РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
19 септември 2012 година(*)
„Арбитражна клауза — Договор за отпускане на безвъзмездни средства за дейности, свързани с местното развитие, изразяващи се в извършването на подготвителни работи и откриване на Европейски център на местно предприятие в Мило (Франция) — Връщане на част от авансово платени суми — Допустимост на иск срещу учредено по френското право дружество, заличено от търговския регистър — Приложимост на френското право — Административен договор — Възстановяване на неоснователно платени суми — Погасителна давност — Противопоставимост на арбитражна клауза — Поемане на дълг — Теория на акцесорността — Договор в полза на трето лице“
По дела T‑168/10 и T‑572/10
Европейска комисия, за която се явява г-жа С. Петрова, в качеството на представител, подпомагана от E. Bouttier, avocat,
ищец,
срещу
Société d’économie mixte d’équipement de l’Aveyron (SEMEA), установено в Мило (Франция), за което се явяват L. Hincker и F. Bleykasten, avocats,
ответник по дело T‑168/10,
Commune de Millau (Франция), за която се явяват Hincker и Bleykasten, avocats,
ответник по дело T‑572/10,
с предмет искания за връщане на сумата от 41 012 EUR, платена от Комисията като гаранция във връзка с отпуснатото на SEMEA финансиране, ведно с лихвите, които са натрупани и които ще се натрупат, както и на всички други суми, които обезщетяват претърпяната от нея вреда,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: г-н O. Czúcz (докладчик), председател, г‑жа I. Labucka и г‑н D. Gratsias, съдии,
секретар: г-жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 февруари 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 6 юли 1990 г. Европейската икономическа общност, представлявана от Комисията на Европейските общности, сключва договор за отпускане на безвъзмездни средства със Société d’économie mixte d’équipement de l’Aveyron (SEMEA), в което община Мило (Франция) притежава 50 % от капитала.
2 Този договор се отнася до дейности, свързани с местното развитие, изразяващи се в извършването на подготвителни работи и откриването на Centre Européen d’Entreprise Locale [Европейски център на местно предприятие] в Мило (наричан по-нататък „договорът“).
3 Член 2 от договора гласи:
„Работите трябва да бъдат извършени в срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на настоящия договор“.
4 Съгласно член 4 от договора SEMEA се задължава да извършва различни дейности и да се отчита на Комисията посредством представянето на периодични отчети, а Комисията от своя страна се задължава да подпомага финансово извършването на тези работи в максимален размер до 135 000 ECU, но не повече от 50 % от удостоверените разходи.
5 Член 6 от договора гласи:
„Настоящият договор се урежда от френското право“.
6 Член 10 от договора е формулиран, както следва:
„Ако няма средства или няма достатъчно средства за изпълнението на настоящия договор, Комисията си запазва правото да развали настоящия договор извънсъдебно или да го адаптира към новата финансова наличност“.
7 Член 9, параграф 1 от общите условия на договора гласи:
„В случай на неизпълнение от страна на съдоговорителя на някое на произтичащите от договора задължения и независимо от последиците, предвидени в приложимия към договора закон, Комисията може да развали или прекрати договора по право, без да е необходимо да спазва каквито и да било съдебни формалности, след като отправи покана за изпълнение, връчена на длъжника с препоръчано писмо, която не е последвана от изпълнение в срок от един месец“.
8 Член 10 от общите условия на договора предвижда:
„При липса на доброволно уреждане на споровете единствено Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнесе по всеки спор относно договора, който възниква между страните по него“.
9 С писмо от 16 май 1991 г. SEMEA иска от Комисията договорът да бъде изпълнен от друга структура — Centre européen d’entreprise et d’innovation (наричана по-нататък „сдружение CEI 12 “), което Комисията приема с писмо от 2 юли 1991 г., като уточнява, че тази договореност не освобождава SEMEA от задълженията му. С писмо от 22 октомври 1991 г. SEMEA потвърждава, че гарантира за доброто изпълнение на предвидените в договора престации.
10 През юни и юли 1992 г. службите на Комисията извършват проверка по изпълнението на работите, в резултат на която е установено, че общият размер на подлежащите на възстановяване разходи възлиза на 187 977 ЕCU и че следователно участието на Комисията трябва да бъде определено на 50 % от тази сума, тоест на 93 988 ЕCU.
11 Тъй като SEMEA вече е получило 135 000 ЕCU въз основа на договора, с писмо от 27 април 1993 г. Комисията иска от него да върне сумата от 41 012 ЕCU (наричана по-нататък „спорното вземане“). SEMEA оставя искането без уважение.
12 На 17 февруари 1997 г. извънредното общо събрание на акционерите на SEMEA взема решение за доброволното предсрочно прекратяване на SEMEA, считано от 31 март 1997 г., и за назначаването на ликвидатор.
13 С препоръчано писмо с обратна разписка от 18 ноември 2005 г. Комисията отново иска от SEMEA да плати спорното вземане.
14 На 11 януари 2006 г. Комисията изпраща на SEMEA дебитно известие за сумата от 41 012 EUR.
15 С писмо от 31 януари 2006 г. ликвидаторът на SEMEA посочва, че сметките на дружеството не позволяват плащането на такава сума, че той е длъжен да пристъпи към ликвидация и че спорното вземане трябва да се счита за погасено по давност съгласно френското право, тъй като последното не допуска връщането на суми, които не са били поискани повече от четири години, а последното искане на Комисията е от 27 април 1993 г., тоест отпреди повече от дванадесет години.
16 От своя страна с препоръчано писмо с обратна разписка от 16 февруари 2006 г. Комисията отправя официално искане спорното вземане да бъде взето предвид по време на производството по ликвидацията, както и да бъде включено в пасива.
17 С писмо от 20 септември 2006 г. SEMEA информира Комисията, че извънредното общо събрание на дружеството е решило да спре ликвидацията и се позовава на протокол на сдружението CEI 12, в който се посочва, че Комисията се е отказала окончателно от спорното вземане.
18 С писмо от 29 ноември 2006 г. Комисията изпраща чрез адвоката си покана за изпълнение до SEMEA, с която иска плащане на спорното вземане. В поканата Комисията уточнява, че никога не е възнамерявала да се откаже от вземането.
19 С писмо от 30 януари 2007 г. адвокатът на Комисията отправя нова покана за уреждане на спорното вземане и тъй като SEMEA не предприема никакви действия, достига до извода, че последното е в състояние на неплатежоспособност.
20 С писмо от 5 февруари 2007 г. SEMEA посочва, че не е в състояние на неплатежоспособност.
21 С писмо от 12 февруари 2007 г. SEMEA изпраща копие от протокола на сдружението CEI 12, в който се констатира, че Комисията се е отказала от спорното вземане.
22 На 26 октомври 2007 г. Комисията изпраща чрез съдия-изпълнител покана за доброволно изпълнение на домашния адрес на ликвидатора на SEMEA.
23 На 10 декември 2007 г. Комисията изпраща чрез съдия-изпълнител призовка за доброволно изпълнение в седалището по ликвидация на дружеството.
24 С писмо от 14 декември 2007 г., оправено до съдия-изпълнителя, връчил поканата за доброволно изпълнение, ликвидаторът на SEMEA отново иска информация за решението на Комисията да се откаже от спорното вземане. В писмото си той твърди, че новите акционери и ликвидаторът не са били информирани за ангажиментите на SEMEA към сдружението CEI 12.
25 С писмо от 7 януари 2008 г. адвокатът на Комисията оспорва твърденията на ликвидатора на SEMEA, като отново отправя покана за уреждане на спорното вземане и изпраща копие от поканата на прокурор с искане да се разгледат действията на ликвидатора на SEMEA, по-специално предвид възможността за измама.
26 В отговор на последната покана за изпълнение ликвидаторът на SEMEA посочва, че е възможно спорното вземане да е погасено по давност. В това писмо той припомня, че в началото на 2007 г. по време на разговор с адвоката на Комисията той е поел задължението да плати спорното вземане веднага след като бъде даден отговор на въпроса за неговата допустимост.
27 С писмо от 21 февруари 2008 г. адвокатът на Комисията изпраща последна покана на SEMEA да плати спорното вземане.
28 На 21 ноември 2008 г. извънредното общо събрание на SEMEA е запознато с решенето на община Мило — негов основен акционер, да поеме активите и пасивите на дружеството и решава да плати на община Мило сумата от 82 719,76 EUR, съответстваща на ликвидните средства на SEMEA. Съгласно представения от ликвидатора ликвидационен доклад, в който е посочено спорното вземане, всички действия във връзка с представителството се считат за приключени.
