмия ден след този, в който е изпратено електронно писмо на потребителя, за да го уведоми, че цифровото копие на решението или документа е било качено от CPVO в личното пространство. В настоящия случай от това следва, че напомнителното писмо от 10 януари 2022 г. трябва да се счита за връчено на 18 януари 2022 г., а именно на седмия ден след 11 януари 2022 г., дата на изпращане на автоматичното електронно писмо, с което жалбоподателят е уведомен за качването на въпросния документ в личното пространство „MyPVR“.
76 Освен това съгласно член 4, пета алинея от решението от 20 декември 2016 г. на председателя на CPVO, ако даден потребител не може да се запознае с решение или който и да е друг документ, той трябва незабавно да информира CPVO за това. Следва да се отбележи, че в настоящия случай жалбоподателят не е информирал CPVO за какъвто и да било проблем с достъпа до разглежданите документи.
77 Следователно CPVO не може да бъде упрекната, че не е връчила напомнителното писмо от 10 януари 2022 г. При липсата на доказателство за противното от страна на жалбоподателя въпросното напомнително писмо се счита за получено от него на 18 януари 2022 г. Ето защо и това оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
78 С оглед на гореизложеното второто основание следва да се отхвърли и следователно жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
79 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
80 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на CPVO.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Romagnoli Fratelli SpA да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 април 2024 година.
Подписи