29 На 9 декември 2008 г. ликвидаторът на SEMEA приключва операциите по ликвидацията и заличава SEMEA от търговския регистър.
30 На 18 декември 2008 г. общинският съвет на община Мило регистрира поемането на имуществото на SEMEA. В пасива на последното изрично е включен спорът му с Европейската комисия.
31 По искане на Комисията на 12 февруари 2010 г. търговският съд на Родез определя представител ad hoc на SEMEA.
Производство пред Общия съд и искания на страните
А – По дело T‑168/10
32 С иска, предявен в секретариата на Общия съд на 15 април 2010 г., Комисията моли Общия съд:
– да осъди SEMEA в лицето на неговия представител ad hoc да ѝ заплати сумата от 41 012 EUR като главница ведно с лихвите съгласно приложимия във Франция законоустановен лихвен процент, считано от 10 март 1992 г. или при условията на евентуалност, считано от 27 април 1993 г.,
– да разпореди капитализация на лихвите,
– да осъди SEMEA да заплати сумата от 5 000 EUR поради неправомерна съпротива,
– да осъди SEMEA да заплати съдебните разноски.
33 Този иск е изпратен до SEMEA „в лицето на неговия представител ad hoc“ г‑н C. G. Тъй като последният не е представител ad hoc, а представителят ad hoc е назначен от търговския съд в Родез на 4 май 2010 г., секретариатът уведомява Комисията, че жалбата не е била връчена на SEMEA и определя крайна дата за съобщаване на нов адрес за целите на връчването. Комисията посочва името и адреса на представителя ad hoc на SEMEA. Искът е връчен на този адрес.
34 Във възражението си за недопустимост, подадено в секретариата на Общия съд на 26 юли 2010 г., SEMEA моли Общия съд:
– да обяви искането за недопустимо,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
35 В становището си по възражението за недопустимост, подадено в секретариата на Общия съд на 30 август 2010 г., Комисията моли Общия съд:
– да приеме, че не са налице твърдените от SEMEA основания за недопустимост и да обяви искането за допустимо,
– да разпореди спиране на производството в очакване на предявяването на иск срещу община Мило,
– да осъди SEMEA да заплати съдебните разноски.
36 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията и SEMEA отговарят с писма до секретариата на Общия съд, съответно от 8 и 9 ноември 2010 г., на въпросите и на искането за предоставяне на документи на Общия съд.
37 С Определение на председателя на трети състав на Общия съд от 29 ноември 2010 г. производството по дело T‑168/10 е спряно до 31 януари 2011 г.
38 С Определение на Общия съд (трети състав) от 24 май 2011 г. възражението за недопустимост е съединено с разглеждането на спора по същество.
39 В писмената си защита, подадена в секретариата на Общия съд на 8 юли 2011 г., SEMEA по същество моли Общия съд:
– като главно искане, да отхвърли искането на Комисията,
– при условията на евентуалност, в случай че Общият съд уважи искането за плащане на Комисията,
– да осъди Комисията да изплати на SEMEA сума в размер на 41 012 EUR заедно със сума, съответстваща на лихвите, която Общият съд ще присъди на Комисията в решението си,
– да отхвърли искането на Комисията за заплащане на лихви и за тяхната капитализация за периода преди 18 ноември 2005 г.,
– да отхвърли всяко друго искане на Комисията,
– във всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
40 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 29 февруари 2012 г.
Б – По дело T‑572/10
41 След като в рамките на производство по дело T‑168/10 разбира, че община Мило е решила да поеме всички активи и пасиви на SEMEA, Комисията подава иск срещу община Мило в секретариата на Общия съд на 21 декември 2010 г.
42 Комисията по същество моли Общия съд:
– да осъди община Мило при условията на солидарна отговорност със SEMEA да ѝ заплати сумата от 41 012 EUR като главница ведно с лихвите, считано от 10 март 1992 г., или при условията на евентуалност, считано от 27 април 1993 г.,
– да разпореди капитализация на лихвите,
– да осъди община Мило при условията на солидарна отговорност със SEMEA да заплати сумата от 5 000 EUR поради неправомерната съпротива на SEMEA,
– да осъди община Мило при условията на солидарна отговорност със SEMEA да заплати съдебните разноски,
– да съедини дела T‑168/10 и T‑572/10.
43 От своя страна община Мило моли Общия съд:
– да обяви, че не е компетентен да разгледа делото и да насочи Комисията към компетентните френски съдилища,
– при условията на евентуалност да отхвърли искането на Комисията като неоснователно,
– в случай че Общият съд уважи искането за плащане на Комисията:
– да осъди Комисията да му заплати сума в размер на 41 012 EUR ведно със сума, съответстваща на лихвите, която Общият съд ще присъди на Комисията в решението си,
– да отхвърли искането на Комисията за плащане на лихви и за тяхната капитализация за периода преди 18 ноември 2005 г,
– да отхвърли всяко друго искане на Комисията,
– във всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
44 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 29 февруари 2012 г.
От правна страна
45 След изслушване на страните дела T‑168/10 и T‑572/10 са съединени за целите на настоящото решение поради връзката, която съществува между тях.
А – По дело T‑168/10
46 Дело T‑168/10 има за предмет иск на Комисията срещу SEMEA и насрещен иск на последното.
1. По иска на Комисията
а) По допустимостта на иска
47 Съгласно член 272 и член 256, параграф 1, първа алинея ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Съюза или от негово име.
48 Съгласно член 10 от общите условия на договора единствено Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнася по всеки спор относно договора, който възниква между страните по него.
49 В приложение на член 272 и член 256, параграф 1, първа алинея ДФЕС и на член 10 от общите условия на договора Общият съд следователно е компетентен да се произнесе по искането на Комисията. Всъщност член 10 от общите условия е формулиран достатъчно широко, за да обхване всички искания на Комисията относно договора — както тези, които произтичат пряко от клаузите на договора, така и тези, които произтичат от субсидиарните разпоредби на приложимото към договора право, като разпоредбите за връщане на недължимо платеното.
50 В рамките на възражението си за недопустимост SEMEA се позовава на две основания за недопустимост, изведени, от една страна, от заличаването на SEMEA от търговския регистър, и от друга страна, от представителството на SEMEA. В рамките на настоящото дело ще бъде разгледано само първото основание, тъй като в хода на съдебното заседание SEMEA се отказва от второто основание.
51 Представителят на SEMEA счита, че това дружество е загубило качеството си на юридическо лице вследствие на закриването на сметките му на 21 ноември 2008 г. и заличаването му от търговския регистър на 9 декември 2008 г. Следователно искът на Комисията бил недопустим.
52 Съгласно практиката на Съда иск срещу дружество е недопустим, ако към датата на предявяването му това дружество няма юридическа правосубектност, нито правото да се конституира като страна в съдебно производство. В това отношение се прилага законът, който урежда учредяването на съответното дружество (Решение на Съда от 17 март 2005 г. по дело Комисия/AMI Semiconductor Belgium и др., C‑294/02, Recueil, стр. I‑2175, точка 60).
53 В случая следва да се посочи, че SEMEA е учредено под формата на дружество със смесено участие, в което публичното участие се осъществява от съответния орган на местно самоуправление, което дружество е уредено от френското право, и по-специално от член L 1522‑1 от Общия кодекс за местното самоуправление, който гласи, че дружествата със смесено участие, в които публичното участие се осъществява от съответния орган на местно самоуправление се учредяват под формата на акционерни дружества, уредени в книга II на Търговския кодекс. Следователно именно от гледна точка на френското право трябва да се разгледа въпросът дали към датата на предявяване на иска SEMEA е разполагало с юридическа правосубектност и с право да се конституира като страна в съдебно производство.
54 Съгласно френското право обаче, въпреки че член L 237‑2, втора алинея от Търговския кодекс, който се прилага към търговски дружества като SEMEA, предвижда, че дружеството запазва юридическата си правосубектност само за нуждите на ликвидацията и до приключването ѝ, френската съдебна практика признава, при определени условия, възможността за запазване на юридическата правосубектност дори след приключване на производството по ликвидация или след публикуването на съобщението за приключване.
55 По-конкретно Касационният съд е постановил, че юридическата правосубектност на учредено по френското право дружество продължава да съществува, докато не се погасят дружествените права и задължения (Cass. com., 12 април 1983 г., № 81‑14055, Bull. com., № 113, Cass. 3e civ., 31 май 2000 г., № 98‑19435, Bull. 2000, III, № 120, стр. 80). Така едно прекратено дружество запазва юридическата си правосубектност, когато все още е страна по висящ процес (Cass. Com., 26 януари 1993 г., № 91-11285, Bull. civ. 1193, IV, № 33) или когато трето лице е предявило към дружеството вземане, което произтича от дружествената дейност (Cass. Com., 2 май 1985 г., № 83-17409, Bull. civ. 1985, IV, № 139). В този случай кредиторът, който счита, че е увреден и възнамерява да възобнови производството по ликвидация, трябва да поиска назначаването по съдебен ред на представител ad hoc, който да представлява дружеството по предявения срещу него иск.
56 В случая следва да се констатира, че с писма от 27 април 1993 г., 18 ноември 2005 г., 16 февруари 2006 г., 29 ноември 2006 г., 30 януари 2007 г., 26 октомври 2007 г., 10 декември 2007 г., 7 януари 2008 г. и 21 февруари 2008 г. Комисията е поискала от SEMEA да плати спорното вземане (вж. точки 11—27 по-горе). Така в хода на доброволното прекратяване и дори преди това Комисията многократно е поставяла това искане пред SEMEA. На 9 декември 2008 г. обаче се пристъпва към приключване на производството по ликвидация и заличаването на SEMEA от търговския регистър, без да се уважи нито едно от исканията за плащане на Комисията и без да е разрешен спорът с нея. Поради това не може да се счете, че дружествените права и задължения на SEMEA са погасени.
57 Следователно SEMEA запазва юридическата си правосубектност за нуждите на настоящия спор. Ето защо възражението за недопустимост, изведено от заличаването на въпросното дружество от търговския регистър, трябва да се отхвърли.
58 Следователно искът на Комисията срещу SEMEA е допустим.
б) По основателността на иска
59 В исковата си молба Комисията моли Общия съд да осъди SEMEA да върне главницата в размер на 41 012 EUR, да заплати лихвите, както и сумата от 5 000 EUR като обезщетение за претърпените вреди.
По искането за плащане на главницата
60 В рамките на първото си искане Комисията иска, на първо място, осъждането на SEMEA да върне сумата от 41 012 EUR. Тя счита, че тази сума ѝ се дължи.
– По приложимия правен режим
61 Най-напред следва да се определи приложимият режим.
62 От член 6 от договора следва, че последният се урежда от френското право. Френското право обаче предвижда различен правен режим за договорите, сключени по гражданското право, от една страна, и по административното право, от друга страна. Тъй като членове 272 ДФЕС и 340 ДФЕС допускат възможността договор със Съюза да се урежда от публичноправен режим (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 април 2003 г. по дело Парламент/SERS и град Страсбург, C‑167/99, Recueil, стр. I‑3269, точка 113), най-напред следва да се определи дали спорният договор има частен или административен характер, за да може да се определи приложимият в случая правен режим.
63 По принцип практиката на Tribunal des conflits и на Conseil d’État обуславя административния характер на договора от наличието на две условия от органичен и от материален характер. Освен ако не са налице норми за определяне на компетентността, административен е договорът, страна по който е поне един публичноправен субект и който или съдържа клаузи извън гражданския оборот (Conseil d’État, 31 юли 1912 г., № 30701, Rec., стр. 909; Tribunal des conflits, 21 май 2011 г., №° 3228), или се отнася до самото изпълнение на публичната дейност (Conseil d’État, 20 април 1956 г., № 98637, Rec., стр. 167 и 20 април 1956 г., № 33961, Rec., стр. 168; Tribunal des conflits, 29 декември 2004 г., № 3437), или свързва съдоговорителя или администрацията с това изпълнение.
64 Клауза извън гражданския оборот е клауза, която предоставя права на публичноправния субект и възлага задължения на съдоговорителя, които по естеството си се различават от тези, които могат да бъдат уговорени от всекиго съгласно гражданските и търговските закони (Conseil d’État, 20 октомври 1950 г., Rec., стр. 505; Tribunal des conflits, 15 ноември 1999 г., № 03144). На това основание клаузи извън гражданския оборот са клаузите, които от юридическа гледна точка не могат да бъдат включени в гражданскоправни договори, тъй като са израз на упражняването на прерогативите на публичната власт.
65 В случая спорният договор е сключен между, от една страна, Общността, която съгласно практиката на Съда представлява публичноправен субект по смисъла на френското право (вж. в този смисъл Решение по дело Парламент/SERS и град Страсбург, точка 62 по-горе, точки 2 и 113), и от друга страна, SEMEA, френски частноправен субект.
66 Освен това съгласно френското административно право за публична дейност се счита всеки акт, насочен към осъществяването на същината на определена обществена политика, каквато по-конкретно политика на Съюза е регионалната политика. От член 1 от договора обаче следва, че той се отнася до финансовото участие на Общността на основание регионалната ѝ политика за извършването на подготвителни работи и откриването на Centre Européen d’Entreprise Locale в Мило. Така този договор се отнася до самото осъществяване на публична дейност, каквато е регионалната политика на Общността.
67 Освен това в член 10 от договора се предвижда възможността за едностранното му разваляне, в случай че няма средства или няма достатъчно средства. В това отношение, разбира се, следва да се посочи, че възможността за едностранно разваляне на договора не означава непременно, че е налице клауза извън гражданския оборот (Tribunal des conflits, 20 февруари 2008 г., № 3623). Всичко зависи от характеристиките и целта на договора (вж. в този смисъл заключението на публичния докладчик г‑н Da Costa за Conseil d’État, 19 ноември 2010 г., № 331837). В настоящия случай обаче, като се има предвид целта на договора, посочена в предходната точка, подобна клауза изглежда е клауза извън гражданския оборот, тъй като тя дава право на Комисията да прекрати договорните отношения по чисто финансови причини.
68 От това следва, че договорът има административен характер.
– По вземането на Съюза срещу SEMEA
69 По-нататък следва да се определи правното основание, на което Комисията може да основе искането си за връщане.
70 В това отношение следва да се констатира, че съгласно член 4 от договора участието на Комисията не трябва да надхвърля 50 % от удостоверените разходи. Следователно този член урежда дължимата от Комисията сума. В договора обаче не се съдържа никаква разпоредба относно връщането на недължимо платените суми. Поради това трябва да се приложат правилата за връщане на недължимо платеното.
71 Разпоредбите на член 1376 от Гражданския кодекс са с общо приложение и се прилагат както към частноправните, така и към публичноправните субекти (Conseil d’État, 1 декември 1961 г., Rec., стр. 675). Съгласно тази норма лице, което получи по погрешка или съзнателно нещо, което не му се дължи от администрацията, трябва да го върне.
72 Тези предпоставки са налице в настоящия случай. Комисията е платила на SEMEA сума на обща стойност 135 000 ECU. Както следва от член 4 от договора, участието на Съюза не може да надхвърля 50 % от удостоверените разходи. В резултат на проверка, извършена през юни и юли 1992 г., Комисията обаче констатира, че подлежащите на възстановяване разходи възлизат едва на 187 977 ECU. Тъй като тази констатация не е оспорена от SEMEA, плащанията на Съюза към SEMEA са удостоверени само в размер на 93 988 ECU.
73 Накрая, съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета от 14 юни 1997 година относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на [еврото] (ОВ L 162, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 81), всяко позоваване на екюто следва да бъде заменено с позоваване на еврото по курс едно евро към едно екю.
74 Следователно SEMEA е било длъжно да върне на Съюза недължимо получената сума от 41 012 EUR.
– По възраженията на SEMEA
75 SEMEA не оспорва, че спорното вземане е възникнало, но изтъква, че Комисията вече не може да се позове на него. Най-напред то счита, че спорното вземане е погасено поради отказ от вземането или опрощаване на вземането от Комисията. От друга страна, SEMEA било освободено от дълга си поради поемането му от община Мило. Освен това спорното вземане било погасено по давност. Във всички случаи SEMEA не било обвързано от спорното вземане, тъй като било заличено от търговския регистър.
76 Тези възражения са неоснователни.
77 Първо, що се отнася до възражението на SEMEA, изведено от отказа от вземането или опрощаването на вземането от страна на Комисията, следва да се констатира, че доказателствата по преписката не позволяват да се констатира, че е налице такова действие. Всъщност единствено фактът, че в протокола на сдружението CEI 12 от февруари 1995 г. се посочва, че Комисията се е отказала окончателно от вземането си, не е достатъчен, за да се установи наличието на отказ или опрощаване от страна на Комисията. Напротив, от установените факти следва, че Комисията не е преставала да иска плащане на спорното вземане (вж. по-специално точки 11, 13, 14, 16, 18, 19, 22, 23, 25 и 27 по-горе).
78 Второ, следва да се отхвърли доводът на SEMEA, че поемането на дълга му от община Мило го освобождава от този дълг. Всъщност следва да се припомни, от една страна, че съгласно член 1165 от Гражданския кодекс договорите произвеждат действие само между страните по договора, и от друга страна, че те увреждат или облагодетелстват трето лице само в предвидените в член 1121 от Гражданския кодекс случаи. Така един длъжник не може да се освободи от дълга си по силата на договор, сключен с трето лице, без съгласието на кредитора (вж. Cass. 1re civ., 2 юни 1992 г., № 90‑17499, Bull. 1992, I, № 168, стр. 115; Cass. 1re civ., 30 април 2009 г., № 08-11093, Bull. 2009, I, № 82). Безспорно е обаче, че Комисията не е давала съгласието си дългът на SEMEA да бъде поет от община Мило.
79 Освен това SEMEA не може да се позове на член 1844‑5, трета алинея от Гражданския кодекс, съгласно който „[п]рекратяването на дружеството води до универсално правоприемство на имуществото му с правоприемник единственият съдружник, без да се извършва ликвидация“, тъй като в настоящия случай не са спазени изискванията на тази разпоредба. Всъщност от протокола от извънредното общо събрание на SEMEA от 21 ноември 2008 г. следва, че община Мило не е единствен съдружник в SEMEA.
80 Накрая, член L 2131‑1 от Общия кодекс за местно самоуправление във връзка с член L 2132‑2 от същия кодекс гласи, че определени, изчерпателно изброени актове, приети от общинските органи, подлежат на изпълнение по право от момента на обнародването им, обявяването им или уведомяването на заинтересованите лица, както и от момента на предаването им на представителя на държавата в департамента или на упълномощено от него лице в района. Община Мило подлага на контрол за законосъобразност решението от 18 декември 2008 г., с което тя, от една страна, „регистрира ликвидацията на SEMEA“, и от друга страна, „поема активите и пасивите на това дружество“. По този начин обаче тя не освобождава SEMEA от дълга му към Общността. Всъщност само осъществяването на контрол за законосъобразност спрямо един от нейните актове не дава право на един орган на местно самоуправление да се отклони от посочените в точка 78 по-горе законови разпоредби, съгласно които при липсата на съгласие от страна на кредитора поемането на дълга от трето лице не освобождава длъжника по отношение на кредитора.
81 Трето, SEMEA изтъква, че спорното вземане е погасено по давност. Според SEMEA спорното вземане се погасява по давност с изтичането на десетгодишен давностен срок по силата на член L 100‑4 от Търговския кодекс в редакцията му преди влизане в сила на Закон № 2008-561 от 17 юни 2008 г. за изменение на погасителната давност в гражданската област (JORF от 18 юни 2008 г.), влязъл в сила на 19 юни 2008 г. (наричан по-нататък „Законът от 17 юни 2008 г.“). За разлика от това, Комисията счита, че спорното вземане се погасява по давност с изтичането на тридесетгодишен давностен срок и следователно не е погасено по давност.
82 В това отношение най-напред следва да се разгледа въпросът дали спорното вземане се погасява по давност с изтичането на десетгодишния давностен срок, предвиден в член L 110‑4 от Търговския кодекс в редакцията му преди влизането в сила на Закона от 17 юни 2008 г. Съгласно тази разпоредба задълженията, породени между търговци или между търговци и лица, които нямат това качество, във връзка с търговската им дейност се погасяват по давност с изтичането на десетгодишен давностен срок, освен ако към тях не се прилагат специалните по-кратки давностни срокове.
83 Следва да се припомни обаче, че договорът има за цел отпускането на безвъзмездни средства от Комисията за целите на самото осъществяване на публична дейност, каквато е регионалната политика на Съюза. Следователно произтичащите от него задължения, сред които е и спорното вземане, не могат да се считат за породени между Комисията и SEMEA във връзка с тяхната търговска дейност. От това следва, че спорното вземане не се погасява с изтичането десетгодишния давностен срок, предвиден в член L 110‑4 от Търговския кодекс в редакцията му преди влизането в сила на Закона от 17 юни 2008 г. (Conseil d’État, 31 юли 1992 г., № 69661, RTD 1993 г., стр. 87).
84 По-нататък следва да се приеме, че тъй като към спорното вземане не може да се приложи друг специален давностен срок, то не е погасено по давност.
85 Всъщност от момента, в който става дължимо, най-рано от юни 1992 г., когато службите на Комисията започват проверка относно изпълнението на предвидените в договора престации, към спорното вземане се прилага тридесетгодишният давностен срок съгласно принципите, на които се основава член 2262 от действащия в този момент Граждански кодекс (Conseil d’État, 8 юли 2005 г., № 247976, Rec., Dalloz 2005, стр. 3075). Към момента на предявяване на иска обаче този тридесетгодишен давностен срок не е изтекъл.
86 Разбира се, вярно е, че Законът от 14 юни 2008 г. отменя разпоредбите на член 2262 от Гражданския кодекс, от една страна, и въвежда нов член 2224, съгласно който задълженията по принцип се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от деня, в който титулярят на дадено право е узнал или е трябвало да узнае фактите, които му позволяват да го упражни, от друга страна.
87 Дори да се предположи обаче, че този петгодишен давностен срок е приложим към спорното вземане, следва да се посочи, че съгласно член 2222, втора алинея от Гражданския кодекс в редакцията му след влизането в сила на Закона от 17 юни 2008 г. този нов срок тече от деня на влизане в сила на Закона от 17 юни 2008 г., а именно от 19 юни 2008 г., така че към датата на предявяване на иска погасителната давност не е изтекла.
88 Следователно спорното вземане не е погасено по давност.
89 Четвърто, трябва да се отхвърли възражението на SEMEA, че приключването на производството по ликвидация и заличаването му от търговския регистър водят до погасяване на спорното вземане. Всъщност, както бе посочено (вж. точка 55 по-горе), SEMEA запасва юридическата си правосубектност дори след заличаването си, доколкото спорното вземане не е погасено.
90 Следователно SEMEA трябва да бъде осъдено да върне сумата от 41 012 EUR.
По искането за плащане на мораторни лихви
91 В рамките на първото си искане Комисията иска, на второ място, осъждането на SEMEA да заплати мораторните лихви съгласно приложимия във Франция законоустановен годишен лихвен процент. Като главно искане тя иска осъждането на SEMEA да заплати лихвите, считано от 10 март 1992 г., по силата на член 1378 от Гражданския кодекс, а при условията на евентуалност — заплащането им, считано от 27 април 1993 г. по силата на член 1153 от Гражданския кодекс. В рамките на второто си искане Комисията иска да се разпореди да се начислят лихви върху лихвите по силата на член 1154 от Гражданския кодекс.
92 Що се отнася до искането за плащане на лихви, считано от 10 март 1992 г., тоест от датата на последното плащане от страна на Комисията, следва да се припомни, че само когато лицето, което е получило недължимите плащания, е недобросъвестно, лихвите започват да текат от датата на плащанията. В този случай следва да се вземат предвид разпоредбите на член 1378 от Гражданския кодекс, съгласно който „[а]ко лицето, което е получило [недължимото плащане] е недобросъвестно, то трябва да върне както главницата, така и лихвите или плодовете от деня на плащането“. Ако лицето е добросъвестно, се прилага правилото, посочено в член 1153 от същия кодекс (Conseil d’État, 4 февруари 2000 г, № 202981, Rec., стр. 31).
93 В настоящия случай обаче Комисията не привежда доказателства, които да позволяват да се установи, че SEMEA е действало недобросъвестно преди искането за връщане на Комисията. Следователно трябва да се отхвърли главното искане на Комисията да се осъди SEMEA да заплати мораторните лихви, считано от 10 март 1992 г.
94 Що се отнася до искането за плащане на лихви, считано от 27 април 1993 г., следва да се припомни, че съгласно член 1153 от Гражданския кодекс „в случай на задължения, които се ограничават до плащането на определена парична сума, лихвите за забава на изпълнението винаги се състоят в заплащането на лихви съгласно законоустановения лихвен процент […]“. Когато са били поискани, без значение каква е датата на това искане, дължимите в приложение на член 1153 от Гражданския кодекс мораторни лихви започват да текат от датата на получаване от длъжника на искането за плащане на главницата, а ако не е направено такова искане преди налагането на запор или възбрана от съда — считано от датата на запора или възбраната (Conseil d’État, 13 декември 2002 г., № 203429, Rec., стр. 460).
95 В настоящия случай Комисията за пръв път отправя искане за плащане на спорното вземане на 27 април 1993 г. Следователно SEMEA трябва да бъде осъдено да плати мораторните лихви съгласно приложимия във Франция законоустановен годишен лихвен процент, считано от тази дата.
96 Накрая, съгласно член 1154 от Гражданския кодекс „[в]ърху натрупаните върху главницата лихви могат да се начислят лихви с искане по съдебен ред или със специално споразумение, при условие че в искането или в споразумението става дума за лихви, дължими най-малко за една година“. В приложение на горепосочените разпоредби във всеки един момент може да се поиска капитализацията на лихвите от съда, който разглежда делото по същество. Това искане обаче поражда действие най-рано от датата, на която е направено, при условие че към тази дата става дума за лихви, дължими най-малко за една година. При необходимост капитализацията се извършва отново в момента на изтичане на всеки последващ годишен падеж, без да е необходимо да се прави ново искане (Conseil d’État, 13 декември 2002 г., точка 94 по-горе).
97 В настоящия случай Комисията иска капитализация на лихвите с исковата си молба, подадена в секретариата на Общия съд на 15 април 2010 г. Към тази дата лихвите са били дължими най-малко за една година. Следователно трябва да се разпореди начисляването на лихви върху лихвите както към тази дата, така и към датата на всеки следващ годишен падеж.
По искането за плащане на обезщетение
98 В рамките на третото си искане Комисията иска осъждането на SEMEA да заплати сумата от 5 000 EUR като обезщетение за претърпените вреди. Тя счита, че съгласно член 1147 от Гражданския кодекс тази сума ѝ се дължи за вредите, претърпени в резултат на неправомерната съпротива от страна на SEMEA. В това отношение Комисията изтъква, че е била принудена да мобилизира голям брой лица, които да изпратят множество писма, покани и други актове, за да убеди SEMEA в основателността на претенциите си. SEMEA обаче постоянно изтъквало неоснователни и неотносими доводи с цел да се освободи от задълженията си или да отложи изпълнението им.
99 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на правните основания. Тези елементи трябва да са посочени достатъчно ясно и точно, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. За да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, е необходимо, с оглед на допустимостта на жалбата, съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба.
100 В настоящия случай обаче Комисията се ограничава до това да поиска сумата от 5 000 EUR, без да посочи по какъв начин тази сума съответства на размера на различните изтъкнати от нея вреди. Следователно това искане трябва да се отхвърли като основаващо се на недостатъчно точни доводи.
в) Извод по отношение на иска на Комисията
101 Следва да се уважат исканията на Комисията за осъждането на SEMEA да върне главницата в размер на 41 012 EUR и да заплати мораторните лихви съгласно приложимия във Франция законоустановен годишен лихвен процент, считано от 27 април 1993 г. до пълното изплащане на посочената главница. Освен това трябва да се разпореди да се начислят лихви върху мораторните лихви както към 15 април 2010 г., така и към датата на всеки следващ годишен падеж.
102 Искът на Комисията трябва да се отхвърли в останалата му част.
2. По насрещния иск на SEMEA
103 В случай че Общият съд уважи искането на Комисията за връщане, SEMEA предявява насрещен иск. Този насрещен иск се основава на член 340 ДФЕС и на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (OВ C 303, 2007 г., стр. 1). Той се основава на извъндоговорната отговорност на Съюза.
104 SEMEA счита, че Комисията е нарушила задължението си за добра администрация и принципа на правната сигурност, като е изчакала дванадесет години след искането си за връщане от 27 април 1993 г., преди отново да отправи искане на 18 ноември 2005 г. Следователно Комисията била длъжна да извърши прихващане със сумата, която SEMEA би било осъдено да плати от Общия съд.
105 Общият съд счита, че най-напред следва да се разгледа основателността на насрещния иск (Решение на Съда от 26 февруари 2002 г по дело Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, Recueil, стр. I‑1873, точки 51 и 52, и Решение на Съда от 23 март 2004 г. по дело Франция/Комисия, C‑233/02, Recueil, стр. I‑2759, точка 26).
106 Съгласно постоянната съдебна практика, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно неправомерност на поведението, в което са упрекнати институциите, наличие на сигурна и реална вреда и наличие на пряка причинно-следствена връзка между твърдяното поведение на съответната институция и твърдяната вреда (Решение на Съда от 29 септември 1982 г. по дело Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, Recueil, стp. 3057, точка 16 и Решение на Общия съд от 9 юли 1999 г. по дело New Europe Consulting и Brown/Комисия, T‑231/97, Recueil, стр. II‑2403, точка 29).
107 Когато едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да се отхвърли в неговата цялост, без да е необходимо да се разглеждат останалите условия за наличие на посочената отговорност (Решение на Съда от 15 септември 1994 г. по дело KYDEP/Съвет и Комисия, C‑146/91, Recueil, стр. I‑4199, точки 19 и 81, и Решение на Общия съд от 10 декември 2009 г по дело Antwerpse Bouwwerken/Комисия, T‑195/08, Сборник, стр. II‑4439, точка 91).
108 Следователно в настоящия случай е достатъчно да се констатира, че не съществува пряка причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и твърдяната вреда.
109 Всъщност, що се отнася до главницата от 41 012 EUR, която SEMEA трябва да върне на Комисията, е достатъчно да се приеме, че става дума за вземане, основано на връщане на недължимо платено, и че тъй като това вземане не е погасено по давност, SEMEA е трябвало да го плати във всички случаи, дори Комисията да бе чакала дванадесет години, преди отново да поиска плащане от SEMEA.
110 Що се отнася до заплащането на мораторните лихви, следва да се припомни, че натрупването на лихви е пряка последица от поведението на SEMEA, което не е уважило искането за връщане на Комисията. Следователно не съществува пряка причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и тази вреда.
111 Следователно трябва да се отхвърли насрещният иск на SEMEA, без да е необходимо да се разглежда допустимостта му.
Б – По дело T‑572/10
112 Дело T‑572/10 има за предмет иска на Комисията срещу община Мило и насрещния иск на последната.
1. По иска на Комисията
113 Комисията предявява иска си срещу община Мило, след като узнава, че тя е решила да поеме всички активи и пасиви на SEMEA.
а) По компетентността на Общия съд
114 Комисията счита, че община Мило е обвързана от арбитражна клауза по смисъла на член 272 ДФЕС. За разлика от това, без да подвига формално възражение за липса на подсъдност с отделен акт по член 114 от Процедурния правилник, община Мило изтъква, че искът на Комисията трябва да се отхвърли като предявен пред юрисдикция, която не е компетентна да го разгледа. Тя счита, че Комисията не може да ѝ противопостави арбитражна клауза по член 272 ДФЕС.
115 В това отношение най-напред следва да се припомни, че Общият съд е компетентен да се произнася като първа инстанция по спорове в областта на договорните отношения, с които е сезиран, само въз основа на арбитражна клауза, при липсата на която той би разширил компетентността си отвъд разглеждането на изчерпателно определените от член 272 ДФЕС спорове (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 3 октомври 1997 г. по дело Mutual Aid Administration Services/Комисия, T‑186/96, Recueil, стр. II‑1633, точка 47 и Определение от 12 декември 2005 г. по дело Natexis Banques Populaires/Robobat, T‑360/05, непубликувано в Recueil, точка 12).
116 Тъй като предвидената с член 272 ДФЕС компетентност на Общия съд е изключение от общото правило, тя трябва да се тълкува ограничително (Решение на Съда от 18 декември 1986 г. по дело Комисия/Zoubek, 426/85, Recueil, стр. 4057, точка 11). Така Общият съд може да се произнесе по спор, произтичащ от договор, само ако страните са изразили желание да го сезират със спора (Определение по дело Mutual Aid Administration Services/Комисия, точка 115 по-горе, точка 46 и Решение на Общия съд от 16 декември 2010 г. по дело Комисия/Arci Nuova associazione comitato di Cagliari и Gessa, T‑259/09, непубликувано в Сборника, точка 39). Следователно само страните по договор, съдържащ арбитражна клауза, могат да бъдат страни по иск, предявен на основание член 272 ДФЕС (Решение на Съда от 7 декември 1976 г. по дело Pellegrini/Комисия и Flexon-Italia, 23/76, Recueil, стр. 1807, точка 31 и Решение по дело Комисия/Arci Nuova associazione comitato di Cagliari и Gessa, посочено по-горе, точка 40).
117 По-нататък, що се отнася до правото въз основа на което следва да се определи дали между страните по спора е била сключена валидна арбитражна клауза, следва да се припомни, че компетентността на Общия съд да разгледа спор относно договор по силата на арбитражна клауза по принцип се преценява единствено с оглед на разпоредбите на член 272 ДФЕС и на разпоредбите на самата арбитражна клауза.
118 Този подход е в съответствие с общопризнатия принцип на правото, че всяка юрисдикция прилага собствените си процесуални норми, включително нормите относно компетентността. Процесуалното право на Общия съд включва член 272 ДФЕС, а не процесуалните разпоредби на националните правни системи. Освен това всички юрисдикции трябва да гледат на член 272 по един и същ начин, а именно като на специална разпоредба, която има предимство пред националното право, което дерогира (Заключение на генералния адвокат Lenz относно Решение на Съда от 8 април 1992 г. по дело Комисия/Франция, C‑209/90, Recueil, стр. I‑2613, I‑2622, точка 18).
119 Това правило се прилага дори когато, за да прецени основателността на спора, Общият съд следва да приложи националното право, което урежда договора (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Zoubek, точка 116 по-горе, точка 10, Решение по дело Комисия/Feilhauer, точка 118 по-горе, точка 13 и Определение на Общия съд от 17 февруари 2006 г. по дело Комисия /Trends, T‑449/04, непубликувано в Recueil, точка 29).
120 Именно в светлината на горепосочената съдебна практика следва да се разгледа въпросът дали компетентността на Общия съд по иска на Комисията срещу община Мило може да се основе на арбитражна клауза по член 272 ДФЕС.
По теорията за акцесорността
121 Комисията счита, че община Мило е обвързана от предвидената в член 10 от общите условия на договора арбитражна клауза, тъй като е поела дълга на SEMEA и че по силата на френското право арбитражната клауза се прехвърля по право като акцесорна на вземането. За разлика от това, община Мило изтъква, че арбитражната клауза не е неизменен акцесорен елемент на вземането на Комисията. Освен това към момента на поемането на дълга не е било налице висящо производство.
122 Тъй като доводите на Комисията са изведени от френското право, най-напред следва да се установи приложимото право.
123 Както бе посочено, компетентността на Общия съд да разгледа спор относно договор по силата на арбитражна клауза по принцип се преценява единствено с оглед на разпоредбите на член 272 ДФЕС и на разпоредбите на самата арбитражна клауза (вж. точка 117 по-горе).
124 В този контекст обаче следва да се припомни практиката на Съда относно клаузите за предоставяне на компетентност по смисъла на член 17 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), която важи и за клаузите за предоставяне на компетентност по смисъла на член 23 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74). От тази съдебна практика следва, че макар валидността на клауза за предоставяне на компетентност да се урежда единствено от правото на Съюза, тоест от член 23 от Регламент № 44/2001, въпросът дали дадена клауза за предоставяне на компетентност, която е договорена между превозвач и изпращач в договор за превоз на товари и която произвежда действие по отношение на трето лице, приносител на товарителницата, което придобивайки последната встъпва в правата и задълженията на изпращача, се преценява по силата на приложимото към договора право (Решение на Съда от 19 юни 1984 г., 71/83, Recueil, стр. 2417, точка 24, Решение на Съда от 16 март 1999 г. по дело Castelletti, C‑159/97, Recueil, стр. I‑1597, точка 41 и Решение на Съда от 9 ноември 2000 г. по дело Coreck, C‑387/98, Recueil, стр. I‑9337, точки 22—27).
125 Следователно по принцип следва да се прецени дали тази съдебна практика, съгласно която приложимото към договора право урежда въпросите за встъпването в правата и задълженията, е приложима към настоящия случай. Това би наложило да се извърши прилагане по аналогия в две отношения. Всъщност, от една страна, се поставя въпросът дали тази практика може да се приложи не само към трето лице, приносител на товарителница, но и към трето лице, което поради поемането на дълг, встъпва в правата на първоначалния кредитор и поема по право акцесорните елементи на дълга. От друга страна, се поставя въпросът дали тази съдебна практика, която се отнася до клаузите за предоставяне на компетентност по смисъла на член 17 от Брюкселската конвенция и на член 23 от Регламент № 44/2001, е приложима и към арбитражна клауза по член 272 ДФЕС.
126 За нуждите на настоящия случай обаче не е необходимо да се отговаря на тези въпроси. Всъщност следва да се констатира, че дори да е приложимо френското право, сключената между SEMEA и Комисията арбитражна клауза не се прехвърля на община Мило като акцесорен елемент на дълга на SEMEA.
127 Всъщност, както бе посочено (вж. точка 78 по-горе), ако не е налице съгласие от страна на Комисията, евентуалното поемане на дълга на SEMEA от община Мило не може да освободи SEMEA от дълга му спрямо Съюза и да доведе до замяната на SEMEA като длъжник от община Мило. Тъй който поемането на дълга от община Мило води до пораждането на задължение на последната спрямо Съюза, може да става дума само за договор в полза на трето лице. Такъв договор обаче поражда ново задължение за община Мило, което задължение е независимо от задължението на SEMEA. Следователно, ако дългът на SEMEA не е прехвърлен на община Мило, арбитражната клауза, която обвързва SEMEA, не може да бъде прехвърлена като акцесорен елемент на дълга на SEMEA.
128 Разбира се, френското право по принцип допуска възможността община Мило, в качеството си на обещател (промитент), и SEMEA, в качеството си на уговарящ (стипулант), по договор в полза на трето лице, да възпроизведат точно съдържанието и режима на дълга на община Мило към Съюза въз основа на съдържането и режима на дълга на SEMEA към Съюза. В този случай обаче поемането на арбитражната клауза не води до встъпване в правата и задълженията по смисъла на посочената по-горе съдебна практика, а зависи от волята на страните. Следователно този въпрос не се урежда от френското право, а пряко от член 272 ДФЕС (вж. точки 117 и 118 по-горе).
По извода относно арбитражната клауза
129 По-нататък следва да се разгледа доводът на Комисията, че община Мило се е съгласила с арбитражна клауза като предвидената в член 10 от общите условия на договора, като е поела дълга на SEMEA.
130 Най-напред следва да се констатира, че община Мило и Комисията не са сключвали договор и следователно арбитражна клауза.
131 По-нататък следва да се приеме, че в приложение на горепосочената съдебна практика (вж. точки 115—119 по-горе) единствено фактът, че по силата на приложимото към договора френско право SEMEA и община Мило евентуално носят солидарна отговорност за дълга, не може да обоснове компетентността на Общия съд по член 272 ДФЕС (Решение на Общия съд от 7 юли 2010 г. по дело Комисия/Hellenic Ventures и др., T‑44/06, непубликувано в Сборника, точка 54).
132 Предвид обстоятелствата по настоящия случай обаче се поставя въпросът дали чрез договор в полза на трето лице между SEMEA и община Мило последната е обвързана от арбитражна клауза в полза на Съюза.
133 Безспорно е, че формулировката на член 272 ДФЕС предвижда само възможността за включване на арбитражна клауза в договор, сключен от Съюза. Тя следователно не предвижда изрично възможността подобна клауза да бъде включена в договор в полза на трето лице. Освен това компетентността на Общия съд по член 272 ДФЕС трябва да се тълкува ограничително (вж. точка 116 по-горе).
134 Тъй като обаче арбитражната клауза има договорен характер, нищо не пречи наличието на тази клауза да се разгледа, като се вземат предвид общите принципи на договорното право, присъщи на правните системи на държавите членки. Всъщност, макар един от тези принципи да гласи, че даден договор обвързва единствено страните по него, този принцип допуска възможността чрез договор в полза на трето лице две лица да предоставят определено право на трето лице.
135 Освен това включването в договора между община Мило и SEMEA на арбитражна клауза, която позволява на Съюза да отнесе спор между него и община Мило до Общия съд, не противоречи на изискването на член 272 ДФЕС, съгласно което такава клауза трябва да се съдържа в договор, сключен от Съюза или от негово име. Всъщност, от една страна, един договор в полза на трето лице може да се счете за договор от името на Съюза. От друга страна, разбира се, това изискване на член 272 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че то не допуска компетентността на Общия съд по спорове относно даден договор да възниква против волята на Съюза. В случай обаче на арбитражна клауза, сключена единствено в полза на Съюза, тази клауза не може да се противопостави на Съюза против волята му.
136 Накрая, процесуалният характер на една арбитражна клауза допуска възможността подобна клауза да е сключена в полза на трето лице. Всъщност, що се отнася до клаузите за предоставяне на компетентност по смисъла на член 17 от Брюкселската конвенция и на член 23 от Регламент № 44/2001, Съдът вече е приемал подобни клаузи (Решение на Съда от 14 юли 1983 г. по дело Gerling Konzern Speziale Kreditversicherung и др., 201/82, Recueil, стр. 2503, точки 10—20).
137 Следователно в настоящия случай трябва да се установи дали SEMEA и община Мило са се договорили, че последната е обвързана от сключена в полза на Съюза арбитражна клауза по член 272 ДФЕС.
138 От основните принципи на договорното право следва, че наличието на договор в полза на трето лице може да произтича от нарочно споразумение между уговарящия (стипуланта) и обещателя (промитента) за предоставянето на право в полза на трето лице. Наличието на подобен договор в полза на трето лице може да се подразбира и от целта на договора или от обстоятелствата по конкретния случай.
139 В настоящия случай от обстоятелствата по случая, и по-специално от удостоверените с протокола на общинския съвет на община Мило от 18 декември 2010 г. фактически и правни елементи, следва, че община Мило и SEMEA са сключили споразумение, съгласно което община Мило трябва да поеме пасивите на SEMEA и да получи в замяна активите на дружеството. Всъщност, от една страна, от този протокол следва, че община Мило е била информирана за спора на SEMEA със Съюза и е трябвало да поеме дълга на SEMEA „познавайки всички обстоятелства“. От друга страна, от този протокол следва, че в замяна SEMEA е трябвало да прехвърли на община Мило сумата от 82 719,76 EUR, съответстваща на активите му, за да позволи на последната да обезпечи риска от спор, който би могъл да възникне в резултат на поемането на дълга му.
140 Разбира се, споразумение за плащането на дълга на едно лице от друго лице не поражда непременно ново право в полза на кредитора. Може да става дума за чисто вътрешно поемане на дълг или за индикация за плащане. В настоящия случай обаче от целта на споразумението между SEMEA и община Мило, както и от обстоятелствата по случая следва, че двете страни са искали да възникне вземане на Съюза спрямо община Мило. Всъщност, първо, следва да се приеме, че целта, която преследват SEMEA и община Мило, е действителните или потенциалните кредитори на SEMEA да бъдат насочени към община Мило. Второ, следва да се припомни, че в замяна на поемането на дълга на SEMEA от община Мило SEMEA прехвърля на община Мило целия си актив, а именно 82 719,76 EUR. Както следва от горепосочения протокол, плащането на тази сума трябва да позволи на община Мило да обезпечи риска от спор, който би могъл да възникне в резултат на поемането на дълга, което също говори за възникването на задължение на община Мило към Съюза. Накрая, не може да се предположи, че община Мило, която е обвързана от принципа на лоялно сътрудничество със Съюза и държавите членки, е имала намерение да поеме всички активи на SEMEA и по тази начин да го остави да се превърне в напълно неплатежоспособен длъжник, без тя самата да поеме задължение спрямо Съюза за плащането на дълга на SEMEA.
141 Що се отнася до поемането на арбитражната клауза, община Мило изтъква, че тя се е съгласила да поеме единствено дълга на SEMEA, но не и арбитражната клауза. Следва да се констатира обаче, че от целта на споразумението между SEMEA и община Мило и от обстоятелствата по случая следва, че към момента на поемането на дълга община Мило е възнамерявала да се обвърже с арбитражна клауза като съдържащата се в член 10 от общите условия на договора. Всъщност, както бе посочено по-горе, община Мило поема дълга на SEMEA спрямо Съюза, бидейки запозната с всички обстоятелства, тоест знаейки за спора между SEMEA и Съюза относно спорното вземане. Следователно тя е поела задължението да плати дълг, чиито съдържание и режим са точно копие на съдържанието и режима на дълга на SEMEA. Тъй като по отношение на всички спорове относно договора SEMEA е обвързано от предвидената в член 10 от общите условия на договора арбитражна клауза, община Мило също е обвързана от тази арбитражна клауза. От друга страна, следва да се констатира, че нито община Мило, нито SEMEA са посочили доказателства, че са изразили резерва относно поемането на арбитражната клауза от община Мило преди предявяването на иска на Комисията срещу SEMEA. Освен това в полза на обвързването на община Мило от арбитражната клауза е и фактът, че SEMEA и община Мило не могат легитимно да очакват, че действителните или потенциалните кредитори на SEMEA ще се съгласят да се обърнат към община Мило, ако съдържанието и режимът на вземането им спрямо община Мило са по-малко благоприятни от съдържанието и режима на вземането им спрямо SEMEA.
142 Накрая, на това тълкуване на волята на община Мило и на SEMEA не би могло да се противопостави възражението, че община Мило и SEMEA са възнамерявали да прехвърлят дълга на SEMEA на община Мило, като освободят SEMEA от него, и че при липсата на такова освобождаване община Мило няма да е съгласна да се обвърже с арбитражната клауза. Такава грешка би била неизвинима, тъй като по очевидни причини, свързани със защитата на кредиторите, такова прехвърляне на дълга не би могло да се извърши без съгласието на Съюза.
143 Ето защо следва да се констатира, че община Мило и SEMEA са се договорили в полза на Съюза, че последният може да се позове спрямо община Мило на арбитражна клауза като предвидената в член 10 от общите условия на договора.
144 Наличието на такава арбитражна клауза не се поставя под съмнение от факта, че община Мило оспорва съществуването ѝ след предявяването на иска на Комисията. Разбира се, уговарящият (стипулантът) и обещателят (промитентът) по договор в полза на трето лице могат, при определени условия, да премахнат или изменят клаузата, с която се предоставя съответното право в полза на третото лице. В приложение на общите принципи на договорното право обаче тази възможност отпада, след като третото лице бенефициер е уведомило уговарящия (стипуланта) или обещателя (промитента), че възнамерява да се възползва от правото си.
145 Що се отнася до формата на арбитражната клауза по член 272 ДФЕС, следва да се констатира, че тази разпоредба не изисква специална форма. Член 44, параграф 5а от Процедурния правилник обаче гласи, че искова молба или жалба, подадена по член 272 ДФЕС, се придружава от копие от договора, който съдържа клаузата за предоставяне на компетентност на юрисдикциите на Съюза. От тази разпоредба следва, че по принцип арбитражната клауза трябва да е сключена в писмена форма.
146 Следва да се припомни обаче, че този член от Процедурния правилник преследва доказателствена цел и че следователно предвиденото от него формално изискване трябва да бъде прието за надлежно изпълнено, когато представените от ищеца документи позволяват на Общия съд в достатъчна степен да се запознае с постигнатото между страните по делото съгласие да изведат възникналия между тях спор по договора извън компетентността на националните юрисдикции и да го отнесат към юрисдикциите на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 май 2007 г. по дело Citymo/Комисия, T‑271/04, Сборник, стр. II‑1375, точка 56).
147 В настоящия случай Комисията прилага към исковата си молба, от една страна, протокола от 18 декември 2008 г., съгласно който община Мило и SEMEA решават община Мило да поеме пасивите на SEMEA, и от друга страна, договора, от който е видно съдържанието на сключената между Съюза и SEMEА арбитражна клауза. Следователно Комисията е изпълнила формалното изискване, предвидено в член 44, параграф 5а от Процедурния правилник.
148 Накрая, що се отнася до довода на община Мило, че член 2060 от Гражданския кодекс и член 48 от Гражданския процесуален кодекс не допускат възможността тя да бъде обвързана от арбитражна клауза по член 272 ДФЕС, е достатъчно да се припомни, че макар да съществува известен конфликт между тези норми, член 272 ДФЕС трябва да се счита за специална разпоредба, която има предимство пред националното право, което дерогира (вж. точки 117 и 118 по-горе).
149 С оглед на горепосочените съображения следва да се заключи, че Комисията може да противопостави арбитражна клауза на община Мило и че следователно Общият съд е компетентен да се произнесе по иска на Комисията срещу община Мило в приложение на член 272 ДФЕС и на член 256, параграф 1, първа алинея ДФЕС.
б) По основателността на иска
150 В исковата си молба Комисията моли Общия съд да осъди община Мило да върне главницата в размер на 41 012 ЕUR, да заплати лихвите, както и сумата от 5 000 ЕUR като обезщетение за претърпените вреди.
По искането за връщане на главницата
151 В рамките на първото си искане Комисията иска, на първо място, осъждането на община Мило да плати сумата от 41 012 ЕUR.
152 Тъй като същото искане е отправено и срещу SEMEA (точки 60—89 по-горе), се поставя единствено въпросът дали съгласно френското право община Мило също носи отговорност за дълга на SEMEA.
153 При липсата на съгласие от страна на Съюза за поемането на дълга на SEMEA от община Мило, следва да се установи дали община Мило е поела задължение към Съюза да плати дълга на SEMEA чрез договор в полза на трето лице.
154 Член 1165 от Гражданския кодекс обаче гласи, че договорите произвеждат действие само между страните по договора. От този член следва също, че договорите могат да облагодетелстват трето лице, ако е сключен такъв в полза на трето лице по член 1121 от Гражданския кодекс (Conseil d’État, 20 декември 1989 г., № 50815; Conseil d’État, 20 януари 1992 г., № 46624; Conseil d’État, 19 юли 2010 г., № 318126 и Cour administrative d’appel de Marseille, 21 октомври 2011 г., № 09MA00782).
155 В това отношение най-напред следва да се припомни, че от точки 139 и 140 по-горе следва, че община Мило и SEMEA са постигнали съгласие да се породи ново вземане на Съюза спрямо община Мило.
156 По-нататък следва да се констатира, че са изпълнени допълнителните условия по член 1121 от Гражданския кодекс за сключването на договор в полза на трето лице. Всъщност, доколкото се изисква наличието на пряк и непосредствен интерес на уговарящия (стипуланта), е достатъчно да е налице обикновен, дори морален, интерес (Cass. 1re civ., 26 февруари 1962 г., Bull. civ. I, № 124, стр. 119; Cass. com., Cass. 1re civ., 5 юни 1984 г., Bull. civ. I, № 182). В настоящия случай интересът се състои в това, че SEMEA може да поиска от община Мило да плати дълга му към Съюза.
157 Освен това на валидността на поемането на дълга от страна на община Мило не би могло да се противопостави възражението, че поемането е лишено от основание, поради факта че SEMEA не се освобождава от дълга. Всъщност липсата на основание е само основание за относителна недействителност, а община Мило не се е позовала на недействителността на поемането на дълга на SEMEA. Освен това основанието за поемането на дълга се заключава в това, че всички активи на SEMEA също са били прехвърлени на община Мило.
158 Поради това трябва да се констатира, че съгласно член 1121 от Гражданския кодекс община Мило е поела задължение да плати дълга на SEMEA. Следователно искането на Съюза спрямо община Мило за връщането на 41 012 ЕUR е основателно.
По искането за плащане на лихви
159 В рамките на първото си искане Комисията иска, на второ място, осъждането на община Мило да заплати мораторните лихви съгласно приложимия във Франция законоустановен годишен лихвен процент. Като главно искане тя иска осъждането на община Мило да заплати лихвите, считано от 10 март 1992 г. по силата на член 1378 от Гражданския кодекс, а при условията на евентуалност — заплащането им, считано от 27 април 1993 г., по силата на член 1153 от Гражданския кодекс. В рамките на второто си искане Комисията иска да бъде разпоредено да се начислят лихви върху лихвите по силата на член 1154 от Гражданския кодекс.
160 По изложените по-горе причини (вж. точки 152—158 и 92—95 по-горе) следва да се отхвърли искането за плащане на мораторни лихви, считано от 10 март 1992 г., и да се осъди община Мило да плати тези лихви, считано от 27 април 1993 г.
161 Що се отнася до искането за капитализация на лихвите на основание член 1154 от Гражданския кодекс, най-напред следва да се направи препращане към точка 97 по-горе. По-нататък следва да се констатира, че по отношение на община Мило искането за разпореждане на капитализация на лихвите е отправено едва в исковата молба на Комисията, продадена в секретариата на Общия съд на 21 декември 2010 г. Към тази дата лихвите са били дължими най-малко за една година. Следователно на това правно основание Комисията може да иска капитализация на лихвите едва от 21 декември 2010 г.
162 Поради поемането на дълга на SEMEA от община Мило обаче Комисията може да иска капитализация на лихвите, считано от датата на предявяване на иска на Комисията срещу SEMEA, тоест от 15 април 2010 г. Всъщност от целта на сключеното между община Мило и SEMEA споразумение, както и от обстоятелствата по случая следва, че община Мило е длъжна да плати всички лихви, дължими от SEMEA. От една страна, община Мило е поела задължение към Съюза да плати дълга на SEMEA. От друга страна, тъй като всички активи на SEMEA са прехвърлени на община Мило, SEMEA не може да уважи искането на Комисията. Следователно предвид тези обстоятелства трябва да се констатира поради посочените по-горе причини (точки 139 и 140 по-горе), че от общата воля на SEMEA и на община Мило следва, че последната е длъжна да плати всички дължими от SEMEA лихви, като и капитализацията на лихвите, считано от датата на предявяване на иска на Комисията срещу SEMEA.
163 Поради това следва да се разпореди да се начисляват лихви върху лихвите както към датата на предявяване на иска на Комисията срещу SEMEA, а именно 15 април 2010 г., така и към датата на всеки следващ годишен падеж, считано от тази дата.
По искането за плащане на обезщетение
164 В рамките на третото си искане Комисията иска осъждането на община Мило да заплати сумата от 5 000 EUR като обезщетение за вредите, претърпени в резултат на неправомерната съпротива на SEMEA.
165 Това искане следва да се отхвърли по изложените в точки 98—100 по-горе причини.
в) Извод относно иска на Комисията
166 Следва да се уважат исканията на Комисията за осъждането на община Мило да върне главницата в размер на 41 012 EUR и да заплати мораторните лихви съгласно приложимия във Франция законоустановен годишен лихвен процент, считано от 27 април 1993 г. до пълното изплащане на посочената главница. Освен това трябва да се разпореди да се начислят лихви върху мораторните лихви както към 15 април 2010 г., така и към датата на всеки следващ годишен падеж.
167 Искът на Комисията трябва да се отхвърли в останалата му част.
2. По насрещния иск на община Мило
168 В случай че Общият съд уважи искането на Комисията за връщане, община Мило предявява насрещен иск. Този иск се основава на член 340 ДФЕС и на член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Той са основава на извъндоговорната отговорност на Съюза.
169 Община Мило счита, че Комисията е нарушила задължението си за добра администрация и принципа на правната сигурност, като е изчакала дванадесет години след искането си за връщане от 27 април 1993 г., преди отново да отправи искане на 18 ноември 2005 г. Следователно Комисията била длъжна да изплати обезщетение в определен от Общия съд размер.
170 Общият съд счита, че най-напред следва да се разгледа основателността на насрещния иск (Решение по дело Съвет/Boehringer, точка 105 по-горе, точки 51 и 52, и Решение по дело Франция/Комисия, точка 105 по-горе, точка 26).
171 Насрещният иск на община Мило е неоснователен по същите причини като изложените в точки 106—110 по-горе.
172 Следователно насрещният иск на община Мило трябва да се отхвърли.
B – По солидарната отговорност
173 Тъй като както SEMEA, така и община Мило са длъжни да върнат главницата ведно с мораторните лихви и тъй като Комисията има право да получи само едно плащане, SEMEA и община Мило трябва да се осъдят солидарно за плащането, каквото е искането на Комисията.
По съдебните разноски
174 Съгласно член 87, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане, а когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски. След като SEMEA и община Мило са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Съединява дела T‑168/10 и T‑572/10 за целите на решението.
2) Société d’économie mixte d’équipement de l’Aveyron (SEMEA) и Commune de Millau (Франция) са осъдени да заплатят солидарно на Европейската комисия главницата в размер 41 012 EUR ведно с мораторните лихви съгласно приложимия във Франция законоустановен лихвен процент, считано от 27 април 1993 г., до окончателното изплащане на посочената сума. Лихвите, натрупани към 15 април 2010 г., както и към всеки следващ годишен падеж, считано от тази дата, се капитализират, така че върху тях самите се начисляват лихви.
3) Отхвърля исковете на Комисията по дела T‑168/10 и T‑572/10 в останалата им част.
4) Отхвърля насрещния иск на SEMEA по дело T‑168/10 и насрещния иск на община Мило по дело T‑572/10.
5) SEMEA понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията по дело T‑168/10.
6) Община Мило понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията по дело T‑572/10.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 септември 2012 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство пред Общия съд и искания на страните
А – По дело T‑168/10
Б – По дело T‑572/10
От правна страна
А – По дело T‑168/10
1. По иска на Комисията
а) По допустимостта на иска
б) По основателността на иска
По искането за плащане на главницата
– По приложимия правен режим
– По вземането на Съюза срещу SEMEA
– По възраженията на SEMEA
По искането за плащане на мораторни лихви
По искането за плащане на обезщетение
в) Извод по отношение на иска на Комисията
2. По насрещния иск на SEMEA
Б – По дело T‑572/10
1. По иска на Комисията
а) По компетентността на Общия съд
По теорията за акцесорността
По извода относно арбитражната клауза
б) По основателността на иска
По искането за връщане на главницата
По искането за плащане на лихви
По искането за плащане на обезщетение
в) Извод относно иска на Комисията
2. По насрещния иск на община Millau
B – По солидарната отговорност
По съдебните разноски